Пророчеството за седемдесетте седмици – I

Не малко от ученията на Библията страдат от това, че не са никак сложни, но са били направени такива, което в крайна сметка води до объркването на много хора. И това засяга не само ученията, но и библейските пророчества. Едно от тях, което само по себе си изобщо не е трудно, но е сериозно атакувано от усложнени и дори безмислени тълкувания, е пророчеството на Даниил за седемдесетте седмици (Дан. 9:24-27). Не че всичко около него блесва веднага в яснота, но като цяло то не е никак сложно. И все пак бива забулено от съмнения и странни предположения. Ще трябва да му направим обстоен анализ и да откроим погрешните виждания за него.

1. Пророчеството за седемдесетте седмици.

Ето какво гласи пророчеството за седемдесетте седмици:

„Седемдесет седмици са определени за народа ти и за святия ти град за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството и да се помаже Пресвятото. И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради наново, с улици и окоп, макар в размирни времена. И след шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и няма да има кои да Му принадлежат; народът на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения. Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време“ (Дан. 9:24-27).

Както се вижда, това пророчество е всъщност пророчески период от седемдесет седмици, като още от самото начало се представя предназначението му – това е благодатното време, което Бог дава на евреите да изпълнят мисията, за която са били призовани. Това е техният последен шанс да изпълнят завета си с Йехова, но този път той е вкаран във времева рамка, с която те трябва да се съобразяват. Те осъзнават, че вече има един краен срок и повече не могат да злоупотребяват с Божието търпение. Евреите са разбирали, че имат едно определено време, в което трябва да успеят да наваксат пропуснатото дотогава, да се стабилизират и отново да започнат да функционират като богоизбрана нация.

Очевидно този период е изключително важен за тях и те трябва да знаят кога започва. Разбира се, това е казано:

„И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради наново, с улици и окоп, макар в размирни времена“ (ст. 25).

Евреите са разбирали, че тяхното благодатно време започва не от момента на даването на пророчеството (около 539/538 г.пр.Хр.), а „от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим“ (ст. 25). Заповедта или указът за възстановяването на Ерусалим – когато и да е бил издаден – се превръща вече в ключово събитие, началната точка на този изключително важен период. Затова и датирането му не може да бъде оставено на произвола.

Логично е да приемем, че щом като издаването на един указ ще отбележи започването на един толкова важен период, то този указ трябва да се упомене някъде в Писанието, за да може изследователят да го намери и датира. Просто няма как Свещеното писание да пропусне този въпрос. И точно тук идва усложнението. Сред изследователите на това пророчество няма единодушие, къде точно в Библията се посочва този указ и кой е той. Така в изследването ни се появява задачата да разберем, къде е поместен указът разрешаващ възстановяването на Ерусалим. Тук обаче ще ни се наложи да минем през някои предварителни уточнения, но не защото този въпрос е сложен, а защото е изкуствено усложнен от някои тълкуватели. Тъй като това наистина е важна проблематика, ако сме последователни в изучаването на библейските текстове, би трябвало да можем да намерим отговора, дори и той да противоречи на изводите на някои изследователи.

2. Буквален или символичен?

Проучването на въпроса за указа за изграждането на Ерусалим трябва да започне с изясняване, дали времевият период в пророчеството, в което той е предсказан (периодът от седемдесет седмици), трябва да се приеме буквално или символично. Седемдесет буквални седмици се равняват на около една година и четири месеца. Според предсказаното в този период трябва да се случат няколко неща – градът Ерусалим трябва да бъде възстановен, Месията трябва да започне Своята служба, да принесе Себе Си в жертва, с което да направи ненужно вече принасянето на животинските жертви и т.н. Биха ли могли обаче толкова много неща да се вместят в период от една година и четири месеца? От наша гледна точка тук се говори за събития, които са вече история и ние знаем, че издаването на указа за изграждането на Ерусалим, самото негово изграждане и появата на Месията (Исус Христос) са събития отстоящи на десетилетия и столетия едно от друго. Наистина няма как толкова много събития да се случат за около година и няколко месеца и затова не можем да приемем, че периодът от седемдесет седмици е буквален. Той трябва да е символичен.

