Видението за седемте последни язви (Откр. 15:1-16:17) заема почетно място сред виденията на книгата Откровение, които влизат в списъка на най-въздействащите върху въображението. То описва един съд нанесен от Всевишния, който не просто опустошава планетата, но най-вече прави видимо побеждаването на враговете Му.
В статията Седемте последни язви – I разсъждаваме върху значението на това видение и как трябва да бъде тълкувано. Всичко в текста ни насочва към приемане на седемте язви като буквални бедствия, на които ще бъдат подложени враговете на Бога и църквата и които ще се случат за кратко време. Сега можем да преминем към разглеждането на самите язви.
Какво представляват седемте последни язви, които ще бъдат излети на земята непосредствено преди Второто пришествие на Исус Христос?
1. Изливане на първите шест язви.
И така, какво точно представляват тези седем последни язви? Не е особено трудно да се разбере това, както и какви поражения нанасят. След въведението започва основополагащото пророческо описание на видението, което касае провеждането на съд. То съдържа изливането на първите шест язви, извършването на което изисква упълномощените ангели да напуснат небето и да отидат на земята (Откр. 16:1).
1) Изливане на първата язва
Всичко, естествено, започва с изливането на първата язва:
„И първият отиде и изля чашата си на земята; и се отвори лоша и люта рана по онези човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ“ (Откр. 16:2).
Първата язва е насочена към хората, които са отдали поклонението си на деспотичната система от последното време (Откр. 13 гл.) вместо на Бога. Те са гледали на звяра от морето и на образа му като на върховен авторитет, на който дължат пълно подчинение, и в резултат са получили белег за принадлежност на звяра. Били са предупредени да не го правят (Откр. 14:9-11), но не са послушали. Сега те получават ужасни болезнени рани, което напомня за шестата египетска язва (Изх. 9:8-11).
Нанасянето на такъв вид рани бива използвано като наказание за грехове (Втор. 28:15, 35), като в предупреждението за това подобието с раните нанесени на египтяните не бива премълчано (ст. 27). Имайки предвид, че на практика в края светът ще бъде разделен на две – тези, които се покланят на звяра и неговия образ и по този начин носят белега на звяра, от една страна, и тези, които не се покланят на звяра и неговия образ, защото имат Божия печат на челата си, от друга страна, – явно тази язва трябва да касае всички, които в края на световната история се намират в бунт срещу Бога и отхвърлят автентичното поклонение пред Него. Тя ще се обхване всеки поклонник на образа на звяра, също както всички египтяни били поразени от шестата язва при освобождаването на евреите (Изх. 9:11). И също както никой израилтянин не получил такава рана по време на египетските язви, така и имащите Божия печат на челата си ще бъдат защитени.
2) Изливане на втората язва
Следва втората язва:
„Вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец и всяка жива твар в морето умря“ (Откр. 16:3).
Превръщането на морето в кръв стъпва на първата египетска язва, при която водите станали на кръв и всичко живо в тях измряло (Изх. 7:14-25). С превръщане на солените водни площи в кръв средата за живот на много същества става техния гроб, от който скоро след това излизат само зловония. С това се нанася сериозна щета на важен източник за човешкото изхранване, макар и това да не е главната цел на язвата.
Йоан пише за морето в единствено число, защото в Откровението „море“ винаги се появява само в единствено число, но това може да е събирателно за всички големи водни басейни (Откр. 5:13; 7:1-3; 10:6; 14:7; 20:13). Вероятно това е било всичко, с което е разполагала географията на Йоан – че освен реките и езерата има и едно голямо море. Не можем да очакваме от него да има нашите разбирания за водното богатство на планетата ни. Контекстът подсказва, кога „море“ трябва да се тълкува символично и кога просто като събирателно на големите водни басейни. В случая с язвите не само контекстът, но и фактът, че Йоан ползва египетските язви като основа на тази картина, изискват да приемем, че вторият ангел излива язвата си над големите водни басейни на планетата и всички те буквално стават на кръв.
