В статията Краят според книгата Откровение – I разглеждаме накратко онези специфични знамения преди Второто пришествие на Исус Христос, които са индикатори, че благодатното време на човечеството изтича и че доброто решение за Бога не трябва да се отлага. Какво обаче ще се случи, след като спасителната възможност за хората е вече отнета? Тогава ще е късно за вземане на решение, но никак не е излишно да се знае, какво ще се случи след това. Книгата Откровение има какво да ни каже по този въпрос.
1. Събитията след края на благодатното време според книгата Откровение.
Както изясняваме в статията Краят според книгата Откровение – I, Откровението играе много специална роля сред пророчествата на Библията. До появяването й пророчествата на Свещеното писание отразяват сложната динамика на взаимоотношенията между Израил или християнската църква от една страна и Бог – от друга страна. Това означава, че тези пророчества може и да не се изпълнят или поне да не се изпълнят според детайлите, с които са дадени. И понеже това може да бъде много объркващо, на помощ идва книгата Откровение. Тя се превръща в нещо като краен авторитет в тълкуването на пророчествата за последните дни. Тя определя, кои от предсказаните вече събития ще се изпълнят, кои от използваните елементи ще останат и кои – не. Изобщо, тя се превръща в призмата и стандартът, през която всички пророчества трябва да бъдат разглеждани. Едно коректно тяхно изследване би се занимавало последователно с тяхната динамика, би откроило определени ключови събития, които ще се случат, но именно книгата Откровение ще даде насока, кое и как в крайна сметка ще се изпълни. Това също означава, че изследването на библейските пророчества за последните събития задължително трябва да свърши при Откровението, но също така и че е необходимо познаване на всички пророчества по тази тема, за да се разбере добре книгата Откровение. Всички пророчества за края са много силно обвързани, но е важно да се открои ясно ролята на Откровението в разбирането им.
В статията Краят според книгата Откровение – I засягаме едно много важно понятие – „благодатното време на човечеството“. Това е време, в което всеки човек има възможността да приеме Исус за личен Спасител, твърдо да застане в определения от небето път и да впрегне силите си за осъществяване на небесната кауза. Но това време няма да съществува винаги. Ще дойде момент, когато то ще приключи. Не се знае, кога точно, но е сигурно, че ще стане преди Христос да се е завърнал. С други думи, ще е твърде късно за покаяние при самото Второ пришествие. Никой не трябва да отлага обръщането си към Бога за тогава. Това трябва да стане преди Исус да се е завърнал. Даденият от небето шанс не трябва бъде изпуснат.
Според книгата Откровение има достатъчно много знамения, които показват, че този шанс все още съществува, но също и че той е към края си. Откровението говори за такива уникални събития-знамения, които започнат ли да се случват, така ще „завъртят колелото“, че няма да има повече връщане назад или отлагане на събитията. Затова те говорят, че не трябва да има отлагане и на доброто решение. В статията Краят според книгата Откровение – I разглеждаме най-вече тях. И, разбира се, те са най-важните за нас, защото ни ориентират за времето на възможности.
Какво обаче ще се случи, след като благодатното време на човечеството приключи? Защото наистина в един определен момент небето ще установи, че всеки човек е заел своята позиция за или против истината и затова Исус ще каже съдбоносните думи:
„Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят“ (Откр. 22:11).
С тези думи Христос ще постави край на благодатното време за човечеството. Какво ще се случи след това? Вече ще е твърде късно, за да се вземе решение за Бога, но все пак си струва да знаем, какво следва след това, защото това са финалните сцени на хилядолетната битка между Христос и Сатана, на борбата между доброто и злото. Не може да е изненада, че библейската книга, която се занимава най-обстойно и с тези събития, е книгата Откровение.
