Принципът „ден-година“ гласи, че на някои места в апокалиптичните книги на Библията времевият период е символичен и че в него един пророчески ден трябва да се тълкува като една буквална година. Според статията Принципът „ден-година“ – I когато даден времеви период в апокалиптиката е изразен по нетипичен начин и не може да се приеме буквално, той трябва да се тълкува символично според принципа „ден-година“.
Нека да разгледаме някои времеви периоди, в които има индикатори за прилагане или неприлагане на принципа „ден-година“ към тях.
1. Периодът на милениума.
Ще започнем с един от най-известните периоди в книгата Откровение – милениумът. Ето какво се казва за него:
„Той улови змея, древната змия, която е дявол и Сатана, и го върза за хиляда години; и като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време. И видях престоли; и на тези, които бяха насядали на тях, беше дадено да съдят; видях и душите на онези, които бяха обезглавени поради свидетелството си на Исус и поради Божието слово, и на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христос хиляда години. Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт няма да има сила; а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години. И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от тъмницата си“ (Откр. 20:2-7).
Във всеки от стиховете на този пасаж се споменава по веднъж израза „хиляда години“ (откъдето идва и латинската дума „милениум“). Тук се описва, какво ще се случи преди, по време на и след приключването на един период от хиляда години. Става дума за един съд над всички, които няма да бъдат спасени, който ще продължи хиляда години. Има ли логика съдът, който трябва да се проведе над неправедните от всички векове, да отнеме хиляда буквални години? Да, има. Хиляда години е реалистичен период, в който да могат да се разгледат обстойно делата на бунтуващите се срещу Бога от цялата човешка история. Освен това периодът представлява съвсем кръгло число – точно хиляда години. Това не звучи като някакъв необичаен начин за означаване на време, а като съвсем обичаен. Няма нищо странно, ако се каже за даден времеви период, че е хиляда години. Съвсем логично е да го приемем за буквален период. Ако приложим към него принципа „ден-година“, значи говорим за съд, който ще трябва да се проведе за период от 360 000 години, докато земята ни съществува само от около 6000 години. Това е абсурдно предположение. Както виждаме, този времеви израз се намира в символичен контекст, но самият израз е обичаен в обозначаването на времето и текстът придобива смисъл, само ако периодът се приеме буквално. Точно поради това милениумът трябва да се тълкува като буквален период от хиляда години.
2. Обхватност на периода от 2300 денонощия.
Един от времевите периоди, за който има най-големи спорове, дали да бъде тълкуван символично или буквално, е периодът от 2300 денонощия:
„Той ми каза: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти“ (Дан. 8:14).
Този период е ключов в развитието на адвентната доктрина за съда и адвентистите от седмия ден са абсолютно категорични, че той не може да бъде тълкуван по друг начин освен символично според принципа „ден-година“, т.е. че той касае 2300 буквални години. Аргументите тук са, че става дума за период, който се появява в силно символичен контекст използващ езика на Деня на умилостивението от Лев. 16 гл. и най-вече – че е изразен по нетипичен начин. Но това не е всичко. Най-силният аргумент е, че в самия текст има указания, които показват, че този период не може да се приеме буквално. Става дума за обхватността на периода от 2300 денонощия. Тя е посочена в текста. Ето какво гласи Дан. 8:13 според нашите Библии, където се задава въпросът, на който се отговаря в ст. 14, че светилището ще бъде очистено след 2300 денонощия:
„Тогава чух един светия да говори; и друг светия каза на този, който говореше: Докога се простира видението за вечната жертва и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?“ (Дан. 8:13).
Както се вижда, думата „за“ я няма в оригинала на еврейски. Освен това и еврейската граматика не я допуска. Думата „жертва“ също е добавена от преводачите. Следователно въпросът не се отнася само за действията на малкия рог описан малко по-нагоре (ст. 10-12), както някои тълуватели предполагат, а по-скоро за всичко описано в главата. Буквалният превод на този стих е следния:
„Докога се простира видението (евр. „хазон“), вечната и престъплението, което докарва запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?“
С други думи, въпросът включва всичко, което се е случило във видението. Тук еврейската дума за „видение“ е „хазон“, която се отнася до цялото видение (прочетете статията Тълкуване на книгата Даниил – VIII). А там самият ангел обяснява на Даниил, че става дума за Мидо-Персия, след това за Гърция, след това за един малък рог, който действа първо по хоризонтала (ст. 9), след това обаче променя посоката си на действие и започва да действа по вертикала (ст. 10, 11), с което осквернява небесното светилище. Както самият ангел обяснява на Даниил, царството, което щяло да дойде след Мидо-Персия, било Гърция (Дан. 8:4-7, 20, 21). Изобщо не е трудно да се види, че световната сила, която идва след Гърция и има отношение към завоюване на територии по земята (ст. 9), е езическият Рим. И не представлява никакъв проблем да се заключи, че променената посока на действие към небето (по вертикала – ст. 10-12) касае папската форма на Рим и всички нейни претенции по отношение заместването на Христос на земята (прочетете статията Тълкуване на книгата Даниил – III). Тогава въпросът от Дан. 8:13 може да бъде перифразиран така: „Докога ще се позволи на всички тези неща – издигането на Мидо-Персия, издигането на Гърция, появата на Рим и накрая атаката на папския Рим срещу Христовата служба в небето – да продължават?“ И тогава се дава отговора:
„Той ми каза: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти“ (Дан. 8:14).
