Пророчеството за седемдесетте седмици – II

Едно от библейските пророчества, които страдат от ненужно усложняване, е изключително важното пророчество на Даниил за седемдесетте седмици (Дан. 9:24-27). То е ключът за разбиране на други важни пророчества и именно то накланя везните към дадена теория отхвърляйки категорично останалите. Разбирането на това пророчество помага за разбиране на библейското схващане за развитието на света и историята. Нищо чудно, че е обременено от толкова философстване и чудновати теории. Но това пък трябва да ни мотивира да си прокараме път сред различните тълкувания и да намерим правилното. Точно защото това пророчество е от огромно значение.

От статията Пророчеството за седемдесетте седмици – I разбираме, че времевият период в пророчеството за седемдесетте седмици е символичен и че трябва да се тълкува според принципа „ден-година“. Той започва с излизането на заповедта за възстановяването на Ерусалим (Дан. 9:25). Понеже този указ е началната точка, от която започва да тече периода, това го превръща в ключов момент от разбирането на това пророчество. От същата статия разбираме също, че книгата, която дава информация относно указа за изграждането на Ерусалим, е книгата Ездра. Сама по себе си тя не описва събитията хронологично, а тематично. Само имайки това предвид бихме могли да разберем правилно указите, които са описани в нея.

Сега вече имаме основите да изследваме указите описани в книгата Ездра. Те са три – на цар Кир, на цар Дарий (Дарий I) и на цар Артаксеркс (Артаксеркс I). Открием ли правилния и датираме ли точно годината, в която той влиза в сила, ще знаем годината, от която започва да тече пророчеството за седемдесетте седмици. Оттам чрез едно лесно изчисление може да се установи, кога точно би трябвало да се изпълни дадено събитие според пророчеството и след това да се проверят историческите източници, дали се е изпълнило.

1. Заповедта за съграждането на Ерусалим и нейните подробни указания.

Задачата да изследваме три различни указа описани в книгата Ездра далеч не е толкова трудна, както изглежда на пръв поглед. Самото пророчество на Даниил посочва най-важните елементи, които трябва да се появяват в указа, което облекчава работата ни в търсенето:

„И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради наново, с улици и окоп, макар в размирни времена“ (Дан. 9:25).

Изразът: „…от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим до княза Месия ще бъдат…“ не звучи съвсем точно на български. „Съгради отново“ е недобър превод на два еврейски глагола – „хашив“ (произхожда от корена „шув“) и „ливнот“ (произхожда от корена „бана“), които означават съответно „връщам, възстановявам“ и „строя, построявам“. С други думи, пророчеството гласи, че заповедта определяща началото на периода от седемдесет седмици ще се занимава с връщането и повторното изграждане (построяване) на града Ерусалим.

Какво точно имат предвид тези еврейски глаголи, когато говорят за връщане и повторно изграждане? Докато глаголът „ливнот“ касае физическото възстановяване на града, нещата с глагола „хашив“ стоят малко по-различно. На други места в Стария завет той касае пленниците от юдеите и тяхното завръщане (Ерем. 12:15; 23:3). В пророчеството на Даниил обаче обектът на този глагол е градът. Какво точно означава, ще разберем най-добре, ако го открием в текст, където същият глагол е отнесен към град. За щастие такъв текст има:

„Тогава Венадад му каза: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна (евр. „шув“)…“ (3 Царе 20:34а).

Както се вижда, в този случай връщането касае връщането на градовете на първоначалния им собственик, без да се има предвид тяхното построяване отново, защото те не са били разрушени. Значи тук глаголът има предвид връщането на градовете да бъдат притежавани и управлявани от израилтяните според техните закони.

По-интересното е, че има стих, където се срещат и двата глагола от Дан. 9:25 и така правят още по-ясна идеята му:

„Той съгради (евр. „бана“) Елат и го върна (евр. „шув“) на Юдея, след като баща му, царят, заспа с бащите си“ (4 Царе 14:22).

