В статията Пророчеството за седемдесетте седмици – IV разглеждаме различните събития описани в периода от седемдесет седмици предсказан от пророк Даниил (Дан. 9:24-27) и имайки предвид началото му, което е 457 г.пр.Хр., определяме, кога точно във времето би трябвало да се изпълнят. Сега трябва да проверим историческите източници и да преценим, дали всичко се е изпълнило, както е било предсказано. Последната седмица на периода се занимава с Месията и тъй като Новият завет твърди, че обещаният в Стария завет Месия е Исус Христос, тази последна седмица на периода трябва да описва делото на Исус Христос на земята. Когато проверяваме изпълнението на пророчеството, трябва да преценим, дали личността на Христос се вписва в описаното в него и дали най-важните събития от живота на Исус се случват в посочените от пророчеството години.
Всъщност годината 457 г.пр.Хр. като начало на периода от седемдесет седмици е толкова стабилно установена, че можем да минем и по съвсем друг път да я докажем. Авторите на евангелията в Новия завет не само описват Христовото рождение, кръщение и разпятие, но са се постарали да дадат доста указания, какво друго се е случило, когато Исус се е родил, кръстил и бил разпнат, т.е. те описват и събития паралелни на Христовото рождение, кръщение и разпятие. Така че ако успеем да разберем, кога точно са се случили тези паралелни събития, ще можем да датираме съвсем точно и годините на Исусовото рождение, кръщение и разпятие. А така пък ще сме в състояние да проверим, дали изчислението на пророчеството за седемдесетте седмици, е точно. Така че тук можем да ползваме един прагматичен тест, за да проверим достоверността на пророческия период и неговото начало. Той ще докаже в един практичен вид, че дадено приложение на пророчеството е вярно. Ако трябва да се придържаме стриктно към начина, по който самата Библия разгръща дадена тема или период (както сме направили в статиите Пророчеството за седемдесетте седмици – II, Пророчеството за седемдесетте седмици – III и Пророчеството за седемдесетте седмици – IV), би трябвало да идентифицираме първо указанията, които ни дава текста на самото пророчество и препратките, които той прави. Едва след това идва прагматичният тест, доказателството което минава по по-различен път, но потвърждава оформения вече извод. В тази статия ще направим точно това.
1. Потвърждението на историята и прагматичен тест.
Според Новия завет обещаният в Стария завет Месия е Исус от Назарет (Матей 1:20, 21). Ако това е вярно, би трябвало определени моменти от живота Му да отговарят на описанието на Месията в пророчеството на Даниил за седемдесетте седмици и да са се случили в предсказаното от пророчеството време. Да проверим, дали е така.
1) Кръщението на Христос
Както вече споменахме, когато новозаветните автори описват различни моменти от живота на Исус Христос, те посочват и други, паралелни събития, които са се случили тогава, някои от които могат да бъдат датирани чрез наличните ни исторически източници. Изобщо не е необходимо да датираме всички описани паралелни събития, а само най-ключовите, които евентуално могат да бъдат потвърждение на данииловото пророчество.
За щастие има описано паралелно събитие специално на Исусовото кръщение, така че ако можем да го датираме чрез историческите източници, с които разполагаме, ще можем да датираме съвсем точно и кръщението на Христос и ще видим, дали то се е изпълнило според предсказаното в пророчеството на Даниил. Ще разберем, дали то изобщо е изпълнение на данииловото пророчество. Оттам няма да е трудно да проследим и останалите събития от живота на Исус и ранната църква и да видим, дали отговарят на останалото от предсказаното от Даниил.
Според евангелистите Исус от Назарет е бил кръстен от Йоан Кръстител, скоро след като пророкът започнал своята публична дейност. Евангелист Лука обаче дава повече детайли относно времето, когато това се е случило:
„В петнадесетата година от царуването на Цезаря Тиберий, когато Пилат Понтий беше управител на Юдея, а Ирод – четвъртовластник в Галилея, и брат му Филип – четвъртовластник в Итурейската и Трахонитската област, и Лисаний – четвъртовластник в Авилиния, при първосвещенството на Анна и Каяфа, Божието слово дойде до Йоан, Захариевия син, в пустинята… И когато се кръсти целият народ, и когато и Исус се кръсти и се молеше, небето се отвори и Святият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение“ (Лука 3:1, 2, 21, 22).