Виденията в Откровението могат да се групират като „исторически“ (те представят развитието на света от времето на Йоан до края) и „есхатологични“ (засягат най-вече събитията след приключването на благодатното време). В момента се интересуваме от есхатологичните във връзка с въпроса, който разглеждаме. Историческите серии също имат, какво да кажат по тази тема, но тук те са по-пестеливи.
Отново ще оставим самото Откровение да ни води в интерпретирането на събитията след изтичането на благодатното време. То ги представя паралелно в различните серии, затова и ние трябва да ги разглеждаме паралелно. Следните две таблици ги описват според историческите и повечето от есхатологичните серии (от серия I до серия VII), като за нас от най-голяма важност сега са затъмнените колонки представящи последните събития, които ще се случат, след като благодатното време на човечеството е изтекло (за по-удобно разглеждане запазете таблиците на своя компютър като свалите файла):
След тази паралелна подредба на виденията можем да обобщим, какви точно според книгата Откровение ще бъдат последните събития от човешката история след приключването на благодатното време.
Краят на благодатното време на човечеството е свързан с приключването на Изследователния съд и на ходатайствената служба на Христос в небесното светилище. Исус все още е там и представя заслугите на Своята съвършена заместническа жертва застъпвайки се за хората (прочетете статията Небесно светилище и Първосвещеник). Ще дойде обаче момент, когато тази служба ще приключи (Откр. 22:11). Христос ще напусне небесния храм, с което ще сложи край и на възможността бунтуващите се и живеещите в греха хора да приемат осигуреното от небето спасение и да обърнат посоката на живота си (Откр. 15:8).
След като всеки живеещ на земята вече се е определил, на чия страна да застане и след като вече няма пледиращ за милост застъпник, вече нищо няма да може да задържи божествения гняв над бунтуващите се и непризнаващи авторитета на Бога човешки същества. Дълго време той е бил отлаган, но сега може да се излее с цялата си сила. Апостол Йоан го нарича яростния Божий гняв (Откр. 16:19) и го сравнява с вино, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му (Откр. 14:10), което ще рече, че в него няма да има никаква милост. Той се излива над планетата под формата на седем язви, които я опустошават (Откр. 15:1; 16:1). Те засягат здравето на непокорните на Божията воля, водата и водните източници по планетата, силата на слънчевото греене, политическите и обществените събития и разклащат дори устоите на самата планета (Откр. 16 гл.). Разгледали сме ги по-обстойно в статията Седемте последни язви.
Обикновено драстичните събития и катаклизми произвеждат някаква промяна у хората, които ги претърпяват. Последните седем язви обаче не предизвикват покаяние у бунтуващите се срещу Бога (Откр. 16:9-11, 21) – ясен знак, че благодатното време е приключило и че Божията примиряваща сила вече не работи в полза на грешниците. Те са направили вече своя избор и са оставени на последиците от него.
Това е време, в което покорните на Бога ще бъдат в опасност от смъртно наказание поради верността им към Бога (Откр. 13:15) и макар също да страдат от някои от язвите (Откр. 7:16, 17), в крайна сметка ще бъдат опазени.
Това също е време, в което фалшивата религия поставяща човешкия авторитет над божествения бива напълно дискредитирана и си получава заслуженото (Откр. 16:18-17:3; 18:9-24). Разгледали сме този въпрос в статията Падението и краят на Вавилон.
С приключването на язвите Божият гняв се изчерпва (Откр. 15:1). Следващото нещо, което предстои да се случи, е Второто пришествие на Исус Христос.
2. Второто пришествие според книгата Откровение.
Ако разгледаме, как е представено Второто пришествие в историческите серии на Откровението, ще видим, че в по-голямата си част те само загатват за него. Като че ли те са по-ангажирани с различните събития, които трябва да се случат преди това и когато стигнат до самото Пришествие, го представят не съвсем ясно (Откр. 6:14-17; 8:1; 11:15-18). Единствено последното видение от историческите серии го описва много подробно:
„Тогава видях, и ето, бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп. И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, Който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла. И така, Онзи, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята; и земята беше пожъната. И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп. Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп; и каза: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв. А линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадия“ (Откр. 14:14-20).