Сега въпросът, който ни интересува, е как трябва да възприемаме този символичен период? Според някои това е само образност, която е свързана с юбилейните години на евреите, говореща, че ще се появи освободител на юдеите от робството във Вавилон, а след това ще се появи по-голям освободител, Освободител от греха. Според тези тълкуватели не можем да търсим някакви точни указания за време в пророчеството за седемдесетте седмици, а само една обща идея. Работата обаче е там, че в това пророчество имаме именно това – точни, дори много точни указания за време. Ако тук има само юбилеен символизъм, детайлните времеви указания, които срещаме навсякъде в пророчеството, загубват смисъла си. Защо е необходимо ангелът да обяснява на Даниил, че след седем седмици ще стане това, след това след шестдесет и две седмици ще стане онова, после пък в средата на последната седмица ще стане нещо съвсем друго, а накрая, когато целият период изтече, ще се случат още по-различни неща, ако това е само някакъв общ символизъм за Спасителя? В такъв случай всички цифри и детайли стават безпредметни. А съвсем видимо е, че не това е целта на пророчеството. Дори само начинът, по който започва, показва, че тук ще трябва да има изчисляване на време:

Повече от ясно е, че от изследователя на това пророчество се очаква да проследи развитието на един времеви период. Той започва с излизането на указа за възстановяването на Ерусалим (ст. 25).

Предвид невъзможността да интерпретираме този период буквално, нито пък като общо символичен и като имаме предвид нетипичността, с която той е изразен – „седемдесет седмици“, единствената възможност, която ни остава, е той да бъде разтълкуван символично според принципа „ден-година“ (прочетете статиите Принципът „ден-година“ – I и Принципът „ден-година“ – II). Разполагаме с всички основания да тълкуваме този период според принципа „ден-година“, т.е. тук пророкът говори за период от буквални 490 години – 490 години благодатно време, което е дадено на евреите, за да потвърдят призванието си и завета си с Йехова и в които трябва да се случат още много други неща. Тези 490 години започват да текат с излизането на указа за възстановяването на Ерусалим.

3. В търсене на правилната книга.

Както вече казахме, указът за възстановяването на Ерусалим е ключово събитие – началната точка на твърде важен период. Затова за датирането му не можем да си служим със спекулации.

Според някои тълкуватели в пророчеството дадено на Даниил не се има предвид издаване на заповед (указ, декрет, едикт) за възстановяване на разрушения град Ерусалим, а става дума за изказано преди това пророчество за възстановяването на Ерусалим. Те дори предлагат, кое точно се има предвид – пророчеството на Еремия за робството на евреите във Вавилон и след това за тяхното завръщане в Юдея. Какво обаче се твърди в него?

„Затова така казва Господ на Силите: Понеже не послушахте думите Ми, ето, Аз ще изпратя и ще взема всички северни родове, казва Господ, също и слугата Ми Навуходоносор, вавилонския цар, и ще ги доведа против тази земя и против нейните жители, и против всички тези околни народи; ще ги обрека на изтребление и ще ги направя за учудване и за подсвиркване, и ще ги превърна във вечна пустота. При това ще направя да престане между тях гласът на веселието и гласът на радостта, гласът на младоженеца и гласът на невястата, шумът на мелницата и светенето на светилото. И цялата тази земя ще бъде пуста и за учудване; и тези народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години. А когато се свършат седемдесетте години, Аз ще накажа вавилонския цар и онзи народ за беззаконието им, казва Господ, също и Халдейската земя, която ще превърна във вечна пустота. И ще докарам върху онази земя всичките неща, които съм говорил против нея, всичко, което има писано в тази книга, което Йеремия пророкува против всички народи. Защото много народи и велики царе ще поробят и тях; Аз ще им въздам според делата им и според работата на ръцете им“ (Ерем. 25:8-14).

„Защото така казва Господ: Като се изпълнят седемдесет години във Вавилон, Аз ще ви посетя и ще изпълня благото Си слово към вас, като ви върна на това място. Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. Тогава ще извикате към Мен и ще отидете, и ще Ми се помолите; и Аз ще ви послушам. И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце. И вие ще Ме намерите, казва Господ; ще ви върна от плен и ще ви събера от всички народи и от всички места, където ви бях изгонил, казва Господ; и ще ви върна на мястото, откъдето ви направих да бъдете закарани пленници“ (Ерем. 29:10-14).

