Важността на правилното разбиране на последните събития от човешката история не може да бъде подценена. Не е безопасно този въпрос да бъде игнориран или да се твърди, че е невъзможно да се знае, как ще приключи всичко. Свещеното писание е дало достатъчно много информация по въпроса. Всичко се свежда до един правилен подход в изследването му.
В статията Краят според книгата Откровение – I се спираме на предсказани събития изпълняващи се в момента, както и на ключови знамения случващи се преди Второто пришествие на Исус, които показват, че възможността за спасение на човечеството е към своя край, поради което обръщането към Бога не трябва да се отлага. В статията Краят според книгата Откровение – II пък разглеждаме виждането на Откровението за събитията, които ще станат след приключването на благодатното време за хората.
Предвид това изследване, както и всичко, което можем да разберем от проучването ни на книгата Откровение, трябва да направим някои изводи, които са от особена важност за съвременните вярващи. Вършейки това ще се опитаме до откроим погрешни виждания и практики, които трябва да бъдат изоставени от последователите на Христос от последното време.
Кои са някои от най-важните изводи от изследването на въпроса за края, с които съвременните вярващи трябва да бъдат запознати?
1. Приоритет на сценария за края както е според книгата Откровение.
Изследването, което правим на различните пророчества за края на света в статията Краят според книгата Откровение – I, ни оставя с един извод, който е много важно да помним и с който трябва да се съобразяваме, когато изследваме този въпрос. Тук ще го повторим и ще натъртим на него.
Обичайният подход в разглеждането на края на света следва есхатологичната проповед на Христос в Марк 13 гл., Лука 21 гл. и специално версията й в Матей 24 гл., защото краят там е представен във връзка с определени събития и знамения, които лесно могат да бъдат разбрани, а добрата й структурираност спомага много за изграждането на някаква сравнително ясна идея по въпроса. И наистина, сценарият за края според есхатологичната проповед има и винаги ще има своето място в разбирането на последните събития.
Това, което трябва да се има предвид при него обаче, е че той произхожда от очаквания на първото поколение християни, някои важни от които не са се изпълнили. Става дума за сценарий за края, при който не всичко се е случило според очаквания начин и в очакваното време. За това има съвсем логично обяснение, защото природата на пророчеството направено там от Исус позволява неизпълнение в определеното време и вторично изпълнение в по-късно време (прочетете статиите Белези на последното време – III и Белези на последното време – IV). И именно това положение е една от причините за появата на книгата Откровение. Като написана около четвърт век от случването на фундаменталното за есхатологичната проповед събитие – разрушаването на Ерусалим и храма, – ролята на Откровението е да даде точния сценарий за края без съображение с условности, които лесно могат да бъдат допуснати при есхатологичната проповед. Именно в апокалипсиса имаме предадена небесната вест, как точно всичко ще се случи и кои са най-ясните ориентири за края.
Затова книгата Откровение трябва да се превърне в първичния източник за формирането на виждането ни за последните събития и през призмата на който да бъде разглеждана есхатологичната проповед, както и всеки друг старозаветен или новозаветен текст свързан с края. Вярно е, че това изисква много повече изследване, защото различните видения на апокалипсиса представят различни гледни точки и поставят различни акценти, но формирането на един сценарий за края чрез ползване на книгата Откровение е не само напълно възможно, но именно това ще е и най-точния и надежден сценарий.
Откровението трябва да се превърне в приоритетна библейска книга за изследване на всеки вярващ. Тя трябва да заеме подобаващо място в служенето на църквата, в изследването на ученията й, в проповядването и в разговорите между вярващите. Разбирането й има за цел да подготви последователите на Христос за предстоящите последни събития, затова е повече от необходимо тя да получи подобаващото й внимание от страна на църквата.
2. Нужда от получаване на Божия печат.