И така, било е петнадесетата година от царуването на император Тиберий, когато Йоан започнал да пророповядва и Исус се кръстил. Тогава Той бил помазан за служба от Святия Дух. Ако Исус е Месията, за Когото се говори в пророчеството на Даниил за седемдесетте седмици, значи това е моментът, който е предсказан – Неговото помазване. Следователно ако разберем, коя е била петнадесетата година на император Тиберий, ще знаем и кога точно Исус е бил кръстен. Това не представлява проблем да бъде проверено, но, разбира се, тук от голямо значение са историческите източници. Не всички популярни енциклопедии и речници дават едни и същи дати за определени събития. Затова е нужно да се изследват по-задълбочени разработки по дадена тема (теологични и исторически разработки, статии, монографии и т.н.), които имат предвид гледната точка на библейския автор и са по-прецизни. Например обичайните исторически източници приемат за начало на царуването на император Тиберий годината, в която той започва да царува сам. И това е 14 г.сл.Хр. Това ще рече, че според тази датировка петнадесетата година от царуването му ни отвежда до 29 г.сл.Хр. Само че за хората от онова време (към което спадат и библейските автори), един цар царува и тогава, когато царува едновременно със своя баща (или друг предшественик). А това е била съвсем обичайна практика по онова време и е нормално библейските автори да я имат предвид. Всъщност картината на царуването на Исус заедно с Отец, която някои библейски автори представят или сядането на Христос на трона на Отец (Откр. 3:21), стоят именно на тази древна практика на съвместното царуване на двама царе. Могат да бъдат посочени безброй примери за това, включително и с библейки герои. Така че няма как съвременник на тези традиции като Лука да не се съобрази с това, когато датира годините. Самият той използва в Лука 3:1 формула за датиране на време написана в ориенталски стил (пък и произходът на цялото Писание е източен). Затова и датирането на времето на царуването на Тиберий трябва да бъде според разбиранията на Изтока. Преди да започне да царува сам, Тиберий е царувал две години заедно с император Август като в тези две години той е упражнявал властта на един император. Така че неговото царуване е започнало през 12 г.сл.Хр. (виж Lardner’s „Credibility,“ vol. I.), което ще рече, че щом като Исус се е кръстил в петнадесетата му година, значи това се е случило през 27 г.сл.Хр. А това е годината, която пророчеството на Даниил определя за помазването на Обещания. Нищо чудно, че скоро след кръщението Си Исус проповядвал:
„Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието“ (Марк 1:15).
Христос познавал пророчеството на Даниил за седемдесетте седмици и знаел, че се е кръстил в точно определеното за Месията време и по този начин изпълнил това предсказание. Наистина пророчеството за седемдесетте седмици не може да има някой друг предвид освен Исус от Назарет.
2) Смъртта на Христос
Според пророк Даниил 3 ½ години след помазването на Месията, Той ще се принесе в жертва и ще умре. Значи това невероятно пророчество вкарва служенето и смъртта на Месията във времева рамка. Апостол Йоан също е вярвал, че смъртта на Христос е трябвала да се случи в точно определено време. Когато враговете на Исус се опитали да я осъществят преди идването на това определено време, не им било позволено, „защото часът Му още не беше дошъл“ (Йоан 7:30). Но когато определеното време дошло, Христос потвърдил, че „настана часът“ (Йоан 17:1). Предсказаното от Даниил време на Неговата смърт най-после дошло.
