Изследователят на Откровението не може да остане безразличен към описанието, което книгата прави на Вавилон. Във времето на Йоан вавилонското царство лежало отдавна в развалини, но чрез фигурата на една блудница апостолът рисува картината на един нов Вавилон, който ще се появи в последното време и ще причини мъка и страдание не просто на света, но специално на Божия народ. Колкото и да е мощна тази сила, тя няма да избегне небесния съд и ще стигне до своето падение и край.
В статията Падението и краят на Вавилон – I концентрираме анализа си предимно върху звяра от пустинята (който също наричаме „звяра от бездната“), върху който блудницата Вавилон е седнала според видяното от Йоан в Откр. 17 гл. По-голямата част от видението за падението и края на Вавилон (Откр. 16:18-18:24) обаче се занимава с фигурата на Вавилон и тук ще се фокусираме върху нея, както и с останалите елементи на видението.
Какво стои зад символа на блудницата Вавилон? Каква е съдбата й според пророчеството?
1. Блудницата Вавилон.
Продължаваме изследването на основополагащото пророческо описание на видението за падението и края на Вавилон (Откр. 17:3б-18:3) отнасящо се специално за Вавилон, като имаме предвид това, което вече знаем за звяра, на който блудницата Вавилон е седнала.
1) Описание на Вавилон
Йоан бива отнесен духом в една пустиня (Откр. 17:3а) и прави достояние на читателите си видяното от него:
„…където видях жена, седяща на червен звяр, покрит с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога. Жената бе облечена в пурпур и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с гнусотии и нечистотиите от нейното блудстване. А на челото ѝ имаше написано това име: Тайна; великият Вавилон, майка на блудниците и на земните гнусотии. И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много“ (Откр. 17:3б-6).
Очите на апостола попадат върху една блудна жена облечена в скъпи дрехи, украсена с бижута и имаща в ръката си златна чаша (ст. 4). Според ангела от видението именно с нея „блудстваха земните царе“ (ст. 2а) и като резултат „земните жители се опиха от виното на нейното блудстване“ (ст. 2б). Сякаш блудстването на жената със земните царе се превръща във вино, което тя държи в златна чаша. Тя принуждава хората да пият от това вино и в резултат някои се опиват.
„Земните жители“, за които се говори тук, представляват една специална група хора, които се противят на благовестието и на божествената истина (прочетете статията Означения за хора използвани в книгата Откровение), така че изобщо не е изненада, че те са под опиянението на Вавилон. Всъщност всички биват принудени да пият от виното на Вавилон (Откр. 14:8; 18:3), но само за „земните жители“ се казва, че се „опиха“ от него (Откр. 17:2). Вероятно те са единствените, които приемат виното на Вавилон доброволно и то в големи количества, така че стигат до опиянение.
Блудстването със „земните царе“ (ст. 2) трябва да говори за използване на светската власт в услуга на силата символизирана чрез тази блудна жена и за това, че нейните норми и постановления биват принудително наложени на хората по света. Фактът, че блудницата използва светските сили за постигане на целите й, показва, че самата тя не може да е такъв вид авторитет. Тя трябва да е символ на сила от друго естество.
Но блудната жена не само опиянява „земните жители“. И самата тя е пияна като субстанцията довела я до опияняване е наистина странна – Йоан вижда, че „жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици“ (ст. 6). Явно тя не е особено приятелски настроена към верните последователи на Христос и е готова да осигури смъртта им и да изпие кръвта им. Значи тя е несветска сила, която не само използва светската власт, за да принуди света да приеме авторитета й, но чрез тази власт тя подлага на гонение и дори смърт поклонниците на Христос, които отхвърлят контрола й и искат да останат верни на съвестта си.
Описанието на Вавилон като скъпо облечена и накитена жена виновна за смъртта на Божии светии е алюзия към подобни картини изрисувани от пророците Еремия и Езекиил (Ерем. 4:30; Езек. 23:40), които от своя страна стъпват на образа на древната кралица Езавел (4 Царе 9:30), която била виновна за преследването и умъртвяването на верни поклонници на Йехова (3 Царе 18:4; 19:2). Това превръща образа на Езавел като прототип на блудницата Вавилон. Но така както на нечестивата кралица било въздадено за проливането на невинна кръв (4 Царе 9:7, 30-33), така и блудницата Вавилон от последното време няма да избегне участта си (Откр. 17:16; 19:1, 2). Покварата и отстъплението, които характеризирали Езавел, имат силно влияние върху Йоан, защото той вече използвал образа й при един друг случай (Откр. 2:18-25).
Когато ангелът казва на апостола, че ще му покаже „осъждането на голямата блудница“ (Откр. 17:1), Йоан трябва да си е помислил, че ще види картина на пълно падение и унищожение. Той вече видял съкрушителния съд над Вавилон по време на седмата язва, така че чувайки за „осъждането на голямата блудница“, след което бил отнесен в пустиня, очакването му трябва да е било за картина на разруха и смърт. Вместо това обаче той вижда една просперираща жена, която е във върха си. И това разминаване между очакване и реалност го кара да се зачуди и то по начин, по който нищо друго видяно от него не може да го удиви повече (ст. 6б). Ангелът забелязва реакцията му (ст. 7) и се наема да му обясни символа на жената. Но това вече ни принуждава да приемем, че ще има едно отдръпване назад в историята и ще научим нещо за тази жена преди стоварването на божествения съд над нея. И видението наистина изпълнява това очакване, както разбираме по-надолу.
