Статията Тълкуване на книгата Даниил – VI съдържа анализ на това, как пророк Даниил е използвал две конкретни думи в тълкуванията на виденията си. Но когато се отнася за използваните в тази книга думи, анализът ни може да се простре до връзката, която съществува между различни думи и до информацията, която тази връзка ни осигурява. Нека да се спрем на лингвинистичната връзка между виденията в книгата Даниил.
1. Необходимост от изследване на лингвинистичната връзка между виденията в книгата Даниил.
Изследването на думите в библейския текст е ключово, не само защото е свързано с разбирането на тяхното значение, но и защото помага за установяването на връзки между различни части/пасажи, което облекчава тълкуването им. Използването на едни и същи думи с едни и същи или сходни значения в различни части (пасажи, глави или книги) формира лингвинистична (езикова) връзка между тези части, което е надеждно указание за тълкувателя в разбирането на значението им. Затова е много важно, ако тя съществува, да бъде установена. Тъй като подобна връзка между различни части може да съществува и само в рамките на една библейска книга, това се превръща в още една причина всеки текст да бъде разглеждан в своята взаимовръзка с цялата книга.
Именно тази лингвинистична връзка между различни видения на книгата Даниил е ключова в разбирането на най-трудното й за тълкуване пророчество – Дан. 11 гл. Въпреки че пророкът изрично казва още от самото начало, че е „разбрал и проумял видението“ (Дан. 10:1), иронията е, че то си остава най-объркващото и трудно за разбиране. Това обаче не трябва да ни обезсърчава. Наистина трябва да се опитаме да го схванем, защото „това нещо беше истинно и означаваше големи бедствия (голяма война)“ (Дан. 10:1) и има специална вест за Божия народ на последното време (ст. 14) – все ясни указания говорещи за неговата важност. Макар и за целите на тази статия да се занимаваме само с лингвистичната връзка, която съществува между Дан. 11 гл. и други части на книгата, следните две насоки ще бъдат сигурни водачи в изследването на това пророчество по принцип.
Първо, Дан. 11 гл. е последното видение на Даниил, което влиза в групата на дидактическите пророчества – пророчества, които не съдържат сложна символика и образност, а представляват тълкувание на вече дадените такива (за тях говорим повече в статията Макроструктура на книгата Даниил). А това означава, че със сигурност Дан. 11 гл. е стъпила на предните видения и представлява една по-разширена тяхна картина. Това пророчество никога не трябва да бъде изследвано откъснато от предните. Правилното разбиране на случващото се в предните видения ще е отправна точка за разбирането и на това пророчество. Една от важните задачи на всеки изследовател трябва да бъде установяването на връзките между това пророчество и предните.
Второ, в началото на Дан. 11 гл. събитията са отнесени до появата на гръцкото царство и неговото разпадане на четири (ст. 2-4). След това вниманието ни е насочено само върху две от получилите се царства – северното (царството на селевкидите) и южното (царството на птоломеите). Някои много ясни указания в текста водят всички тълкуватели до съгласие, че зад използваните фигури на северния и южния цар трябва да се разбират различни личности и сили, които се появяват в течение на историята и я придвижват напред (повече по въпроса можете да намерите в статията Тълкуване на книгата Даниил – VI). Ключовият момент тук е да се установи, кои точно са личностите и силите, за които става дума в пророчеството, кога точно дадена личност или сила слиза от сцената, за да отстъпи мястото си на следващата и коя точно е следващата сила. Затова от решаващо значение за разбирането на това важно пророчество е установяването на лингвинистичната връзка между него и другите видения на книгата Даниил. Чрез нея ще може да се разбере, на кое от предните пророчества съответства даден момент на пророчеството от Дан. 11 гл. и къде точно се намира в потока на времето и развитието на историята. А това пък ще ни изясни, кои личности и сили трябва да стоят зад фигурите на северния и южния цар в конкретния случай.
Повечето тълкуватели са съгласни, че до Дан. 11:13 може да се проследи историята до времето на царя на селевкидите Антиох III, който в този стих стои зад фигурата на северния цар. Така че в Дан. 11:13-45 би трябвало да е представена историята от цар Антиох III (началото на II в.пр.Хр.) до края на времето. Това е доста обхватен период описан в около 30 стиха. Чрез установяването на лингвинистичната връзка между някои от тези стихове и предишните пророчества бихме могли да имаме яснота, как се придвижва описаната история във времето и следователно, кои сили трябва да стоят зад фигурите на северния и южния цар.