Библейските коментатори са съгласни, че по време на Исусовото служене е имало три Пасхи, а на четвъртата Той е бил разпнат. Това ще рече, че служенето Му е траело около 3 ½ години като смъртта и възкресението Му са се случили във времето на четвъртата Пасха, т.е. през пролетта. Така че трябва само да се придвижим четири Пасхи или 3 ½ години от кръщението на Христос напред, за да стигнем до времето на смъртта Му. Три и половина години от есента на 27 г.сл.Хр. ни отвеждат до пролетта на 31 г.сл.Хр. – точно както е предсказано в пророчеството на Даниил. Именно тогава Исус се принесъл в жертва и едно драстично, свръхестествено разкъсване на завесата в храма показало, че символът е срещнал реалността и повече не е необходимо да се принасят жертви (Матей 27:50, 51). Христос премахнал жертвата и приносът – точно както пророк Даниил предсказал. Не е ли удивително да видиш прецизността на библейските предсказания, които ни уверяват, че наистина Бог държи всичко в ръцете Си и че именно Исус от Назарет е обещаният Спасител, Месията?
3) Краят на благодатното време на юдеите
Сега остана да разберем, какво се случва с останалите 3 ½ години от последната символична седмица, които стигат до края на периода от седемдесет седмици. Прибавени към пролетта на 31 г.сл.Хр. (разпятието на Исус) те стигат до есента на 34 г.сл.Хр. Това е моментът на приключването на този период – 490 буквални години благодатно време определено за юдеите. Какво се е случило тогава? В тази година се повдигнало голямо гонение срещу църквата в Ерусалим. Християните, които дотогава като цяло се били фокусирали върху проповядването на Исус предимно в Ерусалим и Юдея, започнали да проповядват благовестието и в езическата територия на Самария:
„…И в същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Йерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските околии… А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието. Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос. И множествата единодушно внимаваха в това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше“ (Деян. 8:1б, 4-6).
Макар и благовестието вече да се е проповядвало сред езичниците, тъй като много юдеи живеещи в другите римски провинции го чули (Деян. 2:1-12), именно това гонение срещу църквата в Ерусалим „отприщва“ проповядването сред езичниците. А това гонение е свързано с убиването на дякон Стефан:
„И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа. А Савел одобряваше убиването му. И в същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Йерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските околии“ (Деян. 7:59-8:1).
Тук виждаме, как усилията на християните да спечелят юдеите на страната на евангелието вече се насочват към езичниците. Чрез убийството на един от знаковите водачи на ранната църква юдеите показали, че не приемат Исус от Назарет за Месия. И точно тогава периодът от 490 години на благодатно време, който им бил даден, изтекъл. Те вече не били избраната нация. Избран е вече само този, който приеме Исус за Господ и Спасител без значение на раса или народност. Юдеите пропуснали дадения им от небето шанс. Макар и виновни за предаването и умъртвяването на Исус, Бог им дал още една възможност и в следващите 3 ½ години последователите на Христос отдали на спасяването на събратята си евреи. Много от тях осъзнали, какво били направили, покаяли се и приели Исус от Назарет за Месия и Спасител. Но в края на трите и половина оставащи от периода години нацията като цяло отхвърлила тази вест и затова евангелието вече било насочено към езичниците. Евреите не разбрали, че даденото им от небето благодатно време е приключило, пропуснали шанса си и престанали да бъдат избран народ на Бога. Християнската църква заела тяхното място и се превърнала в инструмент, чрез който Господ да направи делото на Исус познато на света. Точно тук се появява и фигурата на Савел (или Павел), апостолът на езичниците. След като вече не можело да се направи нещо повече за обръщането на юдеите като нация, усилията в проповядването на благовестието трябвало да се насочат към езичниците. И затова е бил нужен човек с дарби и посвещение. Точно такъв бил апостол Павел.
