Петата тръба от видението за седемте тръби (Откр. 9:1-11), която разглеждаме в статията Седемте тръби от Откровението – III, представлява първото от три „горко“ отправени към „земните жители“ (Откр. 8:13). Тези три „горко“ описват божествения съд над хората отхвърлящи благовестието и преследващи Божия народ случващ се около и след времето, в което мъчениците от петия печат от серията за печатите отправят молбата си към Бога за възмездие над потисниците им (Откр. 6:9, 10). Началото на петата тръба е средата на XVII век и обхваща нашето настояще. Тя говори за един секуларен свят настъпващ като последица от отхвърлянето на благовестието през средновековието и ренесанса, на измамата на който може да се противостои само чрез наличието на Божия печат на челото. Но това не е съд, който бива излят като окончателно наказание и затова осигурява възможност за покаяние на всеки, който е готов да се поучи от въздействието на божествените възпитателни средства.
С приключването на петата тръба идва затръбяването на шестата (Откр. 9:13-21), която е второто „горко“ (ст. 12) и ни отнася в бъдещето, в един странен и недопустим за съвременния човек свят, който ще прилича повече на средновековието, отколкото на настоящия свят. Седмата тръба пък е третото „горко“ (Откр. 11:14) и ни отвежда много надалеч в бъдещето, когато ще бъде извършен окончателния екзекутивен съд над отхвърлящите благовестието и преследващите Божия народ, чрез който страдащите за истината ще бъдат възмездени (ст. 15-18).
Какво представляват шестата и седмата тръби от видението за седемте тръби? Какво е тяхното значение?
1. Затръбяването на шестата тръба.
Така е представено затръбяването на шестия ангел:
„И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога, че някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат. И бяха развързани четирите ангела, които бяха приготвени за този час и ден, и месец, и година, за да убият една трета част от човеците. А броят на воюващите конници беше двеста милиона и аз чух броя им. И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха нагръдници като от огън, хиацинт и жупел; и главите на конете бяха като глави на лъвове, а от устата им излизаше огън, дим и жупел. От тези три язви – от огъня, от дима и от жупела, които излизаха от устата им, беше избита една трета част от човеците. Защото силата на конете беше в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях нанасяха щети. И останалите човеци, които не бяха избити от тези язви, не се покаяха за делата на ръцете си, за да не се кланят вече на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят; също не се покаяха нито за убийствата си, нито за магиите си, нито за блудствата си, нито за кражбите си“ (Откр. 9:13-21).
И в разбирането на шестата тръба е нужно да имаме добра идея за случващото се в нея. При реката Ефрат има вързани четири ангела, които сякаш само чакат да бъдат развързани, за да нанесат някаква вреда. Глас идващ от кадилния олтар на небесното светилище изисква развързването им и изглежда, че те са готови точно за този момент и мисията им е да убият една трета от хората на земята. Тогава перспективата се променя и се оказва, че умъртвяването на хората става всъщност чрез една огромна армия от конници. Сякаш задачата на четирите ангела е била само да възпират тази унищожителна армия и когато те биват развързани, вече няма кой да задържа конниците и сега единствено може да последва смърт. Избиването на човеците става чрез устите на конете, от които излизат огън, дим и жупел, но конете нанасят щети и с опашките си. Това е едно страшно бедствие носещо много смърт и все пак то не успява да убеди останалите от хората, че трябва да се покаят и да оставят злите си пътища и идолопоклонските си практики.
Отново стоим пред една невероятно интригуваща картина и трябва да се опитаме да разберем значението й. За целта и при нея трябва да обърнем внимание на фигурите и детайлите, които тя ни осигурява.
1) Златен олтар
Златният олтар, от един от роговете на който излиза глас даващ наредба (Откр. 9:13, 14), ни връща към въведителната сцена на видението, по-голяма част от която се случва около златния кадилен олтар (Откр. 8:3б, 3в, 4), на който биват предложени молитвите за реабилитиране и възмездие на мъчениците от петия печат (Откр. 6:9, 10). Тук отново имаме уверение, че тези молитви биват чути и шестата тръба представлява Божия отговор на тях в бъдещето спрямо момента на отправянето им към небето. Може би тук се представя времето, в което „съслужителите им [на мъчениците] и братята им, които щяха да бъдат убити като тях“ (ст. 11) ще бъдат пожертвани и затова на мъчениците трябва да се даде още веднъж уверението, че всички мъченици ще бъдат възмездени и реабилитирани.
2) Четири ангела
Четирите ангела, които са вързани при реката Ефрат и които сега трябва да бъдат развързани, напомнят за четирите ангела „стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво“, докато Божият печат не бъде сложен на челата на Божиите слуги (Откр. 7:1-3). В Откр. 7 гл. се представя задачата на четирите ангела да държат здраво ветровете и да не допускат бедствия по света, докато четирите ангела от шестата тръба задържат армия от конници при реката Ефрат. Задържането на конниците обаче няма да трае за цялото време на поставянето на Божия печат, а още докато се случва, конниците ще бъдат освободени, за да извършат разрушителното си дело. Тук имаме нещо като едно „локално“ развързване – определен тип ужасно бедствие ще се случи, докато четирите ангела стоящи на четирите ъгъла на земята все още задържат ветровете.
