Изследването на въпроса за белезите на последното време е трудоемко начинание, защото обхваща много библейски текстове и различни техни интерпретации. В статията Белези на последното време – I анализираме т.нар. „традиционен прочит“ на есхатологичната проповед на Исус Христос (проповедта свързана с времето на края на света, която откриваме в Матей 24 гл., Марк 13 гл. и Лука 21 гл.), който се е поддържал от милеристите, адвентните пионери и до голяма степен от адвентистите днес. В статията Белези на последното време – II се спираме на „нетрадиционния прочит“ на същата проповед, който поставя под съмнение някои от интерпретациите и акцентите на традиционния. И двата прочита допринасят за по-доброто разбиране на този толкова важен въпрос, но ни оставят с нуждата от едно по-задълбочено изследване. Есхатологичната проповед е изключително важен текст за съвременните последователи на Христос, но е нужен специален подход за прилагането му за вярващите днес. И за целта трябва да се започне с изясняването някои ключови въпроси.
1. Пресечната точка на есхатологиите на Христос и на равините.
Обикновено се приема, че във въпроса си към Исус учениците Му обвързват разрушаването на храма в Ерусалим с Второто пришествие (Матей 24:1-3). Ако това е вярното допускане и последвалият отговор на Христос се съобразява с виждането на апостолите, ние трябва да мислим за две гледни точки относно библейската есхатология (учението за края на света). Едната е тази на Исус, която е логично да приемем за правилната. Другата е тази на учениците Му, които вече са били повлияни от учението Му, но едва ли са били загърбили изцяло това, което са знаели отпреди. Така че трябва да имаме предвид и популярните разбирания по въпроса, които са оформили представата на учениците. Според това допускане трябва да приемем, че есхатологичната проповед е вероятно опит да се намери пресечната точка на двете виждания, като е съвсем нормално да очакваме, че дори и при това положение определени възгледи на популярното разбиране ще трябва да бъдат коригирани.
Няма как да установим, какво точно е знаел Исус за предстоящите събития и за това, как ще се развие новозаветната есхатология. Той е бил прилежен изследовател на Писанието и е невъзможно да не е разбирал старозаветната есхатология. Но също така е виждал, че много от условията зададени в тези пророчества не могат да се изпълнят, поради което самата есхатология трябва да премине през някаква промяна. И за да докажем, че това е не само възможно, но и необходимо, можем да разгледаме даването и изпълнението на едно древно пророчество. В предсказанието на Исая за благоразположението на цар Кир към юдейския народ се дават важни детайли, как точно този цар ще помогне на пленените във Вавилон юдеи:
„Който потвърждавам думата на Своя слуга и изпълнявам изявеното от Моите пратеници; Който казвам за Йерусалим: Ще бъде населен, и за градовете на Юдея: Ще бъдат съградени, и Аз ще възстановя разрушеното в него; Който казвам на бездната: Изсъхни и Аз ще пресуша реките ти; Който казвам за Кир: Той е Моят овчар, който ще изпълни всичко, което Ми е угодно, даже когато кажа на Йерусалим: Ще бъде съграден, и на храма: Ще бъдат положени основите ти“ (Исая 44:26-28).
Както се вижда, според това пророчество Кир трябва да осигури не само възможност на юдеите да възстановят храма си, но и столицата си Ерусалим, което вероятно означава, че те ще трябва да получат автономия от царя. Когато обаче отидем на изпълнението на това пророчество, забелязваме, че се изпълнява единствено частта за възстановяването на храма (2 Лет. 36:22, 23; Ездра 1:1-4; 3:10, 11). Явно когато пророчеството е било дадено на Исая състоянието на Божия народ и на враговете му е позволявало събитията да се развият по такъв начин, че с указа на цар Кир да бъдат възстановени и храмът, и автономията на юдеите. Но при настъпването на времето за изпълнение на пророчеството ситуацията е била силно променена и Кир не си е позволил да направи нищо повече освен да разреши само възстановяването на храма. И възстановяването на автономията на юдеите е щяло да се случи, но около осем десетилетия по-късно чрез указа на друг цар (прочетете статиите Пророчеството за седемдесетте седмици – II и Пророчеството за седемдесетте седмици – III). Във времето на Кир се изпълнила само частта с възстановяването на храма. Изглежда, че в развитието на събитията има променливи, които влияят на очакваните условия да не се изпълнят или поне да не се изпълнят в пълнота, което води до някаква промяна и в изпълнението на пророчеството.
