Един от най-вълнуващите моменти за всеки изследовател на Библията е установяването, как библейските пророчества се изпълняват. Не можеш да не бъдеш удивен, когато видиш, че неща, казани преди стотици и дори хиляди години, са се изпълнили с такава точност.
Интересното е, че в някои от пророчествата се посочват и времеви периоди. Това прави изследването още по-интригуващо, защото вдига още повече летвата за точността на тяхното изпълнение. Защото едно е да кажеш, че ще се случи това и това, а съвсем друго, да кажеш, кога точно то ще се случи, още повече ако става дума за периоди от стотици години. Именно тук е силата и превъзходството на библейските пророчества. Изследователят на тези вълнуващи предсказания остава смаян, когато установи с каква точност във времето са боравили библейските пророци. Това за пореден път уверява вярващия в боговдъхновеността на Библията – тя наистина е надеждно Слово, в което говори самият Бог и на което можем да се доверим.
Когато става дума за тълкуване на времевите периоди в пророчествата, адвентистите от седмия ден срещат опозиция. Причината е, че адвентистите все още вярват, че в определени случаи когато се тълкуват някои пророчески периоди в апокалиптичните книги (Даниил и Откровение), трябва да се прилага принципът „ден-година“. Този принцип гласи, че на някои места в апокалиптичните книги времевият период е символичен и че в него един пророчески ден трябва да се тълкува като една буквална година. Всъщност това разглеждане на някои пророчески периоди не е адвентно изобретение. Така те са били интерпретирани дълго преди да се появят адвентистите. Принципът „ден-година“ се базира на историческия метод в тълкуването на апокалиптичните пророчества, който е бил методът на протестантските реформатори.
Нека да разгледаме основанията, поради които адвентистите продължават да прилагат принципа „ден-година“ за някои апокалиптични времеви пророчества.
1. Времеви изрази и символично тълкуване.
В Библията има много времеви означения. Когато не се знае, как те да се разбират, се стига до крайности. Не малко тълкуватели виждат в различни библейски изрази касаещи време някакъв код, който трябва да се разбие. Не е трудно да се досетим, че всичко това води до безброй спекулации. Но един по-специален подход към някои времеви означения наистина е необходим. Това са някои времеви периоди в апокалиптичната литература, където е необходимо да се приложи принципа „ден-година“. Това обаче не означава, че всички времеви изрази трябва да се разбират като символични периоди, при които един символичен ден е равен на една буквална година. В никакъв случай не може да се твърди, че навсякъде в апокалиптичната литература един пророчески ден е равен на една година. За да бъде приложен този принцип, трябва да има съответни указания. Ето пример с един времеви израз, който не изисква да бъде разглеждан символично:
„Затова в един ден ще дойдат наказанията ѝ: смърт, печал и глад…“ (Откр. 18:8а).
Тук имаме времево означение („един ден“), но гръцкият израз касае изненадващността, с която язвите ще се излеят над Вавилон и затова не може да се използва за изчисление, колко дълго те ще продължат. Затова тук не можем да приложим принципа „ден-година“ и да кажем, че според този стих седемте последни язви ще бъдат изляти над планетата в продължение на една година. Този текст ни казва, че когато това стане, ще бъде много изненадващо и неочаквано. Но язвите са толкова тежки, че човечеството и самата планета няма да са в състояние да издържат една цяла година. Ще трябва всичко да се случи за много по-кратко време (прочетете статията Седемте последни язви).
Когато говорим за символично тълкуване на пророчески периоди според принципа „ден-година“, имаме предвид само някои времеви изрази, които срещаме в апокалиптичната литература. Това са:
– „Време, времена и половина време“ (Дан. 7:25; 12:7; Откр. 12:14) – период, който в книгата Откровение е представен още и като „хиляда двеста и шестдесет дни“ (Откр. 12:6; 11:3) и „четиридесет и два месеца“ (Откр. 13:5; 11:2).
– „Две хиляди и триста денонощия“ (Дан. 8:14).
– „Седемдесет седмици“ (Дан. 9:24).
– „Хиляда двеста и деветдесет дни“ (Дан. 12:11).
– „Хиляда триста и тридесет и пет дни“ (Дан. 12:12).
Когато казваме, че принципът „ден-година“ представлява „един пророчески ден е равен на една буквална година“, това определение не трябва да се приема твърде тясно по отношение на използваната дума за „ден“. Някои тълкуватели отиват във възраженията си срещу този принцип много надалеч и твърдят, че щом като става дума за един ден и щом като най-използваната дума на еврейски език за „ден“ е „йом“, би следвало този принцип да се прилага само там, където се среща еврейската дума „йом“. Следователно, щом тя не се среща, значи принципът не трябва да се прилага. Но изразът „ден-година“ е просто технически термин, който се използва в херменевтиката. Думата „йом“ сама по себе си не е указанието, което трябва да бъде следвано, за да се приложи принципа „ден-година“. Трудно е да се приеме, че само една дума може да даде указание, дали даден период трябва да се възприема като символичен или не. За целта са нужни по-ясни указания.