3) Армия от конници
Територията на Израил трябвало да се разпростира от египетската река до голямата река Ефрат (Бит. 15:18; Ис. Нав. 1:3, 4). Въпреки че този план се осъществил само за кратко време (3 Царе 4:21), реката Ефрат стояла като граница отделяща Божия народ от враговете му. Главните врагове на Израил – Асирия и Вавилон – се намирали отвъд Ефрат и затова този район се приемал за техен символ (Исая 7:20; Ерем. 46:10). Атаката на тези вражески нации е описана като реката Ефрат, чийто води са прелели и стигнали до Израил, и нанасят щети дори до Ерусалим (Исая 8:7, 8).
При шестата тръба една огромна река от конници залива света, отнема животи и застрашава дори Божия народ. Развързването на четирите ангела при реката Ефрат е „локално“ развързване в смисъл, че се описва като случващо се в един определен район, но впоследствие многобройните конници заливат света и превръщат бедствието в глобално, защото то засяга по един или друг начин всички хора. То се случва във времето, докато четирите ангела стоящи на четирите ъгъла на земята все още задържат ветровете (Откр. 7:1-3), което означава, че усилието на тези ангели не изключва позволяването на нещо ужасно, още преди те да са изпълнили задачата си. Но това бедствие ще е съд над „земните жители“ (Откр. 8:13) и няма да попречи верните на Бога от последното време да получат Божия печат на челата си. Божият народ са 144 хиляди избрани, на които Йоан чува броя (Откр. 7:4). Демоничната армия от конници от шестата тръба са 200 милиона и тяхното число също бива чуто от Йоан (Откр. 9:16). Това е времето, в което Божията армия на 144-те хиляди се подготвя да се „изправи“ пред демоничната армия на 200-те милиона в самия край. Тя е значително по-малка от вражеската, но за сметка на това има Божия печат на челото, така че демоничните конници няма да успеят да им навредят. Съдът, който конниците нанасят в шестата тръба, е над отхвърлящите благовестието и истината.
4) Коне
Също като описанието на скакалците от петата тръба и това на конете от шестата тръба има за цел да подчертае тяхната страховитост, да засили мащаба на причиняваните от тях на щети и да направи картината по-жива. За да бъдат разбрани правилно, тези две тръби трябва да бъдат сравнени, което правим в статията Седемте тръби от Откровението – III. От сравняването им разбираме, че съдът в шестата тръба надминава този в петата. Скакалците от петата тръба имат скорпионови опашки (Откр. 9:10), а конете от шестата имат опашки приличащи на змии (ст. 19). И двете същества, скорпиони и змии, са символ на демонични сили намиращи място в разказа на Христос за падането на Сатана (Лука 10:17-20). В Откровението дяволът е представен като „старовременна змия“ (Откр. 12:9), който завлича с опашката си „една трета част от небесните звезди“, които са ангелите измамени от него да се разбунтуват срещу Бога (ст. 4, 9). Както сме посочили в анализа на петата тръба, в тази символика трябва да видим фалшиви учения, убеждаване и измамване на човешките същества към бунт срещу Бога (прочетете статията Седемте тръби от Откровението – III). Но в шестата тръба се отделя повече място на щетите причинени от устите на конете, което води до умъртвяването на една трета от човечеството (Откр. 9:15, 18). Умъртвяването на определена част от хората е съд по-тежък от този в предната тръба, при който има единствено измъчване (ст. 5). Това ще рече, че тук трябва да видим една по-висока степен на измаменост в сравнение със случващото се в предната тръба. Акцентът в шестата тръба е умъртвяването на хората предизвикано от устите на конете, но това не означава, че причиненото от опашките им (ст. 19) трябва да бъде пренебрегнато. То не е смъртоносно и понеже бива извършено чрез опашките, трябва да е нещо подобно на щетите предизвикани от ужилването чрез скорпионовите опашки на скакалците от петата тръба (ст. 5, 10). Щом като само една трета от човечеството бива избита чрез устата на конете, но се посочва, че конете нанасят щети и с опашките си, значи останалите хора, които не са защитени чрез Божия печат, трябва да пострадат само от опашките им и да останат живи. Избитите от устите на конете са хора, които са измамени в по-голяма степен от тези, които са повредени само чрез опашките на конете. Става дума за съд свързан с измама и заблуда над две групи хора, едната от които е по-силно пострадала.
5) Жертви на конниците
Шестата тръба е единствената тръба, съдът при която има за цел да засегне две групи хора. Една трета от хората биват убити от устите на конете, а това трябва да предизвика покаяние в оцелелите, които са останали живи и страдат само от опашките на конете. Но това покаяние за съжаление не се случва.
