Тройната ангелска вест – II

„Бог“ и „край“ не са несъвместими понятия. Работата е там, че когато двете бъдат поставени едно до друго, „край“ може да означава и „начало“. Когато Бог постави края на настоящото състояние на нещата, това ще е едно великолепно ново начало за човечеството. Затова не бива да се страхуваме да търсим Божиите действия, когато мислим за края на света.

Разбира се, това че Господ ще се намеси по специален начин, за да постави финалната точка на един свят пропадащ в бунта си срещу Него, не означава, че всичко ще мине без сътресения. Тъкмо напротив, предстоят събития, които ще изкарат познатото ни от нормалния му ход. Можем ли обаче да допуснем, че ще се случат толкова важни неща, а Господ ще остави света непредупреден? Ако краят на всичко означава едно ново, по-добро начало, то значи си имаме работа с един добронамерен и справедлив Бог, Който няма как да пропусне да предупреди децата Си за предстоящото.

От статията Тройната ангелска вест – I разбираме, че Бог има една специална вест на предупреждение и подготовка на човечеството за Второто пришествие на Исус Христос. Това е Тройната ангелска вест (Откр. 14:6-12). Тя е „настоящата истина“, която е напълно актуална и отговаря най-добре на нуждите на нашия свят и която вече се проповядва. Сега, разбира се, трябва да разберем, кой проповядва тази вест.

1. Ангели или хора?

Тройната ангелска вест, която представлява „настоящата истина“ за света преди Второто пришествие, е най-важната вест за нашия свят в момента. От изключително голямо значение е да установим, кой проповядва тази вест. Ето я и самата нея:

„И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора. Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване. И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнеца. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус“ (Откр. 14:6-12).

Според описанието на Йоан тези вести се проповядват от три ангела, което може да накара някой да си помисли, че те ще бъдат проповядвани от ангели, а не от хора. Това не е никак лошо като идея, защото така можем да сме сигурни, че нещата ще бъдат направени както трябва, а също и че всеки от нас ще има шанса да види ангел. И все пак някои неща правят впечатление.

1) Излизане от обичайната представа за ангелите в Библията

Тези три ангела се различават от обичайното описание на небесните същества в Писанието, според което Божиите ангели носят вести на определени хора и след това си заминават. Тези тримата действат по-различно – те проповядват своите вести из целия свят; те летят посред небето и проповядват с висок глас на всички хора по земята. Защо тук Откровението излиза от обичайната представа за ангелите в Библията? Може би защото тук ангелите са символи. Целият контекст е символичен. Дори описанието на Второто пришествие е облечено в символи – хвърляне на сърп, който обира земната жетва. Би следвало да приемем, че и ангелите проповядващи тези три вести също са символи.

По-интересното е, че единствено книгата Откровение използва фигурата „ангел“ като символ. На другите места в Писанието ангелите са представени като реални, небесни същества, но никога като символи, докато в Откровението ангелът може да бъде и символ. Следователно, когато търсим значението на символа на ангелите в Тройната ангелска вест, не можем да се позоваваме на другите части на Писанието, а сме длъжни да се ограничим само с Откровението. А за съжаление то не посочва директно някакво обяснение на този символ. Но все още имаме някои възможности.

1) В Откр. 2 и 3 гл. срещаме една особена употреба на фигурата „ангел“. Вестите на Исус, които Той отправя към седемте църкви от Мала Азия (Откр. 1:11), са вести отправени към ангелите на тези църкви. В развитието на тези вести виждаме, че навсякъде ангелите се идентифицират със самите църкви. За да проверим това, не е нужно да ходим по-надалеч от самото начало, първата вест, вестта към ефеската църква:

„До ангела на ефеската църква пиши: Това казва Онзи, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника: Зная твоите дела, труда и търпението ти и че не можеш да търпиш лошите човеци и си изпитал онези, които наричат себе си апостоли (а не са), и си ги разкрил като лъжливи; и имаш търпение и за Моето име си издържал, и не си се уморил. Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. И така, спомни си откъде си паднал и се покай, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще вдигна светилника ти от мястото му, ако не се покаеш“ (Откр. 2:1-5).