Градът Елат бил в развалини. Цар Азария го построил наново и след това го върнал на Юда. Това отново касае правото на юдеите да могат да управляват града като част от техните територии.

Следователно, тези два еврейски глагола в Дан. 9:25 имат предвид, че ще бъде издадена заповед, чрез която разрушеният град Ерусалим ще може да бъде построен отново и освен това ще бъде върнат отново под управлението на юдеите.

Интересното е, че този стих дава още подробности относно заповедта, която предстои да бъде издадена, които стесняват още повече кръга от възможности. Думата в Дан. 9:25, преведена с „улици“, е еврейската дума „рехов“, която не означава „улица“, а касае широко, отворено пространство в рамките на града. То е било разположено при градската порта (Неем. 8:16). Там са се правили изявления (2 Лет. 32:6), хората са получавали указания (Неем. 8:1, 3), взимали са се законови решения (Ездра 10:9) и се е извършвал съд (Исая 59:14). Така че под „рехов“ трябва да се разбира отворен площад в града, който е имал важни социални, административни и правни функции. Тази дума трябва да предаде идеята, че народът има свободата да се съобразява със законите на своя Бог.

Следващата дума, преведена като „окоп“ (евр. „харуц“), е трудна за превод. Обикновено се превежда като „ров“, но коренът на производния глагол означава „отсичам, решавам“. Този глагол се използва, за да изрази идеята на законово решение или присъда (3 Царе 20:40). Изглежда това е значението и на съществителното „долина на решението/присъдата“ в Йоил 3:14. Глаголът и неговите производни се използват в Стария завет, за да изразят идеята на „решавам, определям“, така че съществителното „харуц“ в Дан. 9:25 трябва да означава „взимане на решение“ и говори, че юридическата власт на Ерусалим, основана на закона на техния Бог, ще бъде възвърната на хората.

Както първата, така и последната част на Дан. 9:25 говорят за съвсем конкретни действия и права, които ще бъдат осигурени на юдеите с излизането на заповедта за изграждането на Ерусалим. Въз основа на Дан. 9:25 изследователят на пророчеството трябва да потърси заповед, която възвръща Ерусалим под властта на юдеите, която им дава правото да го построят отново и им позволява да следват законите на своя Бог, да имат социален живот според разбиранията на своята религия и правото да взимат административни, законови и съдебни решения според законите на своя Бог. С други думи, това е заповед, която осигурява на юдеите една много стабилна автономия.

Не е учудващо, че това е и началната дата на един толкова важен период. Той представлява благодатното време, което Бог дава на евреите да изпълнят мисията, за която са били призовани – едно определено време, в което те трябва да успеят да се стабилизират и отново да започнат да функционират като богоизбрана нация. А за това им е нужна автономност – така да се каже, те трябва да получат правото да построят отново столицата си. В същото време това са доста подробни указания, които ни посочват, какво точно трябва да търсим в указите претендиращи да са визираният от Даниил. Така че не би трябвало да бъдем особено затруднени.

2. Указът на цар Кир.

Първият указ, който Ездра споменава в книгата си, е указът на цар Кир, който е бил издаден през 538/537 г.пр.Хр. – около година след даването на пророчеството за седемдесетте седмици. Някои тълкуватели настояват, че ако в книгата Ездра се посочва указът, чрез който Ерусалим бива възстановен според пророчеството на Даниил, то това е именно този указ. Техният аргумент е, че един друг пророк е предсказал появата на Кир десетилетия преди той да бъде роден и дори го е посочил по име. Освен това този пророк свързва името на Кир с построяването на Ерусалим. Ето го и самото пророчество:

„Който казвам за Кир: Той е Моят овчар, който ще изпълни всичко, което Ми е угодно, даже когато кажа на Йерусалим: Ще бъде съграден, и на храма: Ще бъдат положени основите ти… Аз издигнах него с правда и ще оправям всичките му пътища; Той ще съгради града Ми и ще пусне пленниците Ми без откуп или подкупи, казва Господ на Силите“ (Исая 44:28; 45:13).

