Няма как едно предсказание за приближаването на нещо драстично да не грабне вниманието ни. Ако към него бъде добавена и дата, кога ще се случи, тогава интересът става още по-голям. В човешката ни природа е да гледаме с очакване към бъдещето и да искаме да знаем повече за него. И въпреки че в това няма нищо лошо, то се превръща в чудесна основа за спекулации.
Свещеното писание не е книга, която се цели в евтини сензации. Тъй като обаче то се занимава обстойно с края на света и дава времеви периоди за случването на някои събития, се е превърнало в най-ползваният източник на спекулациите за края. А какво трябва да очакваме, ако в някоя от главите на библейските книги има не един, а цели три времеви периода? Не е трудно да се досетим. Треската по изчисляването им и определянето на „края“ никога няма да отмине.
Точно такъв е случаят с Дан. 12 гл. Само в рамките на няколко стиха се намират три различни времеви периоди, в които някакви пророчества трябва да се сбъднат. Дори не е нужно да представяме всички предложения за тълкуването им – лесно можем да се досетим, колко много ще са и доколко заслужават доверието ни. И все пак за да ги има тези периоди, значи небето иска да ни каже нещо, което трябва да знаем. Налага се да се абстрахираме от спекулациите и да задълбаем сериозно, за да разберем вестите, които стоят зад тях.
Веднага трябва да отбележим, че тези времеви периоди не стоят изолирано в книгата. Те се появяват непосредствено след последното видение на Даниил (Дан. 11:2-12:4) и трябва да са свързани с неговото тълкуване. Подобно на предните и то заинтригувало пророка. За него възрастният Божий служител казва, че „беше истинно и означаваше големи бедствия“ (Дан. 10:1). По-точният превод на този стих е, че видението означавало „голяма война“ – един митичен конфликт между личности, сили и власти представени чрез фигурите на северния и южния цар. Важността на това видение не е поради развихрилия се екшън, а защото Божият народ на последното време има специално място в него:
„И сега дойдох да ти помогна да разбереш какво предстои да стане с народа ти в последните дни; защото видението се отнася до далечни дни“ (Дан. 10:14).
В това видение не просто ще бъдем свидетели на колосалния конфликт между два царя, но тази борба ще има отражение върху Божия народ, като изглежда, че кулминацията на всичко ще бъде в последното време и ще засегне по особен начин Божия народ на последното време. Това пророчество трябва наистина да е много важно. А трите времеви периода от Дан. 12 гл. би трябвало да имат някаква връзка с него. Да се опитаме тогава да ги разберем.
1. Периодът от „време, времена и половина време“.
След като ангел Гавриил представил видението на възрастния пророк (Дан. 11:2-12:4), едно небесно същество поставило въпрос:
„…Докога ще се чака за края на тези чудеса?“ (Дан. 12:6б).
Тъй като е зададен непосредствено след края на видението, този въпрос трябва да касае него. Но така прочетен той е малко объркващ. Кои са чудесата, за чийто край ангелът се интересува? Всичко описано във видението ли той приема за чудеса или нещо конкретно? Думата „чудеса“ е превод на еврейската дума „пала“, която може да се преведе като „страхотни събития“ или „чудни/чудесни събития“. Същият корен можем да открием само на едно място в това пророчество:
„Царят ще действа според волята си, ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще говори чудесно (евр. „пала“), надменно против Бога на боговете; и ще благоденства, докато се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни“ (Дан. 11:36).
Този текст е част от пасажа, който описва невероятното доминиране и себевъзвеличаване на северния цар, при което той се издига дори над истинския Бог и богохулства спрямо Него (ст. 36-39). Това богохулно говорене е наречено „чудно“ („пала“). Подобно нещо е изключително дръзко и не е никак изненадващо, че ангелът се интересува, кога точно ще дойде неговия край. Наистина, това въздигане на северния цар няма да остане ненаказано и на доминирането му ще бъде сложен край. Себевъзвеличаването вкарва човека във фалшива сигурност, което го прави силно уязвим и е нормално да бъде последвано от падение. Точно такъв е случаят и със северния цар. Той се въздига над всеки и всичко, дори и над небесния Бог, започва да си играе на бог и да разпределя богатство и земя на поддръжниците си (ст. 38, 39) и не забелязва, какво му готви врага му – южният цар:
„И в края на времето южният цар ще се сблъска с него; и северният цар ще дойде против него като вихрушка, с колесници, конници и много кораби; и като влезе в страните, ще нахлуе и ще отмине“ (ст. 40).