3) Изливане на третата язва
Третата язва е сходна с втората:
„Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв“ (Откр. 16:3, 4).
Третата язва превръща сладките водни площи на планетата в кръв. Нейната основа също е първата египетска язва (Изх. 7:14-25), както при предната язва. Тук акцентът обаче е върху питейната вода. Достъпът до нея е преустановен, което означава, че човечеството не може да оцелее. Жаждата е едно от най-неприятните изпитания, на които човешкото тяло може да бъде подложено, още повече предвид следващата язва, която ще направи нуждата от вода по-силна от всякога.
Колкото и да са ужасни, втората и третата язви не са несправедливи:
„И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвяти, Който си и Който си бил, за това, че си отсъдил така; понеже те проляха кръвта на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това. И чух друг от олтара да казва: Да, Господи Боже всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди“ (Откр. 16:5-7).
Хората, към които са насочени тези язви, са пролели кръвта на някои верни служители на Христос, затова им се дава кръв. Били са жадни за кръв, затова и ще пият кръв. Този момент хвърля светлина върху очакването на петия печат от серията за седемте печата за превръщането на някои последователи на Спасителя от последното време в мъченици (Откр. 6:11). При изливането на язвите тези мъченици вече са се разделили с живота си в резултат на преследването от страна на поклонниците на звяра от морето. Сега за тях бива възмездено. Затова е и съвсем разбираемо, че от жертвеника, под който са представени да се намират душите на мъчениците от миналото (ст. 9, 10), излиза глас, който да потвърди справедливостта на Божиите присъди (Откр. 16:7). Тези мъченици са пледирали за справедливост за пролятата им кръв и сега я получават. Във видението за седемте печата този момент е представен в шестия печат, който описва изливането на седемте язви и последващото го завръщане на Христос (Откр. 6:12-17). Повече за гледната точка на серията за печатите по този въпрос можете да прочетете в статията Седемте печата от Откровението – III.
Вината на убийците на мъчениците от последното време е много тежка, защото с убиването им те доказват, че не са научили уроците на историята и обръщат гръб на благовестието, на което мъчениците са били служители. Сега те биват наказани и наказанието им съответства на престъплението им – то е напълно справедливо. С това обаче страданието не приключва.
4) Изливане на четвъртата язва
Сега идва реда на четвъртата язва:
„Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което бе позволено да изгаря човеците с огън. И голяма жега обгори човеците; и те похулиха името на Бога, Който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава“ (Откр. 16:8, 9).
Четвъртата язва е свързана със силата на слънчевото греене. Тя не отразява директно някаква египетска язва, но донякъде стъпва на четвъртата тръба (Откр. 8:12), която от своя страна се основава на деветата египетска язва (Изх. 10:21-23). При четвъртата тръба част от слънцето бива поразено, което води до увеличаване на тъмнината. При четвъртата язва поражението е върху цялото слънце, но то не се изразява в намаляването на силата му, а в точно обратното – в увеличаването на силата му. То ще стане безпрецедентно силно и ще направи живота на планетата непоносим, още повече че вече няма достъп до питейна вода, която е особено нужна в обстановка на висока температура на околната среда.
Обикновено страданията имат способността да смиряват човек и да го отвръщат от погрешния му път (Пс. 107:10-16). Но тези язви няма да имат такава цел. Отхвърлилите благодатната възможност са с толкова закоравени сърца, че вече никакво скърбене за извършените грехове не може да се случи в тях (Откр. 16:9). Язвите изявяват закоравеността на сърцата на хората така, както египетските язви изявили закоравеното сърце на фараона (Изх. 8:19, 32). Няма вече възможност за покаяние, няма Го Святия Дух, няма Застъпник в небето. Но има още язви.
5) Изливане на петата язва
Това е петата язва:
„Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня и човеците хапеха езиците си от болки, и похулиха небесния Бог поради болките и раните си, и не се покаяха за делата си“ (Откр. 16:10, 11).