Книгата Откровение поставя специален фокус върху църквата на остатъка, която е представена чрез няколко символа, между които този на трите ангела от Откр. 14 гл., както и този на 144 000 светии запечатани с Божия печат. За разлика от белега на звяра, който ще се появи и ще бъде наложен в самия край на всичко, запечатването с Божия печат е започнало с началото на проповядването на Тройната ангелска вест (прочетете статията Божият печат и белегът на звяра). Така се дава възможност на всеки принадлежащ към църквата на остатъка да го получи, но това е свързано с определена нагласа и усилия, защото формалното членство не е гаранция за подобно нещо, а и съществуват и други условия за осъществяването му (прочетете статията 144-те хиляди от Откровението – III). Получаването на Божия печат трябва да се превърне в приоритет на всеки, който се припознава като принадлежащ към движението символизирано с трите ангела.
По-голямата част от времето, в което Божият печат се поставя на челата на верните, ще премине във времето на петия печат, който описва силата, влиянието и измамливостта на секуларното и хуманистично общество, в което живеем. Една от задачите на този печат е да предпази от измамите на секуларизма. Той е единствената противоотрова. Само той може да формира перспектива, която да е в състояние да идентифицира заблудата, която секуларизмът разпространява.
В самия край на всичко, когато шестата тръба прозвучи и Вавилон от последното време бъде издигнат, Божият печат ще продължи да предпазва имащите го, но този път от религиозната заблуда разпространявана от тази отстъпническа сила.
Всичко това прави притежаването на Божия печат първостепенна нужда за вярващия. То трябва да се превърне в съзнателна цел и приоритет в живота. Всекидневното обхождане на принадлежащите към църквата на остатъка трябва да се характеризира с предоставяне на волята на Святия Дух и на работата на Божиите ангели, които изобразяват печата на Бога на челото.
3. Осъзнаване на нуждата от промяна на парадигмата.
Обичайното разбиране за последните събития и специално за ключовия момент от тях – приемането в САЩ на закон за задължително съблюдаване на неделята като изпълнение на пророчеството за белега на звяра – минава през пътя на постепенното развитие на събитията, което ще кулминира в приемането на неделното законодателство. С други думи, нещо се случва непрекъснато в нашия свят, което придвижва събитията напред и така с всяка изминала година се доближаваме до момента на издигането на белега на звяра.
Няма нищо нередно в подобно формулиране на придвижването на събитията, освен факта, че то неизбежно води до очакването, че този процес се случва по един „еволюционен“ (постепенен) начин. Просто е нужно достатъчно време, за да се стигне до очакваното централно събитие. Работата е там, че случването на всичко това е описано като прозвучаването на шестата тръба, а тя идва след петата отнасяща се за божествения съд на секуларизма над съвременното общество. А характеристиката на секуларизма е, че той целенасочено и непрекъснато отдалечава човечеството от Бога и специално от идеята за Бога във функционирането на едно общество и неговите закони. И той го прави много успешно! За да може светът ни да достигне до такова положение, че като цяло да е съгласен да следва една църковна догма като фундаментална норма регулираща обществения живот, трябва да се случи един тотален обрат в мисленето на всички (прочетете статията Седемте тръби от Откровението – IV). Затова тук трябва задължително да очакваме промяна на парадигмата (общоприетият модел за обяснение на нещата в дадено време). А такава промяна на парадигмата, която да осигури преминаването от секуларно към религиозно общество, може да се случи единствено по драстичен начин. Така че в изграждането на възгледа ни за последните събития е много по-логично да очакваме един „революционен“ (внезапен) начин за случването им, а не обичайния „еволюционен“ (постепенен).
В таблицата придружаваща статията Краят според книгата Откровение – I изразяваме тази идея чрез тоновете на сивия цвят. Светло-сивата колонка описва случващото се в момента във времетраенето на петата тръба, а тъмно-сивата – това, което ще се случи в бъдещето след промяната на парадигмата при прозвучаването на шестата тръба. И трябва да очакваме една драстична промяна, която вероятно ще се случи в резултат на някакво драстично събитие. Разбира се, че някои събития – като Изследователния съд, прогласяването на Тройната ангелска вест и запечатването на 144-те хиляди – се случват в момента и ще продължат и след промяната на парадигмата, но шестата тръба ще дойде със своите специфични събития водещи до края и Пришествието. И всичко това изисква промяна на парадигмата. Именно това е ориентира, който вярващите трябва да очакват като индикация за неизбежността на края. Новина за голямо земетресение, избухването на поредната война или картини на глад в някоя държава са индикация, че живеем в последните времена, но не дават точен ориентир за ключовите последни събития.