В обещанието са да обясни тайната на жената ангелът дава индикации, каква точно фигура имаме тук. Йоан вижда, че на челото на жената има написано следното име: „Тайна; великият Вавилон, майка на блудниците и на земните гнусотии“ (ст. 5). Име написано на челото напомня на римската практика проститутките от публичните домове да носят на челата си ленти, на които са написани имената им. Българският превод поставя думата „тайна“ като част от името на жената. Такъв прочит е допустим, но е по-вероятно „тайна“ да служи като определение за името – че името „Великият Вавилон, майка на блудниците и на земните гнусотии“ е тайнствено, което означава, че тук Вавилон не трябва да бъде разбиран буквално, а символично. Това, естествено, не е никак трудно да се направи, защото във времето на Йоан той отдавна вече не съществувал. Значи блудницата Вавилон е символ на нещо и ангелът се ангажира да го обясни (ст. 7а). И тук идва интересния момент. Заедно с обещанието да разкрие тайната на жената ангелът уверява, че ще изяви и тайната на „звяра, който я носи, който има седем глави и десет рога“ (ст. 7б). Не само жената, но и звярът има някаква тайна. И той е символ, който ще бъде обяснен от ангела. Двата символа вървят заедно и разбирането на единия помага в разбирането на другия. Разгледали сме фигурата на звяра в статията Падението и краят на Вавилон – I, където установяваме, че той е един фундаментален символ на Сатана служещ като прототип за изграждането на други зли фигури, които Откровението използва, като змея и звяра от морето.
Също така прави впечатление, че в символизма на името на жената е и определението, че тя е „майка на блудниците“, което ще рече, че тя има дъщери, които са същите като нея. Работата е там, че ангелът не дава друга информация за тях. Този детайл има по-скоро за цел да открои блудницата имаща потомство като антипод на чистата жена имаща потомство от паралелното видение за сатанинското триединство (прочетете статията Сатанинското триединство в Откровението – I), а не да подтикне изследователя към идентифициране на това блудно потомство.
Още в началото ангелът казва за блудницата, че „седи над много води“ (ст. 1), което напомня за даденото от пророк Еремия описание на Вавилон и за реката Ефрат минаваща през града – гледка наподобяваща на град, който седи на водите на река (Ерем. 51:13). Тук обаче фигурата на многото води бива използвана със символично значение и затова ангелът уточнява малко по-късно, че тези води са „народи и множества, племена и езици“ (Откр. 17:15), което превръща Вавилон в сила с глобално влияние.
Ангелът казва за Йоан, че това са водите, които той „видял“. Апостолът никъде не споменава това, разбираме го само от думите на ангела. Може би виждайки жената на Йоан му е била показана и картина на древния Вавилон и на реката Ефрат минаваща през него, което му дало още по-ясна насока, че мислейки за блудната жена той трябва да мисли за Вавилон. Малко по-късно ангелът определя жената като „големият град, който царува над земните царе“ (ст. 18) потвърждавайки отново алюзията с древния Вавилон (Откр. 16:19).
Когато става дума обаче за град и за връзката му с образа на тази жена, ангелът дава и още една подробност. При описанието на седмоглавия звяр, той казва, че звярът „носи“ жената (Откр. 17:7) и уточнява за главите му, че „седемте глави са седем хълма, на които седи жената“ (ст. 9). Това означава, че тя седи не само „над много води“, но и на „седем хълма“ (или на „седем планини“ както обясняваме в статията Падението и краят на Вавилон – I). Уточнението, че жената седи на „седем хълма“, е било разбирано от много тълкуватели, че фигурата на блудницата се отнася за града Рим от времето на Йоан, който в древността е бил познат като града на седемте хълма. Това е интересно наблюдение, но тук не може да се игнорира факта, че Рим е светска сила, а символът на жената се отнася за несветска сила, която просто използва светската власт, за да постигне целите си. Как тогава да разбираме уточнението, което ангелът прави, че седемте глави на звяра са седем хълма, на които седи жената?
В описанието в началото се казва, че жената седи на червен звяр (ст. 3), но не се казва, къде точно върху него е седнала. После ангелът казва, че жената седи на седем хълма и тези хълмове са всъщност главите на звяра (ст. 9). Значи жената е седнала на главите на звяра. Предвид позицията, която човешкото тяло заема в седнало положение, за да може да се осъществи сядане върху седемте глави на едно същество, тези глави ще трябва да се подредят във форма наподобяваща хълмове. Вероятно Йоан е видял жената да седи върху седемте глави на звяра, които в този случай лесно могат да бъдат оприличени на хълмове. Самите глави трудно биха могли да бъдат видени в тяхната цялост, защото жената би ги покрила с роклята си, така че когато Йоан казва, че звярът имал „десет рога“ (ст. 3), тези рогове трябва да са били по тялото на звяра и лесни за забелязване от апостола. Също така когато той казва, че звярът бил „покрит с богохулни имена“, тези имена трябва също да са по тялото на звяра, за да бъдат видени. Те не са по главите му, както е в случая със звяра излизащ от морето (Откр. 13:1), което го отличава от него.