Според това пророчество (дадено повече от век преди появата на визираната личност) цар Кир ще играе важна роля в прокарването на Божиите планове за освобождаване на еврейските пленници, възстановяването на храма и изграждането на Ерусалим. В случая ни интересува частта с изграждането на Ерусалим, защото то е специалният момент, от който започва да тече пророчеството за седемдесетте седмици. Възможно е някой да не успее да направи разлика между възстановяването на храма и възстановяването на града Ерусалим, който е столицата на Юдея. Не бива да ги приравняваме, защото това са различни по смисъл събития. Един храм (светилище) може да функционира и на място, което не е обособено по някакъв административен начин. Той може да бъде просто място за поклонение. Историята е пълна с подобни случаи. Докато възстановяването на град като Ерусалим – столицата на една държава – е вече знак за автономност, за придобиване на определени права и някаква форма на суверинитет. Пророчеството на Даниил се занимава именно с това и ние трябва да установим, дали Кир е осигурил право на евреите да изградят отново града си. За целта е нужно да проверим историческите данни около освобождаването на евреите от Вавилон и да видим, каква точно е била ролята на Кир. Разбира се, този, който може да ни даде нужната ни информация, е Ездра. Живеейки около век след тези събития той е можел да прегледа фактите обстойно. Точно така ги е описал и в книгата си.

Книгата Ездра започва с цитат на указа на цар Кир. Още във въведителната част обаче авторът уточнява, че този указ е в изпълнение на пророчеството на Еремия, т.е. изпълнение на даденото в Ерем. 25:8-14; 29:10-14 пророчество за връщането на юдеите в техните земи (Ездра 1:1; 2 Лет. 36:22, 23). Значи тук Ездра вижда, как указът на цар Кир изпълнява думите на един пророк, но това не е Исая, нито Даниил, а Еремия. Указът на Кир е представен накратко и веднага става ясно, каква е целта му:

„…Той ми е заръчал да Му построя дом в Йерусалим, който е в Юдея. И така, който между вас… нека излезе в Йерусалим, който е в Юдея, и нека построи на Йехова, Израилевия Бог (Той е Бог), дома, който е в Йерусалим“ (Ездра 1:2б, 3).

Изрично е посочено, че указът на Кир касае построяването на храма в Ерусалим. Разбира се, това е в хармония с пророкуваното от Исая, но само в частта за изграждането на храма. Не се споменава нищо, че Кир е бил заинтересован от възстановяването на самия град Ерусалим или че е издал такава заповед.

Да видим какво се случва в резултат от този указ. Може би нататък разказът включва и доклад за изграждане на града. Книгата Ездра продължава с историята на тези от юдеите, които отиват в Юда в резултат на указа на Кир, „за да построят Господния дом, който е в Йерусалим“ (Ездра 1:5). Самата подготовка, която Кир прави, също е свързана с храма, защото той предава голяма част от вещите му на юдеите (ст. 7-11). Разбираемо е защо – защото ще се строи отново Божия храм. Нататък книгата Ездра поддържа същата тема. Юдеите се събрали в Ерусалим и започнали да принасят жертви на олтара и да празнуват Господните празници (Ездра 3:1-6). След това организирали работниците около строежа на храма „според както персийският цар Кир им беше позволил“ (ст. 7). Следващото нещо, което се описва, е надзираването на „работата на Господния дом“ (ст. 8, 9) и в крайна сметка основите на храма биват положени, което било отбелязано с някакъв вид празнуване (ст. 10, 11). Историята продължава да хармонира с онази част от пророчеството на Исая, която се занимава с възстановяването на храма или както самият Исая казва: „Ще бъдат положени основите ти“ (Исая 44:28). Това наистина се изпълнило като резултат от намесата на Кир (Ездра 3:10).