Това е пророчеството на Еремия. Никъде обаче не виждаме някаква връзка, дори най-бегъл намек за възстановяване на Ерусалим. Пророчеството на Еремия има отношение към края на робството на евреите във Вавилон и тяхното връщане в Юдея, но никъде не се посочва дори косвено възстановяването на Ерусалим. Явно, че книгата на Еремия не е мястото, където бихме разбрали за указа, чрез който юдеите получават правото да възстановят столицата си. Трябва да търсим другаде, без да се съмняваме, че Библията ще пропусне да го спомене.

Думата „заповед“ в Дан. 9:25 е превод на еврейската дума „давар“, която е широко употребявана в Стария завет и може да има значение на „слово, нещо, събитие, работа, причина, постъпка, действие, спомен, хроника“. Едно от най-честите й значения е „заповед“. Предвид идеята на пророчеството за възстановяване на Ерусалим, когато юдеите са още във Вавилон, това може да стане само с една царска заповед. Когато думата „давар“ касае заповед излизаща от цар, тя се отнася за царски указ (Естир 1:19; 7:8). Значи трябва да търсим някъде, където се говори за царска заповед, чрез която на юдеите се осигурява правото да построят отново столицата си. Всъщност една цяла библейска книга има отношение към връщането юдеите от Вавилон и опитът им отново да влязат в мисията си на избран народ. И това е книгата Ездра. Именно в нея се посочва, благодарение на кой точно указ евреите получават автономията си и правото да изградят отново столицата си Ерусалим. Изследването ни оттук нататък трябва да продължи с книгата Ездра.

4. Книгата на Ездра – хронологична или не?

Макар и вече наистина да се приближаваме до идентифицирането на указа, чрез който Ерусалим бива изграден отново, трябва да изясним още един въпрос преди това. В книгата Ездра има поместени три указа на трима различни царе. Тази книга и указите описани в нея могат да бъдат разбрани правилно, само ако установим, дали тя е подредена в хронологичен ред или не.

Според някои тълкуватели Ездра е напълно хронологична книга. Тя започва с указа на цар Кир за възстановяването на храма в Ерусалим (Ездра 1:1-4) издаден през 538/537 г.пр.Хр. и първата вълна юдеи, които в резултат на този указ отиват в Ерусалим (Ездра 1:5-2:70). След това се разказва за първите действия на завърналите се по възстановяването на храма (Ездра 3 гл.). Следва описание на опитите на юдовите врагове да спрат граденето (Ездра 4:1-5) и историята се придвижва напред до времето на Дарий (ст. 5). Движението напред във времето продължава и стига до Асуир (ст. 6) и Артаксеркс (ст. 7-22). В крайна сметка Артаксеркс заповядва спирането на строителните работи по града. И веднага след този текст отново бива посочен цар с името Дарий:

„А когато преписът от писмото на цар Артаксеркс бе прочетен пред Реум, секретаря Самса и съслужителите им, те побързаха да излязат в Йерусалим при юдеите и ги спряха насила. Така престана работата по Божия дом, който е в Йерусалим, и остана спряна до втората година от царуването на персийския цар Дарий“ (Ездра 4:23, 24).

Така разгледани, ст. 23 и 24 – един до друг и извън контекст – оставят впечатлението, че казаното в ст. 24 следва хронологически казаното в ст. 23. Привържениците на идеята, че книгата Ездра е подредена хронологично, смятат, че споменатият в ст. 24 цар е Дарий I (521-486 г.пр.Хр.), а царете Асуир и Артаксеркс са някакви царе, които са царували между Кир и Дарий I. Така че според тях книгата Ездра е подредена хронологично. Дали обаче това е така? Поне пет особености правят впечатление, които биха ни предпазили от подобен извод и които привържениците на теорията, че книгата Ездра е подредена хронологично, пропускат.

1) Няма царе с имената Асуир и Артаксеркс, които да са царували преди Дарий I. Историята е пределно ясна по този въпрос и не бива да се пренаписва, само защото теорията на някого не се получава.

2) Смятащите, че книгата Ездра е хронологична, пропускат самата хронология. Както вече споменахме, тези тълкуватели твърдят, че цар Дарий от Ездра 4:24 е Дарий I, а царете Асуир и Артаксеркс са царували преди него, но незнайно защо пропускат факта, че Дарий вече е споменат и то преди да се посочат имената на Асуир и Артаксеркс (Ездра 4:5-7), което автоматично означава, че последните двама са царували след Дарий. Защо обаче този факт бива пропуснат? Може би защото само той е достатъчен, за да се докаже, че тезата им е погрешна.