Става интересно. Южният цар се сблъсква със северния. Макар това описание да поражда някаква идея в ума ни, несъвършеният превод ограбва от богатството на представената картина. Използваната еврейска дума за „сблъска“ е „нага“, която означава „пробождам, промушвам“ – така, както бик намушква с рогата си. По-ясна представа за значението на тази дума можем да придобием от използването й в друг текст:
„Великолепието му е като на първородното му теле и роговете му – като роговете на див вол; с тях ще избоде (евр. „нага“) племената до краищата на земята; те са десетки хиляди от Ефрем и те са хиляди от Манасия“ (Втор. 33:17).
Това означава, че според Дан. 11:40 южният цар ще „промуши“ и рани смъртоносно северния. Северният цар е доминирал над всички, той се е въздигнал и самозабравил във величието си, но неговият враг му нанася толкова тежка рана, че това го унижава и смирява, поне за известно време. Явно това трябва да е краят на чудесата, за който ангелът пита (Дан. 12:6б) – прекратяването на доминирането на северния цар и замлъкването на богохулното му говорене.
В описанието на този сблъсък между северния и южния цар има и още един важен момент – уточнението, че той се случва в „края на времето“. Това ще рече, че смъртоносното раняване и смиряване на северния цар ще постави началото на последното време. Така че когато ангелът пита: „…Докога ще се чака за края на тези чудеса?“ (Дан. 12:6б), той всъщност задава въпроса: „Кога започва последното време, когато богохулникът северен цар ще бъде наранен, смирен и унижен и ще се сложи край на доминиращата му роля?“ Ключовият израз „в края на времето“ в Дан. 11:40 ни задължава да приемем, че описаното от ст. 40 и надолу трябва да касае последното време – времето, в което ще се случат много важни за Божия народ неща (Дан. 10:14).
Само по себе си нараняването на северния цар би трябвало да е достатъчен ориентир за началото на последното време, защото той бива описан като доминираща през повечето време сила, така че смъртоносното му „промушване“ не може да остане незабелязано. Но от гледна точка на Даниил това е нещо, което ще се случи далеч в бъдещето и затова ангелът пита:
„…Докога ще се чака за края на тези чудеса?“ (Дан. 12:6б).
Отговорът дошъл веднага:
„И чух облечения в ленени дрехи човек, който беше над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, Който живее довека, че това ще бъде след време, времена и половина време и че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили със смазването на силата на святия народ“ (ст. 7).
С тържествена клетва било обявено, че краят на доминиращата позиция и богохулното говорене на северния цар, за който бил зададен въпроса (моментът, в който според Дан. 11:40 южният цар „промушва“ северния), трябва да се очаква, след като изтече един период от „време, времена и половина време“ (период от 3 ½ години), в който „святия народ“ (народът на Бога) ще бъдат подложен на жестоко гонение и силата му ще бъде смазана. Смъртоносното нараняване на северния цар ще се случи в края на специфичния период от „време, времена и половина време“, което ще накара да замлъкне богохулството му и ще сложи край на гонението на Божия народ. Тогава според книгата Даниил ще започне последното време.
Тъй като това обяснение е свързано с даденото вече видение (Дан. 11:2-12:4), би трябвало някъде в него да открием описание на период, в който Божият народ търпи силно гонение. Наистина такова описание има и то се намира само на едно място в пророчеството:
„И ще изврати с ласкателства онези, които беззаконстват против завета; но народът, който познава своя Бог, ще се укрепи и ще върши подвизи. И разумните между народа ще научат мнозина; при все това ще падат много дни от меч и пламък, чрез плен и разграбване. А когато паднат, ще им се окаже малко помощ; обаче мнозина ще се присъединят към тях чрез ласкателства. Дори някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, за да се очистят и да се избелят до края на времето; защото и то ще стане в определеното време“ (Дан. 11:32-35).