Повече от разбираемо ще е, ако нещо подобно се е случило и по времето на Исус Христос. Той е Обещаният на Израил и е нормално да предположим, че народът ще Го очаква и ще се подготвя за пристигането Му, така че когато Той дойде, да не започне със служенето и поучението Си от самото начало, а само да надгради това, което юдеите не са могли да разберат и постигнат. Така е описана и част от мисията Му (Исая 42:21). В такъв случай пророчествата за идването Му биха могли да се изпълнят в своята пълнота и детайлност. Но не такъв народ заварва Христос. Фактът, че трябвало да започне служенето Си с вестта: „Покайте се!“ (Матей 4:17), показва, че народът е бил в крайно незадоволително състояние и вместо да се занимава с надграждане, Исус е трябвало да полага основите. Не може да е изненада тогава, ако някои от пророчествата за служенето Му не биха могли да се изпълнят според предназначението си в своята пълнота. И Христос го е знаел. Затова е и трябвало да направи едно по-актуално тяхно тълкувание. Ето например поучението Му в синагогата в Назарет:
„И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в събота и се изправи да чете. Подадоха Му свитък от книгата на пророк Исая; и Той, като разгъна свитъка, намери мястото, където беше писано: ‘Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господня година.’ И като сгъна свитъка, върна го на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него. Исус започна да им казва: Днес се изпълни това писание пред вас“ (Лука 4:16-21).
Тук Христос цитира следното пророчество на Исая:
„Духът на Господа Йехова е на мене; защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките, пратил ме е да превържа съкрушените сърца, да проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните; да проглася годината на благоволението Господне и деня на отплатата от нашия Бог; да утеша всички наскърбени“ (Исая 61:1, 2).
Както можем да забележим, Исус не цитира цялото пророчество. Той спира до момента на прогласяване на „благоприятната Господня година“/“годината на благоволението Господне“. Има още една част от пророчеството, която трябва да бъде прогласена – „деня на отплатата от нашия Бог“, – но тя бива пропусната. Защо? Защото народът не е бил готов за развитие на цялото пророчество във вида, в който го дал Исая. Ако е бил, изкуплението на човечеството и приключването на земната история са могли да се осъществят в един период без прекъсване, както казаното от пророка загатва. Но сега Христос вижда, че изпълнението на този план, според както е предсказан в Исая, е невъзможно. Исус ще трябва да се концентрира върху изкуплението (прогласяването на благоприятната Господня година), а отдаването на божествената отплата (прогласяването на деня на отплатата от нашия Бог) ще трябва да се случи в друго време, за което Спасителят ще се завърне специално.
В такъв случай можем да сме повече от сигурни, че Христос е виждал определени старозаветни пророчества като невъзможни да се изпълнят в своята детайлност. Заедно с всичко, което се налагало Исус да направи, било и внасянето на една корекция в старозаветната есхатология. И есхатологичната Му проповед е точно това – виждането на Христос как ще се развият и изпълнят някои старозаветни есхатологични пророчества в новозаветно време.
По отношение на популярните разбирания за края, под влиянието на които учениците са били все още, днес разполагаме с доста информация. Но дори и без нея не може да е грешка да допуснем, че няма как равините да са разбрали всичко относно края погрешно. Но няма как да са разбрали и всичко правилно. Още повече, че настоящото им положение на подвластни на римляните ги е изкушавало да имат един по-патриотичен поглед върху свещения текст, отколкото е трябвало да имат и да отправят към Месията очаквания, които не могат да бъдат оправдани нито от Писанията, нито от реалността. И понеже днес знаем много за еврейската есхатология и ученията на равините от времето на Христос, дори и ние можем да откроим разминаванията им с ученията на Писанието. Можем да сме сигурни, че апостолите са били повлияни от битуващите по онова време разбирания, но е трудно да установим, доколко точно са били повлияни. Те вероятно вече са били получили някои корекции от страна на Исус, но това няма да е била основната тема на поучението Му, защото пред Него е стояла приоритетната задача на изкуплението на човечеството. За нас остава въпроса, какво точно са знаели апостолите в тази връзка, когато са чули есхатологичната проповед. Това е трудно да се установи, но можем да направим някои предположения.