Защо обаче е толкова важен за ангела факта, че жената седи на главите на звяра и това наподобява седенето върху седем хълма? Книгата Откровение има универсална вест и е специално насочена към вярващите от последното време, но непосредствените й читатели са християните от I век и по-конкретно – членовете на седем малоазийски църкви (Откр. 1:11). Когато съвременниците на Йоан са чели за образа на блудницата Вавилон, няма начин да не са мислили за Рим, който те наричали с кодовото название „Вавилон“ (1 Петр. 5:13). А в това време те страдали тежко от ръката на империята. Някои от вестите в Откровението са имали директно приложение за тях, но повечето от пророчествата й се отнасят за вярващите идващи много по-късно. Това обаче не означава, че съвременниците на Йоан не могат да се възползват от вестите, които даден символ носи и да черпят от неговата сила. Например макар символизмът на сатанинското триединство и белега на звяра да касае само верните на Христос живеещи в самия край, неговата вест на победа над злите сили е носела насърчение и на съвременниците на Йоан. В случая с Вавилон обаче уточнението на ангела, че блудницата седи на седем хълма, може да съдържа директна вест към тях. Макар картината на Вавилон като цяло да се отнася за времена идващи дълго след това на съвременниците на апостола, на тях им се предава вестта, че потисническият Рим, от който те страдат, ще получи със сигурност заслуженото си наказание от Бога. Не случайно трагичната му съдба е описана в затръбяването на втората тръба (Откр. 8:8, 9) със символизма на падането на Вавилон (прочетете статията Седемте тръби от Откровението – II).
Както Старият (Исая 54:5, 6; Ерем. 3:20; Езек. 16:8-14; Амос 5:2), така и Новият завет (2 Кор. 11:2; Ефес. 5:25-32) сравняват връзката между Бог и Неговия народ с тази между съпруга и съпругата. Затова съвсем логично прелюбодейството е метафора на нечестивите съюзи между богопротивни градове и нации (Исая 23:17; Наум 3:4) или на отстъпничеството на Божия народ в Стария завет спрямо божествените изисквания (Исая 1:21) и влизането му в незаконни връзки с езически нации (Ерем. 3:1; Езек. 16:26-29; 23:2-30; Михей 1:7). Така че символът на блудница, каквато е жената от Откр. 17 гл., трябва да представлява една фалшива, богопротивна религиозна система, чието влияние мами хората и отклонява от вечния живот. Тази блудна жена е в незаконна връзка с имащите власт по света и така държи всички хора под своя контрол. Достъпът до светската власт не е единствената й сила. Чрез фалшивото си учение тя заблуждава не само обикновените хора, но и водачите на света. Използвайки политическата власт за прокарване на религиозни постановления Вавилон е силно изразена репресираща сила – подлага на гонение всеки, който стои за правдата и иска вярно да следва Исус.
2) Идентифициране на Вавилон
И така, Вавилон е символ на фалшива религиозна система, но каква точно и кога трябва да очакваме да се появи? За отговора на този въпрос може да ни помогне самата структура на Откровението.
Видението за падението и края на Вавилон от есхатологичните серии на книгата (Откр. 16:18-18:24) е паралел на видението за сатанинското триединство от историческите й серии (Откр. 11:19-14:20) и по този начин дава развитие на въпросите засегнати в него. В историческата част на Откровението сатанинското триединство е представено като вкарващо целия свят в една безпрецедентна криза, а в есхатологичната й част този зъл троен съюз получава заслужения съд от страна на Бога. Това ще рече, че трите нечестиви сили от видението за сатанинското триединство – змей, звяр излизащ от морето и звяр излизащ от земята (лъжепророк) – трябва да съответстват на негативните фигури използвани във видението за падението и края на Вавилон – звярът излизащ от бездната и блудницата Вавилон. Щом като звярът от това видение е символ на Сатана, значи тази фигура кореспондира на символа на змея от видението за сатанинското триединство. В такъв случай блудницата Вавилон от Откр. 17 гл. трябва да съответства на звяра от морето и на лъжепророка от серията за сатанинското триединство. В едното видение те са представени чрез два отделни символа, а в паралелното видение – чрез един символ. Значи зад символа на Вавилон трябва да видим фалшивата и отстъпническа религиозна система от последното време формирана от папството и отпадналия протестантизъм, която се обвързва с властта на държавата, за да превърне нормите си в закони задължителни за всички хора и по този начин да ги контролира и насилва съвестите им.
Но има и още паралели. Във видението за сатанинското триединство се говори за лъжепророка, който работи в услуга на звяра от морето, чиято смъртоносна рана е вече оздравяла (Откр. 13:12), и който казва на „живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оздравя“ (ст. 14б). Впоследствие той „вложи дихание в образа на звяра, така че образът на звяра да проговори“ (ст. 15а). Този момент е представен във видението за падението и края на Вавилон чрез блудстването на блудницата Вавилон със „земните царе“ и последващото опияняване на „земните жители“ (Откр. 17:2). Образът на звяра получава власт „да направи да бъдат избити“ всички, които не му се покланят (Откр. 13:15б), а блудницата Вавилон е опиянена „от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици“ (Откр. 17:6а), които е избила чрез властта на царете, с които блудства. Да представим всички паралели графично, за да стане по-ясно:
Главните характеристики на сатанинското триединство, което е описано в историческата част на Откровението като доминиращо и установяващо един нов световен ред, биват повторени в есхатологичната част, но чрез различна символика и в контекста на съда над този троен съюз. По този начин видението за падението и края на Вавилон прави рекапитулация на това за сатанинското триединство и се връща назад във времето, когато нечестивият троен съюз е упражнявал своя диктат над света.
Но двете видения поставят различни акценти. Това за сатанинското триединство има Америко-световна перспектива, защото при него звярът от морето действа в сянката на звяра от земята, който получава по-голямо внимание, докато това за падението и края на Вавилон има европейско-световна перспектива поставяйки по-силен акцент на папството, а отпадналия протестантизъм е по-прикрит.