4. Правилен поглед върху случващото се с папството и САЩ.
Тъй като папството и САЩ играят централна роля в последните събития, интересът към тези сили от страна на принадлежащите към църквата на остатъка е съвсем разбираем. Работата е там, че той често изхожда от неправилни постановки.
1) САЩ говорещи в момента като змей
Единият от проблемите свързани с главните герои на предстоящата криза е приравняването на настоящата външна политика на САЩ с изпълнението на пророчеството за звяра от земята говорещ като змей (Откр. 13:11). С други думи, приема се, че това предсказание вече се е изпълнило в лицето на настоящото влияние на САЩ по света.
Истината е, че това пророчество се отнася за нещо много специфично, което САЩ ще извършат в бъдещето. Според него звярът от земята ще третира останалите от потомството на жената по начин подобен на третирането на жената от страна на змея (Откр. 12:13-16). А това се отнася за религиозни гонения. Властта на държавата бива използвана, за да ограничи религиозната свобода на верните на Христос и те да бъдат обявени вън от закона. Така че зад говоренето като змей от страна на звяра от земята трябва да виждаме една бъдеща промяна в САЩ, при която те ще се превърнат в главния инициатор на гонения срещу всеки противопоставящ се на новия световен ред и по-специално – срещу църквата на остатъка. Значи става дума за нещо съвсем конкретно във връзка с отношенията между една държава и една църква. И това е все още бъдещо събитие, пророчеството не се е изпълнило към момента. Настоящата външна политика на САЩ – това, колко голяма е армията им; в колко войни участват; или в свалянето на колко правителства по света биват намесени, не отразява изпълнението на пророчеството. То ни казва само, че САЩ са сила с глобално влияние и това е в хармония с очакваното бъдещо състояние на тази нация. Само по себе си обаче това не е индикатор за положението, което САЩ ще достигнат в края като изпълнение на пророчеството за звяра от земята говорещ като змей, защото въпросното предсказание се отнася за нещо съвсем конкретно, което е свързано с религиозната свобода.
2) Наблюдаване случващото се със САЩ и папството
В църквата на остатъка има отдавна оформена традиция да се наблюдава случващото в момента със САЩ и папството, да се проследява траекторията на движението им и съобразно с това да се прави прогноза за близостта на очакваните събития.
Тук отново са натъкваме на проблем, защото пророчеството на Откровението не ни е оставило с подобна свобода. Единственото, което то разкрива, е че в момента на нанасянето на смъртоносната рана на папството на световната сцена се появяват САЩ и това е в края на XVIII век (Откр. 13:10, 11). Следващото нещо, което ни се дава, е момента от времето на шестата тръба, в който и двете сили са във вихъра си и подчиняват света на себе си (ст. 12-18). А това е едно бъдещо от наша гледна точка събитие. Значи според книгата Откровение единственото, което знаем за тези сили, е тяхното състояние отпреди повече от два века и какво те ще представляват в едно неопределено за нас бъдеще. Пророчеството не казва абсолютно нищо за периода между тези две точки! А точно това е периода, който бива наблюдаван от принадлежащите към църквата на остатъка и въз основа на случващото се в него се правят прогнози и предположения. Но щом като пророчеството мълчи относно този отрязък от време, колко точни ще са теориите относно него? Те винаги ще приключват в грешки, както и непрекъснато наблюдаваме това да се случва. Трябва да се вземе поука от всичко това, защото дори когато пророчеството мълчи, то казва нещо. В случая вестта на апокалипсиса към църквата на остатъка е да не се спекулира с главните герои на последната криза. Най-важното, което трябва да знаем във връзка с това предсказание, е кои са силите символизирани със звяра от морето и звяра от земята (което е отдавна факт) и това, че в бъдещето те ще извършат нещо конкретно по отношение на света, на Бога, на поклонението пред Него и на църквата на остатъка, и това ще доведе до световна криза. Как те стигат от момента на края на XVIII, когато пророчеството ни ги представя, до очаквания бъдещ момент, когато ще бъдат главните действащи лица в последния конфликт, е без никакво значение и не заслужава времето и усилията на вярващите. И понеже това твърдение може да изглежда странно и дори шокиращо, нека да го докажем.
