От статията Пророчеството за седемдесетте седмици – II научаваме, че указът за възстановяването на Ерусалим пророкуван от пророк Даниил в пророчеството за седемдесетте седмици (Дан. 9:25), е указът на цар Артаксеркс I. С установяването на годината, в която той влиза в сила, ще можем да определим и годината, от която цялото пророчество за седемдесетте седмици започва да тече. Можем ли да установим, в коя година този указ влиза в сила?
1. Ремонтът на градската стена по времето на Неемия.
В статията Пророчеството за седемдесетте седмици – II разглеждаме всички укази описани в книгата Ездра и установяваме, че този, който Даниил има предвид в пророчеството си за седемдесетте седмици и който осигурява автономност на Юдея, е указът на цар Артаксеркс I. Въпреки че доказателствата в подкрепа на този извод са повече от убедителни, според някои тълкуватели пророкуваният от Даниил указ за изграждането на Ерусалим вероятно е разрешението на Артаксеркс към Неемия да съгради Ерусалим издадено през 444/443 г.пр.Хр. Но каква всъщност е тази история около Неемия? Негов роднина му казва, че „останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, са в голямо тегло и унижение; и стената на Йерусалим е съборена и портите му са изгорени с огън“ (Неем. 1:3). Тук не може да се има предвид разрушаването на Ерусалим от Навуходоносор около 150 години преди това, защото това не би предизвикало шок у Неемия. А точно такава била реакцията му:
„А когато чух тези думи, седнах и плаках, и тъжах няколко дни…“ (Неем. 1:4а).
Значи тук трябва да се има предвид стореното от самаряните в опита им да спрат възстановяването на Ерусалим в изпълнение на царската заповед (Ездра 4:23). Те били повече от радостни да я изпълнят и дори си позволили да отидат по-надалеч, което довело до кризата, за която Неемия научава. След като Неемия разказва на царя за случилото се, Артаксеркс веднага му разрешава да отиде в Ерусалим и да подеме ремонта на града (Неем. 2:3-8). Въпреки че Неемия говори за съграждане на Ерусалим (Неем. 2:5), проблемът, за който той отива, е разрушената градска стена и изгорените порти на града (Неем. 1:3). Значи изобщо не става дума за цялостно изграждане на града, а само за ремонт на градската стена, който траел 52 дни, по-малко от два месеца:
„Така стената бе завършена на двадесет и петия ден от месец Елул за петдесет и два дни“ (Неем. 6:15).
Освен това отиването на Неемия в Ерусалим не станало чрез обнародван указ, както указите на Кир, Дарий и Артаксеркс, а било тайно, без да се издават намеренията на Неемия, докато той постепенно сам не ги разкрил на юдеите.
Предвид тези и някои други особености можем с категоричност да твърдим, че ремонтът на градската стена извършен от Неемия по никакъв начин не може да бъде определен като изпълнение на данииловото пророчество за излизането на указ за изграждането на Ерусалим (Дан. 9:25). Дори няма нужда да споменаваме, че посочените особености на търсения указ за изграждане на Ерусалим, които говорят за установяване на автономия, изцяло липсват при случая с Неемия – те се намират само в указа на цар Артаксеркс представен в Ездра 4:12; 7:11-26.
2. Влизане в сила с пристигане на място.
След като вече можем да кажем с абсолютна сигурност, че визираният в пророчеството за седемдесетте седмици указ за изграждането на Ерусалим е указът на Артаксеркс I, следващата стъпка е да го датираме – кога точно този указ влиза в сила. Това е много важно, защото точно оттогава започва да тече важният период от седемдесет седмици благодатно време на евреите. Кога една персийска заповед по времето на Ездра, касаеща само една територия отдалечена на месеци път от столицата, може да влезе в сила и да изпълни предназначението си? Във времето, когато е бивала издадена или във времето, когато е пристигала до съответната територия? Да вземем като пример заповедта на Артаксеркс за спиране на строителните дейности по Ерусалим издадена в резултат на писмото на юдовите врагове. Тази история ни помага да разберем, как нещата са се случвали по онова време:
„Царят отговори на властника Реум, на секретаря Самса и на другите им съслужители, които живееха в Самария и в другите градове отсам реката: Мир и прочее. Писмото, което ни пратихте, бе прочетено разумно пред мен и като издадох указ, издириха и намериха, че този град още от старо време се е повдигал против царете и че в него са ставали бунтове и въстания. Имало е още и силни царе над Йерусалим, които владеели над всичките страни оттатък реката, на които били плащани данък, мито и пътна повинност. И така, сега заповядайте онези мъже да престанат и да не бъде съграден този град, докато не бъде издаден указ от мен. И внимавайте да не бъдете небрежни в това, да не би да порасне злото в ущърб на царете“ (Ездра 4:17-22).