Значи видението за падението и края на Вавилон се спира на съда, който един богопротивен триумвират получава по време на седемте последни язви, но чрез използваната от него символика и паралели с успоредното му видение в историческата част ни връща във времето, когато този съюз е бил доминиращ и това е времето преди края на благодатната възможност за спасение и изливането на язвите. Така че тук със сигурност имаме рекапитулация до една определена точка от миналото, макар и не много назад в миналото. А както вече установихме по-горе, изследователят на Откровението трябва да очаква връщане в миналото преди извършването на съда над Вавилон. Новото, което научаваме, е че това връщане в миналото рекапитулира (повтаря) казаното вече за сатанинското триединство в паралелното видение.
Също така трябва да имаме предвид, че това, което демоничното триединство ще извърши в края на човешката история непосредствено преди язвите, не е напълно уникално. Подобен ред е съществувал и в миналото и това го разбираме от описанието на звяра от морето в Откр. 13 гл., което представя властта на католицизма и гонението на Божиите верни в края на времето като аналогични на властта на католицизма и гонението на верните по времето на средновековието, ренесанса и епохата на просвещението (прочетете статиите Сатанинското триединство в Откровението – II и Сатанинското триединство в Откровението – III). Затова символът на Вавилон седнал на звяра в пустинята отразява и незаконните връзки на църквата с държавата от миналото. По време на средновековието, ренесанса и епохата на просвещението този проблем бива представен най-ярко от взаимодействието между Католическата църква и европейските монархии, а във времето на ренесанса и епохата на просвещението в този грях се проявяват и някои протестантски национални църкви не само в Европа, но и в британските колонии в Америка. Така рекапитулацията, която видението за падението и края на Вавилон прави на серията за сатанинското триединство, отива още по-назад във времето разкривайки вековната репресивна природа на тази система и добавяйки един нов детайл, който видението за сатанинското триединство пропуска – а именно, че и протестантските църкви от миналото са виновни в репресии. Когато в последното време те станат водеща сила в инициирането на религиозни гонения в световен мащаб, това няма да се случи във вакум – те вече имат минало в тази връзка.
Ако трябва да сме още по-прецизни, ще се наложи да придвижим въпросната рекапитулация още по-назад във времето, защото за звяра излизащ от бездната се казва, че във времето на Йоан той вече ползвал шестата си глава (Откр. 17:10). Това трябва да е римската империя – сила, на която видението за сатанинското триединство отделя достатъчно място. Освен това сравняването на седемте глави на звяра със седем хълма (ст. 9) също може да е вест към първите получатели на Откровението, както разбрахме по-горе. Така рекапитулацията стига до времето на получаващия видението апостол, което не е никаква изненада, защото точно по този начин работят рекапитулациите в апокалиптиката.
Да сравним в една графика периода, който видението за падението и края на Вавилон обхваща, с този на серията за сатанинското триединство, за който разбираме от статията Сатанинското триединство в Откровението – V:
Когато Йоан получил вестите на Откровението в края на I век, той бил във времето на властта на шестата глава на звяра от пустинята, която се отнася за римската империя (Откр. 17:10). С властта на тази империя се занимава и видението за сатанинското триединство в началото си. Рим обаче преминал през трансформация и започнал да бъде представян чрез римската църква, на която била символ седмата глава на звяра. В периода на тази глава, в който ние все още се намираме, биват извършвани религиозни гонения с помощта на светската власт. Видението за сатанинското триединство отбелязва периода от 1260 пророчески дни изпълнили се между 538 г. и 1798 г. (който не се споменава в паралелното видение), когато римската църква е във вихъра си и получава подкрепата на светските сили да наказва отхвърлящите авторитета й. Но в последните два века на този период в същия грях се провиняват и някои протестантски църкви. Така че властването на църквите в този период може условно да се определи като „Вавилон от миналото“. Трябва да имаме предвид, че основният фокус на видението е Вавилон от последното време. Това връщане назад в миналото има за цел да създаде контекст, който да разкрие по-точно характера на тази сила показвайки на изследователя, че това, което тя предстои да извърши, не е уникално за институциите, които я съставляват, но че те вече имат минало в тази връзка.
В бъдещето от наша гледна точка ще бъде формиран Вавилон от последното време чрез съвместната дейност на католицизма и отпадналия протестантизъм, който кореспондира на пророчеството в серията за сатанинското триединство отнасящо се за последната криза и борбата на Сатана с църквата на остатъка. Този нечестив съюз ще се обърне отново за помощ към светската власт за прокарване на нормите си в обществото, което ще доведе до религиозни гонения, което няма да е първия път съставляващите го сили да инициират такива. Но краят му ще дойде с края на периода на седмата глава. Звярът от пустинята ще формира съюз с десетте си рога, което ще доведе до трагичния край на Вавилон, както посочваме по-надолу. Вавилон ще бъде осъден и унищожен във времето на седмата язва.
Единственият момент, при който видението се простира отвъд края на Вавилон, е съдбата на звяра излизащ от бездната (ст. 8). Неговият край ще дойде след хилядата години, когато Сатана ще направи своя последен опит да превземе Божието царство и когато вече няма да има нужда от посредничеството на земни институции и сили, за да мами и организира в бунт непокорните. Това е точка, до която серията за сатанинското триединство не достига.
Струва си тук да повторим, че виденията за падението и края на Вавилон и за сатанинското триединство поставят различен акцент на двете вдъхновени от Сатана сили, които ще са директно отговорни за последната криза. В символа на Вавилон трябва да видим една европейско-световна перспектива с по-силен акцент върху папството, като тук отпадналият протестантизъм е по-прикрит. Видението за сатанинското триединство има една Америко-световна перспектива, защото там звярът от морето, чиято рана е оздравяла (папството), е представен като прикрит зад звяра от земята (САЩ), който изпъква на преден план и изглежда извършва основната работа по подчиняването на света на католическата догма.