Пророк Даниил казва за Месията, че „ще потвърди завет с мнозина за една седмица“ (Дан. 9:27). Това е последната седмица от пророчеството за седемдесетте седмици. И действително периодът между есента на 27 г.сл.Хр. до 34 г.сл.Хр. – седем години – бил период посветен предимно на евреите. Самият Исус прекарал времето на служенето Си предимно сред юдеите. Именно тогава Той представил принципите на небесното царство разширявайки и засилвайки сключения вече завет с евреите (Матей 5-7 гл.) и така изпълнил предсказаното, че ще направи завета „силен“. Когато давал наставления на учениците Си, как да евангелизират, Той им казал:
„Тези дванадесет души Исус изпрати и им заповяда: Не отивайте при езичниците и в самарянски град не влизайте; но по-добре вървете при изгубените овце от Израилевия дом. И като отивате, проповядвайте, като казвате: Небесното царство наближи“ (Матей 10:5-7).
Целта на апостолите трябвала да бъде изгубените от Израил. Ограничените срещи на Исус с езичници и любовта, която показал към тях, доказват, че усилията Му да проповядва благовестието сред юдеите не са били, защото не Го е грижа за езичниците. Той го е правил, защото е знаел, че вече тече последната седмица благодатно време на юдеите и всички Негови и на учениците Му усилия трябвало да се фокусират върху евреите. След разпятието и възкресението Му юдеите имали още 3 ½ ценни години, в които все още можели да обърнат тенденцията и да се покаят пред Бога и затова апостолите продължили да проповядват благовестието предимно в Ерусалим и Юдея. За съжаление, тези усилия не били оценени и благодатта за евреите като нация трябвало да приключи. Господ призовал един друг народ, Който да нарече вече „Свой народ“ – християнската църква. Последните седем години на периода от седемдесетте седмици е най-важната част на пророчеството и затова сме ги разгледали специално в статията Пророчеството за седемдесетте седмици – VI.
4) Наказанието на юдеите
А дали се е появила божествената войска – народът на Княза Месия – да накаже евреите за неверността им, както пророк Даниил пророкувал? И ако се е появила, кога точно е станало това? Нашата логика подсказва, че щом като юдеите са се провинили толкова сериозно и са пропуснали да се възползват от даденото им благодатно време, значи би трябвало да бъдат наказани, веднага след като то свърши, т.е. в 34 г.сл.Хр. и нататък. Божията милост и справедливост обаче надминават човешката логика. Малко преди да бъде разпънат на кръст, Исус предсказал, какво ще се случи с юдеите. Обръщайки се към тях Той казал:
„Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му“ (Матей 21:43).
В крайна сметка юдеите нямало да откликнат на Божия призив и трябвало да бъдат заменени от друг народ. И все пак, вместо да получат веднага полагащото им се наказание, на тях им била дадена още една отсрочка:
„И като излезе Исус от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат зданията на храма. А Той им отговори: Виждате ли всичко това? Истина ви казвам: Тук няма да остане камък върху камък, който да не се срине… Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това“ (Матей 24:1, 2, 34).
Христос предсказал разрушаването на Ерусалим и храма като потвърдил пророчеството на Даниил, че „градът и светилището“ ще бъдат погубени (Дан. 9:26б). Но Божията милост отново се проявила. С изтичането на благодатното им време евреите загубили привилегията да бъдат Божий избран народ, но им бил даден шанс да се осъзнаят и обърнат към Бога като отделни личности. Времето за това било „едно поколение“, което за библейските разбирания било 40 години. Докато поколението, което било свидетел на Исус, не си отишло, всеки отделен юдеин имал шанс да преосмисли нещата и да се покае. Освен това Бог трябвало да бъде справедлив. Една много голяма част от юдеите живеели из други римски провинции. Те също били част от народа на завета и трябвало да разберат, какво се случило в Юдея и Ерусалим между 27 и 34 г.сл.Хр. Затова и когато апостол Павел отивал в някой град, той започвал да проповядва за Исус първо на юдеите и ако те откажели да го слушат (както ставало в повечето случаи), тогава той се обръщал към езичниците (Деян. 13:45, 46).