Следната графика изобразява, какво пророчеството в книгата Откровение (Откр. 13:10-18) ни казва за звяра от морето (папството) и звяра от земята (САЩ):
Според апокалипсиса в края на XVIII век папството (прекъснатата линия) претърпява унизителен и съкрушаващ удар, който намалява значително неговото влияние върху света. Около това време се появяват САЩ като една нова сила, която не остава незабелязана (непрекъснатата линия). Другото, което пророчеството ни казва, е че в бъдещето и двете сили ще имат огромно глобално влияние, и ще определят правилата за целия свят. И това е всичко. Ние се намираме между тези два ключови момента, но апокалипсисът не казва нищо относно случващото с двете сили в периода. Няма никаква индикация, как те стигат до положението, за което предсказанието говори. Тук се натъкваме на пълно мълчание. Разбира се, в тази връзка са възможни няколко сценария. Ще ги изобразим графично.
При първия възможен сценарий и двете сили увеличават едновременно влиянието си, докато стигнат до положението на пълна хегемония.
При друг сценарий е възможно САЩ да увеличават непрекъснато влиянието си, докато папството минава през различни възходи и падения, докато стигне до положението си в края като сила със световно влияние, което не може да бъде подценявано.
Друг възможен сценарий разменя пътя на възход на двете сили, за да стигнат и двете до положението си в последните събития. Този път САЩ са тези, които преминават през възходи и падения, докато придвижването на папството нагоре е постоянно.
При следващия сценарий пътят и на двете сили е объркан с движения нагоре-надолу, но отново и двете стигат до световно влияние в края.
Който и сценарий да изберем, едно нещо остава неизменимо – и двете сили се намират в ниска позиция в края на XVIII век, а в края, който за нас е все още в бъдещето, и двете сили имат световна доминираща роля. И само това е, което пророчеството ни разкрива. С други думи, няма никакво значение, какво се случва в момента със САЩ и папството. Няма значение, дали САЩ участват или неучастват в някаква война, дали имат или нямат световно икономическо влияние, дали имат или нямат голям външен дълг. Няма значение, кой в момента е папата, в какви скандали бива замесена Римо-католическата църква и колко пари има в банка Ватикана. Нищо от случващото се в момента с тези две сили няма значение за бъдещите събития. Дори и да приемем, че все пак нещо от ставащото в момента ще играе някаква роля в края, няма начин да знаем, кое точно е това нещо, за да си поставим за цел да го следим.
Важното заключение тук е, че принадлежащите към църквата на остатъка не трябва да си губят времето с наблюдаване на въпросните две сили, защото начинът, по който те ще стигнат до доминиращата си позиция в края, е неизвестен. Тук пророчеството мълчи. А щом като мълчи, всичко казано в тази връзка е просто спекулация. И ако някой не вярва на пророчеството и предпочита спекулацията, е нужно само известно време, за да стане явно, че е възложил очакванията си на една спекулация. Няма нужда от подобно нещо. Други са приоритетите, които църквата на остатъка трябва да има. Изследването на пророчеството на Откровението има за цел да направи очакващите Христос мъдри, да не отдават времето и вниманието си на сензации, а да са верни на възложената им мисия.
Разбирането на края според книгата Откровение носи яснота относно последните събития, което води съвременните вярващи до оформяне на правилните приоритети и ги предпазва от заблуди и отклонения, които те не могат да си позволят да поддържат.