Както посочихме по-горе, книгата започва с цар Кир и връщането на юдейските пленници (Ездра 1:1-4:4) и стига до времето на Дарий (Ездра 4:5). Това трябва да е Дарий I, защото той е първият цар с името Дарий, който е царувал след Кир. Очевидно следващите изброени царе – Асуир (ст. 6) и Артаксеркс (ст. 7-23) би трябвало да царуват след Дарий I. Това ще рече, че когато в Ездра 4:24 се споменава пак името на Дарий, то това трябва да е или един по-късен Дарий царувал след Артаксеркс, или сме върнати отново във времето на Дарий I. Ако книгата Ездра наистина е подредена хронологично, тогава хронологията би трябвало да се следва и в Ездра 4:24 и нататък и в този стих задължително трябва да става дума за Дарий II (423-404 г.пр.Хр.). От това пък следва и че всички останали глави на книгата (от 5 до 10) се развиват по времето на Дарий II и след това. Да, но тогава Ездра е бил вече покойник. Как тогава го откриваме в гл. 7 и нататък и то напълно жив? А гл. 5 и 6 категорично се занимават със събития от времето на Дарий I, а не от времето на Дарий II. Очевидно в Ездра 4:24 историята отново е върната във времето на цар Дарий от Ездра 4:5 – цар Дарий I. А това също ще рече, че книгата Ездра не е подредена хронологично, а тематично. Когато Ездра стигне до дадена много важна тема (като например пречките по възстановяването на храма и града), той я започва от нейното начало (времето на Кир) и изчерпва развитието й до неговото време. След като приключи с темата, той отново се връща назад в историята и продължава с разглеждането на предишния въпрос. Ще го представим по-ясно.

След като посочва издадения през 538/537 г.пр.Хр. указ на Кир за възстановяването на храма в Ерусалим (Ездра 1:1-4) и описва първата вълна юдеи, които в резултат на този указ отиват в Ерусалим (Ездра 1:5-2:70), Ездра разказва за първите действия на завърналите се по възстановяването на храма (Ездра 3 гл.). След това той преминава към описание на опитите на юдовите врагове да спрат граденето, с което навлиза в една нова тема:

„А неприятелите на Юда и Вениамин, като чуха, че върналите се от плена строели храма на Господа, Израилевия Бог, дойдоха при Зоровавел и при началниците на бащините домове и им казаха: Да градим с вас; защото и ние търсим вашия Бог, както вие Него, и Му жертваме от времето на асирийския цар Есарадон, който ни изведе тук“ (Ездра 4:1, 2).

Зад тази привидно протегната ръка за помощ Зоровавел, Исус Йоседековия син и другите видели заложен капан и затова отговорили:

„…Не можете вие заедно с нас да построите дом на нашия Бог; а ние сами ще построим на Господа, Израилевия Бог, както ни заповяда персийският цар Кир“ (ст. 3б).

И сега забележете, как Ездра продължава:

„Тогава народът на земята отслабваше ръцете на Юдейския народ и им пречеха в граденето, и наемаха съветници против тях, за да осуетят намерението им, през всички дни на персийския цар Кир, дори до царуването на персийския цар Дарий“ (ст. 4, 5).

Ездра е подхванал темата за опитите за осуетяване на строенето на храма и понеже това наистина е много важен въпрос, той стига до около 20 години по-късно до времето на цар Дарий I, когато тези опити все още са продължавали. Но Ездра не спира дотук:

„И когато царуваше Асуир, в началото на царуването му, написаха обвинение против жителите на Юдея и Йерусалим“ (ст. 6).

Очевидно този Асуир трябва да е царувал след Дарий I, защото Ездра вече е споменал Дарий. Стоейки все още на темата за пречките в изграждането на храма той се придвижва още около 40 години напред до времето на Асуир (това е Ксеркс I). Ездра продължава:

„В дните на Артаксеркс писаха Вислам, Митридат, Тавеил и другите им съслужители до персийския цар Артаксеркс; писмото бе написано със сирийски букви и бе съчинено на сирийски език“ (ст. 7).