3) Вавилон като град
Когато става дума за Вавилон, този символ има и аспекта на град (Откр. 17:15, 18; 18:2-24). Значи зад фигурата на Вавилон можем да открием както блудна жена, така и град. Явно това е някакъв сложен символ, който съдържа две теми. И понеже това е фалшификат, той трябва да е фалшификат на сложен символ, който отразява някаква божествена концепция. Може ли да бъде открит такъв образ в Откровението? Да, това е символа на жената на Агнеца, който също съдържа в себе си идеята на жена и на град. Разглеждаме го по-обстойно в статията Новият Ерусалим и новата земя.
4) Връзка между Вавилон и звяра
Видението за падението и края на Вавилон започва с идеята, че блудницата Вавилон и звярът излизащ от бездната са в много силна и тясна връзка (Откр. 17:3). Както вече посочихме, звярът и блудницата от есхатологичната част на книгата Откровение са еквивалента на сатанинското триединство от историческата й част. Така че тук наистина трябва да става дума за един много стабилен съюз между двете фигури. Или поне изглежда да е такъв. Докато не настъпи една сериозна промяна в края:
„И десетте рога, които си видял, и звярът ще намразят блудницата и ще я опустошат и направят гола, и ще изядат месата ѝ, а нея ще изгорят в огън. Защото Бог вложи в сърцата им желание да изпълнят Неговата воля, като действат единомислено и предадат царската си власт на звяра, докато се сбъднат Божиите думи“ (Откр. 17:16, 17).
Звярът носещ блудницата влиза в един нов съюз (ст. 12-14). Той вече няма нужда да си служи със седмата глава, чиято власт бива загубена и сега съединява силите си с десетте си рога. Това превръща връзката му с блудницата като част от миналото. Новата формация на звяра и роговете му се обръщат срещу нея. По принцип те не са във враждебни отношения с нея, но това, че се обединяват, за да воюват срещу Христос и Неговия народ, ги превръща в средства, които да бъдат използвани за осъществяването на съда над нея. Какво е възможното изпълнение на тази символична картина разглеждаме в статията Падението и краят на Вавилон – I.
В убийството на блудницата от страна на звяра от бездната можем да видим разпадането на сатанинското триединство. Именно съдът над него е темата на видението за падението и края на Вавилон, и когато Сатана се обърне срещу помощниците си, от които се е нуждаел, за да се справи с църквата на остатъка (Откр. 12:17; 13:1, 11), то повече не може да съществува. Краят му е толкова драстичен, че звярът от морето и лъжепророкът веднага престават да съществуват (Откр. 19:20), което бива изразено чрез смъртта на блудницата Вавилон. Съдбата на змея не е по-различна. Тя просто се случва хиляда години по-късно (Откр. 20:10; 17:8).
5) Засилване актуалността на втората ангелска вест
Ангелът изпълнил обещанието си. Той показал на Йоан „осъждането на голямата блудница“ (Откр. 17:1) – от една недосегаема, богата, скъпо облечена жена блудницата Вавилон стига до положение да бъде опустошена, съблечена гола, месата й да бъдат изядени и да бъде изгорена в огън (ст. 16). След това описание на съда над Вавилон извършен от самия звяр апостолът вижда една по-различна картина. Тя пак е свързана с Вавилон:
„След това видях друг ангел, който слизаше от небето и имаше голяма власт; и земята бе осветена от неговата слава. Той извика със силен глас: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица; защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния ѝ разкош“ (Откр. 18:1-3).
Сега вниманието на Йоан е грабнато от един ангел с голяма власт, който просветлява целия свят със славата си и който, използвайки езика на някои старозаветни пророци, обявява падането на Вавилон. Тук аспектът на града в сложния символ на Вавилон излиза на преден план и остава доминиращ в цялата глава. Явно представеното в този текст трябва да се случи преди съда над Вавилон, защото в него се описва именно състоянието на града, което го води до този съд.
Съдът над Вавилон представен до момента изглежда толкова внезапен – десетте рога получават власт за съвсем кратко време, която те използват, за да се обединят със звяра срещу Агнеца, което в крайна сметка води до обръщането им срещу Вавилон (Откр. 17:12-17). Дали внезапността на съда над Вавилон означава, че никой не би могъл знае или да предположи, че това ще се случи?
Следващата картина, която апостолът вижда, има за цел да отговори на този въпрос. Един ангел, който е толкова мощен, че не може да не бъде забелязан от който и да е човек на земята, обявява със силен глас престоящия съд над Вавилон. Този нечестив град е паднал, всеки научава за предстоящата му съдба, така че когато съдът се стовари над него, това няма да може да бъде определено като изненада.
По принцип изразът „Падна, падна великият Вавилон“ касае едно бъдещо падение на Вавилон, защото така е бил използван от старозаветни пророци като Исая и Еремия (Исая 21:9; Ерем. 51:8), но последващият спешен призив към Божия народ да го напусне веднага (Откр. 18:4, 5), който разглеждаме по-надолу, ни насочва, че това падение вече се е случило. Заемайки отново от езика на Исая и Еремия (Исая 13:19-22; 34:11-15; Ерем. 50:39; 51:37) ангелът обявява, че Вавилон е вече „жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица“ (Откр. 18:2). Вавилон не е вече място, в което може да живее човек и той трябва да бъде наказан. Никой обитаващ земята няма да може да каже, че не е бил предупреден за това, което предстои на Вавилон.