Само тук имаме описание на Божия народ подложен на гонение като преследващата ги сила е не някой друг, а северния цар. Освен това тук имаме времевото означение „дни“ и дори изрично се казва, че това изпитание ще се случи в „определеното време“ и ще продължи до „края на времето“. Думите на ангела от Дан. 12:7 трябва да се отнасят именно за този период. Очевидно преследването на светиите трябва да върви паралелно със себевъзвеличаването на северния цар (ст. 36-39). Той не просто се е самозабравил и богохулства, но има и доминираща роля и жестоко преследва народа на Всевишния за определен период от време. Небесното същество обяснява, че той ще трае „време, времена и половина време“ и че когато изтече, северният цар ще бъде ранен смъртоносно (с което ще се сложи край на гонението на светиите), ще бъде поставен край на богохулството му и ще започне последното време. Да се опитаме да представим графично обяснението на ангела:

Описаният в Дан. 11:32-35 период на гонение на Божия народ ще трае „време, времена и половина време“ (Дан. 12:7), който ще върви паралелно с въздигането, доминирането и богохулстването на северния цар (Дан. 11:36-39). Краят на преследването на светиите ще бъде отбелязан със смъртоносното нараняване на северния цар от страна на южния, което ще бъде толкова унизително и смиряващо, че ще доведе и до края на богохулното говорене на северния цар и на доминиращата му позиция. Тогава ще започне посоченото в Дан. 11:40 последно време.
Още в самото начало се казва, че Даниил „разбра и проумя видението“ (Дан. 10:1). Това обаче не означава, че пророкът разбрал абсолютно всичко, защото след обяснението на ангела за края на богохулството на северния цар той казва:
„И аз чух, но не разбрах. Тогава казах: Господарю мой, как ще завърши всичко това?“ (Дан. 12:8).
Преди още да се стигне до тези разяснения на Даниил било казано, че не всичко от пророчествата му ще бъде лесно за разбиране:
„А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава“ (ст. 4).
Някои части от книгата на пророк Даниил щели да бъдат разбрани и да носят светлина на Божия народ още с възникването й, но други щели да бъдат разбрани едва в посоченото от пророчеството последно време (Дан. 11:40), което освен с всичко друго ще се характеризира и с умножаване на познанието, включително и познанието върху библейските пророчества. Ангелът изяснил, кога започва това последно време, но вече се навлизало в момента, който трябвало да остане неясен за пророка и да бъде разбран едва в края. Затова когато Даниил споделил затруднението си (Дан. 12:8), ангелът потвърдил, че не всичко можело да бъде разбрано сега:
„А той отговори: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето. Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите няма да разбере; но разумните ще разберат“ (ст. 9, 10).
Едва около момента на промушването на северния цар отбелязан в Дан. 11:40, около приключването на периода от „време, времена и половина време“ (Дан. 12:7), което се случва в „края на времето“, това пророчество ще бъде разбрано. То ще бъде разбрано от „разумните“ – използвана е същата дума, с която е описан Божия народ в периода на гонение от „време, времена и половина време“ (Дан. 11:33). Около изтичането на периода те ще получат помощ (ст. 34, 35) и някъде в този момент пророчеството ще започне да бъде разбирано.
Дадените изключително ясни указания не оставят никакво съмнение, че според книгата Даниил последното време започва да тече, когато северният цар бива „промушен“, което го смирява и слага край на доминиращата му роля и репресиите му спрямо Божия народ и с което се отбелязва и края на периода от „време, времена и половина време“. Кога обаче се случва това? В тълкуването на това невероятно пророчество винаги трябва да помним, че то разширява дадените по-рано такива и по тази причина не може да бъде тълкувано изолирано от тях. Казаното от предните се превръща в основата, на която това пророчество се гради и затова именно информацията от предните ще ни помогне да установим, кои точно сили са представени тук и кога би трябвало да се случат описаните събития, включително и началото на последното време.
