В статията Значение на Деня на умилостивението установяваме, че древният еврейски празник Денят на умилостивението (Лев. 16:1-34; 23:27-30) говори за един съд, чието провеждане започва в последното време и се простира до унищожаването на греха, неспасените и Сатана. Най-ключовата му за нас фаза е т.нар. „Изследователен съд“, който предхожда Второто пришествие на Исус и в който се изследват житейските дела на всички изповядващи, че са приели спасението чрез Христос. В този съд се преценява, кой е бил истински покаян и искрен Негов последовател и в резултат на това е станал годен да живее на новата земя, и кой – не. На този съд греховете на всички оправдани биват заличени от небесните архиви и оправданите стоят пред Бога като че никога не са съгрешавали, а отговорността за греховете им се прехвърля върху Сатана. Така че в крайна сметка в този съд се преценява, кой ще бъде спасен и кой – не, което го прави изключително важен.
Щом като този съд се провежда в последното време – времето, в което ние живеем – и е от такава значимост за нас, можем ли да знаем, кога ще започне той? Да, можем. И тук на помощ ни идват пророчествата. Извън типологичното описание на този съд дадено в Лев. 16 гл. едно негово апокалиптично пророческо описание можем да намерим в Дан. 7 гл., а в осма и девета глави на същата книга е предсказано и кога точно ще започне този съд. Нека да видим, какво има да ни каже книгата Даниил за Изследователния съд и специално за неговото начало.
1. Обзор на Дан. 7 гл.
В Дан. 7 гл. пророкът записва първото от няколко видения, които му биват дадени лично. Това видение е паралелно на пророческия сън даден преди много години на цар Навуходоносор (Дан. 2 гл.). Само че вместо случващото се в човешката история да бъде символизирано от един образ съставен от различни метали, на Даниил са му показани същите световни империи на Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим като диви зверове – лъв, мечка, леопард и един четвърти звяр, който не може да се сравни с нищо в природата.
На главата на четвъртия звяр има десет рога (Дан. 7:7, 20), сред които се появява един малък рог с „очи като човешки очи и уста, които говореха надменно“ (ст. 8). Десетте рога съответстват на желязото от ходилата на образа от Дан. 2 гл., а малкият рог – на калта по ходилата му. Калта и малкият рог са символи на папството. И двете видения завършват с установяването на Божието царство. По-долу представяме схема описваща най-общо тези видения, но едно тяхно по-обстойно разглеждане можете да намерите в статиите Петте царства, Кал и желязо – I, Кал и желязо – II и Отстъпление в църквата.
Тук виждаме много ясно изразен принципа на рекапитулацията, по който се развиват апокалиптичните видения – виденията се повтарят обхващайки един и същи времеви период започващ с времето на пророка и завършващ с установяването на Божието вечно царство, като всяко следващо видение добавя нови елементи и формира нова перспектива.
2. Нов елемент в Дан. 7 гл.
Дан. 7 гл. рекапитулира (повтаря) Дан. 2 гл., но освен че сменя перспективата, добавя и един нов елемент. Това е началото на някакъв съд (Дан. 7:9-14).
В момента ни интересува именно този съд. Две неща правят впечатление в това пророческо описание на съда. Първо, той се случва на небето:
„Гледах, докато бяха положени престоли и Старият по дни седна, Чието облекло беше бяло като сняг и космите на главата Му – като чиста вълна, престолът Му – огнени пламъци, и колелата Му – пламтящ огън. Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха и мириади по мириади стояха пред Него; съдилището бе открито и книгите се отвориха“ (Дан. 7:9, 10).
Очевидно това е една небесна сцена. Поставя се началото на един съд, който се провежда на небето, където е Божият престол.
Второ, този съд се случва преди Второто пришествие на Христос. Това е съд, който започва и функционира, след като папството се е появило вече на световната сцена (Дан. 7:8-10, 21, 22). Към края на този съд Даниил вижда друга сцена в небето, която изисква да приемем, че той се случва преди Пришествието:
„Гледах в нощните видения и, ето, един като Човешки Син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и го доведоха пред Него. И на Него бе дадено владичество, слава и царство, за да Му слугуват всички племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно – то няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши“ (ст. 13, 14).