Не е трудно да се направи връзка между вестта на този ангел и вестта на втория ангел от Тройната ангелска вест (Откр. 14:8). Това е същата вест, но този път прогласена „със силен глас“ (Откр. 18:2), което на практика може да бъде осъществено единствено чрез едно мощно изливане на Святия Дух. Но това е и нещо, което вторият ангел не прави в по-голямата част от служенето си. Втората ангелска вест е единствената от трите, която не бива проповядвана със силен глас, докато не дойде самия край и тя стане толкова актуална, че вече прогласяването й да стане много мощно (прочетете статията Тройната ангелска вест – III). Едва в самия най-последен конфликт, когато въпросът за поклонението на Бога бъде ясно представен пред света и Вавилон направи своето последно усилие срещу Бога и Неговия народ, едва тогава той ще пропадне напълно – дотолкова, че неговото унищожение ще стане неминуемо. И това падение не трябва да остане незабелязано от Божия народ намиращ се все още в него, защото касае вечната му съдба и затова ще бъде обявено „със силен глас“.
Именно рекапитулацията на серията за сатанинското триединство, която видението за падението и края на Вавилон извършва чрез използваните в него символи, прави фигурата на Вавилон актуална и преди неговото формиране в самия край на времето. Като цяло символът на Вавилон се отнася за Вавилон от края на времето, но рекапитулацията във видението спрямо серията за сатанинското триединство потвърждава връзката, която съществува между този от края на времето и аналогичната му система от средновековието, ренесанса и просвещението. Макар и тя да не съществува в момента (а това е периода между просвещението и самия край на времето), Втората ангелска вест трябва да бъде прогласена. Тя не само говори за пропадането на Вавилон от последното време, което е в бъдещето от наша гледна точка, но и засяга и нашето настояще, в което заблудите поддържани от силите, които ще образуват Вавилон и които заблуди ще играят ключова роля във формирането му, са налични и не могат да бъдат премълчани. Но следвайки инструкциите съдържащи се в Тройната ангелска вест втората вест не трябва да бъде прогласявана към момента със „силен глас“, докато не дойде времето на ангела с голяма власт от Откр. 18 гл.
Обявявайки падението на Вавилон ангелът въвежда групата на „земните търговци“ (ст. 3), на които е отделено най-много място в оплакването на пропадналия Вавилон и на които изследователят на Откровението е длъжен да обърне внимание.
С това основополагащото пророческо описание на видението приключва, за да даде място на интерлюдията. В нея се съдържа един специален призив на небето към Божия народ, който е във Вавилон.
2. Интерлюдия на видението за падението и края на Вавилон.
Следва интерлюдията на видението за падението и края на Вавилон:
„И чух друг глас от небето, който казваше: Излез от нея, народе Мой, за да не участваш в греховете ѝ и да не споделяш язвите ѝ; защото греховете ѝ стигнаха чак до небето и Бог си спомни нейните неправди. Въздайте ѝ, както и тя е въздала. Да! Платете ѝ двойно според делата ѝ; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно. Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкова мъки и печал ѝ дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица и печал никога няма да видя. Затова в един ден ще дойдат наказанията ѝ: смърт, печал и глад и тя ще изгори в огън; защото могъщ е Господ Бог, Който я съди… Веселете се за него, небеса, и вие, светии, вие, апостоли и пророци, защото Бог му е отсъдил възмездие за всичко, което той ви е сторил“ (Откр. 18:4-8, 20).
В контекста на вестта за пълното падение на Вавилон Божият народ, който все още се намира в него по някаква причина, е призован да го напусне. Може да изглежда странно, но в това време по-голямата част от народа на Бога ще е във Вавилон и ще е толкова омагьосан от измамите на тази фалшива, отстъпническа религиозна система, че нещо ще трябва да го стресне, за да се отворят очите му и да бъде предпазен от участта й. Господ е търпял дълго присъствието на народа Си в тази бунтовна система, но това повече не е възможно – сега тя е напълно пропаднала и единственото, което й предстои, е нейното унищожение. Преминавайки границата, зад която тя става недосегаема за божественото влияние, единственото, което може да се направи, е Божият народ, който все още се намира във Вавилон, да бъде призован да го напусне, за да не пострада заедно с осъдения. И ангелът отправя призив с езика на пророк Еремия (Ерем. 50:8; 51:6, 9, 45). Този призив ще бъде послушан и Божият народ ще напусне Вавилон, защото крайната му съдба е ужасна и неминуема, и неговото пълно заличаване предстои. Последната от седемте язви, с които се „изчерпва Божият гняв“ (Откр. 15:1), е посветена специално на неговото унищожаване (Откр. 16:17-21).
Но ако Божият народ напусне Вавилон, къде може да отиде? Един такъв призив няма смисъл, ако не съдържа в себе си насока, какво народът на Бога да направи след това. Също както в древността подканените да напуснат Вавилон израилтяни и юдеи трябвало да се насочат към Израил (Ерем. 50:4, 5, 18, 19, 28), се подразбира и щом като напускат Вавилон от последното време, верните на Бога ще трябва да се присъединят към тези, които прогласяват вестта за падението на Вавилон и призовават за напускането му. А това е църквата на остатъка (прочетете статията Тройната ангелска вест – II). Апелът е не просто „Напуснете тази група“, но и „Присъединете се към онази група“.
Но призивът към Божия народ в интерлюдията на видението не приключва с това. Той е подканен да възмезди на Вавилон според мярката на престъпленията му (Откр. 18:6-8), както и да се весели поради факта, че Бог е преобърнал намеренията на Вавилон и съдът, на който отстъпническата система е подложила верните на Христос, сега е стоварен върху нея (ст. 20). Истинското възмездяване бива извършено от Бога.