И така, тук се описва издаването на заповедта за спиране на строителните дейности в Ерусалим. Кога обаче на практика тя влязла в сила? Когато Артаксекс я подпечал с печата си ли?
„А когато преписът от писмото на цар Артаксеркс бе прочетен пред Реум, секретаря Самса и съслужителите им, те побързаха да излязат в Йерусалим при юдеите и ги спряха насила“ (ст. 23).
Артаксеркс издал заповедта, но тя влязла в сила и била приложена, едва когато била прочетена пред хората, които касаела и които носели отговорността за изпълнението й. А това означава, че тя влязла в сила месеци след като била издадена, защото са били нужни месеци, за да пристигне от столицата на Персия в Самария. До момента на пристигането на вестоносеца тя е само един свитък. През това време юдеите са продължавали да строят и никой не е можел да ги обвини, че правят нещо в нарушение на заповедта на царя. Но в мига, в който хората, за които заповедта се отнася, я получили, разтворили свитъка и я прочели, тя станала реалност и влязла в сила.
По абсолютно същия начин стоят нещата и с влизането в сила на указа за изграждането на Ерусалим. Самият Ездра изрично посочва, кога е тръгнал от Вавилон и кога е занесъл указа в Ерусалим:
„Ездра стигна в Йерусалим в петия месец от седмата година на царя. Защото на първия ден от първия месец той тръгна от Вавилон и на първия ден от петия месец стигна в Йерусалим, понеже добрата ръка на неговия Бог беше над него“ (Ездра 7:8, 9).
Ездра ни въвежда в точно определен период от време – седмата година от царуването на цар Артаксеркс (ст. 7). Тук не се посочва времето на издаването на заповедта, а на това на занасянето й в Ерусалим. Както тръгването на Ездра от Вавилон, така и пристигането му в Ерусалим се случват в седмата година от царуването на Артаксеркс.
Забележете, че Ездра започва представянето на този декрет с пристигането си в Ерусалим и едва след това уточнява, кога е тръгнал от Вавилон (с което посочва приблизителното време на издаването на заповедта). И съвсем разбираемо. Това е заповед касаеща само Юдея. Тя става реалност, едва когато бъде занесена там. И Ездра започва именно с пристигането си в Ерусалим, защото тогава заповедта влязла в сила.
3. В коя година указът на цар Артаксеркс влиза в сила?
Сега остава да разберем, в коя година този указ е бил издаден и в коя година е влязъл в сила. Знаем, че Ездра е тръгнал за Ерусалим в седмата година от царуването на Артаксеркс (Ездра 7:7-9), което означава, че указът е трябвало да бъде издаден малко преди това. За целта на това изчисление трябва да датираме правилно годините на царуването на Артаксеркс I, което пък е свързано с датиране на годините на предшестващия го цар – Ксеркс I, неговият баща. За щастие тук разполагаме с толкова много документи, че това не представлява никакъв проблем.
Според откритите класически (гръко-римски), египетски астрономически, вавилонски астрономически, египо-еврейски исторически и вавилонски исторически източници смъртта на Ксеркс I и възкачването на престола на Артаксеркс I могат прецизно да бъдат датирани за самия край на 465 г.пр.Хр. Тук трябва да уточним, че е важно да се прави разлика между годината на възкачването на престола на един цар и годините на царуването му. Годините на царуването са започвали да се броят с първата нова година, която той посреща като цар. Периодът между смъртта на един цар и официалното встъпване във власт на новия при неговата първа нова година се нарича година на възкачването на престола. Този период може да е много кратък в зависимост от това, колко близо до новата година се е случила смъртта на предшестващия цар. В случая с Артаксеркс това са били само около 2-3 месеца. Книгите Ездра и Неемия се занимават само с годините на царуването на Артаксеркс, а не с тази на възкачването му на престола (Ездра 7:8, 9; Неем. 2:1), така че по-нататък в анализа ни ще оставим годината на възкачването му на престола настрана.