2. Лингвинистична връзка между Дан. 11:22 и Дан. 9:26, 27.
Първият текст от Дан. 11 гл., за който можем да установим някаква лингвинистична връзка с по-ранно пророчество от книгата, е ст. 22. Най-близките до оригинала български преводи на този стих са два:
„Всепотопяващите пълчища ще бъдат потопени и съкрушени от него, дори и сам вождът на завета“ (Синодален превод).
„И помитащите сили ще бъдат пометени и разбити пред него, а също и един княз на завета“ (Верен, 2002 г.).
За съжаление, дори и при тези преводи се загубват някои ключови думи, затова ще се наложи да преведем стиха съвсем буквално:
„И ръцете (силата) на потопа ще бъдат потопени пред него и съкрушени, също и князът на завета.“
Трудно е да се представи този текст на български. Той описва картина на по-малко мощна сила, която бива победена от по-голяма сила. Потопът, с който се представя по-слабата фигура, ще бъде потопен от друг потоп, от по-големия потоп на по-силната фигура, а ръцете на по-слабия потоп (силата му) ще бъдат счупени (съкрушени) от по-големия потоп. По-силната фигура тук е северния цар. Той причинява всичко това на въпросната по-малко мощна сила. Използваният в този стих еврейски корен на думата „потоп“ („шетеф“) се появява като съществително име на много малко места в Стария завет. Тази дума има само една друга употреба в книгата Даниил:
„И след шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и няма да има кои да Му принадлежат; народът на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения“ (Дан. 9:26).
Наличието на две места в една и съща книга на рядко използвана в Библията форма на корен говори за някаква връзка между тези два пасажа. Явно потопът, за който става дума на едното място, трябва да има нещо общо с потопа, за който се говори на другото място. И двата пасажа трябва да касаят една и съща сила и един и същи момент от историята.
Това обаче не е всичко. Освен че ще помете по-слабия потоп, агресорът от Дан. 11:22 ще съкруши и „княза на завета“. Използваната тук еврейска дума „нагид“, която е преведена като „княз“, може да бъде открита само на още две места в книгата Даниил – и двете се намират в пророчеството за седемдесетте седмици от Дан. 9:24-27. Първо тя се появява в съчетание с думата „Месия“ в Дан. 9:25 и след това я откриваме сама в ст. 26 (който сме цитирали по-горе) отнасяща се за „княза, който ще дойде“. Както сме разгледали обстойно в статиите Пророчеството за седемдесетте седмици – IV и Пророчеството за седемдесетте седмици – V, личността, за която се говори в това пророчество, не може да бъде никой друг освен Месията – Исус Христос. Така че откриваме още една връзка между Дан. 11:22 и Дан. 9:26.
Но има и още нещо. Това е думата „берит“ – „завет“. Макар и тази дума да се среща на много места в книгата Даниил, връзката й с въпросния княз е спомената само в посочените два пасажа. „Князът, който ще дойде“ от Дан. 9:26 е същият, който ще „потвърди завет (направи завета силен) с мнозина за една седмица“ (ст. 27). В Дан. 11:22 е представен като „князът на завета“. Значи откриваме и трета дума, която осигурява връзка между двата пасажа. Нека да разположим тези текстове успоредно и да видим нагледно езиковата връзка между тях:
И така, откриваме три точки на взаимовръзка между Дан. 9:26, 27 и Дан. 11:22, така че описаното и в двата пасажа трябва да се отнася до едни и същи фигури от един и същ период от историята. Това не може да означава нищо друго, освен че агресорът (северният цар) в Дан. 11:22 трябва да се отнася за римски император или властимаща фигура във времето на умъртвяването на Месията. По този начин успяваме да установим една много сигурна отправна точка в потока на времето отнасяща се за широко разпростиращия се период от Дан. 11:13-45. Ако със ст. 13 стигаме до времето на царя на селевкидите Антиох III, то при ст. 22 вече сме във времето на Исус Христос и господстващата тогава сила – Рим. Историята в ст. 14-21 трябва да касае периода между Антиох III и Христос, а случващото се от ст. 23 нататък се отнася за времето след разпятието на Христос. Виждаме, как зад фигурата на северния цар от Дан. 11:13 стои един цар на селевкидите и как зад същата фигура в ст. 22 (по-късно в потока на времето) действа римски император.