Когато неприятелите на Юда поискват да вкарат в капан строителите на храма и предлагат и те да строят с тях (Ездра 4:1, 2), Зоровавел и другите им отговарят:

„…Не можете вие заедно с нас да построите дом на нашия Бог; а ние сами ще построим на Господа, Израилевия Бог, както ни заповяда персийският цар Кир“ (Ездра 4:3б).

Тук отново имаме споменаване на указа на цар Кир и отново се посочва, че той е свързан с построяването на храма. Същият този указ бива открит години по-късно по заповедта на Дарий. За да не повтаря това, което вече е цитирал от него в началото на книгата си, Ездра описва друга негова част и тя също е повече от ясна относно целта му:

„…За Божия дом в Йерусалим: Нека бъде построен домът, мястото, където се принасят жертви, и да се положат здраво основите му…“ (Ездра 6:3б).

Това, с което указът на цар Кир се занимавал, е било толкова ясно, че когато трябвало юдовите старейшини да обяснят работата си по изграждането на Божия дом, те казали:

„Но в първата година на вавилонския цар Кир той издаде указ, за да бъде построен този Божий дом“ (Ездра 5:13).

Вече имаме повече от достатъчно доказателства. Всички те говорят едно и също нещо – указът на Кир е свързан само с построяването на храма и не засяга възстановяването на Ерусалим и юдейската автономност. Вероятно отделни жилища са били построени в и около разрушената столица, но не съществуват доказателства, че самият град е бил възстановен като резултат от указа на Кир.

Не бива да забравяме и данните, които други библейски книги дават за този период. Около 18 години след издаването на указа на Кир, Ерусалим и другите юдейски градове все още лежали в развалини. Поне така били показани във видение на пророк Захария:

„Тогава ангелът Господен отговори: Господи на Силите, докога няма да покажеш милост към Йерусалим и Юдейските градове, против които си негодувал през тези седемдесет години? А Господ отговори с добри думи, с утешителни думи на ангела, който говореше с мен. И така ангелът, който говореше с мене, ми каза: Извикай и кажи: Така казва Господ на Силите: Ревнувам твърде силно за Йерусалим и за Сион; и много се сърдя на охолните народи; защото като се разсърдих само малко, те спомогнаха за наскърбяването на Израил. Затова така казва Господ: Аз съм се върнал с милост в Йерусалим; домът Ми ще бъде построен в него, казва Господ на Силите; и връв ще бъде опъната върху Йерусалим. Извикай още веднъж и кажи: Така казва Господ на Силите: Градовете Ми още ще преливат от благосъстояние; и Господ още ще утеши Сион и пак ще избере Йерусалим“ (Зах. 1:12-17).

Захария получава това видение след като царуването на Кир е приключило. Град Ерусалим още лежал в руини, а неговото възстановяване било тема на пророчество – т.е. все още едно бъдещо събитие. Това още веднъж показва, че не можем да търсим възстановяване на Ерусалим нито в указа на Кир, нито дори в периода на неговото царуване. В този указ не могат да бъдат открити нито един от елементите изрично посочени от Даниил – заповед възвръщаща Ерусалим под властта на юдеите, която им дава правото да го построят отново и им позволява да следват законите на своя Бог, да имат социален живот според разбиранията на своята религия и правото да взимат административни, законови и съдебни решения според законите на своя Бог.

3. Указът на цар Дарий.

Следващият указ в полза на юдеите и тяхната кауза, който Ездра посочва, е този на Дарий I, издаден през 520 г.пр.Хр. Неговият указ стъпва изцяло на този на Кир и след като го цитира (Ездра 6:3-5), той гласи:

„И така, сега… Не спъвайте работата по този Божий дом; областният управител на юдеите и старейшините на юдеите нека построят този Божий дом на мястото му“ (Ездра 6:6а, 7).