При петата язва отново виждаме хората получили лютата рана при първата. Следователно язвите ще следват бързо една след друга, защото при петата тези хора са все още живи въпреки раните и болките си. Явно нанесените рани са неизцелими. Независимо от напредъка на медицината тези рани няма да подлежат на лекуване и ще са изключително болезнени.
Страдащите от тежките рани получени при първата язва само биват споменати тук. Петата язва не е насочена директно към тях. Тя е пряко свързана със звяра излизащ от морето (Откр. 13:1-10), защото бива излята върху престола му, който той получил от змея (ст. 2). Дотогава той все още е успявал да крепи властта си над тези, които е измамил и подчинил с помощта на звяра излизащ от земята (ст. 12-14). Но краят и на това идва. Потъмняването на царството му стъпва на деветата египетска язва (Изх. 10:21-23), но използването на символа на звяра тук показва, че не трябва да мислим за буквална тъмнина, какъвто е случаят със съответстващата египетска язва, още повече че предната язва предизвиква увеличаване на слънчевото греене, което е състояние обратно на тъмнина. Тъмнина, която се разстила над царството на звяра, означава, че вече е загубено доверието в тази сила. Човечеството най-после е разбрало грешката си в следването на сатанинското триединство и вече не е на негова страна. Доверието е вече изгубено, но това не води до покаяние и заставане на Божията страна. Напротив, страдащите от тежкото кожно възпаление хора са готови да хулят небесния Бог. А язвите още не са приключили.
6) Изливане на шестата язва
Ето я и шестата язва:
„Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата ѝ, за да се приготви пътят на царете, които идват от изток. И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби; защото те са духове на бесове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата земя, за да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог… И ги събраха на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон“ (Откр. 16:12-14, 16).
За описанието на шестата язва египетските язви вече не са водещия ориентир за Йоан. Те продължават да играят роля, но вече не централна и сега мотивът „Изходът от Египет“ преминава в мотива „Падането на Вавилон“.
С израза „голямата река Ефрат“ наблюдаваме преход към езика на превземането на Вавилон през VI век пр.Хр. от обединените войски на мидяните и персите предвождани от Кир, които дошли от изток и отклонили водите на Ефрат, за да превземат Вавилон (прочетете статията Тир и Вавилон). Пресъхването на тази река като средство за падането на града, освобождаването на Божия народ от потисничеството на Вавилон и връщането му в неговата земя било предсказано от някои пророци (Исая 44:26-28; Ерем. 50:33-38; 51:36). Разбира се, при шестата язва описанието трябва да се отнася за Вавилон от последното време (Откр. 9:13-21), чието пълно унищожение е предстоящо и ще бъде извършено от Христос, Който е предводител на небесната войска (Откр. 19:11-21) и Който е „Цар на царете и Господ на господарите“ (ст. 16).
Случващото се в шестата язва представлява развитие на случилото се в петата. Човечеството вече е загубило вяра в световната система установена от змея, звяра и лъжепророка поради неспособността й да предпази света от изливащите се язви. Ако самият престол на звяра бива поразен, както се случва при петата язва (Откр. 16:10, 11), какъв ще е шанса на останалата част от света? Очите на хората са вече отворени за реалността и те повече не вярват на установения ред. Сега има само едно чувство на безнадеждност пред предстоящата съдба. Всичко е изгубено! Това е изразено в пресъхването на реката Ефрат и идеята за предстоящото падане на Вавилон.
Предвид всичко това трите нечестиви сили от края на времето трябва да направят един последен опит да убедят всички хора да стоят на тяхна страна в тази криза. За целта „три нечисти духа, подобни на жаби“ (свръхестествени сили, които имат своя произход в сатанинското триединство) започват да правят чудеса и да въздействат на лидерите на нациите по света, което трябва да ги убеди да направят всичко необходимо да държат поданиците си в поетия вече курс. Тъй като доверието в тази сила е загубено, само фалшивите чудеса и силата на спиритуализма са начина да се закрепи за малко това, чието разрушение е неизбежно (за вестите на змея, звяра и лъжепророка като фалшификат на Тройната ангелска вест прочетете статията Тройната ангелска вест – II). Ще има голяма сатанинска активност сред „царете на цялата земя“ (водачите на света), но Господ подготвя пътя Си за унищожението на враговете на Неговия народ и освобождението на верните Си.