Божията милост продължавала да чака в рамките на едно цяло поколение. То обаче започнало да си отива. Предсказаното от Даниил повече не можело да чака. Ерусалим и храмът трябвало да срещнат своята съдба. И наистина, в резултат на едно юдейско възстание римските войски предвождани от Тит унищожили Ерусалим и храма през 70 г.сл.Хр., около 40 години след смъртта на Христос – точно както самият Той предсказал. Може би не е учудващо, че армията, която е извършила това, била римската. Юдея по времето на Христос била римска провинция и само тази армия би могла да накаже една цяла нация по онова време. Но не беше ли наречена тази армия в данииловото пророчество „народът на княза“ (Дан. 9:26)? Армия на Исус ли е римската армия? И ако е, винаги ли е била такава?
Първо, нека да не забравяме, че унищожението на Ерусалим и храма било в резултат на едно юдейско възстание. Ако не е имало възстание, римляните не биха унищожили града, т.е. не желанието на римляните за унищожение на Ерусалим го е предизвикало, не те са били инициаторите.
Второ, както сме посочили в статията Пророчеството за седемдесетте седмици – IV, и друг път се е случвало Бог да използва армия на езичници, за да накаже някого, но след това действията на този народ излизат от контрол и накрая самият той бива определен като враг. Ще посочим само случая с асирийската армия:
„Горко на асириеца, жезъла на гнева Ми, тоягата, в чиято ръка е Моето негодувание! Ще го изпратя против един нечестив народ и ще му дам заръка против народа, на който се гневя, за да извърши грабеж и да улови плячка, и да ги стъпче като калта по пътищата. Обаче намерението му не е да направи така, нито мисли така сърцето му; а в сърцето му е да съсипе и да изтреби не малко народи… Затова, когато Господ завърши цялото Си дело над хълма Сион и над Йерусалим, ще накажа, казва Той, плода на надменното сърце на асирийския цар и славенето на надигнатите му погледи… Дали секирата ще се възвеличава против този, който сече с нея?… Затова Господ, Господ на Силите, ще прати на тлъстите му мършавост и под славата му ще се запали пожар като пожар от огън… И Господ на Силите ще подбуди против него бич…“ (Исая 10:5-7, 12, 15а, 16, 26а).
Асирийската армия по времето на Исая била инструмент в Божията ръка, за да накаже Ерусалим. След това обаче асирийците превишили определеното им от небето и самите те стигнали до положение да се превърнат в Божии врагове. Това е само един от случаите, при които Господ може да си послужи чрез една езическа армия и която после отива до крайност и затова самата тя трябва да бъде наказана. Точно по този начин бива описана в Дан. 9:26, 27 и войската, която ще накаже евреите. Първо тя е определена като „народ“ на Месията, но след това е наречена „запустител“ и „мерзостта на запустението“. Това се изпълва съвсем точно в лицето на Рим, който послужил на Божиите цели за наказването на юдеите, но след това се обръща срещу самия Бог и Христос и така се превръща във враг на Божеството.
Както виждаме, всичко се изпълнило точно, както било предсказано. Не можем да имаме никакво съмнение, че Исус от Назарет е обещаният в Стария завет Спасител. Моментите от живота Му, които могат прецизно да бъдат датирани, доказват правилността на приложението на пророчеството за седемдесетте седмици според историческото тълкувание; доказват, че началото на този период е есента на 457 г.пр.Хр и също доказват валидността на принципа „ден-година“.
5) Прагматичен тест
Всъщност дори и да не знаехме, коя точно е визираната в пророчеството за седемдесетте седмици заповед за съграждането на Ерусалим и да не знаехме, в коя година тя е влязла в сила, пак щяхме да стигнем до същите години, ако минем по пътя на прагматичния тест, т.е. ако тръгнем по обратния ред, пак ще стигнем до същия извод. Можем с абсолютна категоричност да посочим 27 г.сл.Хр. като годината на кръщението на Исус. Тъй като то трябва да се случи в края на 69-та седмица и да даде началото на седемдесетата седмица от пророчеството на Даниил, значи периодът трябва да започне 483 години преди кръщението Му (което ни отвежда до 457 г.пр.Хр.) и да свърши 7 години след него (което пък ни отвежда до 34 г.сл.Хр.). Откъдето и да тръгнем, стигаме до едни и същи години и до едни и същи изводи. Наистина, пророчеството за седемдесетте седмици и годината 457 г.пр.Хр. като негово начало са толкова стабилно установени, че никой не може да ги оспори. Имаме поредното потвърждение за божествения произход на Библията и че Исус от Назарет е Спасителят на света.