В статията Тълкуване на книгата Даниил – VII са посочени езиковите връзки между Дан. 12:7 и 11:31-35 с Дан. 7 и 8 гл. Те ни задължават да приемем, че в този текст от Дан. 11 гл. зад фигурата на северния цар стои същата фигура, която в Дан. 7 и 8 гл. е представена като малкия рог. В Дан. 11 и 12 гл. имаме едно по-детайлно представяне на това, което е само загатнато в Дан. 7 и 8 гл. Например в Дан. 7 гл. малкият рог е описан като доминиращ над „светиите на Всевишния“ и ги преследва за период от „време, времена и половина време“ (Дан. 7:25). Очевидно това е същият период като в Дан. 12:7. Когато в небето се провежда съд над малкия рог и той бива заличен, изследователят остава с впечатлението, че унищожаването му се случва в края на този период. Но с разбраното от Дан. 11 и 12 гл. можем да установим, че с края на периода от „време, времена и половина време“ идва само края на преследването на светиите и започва последното време (Дан. 12:6, 7; 11:40), но има още какво да се случи около въпросния антагонист, докато той получи окончателното наказание на небесния съд. Краят на периода от „време, времена и половина време“ не е моментът на унищожението на силата представена чрез фигурата на малкия рог. Тогава тя получава мощен удар, който разклаща основите й, смирява и унижава я и се слага край на гонението на светиите на Всевишния, но тогава започва и последното време, в което тази сила се свестява, възвръща силата си и отново се надига, за да получи вече окончателното си унищожение в резултат от присъдата на небесния съд (Дан. 7:9-11, 25, 26; 11:40-12:2). Повече за времето на съда можете да научите от статията Времето на съда в книгата Даниил.
Всички тези символи описват средновековната църква и преследвания от нейна страна Божий народ от онова време. „Промушването“ на северния цар от южния от Дан. 11:40 се отнася за сломяването на папската мощ от революционна Франция през 1798 г. Това трябва да е годината, в която според книгата Даниил богохулстващото папство бива смирено и когато изтича периода от „време, времена и половина време“ и започва последното време. Да го представим графично:

Интересуващ се от края на богохулните претенции и доминираща роля на папството въпросът на ангела и полученият отговор (Дан. 12:6, 7) ни отвеждат до края на периода от „време, времена и половина време“ и началото на последното време. Следователно, ако искаме да разберем началото на този период от „време, времена и половина време“, ще трябва да следваме логиката на текста, да тръгнем от годината поставяща неговия край (1798 г.) и да се придвижим назад във времето. И ако срещаме трудност да извадим „време, времена и половина време“ от 1798 г., е добре да знаем, че същият този период се среща и в книгата Откровение, но в по-лесна за изчисление форма. Там той е представен и като „хиляда двеста и шестдесет дни“ (Откр. 12:6) и „четиридесет и два месеца“ (Откр. 13:5). Така че това, което трябва да направим, е да извадим 1260 пророчески дни от 1798 г.
А какво означават тези пророчески дни? В статиите Принципът „ден-година“ – I и Принципът „ден-година“ – II обясняваме, защо подобно нетипично изразяване на време (като „време, времена и половина време“ и „хиляда двеста и шестдесет дни“) в едно апокалиптично пророчество, което не може да се приложи буквално, трябва да се тълкува според принципа „ден-година“, който гласи, че един пророчески ден е равен на една буквална година. Така че за да стигнем до началната точка на периода, в който отстъпилата църква ще има доминираща роля по отношение на светиите и ще ги преследва, ще трябва да извадим 1260 буквални години от 1798 г. Така стигаме до годината 538 г.
По отношение края на този период в 1798 г. имаме едно много ясно разпознаваемо събитие – атеистичните войски на революционна Франция пленяват папата и слагат край на средновековното доминиране на Католическата църква. Случило ли се е обаче в 538 г. нещо специално, което да ни накара да приемем, че от този момент нататък църквата е навлязла в доминираща роля, с която ще се характеризират следващите 1260 години? Да. Точно в тази година остроготите (остготите), последното от арианските племена отхвърлящо авторитета на папата, получили съкрушаващ удар от византийските войски. Тогава остроготите били прогонени от владения от тях Рим, а отчаяните им усилия през следващите десетилетия да си възвърнат водещото положение не довели до нищо. Точно 538 г. е годината, от която папата можел да управлява без пречката на остроготите или кое да е арианско племе, да стане глава на църквата, да има власт над еретиците и да действа като духовен и земен владетел на западната част от римската империя. Историята потвърждава пророчеството.

Така вече имаме представа, кога протича периодът от „време, времена и половина време“. Логично е този период да бъде разгледан като първи в разясненията на ангела, защото има директно касателство към Божия народ, а цялото това видение е дадено с идеята да се разкрие нещо за Божия народ (Дан. 10:14).
2. Периодът от 1290 дни.
И така, периодът от „време, времена и половина време“ описва доминиращата роля на средновековната църква и преследването на светиите от нейна страна. Но представената чрез северния цар сила има и други грехове:
„От него ще се повдигнат сили, които ще омърсят светилището, да! – крепостта, ще премахнат вечната жертва и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение“ (Дан. 11:31).
