Тройната ангелска вест – III

В статията Тройната ангелска вест – I разглеждаме необходимостта Бог да предупреди света за наближаващия край, за която цел Той изпраща Тройната ангелска вест – вест, която е напълно актуална днес и отдавна се проповядва по света (Откр. 14:6-12). В статията Тройната ангелска вест – II посочваме, че църквата, която проповядва тази последна вест на милост, е Църквата на адвентистите от седмия ден. В посочените статии се спираме на различни аспекти на тази вест, но едно по-обстойно нейно разглеждане е повече от необходимо. Какво представляват вестите на Тройната ангелска вест?

1. Първата ангелска вест.

Какво съдържа първата ангелска вест?

„И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора. Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори“ (Откр. 14:6, 7).

Първият ангел има „вечното благовестие“, което той прогласява на всеки обитаващ по земята човек. Той не проповядва едно ново евангелие, една нова форма на спасение, а същото благовестие на небесното царство, което било проповядвано от Исус Христос и Неговите апостоли, а именно, че спасението е възможно само чрез Исус Христос (Деян. 4:12; Йоан 14:6). Всеки, който вярва в Него, може да получи вечния живот като дар (Ефес. 2:8, 9; Римл. 3:21-25). Спасението е непостижимо за човешките усилия (Римл. 3:20), но Бог може да го осъществи за човека (Матей 19:25, 26). (Повече по въпроса можете да намерите в статиите Спасението на човечеството, Оправдание и примирение и Вяра и дела.)

Дейността на този ангел съвпада с пророчеството дадено от самия Христос за прогласяването на благовестието до всеки човек преди да настъпи края:

„И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят“ (Матей 24:14).

Вестта на вечното евангелие прогласявана от първия ангел е в пълна хармония с благовестието на царството проповядвано от ранната църква през I век. И по същия начин е представена идеята, че информирането на целия свят с тази най-добра от всички новини ще доведе до приключване на трагичната човешка история и установяването на Божието вечно царство. Но тук интересното е, че докато прогласява „вечното благовестие“, първият ангел включва и други вести и то със „силен глас“, така че да бъде ясно чут и разбран. Изглежда за него не е достатъчно да изяви само благовестието на всички хора. Но ако пророчеството на Исус касае само проповядването на благовестието на царството, защо първият ангел се нуждае да информира човечеството и за други неща?

Обвързването на края с проповядването на евангелието по света в Матей 24:14 отразява нуждите на света в I век. Това е времето на ранната църква действаща в римската империя и конкурираща се с езическите религии от онова време и култа към императора. Вестта на евангелието през I век била толкова ясно откроима от всички останали вести идващи от езичеството, че изповядването на принадлежност към Христос и приемането на евангелската вест и всичко, с което тя била свързана (Римл. 10:9, 10), било достатъчно някой да бъде откроен като християнин. Евангелието само по себе си било разделяща истина. Когато обаче християнството се разпространило навсякъде из римската империя, когато започнали да се оформят различни групи и течения в него, когато станало доминираща религия, простото изповядване на Христос вече не било достатъчно за установяването, кой къде е по отношение на християнството. Нужни били и други уточнения. Потребността първият ангел от Тройната ангелска вест да предаде и други вести заедно с „вечното благовестие“ означава, че той оперира в една много по-сложна обстановка от тази през I век – обстановка, в която има най-различни концепции за християнството и проповядването единствено на евангелието няма да е достатъчно неговата вест да бъде откроена. Освен това първият ангел върши служенето си във времето, когато предстои кулминацията на борбата между Христос и Сатана и дори само тази подробност изисква наличието на нещо специално в проповедта му. Така че светът по времето, когато първият ангел прокламира вестта си, се нуждае от още някои неща и затова и те трябва да бъдат казани и то със „силен глас“. Разбира се, тези няколко други вести ще бъдат представени в контекста на вечното евангелие, но все пак светът трябва да ги чуе. Изглежда всички те са много важни по отношение на края, който трябва да последва с прогласяването на евангелието до „обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора“. Затова когато мислим за първия ангел, не можем да мислим само за евангелието. Има и друго, което трябва да ангажира вниманието ни.