Ето как откритата лингвинистична връзка между два текста намиращи се на различни места в книгата Даниил помага за по-доброто разбиране на труден пророчески пасаж и за установяването на важни отправни точки в развитието на историята в потока на времето. Тъй като Дан. 11 гл. представлява пророчество разширяващо дадените по-рано пророчества, не е никак изненадващо да открием съвсем явна езикова връзка между него и предишно пророчество. Всъщност тя не е само една. Не по-малко интересен за изследване е и един друг пасаж.
3. Лингвинистична връзка между Дан. 12:6, 7; Дан. 11:32-35 и Дан. 7:25.
След като ангел Гавриил представил цялото последно пророчество на Даниил от Дан. 11:2 до 12:4, останал един въпрос:
„…Докога ще се чака за края на тези чудеса?“ (Дан. 12:6б).
Отговорът не закъснял:
„И чух облечения в ленени дрехи човек, който беше над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, Който живее довека, че това ще бъде след време, времена и половина време и че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили със смазването на силата на святия народ“ (ст. 7).
С тържествена клетва било обявено, че краят, за който бил зададен въпроса, трябва да се очаква, след като изтече период от „време, времена и половина време“ (период от 3 ½ години), в който „святия народ“ (народът на Бога) ще бъде подложен на жестоко гонение и силата му ще бъде смазана. Тъй като този въпрос и отговорът му идват веднага след края на пророчеството, би следвало по някакъв начин да се отнася за него. Затова трябва да открием, дали някъде в него е представен период на преследване на Божия народ. Има само едно място в Дан. 11 гл., където е описано преследване на Божия народ и което трябва да се случи в определено време:
„И ще изврати с ласкателства онези, които беззаконстват против завета; но народът, който познава своя Бог, ще се укрепи и ще върши подвизи. И разумните между народа ще научат мнозина; при все това ще падат много дни от меч и пламък, чрез плен и разграбване. А когато паднат, ще им се окаже малко помощ; обаче мнозина ще се присъединят към тях чрез ласкателства. Дори някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, за да се очистят и да се избелят до края на времето; защото и то ще стане в определеното време“ (Дан. 11:32-35).
Тук се говори за „народът, който познава своя Бог“. Те са наречени още „разумните между народа“, които учат другите хора. Тази група не може да бъде идентифицирана по друг начин освен като Божия народ – същият, който в Дан. 12:7 е наречен „святия народ“.
Също така тук се казва, че на „народа, който познава своя Бог“ ще му се наложи да се укрепи. Явно тези хора ще живеят в много трудна за тях обстановка. Положението за тях ще се усложни дотолкова, че ще бъдат подложени на гонение, от което те ще „падат“ – ще падат от „меч и пламък, чрез плен и разграбване“. Тук те биват представени като победени – точно както се посочва в Дан 12:7, че в периода от „време, времена и половина време“ силата на святия народ ще бъде смазана. В Дан. 11:33 се намеква за период от време, но той е доста общ и неясен – че всичко това ще се случи за неопределен брой „дни“. Ст. 35 е по-ясен, защото изрично казва, че това изпитание ще се случи в „определеното време“. Това трябва да е периода, който е представен по-прецизно в Дан 12:7 като „време, времена и половина време“ или 3 ½ години.
Логическата връзка между двата пасажа показва, че трите и половина години на преследване, за които се говори в Дан. 12:7, са описани по-детайлно в Дан. 11:32-35, но без специфично посочения времеви период. Така трите и половина години от Дан. 12:7 уточняват, колко точно ще продължи преследването на святия народ, докато Дан. 11:32-35 посочва, къде точно в потока на времето и историята ще се случи това преследване. Връзката между двата пасажа е неоспорима като двата осигуряват различни детайли на нужната ни информация.
Дотук успяхме да открием наличието на тематична връзка между два пасажа принадлежащи към едно и също пророчество. По-важното обаче е да установим, дали тези пасажи са свързани по някакъв начин с пророчества дадени на Даниил по-рано и ако съществува такава връзка, дали тя ще ни посочи, къде точно в потока на времето се случва описаното в тях. Разбира се, такава връзка съществува и тя е лингвинистична. За периода от „време, времена и половина време“ от Дан. 12:7 се говори и в Дан. 7:25 (в неговия арамейски вариант):
„Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време“ (Дан. 7:25).