Другите грехове на северния цар са, че от него ще се повдигнат сили, които ще извършат три неща: ще омърсят светилището-крепост, ще премахнат вечната и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение (мерзостта на запустението). Статията Тълкуване на книгата Даниил – VII разглежда езиковите връзки между този текст и Дан. 8 гл. и там може да се установи, че това, което прави северният цар в Дан. 11:31, е същото, което прави малкият рог в Дан. 8:11-13 – осквернява светилището, премахва вечната и на нейно място издига мерзостта на запустението. Ако досега разбирахме периода от „време, времена и половина време“ отнесен към проблемите на Божия народ, които тази сила им причинява, то тези действия на северния цар/малкия рог имат вече отношение и конкретно към Бога. Те също би трябвало да са израз на доминиращата позиция на тази сила, така че нейното смъртоносно раняване би трябвало донякъде да означава и техния край. И наистина, ангелът имал още, какво да каже в тази връзка:
„И от времето, когато бъде премахната вечната жертва и бъде поставена мерзостта, която докарва запустение, ще има хиляда двеста и деветдесет дни“ (Дан. 12:11).
Тук е посочен един друг период – период от 1290 дни, който касае само два от другите грехове на въпросната сила – премахването на вечната и поставянето на нейно място на мерзостта на запустението. Статията Мерзостта на запустението съдържа обстоен анализ на това, какво означава премахването на вечната и издигането на нейно място на мерзостта на запустението. Тук само ще кажем, че става дума за помрачаването на ходатайствената служба на Христос от страна на средновековната църква и за нечестивия съюз между тази църква и светската власт. Периодът от 1290 дни трябва да се гради на предния от 1260 дни („време, времена и половина време“), който е удължен с 30 дни, което предполага, че е добавен допълнителен месец (обичайна практика при лунните календари). В такъв случай няма как да очакваме нарушаване на оформената вече логика на развитие на мисълта. Щом като 1260-те дни трябва да бъдат тълкувани като 1260 буквални години, би следвало и при периода от 1290 дни да става дума за буквални години – 1290 буквални години. Този път обаче периодът е посочен с неговото начало. Все пак трябва да очакваме, че и той завършва тогава, когато завършват 1260-те дни. Тук ангелът иска да покаже, че ако доминиращата позиция на тази сила изразена в преследване на светиите ще трае 1260 години, то два от другите й грехове (които включват съюза между църква и държава) касаят по-голям период от време – 1290 години. И това е съвсем логично. За да може тази сила да преследва светиите, тя има нужда от помощта на светската власт. Нормално е първо връзката с тази власт да бъде установена и след това да започне преследването на светиите. Така че ако от 1798 г. извадим този път 1290 години, ще стигнем до 508 г. Това трябва да е началото на действията на тази сила по премахването на вечната и установяването на нейно място на мерзостта на запустението. Случило ли се е нещо през 508 г., за което да приемем, че поставя началото на тази роля на Католическата църква? Разбира се. През 508 г. франкският крал Кловис победил арианското племе визиготи (вестготи), което се противопоставяло на римската църква. От нейно име Кловис постигнал тази победа и се превърнал в първата светска власт обединяваща сили с растящата във влияние римска църква. Поради това Франция (франките) се нарича „най-старата дъщеря на Римокатолическата църква“. От 508 г. светска и църковна власт започнали да се смесват.
И така, виждаме, че историята потвърждава много точно и това пророчество. Да представим графично случващото се и във втория пророчески период:

Сега вече разбираме по-добре и втория пророчески период. Неговото начало касае първото ясно съединяване на църковна със светска власт.
3. Периодът от 1335 дни.
Невероятната книга Даниил не спира дотук с времевите периоди. Ангелът продължил да разяснява:
„Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда триста тридесет и петте дни“ (Дан. 12:12).
Тук само се изказва благословение над този, който има силата да изтърпи нещо. Този израз предполага някаква форма на изпитание и трудност, през които трябва да се мине. В един определен период от време вярващият трябва да изтърпи нещо и когато този период приключи, той ще бъде блажен. Всеки, който издържи до края на периода от 1335 дни, ще бъде благословен. Макар и да не се казва нищо повече, логично е да приемем, че подобно на предните два и този период ще касае нещо свързано с дейността на антагониста – северният цар. И щом като има отношение към северния цар, сигурно трябва да става дума за третия му грях, който остава неспоменат при втория период – омърсеното светилище (Дан. 12:11; 11:31; 8:11-13). И е повече от ясно, че в тълкуването и на този период трябва да продължим с прилагането на принципа „ден-година“ – става дума за 1335 буквални години. Кога обаче започват те и кога завършват? Какво е това блаженство идващо в края им?