Освен използвания за тази тръба език на Вавилон (както посочваме по-долу), фактът, че две групи хора биват въвлечени в осъществяването на този съд като негови получатели, също може да ни ориентира, за кое време от човешката история се отнася той. В описанието на последната криза, която е кулминацията на борбата между доброто и злото, има две групи от хора изправящи се срещу Бога и правилното поклонение, което Той изисква и което поклонение е свързано с получаването на Неговия печат (Откр. 7:1-3). Те са представени като получаващи белега на звяра – едните го получават на челата си, а другите – на десните си ръце (Откр. 13:16, 17). Това говори, че едните ще последват звяра от убеждение и преданост (те имат белега му на челата си), докато други няма да са убедени в неговите претенции, но за да избегнат санкции и проблеми, ще се покорят на властта му (те ще получат белега му на десните си ръце). Предвид положението на втората група, тя сякаш има някакъв шанс, защото знае, че изискванията на звяра са несправедливи. Хората от тази група изобщо не харесват звяра, но поради страха им да застанат срещу него ще трябва и те да бъдат определени като негови поклонници и Божии врагове.
Шестата тръба представя друга гледна точка на въпросните две групи и на предстоящата криза. Ревността на верните поклонници на звяра, опозицията им на божествената истина и преследването на верните на Бога от тяхна страна, с което ги превръщат дори в мъченици (за които се казва на мъчениците от петия печат, че предстоят да се появяват – Откр. 6:10, 11), е причината те да получат белега на звяра на челата си. За да може всичко това да се случи, те трябва да са изключително силно измамени. Те са едната трета от човеците, които биват „избити“ от конниците от шестата тръба (Откр. 9:15), защото умъртвяването в случая се отнася до една дълбока степен на измаменост. Освен това умъртвяването им става чрез три язви излизащи от устите на конете – „от огъня, от дима и от жупела, които излизаха от устата им“ (ст. 18). Същите три елемента откриваме при наказването на имащите белега на звяра (Откр. 14:10, 11), което още веднъж доказва, че съдът описан в шестата тръба се случва по време на последната криза свързана със звяра и неговия белег. Другите хора обаче ще могат да видят нередността на всичко случващо се, защото са измамени в по-малка степен и могат да преценят фанатичността на „мъртвите“, но въпреки че все още имат време и възможност да се покаят, няма да го направят (Откр. 9:20, 21). Те ще продължат в беззаконията си и идолопоклонските си разбирания и практики, което ще определи и тях като поклонници на звяра. От страх от репресии ще станат част от владените от него и ще получат белега му на десните си ръце.
6) Вавилон
Зад използването на района на реката Ефрат може да се мисли както за Асирия, така и за Вавилон, но в Откровението Асирия не играе никаква роля, докато Вавилон има централно място в книгата. Така че зад символизма на реката Ефрат ще трябва да видим само Вавилон. Тук серията за тръбите превключва от мотива „Изходът от Египет“, който е темата на първите пет тръби, към мотива „Падането на Вавилон“, който остава водещия фон до края на видението (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение – I).
При шестата тръба се създава есхатологичния Вавилон (Вавилон от края на времето) и се прави подготовка за Армагедон (Откр. 16:12-16). Образно казано, оттам ще дойде демоничната армия, която ще потопи и опие човечеството, с което ще извърши божествен съд над отхвърлящите благовестието и преследващите Божия народ. При паралела на шестата тръба с шестата язва се вижда ясно, какво се случва на Вавилон по-нататък (ст. 12), а при седмата язва той се разделя на три части (ст. 19). Непокаялите се от умъртвяването на едната трета от човечеството продължават да се кланят на „златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят“ (Откр. 9:20). Използваният език напомня за поклонението на „сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират“ (Дан. 5:23), което довело до падането на Вавилон (ст. 30, 31). В крайна сметка непокаялите се от умъртвяването на едната трета от човечеството са също идолопоклонници, така че дори и да не са съгласни с претенциите на звяра и да приемат авторитета му само от страх, те не се покланят на Бога, а на него, което на практика е съвместимо с идолопоклонската им нагласа. Те също са част от Вавилон.
7) Промяна на парадигмата
Темата за Вавилон, която доминира в шестата тръба, изисква да видим света, който тя описва, като религиозен. Това не е настоящия, секуларен свят, а един бъдещ, религиозен свят. Затръбяването на шестата тръба е бъдещо от наша гледна точка събитие и ни пренася в самия край на времето в случването на кулминацията на борбата между Христос и Сатана. Тази последна криза е описана много живо в стремежа на звяра от морето и звяра от земята да подчинят света на себе си (Откр. 13:12-17) и бива посрещната от една предупредителна тройна вест, която противостои на всяка от претенциите на зверовете (Откр. 14:6-13) и която е представена чрез много интересна символика в интерлюдията на видението (прочетете статията Седемте тръби от Откровението – VI). Шестата тръба представлява божествения съд над хората сътрудничещи на зверовете и по този начин ни предава друга гледна точка на предстоящия конфликт.
Но картината на последния конфликт е една религиозна картина. Тя не се вмества в настоящата парадигма на секуларизма. Изглежда, че в прехода между петата тръба (занимаваща се с настоящото време на секуларизъм) и шестата тръба (където имаме ясно откроен религиозен свят) се е случила някаква драстична промяна. Парадигмата отново е била променена и върната към религиозното мислене.