Оттук този въпрос наистина започва да става малко по-сложен и е нужно да сме внимателни, за да го разберем. Новата година според персийския и вавилонския календар започвала през пролетта, с първия ден на първия месец наречен Нисан (падал се е през март-април). Това ще рече, че според вавилонския календар първата официална година на Артаксеркс I е започнала през пролетта на 464 г.пр.Хр. Времето от края на 465 г.пр.Хр. (времето на смъртта на Ксеркс I) до първия ден на месец Нисан на 464 г.пр.Хр. е годината на възкачването на престола на Артаксеркс I, която, както вече казахме, не е важна от гледна точка на Библията. Вавилонският календар е календарът, на който съвременната наука се позовава при датиране на годините на царуването на Артаксеркс. Така че според нея седмата година от царуването му – годината, в която Ездра предприема пътуването си до Ерусалим с издадения вече указ за възстановяването на еврейската автономия и изграждането на Ерусалим – се пада през 458 г.пр.Хр. Тъй като самият указ би трябвало да е бил издаден по-рано, в такъв случай това трябва да е станало някъде към края на шестата година от царуването на Артаксеркс според вавилонския календар. Тръгването на Ездра от Вавилон е станало на първия ден от месец Нисан (пролетта – денят, в който започнала седмата година от царуването на Артаксеркс) и той пристигнал в Ерусалим четири месеца по-късно – някъде през лятото на същата година. Това е обяснението според вавилонския календар. И годината, която според него трябва да бъде посочена, е 458 г.пр.Хр.
Със сигурност Ездра, който е бил съвременник на всички тези събития, е знаел точната година на смъртта на Ксеркс I, възцаряването на Артаксеркс и началото на неговата първа официална година като цар. Въпросът е, дали юдеинът Ездра е ползвал вавилоно-персийския календар, когато е описвал събитията в книгата си или е използвал еврейския календар, който отчита времето по друг начин? Според еврейския граждански календар (който се е използвал във връзка с гражданските и политическите въпроси) новата година е започвала през есента – с първия ден на месец Тишри, който е бил седмия месец и се падал някъде през октомври. При този календар номерацията на месеците се запазва също както при вавилонския, само началото на годината бива придвижено напред. Това също означава и че месеците с по-малък номер се появяват след месеците с големи номера. Това може би звучи малко объркващо, затова ще го обясним по-обстойно.
И при вавилонския, и при еврейския граждански календар номерата на месеците са едни и същи. Това, което е първият месец според вавилонския календар, е първият месец и според еврейския граждански. Разликата е, че при вавилонския новата година – годината, с която започва отчитането – е първия ден на първия месец (месец Нисан), а при еврейския е първия ден на седмия месец (месец Тишри). Когато вавилонската година завърши в края на дванадесетия месец, това все още е средата на еврейската гражданска година. Но месеците си остават със същата номерация, т.е. еврейската година започва със седмия месец, минава през дванадесетия и след дванадесетия идва първия месец. И така до шестия месец, т.е. месеците с по-малък номер се появяват след месеците с големи номера.
Нека да го илюстрираме с първата година от царуването на Артаксеркс, за да стане още по-ясно. Ще разположим месеците от вавилонския и еврейския календар спрямо отчитането на времето, което ние днес ползваме. Така ще разберем нагледно, кога започва годината според вавилонския календар и кога – според еврейския граждански:
В случая с първата година от царуването на Артаксеркс датировката й според еврейския граждански календар дава около шест месеца разлика спрямо вавилонския календар и я придвижва напред във времето. Когато втората година от царуването на царя започне според вавилонския календар, той е все още в първата година на царуването си според еврейския граждански календар. Краят на еврейската година се придвижва с шест месеца след края на вавилонската година. А като се има предвид, че номерата на месеците остават неизменени, това може още повече да придвижи напред датирането на някакво събитие и да даде една цяла година разлика. В този случай първият месец от първата година от царуването на Артаксеркс според еврейския календар ще бъде датиран точно една година след датирането според вавилонския календар. Когато се стигне до първия месец от първата година на царя според еврейския календар, това всъщност ще е първият месец от втората му година според вавилонския календар. Като абсолютна бройка първият месец според еврейския календар не е първи, а шести, но тъй като номерата на месеците остават същите, той продължава да бъде наричан „първият месец от … година на цар …“. Всичко това наистина е малко объркващо, защото трябва да се съобразяваме с два различни начина на отчитане на времето и да ги отнасяме към нашия начин на отчитане, който пък е още по-различен. Но трябва да го имаме предвид, иначе ще пропуснем гледната точка на библейския автор и няма да можем да разберем вестта му.
И така, кой календар е използвал Ездра – вавилонският или еврейският граждански? Да се обърнем към Библията за отговор. Още от времето на Соломон става ясно, че календарът, който е бил използван, е бил гражданския, защото датирането на построяването на двореца му и на храма е ставало именно чрез този календар. По време на разделеното царство религиозният календар (който, подобно на вавилонския, е започвал от пролетта) е бил използвал само в северното царство Израил. В южното царство Юда се е използвал гражданския календар. Във времето на края на южното царство (години след като Израил престанал да съществува) и неговото покоряване от Вавилон календарът, който бил използван, също бил гражданския. По време на изгнаничеството във Вавилон календарът, с който си служили юдеите, отново бил гражданския. Например пророк Езекиил, който бил сред пленените юдеи, датирал виденията си не според годините на царуването на вавилонските царе, а според годините на пленничеството на юдеите (Езек. 1:2; 8:1; 40:1).