Тук Христос се обръща към ангела на ефеската църква, но може ли един истински ангел да бъде похвален, че не се е уморил или още повече да бъде изобличаван, че е оставил първата си любов и че трябва да се покае? Тези изказвания имат смисъл, само ако тук ангелът бива идентифициран с църквата. Тук имаме първата насока, че фигурата „ангел“ в определен контекст на Откровението може да означава „църква“.

Все пак вестите към седемте църкви са в писмената рамка на Откровението – тук нямаме апокалиптична символика, а по-скоро стил подобен на класическото пророчество. Затова ни е нужно нещо повече, за да сме сигурни, какво означава символа на ангелите в Тройната ангелска вест.

2) Когато Откровението не ни дава конкретен ключ за тълкуването на някакъв символ, би трябвало самото видение и неговият контекст да ни насочат, как да тълкуваме този символ. Ние сами трябва да го намерим водейки се от идеята и логиката на видението. За да не се дава тълкувание на символа в самата книга, значи авторът допуска, че той може да бъде разбран, ако читателят се води от самото видение. Например при Тройната ангелска вест ситуацията е следната – един ангел проповядва благовестието по целия свят, към него се присъединяват още два и тогава идва края (Откр. 14:14). Познаващите Свещеното писание веднага ще се досетят, че и на едно друго място в него се казва, че благовестието ще се проповядва навсякъде и след това ще дойде края:

„И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят“ (Матей 24:14).

Кой според този стих ще проповядва благовестието по света? Ангелите ли?

„Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Матей 28:18-20).

Значи точно преди да дойде края, благовестието ще се проповядва по целия свят от последователите на Христос, от Неговия народ на земята. Всъщност в Библията благовестието се проповядва от хора, от Божия народ. Ангелите имат своето място, защото те са „служебни духове, изпращани да слугуват на онези, които ще наследят спасение“ (Евр. 1:14), но Господ е поверил проповядването на благовестието на хора. Следователно, вече имаме първата насока, че ангелите от Тройната ангелска вест символизират хора.

2) Директно указание

Тройната ангелска вест е последвана от един много важен стих:

„И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! – казва Духът. – За да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях“ (Откр. 14:13).

Веднага след като се представят три ангела трудещи се по целия свят, за да прогласят важните си вести, перспективата се сменя и започва да се говори за хора, които се трудят в името на Господа. Те се срещат със смъртта, но няма от какво да се притесняват – над тях е произнесено благословение, че извършеното от тях е прието от Господа и могат да си почиват в гробовете до деня на възкресението. Това е съвсем директно указание, че когато Йоан използва фигурата на ангелите в Тройната ангелска вест, той има предвид едно организирано религиозно движение съставено от хора, които са приели тази най-важна преди Второто пришествие вест и минават през предизвикателства и трудности, за да я разнесат по целия свят.

3) Указание на настоящето

Според статията Тройната ангелска вест – I тази вест е напълно актуална днес и предвид вестите на първия ангел, би трябвало тя да се проповядва по света от 1844 г. насам. Само че никъде не виждаме ангели да летят посред небето и да проповядват с висок глас на живеещите по земята. Явно това се прави от хора, които само са представени чрез символа на ангелите.

Вече можем да сме напълно сигурни, че при описанието на Тройната ангелска вест става дума за хора. Разбира се, както вече казахме, небето е напълно ангажирано с тази кауза, защото хората сами по себе си нямат никакъв шанс да направят нещо такова сами. Но избраният инструмент за прогласяването на вестта си остават хората. Така че когато четем Тройната ангелска вест, не можем да приемем нищо друго, освен че вестта се проповядва от хора. Ангелите символизират едно религиозно движение. Нещо повече. Появата на тези ангели един след друг, отправянето на специфични вести до всички хора, самата фигура „ангел“ – всичко това говори за нещо много добре организирано и хармонично. Съвсем явно тук става дума за един организиран, видим Божий народ на последното време с деноминационни характеристики – не спонтанен или хаотичен, а ясно организиран и действащ целенасочено в своята мисия.