2. Рождението на Христос.
Коя е точната година на рождението на Христос, е въпрос, който е бил тема на много дискусии. Интересното е, че ако приложим за него същия метод, както направихме за Исусовото кръщение и смърт, ще можем да намерим отговор и на този въпрос.
Евангелист Лука ни дава някои детайли, които ни помагат да научим още нещо много важно за Исус Христос. Макар и пророчеството на Даниил да не ни занимава с годината на рождението на Месията, а само с тези на помазването (кръщението) Му и смъртта Му, Лука дава един детайл, който може да ни помогне да разберем и кога Христос е бил роден:
„И сам Исус беше на около тридесет години, когато започна служението Си…“ (Лука 3:23).
Вече знаем, че можем да посочим със сигурност, че Исус е започнал Своята публична дейност, след като бил кръстен от Йоан през есента на 27 г.сл.Хр. Лука ни казва, че Христос е бил на 30 години, когато това се случило. Това ще рече, че Той би трябвало да е бил роден през 4 г.пр.Хр. (не забравяме, че няма нулева година и в този случай от 1 г.сл.Хр. преминаваме директно към 1 г.пр.Хр.). Дали тази година може да бъде потвърдена по някакъв начин? Да, може, като и този път на помощ ни идва евангелист Лука. Когато говори за Исусовото раждане, той казва:
„А в онези дни излезе заповед от Цезаря Август да се извърши преброяване по цялата земя. Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия“ (Лука 2:1, 2).
Император Август е правил няколко преброявания, но Лука уточнява, че Исус се е родил по време на първото преброяване от управлението на Квириний. Критиците на Свещеното писание използват този текст, за да докажат неговата недостоверност, защото е добре документиран факт, че Квириний става управител на Сирия и Юдея едва през 6 г.сл.Хр. – доста след посочваната вероятна година за рождението на Исус. Квириний става управител на Юдея, когато Архелай е бил поставен за цар на Юдея, но и Свещеното писание (Матей 2:22), и Йосиф Флавий („Древности“, 17.8.1-4, 17.13.1-5; 18.1.1-6) посочват, че това е било след рождението на Исус и смъртта на Ирод. И така, докладът на Лука ли е неточен или неговото интерпретиране от някои историци?
Както винаги в тълкуването на Свещеното писание и тук трябва да имаме предвид гледната точка на библейския автор. Говорейки за Квириний Лука използва думата „хегемон“, която е с по-общо значение от думата „управител“. В периода 7 г.пр.Хр. – 4 г.сл.Хр. управител на Сирия бил Варус, а в това време Квириний е бил управител на Силиция, която била провинция на Сирия. Варус обаче не бил стабилен администратор, на когото да може да се разчита, докато Квириний бил достоен за доверие и забелжителен военачалник. Затова по време на преброяването от 7-8 г.пр.Хр. император Август възложил тази задача за територията на Палестина на Квириний и по този начин прескочил авторитета на Варус. Напълно е възможно по времето на раждането на Исус Варус да е започнал сериозно да губи авторитета си и всъщност този, който в действителност е носил отговорност за цяла Сирия, да е бил Квириний.
Латински надпис от 1764 г. посочва, че Квириний е служил като управител на Сирия в два случая. Други документи посочват годините между 12 и 2 г.пр.Хр. като неговия първи случай, когато е предвождал потушаването на един бунт, а 6 г.сл.Хр. като неговия втори случай, когато официално става управител на Сирия. Така че неговото встъпване в длъжност като управител на Сирия през 6 г.сл.Хр. било всъщност неговото второ управление на тази територия, като преди това пак е изпълнявал ролята на управител на тази територия. Така че не само че Исус е бил роден, когато същинският управител на Сирия бил Квириний, но можем да датираме и посоченото преброяване. То се е случило през около 4 г.сл.Хр. Арменският историк Мойсей от Корене („Арменска история“ 2:26) казва, че през 3 г.пр.Хр. представители на Рим отишли в Армения, за да поставят изображения на император Август в храмовете на тази територия. Според него това е станало в резултат именно на записването споменато от евангелист Лука. Целта на това записване било да се оформи официална декларация на преданост на всички жители към император Август в чест на сребърния му юбилей.