По време на съда срещу Него Исус Христос идентифицирал Себе Си с този небесен „Човешки Син“ описан от пророк Даниил (Матей 26:63, 64). Човешкият Син бива доведен до Стария по дни и тогава получава владичеството над всички хора. Така че според Дан. 7 гл. Христос получава Своето царство и всички, които са достойни да бъдат поданици на Неговото вечно господство, в края на небесния съд. След това Той ще дойде за втори път на земята, за да приведе в изпълнение решенията на този съд:
„Ето, ида скоро; и у Мен е наградата, която давам, да отплатя на всеки според каквито са делата му“ (Откр. 22:12).
Отплащането на всеки според делата му (Матей 16:27) изисква първо да се проведе съд, на който да се провери, на кого как трябва да бъде отплатено. Едва когато съдът приключи, може да се премине към даването на отплатата – прилагането на присъдите на съда. И това ще стане, когато Човешкият Син се завърне на земята. Само че този път Той няма да дойде на земята като скромно бебе, но като „Цар на царете и Господ на господарите“ (Откр. 19:16), за да приключи със Сатана и греха и за да вземе народа Си при Себе Си (Йоан 14:1-3).
Щом като този съд започва преди Второто пришествие, докато малкият рог все още съществува (Дан. 7:10, 11), това означава, че делата на определени хора започват да се изследват, докато все още земната история продължава. Следователно това трябва да е Изследователният съд. Но кога точно преди Пришествието ще се случи този съд? Уточнява ли се в пророчествата някакво конкретно време за това велико събитие?
3. Начало на Изследователния съд.
Добрата новина е, че има библейски пророчества, които уточняват конкретно време, когато Изследователният съд започва. Това допълнение относно Изследователния съд, което Дан. 7 гл. прави, е толкова важно, че на Даниил му се дава още едно видение – Дан. 8 гл. – което дава още разяснения по въпроса. Естествено, и това видение минава по установената вече за виденията схема на рекапитулацията – повтаряне на виденията с даване на нова перспектива и внасяне на нови елементи.
Едно по-детайлно разглеждане на пророчествата от Дан. 8 гл. можете да намерите в статиите Тълкуване на книгата Даниил – III и Тълкуване на книгата Даниил – IV. В тази глава папството е представено чрез вертикалното действие на един малък рог, който атакува светилището на небето. „Потъпкването“ (Дан. 8:11-13) на светилището, което малкият рог извършва, води до неговото омърсяване и затова се казва, че трябва да бъде очистено. Говори ли се някъде в Писанието за едно омърсено светилище, което трябва да се очисти? Да. Очистване на светилището в древния Израил ставало в Деня на умилостивението (Лев. 16 гл.). В този ден се извършвало окончателното заличаване на греховете, които били изповядани, простени и символично прехвърлени върху светилището през изтеклата година. По този начин светилище и народ бивали „очиствани“ от греховете (Лев. 16:18-22). Всеки, който бил включен в това дело на очистване, бивал освободен от по-нататъшна отговорност за досегашните си грехове. По този начин неговата принадлежност към заветния народ се потвърждавала отново. Но който не можел да остане повече в заветно отношение, бивал изключван от Израил. Така всеки израилтянин бивал основно изпитван в старозаветния Ден на умилостивението. Затова този ден носел характера на съд. За евреите Денят на умилостивението е бил ден на съд (Лев. 23:27-29). Това е важно да бъде отбелязано, защото означава, че очистването на светилището (което се случва в Деня на умилостивението) в Дан. 8 гл. представя Изследователния съд в Дан. 7 гл., само че чрез друг език и образност. Всъщност цялата гл. 8 е представена в символиката на Деня на умилостивението, но важното в случая е, че небесната сцена на съда в Дан. 7 гл. и очистването на светилището в Дан. 8 гл. касаят едно и също събитие – Изследователният съд. Така че ако знаем, кога започва очистването на светилището от Дан. 8 гл., ще знаем и кога започва съда от Дан. 7 гл. И обратно. Защото те са едно и също събитие.