2. Кой проповядва Тройната ангелска вест?

След като вече можем да сме сигурни, че трябва да търсим сред хората на земята едно религиозно движение, което да проповядва Тройната ангелска вест, трябва да попитаме: Кой е този организиран Божий народ? Въпросът изобщо не е труден. Всичко, което ни е нужно, е да проучим, коя църква проповядва точно тази вест по света. Само една излиза на преден план.

Самото дело на Църквата на адвентистите от седмия ден, самото й съществуване е доказателство, че тя е визираната в Тройната ангелска вест. Изявлението на мисията на Световната адвентна църква гласи: „Да правим ученици на Исус Христос, които живеят като Негови обичащи свидетели и да прогласим на всички хора вечното благовестие на Тройната ангелска вест в подготовка за Неговото скорошно завръщане (Матей 28:18-20; Деян. 1:8; Откр. 14:6-12)“. А това е изявлението на мисията на Съюза на църквите на адвентистите от седмия ден в България: „Мисията на Църквата на адвентистите от седмия ден е чрез проповядване на вечното евангелие, в контекста на Тройната ангелска вест от Откровение 14:6-12 сред всички хора и народи на земята, да създава ученици, като ги води към приемане на Исус Христос за личен Спасител и съединяване с Неговата църква, към служене за обществото и подготовка за скорошното завръщане на Господа.“ Затова адвентистите не се притесняват да се разпознаят в тази вест. Възложената им привилегия ги държи смирени и непрекъснато съзнаващи нуждата им от небесна сила, за да изпълнят възложената им задача. Това е много сериозна отговорност, която не оставя никакво място за гордост или надменност. Всеки член на Църквата на адвентистите от седмия ден трябва да тръпне в радостно очакване на своя Господ и да гори от желание за по-скорошното разпространение на Тройната ангелска вест по целия свят.

Можем да се чудим, защо Господ е решил това толкова важно дело да се върши от хората. Ако то е в човешки ръце, може да се очаква всичко: немърливост, забавяне, безотговорност, прогласяване на вестта по начин нанасящ щети. Самата Библия признава, че вярващите в Христос могат да проявяват небрежност в изпълнение на възложената им мисия:

„Защото ‘всеки, който призове Господнето име, ще се спаси’. Как обаче ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: ‘Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!'“ (Римл. 10:13-15).

Тук апостол Павел допуска, че е възможно проповядващите благовестието да спрат да го правят за известно време и да се наложи пак да бъдат подтиквани да продължат. Наистина е учудващо, защо това дело е възложено на хора. Но в крайна сметка имаме уверението, че макар и хората да не са много надеждни, ако делото за проповядване на благовестието им бъде възложено, те ще си изпълнят задачата:

„Ако останете основани и твърди във вярата и без да се помръднете от надеждата, открита на вас в благовестието, което сте чули и което е било проповядвано на всяка твар под небесата, на което аз, Павел, станах служител“ (Кол. 1:23).

Извършеното от ранната църква през I век е доказателство, че макар и да изглежда невъзможно, с Божията помощ последователите на Христос могат да изпълнят мисията си. Тук изобщо не става дума, дали Бог се нуждае от хора, за да бъде тази вест проповядвана на всеки. Естествено, че не се нуждае. Той е всемогъщ. Може да го направи и без участието на нито един човек и на нито един ангел дори. Просто казва и то става. Изобщо не е в това въпроса. Работата е там, че Той сам е определил хората да извършат тази задача. А когато сам Бог определя какво, как и от кого да бъде извършено, не можем да го пренебрегнем и отречем поради факта, че Той може да свърши всичко и сам. Той е определил благовестването да се извършва от църквата. Решил е, че ще бъде така, не защото не може сам, а защото има определена цел, която ще се постигне тогава, когато църквата е включена в прогласяването на евангелието. Апостол Павел го казва достатъчно добре:

„На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тази благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство и да осветлявам всички в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, така че на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога“ (Ефес. 3:8-10).