Как обаче е възможно интерлюдията на видението да се състои от два текста, които са отдалечени един от друг с цели 11 стиха? В есхатологичните серии това не е невъзможно. Откр. 18 гл. представлява хиазъм (разглеждаме го по-надолу), при който ст. 20 е паралел на ст. 4-8. И двата текста съдържат произнасящи призиви гласове идващи от небето, които не се срещат никъде другаде в главата и говорят за въздаване на Вавилон според делата му. Това прави и двата текста интерлюдии, които трябва да се приемат като изграждащи една обща интерлюдия на видението. Според принципа, по който се случват интерлюдиите в есхатологичните серии, и тази представлява призив и увещание, които са отправени към Божия народ. Този призив трябва да бъде последван преди да настъпи края на благодатното време, защото само по този начин има смисъл от него.
3. Кулминация на видението за падението и края на Вавилон.
Кулминацията на видението за падението и края на Вавилон е доста дълга (Откр. 18:9-19, 21-24). Тя описва с езика на някои старозаветни пророци пълното унищожение и запустяване на най-великия град на земята. Ако обаче обезлюдяването на древния Вавилон се случило в продължение на векове, краят на този от последното време е наистина внезапен. Затова и оплакването му е като на град, който е пропаднал изведнъж. Божият народ вече е напуснал Вавилон и неговото осъждане най-после може да се случи, за което придобиваме представа от последващото го оплакване (Откр. 18:9-19).
Съдът над Вавилон е представен накратко в седмата язва (Откр. 16:19) и в обединяването на звяра от бездната и роговете му срещу него (Откр. 17:16, 17), а тук с много детайли е дадена реакцията към този съд. Отличават се три групи хора, които скърбят за Вавилон и чрез езика на древните погребални песни оплакват съдбата му, защото е изгорен с огън – земните царе (Откр. 18:9, 10), земните търговци (ст. 11-17а) и препитаващите се от морето (ст. 17б-19). Съдбата му е описана така, сякаш древният Вавилон пропаднал внезапно. Но скръбта на тези три групи хора не е породена от съжаление за самия Вавилон, а е поради личните им загуби причинени от пропадането му. Стъпвайки на начина на живот и на случващото се в древния Вавилон тези три групи хора са били най-облагодетелстваните от съществуването му и, съвсем разбираемо, претърпяващи големи загуби поради унищожаването му. Това ще рече, че отпадналата религиозна система не само използва светската власт („земните царе“), за да увеличи своята, но и самите царе са имали полза от съюз с нея. От нея и от установения от нея ред е печелил добре и бизнеса („земните търговци“ и „препитаващите се от морето“). И сега, когато краят й е дошъл, привилегированите от системата страдат, защото и техният край е неминуем.
Най-много място бива отделено за „земните търговци“ (Откр. 18:11-17а) и това е централната част на хиазма от Откр. 18 гл. Групата на „земните търговци“ бива въведена още при обявяването на падението на Вавилон (ст. 3в), което създава очакването, че по-нататък тя ще има специална роля. Това очакване бива изпълнено от централното място, което „земните търговци“ заемат в оплакването на падналия Вавилон. В края те биват отново споменати (ст. 23).
Тук е важно да уточним, че сцената с оплакването на Вавилон ще има много краткотрайно изпълнение в последните събития. Цялата история с оплакването е изградена да опише, какво би последвало от едно внезапно разрушаване на древния Вавилон. Езикът на пророците предполага такава възможност. Какво би се случило, ако персиецът Кир не само беше превзел Вавилон през 539/538 г.пр.Хр., но и веднага след това го беше разрушил и изгорил? Сцената с оплакването на Вавилон от Откр. 18 гл. отразява един много реалистичен сценарий на това, какво би последвало от погубването на града – хората, които най-много се възползвали от богатството и възможностите му, биха страдали по подобен начин поради личната си загуба от случилото се.
Когато става дума за разглеждането на тази сцена от пророческа перспектива, можем само да предполагаме, какво изражение би придобила. Разпадането на системата на Вавилон при седмата язва бива последвано от Второто пришествие. Възможно е в промеждутъка между двете събития, когато върху бунтуващите се срещу небето се излива тежка градушка (Откр. 16:19-21) и се случват знамения в слънцето, луната и звездите (Откр. 6:12б, 13), както разбираме от статиите Седемте последни язви – II и Седемте печата от Откровението – III, облагодетелстваните от отстъпническата система да осъзнаят, че краят е дошъл и повече не могат да се възползват от добрата си позиция в нея. Но всичко това трябва да е един кратък период на агония и скръб, който, разбира се, няма да включва погребални песни, защото това не е начина на изразяване на скръб в модерното общество, и защото съвсем скоро след това се изпълнява Пришествието, което поставя края на тези хора. Все пак трябва да очакваме изпитване на скръб по случилото се от страна на тези, които имат най-много да губят.
Това, което следва оплакването на съдбата на Вавилон, си струва да бъде отбелязано:
„И един силен ангел взе камък, голям като воденичен, и го хвърли в морето, и каза: С такъв устрем ще бъде сринат Вавилон, великият град, и вече няма да се намери. Глас от онези, които свирят на арфи, и от певци, от свирачи и от тръбачи няма вече да се чува в теб; и никакъв художник от каквото и да било изкуство няма вече да има в теб; и шум от воденица няма вече да се чува в тебе; светлина от светило няма вече да свети в теб; и глас от младоженец и от невеста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци бяха големците на земята, понеже чрез твоите магии бяха измамени всички народи. И в него бе открита пролятата кръв от пророци и светии и от всички заклани на земята“ (Откр. 18:21-24).