Един от най-интересните моменти във видението от Дан. 8 гл. е, че се дават времеви ориентири за изпълнението на пророчеството. Не че няма такива в Дан. 7 гл. Има, но те са свързани повече с края на съда (Дан. 7:25, 26). Началото му обаче не е обвързано с времеви период (ст. 8-10). Това, което е прескочено в Дан. 7 гл., е дадено в Дан. 8 гл. (По-обстойно разглеждане на въпроса за времето на съда в книгата Даниил можете да намерите в статията Времето на съда в книгата Даниил.) В Дан. 8:13 се задава въпроса: „Докога се простира видението…, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?“ И веднага се дава отговорът:
„…До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти“ (Дан. 8:14).
И така, тук не само имаме пророчество за очистване на светилището, но това събитие е вече обвързано с определено време – ще се случи до 2300 денонощия. След 2300 денонощия светилището ще се очисти или, казано по друг начин, ще започне Изследователния съд от Дан. 7 гл.
След даването на този отговор Даниил поисква да разбере видението и получава обяснение от един ангел (Дан. 8:15-25). Има обаче една част от това видение, която ще трябва да остане неразбрана от пророка, поне засега:
„А казаното видение за денонощията е вярно; все пак обаче запечатай видението, защото се отнася до далечни дни“ (Дан. 8:26).
Това се отразява доста тежко на Даниил:
„Тогава аз, Даниил, примрях и боледувах няколко дни; после станах и вършех царските работи. А се чудех за видението, защото никой не го разбираше“ (ст. 27).
Какво точно във видението не разбирал Даниил? Не може да става дума за цялото видение. Като се има предвид, че символите на овена, козела и малкия рог били ясно разтълкувани и дори идентифицирани от ангела, кръгът от възможности се стеснява.
В Дан. 8:1, 2 Даниил три пъти споменава думата „видение“ и всеки път тя е една и съща – еврейската дума „хазон“. След това Даниил описва, какво е видял в „хазон“: овен, козел, малък рог и т.н. Следователно „хазон“ се отнася до цялото видение от гл. 8., по-голямата част от което пророкът разбрал. Но когато говори специално за 2300-те денонощия, Даниил използва различна дума за видение – „маре“:
„А казаното видение (евр. „маре“) за денонощията е вярно… Тогава аз, Даниил, примрях и боледувах няколко дни; после станах и вършех царските работи. А се чудех за видението (евр. „маре“), защото никой не го разбираше (евр. „бин“)“ (ст. 26а, 27).
Следователно в Дан. 8 гл. се употребени две думи за „видение“ – „хазон“ за цялото видение и „маре“ за Дан. 8:14 относно 2300-те денонощия и очистването на светилището – онази част, която Даниил не разбрал. Единственото, което Даниил не разбрал от това видение, била времевата част – частта говореща за очистването на светилището след 2300 денонощия. Струва си да се изясни и коя е еврейската дума, която се използва в Дан. 8:27 за „разбираше“ – това е еврейският глагол „бин“.
Защо са нужни всички тези уточнения относно оригиналните думи? Защото в следващата глава на книгата Даниил – гл. 9 – се описва появата на същия ангел, който изяснил на пророка видението от гл. 8 и който го оставил с времевата част от видението неразбрана. Причината отново да се яви на Даниил ангелът обяснява така:
„Дори още като говорех в молитва, мъжът Гавриил, когото бях видял в предишното видение, като летеше бързо, се приближи до мен около часа на вечерната жертва. Той ме вразуми, като говорѝ с мен и каза: Данииле, сега излязох да те направя способен да разбереш. Когато ти започна да се молиш, заповедта излезе; и аз дойдох да ти кажа това, защото си възлюбен; затова размисли за работата и разбери видението“ (Дан. 9:21-23).