Сходствата между петата и шестата тръба могат да ни накарат да мислим, че идеологията в шестата не може да е по-различна от тази в петата, но не трябва да забравяме, че става дума за развитие на случващото се в двете тръби и че в крайна сметка шестата е доминирана от темата за Вавилон, което ни задължава да мислим за религията, макар и за една фалшива религия. Развитието на тежестта на съда в двете тръби допуска възможността едната да се занимава със секуларизма, а другата с нещо противоположно – религията. Религията се е свестила от атаката на секуларизма срещу нея и се е върнала победоносно на световната сцена.
Макар и днес държавите по света, които диктуват неговото развитие, да са агресивно секуларни и да се опитват да превърнат целия свят в секуларен, това няма да е състоянието му в самия край. Парадигмата отново ще се промени. Пророчеството не казва, как това ще се случи, но в статията Белези на последното време – VI разглеждаме един възможен сценарий за това. Ще има едно голямо връщане към религията и то дотолкова, че една религиозна догма, която претендира да е християнска, да бъде наложена като задължителна за целия свят. Това ще потопи света в последната криза и още във времето на протичането й противящите се на поклонението, което Господ приема, ще бъдат потърпевши на Неговия съд. Този съд няма да е лишен от милост, но благодатта намираща се в него няма да бъде оценена и отказването от покаяние ще сигнализира, че краят на възможността за спасение на хората наближава. Последната криза ще е невероятно тежка и през нея няма да може да се мине по начините, които са били използвани в други кризи. Само Божият печат на челото, който предпазва от отровата на скакалците от петата тръба, може да съхрани и в последния конфликт. Божият печат е необходимост за Божия народ не само сега, когато секуларизмът триумфира в победоносния си поход срещу религията, но и в последния конфликт, когато религията ще се върне в хода на обществото и дори ще постави задължителни изисквания за всички.
8) Повдигнати въпроси
Но и шестата тръба повдига въпроси свързани с Божия народ. Явно нуждата от Божия печат на челото остава и той предпазва от получаването на белега на звяра. Също така установяваме и че верните ще бъдат подложени на гонение. Но щом като съдът на Бога идва като резултат от отхвърлянето на вестта на църквата, дали това не означава, че е безсмислено църквата да я проповядва? Какво точно трябва да прави църквата на последното време? В какво ще се състои мисията й? Как ще й се отрази враждебното отношение на света към нея? И самата шеста тръба не дава отговор на въпросите, които повдига, но за целта с приключването й ни се дава една интерлюдия, която осигурява на читателите на Откровението търсените отговори. Разглеждаме я обстойно в статиите Седемте тръби от Откровението – V и Седемте тръби от Откровението – VI.
2. Интерлюдията на видението за седемте тръби.
Интерлюдията на видението за седемте тръби има за цел да даде яснота около нещо развиващо се в самото видение и да отговори на породилите се въпроси. В голямата си част петата и шестата тръби описват Божия съд над хората, които преследват народа Му и отхвърлят благовестието, което Той праща до тях в последното време. Но тук възникват някои въпроси за тези тръби като група: Щом като светът обръща гръб на истината и като последица понася божествения съд, дали това не означава, че църквата трябва да спре с проповядването на благовестието? Дали тя трябва да стои безучастно и само да наблюдава съда над бунтуващите се срещу Бога и истината?
Първата част от интерлюдията отговаря на тези въпроси. Църквата не трябва да стои мълчаливо и безучастно, а да проповядва по света възложената й специална вест, въпреки че това няма да е винаги свързано с едно положително преживяване. Втората част на интерлюдията отговаря и на допълнителните въпроси, които възникват специално в шестата тръба. Църквата на последното време няма да мине безпроблемно през този период, а ще преживее най-тежката си криза. Но тази криза ще бъде преодоляна и ще доведе до спасението на много хора.
Интерлюдията на серията за седемте тръби е изключително важна за разбирането на видението. Тя е най-дългата от всички интерлюдии в Откровението и обхваща почти две глави. Представлява едно видение състоящо се от две сцени, така че условно може да бъде разделена на две части.
Първата част, която разглеждаме в статията Седемте тръби от Откровението – V, описва един ангел държащ в ръката си разгъната книжка. Вестта на ангела и изяждането на книжката от страна на апостол Йоан стават важна част от опитността му. Значението на тази символика е, че църквата на последното време има специална мисия в прогласяването на една много важна вест по света – вестта за историческото изпълнение на празника Деня на умилостивението. Но тази църква трябва да бъде предупредена и подготвена, защото макар проповядването на вестта да й донесе много радост, ще има и много болка и разочарование.
Втората част на интерлюдията, изследването на която можете да прочетете в статията Седемте тръби от Откровението – VI, описва още от преживяването на Йоан, както и историята на двама свидетели за Бога. Там прогласяването на вестта на църквата на последното време бива потвърдено и дори дадено в по-големи детайли и ни насочва към Тройната ангелска вест. Първата вест е особено актуална по време на петата тръба, а втората и третата стават напълно актуални в шестата тръба, когато църквата ще мине през най-голямата си криза.