Следвайки същата логика този Артаксеркс трябва да е царувал след Дарий I и Асуир. Просто Ездра продължава с придвижването напред във времето по разглежданата тема и стига до наследника на Асуир – Артаксеркс I. Тук Ездра разказва за писмото, което враговете на юдеите пратили на царя и как той издал указ за спиране на възстановяването на Ерусалим (ст. 7-23). Това е времето на самия Ездра. Значи посочените тук Асуир и Артаксеркс не са някакви царе, които са царували преди Дарий I, защото те са споменати, след като Дарий I е вече посочен (ст. 5-7). Тези царе са Ксеркс I (486-465 г.пр.Хр.) и Артаксеркс I (465-424 г.пр.Хр.).

Дотук имаме следване на някаква хронология. Само в няколко стиха Ездра описва събития, които се случват от времето на Кир до неговото време, защото е искал да разкаже всичко, което знае по започнатата тема – пречките пред строителните дейности на завърналите се юдеи. И едва тогава идва текстът, който смятащите, че книгата Ездра е хронологична, използват като аргумент:

„Така престана работата по Божия дом, който е в Йерусалим, и остана спряна до втората година от царуването на персийския цар Дарий“ (Ездра 4:24).

Ако приемем, че книгата Ездра е подредена хронологично и авторът продължава с хронологическия ред на събитията, би трябвало да приемем, че всичко след Ездра 4:23 се случва след времето на Ездра, защото той е съвременник именно на събитията от Ездра 4:7-23. В такъв случай споменатият в Ездра 4:24 цар Дарий не би трябвало да е Дарий I, а някакъв по-късен Дарий, който би трябвало да се е появил след Ездра. Вече разбрахме, че това не е така. Следващата глава на книгата, пета, ни връща отново във времето на Дарий I:

„А пророците Агей и Захария, Идовият син, пророкуваха в името на Израилевия Бог на юдеите, които бяха в Юдея и Йерусалим. Тогава станаха Зоровавел, Салатииловият син, и Исус, Йоседековият син, и почнаха да строят Божия дом, който е в Йерусалим; с тях бяха Божиите пророци и им помагаха“ (Ездра 5:1, 2).

Действащите лица, които тук се посочват, са пророците Агей и Захария и юдейските водачи Зоровавел и Исус Йоседековия син. Зоровавел и Исус Йоседековия син са били подпомагани в мисията си от тези пророци само по времето на Дарий I. Точно в тази глава и в следващата се посочва и запитването на юдовите врагове до Дарий I и неговия отговор, който всъщност представлява неговия указ за изграждането на храма в Ерусалим (Ездра 5:5-6:15). Както се вижда, в Ездра 5:1, 2 се казва, че в резултат на пророкуването на Агей и Захария водачите Зоровавел и Исус, Йоседековия син „станаха“ и „почнаха да строят Божия дом“ (ст. 2). Това създава впечатление, че по някаква причина са били спрели, но сега след насърчението, което са получили от Божиите пророци, те са подновили работата по възстановяването на храма. Това съвсем точно отговаря на засегнатата от Ездра тема за пречките пред строителите на храма. Враговете на юдеите „наемаха съветници против тях, за да осуетят намерението им, през всички дни на персийския цар Кир, дори до царуването на персийския цар Дарий“ (Ездра 4:5). Очевидно книгата Ездра не е подредена хронологично, а по теми.

3) Героите в разказите са различни. Когато става дума за времето на Кир и Дарий I, строителите от страна на юдеите са Зоровавел, Исус Йоседековия син и другите водачи техни съвременници (Ездра 4:1-3; 4:24-5:2). Споменават се и имената на тези от неприятелите на Юда, които са създавали проблеми по времето на Дарий I – Татанай, Сетар-вознай и съслужителите им афарсахците. Всичко, което се случва около тях, е свързано с изграждането на храма в Ерусалим (Ездра 5:2, 3, 8-17; 6:1-15). Когато обаче разглежда писмото изпратено до Артаксеркс и неговия отговор (Ездра 4:7-23), Ездра посочва съвсем други имена като врагове на юдеите – Вислам, Митридад и Тавеил, Реум и Самса. Ако Асуир и Артаксеркс, за които се споменава в тази глава, са царе царували преди Дарий I, това означава, че те са били съвременници на Зоровавел и Исус Йоседековия син – хората, чиито врагове били Татанай и Сетар-вознай. Само че тук имаме списък със съвсем други имена и отгоре на всичко Зоровавел и Исус Йоседековия син изобщо не се споменават. Това ще рече, че Асуир и Артаксеркс не са царе, които са царували преди Дарий I, а след него. И щом като споменатият след тях цар е Дарий I (Ездра 4:24), значи историята се връща назад във времето и не следва хронология.