Евангелист Марк подчертава, че само четирима ученика са чули есхатологичната проповед – Петър, Яков, Йоан и Андрей (Марк 13:3). Ако знаем, в какво са вярвали относно края тези четирима апостоли, ще можем да се ориентираме и как в проповедта Си Исус се адаптира към схващанията им. Не знаем много за разбиранията на Яков и Андрей по въпроса. Йоан трябва да е преминал през сериозно развитие получавайки виденията на Откровението, но това е все още в бъдещето спрямо времето на произнасяне на есхатологичната проповед. Единствената ни възможност остава апостол Петър. Развитие при него също е видно от посланията му, но и те биват написани десетилетия по-късно. Имаме обаче един случай, при който Петър прави есхатологична препратка в проповед произнесена от него по-малко от два месеца след изнасянето на есхатологичната проповед от Христос:
„А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, нека ви стане известно това и внимавайте в моите думи. Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е едва третият час на деня; но това е казаното чрез пророк Йоил: ‘И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища. Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В онези дни ще пророкуват. И ще покажа чудеса на небето горе и знамения на земята долу – кръв, огън и облаци дим. Слънцето ще се преобърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит ден Господен. И всеки, който призове името Господне, ще се спаси'“ (Деян. 2:14-21).
Вярно е, че тук става дума за проповед произнесена при изливането на Святия Дух на Петдесятница, но това едва ли означава, че Петър е получил моментално всички необходими корекции в есхатологията си. Тези неща се случват с времето, така че тук вероятно имаме някаква идея за разбиранията на апостол Петър за последното време, които е имал и по време на произнасянето на есхатологичната проповед. И той се позовава на пророчеството на Йоил (Йоил 2:28-32), при което Господният ден бива предшестван от знамения в слънцето и луната. Но между тези знамения и Господния ден няма голям промеждутък от време. Точно по такъв начин ги описва и Христос (Матей 24:29, 30). Също така в изливането на Святия Дух Петър вижда случването на Господния ден като едно скоро предстоящо събитие. Есхатологичната проповед също съдържа такава идея. И щом като Петър е разбирал така нещата, сигурно и другите трима ученици са вярвали същото. Изглежда, че поне в тази област разбиранията на учениците са в синхрон с това на Исус. А това са все важни подробности, които трябва да се имат предвид в тълкуването на есхатологичната проповед, но които могат да останат пренебрегнати.
2. Времева рамка и времеви означения на есхатологичната проповед.
Много важно е да се установи времевата рамка на есхатологичната проповед. Това не е никак трудно. Щом като Исус говори за събития, които трябва да се случат след Неговото възнесение и преди разрушаването на храма и Ерусалим, значи десетилетията между тези две събития формират началната точка на проповедта. Може би моментът на Христовото възнесение е самото начало, от което разгледаното в проповедта започва да се случва. И щом като тя се простира до Второто пришествие, това трябва да е нейният край.
Изясняването на тази рамка е много полезно, но не отговаря на въпроса, какви трябва да са очакванията ни за времето на случването на разрушаването на храма и на Второто пришествие. Затова трябва да си изясним и някои времеви означения, които могат да бъдат открити в проповедта. Един от най-трудните й текстове, пък дори и на целия Нов завет, се приема като засягащ този въпрос:
„Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това“ (Матей 24:34).