Както виждаме, и тук се говори за преследване на „святия народ“ („светиите на Всевишния“) като и тук те са представени като „смазана сила“ („предадени в ръката“ на потисника си). Всичко се случва за един и същи период от време – „време, времена и половина време“ или 3 ½ години.
Връзката между тези два пасажа е очевидна. И двата съдържат еднакви елементи по отношение на език, хронология и тема. Следователно и двата трябва да се отнасят за едно и също нещо. И тъй като преследващата сила в Дан. 7:25 е малкия рог, то би трябвало и преследващата сила от Дан. 11:32-35 (представена като северния цар) да е същата. А както сме разгледали в статията Тълкуване на книгата Даниил – III, малкият рог е символ, който се отнася за папството. Така Дан. 11:32-35 ни отвежда до Средновековието. Зад фигурата на северния цар тук трябва да видим Рим в неговата папска фаза и господстващата тогава църква, която преследва желаещите да бъдат верни на Бога и да Му се покланят според Писанието и съвестта си.
4. Лингвинистична връзка между Дан. 11:31 и Дан. 8:11-13.
Езиковата връзка на Дан. 11:32-35 с по-рано дадени пророчества обаче не приключва с това. Разширяването на този пасаж с един стих (Дан. 11:31-35) води до установяване и на друга лингвинистична връзка. Този допълнителен стих дава още важни детайли относно представената тук чрез северния цар сила:
„От него ще се повдигнат сили, които ще омърсят светилището, да! – крепостта, ще премахнат вечната жертва и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение“ (Дан. 11:31).
Според този текст от северния цар ще се повдигнат сили, които ще извършат три неща: ще омърсят светилището-крепост, ще премахнат вечната и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение (мерзостта на запустението). И трите момента могат да бъдат открити в дейността на малкия рог от Дан. 8 гл. Така разглежданият пасаж от Дан. 11 гл. е свързан не само с Дан. 7 гл., но и с гл. 8. Тъй като изясняването на лингвинистичната връзка между Дан. 11:31 и Дан. 8 гл. минава през доста сложен теологичен анализ, ще се опитаме да представим нещата по-просто и с по-малко детайли. В Дан. 8 гл. се дава една много важна подробност за дейността на малкия рог:
„Да! Възвеличи се дори до началника на множеството и отне от него вечната жертва; и мястото на светилището му бе съсипано“ (Дан. 8:11).
В последвалото тълкувание ангелът обяснява различните аспекти от вертикалната дейност на малкия рог, но пропуска някои, сред които е моментът със съсипването на мястото на светилището, за който се говори в края на ст. 11. Това е направено в Дан. 11:31, където се използва един по-земен език описващ светилището (за разлика от случващото се в Дан. 8:11, където посоката на движение е от земята към небето). Интересното е, че изразите и в двата текста отнасящи се до светилището („мястото на светилището“ от Дан. 8:11 и „светилището-крепост“ от Дан. 11:31) са написани с мем-представка (буквата „м“ стоящата като представка на определени думи на еврейски). Подобно нещо не е било необходимо да бъде направено. Като че ли авторът умишлено е белязал двете думи, за да може получилата се алитерация да направи впечатление на изследователя и да му помогне да установи връзката между тях. Явно става дума за едно и също нещо. Съсипването на светилището, за което се говори в Дан. 8:11, ще бъде завършено чрез неговото омърсяване споменато в Дан. 11:31.
Освен омърсяването на светилището-крепост силите повдигащи се от северния цар ще са отговорни и за отнемане на вечната. Това е другата точка на контакт с Дан. 8:11, където се казва, че малкият рог ще отнеме вечната от началника на множеството. Дават се и още подробности:
„И множеството беше предадено на него заедно с вечната жертва поради престъплението им; и той тръшна на земята истината, направи по волята си и успя“ (Дан. 8:12).