Значи тук отново фокусът е върху строежа на храма. Въпреки че точно тук Ездра посочва, че възстановяването на храма е свързано и с указа на още един цар, Артаксеркс (Ездра 6:14), той приема, че храмът е бил завършен при Дарий, в шестата година от царуването му – в 515 г.пр.Хр. (ст. 15). Затова веднага след неговия указ се описва и завършването на храма и посвещаването му (ст. 14-17).

В указа на Дарий I също не може да бъде открит никой от елементите изрично посочени от Даниил. И този указ не може да бъде търсеният от нас.

4. Указът на цар Артаксеркс.

Щом като на практика за Ездра храмът е бил завършен и посветен по времето на Дарий I, лесно стигаме до изводa, че указът на следващия цар, Артаксеркс, който бива издаден повече от половин век по-късно, няма да има особено голяма тежест във връзка с храма, макар и да го засяга по някакъв начин. Дали наистина е станало точно така?

Първото, което прави впечатление при развитието на историята по-нататък, е как са въведени новите герои – Артаксеркс и Ездра:

„След тези събития…“ (Ездра 7:1а).

Това ще рече, че всичко, което се описва по-надолу (включително указът на цар Артаксеркс), се случва, след като храмът е вече построен и посветен по времето на Дарий I, Агей, Захария, Зоровавел и Исус Йоседековия син. Затова изобщо не е изненадващо, че в указа на Артаксеркс не се посочва някаква изрична заповед храмът в Ерусалим да бъде граден. Казва се, че всеки, който иска, може да отиде в Ерусалим с Ездра (Ездра 7:13), дават се указания, какво да се пожертва от името на царя (ст. 17), да се върнат още от съдовете на храма (ст. 19) и покриване на други нужди, ако евентуално се появят (ст. 20-23). Но тук същинско съграждане на храма както при указите на другите царе няма. За сметка на това пък в този указ се появява нов елемент, който отсъства при предишните два. Цар Артаксеркс описва в началото на указа си Ездра като „книжника, вещ в закона на небесния Бог“ (Ездра 7:12). По-нататък в декрета си царят заповядва:

„И ти, Ездра, според мъдростта, която имаш от твоя Бог, поставѝ управници и съдии, които да съдят целия народ, който се намира отвъд реката, и те всички да са такива, които знаят законите на твоя Бог; и поучавайте всеки, който не ги знае. А против всеки, който не пази законите на твоя Бог и царския закон, нека се изпълнява незабавно против него присъдата било за смърт, за заточение, за конфискуване на имот или за затвор“ (Ездра 7:25, 26).

Значи чрез указа си цар Артаксеркс дава власт на определен човек, който да поставя управители и съдии и заповядва на това място да се спазват законите на небесния Бог (които са и законите на управлението на Юда). Тук вече се вижда, че волята на Артаксеркс е свързана с устройството на Юда и неговите закони. На практика той им дава автономност – истинска автономност, каквато не са имали от времето на разрушването на Ерусалим и Юдея от вавилонците. Те отново могат да бъдат държавата, която са били преди и да спазват своите закони. А щом като се връща автономността на една държава, би трябвало и столицата й, нейният административен център, да бъде възстановена.

Декретът на Артаксеркс наистина е доста по-различен от предишните два. Автономията, която този указ осигурява на Юда, разрешава на завърналите се от Вавилон юдеи отново да влязат в ролята си на богоизбрана нация. А не е ли точно това, което пророчеството на Даниил за седемдесетте седмици има предвид? Следователно, когато търсим указ, чрез който се позволява възстановяването на Ерусалим и който да е изпълнение на данииловото пророчество, това не може да бъде друг освен указът на цар Артаксеркс I.

5. Приложение на указа на цар Артаксеркс.