Този текст внася голямо объркване, защото така прочетен той изисква да приемем, че поколението чуло проповедта на Христос ще бъде свидетел на всичко изредено в нея, включително и на Второто пришествие. И понеже това поколение си е отишло отдавна, а Пришествието още не се е случило, този стих бива използван като доказателство за недостоверността на Новия завет, а Исус бива посочван като провален апокалиптичен пророк. Тук е важно да разберем, какво има предвид Христос под израза „това поколение“. Той се появява в тази или подобна на тази форма и на други места в Новия завет и касае едно нечестиво поколение (Матей 11:16-19; 12:39-42, 45; Марк 8:12, 38; Лука 11:29-32; 17:25 и други). С подобно значение е и еврейският еквивалент на този израз (Пс. 78:8). Така че според някои тълкуватели Исус не употребява израза, за да представи време или срок, а за да опише категорията от зли човеци, за които говори. Приема се, че терминът „това поколение“ е без времеви смисъл и има само за цел да посочи категория хора. Нечестивото поколение включва всички, които споделят характеристиките на нечестието.
Това е проницателно наблюдение, но не дава всички отговори. То всъщност казва, че в периода на случването на всичко изброено в есхатологичната проповед ще има нечестиви хора. С други думи, нечестивите хора ще съществуват до края на човешката история. Подобна мисъл може да е важно откровение за хора, които вярват, че преди Христос да се завърне светът ще се превърне в един рай, в който ще живеят само светии, но едва ли има много такива наивници. В голямата си част християните (ако не и всички) вярват, че нечестието ще съществува до самия край. Така това изказване на Исус става безмислено. Чрез израза „истина ви казвам“ (Матей 24:34), както и чрез последващия израз „небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат“ (ст. 35) Той откроява изказването като изключително важно и истинно, само за да се окаже, че то съдържа една тривиална истина, която не представлява нищо ново за никого. Затова анализът на израза „това поколение“ трябва да продължи напред до достигането на вест, която не е тривиална истина и е от голямо значение за очакващите Пришествието.
Тук на помощ ни идва Ричард Дейвидсън (виж „Interpreting Scriptures: Bible Questions and Answers“, p. 289-292). Той приема, че изразът „това поколение“ се отнася за поколението, което е съвременник на Христос (Матей 11:16; 12:41, 42, 45; 23:36). Става дума за нечестивото поколение, което отхвърлило Спасителя. Това прави израза не само по-конкретен, но му се придава и времево означение. Нещата, които имат да се случат, трябва да се случат в рамките на въпросното поколение. По този начин излизаме от общата идея, че изразът „това поколение“ се отнася просто за всички отхвърлящи Исус хора и сме задължени да поставим времеви рамки, в които това поколение съществува.
Но това не е всичко, което г-н Дейвидсън прави. Той изследва и една дума, която също се среща във въпросния текст – гръцката дума „тоута“, която превеждаме с „това“ (Матей 24:34). Уверението е, че всичко „това“ ще се сбъдне в рамките на съществуването на „това поколение“ (Марк 13:30). Още в началото на проповедта тази дума е отнесена към разрушаването на храма:
„А Той им отговори: Виждате ли всичко това (гр. „тоута“)? Истина ви казвам: Тук няма да остане камък върху камък, който да не се срине“ (Матей 24:2).
Тук думата „тоута“ се явява в контекста на храма в Ерусалим и неговото предстоящо унищожение (Лука 21:6). Същата дума е използвана и в последващия въпрос на учениците:
„И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и казаха: Кажи ни кога ще бъде това (гр. „тоута“)? И какво ще бъде знамението на Твоето пришествие и за свършека на века?“ (Матей 24:3).
От използването на същата дума разбираме, че апостолите се интересуват от времето, в което храмът ще бъде разрушен. И когато тя се появява и в разглеждания труден текст, нещата като че ли си идват на мястото:
„Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това (гр. „тоута“)“ (ст. 34).
Значи тук Христос казва, че Неговото поколение – поколението, което чува проповедта Му – няма да премине, докато не се случи разрушаването на Ерусалим и храма. И наистина, разрушаването им става точно след времето на едно поколение.
Това е един великолепен анализ, който изчиства толкова много неясноти. Той ни предизвиква да продължим с изследването на думата „тоута“, защото тя се появява и на други места в есхатологичната проповед. Трябва да се позоваваме на оригинала, защото българският превод не е много прецизен. „Тоута“ е една често срещана дума, но в момента ни интересува нейната употреба в контекста на есхатологичната проповед. Срещаме я в един добре познат пасаж:
„Исус им отговори: Пазете се да не ви заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, като кажат: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина. И ще чуете за войни и военни слухове; но внимавайте да не се смущавате; понеже тези неща трябва да станат; но това още не е краят. Защото ще се повдигне народ против народ и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове. Но всичко това (гр. „тоута“) ще бъде само начало на страдания“ (Матей 24:4-8).