Прогласявайки „Бойте се от Бога…“ ангелът призовава към убояване на Бога. Сякаш времето, в което той поднася вестите си, е време характеризиращо се с липса на страх от Бога. Естествено, че не става дума за призив към някакъв панически страх от Бога, а за страхопочитание, уважение и респект, които се изразяват в ясното осъзнаване на съществената разлика между Него и нас – Той е Творецът, на Когото дължим съществуването си, а ние сме творението, което не може да съществува без Бога. Този принцип на взаимоотношенията ни „Творец-творение“ е фундаменталната предпоставка на правилното поклонение – ако към Бога не се изпитва страхопочитание като към Творец, не може да се влезе в правилната връзка с Него. Дълбокото страхопочитание към Бога ще доведе до послушание на волята Му (Втор. 4:10; Екл. 12:13) и взаимоотношения основани на любов, а не на панически страх (1 Йоан 4:18). Времето, в което първият ангел проповядва вестта си, е време на липса на страх и уважение към Бога и затова вниманието на всички трябва да бъде насочено към тази основа на връзката с Него и поклонението пред Него.

Следващият призив на първия ангел – „…и Му въздайте слава…“ – е апел всички хора да отдадат слава на Бога. Естествено, че ако имаш здравословното страхопочитание към Бога, ще Му отдаваш и слава. Осъзнаването на небесния Бог като Творецът на всичко води до прославянето Му (Откр. 4:11). Но изглежда, че хората, които получават тази вест, не са наясно с този въпрос. Те са толкова отдадени да търсят славата и успеха за себе си, че за Бога не остава нищо.

Библията има какво да каже във връзка с прославянето на Бога. То може да се случи в положение на гонение и страдание за Христос:

„Но ако страда някой като християнин, да не се срамува, а нека слави Бога с това име“ (1 Петр. 4:16).

Страданието за Исус не е време за срам, а за прославяне на Бога. Преминаването през репресии заради Христос е призив за отдаване на слава на Господа. Но не е необходимо да се чака до пристигането на гонения, за да бъде Бог прославян:

„Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били купени с цена; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии“ (1 Кор. 6:19, 20).

„И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава“ (1 Кор. 10:31).

Всичко в нашия ежедневен живот, дори нашите диета и стил на живот, може и трябва да бъде правено за прослава на Бога. Идеята, че Бог трябва да бъде прославян във всичко, обхваща целия живот и всички негови аспекти, независимо къде и как бива изживян – дали е живот на благополучие и успех или живот на страдание и гонение за Христос. В свят, който се отдалечава все повече и повече от страхопочитанието към Бога и се отдава на себепрославяне, вестта на първия ангел за отдаване слава само на Бога, е една радикална вест, която ще предизвика предимно опозиция. Но точно от тази вест се нуждае света ни.

С думите „…защото настана часът, когато Той ще съди…“ ангелът посочва причината, защо трябва да се постави такъв акцент на страхопочитанието към Бога и отдаването слава само на Него. И това е фактът, че вече е започнал един съд, който е явно в някаква връзка с отношението, което човечеството има към Божеството. Това е съд, който се провежда, докато човешката история (такава, каквато я познаваме) все още протича. Един съд случващ се паралелно с ежедневения живот на човешките същества. Това трябва да е много важен съд, за който е нужно хората да знаят, защото той не се провежда на земята, където може да бъде наблюдаван от всеки, а на небето и е скрит от човешкия поглед. Но този съд е от огромна значимост и затова трябва да занимае мислите на едно човечество отдадено на себе си (повече за този съд можете да намерите в статиите Значение на Деня на умилостивението и Начало на Изследователния съд).

Но това не е всичко, което първият ангел прогласява по света. Той още казва: „…и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори“. От това, което знаем от Откровението, поклонението ще бъде централният въпрос в последната криза (Откр. 13 гл.). Нищо чудно, че първият ангел подчертава този момент. Но за да изберат Бог като централен обект на поклонението им, хората имат нужда от специално виждане за Него. Тук ангелът директно призовава човечеството да се поклони на Бога като на Творец. Явно Божието творчество и власт са ключови въпроси във времето на прогласяването на тази вест. Призивите за убояване от Бога и въздаване слава на Него сами по себе си съдържат идеята за поклонение на Бога като на Творец, но тук ангелът го казва изрично и то по начин, с който да напомни на хората за нещо: „…и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори“. Не може да прочетеш тези думи и да не се сетиш за четвъртата заповед на Декалога:

„Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е в дома ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети“ (Изх. 20:8-11).

За ангела не е достатъчно хората да признаят, че Бог е Творецът. Признаването на небесния Бог като Творецът на всичко има едно конкретно изражение – освещаване на седмия ден събота. Всяка събота от всяка седмица трябва да бъде отделяна за Бога, както четвъртата заповед гласи. Не се очаква признаването на Бога като Творец да се сведе само до думите, а да се изрази в един стил на живот, при който всеки седми ден от седмицата, събота, бива отделен за специално поклонение на Създателя (повече по въпроса можете да намерите в статиите от секция Съботата). Поклонението на Бога като Творец чрез освещаване на съботата предпазва от покланяне на злите сили от края на времето.