На нищожните, грешни хора е поверена задачата по благовестването и осветляването на света относно тайната. По този начин небесните същества, като наблюдават църквата, разбират нещо повече за многообразната мъдрост на Бога. Както се вижда, избирането на църквата като основен инструмент за прогласяването на благовестието преследва важна цел. Тя е толкова важна и неотменима част от Божиите планове, че всички усилия на небето ще бъдат насочени в това, църквата да бъде верен партньор в тази задача.

3. Актуалност на Тройната ангелска вест.

В статията Тройната ангелска вест – I доказваме актуалността на Тройната ангелска вест днес. Нека да добавим още един факт, който не само доказва, че визираното религиозно движение във вестта е Адвентната църква, но и че вестта, която тя проповядва днес, е актуална.

1) Доказателството на историята

Статията Тройната ангелска вест – I обръща внимание на един много важен момент – появяването на втория и третия ангел от вестта се описва с гръцката дума „аколутео“, която означава „придружавам“, „следвам“. Идеята е, че първият ангел излиза, за да изпълни своята служба и към него се присъединява вторият ангел и започва да лети заедно с първия. След това се появява третият и се присъединява към двамата и започва да лети заедно с тях. Така оригиналният език ни казва, че колкото важна и актуална е първата вест, толкова важни и актуални трябва да са и втората и третата.

Също така тази особеност на оригиналния текст ни задължава да приемем, че появяването на трите вести една след друга би трябвало да стане през не много голям интервал от време и след това да започнат да се проповядват като една тройна вест. Това пък от своя страна означава, че ако допускането, че в това видение на Йоан става дума за Адвентната църква, би трябвало да можем лесно да проверим в историята, дали при възникването на тази църква такова нещо се е случило. Да, историята потвърждава възникването на Църквата на адвентистите от седмия точно според описания от Йоан начин.

Адвентното движение от средата на XIX век обърнало вниманието на света към скорошното завръщане на Христос. В разпространяването на тази вест в Северна Америка (познато като милеризъм) от 1833 г. и по-специално между 1840 г. и 1844 г. можем да видим появяването на първата ангелска вест. Макар и проповядващите я да не разбирали достатъчно добре значението й, успели да обърнат вниманието на света и църквата към позабравената надежда за завръщането на Христос. Предизвиканата опозиция към вестта от страна на църквите и проявеното отношение към проповядващите я през лятото на 1844 г. довели до появата на втората ангелска вест.

Недостатъчното разбиране на значението на тези вести обаче довело до сериозно объркване и разделение сред тези първи техни проповедници, след като очакваното завръщане на Христос през 22 октомври 1844 г. не се осъществило. Най-малката от формиралите се групи, която дала началото на Църквата на адвентистите от седмия ден, открила през 1846 г. важността и валидността на третата ангелска вест. Към този момент въпросната група имала вече съвсем ясна представа, какво е точното значение и на трите вести и така започнало тяхното проповядване като една тройна вест. Оттогава насам тази тройна вест се проповядва от адвентистите по целия свят.

Както се вижда, тези три вести били открити и изнесени пред света от адвентните пионери точно в тази последователност и за кратък период от време една след друга. Всяка от вестите придобивала актуалност и бивала представяна пред света на своето време. Тук не можем да търсим някаква тенденциозност, нито пък случайност. Възникването на Адвентната църква станало точно, както пророчеството предсказало.

2) Навременно предупреждение

Въпреки всичко някой може да продължи да смята, че втората и третата ангелски вести все още не са си на мястото и че тяхното проповядване има смисъл само в едно бъдеще време. Наистина, какво би станало, ако след откриването на значението на Тройната ангелска вест адвентните пионери си бяха казали: „Първата вест е актуална, защото Изследователният съд вече започна. Защо обаче да усложняваме нещата с втората и третата вест, като виждаме, че все още нищо не се случва на хоризонта. Не е ли по-добре да ги оставим за накрая? Когато посочените събития се случат, тогава ще започнем да ги проповядваме. Нека сега да се задоволим само с първата“? Какво би станало, ако адвентните пионери бяха направили това и ако това все още се прави от Адвентната църква и втората и третата вест бъдат издигнати едва тогава, когато предсказаните в тях събития се случат? Нищо особено. Нищо впечатляващо. Прилагането на тези вести ще се приеме за нормална опозиция на случващото се в света. Винаги има опозиция на каквото и да е нещо, което се прави. Тази няма да е по-различна. Тогава тези две вести макар и да бъдат напълно актуални, няма да имат голяма сила, защото приложението им ще изглежда много субективно.