Изглежда, че появата на лъжехристите, войните, глада и земетресенията са някаква специална категория явления, които са определени като „начало на страдания“ и са обобщени с думата „тоута“. В този случай „тоута“ може би няма директно отношение към разрушаването на храма и понеже върви с израза „начало на страдания“, тук трябва да бъде отнесена просто като занимаваща се с изброените явления. Така бива употребена и в паралелните пасажи от докладите на другите евангелисти (Марк 13:5-8; Лука 21:8, 9).
По-интересна е употребата на „тоута“ в един друг текст:
„И научете притчата от смокинята: Когато клоните вече омекнат и развият листа, знаете, че лятото е близо. Също така и вие, когато видите всичко това (гр. „тоута“), да знаете, че Той е близо при вратата“ (Матей 24:32, 33).
Този пасаж предхожда изказването на Исус, че разрушаването на храма ще се случи в рамките на поколението, което чува проповедта (Матей 24:32-35; Марк 13:28-31). Явно трябва да се отнася за също нещо. Когато се случи всичко „това“ (гр. „тоута“), т.е. когато храмът в Ерусалим бъде разрушен в рамките на това поколение, последователите на Христос ще знаят, че нещо е „близо при вратата“. Кое е това нещо, се изяснява в паралелния текст от Евангелието на Лука:
„Също така и вие, когато видите, че става това (гр. „тоута“), да знаете, че е близо Божието царство“ (Лука 21:31).
Значи „близо при вратата“ се отнася за близостта на Божието царство, което ще се осъществи при Второто пришествие. С разрушаването на храма християните трябва да знаят, че Второто пришествие предстои. Изразът „близо при вратата“ поражда в ума картината, че Господ е толкова близо до вратата, че следващото нещо, което предстои, е да мине през нея. „Близо при вратата“ е най-близкото положение, което някой може да заеме по отношение на една врата, преди да мине през нея. Няма съмнение, че този израз говори за Второто пришествие. И щом като думата „тоута“ се отнася за разрушаването на храма и Ерусалим, значи това разрушаване трябва да служи като указание, че скоро след това ще има възможност да се случи Второто пришествие. В периода на тази възможност ще се появят лъжехристи и лъжепророци (Матей 24:23-28), но те ще бъдат последвани от някои космични явления (ст. 29) и осъществяването на Второто пришествие (ст. 30, 31). И всичко това може да се случи в рамките на „това поколение“. Така изразът „това поколение“ се превръща във времево указание не само за разрушването на храма и Ерусалим, но и за появяването на възможност да се случи Второто пришествие. Въпросното поколение няма да премине, докато не се стигне до разрушаването на храма и Ерусалим. И скоро след това ще се осигурят условия за случването на Пришествието. Думата „тоута“ в Матей 24:32-35 обвързва разрушаването на храма с възможност за случването на Пришествието в рамките на поколението на Христос. Лука прави тази идея още по-ясна като използва „тоута“ в израз, който не се среща при другите евангелисти:
„Но бъдете бдителни във всяко време и се молете, за да успеете да избегнете всичко (гр. „тоута“), което предстои да стане, и да застанете пред Човешкия Син“ (Лука 21:36).
Лука призовава към молитва и бдителност относно знаците за разрушаването на Ерусалим, за да могат последователите на Христос да избегнат голямата скръб, с която то ще е свързано. Направят ли това, те ще имат възможността да посрещнат Исус при Пришествието Му.