Нечистите, бесовски духове, които приличат на жаби, е единствената препратка тук към египетските язви. Тя напомня за втората египетска язва (Изх. 8:1-6), която била последната, която египетските влъхви успели да имитират (ст. 7). В този детайл можем да видим въпросната измама като последната, която Сатана ще се опита да прокара на земята, за да задържи човечеството на своя страна в кулминацията на конфликта му с Исус Христос.
Ключовият момент при тази язва е събирането на „царете на цялата земя… за войната във великия ден на всемогъщия Бог“ на „мястото, което на еврейски се нарича Армагедон“ (Откр. 16:14, 16). Обичайната представа за тази картина е струпване на войски в определен регион в Близкия Изток, където се случва една голяма война. Проблемът е, че такава интерпретация превръща шестата язва в локално събитие, т.е. в събитие, което не касае целия свят, както би могло да се очаква предвид целта и предназначението на седемте последни язви, а отнасяща се само за едно определено място. И ако някой посочи, че това също е глобално събитие, защото на въпросното място в Близкия Изток ще се струпат всички войски на света, как точно едно такова нещо е възможно? Не е трудно да се осъзнае недостатъчността на подобна интерпретация. Тук буквалното приложение на местоположението на язвата е неприемливо.
Посоченото в текста място трябва да ни помогне в разбирането на идеята, която стои зад тази язва. „Армагедон“ означава на еврейски език „планината Мегидо“. Въпросът е, че такава планина няма. „Мегидо“ („Магедон“) е всъщност град (Ис. Нав. 12:21; Съдии 1:27; 4 Царе 9:27), който се намирал в долина (2 Лет. 35:22), обичайното име на която било Есдраелон, която пък от своя страна била част от долината Езраел споменавана няколко пъти в Писанието (Ис. Нав. 17:16; Съдии 6:33). Този район е известен с това, че там са се провеждали някои от най-важните и решителни битки в историята на Израил (Съдии 5:19-21; 7 гл.; 1 Царе 31:1-7; 4 Царе 9:27; 23:29, 30). Но ако Магедон е град разположен в долина, защо е наречен в Откровението „планина“? Сигурно защото тази долина се намира в подножието на планината Кармил. Фактът, че долината е означена като планина, трябва да ни накара да мислим за планината, в чието подножие тази долина се намира, както и да имаме предвид темата за воюването, което се случвало в самата долина. За изследователите на Свещеното писание не е трудно да свържат планината Кармил с историята на пророк Илия. Тя също касае една битка – битката на пророка на Йехова с пророците на Ваал, в която трябвало да бъде изявен истинския бог (3 Царе 18 гл.). Тази битка завършила с трагично поражение на езическите пророци. Именно тази духовна битка трябва да има предвид Откровението. Фалшифициране на делото на Илия на Кармил вече било предложено от звяра от земята, лъжепророка (Откр. 13:13) и с него той успял да измами целия свят (ст. 14). Сега, по време на язвите, сатанинските сили ще претърпят последното си поражение от Бога на пророк Илия, Който ще изяви силата Си и ще демонстрира, че Той е истинския Бог и законен Управител на Всемира, на Който човечеството трябва да се покланя, а не сатанинското триединство.