И така, датирането на рождението на Исус чрез паралелни на него събития, които могат да бъдат проверени чрез наличните ни исторически източници, ни отвежда до годината 4 г.пр.Хр. като година на рождението на Исус. Като се има предвид, че Исус е бил на 30 години, когато е започнал Своето публично служене, биваме отведени до 27 г.сл.Хр. А това пък е поредното потвърждение, че пророчеството на Даниил за седемдесетте седмици се е изпълнило съвсем прецизно, а визираният в него Месия е Исус от Назарет.
3. Данни за другите събития от пророчеството за седемдесетте седмици.
След това обстойно изследване на пророчеството за седемдесетте седмици от Дан. 9:24-27 установихме, че този период започва през 457 г.пр.Хр., а изпълнението на посочените в него събития, историческите източници, които ползвахме за датирането им и прагматичния тест, който приложихме, изцяло доказват тази година. Това пророчество доказва и че Исус от Назарет е обещаният Спасител на човечеството.
Разбира се, не разполагаме с данни за изпълнението на абсолютно всяко от предсказаните събития. Например няма данни дали наистина строителните дейности по изграждането на Ерусалим са приключили през 408 г.пр.Хр. Това не означава, че не са приключили тогава. Просто не разполагаме с данни. Тъй като обаче в това пророчество се отделя най-много място за Месията и Той е неговият фокус, не е и толкова важно да знаем, какво е станало. Значимите моменти около пророчеството за седемдесетте седмици са неговото начало и началото на последната му седмица. И за двата случая имаме толкова обилна и сигурна информация, че едва ли можем да очакваме някакво археологическо откритие, което да я опровергае.
Също не е от голямо значение, дали ще намерим някакво потвърждение, че убиването на дякон Стефан и призоваването на апостол Павел са се случили през около 34 г.сл.Хр., с което благодатното време на юдеите приключва. Макар и книгата Деяния на апостолите да не посочва конкретна година за убиването на дякон Стефан и обръщането на Павел, според някои тълкуватели определени насоки в нея ни отвеждат именно до 34 г.сл.Хр. Изследването започва с годината на завеждането на Павел пред Галион, управителя на Ахая (Деян. 18:12). Тя може да бъде определена. Според един надпис намерен в Делфи Галион е бил управител на Ахая през 51-52 г.сл.Хр. Следва едно придвижване назад във времето ръководено от наличните в Новия завет указания за служенето на апостол Павел и стигаме приблизително до 34 г.сл.Хр. като времето на обръщането му. Но и това не е чак толкова важно. Най-нужните ни моменти от пророчеството са здраво установени и доказани. Затова без притеснение можем да приемем и останалото.
4. Потвърждение на началото на Изследователния съд.