Всички тези вести, които са отговорност на първия ангел, биват прогласявани в контекста на вечното евангелие. Това не са вести, които имат за цел да затрудняват и без това трудния живот, но да бъдат разбрани във връзката им с благовестието. Тук говорим за добри вести, вести свързани с вечния живот, вести носещи насока и окуражение. Повече от всякога светът се нуждае от вестите на първия ангел.

2. Втората ангелска вест.

Какво представлява втората ангелска вест?

„И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване“ (Откр. 14:8).

Вторият ангел се присъединява към първия и прогласява само една вест – че Вавилон е вече паднал и това е Вавилон, който „напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване“. „Вавилон“ е фигура, която се споменава за първи път в книгата Откровение именно тук, във втората ангелска вест. По-нататък тази фигура бива обстойно разгледана. Разбира се, това не може да е буквалният Вавилон, защото във времето на Йоан той отдавна вече бил в развалини. Така че тук имаме един символ. Но какво точно се крие зад символа „Вавилон“? Как този Вавилон може да бъде обвинен в „разпалено блудстване“? Как разпаленото му блудстване се превръща във вино, което той принуждава всички народи да пият?

Един от ангелите ангажирани с изливането на Божия гняв над бунтуващия се свят във формата на седем язви дава на Йоан по-подробно разяснение относно Вавилон:

„И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши, и ми заговори: Ела, ще ти покажа осъждането на голямата блудница, която седи над много води; с която блудстваха земните царе и земните жители се опиха от виното на нейното блудстване. Тогава той ме отнесе духом в една пустиня, където видях жена, седяща на червен звяр, покрит с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога. Жената бе облечена в пурпур и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с гнусотии и нечистотиите от нейното блудстване. А на челото ѝ имаше написано това име: Тайна; великият Вавилон, майка на блудниците и на земните гнусотии. И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много“ (Откр. 17:1-6).

Тук Вавилон е представен като блудна жена облечена в скъпи дрехи и украсена с бижута. Именно с нея „блудстваха земните царе“. Що се отнася до останалите хора, „земните жители се опиха от виното на нейното блудстване“ като това опиване не е доброволно (Откр. 14:8). Сякаш нейното блудстване със земните царе се превръща във вино, което тя принуждава хората да пият и от което те се опиват. Това трябва да говори за използване на светската власт в услуга на силата символизирана с тази блудна жена и за това, че нейните норми и постановления биват принудително наложени на хората по света.

Блудницата е представена, че „държеше в ръката си златна чаша, пълна с гнусотии и нечистотиите от нейното блудстване“, което всъщност е „виното на нейното блудстване“, с което „земните жители се опиха“. Но и самата тя е пияна и субстанцията довела я до пиянство е наистина странна – Йоан вижда, че „жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици“. Явно тя не е особено приятелски настроена към верните последователи на Христос. Тя не само използва светската власт, за да принуди света да приеме авторитета й, но чрез тази власт тя подлага на гонение поклонниците на Христос, които отхвърлят авторитета й и искат да останат верни на съвестта си.

За тази жена ангелът също казва, че „седи над много води“ (ст. 1), за да уточни малко по-късно, че тези води са „народи и множества, племена и езици“ (ст. 15), което я превръща в сила с глобално влияние. Тя е „майка на блудниците“, което означава, че тя има дъщери, които са същите като нея. Освен това жената е определена като „големият град, който царува над земните царе“ (ст. 18) потвърждавайки алюзията с древния Вавилон.

Със символа на блудната жена се сблъскваме с един сатанински фалшификат. Бог представя църквата Си като чиста жена и я обвързва с родствена връзка със Спасителя – Исус Христос (Откр. 12:1-5). Антиподът на чистата жена е тази блудна, която трябва да представлява една фалшива, богопротивна религиозна система, чието влияние мами хората и отклонява от вечния живот. Тази блудна жена е в незаконна връзка с имащите власт по света и така държи всички хора под своя контрол. Достъпът до светската власт не е единствената й сила. Чрез фалшивото си учение тя заблуждава не само обикновените хора, но и водачите на света. Използвайки политическата власт за прокарване на религиозни постановления Вавилон е силно изразена репресираща сила – подлага на гонение всеки, който стои за правдата и иска вярно да следва Исус.