Армагедон е последния и най-дързък опит на човечеството да воюва с небесния Бог. В Стария завет има различни пророчества за този момент изразени според обстановката на пророците произнесли ги и според състоянието на Божия народ и неговите врагове към момента на даването на тези предсказания. Откровението представя финалното описание на тази картина. Изглежда човешката история не може да приключи, докато бунтуващите се срещу Бога не се обединят в своята омраза срещу Създателя. Това ще сложи точката във великата борба. Предвид глобалността на последните събития събирането на враждуващите срещу Бога не може да се осъществи буквално на някакво определено място на планетата, затова Армагедон е само образно представяне на обединението на света за последната му битка с небесния Бог. И естествено, че това няма да е истинска, физическа битка на всички хора срещу Господа. Как точно едно такова нещо би могло да се случи?
Продължавайки да използва езика на войната Откровението описва бунтовното човечество, което ще трябва да преживее последното си поражение от Царя на царете и Господа на господарите завръщащ се на земята (Откр. 19:11-21). Но тъй като Той е представен в този момент като придружен от „небесните войски, облечени в бял и чист висон“ (ст. 14) и от „онези, които са с Него… които са призвани, избрани и верни“ (Откр. 17:14), а това се отнася за вярната Му църква от края на времето, тази последна битка може би ще засегне църквата. Воюването на бунтовното човечество срещу Господа ще бъде една последна, координирана, всемирна решителност и поддържане на бунт срещу небесния Бог, но тя може да намери израз и във физическо враждуване срещу Неговата вярна църква на земята, защото тя функционира като Негов представител. Шестата тръба може би описва последния опит на света да заличи Божията църква от лицето на земята изпълнявайки изразената от образа на звяра воля да унищожи всеки, който отказва да му се поклони (Откр. 13:15). Вероятно във времето, когато целият свят загуби вяра в установения от сатанинското триединство световен ред, за последен път водачите на света ще посочат верните на Исус като виновни за случващите се чрез язвите бедствия и ще канализират гнева и омразата на масите срещу вярната църква. Но в криза като тази покорните на Христос и приемащите да се покланят само на Него според начина определен от Него могат да са сигурни в закрилата Му над тях.
2. Интерлюдия на видението за седемте последни язви.
В рамките на шестата язва бива разположена интерлюдията на видението за седемте последни язви:
„(Ето, ида като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат срамотите му.)“ (Откр. 16:15).
Тази интерлюдия е много по-различна от интерлюдиите принадлежащи към историческите серии, което не е изненада, защото вече сме в есхатологичните серии и не е необходимо абсолютни всички особености, които историческите притежават, да бъдат повторени при есхатологичните. Интерлюдията тук няма за цел да отговори на въпроси възникнали във видението и не осветлява по някакъв начин последните събития. Тя се състои просто в изразяване на увещание, с което се характеризират интерлюдиите на всички есхатологични серии. Въпреки това тя е от полза за изследователите на книгата.
Това, което прави впечатление при въпросната интерлюдия, е че тя представлява призив за бдителност в контекст на толкова динамични събития. Но как изобщо може някой да спи в описаната от шестата язва обстановка, че да се нуждае от подтик към бдителност? Единствената възможност е следването на изказаното увещание да има смисъл само във времето преди края на благодатното време. С други думи, авторът на Откровението е притеснен, че последователите на Христос, които ще трябва да минат през седемте последни язви, не са достатъчно бдителни и не осъзнават драматичността на предстоящата скръб. Затова те се нуждаят да се пробудят, преди да се стигне до изливането на язвите.
Кои са тези последователи на Спасителя? Един детайл в изказаното увещание, може да ни даде ориентир. Произнесеното благословение над този, който „пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат срамотите му“, напомня на описанието на принадлежащия към лаодикийската църква, който Верният Свидетел вижда като „окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол“ и който бива съветван да си купи „бели дрехи, за да се облечеш и да не станат явни срамотите на твоята голота“ (Откр. 3:17, 18). Лаодикийските вярващи са вярващите в най-трагично състояние пред небето, но именно те ще трябва да минат през последната криза и да преживеят изливането на седемте последни язви. Тяхната хладкост ги прави небрежни и склонни към заспиване, но ако искат да минат успешно през това, което предстои, трябва да бъдат бдителни и да пазят дрехите си, защото може да ги загубят и да ходят голи.