Но да помислим, какво ще се случи, когато Вавилон достигне до пророкуваното си състояние и когато започне да се налага белега на звяра и втората и третата ангелски вести не просто бъдат тепърва подигнати, а само станат по-актуални? Това ще рече, че те са се проповядвали от адвентистите по света от години, но тогава стават напълно актуални – случва се точно това, което адвентистите твърдят, че ще се случи според тези вести. Как би реагирал света, когато разбере, че адвентистите от десетилетия проповядват точно това, което сега света вече вижда, че се случва? Тази ситуация е доста по-различна. И със сигурност ще помогне на големи множества да разберат, че тази вест е пратена от Бога, да я приемат и да застанат в редиците на видимия Божий народ. Точно затова и трите ангелски вести трябва да се проповядват днес. И трите вести са актуални.

3) Време на затишие

Можем да разгледаме въпроса за Тройната ангелска вест от най-различни гледни точки и пак ще достигнем до валидността на нейната навременност. И въпреки това се намират хора, които се съмняват в актуалността й. „Вижте – казват те, – нещата, които Адвентната църква проповядва за Вавилон и за налагането на белега на звяра, не се изпълняват. Това се проповядва от десетилетия, но нищо не става. Дори и да е имало някакво развитие преди много години, сега като че ли всичко е в застой. Може би това означава, че нещата изобщо няма да се случат, както адвентистите очакват.“ Това разбиране стъпва на идеята, че щом едно пророчество започне да се изпълнява, то трябва незабавно да се изпълни. Не може да има прекъсвания. Не може да има отлагания. Тук се изхожда от едно много статично възприемане на пророчествата и се пропуска есенциалната истина за сложността и динамичността на тяхната природа. Просто никога не бива да забравяме, че когато става дума за края на времето, имаме много процеси преплетени един с друг и влияещи си един на друг, а оттам – и на гладкостта на протичането на пророчеството. Неслучайно в близост до процеса на изпълнение на пророчествата за Вавилон и белега на звяра тече един друг процес:

„След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво. И видях друг ангел да се издига от изток, в когото беше печатът на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които беше дадено да повредят земята и морето, и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог“ (Откр. 7:1-3).

Тук ни се представя едно време на затишие, в което с принадлежащите към Божия народ трябва да се случи нещо много важно – трябва да им се сложи печата на Бога на челата им, което да ги подготви за предстоящата криза. Това е толкова специфичен процес, че изисква една спокойна обстановка – по земята не трябва да духа никакъв вятър. Но точно това е и времето, когато тече подготовката за изпълнението на пророчествата за Вавилон и белега на звяра. А това са мощни богопротивни сили, които биха създали една неспасяема ситуация, ако бъдеха допуснати да направят нещо преди процесът на запечатването на Божия народ да се извърши или пък да се намесят и смутят запечатването на този народ. Затова изобщо не е странно, ако понякога изпълнението на пророчествата за Вавилон и белега на звяра като че ли спира за известно време и като че ли не се случва нищо от очакваното – момент на затишие. Сигурно защото се е случило процесът на реализиране на тези пророчества да изпревари случващото се с Божия народ и затова се налага те да бъдат спрени, за да се запази спокойната обстановка, в която може да се извърши запечатването на Божия народ и той да продължи да осъществява мисията си. Поради тази причина не бива да се мисли, че пророчествата няма да се случат по начина, по който се очаква. Защо да се учудваме, ако сега сме точно в един такъв момент на затишие? Но трябва да осъзнаем, че това затишие не е допуснато адвентистите да се отдадат още повече на земните си работи, а тъкмо напротив – за да проповядват Тройната ангелска вест и да са съпричастни на процеса по получаването на Божия печат на челата им. Времето на затишието трябва да бъде използвано според предназначението му.