Мисълта, че ще се появи възможност за случване на Второто пришествие, докато поколението на Христос е все още живо, звучи малко объркващо, но не можем да пренебрегнем факта, че самият Исус загатнал тази идея още преди произнасянето на есхатологичната проповед:
„Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдреци и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, други от тях ще биете в синагогите си и ще ги гоните от град в град; за да дойде върху вас цялата кръв на праведниците, пролята на земята – от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара. Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху това поколение. Йерусалиме, Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чеда, както кокошката прибира пилетата си под крилата си, но не искахте! Ето, вашият дом се оставя пуст. Защото, казвам ви, отсега няма вече да Ме видите, докато не кажете: Благословен е, Който иде в Господнето име“ (Матей 23:34-39).
Христос говори на стоящите пред Него книжници и фарисеи (ст. 13-33), т.е. на Негови съвременници. Те следват по стъпките на своите бащи в репресирането на Божиите пророци и праведници, което увеличава вината им и като резултат ще трябва да получат пълната мярка наказание. Наистина „всичко това ще дойде върху това поколение“. За същото това поколение Исус казва, че домът им се оставя пуст. И следват едни думи, които трябва да са направили впечатление на учениците:
„Защото, казвам ви, отсега няма вече да Ме видите, докато не кажете: Благословен е, Който иде в Господнето име“ (ст. 39).
Христос напуска храма и оставя дома пуст. Но същото това поколение, което ще получи пълната мярка наказание, ще види отново Исус и ще каже: „Благословен е, Който иде в Господнето име“. Тук трябва да става дума за Второто пришествие. Учениците сигурно са разбрали, че въпросното поколение ще е все още живо, когато Пришествието се случи и затова не е изненада, че когато задават въпроса за времето на разрушаването на храма и Ерусалим, при което ще се излее пълната мярка наказание над книжниците и фарисеите, те го обвързват с времето на Второто пришествие (Матей 24:3). Апостолите са вярвали, че храмът и Ерусалим ще бъдат унищожени по времето на Второто пришествие и тогава книжниците и фарисеите ще получат заслуженото им възмездие. Задачата на Христос е била да коригира това схаващане и да им изясни, че самото Пришествие няма да се случи във времето на разрушаването на храма, но че след това разрушаване, докато същото онова поколение все още съществува, ще осигури реална възможност Второто пришествие да се осъществи.
Този анализ трябва да ни покаже, че очакванията на ранните християни Спасителят да се завърне в тяхно време, които откриваме в целия Нов завет, далеч не са били неоснователни. Не можем да ги обясним просто с тяхното горещо желание това да се случи. Те са имали теологични основания за тези си очаквания. Остава тайна, защо Пришествието не се е осъществило тогава. Както при всяко класическо пророчество неизпълнението на важно условие може да е оказало влияние и затова е трябвало да се появи книгата Откровение, за да даде нова перспектива върху Второто пришествие, времето на случването му и знаменията, които го предшестват. Трябва да имаме предвид всичко това, цялата времева рамка и времевите означения в есхатологичната проповед, ако искаме да я схванем по-ясно.
3. Използвани изрази за края в есхатологичната проповед.
Друг важен момент в разбирането на есхатологичната проповед е, какви изрази, които описват края, биват използвани в нея. Някои насоки са дадени още от нейното начало:
„И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и казаха: Кажи ни кога ще бъде това? И какво ще бъде знамението на Твоето пришествие и за свършека на века?“ (Матей 24:3).
Тук за „свършека на века“ Матей използва гръцкия израз „синтелея айон“. Той се среща често в еврейската апокалиптична литература и описва края на настоящото състояние на нещата и началото на месианската епоха. Освен това във въпроса на учениците той върви със запитване за „знамение“ за Второто пришествие. Може би тук трябва да допуснем, че учениците изразяват идеи повлияни от тълкуванията на равините и не използват „синтелея айон“ по начина, по който го прави Исус. Защото наистина и Христос използва този израз (Матей 13:39, 30, 49; 28:20), но всеки път, когато го прави, Той е много ясен, какво има предвид. В тези случаи Исус говори за самия край на всичко – край, който няма да се случи в началото на месианската епоха, а след като тя е вече започнала. Може би затова в отговора на Христос в есхатологичната проповед Матей не прилага нито веднъж този израз за Исус. Сякаш иска ясно да открои това, което казва Спасителя от това, което казват равините. Когато говори за края в речта на Христос, Матей използва един синоним на „синтелея айон“ – това е гръцката дума „телос“:
„И ще чуете за войни и военни слухове; но внимавайте да не се смущавате; понеже тези неща трябва да станат; но това още не е краят (гр. „телос“)… Но който устои докрай (гр. „телос“), той ще бъде спасен. И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят (гр. „телос“)“ (Матей 24:6, 13, 14).