За изчислението на първия период от „време, времена и половина време“ (1260 буквални години) указанието от разговора на ангелите изискваше да тръгнем от неговия край (1798 г.) и така да стигнем до 538 г. Вторият период от 1290 буквални години също трябваше да бъде изчислен започвайки с неговия край в 1798 г. Това ни отведе до неговото начало – „от времето, когато бъде премахната вечната“ (Дан. 12:11), което е 508 г. и ни остави там – в годината 508. Следователно тук имаме указание, откъде да започне изчисляването на следващия период – 1335-те буквални години. Те трябва да бъдат прибавени към годината отбелязваща „времето, когато бъде премахната вечната“ – 508 г. Това ни отвежда до 1843 г. Значи периодът, който има някакво отношение към очистването на омърсеното от северния цар светилище, започва през 508 г. и свършва в 1843 г., и в същата година трябва да започне блаженството на изтърпелите светии, които гледат към очистването на светилището.
Какво се е случило в 1843 г., че вярващите, които са живели с някакво очакване за нея, да бъдат блажени? 1843/44 г. е забележителната последна година за адвентното движение познато в САЩ като „милеризъм“ по името на водача му Уйлям Милър. Тази година е била ключова в проповядването на вестта за скорошното Второ пришествие на Исус Христос свързана с тълкуването на края на 2300-те денонощия от Дан. 8:14 относно очистването на оскверненото светилище. Участващите в това движение вярвали, че очистването на светилището се отнася за Второто пришествие. Така че периодът от 1335 години касае преживяването на очакващите това очистване на светилището. От историята знаем, че те минали през едно специално преживяване в рамките на една година – от първите изчисления определящи очистването на светилището да е през 1843 г. до установяването на окончателната дата – 22 октомври 1844 г. Така че годината 1843/1844 е година на специално благословение над очакващите очистването на светилището. Сигурно е коректно да кажем, че то трае само една година, защото когато на 22 октомври 1844 г. Христос не се завърнал, както бил очакван, се стигнало до познатото от църковната история „Голямо разочарование“. Но от друга страна, Голямото разочарование прераства в по-добро разбиране на очакваното очистване на светилището. А това също е благословение/блаженство. Затова сигурно няма да е грешка да се вижда благословение и за последващите години и вярващи. Но все пак за този период се казва: „Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни“ (Дан. 12:12), което означава, че се отнася специално за съвременниците на този период. Това са милеристите и по-специално тези от тях, които получили по-ясна представа за очистването на светилището – пионерите на Църквата на адвентистите от седмия ден. Ще представим и този период като графика:

1335-те дни е по-дълъг период от предните два, който приключва в започналото вече последно време. Установяваме силната връзка, която последното видение на Даниил има с предните. Описаното в Дан. 7 и 8 гл. е представено по-разширено в Дан. 11 гл. Но тъй като става дума за много динамични и комплексни събития, последователното им описание в Дан. 11 гл. се нуждае от по-конкретното им разполагане в линията на времето, което се случва в Дан. 12 гл. Така откриваме, че описаното в пасажите на Дан. 11:31-35 и Дан. 11:36-39 се преплита – те се случват паралелно. Във времеви периоди са вкарани доминиращата роля на Католическата църква над светиите (538 г. – 1798 г.), установяването на съюза между църква и държава и помрачаването на Христовата застъпническа служба в небето (508 г. – 1798 г.) и събитието, което ще доведе до очистването на оскверненото светилище (508 г. – 1843/44 г.). Ако за други ключови пророчества от Дан. 11 гл. езиковите им връзки с предните пророчества представляват само едни по-общи указания, то пророчествата от Дан. 11:31-40 вървят със съпътстващи времеви периоди, които разполагат случващото се прецизно във времето.
Времевите периоди в Дан. 12 гл. помагат за прецизното разполагане във времето на много важни събития предсказани в последното пророчество на Даниил. Те са свързани с доминиращата позиция на Римокатолическата църква през Средновековието и греховете й спрямо Бога и Неговия народ.