Както се вижда, периодът от 2300 денонощия включва Мидо-Персия, Гърция, Рим (езически и папски – малкият рог), а не само малкия рог. Това е поредното указание, че не е възможно 2300-те денонощия да се приемат буквално, защото няма как няколко световни империи да вместят съществуването си в един такъв нищожно кратък период. Всъщност тук истинският въпрос е, кога започва този период, а не дали е символичен. Повече от ясно е, че е символичен. Освен това в Дан. 8 гл. на две места се посочва, че видението се простира до „далечни дни“, до „последните времена“:
„И така, той се приближи до мястото, където стоях; и когато дойде, аз се уплаших и паднах на лицето си; а той ми каза: Разбери, сине човешки; защото видението (евр. „хазон“) се отнася до последните времена“ (Дан. 8:17).
„А казаното видение за денонощията е вярно; все пак обаче запечатай видението (евр. „хазон“), защото се отнася до далечни дни“ (ст. 26).
На Даниил му се казва не само, че видението обхваща няколко империи – Мидо-Персия, Гърция, Рим (езически и папски), но на два пъти се подчертава, че „видението“ (евр. „хазон“) ще стигне чак до последното време. Това няма как да се случи, ако периодът от 2300 денонощия не е символичен. Пророчеството придобива смисъл само ако периодът в него се тълкува като символичен според принципа „ден-година“. Той стига до годината 1844, т.е. навлиза се в последното време – точно както ангелът го обяснява на Даниил (прочетете статиите Пророчеството за седемдесетте седмици – V и Времевите периоди в Даниил 12 гл.).
Обхватността на периода от 2300 денонощия е най-силното доказателство, че в тълкуването му трябва да се прилага принципа „ден-година“. Изобщо не е чудно, че адвентистите не са единствените, които прилагат принципа „ден-година“ към това пророчество. Един от най-големите юдейски учени – Раши (1040-1105 г.сл.Хр.) – превежда Дан. 8:14 така: „И той ми каза: До 2300 години…“ Така че тази идея изобщо не е адвентна приумица, а е била използвана относно това пророчество от други тълкуватели много преди да се появят адвентистите.
3. Обхватност на периода от седемдесет седмици.
Друг пророчески период, който не само е изразен по нетипичен начин, но сам по себе си не позволява буквалното му приложение, е периодът от седемдесет седмици:
„Седемдесет седмици са определени за народа ти и за святия ти град за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството и да се помаже Пресвятото. И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради наново, с улици и окоп, макар в размирни времена. И след шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и няма да има кои да Му принадлежат; народът на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения. Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време“ (Дан. 9:24-27).
Според това пророчество на еврейския народ са дадени седемдесет седмици благодатно време, в което трябва да се случат няколко неща. Шестдесет и девет седмици след издаването на заповедта за изграждане на Ерусалим ще се появи Месията, Който до средата на последната, седемдесетата, седмица ще извърши изкуплението. А преди да се появи Месията градът Ерусалим ще бъде построен отново.
Би било малко трудно да вместим всичките тези събития, ако приемем, че този период трябва да се тълкува буквално. Седемдесет буквални седмици са равняват на около една година и четири месеца. Която и да е годината, в която указът за изграждането на Ерусалим бива издаден и влиза в сила, не би било възможно толкова събития да се вместят в период от буквални седемдесет седмици. Тук става дума за неща, които от наша гледна точка са история и ние знаем, че издаването на указа за изграждането на Ерусалим, самото негово изграждане и появата на Исус Христос са събития отстоящи на десетилетия и столетия едно от друго. А това категорично отхвърля буквалното тълкуване на този период. Това пророчество не може да бъде интерпретирано по никакъв друг начин освен като символично според принципа „ден-година“. А като се има предвид връзката, която съществува между пророчеството за седемдесетте седмици и това за 2300-те денонощия, очевидно и второто трябва да се тълкува според този принцип.
4. Обхватност на времето на малкия рог.
Една от най-важните фигури в апокалиптичната литература е малкият рог. Според пророчеството в Дан. 7 гл. той се появява на главата на последния от четирите звяра, които Даниил вижда във видение (Дан. 7:7, 8). Като имаме предвид връзките, които съществуват между Дан. 2, 7 и 8 гл. (прочетете статията Тълкуване на книгата Даниил – III), без особени проблеми установяваме, че първият звяр от видението касае Вавилон (Дан. 7:4), вторият представлява Мидо-Персия (ст. 5), третият е символ на Гърция (ст. 6), а четвъртият трябва да се отнася за езическия Рим (ст. 7). Точно там се появява малкият рог, за който се казва, че ще владее над „светиите на Всевишния“ за „време, времена и половина време“ (Дан. 7:25). Най-разпространеното днес тълкуване на този период е, че тук става дума за буквални 3 ½ години. Тук обаче се пропуска ясното означение на контекста, че малкият рог произлиза от езическия Рим и стига до края на времето. Езическият Рим е сила изчезнала преди повече от 1500 години, а според пророчеството малкият рог ще съществува до последния съд, който довежда до края на света (Дан. 7:8-11, 21, 22, 26, 27). Това е много ясно доказателство, че и времевото пророчество в него за „време, времена и половина време“ (Дан. 7:25) не може да се приема буквално, защото буквалното му тълкуване не може да ни отведе до края на времето. Така достигаме до необходимостта да приложим и за това пророчество принципа „ден-година“.
Времеви периоди в апокалиптиката, които не могат да се приемат буквално, трябва да се тълкуват символично според принципа „ден-година“.