Това предупреждение може да стане по-ясно предвид факта, че голотата се е възприемала в древността като изключително тежко унижение. Една победена армия или група от хора можели да бъдат унижени чрез събличането им и отвеждането им в пленничество голи (Исая 20:4). Такава ще е съдбата на Вавилон от последното време (Откр. 17:16), но това може да е божествен съд и над Божия народ (Езек. 16:37-39). Изказаното увещание става още по-ясно предвид информацията, която имаме относно храмовата стража записана в Мишна (Mishnah Middoth 2.1). Според този текст когато началникът на стражата обикалял постовете през нощта и намирал заспал охранител, небрежният към длъжността си мъж бил събличан, дрехите му били изгаряни и той бил изгонван гол.
Призивът към бдителност в интерлюдията на серията за седемте последни язви трябва да бъде послушан преди приключването на благодатното време, защото послушанието към него е безсмислено след тази точка и не може да допринесе с нищо. Затова читателите на Откровението и специално принадлежащите към лаодикийския период на църквата са насърчени да се вслушат сега в произнесеното увещание и да последват сега призива съдържащ се в него.
Но също така този призив е и едно уверение, че Лаодикия ще се пробуди и реформира. Един лаодикиец не е в състояние да премине през кризата, която ще бъде причинена от сатанинското триединство преди края на благодатното време, нито през тази, която ще последва от изливането на седемте последни язви. Лаодикия обаче ще се отърси от хладкостта си, ще получи изобилието на Святия Дух и ще премине през кризата, включително и през издаването на смъртен указ за всеки, който не се покланя на образа на звяра (Откр. 13:15), което ще се случи по време на шестата язва (Откр. 16:12-16).
3. Кулминация на видението за седемте последни язви.
С изливането на седмата язва се стига до кулминацията на видението за седемте последни язви:
„Тогава седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма излезе силен глас от престола и каза: Свърши се“ (Откр. 16:17).
Ако следваме схемата на структурата на Откровението (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение – II), точно тук, преди описанието на това, което седмата язва причинява, видението приключва. Защо?
Силният глас, който излиза от престола в храма, идва от самия Бог и обявява „Свърши се“. Това е много силен израз напомнящ за победата над Сатана извоювана от Христос на кръста (Йоан 19:30). Той обявява края на човешката история и извоюването на окончателна победа над Сатана и силите на мрака. Този израз говори за завършек и по този начин формира кулминацията на видението. Самата седма язва, описанието на която следва след израза „Свърши се“ (Откр. 16:18-21), е свързана с унищожаването на Вавилон. Но тъй като Вавилон е централен антагонист в книгата, нещата не могат да останат само на положението на описание на язвата. Тази сила има толкова ужасяващо минало и толкова голяма роля в разбунтуването на човечеството срещу Бога, че е задължително да има повече информация за крайната й съдба. И точно с това се занимава следващото видение, което разглеждаме в статиите Падението и краят на Вавилон – I и Падението и краят на Вавилон – II. То започва с описанието на седмата язва и въздействието й като съд над Вавилон, и след това преминава в даването на повече подробности относно Вавилон, миналото му и крайната му съдба. Защо е удачно да видим Откр. 16:17 като кулминация и край на видението за седемте последни язви, разглеждаме в статията Макроструктура на книгата Откровение – III.
Все пак, за да се придобие представа за всичките седем последни язви, тук ще цитираме и седмата, въпреки че тя е част от следващото видение:
„И произлязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силен трус, небивал откакто съществуват човеци на земята, такъв трус, толкова силен. А великият град се раздели на три части и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв. И всеки остров побегна и планините не се намериха. И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците и човеците похулиха Бога поради напастта на града, защото тази напаст беше твърде голяма“ (Откр. 16:18-21).
Седмата, последна язва продължава да се занимава с темата за Вавилон. Изразът „светкавици и гласове, и гръмове“ (ст. 18а) е индикация за нанасяне на съд. Седмата язва е директен съд над Вавилон и принадлежащите към него, който се изразява по определен начин.