Това видение е от голяма важност за Откровението. Според хиастичната й макроструктура то представлява централното й видение (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение). С това самата книга ни посочва централната си тема – Второто пришествието на Исус Христос. Целта й е да увери Христовите последователи, че техният Господ наистина ще се завърне в слава и величие, за да сложи край на настоящото болезнено съществуване на човечеството. Затова Христовото пришествие е блажената надежда на всеки вярващ в Исус (Тит 2:13) – надеждата за установяването на един по-добър свят.
Виденията от есхатологичните серии на Откровението допринасят за изграждането на по-обхватна идея за Второто пришествие. Тук Христос е представен като победоносен конник, който води небесната армия и побеждава злите сили (Откр. 19:11-21). Сразяването на Божиите врагове означава и освобождение за Неговия народ. Тогава ще се изпълни едно от най-хубавите обещания на Спасителя:
„Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене. В дома на Моя Отец има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие“ (Йоан 14:1-3).
Господ ще вземе последователите Си при Себе Си. Това ще стане, след като Исус възкреси при Пришествието Си починалите с вяра в Него и преобрази дочакалите Го живи (Откр. 20:4, 6; 1 Сол. 4:14-17; 1 Кор. 15:51-55). Така Христос ще вземе Своите при Себе Си, за да не се разделят никога вече (Откр. 7:9-17; 14:1-5). Повече по въпроса можете да намерите в статиите Второто пришествие и милениумът и Второто пришествие на Исус Христос.
3. Милениумът и новата земя.
Макар и Второто пришествие да е своего рода кулминация и в него да са насочени надеждите на Христовите последователи, човешката история не приключва с него. Има още какво да се случи.
При Пришествието Божиите врагове – всички непокаяни и бунтуващите се срещу Неговия авторитет – са унищожени (Откр. 19:17-21; 2 Сол. 1:7-10). Исус взема Своите последователи при Себе Си на небето – тези, които са починали, ги възкресява (това е т.нар. „първо възкресение“ – Откр. 20:4-6), а тези, които са живи, ги взема живи. Така планетата се оказва обезлюдена. Това обстоятелство довежда Сатана до едно необичайно за него положение – да няма кого да мами и изкушава. Той бива заключен като в затвор, където не може да направи нищо (Откр. 20:1-5). Това положение ще продължи цели хиляда години (откъдето идва и латинската дума „милениум“), през което време спасените на небето ще провеждат съд над отхвърлилите Божията милост хора, както и над Сатана и ангелите му (Откр. 20:4-6; 1 Кор. 6:2, 3).
След хилядата години Христос и спасените ще се завърнат на земята. Исус ще възкреси непокаяните – това е т.нар. „второ възкресение“ (Откр. 20:5). Огромните съживени множества от хора отново ще дадат възможност на Сатана да мами и той веднага ще ги поведе в последния си бунт срещу Бога (Откр. 20:7-9). Той обаче наистина ще е последен, защото метежниците ще бъдат пометени от огън от небето и унищожени (Откр. 20:7-15). Съдът през хилядата години е определил наказанието за всеки обърнал гръб на спасението осигурено чрез Христос. Това е времето, когато всеки го получава.
Земята бива очистена от огъня наказващ непокаяните (2 Петр. 3:10-12), след което бива пресъздадена в райското състояние, в което е била в началото (Откр. 21:1; 2 Петр. 3:13). Различното този път е, че самият Бог ще дойде да живее със спасените Си деца и ще премести управлението на Всемира на земята (Откр. 21:2-4). Животът във Вселената необезпокояван от злото и греха вече може да започне. Разгледали сме по-обстойно тези въпроси в статиите Второто пришествие и милениумът и Новият Ерусалим и новата земя.