4. Имитация на Тройната ангелска вест.

Имайки предвид, колко е важна вестта на трите ангела, никой не би се учудил, ако разбере, че според Откровението Сатана ще се опита да имитира Тройната ангелска вест и движението, което я проповядва. Разбира се, това не означава, че той ще създаде втора Адвентна църква с втора Тройна ангелска вест. Но понеже описаните вести и движение са с небесен произход и получават специалните Божии благословения и изпълнението на мисията им е гарантирано, Сатана ще се помъчи да последва този модел на действие, за да постигне своите цели с институциите, които води. Той винаги се мъчи да наподоби в действията си Бога, защото Бог е винаги с най-добрите решения и действия. А ето я и самата имитация на Тройната ангелска вест:

„И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби; защото те са духове на бесове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата земя, за да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог“ (Откр. 16:13, 14).

В долната таблица разглеждаме приликите и разликите между оригинал и имитация:

Вижда се, че и при божествения оригинал, и при сатанинския фалшификат има три вести, които касаят всеки човек на планетата. Но за разлика от Тройната ангелска вест, която се появява, когато все още има благодатна възможност за хората, за да донесе надежда и спасение за всеки (прочетете статията Краят според книгата Откровение – I), нейният фалшификат не може да донесе спасение – целта му е само да запечата царуващата измама.

Прави впечатление и избора на символи, които се използват, за да се опише сатанинската фалшификация. Изпратени са три бесовски, нечисти духове, които приличат на жаби (Откр. 16:13). Защо духове? Използваният тук от Йоан език и разграничението, което прави, напомнят някои идеи от гръцката литература, където духовете са подчинени на злите сили, а ангелите – на божествата. Всъщност тук разликата и контраста между ангелите и бесовските духове е очевидна. Защо обаче тези духове приличат на жаби? Описаното се случва след края на благодатното време на човечеството, по време на язвите, които от своя страна напомнят изключително много на описаните в книгата Изход язви в Египет по времето на Мойсей. Тези язви били изпратени от Бога, за да накара фараона да пусне народа Му. Макар и предизвикани от Бога някои от язвите могли да бъдат имитирани от Сатана. Например Бог направил змия, но Сатана също направил или поне изглеждало, че направил змии (Изх. 7:10-12). Бог превърнал водите в кръв, но Сатана също накарал хората да повярват, че може да направи такова нещо (Изх. 7:20-22). Бог направил много жаби, но и Сатана успял да имитира това чудо (Изх. 8:5-7). След жабите Бог направил въшки, но… тук вече Сатана не успял (Изх. 8:16-19). С други думи, жабите били последната язва, която магьосниците на фараона и служители на дявола успели да имитират. Следователно духовете приличащи на жаби в Откровението би трябвало да се разглеждат като последните измами, които Сатана ще може да направи, преди да го постигне края. За да мами по-успешно и до последно, Сатана ще имитира божествените механизми предназначени да осъществят последната мисия на земята и последната вест на надежда и спасение.

Никога не бива да подценяваме Сатана. Измамите му ще бъдат съвършени и погубващи. Но Бог е по-силен. Целият интерес на небето е фокусиран върху спасението на хората и в този свят на тревога и объркване Бог изпраща една вест на подготовка и спасение – Тройната ангелска вест. Приемането й е равнозначно на заставане на правилната страна във вековния конфликт между доброто и злото. А това е мястото, на което си струва всеки да застане.

Прочетете и статията Тройната ангелска вест – III, където разглеждаме, какво точно представляват вестите на Тройната ангелска вест.

Символите на трите ангела в Тройната ангелска вест представят едно религиозно движение, което проповядва последната вест на милост към света и подготвящо го за Второто пришествие на Исус Христос. Тук пророчеството има предвид Църквата на адвентистите от седмия ден и нейната мисия.