Ако указът, който пророк Даниил предсказал, е този на Артаксеркс I от Ездра 7 гл., не би ли трябвало в него да се спомене, че юдеите получават и правото да възстановят Ерусалим? Защо тогава в Ездра 7 гл. това не се упоменава изрично? Един от най-добрите начини да се разбере, какво точно представлява един указ и каква е неговата цел, е да се установи, как той е бил прилаган. Както вече видяхме, след издаването на указите на Кир и Дарий фокусът на описанието винаги е насочен към строежа на храма, защото точно за това се отнасяли тези укази. Какво обаче се случва, когато указът на Артаксеркс бива издаден? Как точно бива той приложен? Тук отговор дава Ездра 4 гл.

Както сме изяснили в статията Пророчеството за седемдесетте седмици – I, книгата Ездра не е подредена хронологично. В Ездра 4 гл. има едно бързо придвижване на историята от времето на Кир до времето на Артаксеркс I, а в края на тази глава историята е върната отново назад до времето на Дарий I и от това време нататък продължават следващите глави. В Ездра 4:7-16 се описва, как враговете на Божия народ пишат писмо на цар Артаксеркс (това е същият Артаксеркс I) имащо за цел да представи града Ерусалим в много негативна светлина:

„Да е известно на царя, че юдеите, които излязоха от тебе при нас, като стигнаха в Йерусалим, градят бунтовния и зъл град и издигат стената, като са свързали основите“ (Ездра 4:12).

Две неща в това писмо правят впечатление. Първо, казва се, че юдеите, които в момента изграждат града, са дошли според желанието на царя, т.е. трябва да има някакъв декрет, с който тези юдеи да са пристигнали. Единственото място, където откриваме декрет на Артаксеркс, с който се разрешава връщането на юдеи в Ерусалим, е Ездра 7:13:

„Издавам указ, така че всички, които са от Израилевия народ и от свещениците, и левитите, в царството ми, които биха пожелали доброволно да идат в Йерусалим, да отидат с тебе“ (Ездра 7:13).

Това е заповедта на Артаксеркс за завръщането на юдеите. Както виждаме, тя е част от неговия указ. Това ще рече, че всичко, което юдеите са правили според Ездра 4 гл., е в резултат и изпълнение на указа от Ездра 7 гл.

Другата особеност е, че според писмото пристигналите юдеи изграждат Ерусалим, градската стена и вече дори са положили основите. Те са дошли според заповедта на Артаксеркс и явно са действали в съответствие с нея, защото нищо в писмото на техните врагове не намеква, че юдеите са предприели възстановяване на града си в някакво противоречие със заповедта на царя. Иначе враговете им веднага биха се възползвали и биха подчертали това, за да ги представят като нарушители на царската заповед. Това щяло да им даде не просто силен коз в ръцете, а единственият и достатъчен коз, за да постигнат целта си. Те в никакъв случай не биха пропуснали този шанс. Но виждаме, че такова нещо няма. Единственото, което враговете на юдеите правят, е да припомнят на царя миналото на Ерусалим и да го представят като заплаха за неговото управление и по този начин да го предизвикат да издаде заповед за спиране на строителните работи (Ездра 4:13-16).

Всичко това косвено доказва, че строителните работи по изграждането на Ерусалим са били в пълно съответствие с указа на Артаксеркс от Ездра 7:12-28. Защо обаче те не се споменават в Ездра 7 гл.? Не е трудно да отгатнем. Ездра вече е разказал за тази част от указа преди това (Ездра 4:12) и не е необходимо да го повтаря. Той вече е правил подобно нещо. На едно място в книгата си споменава една част от указа на Кир (Ездра 1:2-4), а на друго място – друга негова част (Ездра 6:3-5). Просто пишейки книгата си на дадено място Ездра помества само онези части от указите, които отговарят на съответната тема в книгата. Точно така Ездра описва и указа на Артаксеркс – на едно място описва наредбата за възвръщане на юдейската автономност (гл. 7), на друго място посочва, че в този указ има и част за възстановяването на Ерусалим (гл. 4).