Именно затова Библията е книга на добри вести. Краят на света, за който тя (и особено книгата Откровение) говори, не е, за да сплашва и обърква хората, а за да покаже, че идва едно много по-добро бъдеще в един много по-добър свят. Това е една прекрасна новина. Всеки застанал на страната на Бога може да гледа бъдещето с увереност и надежда.
4. Ползата от разбирането на книгата Откровение.
Тук е мястото отново да подчертаем, колко голяма е ползата от разбирането на Откровението и неговата роля сред другите пророчества на Библията. Именно въпросът за края на благодатното време е много показателен. Той е представен по един начин в Синоптичните евангелия (това са евангелията от Матей, Марк и Лука), но Откровението внася важни уточнения, които не могат да бъдат открити в тях. Според есхатологичната картина на евангелията от Матей, Марк и Лука събитията преди Второто пришествие и самото Пришествие протичат по начин, който е много сходен със старозаветните пророчества за Господния ден. След като посочват важни знамения, които ще се случат в религиозния, политическия и обществения живот (Матей 24:4-14; Марк 13:5-13; Лука 21:8-19), и тримата евангелисти подчертават едно ключово знамение:
„Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на святото място (който чете, нека разбира), тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините; който се намира на покрива на къщата, да не слиза да вземе нещата от къщата си; и който се намира на нивата, да не се връща назад да взема дрехата си. А горко на бременните и кърмачките в онези дни! И се молете да не се случи бягането през зимата или в съботен ден, защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света досега и каквато няма да има“ (Матей 24:15-21; виж също Марк 13:14-19).
„А когато видите, че Йерусалим е заобиколен от войски, тогава знайте, че е наближило запустението му. Тогава онези, които са в Юдея, нека бягат в планините, и които са насред града, нека да излязат навън, а които са в околностите, да не влизат в него“ (Лука 21:20, 21).
Заобикалянето на Ерусалим от войски е знак, че предстои неговото унищожение. А това пък е знак, че е възможно Исус да се завърне скоро (Матей 23:34-24:3, 32-35). Поради това заобикалянето на Ерусалим от войски е трябвало да бъде знамение за християните, които живеят в него, да го напуснат, а тези, които са от други части на Юдея, да бягат по планините.
Работата обаче е там, че само вярващите в Ерусалим и Юдея могат да видят всичко това и да се „възползват“ от това ясно посочващо Пришествието на Христос знамение. А останалите християни? Дотогава благовестието е трябвало да обхване целия свят (Матей 24:14; Кол. 1:23), но обсаждането на Ерусалим няма как да бъде видяно от християните от другите краища на света. Живеещите извън Юдея няма да могат да бъдат наясно, кога какво се случва, за да знаят и кога точно би могло да се случи Пришествието. Очевидно обсаждането на Ерусалим не може да бъде знамение, което да ги ползва. Затова и евангелистите не пропускат да опишат живота и извън Юдея. Само че те описват този живот като протичащ съвсем нормално, когато настане Пришествието. Христос се явява на небесните облаци в огромна слава и бива видян от всички, което кара всички земни племена да заплачат (Матей 24:30). За тези, които са живели в Ерусалим и Юдея, това не е някаква голяма изненада, защото обсадата на Ерусалим им е показвала, че това може да се случи съвсем скоро. За останалите обаче това е като гръм от ясно небе. До последно те са живели според нормалния ход на живота – някои са на полето, други – на мелницата, трети ще са отдадени на безгрижно веселие (Матей 24:37-41), а някои дори ще спят (Лука 17:34-36). Пришествието е изненадващо за всички тях. Исус заповядва на ангелите Си да съберат избраните Му по земята (Матей 24:31) и те взимат всеки според мястото, на което го заварват: някой – от нивата, друг – от мелницата (Матей 24:40, 41), а друг – от леглото му (Лука 21:34). За другите ще е вече твърде късно да мислят за примирение с Бога и промяна на живота. Не случайно авторите на Синоптичните евангелия подчертават, че Второто пришествие ще бъде изненадващо и призовават верните към бдителност (Матей 24:42-44; Марк 13:33-37; Лука 21:34-36). Изобщо евангелистите са се опитали да опишат, какво ще се случи по различните места на земята, когато Исус се завърне.