Вестта на втория ангел трябва да посрещне действията и измамите на Вавилон и предупреждава света относно виното на неговото „разпалено блудстване“ (Откр. 14:8). За този ангел Вавилон е вече паднал, което означава, че няма как той да бъде излекуван, реформиран и поставен в положение, което да получи Божието одобрение. Но това, че Вавилон не може да върви вече нагоре, не означава, че не може да падне още по-надолу.

Втората ангелска вест е много интересна вест, защото прогласява падането на Вавилон, но в същото време загатва, че неговото падение не е пълно. Има още накъде той да пада. Едва в последния конфликт, когато въпросът за поклонението на Бога бъде ясно представен пред света и Вавилон направи своето последно усилие срещу Бога и Неговия народ, едва тогава той ще пропадне напълно – дотолкова, че неговото унищожение ще стане неминуемо. Преминавайки границата, зад която той става недосегаем за божественото влияние, единственото, което може да се направи, е Божият народ, който все още се намира в него, да бъде призован да го напусне:

„След това видях друг ангел, който слизаше от небето и имаше голяма власт; и земята бе осветена от неговата слава. Той извика със силен глас: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица; защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния ѝ разкош. И чух друг глас от небето, който казваше: Излез от нея, народе Мой, за да не участваш в греховете ѝ и да не споделяш язвите ѝ; защото греховете ѝ стигнаха чак до небето и Бог си спомни нейните неправди“ (Откр. 18:1-5).

Изглежда, че до последния момент на последната криза невидимият Божий народ ще бъде част от Вавилон, докато не бъде призован да го напусне, за да не сподели участта му. И той трябва да го направи и ще го направи, защото Вавилон е вече „жилище на бесовете“ и „свърталище на всякакъв нечист дух“ и крайната му съдба е ужасна и неминуема, и неговото пълно заличаване предстои. Последната от седемте язви, с които се „изчерпва Божият гняв“ (Откр. 15:1), е посветена специално на неговото унищожение (Откр. 16:17-21). Когато прокламира вестта си в началото, вторият ангел не го прави със силен глас като първия и третия ангел (Откр. 14:7, 9). Но в самия край вестта му става много по-актуална и изискваща внимание и затова започва да я прогласява със „силен глас“ (Откр. 18:2). Заимствайки езика на Исая 21:9 вестта на ангела „Падна, падна великият Вавилон“ трябва да стресне някого. Божият народ във Вавилон е толкова омагьосан от измамите на тази фалшива, отстъпническа религиозна система, че трябва нещо да обърне вниманието му, за да се отворят очите му и да се предпази от участта на Вавилон.

Зад символа на Вавилон можем да видим Католическата църква и отпадналия протестантизъм. Това е фигура представена в прогрес на падение като най-ниското й състояние е последната й битка с Бога в лицето на Неговия народ. Същите две сили в същото това състояние са представени в Откр. 13 гл. като звяр излизащ от морето и звяр излизащ от земята, които се обединяват, за да подкрепят змея в борбата му срещу Божия народ (Откр. 12:17).

Вестта на втория ангел не е пресилена. Вавилон има Божието неодобрение и накрая ще трябва да изтърпи непримесения с милост Божий гняв върху себе си. Затова е важно за всеки да знае, дали е част от Вавилон или не и ако е, какво да направи, за да не сподели участта му. Светът трябва да бъде предупреден относно отстъпническата и богопротивна сила Вавилон, за да може да вземе правилното решение.

3. Третата ангелска вест.

Каква е вестта на третия ангел?

„И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнеца. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му“ (Откр. 14:9-11).

Също като първия ангел и третият прогласява вестта си със „силен глас“. Тази вест трябва да бъде чута от всеки, защото има отношение към последния конфликт, когато богопротивните сили представени със символите на звяра от морето и звяра от земята (Откр. 13 гл.) обединят усилията си в услуга на змея, за да победи църквата на остатъка (Откр. 12:17) и да подчинят целия свят на властта си. За целта звярът от земята налага белег с името или числото на звяра от морето (Откр. 13:16, 17). Именно срещу приемането на този белег третият ангел предупреждава света. Този белег е фалшификат и антипод на Божия печат и може да донесе единствено гняв и погубление на всеки, който го приеме.