По този начин интерлюдията не само отговаря на въпросите, които петата и шестата тръби повдигат, но и осветлява относно последните събития, защото по-голямата й част се занимава именно със събития, които ще се случат в последното време.
С приключването на интерлюдията ни бива припомнено, че последните три тръби представляват специален съд наречен „горко“ и вече може да се премине към третото „горко“:
„Второто горко премина; ето, идва скоро третото горко“ (Откр. 11:14).
С обявяването на третото горко се изпълнява седмата тръба.
3. Затръбяването на седмата тръба.
Ето как е описано затръбяването на седмия ангел:
„И като затръби седмият ангел, се чуха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува за вечни векове. И двадесет и четиримата старейшини, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха на Бога, като казваха: Благодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който си и Който си бил, за това, че си изявил голямата Си сила и царуваш. Земните племена се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите и да дадеш наградата на слугите Си, пророците, и на светиите, и на онези, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш тези, които погубват земята“ (Откр. 11:15-18).
Затръбяването на седмия ангел бива последвано от гласове на небето, които обявяват прехвърлянето на световното царство под властта на Бог и Христос. Това води двадесет и четиримата старейшини, които са пред Бога, да Му се поклонят. Те дават и допълнителна информация около случилото се. Времето за съдене на мъртвите е дошло, което ще осигури награда за верните на Бога и унищожение за бунтуващите се срещу Него.
Още с прозвучаването си седмата тръба бива веднага отличена. Тя не само бива затръбена на небето, както другите тръби, но и последващите затръбяването й събития се случват на небето, за разлика от другите, всяка от които се изпълнява на земята. Това не означава, че тя няма отношение към случващото се на земята. Тя просто пренася читателя отново на небето, където видението започва. Виждаме, че видението за седемте тръби протича по начин сходен на този, по който се случва серията за седемте печата. Без съмнение тук виждаме кулминацията на видението за седемте тръби.
Но какво трябва да означава всичко това?
1) Прехвърляне на световното царство
Поемането на световното царство от страна на Бога напомня за видението на цар Навуходоносор, според което в края на всичко Божието непреходно царство ще бъде установено и „ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъде довека“ (Дан. 2:44). Земята, която е била под авторитета и управлението на сили бунтуващи се срещу Божията власт, най-после бива върната в ръцете на законния й собственик и управител. Но за да може световното царство да бъде обявено като вече преминало под властта на Бог и Христос, е нужно всеки, който по време на човешката история е претендирал за власт и е притежавал власт, да признае превъзходството на Всевишния и така неговата власт да бъде отнета и прехвърлена на Бога. В това число са и Сатана и ангелите му. Това се случва по време на сцената с белия престол непосредствено преди унищожаването на дявола и грешниците (Откр. 20:11, 12).
Думите на двадесет и четирите старейшини също помагат да се разбере, кога точно се случва това. „Времето да се съдят мъртвите“ най-после е дошло според старейшините, но това е и времето Господ да даде „наградата на слугите Си, пророците, и на светиите, и на онези, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш тези, които погубват земята“ (Откр. 11:18). Значи времето за съд е дошло и в резултат на този съд верните биват възнаградени, а бунтовниците биват наказани и унищожени. Трябва да става дума за екзекутивния съд случващ се в самия край на всичко, след хилядата години (Откр. 20:1-9). Този екзекутивен съд се изпълнява по време на сцената с белия престол (ст. 11), където отново имаме „мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола… и мъртвите бяха съдени според делата си по записаното в книгата… И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта, и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени – всеки според делата си“ (ст. 12, 13).
Властта, която всяко царство, група или личност са имали някога или за която са претендирали, бива прехвърлена на Бог и Христос. Сега светиите могат да получат наградата си, а нечестивите да бъдат унищожени. Седмата тръба описва екзекутивния съд над неспасените случващ се след хилядата години.
2) Губителите на земята
Гръцката дума използвана за описването на губителите на земята, които сега трябва да бъдат погубени (Откр. 11:18), означава както „да разруша“, така и „да покваря“. Тази дума е използвана в гръцкия превод на историята за потопа, където земята се описва като „развратена“ от човешката поквара, поради което всяка твар трябва да бъде „изтребена“ заедно със земята (Бит. 6:11-13). Тези, които „покваряват“/“разрушават“, самите те трябва да бъдат „разрушени“/“покварени“.
В Стария завет Вавилон бива описан като „планина разорителна…, която разоряваш целия свят“ (Ерем. 51:25), а в Новия завет зад това „разложение“/“разрушение“ стои влиянието на духовния Вавилон (Откр. 19:2). Погубването на губителите на земята случващо се при затръбяването на седмата тръба се отнася за унищожаването на духовния Вавилон от края на времето в огненото езеро заради покваряването на света предизвикано от неморалността му (Откр. 17:1-6). Това е времето, когато и вдъхновителите на Вавилон, Сатана и ангелите му, биват унищожени.