Забелязвате ли разликата между този сценарий за края и описаното в Откровението? Според Синоптичните евангелия само някои от очакващите Пришествието ще имат по-ясна представа за времето на неговото настъпване, а за повечето то ще се случи напълно изненадващо, докато те водят всекидневния си начин на живот. Според Откровението обаче първо ще има изливане на седем унищожителни язви, които ще покажат на всеки, че предстои края на този свят и чак след приключването им Христос ще се завърне на земята. Тук Откровението внася изключително важен допълнителен елемент, за който Синоптичните евангелия дори не загатват. Това трябва да ни убеди в специалната роля, която книгата Откровение има. Новозаветните пророчества преди Откровението описват нещата според състоянието на света и църквата към момента на даването им. Но определени фактори оказват влияние върху представената картина и затова сценарият предложен от тях става валиден само принципно. Именно затова се появява книгата Откровение, за да покаже в яснота, какво ще се случи. Тя запазва идеята на Синоптичните евангелия, че ще е твърде късно да се търси покаяние и обръщане към Бога, когато Исус се завърне. Благодатната възможност за това ще е вече изтекла. Доброто решение е трябвало да се вземе преди това. Добавката, която Откровението прави е, че вече Ерусалим не представлява знамение, което да ориентира живеещите наоколо за времето на Второто пришествие, а също и че Христовото завръщане ще е предшествано от седем язви. Това пък означава, че според Откровението обстановката на земята далеч няма да е спокойна и нормална в момента на завръщането на Исус, както евангелистите описват живота извън Юдея (прочетете статиите Белези на последното време – I, Белези на последното време – II, Белези на последното време – III, Белези на последното време – IV и Белези на последното време – V).
Това е причината пророчествата на Стария и Новия завет, които са свързани с края, да бъдат разглеждани през призмата на Откровението. То е крайният стандарт и авторитет определящ ясно, кой детайл от някое предишно пророчество ще отпадне и кой – ще остане; а който остане, как точно ще се случи.
Ако Откровението бива пренебрегвано в интерпретирането на последните събития, можем да стигнем до доста погрешни изводи. Например някои тълкуватели, след като се позовават на Синоптичните евангелия (пък и не само на тях), стигат до заключението, че Христовото пришествие ще протече на два етапа, в единия от които Исус ще грабне тайно Своите избрани, докато те живеят ежедневния си живот:
„Тогава двама ще бъдат на нивата; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. Две жени ще мелят на мелницата; едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена“ (Матей 24:40, 41).
Проблемът в една подобна интерпретация е не само пренебрегване на контекста, който ясно посочва, че вземането и завеждането на светиите при Христос ще стане, след като Той се появи видимо и заповядва на ангелите Си да съберат избраните Му, в което няма никаква тайнственост (Матей 24:30, 31), но също и неразпознаване ролята на Откровението в тълкуването на библейските пророчества за края. Една такава интерпретация пропуска да открои сценария за последните събития според Синоптичните евангелия и намесата на Откровението в оформянето на окончателния сценарий.
Книгата Откровение е една невероятна книга и макар сложността й понякога да обезсърчава изследващите я, трябва да се превърне в специален обект на изучаване.
Книгата Откровение разкрива с големи подробности събитията, които ще се случат след изтичането на благодатното време на човечеството. Кулминацията е във Второто пришествие на Исус Христос. Макар и тогава да е вече късно да се вземе решение за Бога, е добре да знаем, какво ще се случи, защото това са финалните сцени на хилядолетната битка между доброто и злото. Бог е приготвил едно прекрасно бъдеще за верните Му, което трябва да носи надежда.