Интересното е, че правилното интерпретиране и приложение на пророчеството за седемдесетте седмици води до доказването и на едно друго пророчество. Пророчеството от Дан. 9:24-27 е тясно свързано с пророчеството за очистването на светилището от Дан. 8 гл. В статиите Пророчеството за седемдесетте седмици – VI, Тълкуване на книгата Даниил – VIII и Начало на Изследователния съд разглеждаме обстойно, какви са тези връзки. Тук само ще обобщим. В Дан. 8 гл. пророкът вижда видение за овен, козел и един малък рог, чието значение бива обяснено на Даниил от един ангел. Тогава му се казва, че „до две хиляди и триста денонощия… светилището ще се очисти“ (ст. 14). Именно тази част от видението остава неразбрана. След няколко години същият този ангел се връща при Даниил с уверението, че това, което му е било неясно от предното видение, сега ще го разбере (Дан. 9:21-23). И тогава, като обяснение на видението от Дан. 8 гл., ангелът дава на Даниил пророчеството за седемдесетте седмици. Когато ангелът казва на Даниил: „Седемдесет седмици са определени за народа ти…“ (Дан. 9:24), думата, която е използвана, е „хатак“, която буквално означава „отрязвам“ (по-абстрактното й значение е „определям“). Значи периодът от седемдесет седмици е отрязан от нещо. Естествено това трябва да е друг времеви период. Единственият достатъчно дълъг период, от който седемдесет седмици могат да бъдат отрязани, е периодът от 2300 денонощия – този, за чието по-добро разяснение ангелът бил отишъл при пророк Даниил. А това ще рече, че ако знаем, кога започва периодът от седемдесет седмици, ще разберем, кога започва и периодът от 2300 денонощия. А това ние го знаем – 457 г.пр.Хр. Две хиляди и триста години след есента на 457 г.пр.Хр. ни отвеждат до есента на 1844 г. Според пророчеството на Даниил тогава трябва да започне очистването на небесното светилище. Да го представим схематично:
Така чрез най-дългото пророчество на Даниил биваме принесени до средата на XIX век. Годината 1844 г. не останала скрита за искрените вярващи от XIX век. Проблемът е, че тогава те не разбирали, какво означава очистването на светилището и мислили, че тогава Исус ще се завърне на земята. Разбира се, това не се случило и последвало голямо разочарование. По-късно онези от очакващите Второто пришествие вярващи, които формирали адвентистите от седмия ден, разбрали, че става дума не за завръщането на Христос, а за очистване на небесното светилище или казано по друг начан, за започването на един Изследователен съд, който ще предшества самото Пришествие. Така че не годината била изчислена неправилно, а събитието.
Понеже Исус не се завърнал в очакваното време, това и до днес дава повод на критиците на адвентистите от седмия ден да ги осмиват и да твърдят, че през 1844 г. нищо не се случило. Само че тези хора забравят (а може би не знаят), че пророчеството за очистването на светилището от Дан. 8:14 е тясно обвързано с това от Дан. 9:24-27, защото второто е дадено като изяснение на първото. Ако вярваме, че Дан. 9:24-27 ни отвежда до времето на Месията и че предсказва най-важните моменти от Неговото служене и ако вярваме, че всичко това се е изпълнило в живота на Исус Христос, значи сме задължени да вярваме, че и Изследователният съд е започнал в небето през есента на 1844 г. Не е необходимо да видим, че нещо се случва. Достатъчно е да вярваме на пророчествата. Това, което е свързано с Исус Христос, се е изпълнило с абсолютна точност. И понеже то е само част от по-големия период от 2300 денонощия свършващи през 1844 г., то гарантира сигурността и на неговото изпълнение. Така както сме сигурни, че Исус се е появил в точното време според пророчеството, така можем да сме сигурни и че през есента на 1844 г. е започнала първата фаза на очистването на небесното светилище наречена още „Изследователен съд“. Двете пророчества са напълно обвързани. Ако приемаш едното, трябва да приемеш и другото.
Несъгласните с учението за Изследователния съд се изправят пред поредната пречка в опровергаването му – с него трябва да опровергаят и приложението на пророчеството за седемдесетте седмици през годините и специално – в живота и служенето на Исус Христос. Смятаме, че такава задача е непосилна. Доказателствата са в подкрепа точно на обратната теза. А дали някой ще ги приеме – това си остава негов избор. Адвентистите от седмия ден са избрали да вярват на Свещеното писание и неговите пророчества, защото те са сигурният водител, на който може да се има доверие.
Наличните исторически източници потвърждават изпълнението на пророчеството на Даниил за седемдесетте седмици, а прагматичният му тест доказва в един по-практичен вид верността му. Това пророчество потвърждава изпълнението на пророчеството за очистването на небесното светилище и началото на Изследователния съд през 1844 г.