4) В Ездра 4:7-23 жалбата до Артаксеркс е, че юдеите „градят бунтовния и зъл град и издигат стената, като са свързали основите“ (Ездра 4:12). Значи вече опитът не е да се спре работата по възстановяването на храма (както се говори в Ездра 4:1-3 и 4:24-5:17), а да се спре възстановяването на града. Щом като от възстановяването на храма (Ездра 4:1-5) се преминава към възстановяването на града (Ездра 4:7-23) и после историята пак се връща към възстановяването на храма (Ездра 4:24-5:17), явно, че хронологията в книгата не се следва.

5) В Ездра 6:14 се казва, че строителните работи извършвани от юдеите, се дължали на указите на царете Кир, Дарий и Артаксеркс. Интересното тук обаче е, че пасажът, в който се намира този стих, се занимава само с направеното по времето на Дарий, и именно по неговото време храмът бива завършен (Ездра 6:15). Цар Артаксеркс ще се появи десетилетия след това. Защо ако следва хронологията точно, Ездра слага това уточнение именно тук? Не би ли трябвало да спомене указите на тримата царе след като стигне до времето на третия цар, Артаксеркс (още повече, че е и негов съвременник)? Защо ги посочва, още когато говори за Дарий? Това за пореден път доказва, че целта на Ездра не е била хронологията на събитията. Живеейки около век след завръщането на юдеите по времето на Кир, той може да разглежда събитията от една по-късна перспектива и да не се притеснява от това, че не следва точно последователността.

Очевидно хронологията не е най-важната за Ездра. И това изобщо не е прецедент. Като пример можем да посочим една типична историческа книга като книгата Съдии, която би трябвало да следва някаква хронология. След като разглежда стотици години от историята на Израил и неговите съдии, краят на книгата връща историята в самото начало – около времето на завладяването на Ханаан и разказва историята на данците и как те завземат територията си. Там, в края на книгата, когато дори Самсон (който е от дановото племе) е вече покойник, съвсем ясно се казва, че „в онези дни Дановото племе си търсеше дял от наследство, където да се засели, защото до този момент не им се беше паднало наследство сред Израилевите племена“ (Съдии 18:1). Значи когато стига времето на преход от управление на съдии към управление на царе, книгата се връща в началото, по времето на завладяването на Ханаан. Няма никакво съмнение, че става дума за това време, защото се казва, че свещенникът на данците бил внукът на Мойсей (Съдии 18:30). Значи виждаме как, въпреки че в началото следва някаква хронология, една типична историческа книга спира в самия край с хронологичните събития и връща историята в самото начало.

Подобни моменти имаме и в Новия завет. Ако сравним Евангелието на Лука с това на Матей, ще видим, че събития, които Матей разполага в края на евангелието си, Лука ги слага в началото. Просто трябва да свикнем с мисълта, че хронологията не е най-важна за библейските автори, а че по-скоро те следват определени теми. Точно това откриваме в книгата Ездра.

И така, вече знаем, че пророческият период от Дан. 9:24-27 е символичен и то не просто символичен, но и че трябва да се тълкува според принципа „ден-година“. Разбрахме също, че книгата, която дава информация относно указа за изграждането на Ерусалим, е книгата Ездра. Сама по себе си тя не описва събитията хронолично, а тематично. Само имайки това предвид бихме могли да разберем правилно указите, които са описани в нея. Сега вече имаме основите да изследваме тези укази, което и правим в статията Пророчеството за седемдесетте седмици – II. Когато открием правилния и датираме точно годината, в която той влиза в сила, ще знаем годината, от която започва да тече пророчеството за седемдесетте седмици. Оттам е въпрос на просто изчисление да се види, кога точно би трябвало да се изпълни дадено събитие според пророчеството и след това да се проверят историческите източници, дали се е изпълнило.

Единственото приемливо тълкуване на времевия период в пророчеството за седемдесетте седмици е символичното тълкуване според принципа „ден-година“. Указът за възстановяването на Ерусалим се намира в книгата Ездра, която не е подредена хронологично.