2. Символичен контекст.
Тъй като прилагането на принципа „ден-година“ на практика означава, че даденият времеви период бива тълкуван символично, разбираемо е да търсим като първо указание в текста наличие на символичен контекст. Щом като на дадено място е използвана богата символика (каквато откриваме в апокалиптичните книги) и това ни задължава да приемем, че се казва едно нещо, а трябва да разбираме нещо друго (защото това е смисълът на символиката), съвсем логично е да сметнем, че посоченият времеви период в този символичен контекст също може би трябва да се приеме като по-различен от буквалното му изразяване.
Но тук трябва да сме внимателни. Все пак говорим за времеви периоди, които се намират в апокалиптичните книги, които от своя страна са изпълнени със символи. Естествено, че много от намиращите се в тези книги указания за време ще са в символичен контекст, но това не е гаранция, че принципът „ден-година“ е винаги приложим. Освен това пророчествата от Дан. 9-12 гл. са дидактически пророчества – пророкът вече не вижда някаква апокалиптична символика, а получава допълнителни тълкувания на откритите му вече пророчества (прочетете статията Макроструктура на книгата Даниил). И точно в тази част на книгата има няколко времеви пророчества, които трябва да се тълкуват според принципа „ден-година“. При тях символичният контекст е даден по-рано с предаването на основните видения, но самите времеви периоди са в частта от книгата, която се занимава с тълкуването на виденията и техният непосредствен контекст не е силно символичен или изобщо символичен. Затова се интересуваме от символичен контекст, който по някакъв начин изисква времевият период да бъде тълкуван символично според принципа „ден-година“. И щом като не всеки символичен контекст е достатъчно основание даден времеви период да се тълкува символично, той не може да се приеме като задължително основание. Затова и не всяко използване на времеви израз в апокалиптичната литература трябва да се разбира като символичен период. Той трябва да се разбира като символичен, само ако има по-ясни указания за това.
3. Нетипичен начин на изразяване на време.
Щом като символичният контекст е добро, но не винаги достатъчно условие, за да бъде един времеви период интерпретиран според принципа „ден-година“, значи е нужно да има и други указания, с помощта на които да се установи, че даден период трябва да бъде тълкуван по този начин. Едно такова е нетипичният начин на изразяване на време.
Когато Библията посочва времеви периоди, които трябва да се възприемат буквално (в историческите книги или класическите пророчества), тя използва типичния начин, по който някой би се изразил за време. Например когато говори за царуването на Давид в Хеврон, Библията използва следния израз:
„В Хеврон царува над Юда седем години и шест месеца; а в Йерусалим царува над целия Израил и Юда тридесет и три години“ (2 Царе 5:5).
Забележете, че не се казва, че цар Давид е царувал в Хеврон 2700 дни, а седем години и шест месеца – един напълно обичаен израз за означаване на време. Ние също бихме се изразили по този начин. Времето, което Давид царувал в Хеврон, не може да се приеме символично. Той е царувал буквални седем години и шест месеца.
Когато говори за глада в дните на Илия, Христос казва:
„А ви казвам наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя“ (Лука 4:25).
Тук очевидно Исус говори за буквален период от време. Той не казва, че в дните на пророк Илия небето е било затворено за „време, времена и половина време“ или за „хиляда двеста и шестдесет дни“, а използва обичайния израз за означаване на време – три години и шест месеца. И ние бихме се изразили така. За същото това време говори и друг библейски автор и той също използва обичайния израз за означаване на този период:
„Илия беше човек със същото естество като нас; и се помоли усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца“ (Яков 5:17).
Както виждаме, когато Библията посочва времеви периоди, които трябва да се тълкуват буквално, те биват изразени по начина, по който хората обикновено представят един времеви период.
Да разгледаме още примери. Бог предупредил предпотопния свят, че поради нечестието му ще бъде унищожен. Как било представено благодатното време, което оставало на света?
„И тогава Господ каза: Духът, който съм му дал, няма да владее вечно у човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години“ (Бит. 6:3).
Светът имал 120 години да обърне посоката. Напълно обичаен начин на изразяване на време, никаква символичност в израза или контекста. Ставало дума за буквални 120 години.
Ето как било представено на Аврам времето на угнетяването на евреите в Египет:
„Тогава Господ каза на Аврам: Знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще бъде поробено; и те ще го потискат четиристотин години“ (Бит. 15:13).
Евреите щели да бъдат роби в Египет 400 години. Времеви период, който е изразен по съвсем обичаен начин и нищо в него не подсказва, че трябва да търсим някаква символика. Престоят на евреите в Египет наистина бил 400 буквални години. Същото откриваме и във връзка с времето, за което евреите щели да бъдат пленници във Вавилон:
„И цялата тази земя ще бъде пуста и за учудване; и тези народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години“ (Ерем. 25:11).
Отново съвсем типичен начин за изразяване на един времеви период. Няма как той да бъде разтълкуван символично. Евреите били пленници във Вавилон 70 буквални години.