Язвата нанася опустошително земетресение (ст. 18б), което унищожава всички градове по света (ст. 19б). Но като става дума за град, това е израз, който Откровението използва символично за Вавилон. Земетресението случващо се при седмата язва е реален катаклизъм, който чрез унищожаването на всички градове, както и чрез разрушенията свързани с островите и планините (ст. 20), разрушава всички устои на живота на планетата. Но с това се слага край и на фалшивата и бунтовна религиозна система на последното време (ст. 19а, в). Тя повече не може да продължи да мами и да държи под контрол. Вярата в нея е напълно и безвъзвратно изгубена. С опустошението причинено от това земетресение пропада и духовния град Вавилон. Тази система бива най-после окончателно сразена и враговете на Божия народ са победени. Време е Вавилон да получи чашата с виното на яростния гняв на Бога.
Съдът над Вавилон по време на седмата язва е начина на Откровението да каже, че при нея ще дойде края на двама от членовете на сатанинското триединство – звярът от морето и звярът от земята, с което и самият демоничен триумвират ще се разпадне. В предната язва и трите му члена действат все още в единство (Откр. 16:13, 14), но при тази змеят се обръща срещу помощниците си и с това идва техния край. Неговият също не може да бъде избегнат, но бива отложен с хиляда години (прочетете статиите Падението и краят на Вавилон – I и Падението и краят на Вавилон – II).
След земетресението пада град (ст. 21), което отново ни връща към египетските язви и ни напомня за седмата египетска язва (Изх. 9:13-25). Нанасянето на градушка е средство за нанасяне на съд в Стария завет (Йов 38:22, 23; Ис. Нав. 10:11; Исая 28:2; 30:30; Езек. 13:10-14; 38:22). Зърното на града, който пада при седмата язва, тежи „около един талант“ (Откр. 16:21а). В зависимост от времето и мястото един талант може да тежи между 22 и 45 кг. Дори и да вземем най-лекия възможен вариант, това пак е много тежко зърно за градушка и е съвсем разбираемо, че се уточнява, че „тази напаст беше твърде голяма“ (ст. 21в). Също е разбираемо, че и тази язва не води до покаяние на страдащите от нея (ст. 21б), защото такова покаяние вече не е възможно. Всичко предстои да приключи напълно.
С изливането на седмата язва се описва и времето на Второто пришествие. Тук е мястото на случването на шестия печат от серията за седемте печата (Откр. 6:12-17). Той вероятно включва всички язви, но описва само седмата, голямото земетресение, и последващото го Пришествие на Христос, което се случва заедно с проявлението на предхождащите го знамения в слънцето, луната и звездите (прочетете статията Седемте печата от Откровението – III). Седемте последни язви са обезобразили планетата. Тя вече не е място годно за живеене. Исус се завръща, за да вземе при Себе Си Своя народ (прочетете статиите Второто пришествие и милениумът и Второто пришествие на Исус Христос).
4. Седемте последни язви и Божият народ.
Не е трудно да се види връзката между първите пет от седемте последни язви и язвите излети над Египет при освобождаването на израилтяните от робството им по времето на Мойсей (Изх. 7-12 гл.). Всъщност дори и шестата и седмата язви, макар и да са стъпили основно на темата за падането на Вавилон, съдържат препратки към египетските язви, така че на практика всяка от седемте последни язви има за свой източник някоя от египетските язви.
Така както Господ освободил от робство потомците на Авраам, Исаак и Яков чрез язви, които опустошили египетската земя, така в края на времето чрез язви по цялата земя ще освободи народа Си от последното време от репресии, страдания и смърт. Също така в шестата и седмата язви можем да видим темата за падането на Вавилон, което осигурило освобождение на наследниците на Авраам и завръщането им в собствената им земя. Освобождението на Божия народ, до което водят шестата и седмата язви, и изобщо всички язви, бива осъществено чрез Агнеца (Откр. 15:3).