Гражданският календар е бил използван и по времето на Ездра. За това научаваме от неговия съвременник Неемия. Неемия получава притеснителните известия относно Ерусалим в двадесетата година от царуването на Артаксеркс I, в месеца Хаслев (Неем. 1:1), който е деветият месец. След това той отправя молба към царя да му позволи да отиде до Юдея, което Артаксеркс прави веднага. Ако се съобразяваме с вавилонския календар, би трябвало да очакваме, че това ще се случи след деветия месец от двадесетата година на царя, когато Неемия получил тревожната вест. И все пак, самият той казва, че разговорът между него и Артаксеркс се е състоял в двадесетата година на царя, в месеца Нисан (Неем. 2:1), който е първият месец. Как е възможно Неемия да получи притеснителните известия в деветия месец, а разговорът му с Артаксеркс, който се състоял по-късно, да се е случил в първия месец на същатата година? Единственото обяснение тук е, че Неемия е ползвал еврейския граждански календар, при който годината е започвала през есента, от седмия месец, но при който не се променя номерацията на месеците. Само тогава деветия месец може да се падне преди първия като е в рамката на една и съща година от царуването на Артаксеркс.
Както се вижда от горната схема, ако отчитането на времето в случая с Неемия е било според вавилонския календар, тогава разговорът му с Артаксеркс би се паднал в първия месец от двадесет и първата година от царуването на царя. Но тъй като Неемия е използвал еврейския граждански календар, този разговор е бил все още в рамките на неговата двадесета година. Това категорично доказва, че по времето на Ездра и Неемия календарът, който е бил използван от юдеите, е техният граждански календар, а не този на персийците и вавилонците, нито пък еврейският религиозен. А това също означава, че седмата година от царуването на Артаксеркс I – годината на влизането в сила на указа му за възстановяването на Ерусалим – ще се падне в различно време от това, което историците съобразяващи се с вавилонския календар определят. Да разгледаме, как се вписват във времето събитията от Ездра 7:7-9.
Както се вижда от схемата, според еврейския граждански календар седмата година от царуването на Артаксеркс започва от края на 458 г.пр.Хр. и минава през по-голямата част на 457 г.пр.Хр. Първият месец от седмата година на царуването му според еврейския календар се пада точно една година след първия месец от седмата му година според вавилонския календар. Това означава, че годината 458 г.пр.Хр., която се определя като седмата година на Артаксеркс от историците ползващи вавилонския календар, трябва да бъде изтеглена с една година напред.
Тъй като Ездра е тръгнал от Вавилон на първия ден от първия месец, е логично да приемем, че самият указ е бил приет малко преди това. Ездра е тръгнал през месец Нисан, някъде през март или април. Пътуването му е било точно четири месеца и в първия ден от петия месец той пристигнал в Ерусалим, в края на лятото или началото на есента. Както също виждаме, това е било почти в самия край на седмата година от царуването на Артаксеркс, но все пак е било в рамките на седмата му година според еврейския религиозен календар, което категорично означава, че указът за изграждането на Ерусалим е влязъл в сила през 457 г.пр.Хр. Нещо повече. Най-вероятно дори издаването му е станало през 457 г.пр.Хр. Ездра сигурно е бързал да тръгне и да занесе тази толкова ценна заповед в Ерусалим колкото се може по-скоро. Той трябва да е тръгнал почти веднага след издаването й. Ако издаването й се е случило в рамките на три месеца преди тръгването му (което повече от вероятно), значи и самото нейно издаване се е случило в седмата година на Артаксеркс, когато 457 г.пр.Хр. от нашето отчитане е вече започнала да тече (като това е период, в който седмата година на царя се припокрива и при вавилонския, и при еврейския граждански календар). Така и издаването на заповедта, и влизането й в сила не само се случва в седмата година на Артаксеркс, но и в една и съща година според нашето отчитане на времето – 457 г.сл.Хр. Дали някой ще търси годината, в която заповедта е издадена или ще приеме, че е важна годината, в която тя влиза в сила, и в двата случая стигаме до една и съща година според нашето отчитане на времето. Сега вече имаме и отговора на въпроса, който търсихме. 457 г.пр.Хр. е годината, от която пророчеството на Даниил за седемдесетте седмици започва да тече. Оттук можем да преминем към изчисление на времето, в което събитията пророкувани в това пророчество трябва да се изпълнят. Това правим в статията Пророчеството за седемдесетте седмици – IV.
Годината, в която указът за възстановяването на Ерусалим влиза в сила, може да се определи с абсолютна точност. Това е 457 г.пр.Хр. Оттогава започва да тече пророчеството за седемдесетте седмици.