В статията Пророчеството за седемдесетте седмици – I е обстойно разгледан фактът, че в Ездра 4 гл. авторът подхваща темата за пречките, които народите около Юдея поставят на завърналите се от Вавилон юдеи започвайки от времето на Кир. Стигайки до времето на Артаксеркс той разглежда, от какво естество са били пречките пред юдеите по неговото време. Храмът вече е бил построен, но юдеите са продължавали да строят. Това бил самият град Ерусалим. Пречките, които били поставени пред тях, били свързани с възстановяването на Ерусалим. Вкарвайки описанието на указа за възстановяването на Ерусалим в темата за трудностите по изграждането Ездра като че ли преследва една цел. Пророчеството на Даниил е, че Ерусалим ще бъде изграден в „размирни времена“, т.е. сред големи трудности:

Според пророчеството на Даниил Ерусалим ще бъда изграждан в много усилно време. И точно за да покаже, че указът на Артаксеркс е визираният от Даниил в пророчеството, Ездра го описва тогава, когато подхваща темата за трудностите по изграждането, които юдеите срещали. Това още веднъж ни уверява, че именно указът на Артаксеркс I е пророкуваният в Дан. 9:25. Начинът, по който е бил прилаган, показва, че той не просто давал автономия на юдеите, но се занимавал и с изграждането на града Ерусалим.

Единствено указът на Артаксеркс I отговаря на изрично посочените детайли в данииловото пророчество. Само той засяга повторното изграждане на Ерусалим, както и връщането му под управлението на юдеите давайки им автономия и правото да взимат административни, законови и съдебни решения според законите на своя Бог.

6. Спиране на строителните дейности в Ерусалим.

Разглеждайки Ездра 4 гл. има един въпрос, който не може да не се породи. В резултат на писмото на юдовите врагове, което Ездра цитира в Ездра 4:7-16, цар Артаксеркс заповядал спиране на строителните дейности (ст. 17-22), което враговете на юдеите веднага приложили (ст. 23). Защо цар Артаксеркс заповядва спиране на строежа на града, когато самият той заповядал изграждането му? Има ли логика в едно подобно нещо? И да, и не. Знаем със сигурност, че Артаксеркс I е бил много непостоянен, човек на настроенията и много лесно е сменял позицията си (бил е същият като баща си Ксеркс I). Изобщо не е учудващо, че веднъж той издава заповед, която разрешава автономията на една провинция и възстановяването на столицата й, а след това го спира.

Освен това историческата обстановка по онова време прави нещата още по-ясни. Точно по времето, когато Артаксеркс издава указа си и го предава на Ездра, е имало възстание в Египет. Един подобен указ е трябвало да убеди юдеите, които живеели много близо до Египет, че персийският цар е благоразположен към тях. След това обаче областта, към която принадлежала Юдея, също възстанала срещу царя, но самаряните останали лоялни към него и воювали в негова полза. Затова когато самаряните му писали за евентуална опасност от възстановяването на Ерусалим (Ездра 4:7-10), Артаксеркс застанал на тяхна страна и издал заповед за спиране на строителните дейности (ст. 21). Всичко това хвърля достатъчно светлина и обяснява издаването на въпросната заповед и нейното спиране по-късно.

Също трябва да отбележим, че заповедта на Артаксеркс да се спре строителната дейност в Ерусалим е била само, „докато не бъде издаден указ от мен“ (Ездра 4:21). Само няколко години след това Артаксеркс разрешава строителството да продължи. Това го разбираме от историята на Неемия.

Прочетете и статията Пророчеството за седемдесетте седмици – III, в която установяваме, коя е точната година, в която указът на Артаксеркс за възстановяването на Ерусалим влиза в сила.

Визираната от пророк Даниил заповед за съграждането на Ерусалим в пророчеството за седемдесетте седмици е указът на цар Артаксеркс I.