Един ангел демонстрира нагледно съдбата на Вавилон и неговото сриване като хвърля един голям камък в морето напомнящо за една поръчка дадена от пророк Еремия във връзка със съда над Вавилон (Ерем. 51:59-64). Това потвърждава крайната участ и пълното унищожение на Вавилон. Подобно на древния Вавилон (Исая 13:19-22; Ерем. 50:39, 40; 51:37) и този от последното време бива изоставен от всички, всички ежедневни дейности в него биват прекратени и градът се превръща в мъртвило. В паралелния елемент на този текст в хиазма, на който е изграден Откр. 18 гл, намиращ се в началото, падението и запустяването на Вавилон биват обявени от един ангел (Откр. 18:1-3). В съответстващият елемент в края един ангел демонстрира предстоящото му падение и запустяване (ст. 21-24).
Най-интересният момент тук е, че ангелът казва, че във Вавилон „бе открита пролятата кръв от пророци и светии и от всички заклани на земята“ (ст. 24) наподобявайки отново думи изказани от Еремия (Ерем. 51:49). Вавилон е виновен за отнемането на живота на верни на Бога хора и затова трябва да бъде наказан. Но темата за Вавилон и убиването в него на пророци може да бъде открита и в интерлюдията на видението за седемте тръби (прочетете статията Седемте тръби от Откровението – VI). Там двамата пророци, които са свидетели за Бога, биват убити от звяра излизащ от бездната (това е звяра от Откр. 17 гл.) и телата им са по улиците на Вавилон за три дена и половина (Откр. 11:7-10). Този текст хвърля още малко светлина върху най-тежката криза, през която църквата на остатъка ще премине в края на времето, когато е все още достижима за атаките на Вавилон и на Сатана, като засяга и по-тежкото престъпление на истинското отнемане на човешки животи, което Вавилон ще извърши.
4. Хиазъм.
Вече споменахме, че Откр. 18 гл. е изградена като хиазъм. Ето какво представлява той:
Мезоструктурата, която означаваме като Откр. 18 гл., започва (А) и завършва (А’) с ангели, които обявяват края на Вавилон. И в двата текста намираме споменати земните търговци, които играят важна роля в този пасаж.
Елементите В и В’ формират интерлюдията на видението. От небето идва призив свързан с въздаване на Вавилон според делата му. Предхождащият текст на всеки от елементите определя използваното време. Предвид скорошността на съда над тази отпаднала система (А) Божият народ, който все още се намира във Вавилон, е подканен да го напусне, за да не сподели съдбата му, както и да му въздаде според делата му (В). След като съдът е вече извършен и Вавилон лежи в развалини (С’), небето прогласява въздаването на Вавилон според делата му (В’).
Кратките сегменти С и С’ отразяват оплакването за съдбата на Вавилон, което царете и препитаващите се от морето изразяват в ролята си на очевидци на унищожаването му или поне на очевидци на картината последваща от съда. Тук Вавилон е вече сразен.
Централният момент на тази мезоструктура (D) е най-дългата й част и съдържа оплакването на земните търговци. Те са изключително потърпевши от края на Вавилон и това трябва да ни ориентира за централната роля, която бизнесът ще има в последните събития и установяването на новия световен ред под влиянието на звяра от морето и лъжепророка. Това може да има нещо общо с икономическия бойкот, на който верните на Христос и отказващи да получат белега на звяра, ще бъдат подложени (Откр. 13:16, 17), и който идва от система изградена по начин стоящите на върха да бъдат богато възнаградени.
Този хиазъм обхваща случващото се с Вавилон като град и оставя на заден план аспекта му на блудница. По този начин хиазмът не обгражда цялото видение или някоя негова отчетлива част, какъвто е случая с виденията от историческата част на Откровението, но това е разбираемо, защото сериите от есхатологичната й част са с по-размити структури.
5. Разкриване на Исус Христос във видението за падението и края на Вавилон.
Централността на личността на Христос в книгата Откровение не допуска толкова фундаментално видение като това за падението и края на Вавилон да стои мълчаливо относно Спасителя. Като разширение на язвата за съда над Вавилон от предното видение и като ползващо неговата въведителна сцена, и то представя същата картина на Исус като Агнеца, Който води верните да устоят в кризата причинена от звяра от морето и им помага да не се поклонят на образа му. Именно на Него те дължат победата си. Съдът над Вавилон е момента на тяхното освобождение от потисничеството му.
Но в това видение Христос се появява и като Агнеца, срещу когото звяра от бездната и десетте му рога воюват. Не че имат някакъв шанс срещу Него. В крайна сметка Агнеца и всички, които са с Него и са верни на волята Му, излизат като победители. Новоформираният в самия край съюз на тези демонични сили ще изглежда непобедим, а имащите Божия печат като лесна плячка, но Спасителят няма да остави народа Си. Победата на доброто над злото е гарантирана. В тази последна криза следващите истината могат да разчитат единствено на Агнеца за преминаването им през нея. Нищо друго няма да им е от полза.
Повече за това, как Христос бива разкрит в книгата Откровение, можете да намерите в статията Учението на книгата Откровение за Бога.
Събитията от края на човешката история не приключват със съда над Вавилон. Следващото видение на Откровението описва това, което идва след този драстичен съд. Разглеждаме го в статията Второто пришествие и милениумът.
Видението за падението и края на Вавилон описва отстъпническата религиозна система, която се обвързва с властта на държавата, за да наложи нормите си над хората. Тази система е враг на Бога и народа Му и във времето на края ще бъде част от едно сатанинско триединство, което ще наложи нов световен ред. Съдбата на Вавилон обаче е решена и той ще бъде осъден, а Божият народ освободен.