Този детайл потвърждава, че и седмата тръба минава под мотива „Падането на Вавилон“. С шестата тръба читателят на Откровението бива пренесен от темата за египетските язви, които стоят в основата на първите пет тръби, към темата за падането на Вавилон от последното време. Той е врагът на Божия народ в края, който ще стане обект на заслужен божествен съд заради бунта си срещу небето.
3) Подготовка за затръбяването
Разбирането на случващото се във времето на седмата тръба не се изчерпва с описаното в нея. В интерлюдията на същото видение (която идва преди седмата тръба) се говори за ангела с разгънатата книжка (прочетете статията Седемте тръби от Откровението – V). Този ангел отправя една клетва към вечния Бог-Творец и тя съдържа много важна информация свързана със седмата тръба:
„…в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава ще се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците“ (Откр. 10:7).
Още преди затръбяването на седмата тръба ангелът държащ разгънатата книжка има да каже нещо във връзка с нея. Следователно пълното разбиране на седмата тръба може да стане само в светлината на клетвата на ангела. Според нея във времето на затръбяването на седмата тръба, т.е. когато наближи затръбяването й и ангелът натоварен със задача да я затръби се приготви да го направи, тайната, която Бог е откривал на пророците Си през вековете, ще се изпълни. И след това ще дойде самото затръбяване.
Видението за тръбите прави много ясна разлика между подготовката на ангелите да затръбят (Откр. 8:6) и самото затръбяване от тяхна страна (Откр. 8:7, 8, 10, 12; 9:1, 13; 11:15). Подготовката за затръбяването не е едно и също нещо като самото затръбяване. При затръбяването на никоя от шестте тръби не се казва нещо за подготовката на ангела да го направи. Това се случва само със седмата тръба, което я прави уникална.
Всъщност преводът „когато се приготви да затръби“ (Откр. 10:7) е малко подвеждащ и прави ненужна връзка с приготвянето на ангелите да затръбят (Откр. 8:6), при които наистина бива използвана думата „приготвиха“. Идеята на въпросния израз е, че нещо ще се случи точно преди ангелът да затръби. Значи затръбяването на ангела бива предшествано от нещо друго. В този смисъл той се приготвя да затръби. Няма проблем да продължим да ползваме думата „приготви“, както е дадена в българския превод, но трябва да имаме предвид, какво точно да разбираме зад нея, а именно едно събитие, което непосредствено предшества друго, така че двете събития биват тясно свързани.
Значи интересното при седмата тръба е, че не само затръбяването й ще доведе до някакви събития, но и подготовката за нея. Във времето, когато седмият ангел се подготвя да затръби, Божията тайна ще се изпълни. След това идва затръбяването на тръбата и това води до обявяването, че световното царство вече принадлежи изцяло на Бог и Христос. Явно това са две събития, които са непосредствено свързани и се случват едно след друго в кратък интервал от време.
Както сме разгледали в статията Седемте тръби от Откровението – V, Божията тайна представлява реабилитирането на Божия характер пред вселената. Именно Божият характер е бил поставен под съмнение с появата на греха и бунта на Луцифер. Грешното човечество продължава по поетата от демоните посока и проявява неверие в Божията доброта и справедливост. Но сега вече истината за Бога става явна на всеки и никой не е в състояние да намери удачно обвинение спрямо Бога. Никой притежавал власт не може да намери основание да претендира за нея. И всичко това ще се случи във времето, когато седмият ангел се подготви да затръби. Сега вече затръбяването може да се случи и да бъде обявено, че световното царство е станало царство на Бога и на Христос, защото всяка власт е вече напълно подчинена и прехвърлена на Божеството. Наградата на спасените може да им бъде дадена, а неспасените, включително Сатана и ангелите му, трябва да бъдат унищожени.
4) Екзекутивен съд
Описанието на екзекутивния съд в седмата тръба и подготовката за затръбяването й не са изненада. Щом като тръбите се занимават със съда на Бога над тези, които преследват народа Му и отхвърлят благовестието, значи и седмата тръба трябва да се занимава със съд. Първите шест тръби съдържат в себе си милост и дават възможност за покаяние, защото се случват във времето, когато спасението е все още достъпно за всеки. Но седмата е последната тръба, която е кулминацията на този съд и случващото се в нея се придвижва много напред във времето, в самия край на всичко, което означава, че вече няма възможност за спасение. Преди затръбяването й има отваряне на книги, с което се установява, кой не може да влезе в Божието царство (Откр. 20:11-15), а самата тръба се занимава с окончателния екзекутивен съд. Това не е съд като този в първите шест тръби, но все пак е съд. Всеки, който не се намери записан в книгата на живота, загубва възможността си да стане поданик на Христовото царство и трябва да бъде унищожен. От всеки, който е имал власт или е имал претенции за власт, но е останал в бунт срещу Бога, тази власт ще се отнеме, той ще бъде хвърлен в огненото езеро, а властта му ще бъде прехвърлена на Христос, Който става върховния Господар на вселената.