Разглеждани според оригиналния език както Дан. 8:12, така и Дан. 11:31 описват положение, при което власти или сили действащи от името на антагониста (съответно малкия рог и северния цар) ще премахнат вечната – детайл, който прави двата текста много близки в още една точка на контакт. Това, което силите произлизащи от северния цар правят в Дан. 11:31, трябва да бъде разглеждано като взаимосвързано. Тези сили ще „омърсят светилището“ (Дан. 11:31а), което ще се случи като „премахнат вечната“ (ст. 31б) и като поставят на нейно място „мерзостта, която докарва запустение“ (ст. 31в). Има се предвид, че за да бъде издигната мерзостта на запустението, трябва да бъде премахната вечната. По този начин светилището ще бъде омърсено. И така достигаме и до третата дейност на силите произлизащи от северния цар – издигането на мерзостта на запустението. Този израз от Дан. 11:31 също има своята лингвинистична връзка с Дан. 8 гл.:
„Тогава чух един светия да говори; и друг светия каза на този, който говореше: Докога се простира видението за вечната жертва и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?“ (Дан. 8:13).
В този текст това, което докарва запустение, е наречено „престъпление“, но виждаме, че и в двата текста въпросният проблем има някаква връзка с „вечната“, което е достатъчно основание да приемем, че става дума за едно и също нещо. Макар и мерзостта на запустението да се среща като израз и в Дан. 9:27, то само в Дан. 11:31 и Дан. 8:13 това, което докарва запустение, се намира във връзка с „вечната“. В тези текстове вечната трябва да бъде премахната, за да може тази мерзост да бъде издигната. (За повече информация относно вечната и мерзостта на запустението прочетете статията Мерзостта на запустението.)
Така установяваме, че това, за което се говори в Дан. 11:31, е същото, за което става дума в Дан. 8:11-13. В статията Тълкуване на книгата Даниил – III сме посочили, че вертикалната дейност на малкия рог от Дан. 8:10-12 касае папската фаза на Рим. Това означава, че и в Дан. 11:31 можем да видим дейността на средновековната църква срещу истинското християнство. Тъй като Дан. 11:31 и 11:32-35 всъщност представляват един пасаж, трябва да ги приемем като текст, който описва господстващата през Средновековието църква и престъпленията й срещу учението и Божия народ. В свързания с тях текст от Дан. 12:7 се изяснява и колко точно ще продължи гонението, на което тази църква ще подложи светиите на Бога. Всичко това пък вече е било казано в по-рано дадени на Даниил пророчества – в Дан. 7 и 8 гл.
5. Графично представяне.
Да представим нагледно лингвинистичните връзки между Дан. 11 гл. и по-ранните пророчества от книгата Даниил и как случващото се в Дан. 11 гл. може да бъде вместено в хода на историята според пророчеството:
Благодарение на лингвинистичната връзка между текстове от Дан. 11 гл. и текстове от по-ранни пророчества на Даниил можем да установим, как се придвижва историята в това пророчество през вековете и да разберем, кои са лицата и силите, които стоят зад фигурите на северния и южния цар към даден момент. Така от ст. 2 до ст. 13 историята от Дан. 11 гл. се придвижва от времето на персийския цар Кир (VI век пр.Хр.) до царя на селевкидите Антиох III (II век пр.Хр.) – нещо, около което повечето коментатори са съгласни. В ст. 13 именно Антиох III стои зад фигурата на северния цар.
Лингвинистичната връзка на Дан. 11:22 с Дан. 9:26, 27 изисква да приемем, че при този стих сме отнесени до времето на смъртта на Исус Христос. Тук римски император или властимаща сила трябва да се има предвид в тълкуването на северния цар. Това също означава, че описаното в ст. 13-21 трябва да се е случило между времето на Антиох III и разпятието на Исус, а ст. 23 и следващите трябва да касаят случващото се след разпятието на Христос. Предвид силната лингвинистична връзка на Дан. 11:31-35 с описанието на малкия рог в Дан. 7 и 8 глави тук вече трябва да сме отнесени в Средновековието, в което за период от 3 ½ символични години (Дан. 12:7; 7:25) папството доминира и репресира светиите. Именно то е северният цар тук.
Така благодарение на лингвинистичната връзка между различни части от книгата Даниил можем да придобием някаква яснота относно изключително важното пророчество от Дан. 11 гл. Ако съществува, установяването на тази връзка между различни пасажи трябва да бъде основна задача на изследователя на Свещеното писание.
Изключително важно в изследването на книгата Даниил е установяването на съществуващите лингвинистични връзки между различни нейни части.