Можем да посочим още много примери, доказващи, че когато става дума за период от време, който трябва да се приема буквално, той бива означаван с израз, който хората обикновено използват. Когато обаче стигнем до времеви периоди, които не трябва да се приемат буквално, откриваме, че те биват изразени по нетипичен за човешкия израз начин. Всички времеви периоди, които сме изброили по-горе са точно такива: „време, времена и половина време“, „хиляда двеста и шестдесет дни“, „четиридесет и два месеца“, „две хиляди и триста денонощия“, „седемдесет седмици“ и т.н. Никой от тези изрази не е обичаен начин за изразяване на време – нито в дните на библейските автори, нито в наши дни. Когато имаме подобен времеви израз, вече разполагаме с едно по-сигурно указание, че той трябва да се приложи като пророческо време според принципа „ден-година“, а не като буквално. Нетипичен израз за време – следователно не го приемай типично (буквално).
4. Невъзможност за буквално приложение.
И така, за да бъде един времеви период от апокалиптиката тълкуван според принципа „ден-година“, намиращото се в него времево означение трябва да е изразено по нетипичен начин. Това е добро указание, че периодът трябва да се възприеме като символичен, но с него не се изчерпва въпроса. Има още едно указание, което е може би най-важното – установяването дали, ако периодът се приеме буквално, текстът и неговото тълкувание и приложение ще имат смисъл. С други думи в изследването си трябва да попитаме: „Има ли смисъл текстът, ако периодът се приеме буквално?“ Като пример можем да разгледаме предсказаното време, в което действа Князът Месия в книгата Даниил:
„Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време“ (Дан. 9:27).
Представителите на историческата и на футуристката школи дебатират, дали тук се говори за Месията Исус Христос или за един бъдещ антихрист. В случая този не е въпросът, който ни интересува. Това, което грабва вниманието ни, е че описаната в текста личност, една много важна личност, се появява само за „една седмица“ и в средата на тази седмица прави нещо, което касае „жертвата и приноса“. Реалистично ли е да се очаква, че тази важна личност (която и да е тя) ще успее да направи това, което има да прави, само в рамките на една седмица? Има ли смисъл този текст, ако периодът се приеме буквално? Естествено че не. Самият текст не позволява това времево означение да бъде възприето буквално. Затова тук дори футуристите, които не приемат принципа „ден-година“, признават, че този времеви израз трябва да се тълкува като седем години, а не като седем буквални дни.
Невъзможността за буквално приложение на времевия период е може би най-важният индикатор за прилагане на принципа „ден-година“. В статията Принципът „ден-година“ – II разглеждаме този индикатор заедно с другите указания по отношение на няколко важни времеви периода.
5. Допълнителни указания за валидността на принципа „ден-година“.
Може да е учудващо, но съществуват и други указания утвърждаващи валидността на принципа „ден-година“. Той установява известна връзка между дните и годините, така че когато на едно място се каже един ден, всъщност се има предвид една година. Има много библейски текстове доказващи връзката между дните и годините, която е съществувала в еврейското мислене:
„И всички дни на Кенан станаха деветстотин и десет години; и умря“ (Бит. 5:14).
„И всички дни на Енох станаха триста шестдесет и пет години“ (Бит. 5:23).
„И всички дни на Ной станаха деветстотин и петдесет години; и умря“ (Бит. 9:29).
Както се вижда, тук дни и години се използват, за да означат едно и също нещо. Дните на патриарсите са станали еди си колко години. Но касаят едно и също нещо.
Връзка между дни и години има и в еврейската поезия, в която дните се използват в паралел с годините (това е доказателство на базата на семантична връзка между двата периода от време):
„Твоите дни като дните на човека ли са или годините Ти – като човешки дни“ (Йов 10:5).
„Аз казах: Дните нека говорят и многото години нека учат на мъдрост“ (Йов 32:7).
„Размислих за древните дни, за годините на старите времена“ (Пс. 77:5).
Във всеки от тези случаи дните и годините описват едно и също нещо. Това са просто различни думи използвани за предаване на една и съща идея. Сега още по-добре можем да разберем и текстовете, които най-често се представят за описание на принципа „ден-година“:
„След като навършиш тези, тогава легни на дясната си страна и носи беззаконието на Юдовия дом четиридесет дни; по един ден ти определих за всяка година“ (Езек. 4:6).
„Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дни, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен“ (Числа 14:34).
Макар и сами по себе си тези два текста да не доказват необходимостта от прилагането на принципа „ден-година“ на други места в Свещеното писание освен тяхното директно приложение в тези два случая, те го илюстрират най-добре и показват, че в еврейското мислене дните и годините са свързани. Затова и с оглед краткост и удобство, когато се разглежда този принцип, тези текстове биват посочвани като най-лесен начин за изясняването му.
Когато даден времеви период в апокалиптиката е изразен по нетипичен начин и не може да се приеме буквално, той трябва да се тълкува символично според принципа „ден-година“.