5) Видението за язвите като продължение на видението за тръбите
Тук обаче има още нещо, което не трябва да забравяме и това е връзката, която виденията от историческата част на Откровението (Откр. 1-14 гл.) имат с тези от есхатологичната му част (Откр. 15-22 гл.). Предвид хиазма, на който е изградена книгата, от статията Макроструктура на книгата Откровение – II разбираме, че виденията от есхатологичната й част не само балансират тези от историческата й част, но служат и като техни продължения. Те обаче не са продължения, които изникват от края на виденията от историческата част, защото кулминациите на тези видения завършват в събития от самия край на всичко и които кулминации не могат да бъдат надминати. Става дума за начина, по който сериите в историческата част биват композирани. Когато стигнат до някакъв важен момент от последните събития на човешката история, те биват прекъснати от интерлюдия, която има за задача да отговори на породилите се до момента важни въпроси. Но правейки това тя се простира до момент, който изисква приключване на видението в една есхатологична кулминация. Това придава завършеност на видението, но формира празнота между момента на даването на интерлюдията и кулминацията. Именно в тази празнина трябва да бъде поместено балансиращото видение от есхатологичната част на книгата. В статията Седемте печата от Откровението – III показваме, как това се случва при видението за седемте печата. Серията за седемте тръби следва същата логика и затова паралелното й видение – това за седемте последни язви (Откр. 15:1-16:17) – може да бъде поместено между интерлюдията и затръбяването на седмата тръба.
Тук обаче има една малка разлика, която произхожда от начина, по който видението бива композирано. Да го представим с графика, в която за удобство ще пропуснем въведенията на двете серии:
Шестата тръба от серията за тръбите (видението за тръбите е елемента С(а) от централната част на хиазма представляващ Откровението) протича под мотива мотива „Падането на Вавилон“. Тя описва последния божествен съд над човечеството, в който има възможност бунтовниците спрямо Божиите власт и управление да се покаят и примирят с Него. Този съд протича в последния, кулминационен конфликт предизвикан от двата звяра в Откр. 13 гл.
Тръбата приключва в момента, в който този божествен съд съдържащ милост приключва, защото човечеството се е отнесло безотговорно към Божиите любов и търпение (Откр. 9:21) и сега трябва да бъде нанесен друг съд, в който няма милост. Но към края на шестата тръба са се породили вече няколко важни въпроса свързани с петата и шестата тръби, на които трябва да бъде отговорено. Затова се дава една интерлюдия, която да осигури отговорите (Откр. 10:1-11:13). Само че за разлика от интерлюдията на серията за печатите, която стига до събирането на Божия народ пред небесния престол (Откр. 7:9-17), тоест навлиза много навътре в последните събития на човешката история, събитията описани в интерлюдията на серията за тръбите не се простират отвъд границите на шестата тръба (Откр. 11:14), което ще рече, че те не навлизат навътре в самата кулминация на всичко. Но последните три тръби на видението за тръбите (петата, шестата и седмата) са много отчетливо откроени като „горко“ (Откр. 8:13; 9:12; 11:14), така че когато се постави края на шестата (където приключват и събитията описани в последващата интерлюдия), трябва веднага да последва седмата (Откр. 11:14). Това трябва да се случи, за да бъде видението завършено, макар и след шестата тръба и интерлюдията то да не е отишло много навътре в кулминационните събития и да има още няколко важни събития свързани с извършването на съд, които да се случат. Затова и паралелното видение (това за седемте последни язви, което е елемента С(а)’ от хиазма) трябва да бъде вместено между шестата и седмата тръба като време на случването му. То описва съда, който е нужно да последва веднага след последния божествен съд на шестата тръба съдържащ милост – това е изливането на седемте язви, които представляват съд, в който няма милост. Човечеството като цяло не се е покаяло от съда случващ се по време на шестата тръба, с изключение на една група хора, както разглеждаме в статията Седемте тръби от Откровението – VI. Това означава, че той успява да изпълни предназначението си за някои. Като цяло обаче човечеството не се покайва, както не се покайва при затръбяването на всички други тръби случили се преди това и сега Божият гняв непримесен с милост може да бъде излят.
Първите шест тръби са само предвкусване на божествения съд случващ се по време на седемте язви. При тях се дава възможност за покаяние, която ще липсва по време на язвите. Съдът по времето на язвите пък е предвкусване на екзекутивния съд по време на седмата тръба, който заличава непокаяните грешници и, естествено, представлява съд, в който няма милост и възможност за покаяние.
4. Обзор на последните три тръби.