Някои изследователи на Библията правилно отбелязват, че предупреждението на третия ангел е най-страшното предупреждение отправяно към хората в цялото Свещено писание. Това не е нещо, което може да бъде отминато с лека ръка. Всеки, който получи белега на звяра, „ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му“. Но това не е всичко. Той също и ще „бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнеца“. Това означава, че не само ще бъде обект на последните язви, които изразяват Божия гняв (Откр. 15:1; 16:1), в който няма да има никаква милост, но и вечната му съдба ще се определи на страната на загубилите. Това изобщо не е приятна картина, но покланянето пред звяра от морето и получаването на белега му са толкова обидни за Бога, че третият ангел трябва да обърне гръб на подхода на нежното увещание и умоляване и да премине към страховитото предупреждение. Изглежда това е единственият начин да се привлече вниманието на всеки човек за сериозността на проблема. (В какво точно се изразява наказанието над приемащите белега на звяра, можете да научите от статията Вечно наказание или вечно наказване.)

Налагането на белега на звяра лежи все още в бъдещето, но избягването на неговото получаване, когато налагането му започне да се осъществява, трябва да се превърне в първостепенна цел за всеки последовател на Христос. Това е напълно постижимо, но има само един начин за това – да се получи първо Божия печат. Приемането на Божия печат на челото не позволява налагането на белега на звяра. И добрата новина е, че ако налагането на белега на звяра да е все още в бъдещето, поставянето на Божия печат е започнало отдавна. Господ подготвя отдалеч Своите последователи за последната битка, защото тя ще бъде прекалено тежка. Чакането до последния момент за получаване на Божия печат е стратегия обречена на провал. (Повече за Божия печат и белега на звяра можете да научите от статията Божият печат и белегът на звяра.)

4. Идентифициране и екипиране.

Ето как приключва Тройната ангелска вест:

„Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус. И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! – казва Духът. – За да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях“ (Откр. 14:12, 13).

Това е един много интересен завършек. Три ангела прогласяват вестите си по света, но накрая всичко приключва с картина касаеща хора – хора, които трябва да бъдат търпеливи и които „пазят Божиите заповеди и вярата в Исус“; хора, които могат да умрат, но ако това се случи, те са блажени, защото „делата им следват след тях“. Повече от ясно е, че трите ангела символизират религиозно движение съставено от хора. И те биват идентифицирани, защото се посочват най-откроимите им характеристики – тези хора „пазят Божиите заповеди и вярата в Исус“. Значи те не просто имат вяра в Божия Син, но имат вяра, която се изразява в пълно послушание на всичките Му заповеди. Библията представя тези заповеди като десет кратки предписания (Изх. 20:1-17), които стоят на принципите на любов към Бога и любов към ближния (Матей 22:37-40). Изглежда, че в самия край ще може да бъде открита много вяра в Христос изразена в половинчато послушание. Хората съставляващи движението символизирано с Тройната ангелска вест не се задоволяват с половинчато покорство, защото нарушението дори на само една заповед уронва завършеността и хармонията на целия закон за нарушаващите го (Яков 2:10). Послушанието на Исус трябва да е пълно. Вярата в Спасителя води до съблюдаване на всичките десет Божии заповеди, не само на девет.

Конфликтът, който предстои и за който трите ангела предупреждават, е толкова сериозен, че е нужно специално екипиране. Един от най-важните му елементи е търпението. Търпението е високо ценена християнска добродетел (Яков 1:2-4; 2 Петр. 1:6; 1 Тим. 6:11; Евр. 10:36) и във времето на тази последна и най-голяма криза тази добродетел е ключова за оцеляването.

Едно специално благословение е изказано над хората, които вярват в Тройната ангелска вест и правят всичко по силите си тя да бъде разпространена по целия свят. Ако се случи те да умрат и умрат „в Господа“, те ще са блажени след смъртта си. Тройната ангелска вест е вест с неизмерима важност и играеща централна роля в кулминацията на конфликта между Христос и Сатана. Затова хората, които вярват в нея и я проповядват, биват специално отличени. Техните дела не са напразни и ако се случи да умрат, те са блажени, защото „делата им следват след тях“. Това касае не само мъчениците, които ще загубят живота си в последния конфликт, но и тези, които са си отишли от този свят в спокойна обстановка. Принадлежността към Тройната ангелска вест и получаването на Божия печат формират специална категория хора, които биват гледани от небето по специален начин (прочетете статията 144-те хиляди от Откровението – IV). Струва си да си част от движението символизирано с трите ангела от Откровението.

Прочетете и статията Тройната ангелска вест – IV, където разглеждаме, какво е мястото на Тройната ангелска вест в последните събития.

Вестите съдържащи се в Тройната ангелска вест са вести насочени към последния конфликт и основните въпроси, около които той се разиграва. Съобразяването с тези вести е решението за успешно преминаване през предстоящата последна криза.