Глобалният характер на язвите допуска, че верните на Христос също ще страдат от тях. Язвите не са насочени към тях, но те обитават същата тази планета и когато водата се превърне в кръв, а слънцето увеличи силата си, това няма как да не засегне и чакащите Исус. Горещина, глад и жажда няма да им бъдат непознати, но все пак ще бъдат опазени (Откр. 7:13-17). Те могат да са сигурни, че едно обещание дадено преди хиляди години ще се изпълни за тях точно по начина, по който е дадено:
„Той ще обитава нависоко; крепостите на скалите ще бъдат място на защитата му; хлябът му ще му бъде даден, водата му няма да липсва“ (Исая 33:16).
Така че ако за враговете на Христос язвите носят само страдание, ужас и смърт, за вярващите са криза, от която има изход. Язвите са знака на тяхното окончателно избавление, което предстои съвсем скоро. На практика седемте последни язви са най-ярките и точни знамения говорещи, че Христовото пришествие предстои, защото именно то неизбежно се случва с приключването им. Точното място на седемте последни язви и случващото се след тях са разгледани в статията Краят според книгата Откровение – II.
5. Разкриване на Исус Христос във видението за седемте последни язви.
Видението за седемте последни язви има своя дял в това, как книгата Откровение разкрива личността на Исус Христос. И като паралелно на серията за седемте тръби неговият подход в разкриването на Спасителя е много сходен. Всъщност начинът, по който видението за язвите разкрива Христос, е дори по-енигматичен от този на серията за тръбите.
В цялото видение Исус се появява единствено във въведителната сцена. Там Той е „Агнеца“, чиято песен стоящите на стъкленото море пеят. Триумфиращите светии са победили звяра от морето и образа му в последната криза, но тяхната опитност е подобна на преживяното от израилтяните при изхода им от Египет. И те отдават възхвалата си на Бога, но Агнецът е, Който ги води, за да преминат безопасно и триумфално през кризата. Също както освобождаването на израилтяните станало в последствие на няколко язви, които опустошили Египет, така и верните на Христос в самия край на времето ще бъдат освободени чрез Неговата помощ в резултат на язви, които правят цялата земя място негодно за живеене.
В останалата част от видението Исус липсва. И за това има съвсем логично обяснение. Изливането на седемте последни язви е сигнал, че Той вече не служи в небесното светилище. Бунтовното човечество ще трябва да премине през този ужасен съд без да има някой, който да обезпечи някакво смекчаване или дори съкращаване на наказанието, както обикновено се случва, когато Бога нанася съд. Този, Който осигурява милост за падналия човек, вече не изпълнява тази функция. Вината на отхвърлящите истината и преследващите Божия народ се е натрупала толкова много, че е време верните на Христос да бъдат възмездени и реабилитирани.
Всичко това ни разкрива, че милостта и търпението на Исус, колкото и да са дълбоки и обхватни, ще стигнат до своя край. Когато отделният индивид и дори цялото човечество обърнат гръб на милостивият призив на Спасителя, може да последва само съд, чието единствено предназначение е да накаже справедливо бунта и греха. Никой не бива да забравя, че милостта и благодатната възможност за спасение, които имаме сега, един ден ще приключат.
Повече за това, как Христос бива разкрит в книгата Откровение, можете да намерите в статията Учението на книгата Откровение за Бога.
Седемте последни язви приключват със съда над отстъпническата система на Вавилон. Тъй като тя е врага на Божия народ и на небето в последното време, е нужно да се отдели повече място за края на Вавилон. И следващото видение прави точно това като дава обстойна информация по въпроса. Разглеждаме го в статиите Падението и краят на Вавилон – I и Падението и краят на Вавилон – II.
Книгата Откровение описва изливането на земята на седем опустошителни язви предшестващи завръщането на Христос. Чрез тях отхвърлящите Бога и поклонението Му ще бъдат наказани, но верните ще бъдат защитени, за да посрещнат Исус при Пришествието Му.