Групата на последните три тръби е различна от тази на първите четири. Първите четири описват божествения съд над отхвърлящите благовестието и преследващите Божия народ случващ се преди мъчениците от петия печат да пледират пред Бога за възмездие. Последните три са директния отговор на тази молба и представляват съда на Бога над потисниците на народа Му около и след времето на мъчениците от петия печат. Това са по-тежки съдби, на които е отделено повече място, защото водят към върховната точка на борбата между доброто и злото. Но всички тръби имат крайната цел да доведат хората до покаяние. Единствено седмата тръба, като кулминация на видението, описва екзекутивния съд и не допуска възможност за покаяние. Трагичната равносметка е, че макар и положителната промяна у хората да е очаквания резултат от тръбите, никоя не го постига. Човечеството е паднало толкова много в греха и бунта, че независимо дали изповядва някаква вяра в Бога или е напълно безбожно, божественият съд над него описан в тръбите не успява да постигне целта си. Единствено един частичен съд над Вавилон в самия край, по време на шестата тръба, ще успее да привлече вниманието на някои хора и те ще застанат на страната на Бога и истината, както ни разкрива втората сцена на интерлюдията на видението. Именно последните три тръби са тези, които касаят църквата на последното време и затова трябва да бъдат специален обект на изучаване.
Клетвата на ангела с разгънатата книжка, който се появява в първата сцена на интерлюдията (Откр. 10:5-7), ни уверява, че няма да има пророчески период, който да приключва след или да се изпълнява след 1844 г. В петия и шестия печат има времеви означения свързани със събития случващи се след 1844 г. – съответно „пет месеца“ (Откр. 9:5, 10) и „час и ден, и месец, и година“ (ст. 15). Както сме разгледали по-горе, а също и в статията Седемте тръби от Откровението – III, самите изрази не позволяват тези времеви елементи да бъдат тълкувани като пророчески периоди, които трябва да бъдат изчислявани, но и клетвата на ангела е допълнително уверение и увещание към църквата на последното време, че тя няма да има вест, която да съдържа пророчески период изпълняващ се след или случващ се след 1844 г.
Също като видението за печатите и серията за тръбите може да бъде разделена на сегменти обхващащи всяка от тръбите. Да разположим периодите на тръбите в една графика:
Чрез нагледността на графиката виждаме ясно, как видението за тръбите се случва в епохата на християнската църква започвайки от времето на Йоан и приключвайки в есхатологична кулминация в самия край на всичко. И тук трябва да отбележим мястото на събитията описани в интерлюдията на видението. В голямата си част те се случват от средата на XIX век по време на петата тръба и протичат до края на шестата тръба, но периодът от 1260 години от 538 г. до 1798 г., който също се съдържа в интерлюдията (Откр. 11:2, 3), обхваща по-голямата част на периода на третата тръба, целия период на четвъртата тръба и навлиза в този на петата.
Посредством изключително странната символика на видението за тръбите една много важна страна от Божиите действия относно света и църквата става достояние и помага да се научи повече за плановете на небето за спасението на човечеството и ликвидирането на греха. Тя ни ориентира и къде в пророческия поток на времето се намираме.
5. Разкриване на Исус Христос във видението за седемте тръби.
Както всяко видение в книгата Откровение и това за седемте тръби има своя важен дял в разкриването на Исус Христос.
Предвид странността и силната символичност на серията за тръбите не може да е изненада откритието, че в това видение Исус бива представен по един по-различен начин от този в серията за седемте печата. Той сякаш се появява само в началото и в края на видението, но това е и напълно достатъчно, за да видим една страна от служенето и характера на Спасителя, която трябва да познаваме и разбираме.
Серията за седемте тръби започва с въведителна сцена, която подчертава ходатайствената служба на Христос. Във въведението на предното видение небесното светилище бива посветено за служба, а тук то бива използвано в служба – разпнатият, възкръснал и възцарил се Спасител служи като свещеник застъпвайки се за тези, които идват с вяра при Него.
Но тук има нещо повече. Видението за тръбите не просто разкрива един Спасител, Който чува молитвите на верните Си. Той е особено загрижен за тези, които биват преследвани заради Неговото име. Те имат специалната нужда да бъдат възмездени и оправдани, и това видение се занимава именно с отговора на молбите за възмездие и оправдание. В резултат на това небето излива божествен съд над хората преследващи последователите на Исус и отхвърлящи истината и благовестието в продължителността на цялата християнска история. Но тук идва и интересния момент. Дори този съд отразява милостивия характер на Спасителя. Той не бива извършен просто като наказание на бунтовните и невярващите. Целта му е да породи покаяние и обръщане у тези, които го получават, защото ако не се покаят, те ще станат обект на един по-тежък съд, който ще определи вечната им участ.
При последния съд Христос ще получи заедно с Отец всичката власт на световното царство и ще стане Господар на вселената без опонент, защото всички конкуриращи Го за каквато и да е власт са я прехвърлили на Него, понеже са Го признали за единствения достоен. И Исус наистина е достоен. Видението за седемте тръби разкрива този Спасител застъпващ се и искащ спасението на всеки, но и Спасител, Който владее над универса и ще бъде издигнат най-високо в края, когато греха и грешниците бъдат ликвидирани.
Повече за това, как Христос бива разкрит в книгата Откровение, можете да намерите в статията Учението на книгата Откровение за Бога.
Шестата и седмата тръби от видението за седемте тръби продължават със символичното описание на божествения съд над преследващите Божия народ и отхвърлящите благовестието. Те засягат едно бъдещо време на огромна криза и стигат до екзекутивния съд над неспасените в самия край.