Същата дума е използвана в паралелните текстове в Марк 13:7, 13 и Лука 21:9. Според някои тълкуватели не е ясно, дали тук Исус има предвид края на изпитанието, на което църквата ще бъде подложена или става дума за края на света. Други приемат непосредствения контекст като единственото указание за следване и под „край“ трябва да се има предвид изпитанието и страданията на вярващите. Фашивите месии, войните, глада и земетресенията (Матей 24:4-7) са само началото на страданията (ст. 8). Следва нещо много по-сериозно – преследванията на вярващите и заблудите на лъжепророците (ст. 9-12). Това е страданието, на което вярващите трябва да устоят докрай, за да бъдат спасени (ст. 13; виж и Матей 10:22). Но има и още нещо. Това страдание ще има край и той ще настъпи, след като благовестието бъде занесено до всеки човек на планетата (ст. 14). Краят, който ще настъпи при достигането на всеки човек на земята с благата вест, не се отнася за края на света, а за края на страданието на църквата.
Изводът, който трябва да направим от това тълкувание, е малко смущаващ. Ако краят на страданието на вярващите идва, когато евангелието достигне до всеки човек, не означава ли това, че тук се твърди, че всеки човек на планетата ще приеме благовестието? Защото само при едно такова условие може да се стигне до положението, при което църквата престава да бъде гонена. Когато съществуват в обичайното състояние на света, християните биват мразени и преследвани (2 Тим. 3:12). Щом като страданието им породено от преследванията бива прекратено с достигането на благата вест до всички хора, значи… всички хора ще трябва да станат християни и по този начин съвсем естествено гонението ще се преустанови. Подобно разбиране за света наистина съществува, но то възниква столетия след произнасянето на есхатологичната проповед. Както Старият, така и Новият завет са прекалено ясни, че краят ще настъпи при наличието на огромна опозиция от страна на силите антагонистични на Бога и Неговия народ. Напълно неразумно е да се очаква, че всеки човек ще се обърне към Бога. А това е единственият извод, който може да се направи, ако се следва това тълкувание.
Ако пък това тълкувание отхвърля идеята, че всички хора по света ще станат вярващи и приема, че гонението на църквата ще продължи до края на всичко, то се самоопровергава в твърдението си, че краят, който настъпва с проповядването на благовестието по целия свят, се отнася само за края на страданието на църквата. Ясно е, че гонението на църквата ще продължи до самия край. Даже именно в края то ще е най-силно (Откр. 7:14-17; 13:15-17). А щом като приключването на страданието на църквата е обвързано с проповядването на благовестието по целия свят, значи това проповядване трябва да доведе до края на света, единствено при който страданието на църквата може да приключи. Обвързването на проповядването на благовестието и края само със страданието на вярващите води до самоопровержение. Да не говорим, че връзката между проповядването на благовестието по света и настъпването на Второто пришествие е ясно посочена в Откровението (Откр. 14:6-20). Както и да погледнем Матей 24:14 и с какъвто край да обвържем проповядването на евангелието, винаги стигаме до края на всичко и до Второто пришествие.
В разбирането на гръцката дума „телос“ може да е от полза употребата й в един друг текст:
„Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му няма да има край (гр. „телос“)“ (Лука 1:33).
Тук думата „телос“ е свързана с едно управление, с едно цялостно състояние на нещата. Може би в Матей 24 гл. тя се използва по подобен начин, като синоним на „синтелея айон“, но представлява опит да се открои учението на Исус от това на равините.
Прочетете и статията Белези на последното време – IV, в която правим анализ на тази проповед от гледна точка на първите й читатели и какво тя трябва да означава за нас днес.
Разбирането на есхатологичната проповед за съвременните вярващи изисква изясняването на ролята й във формирането на новозаветната есхатология и на времевите означения и концепцията за края, които откриваме в нея.