Ангелът твърди, че целта на идването му е да направи Даниил да разбере нещо. Да разбере какво? Ако се обърнем към оригиналния език, става много ясно, какво е искал ангелът да обясни на Даниил:
„Дори още като говорех в молитва, мъжът Гавриил, когото бях видял в предишното видение (евр. „хазон“), като летеше бързо, се приближи до мен около часа на вечерната жертва. Той ме вразуми, като говорѝ с мен и каза: Данииле, сега излязох да те направя способен да разбереш (евр. „бин“). Когато ти започна да се молиш, заповедта излезе; и аз дойдох да ти кажа това, защото си възлюбен; затова размисли (евр. „бин“) за работата и разбери (евр. „бин“) видението (евр. „маре“)“ (Дан. 9:21-23).
Ясно е, че ангелът от предното видение („хазон“) идва отново при Даниил да му помогне да разбере („бин“) видението („маре“) – „маре“ за 2300-те денонощия, за което пророкът изрично казва в Дан. 8:27, че не го е разбрал („бин“).
Връзката на Дан. 9 гл. с гл. 8 е вече очевидна. Ангелът е дошъл да изясни на Даниил видението за 2300 денонощия от гл. 8. И правейки това ангелът казва в гл. 9:
„Седемдесет седмици са определени за народа ти… И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим до княза Месия ще бъдат… И след шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен… Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица…“ (Дан. 9:24-27).
Това е много интересен момент. В изясняване на пророчеството за 2300-те денонощия се дава друго пророчество от 70 седемдесет седмици (или 490 дни) – един по-малък времеви период. Значи за да се разбере големия период от време е нужен един по-малък. Как точно става това? Ангелът казва, че тези 70 седмици (490 дни) са „определени“ за народа на Даниил, за юдеите, и в този период ще се появи Месията, обещаният заместник за греховете на човечеството. Използваната тук дума на еврейски означава „отрязани“. Седемдесет седмици са отрязани от какво? Естествено, от това времево пророчество, което ангелът дошъл да разясни – 2300 денонощия.
Тук имаме два времеви периода, които са изразени по много нетипичен за човешкия говор начин и които не могат да бъдат приложени буквално. Затова те трябва да бъдат разглеждани според принципа за тълкуване „ден-година“ (прочетете статиите Принципът „ден-година“ – I и Принципът „ден-година“ – II). Това означава, че при по-големия период става дума за 2300 буквални години, от който е отрязан по-малък период от 490 години.
Щом като ключът към разбирането на големия период е разбирането на по-малкия, нека сега да насочим фокуса си върху малкия период. Разгледали сме го по-подробно в статията Едно пророчество за смъртта на Исус, но тук ще отбележим основните моменти. Какво точно ще се случи в него?
„Седемдесет седмици са определени за народа ти и за святия ти град за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството и да се помаже Пресвятото. И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради наново, с улици и окоп, макар в размирни времена. И след шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и няма да има кои да Му принадлежат; народът на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения. Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време“ (Дан. 9:24-27).
Няколко много важни неща ще се случат в рамките на 490 години, което определя един благодатен период за юдеите. Тяхното отстъпление и бунтове срещу Бога няма да бъдат толерирани непрекъснато. Дадени са им 490 години, които те трябва да използват разумно, ако искат да останат Божий народ. Ако при изтичането им юдеите бъдат намерени отново в бунт срещу небето, техните привилегии като избрана нация ще бъдат преустановени.
Самият период от 490 години е разделен на три периода – 7 седмици (49 години), 62 седмици (434 години) и 1 седмица (7 години). Четиридесет и деветте години са определени за възстановяването на Ерусалим. След тях идват още 434 години и тогава Месията (обещаният заместник за греховете) ще се появи. Но това означава, че Месията ще се появи някъде в последната седмица – в последните седем години от дадения период. Нещо повече. Казва се, че „Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица“. За да потвърди завет в рамките на целия период от седем години, би трябвало Месията да е в наличност от самото му начало. А с края на този период, който минава под знака на Месията, идва и края на благодатното време на юдеите.
Какво точно обаче ще се случи в този период от седем години? „В половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът“. Три и половина години след началото на последния период от седем години, в неговата среда, Месията „ще бъде посечен“ и ще направи така, че жертвоприношенията и приносите да не са вече необходими. Това не може да означава друго, освен че Той ще принесе Себе Си като върховна жертва, с което ще сложи край на символа на жертвоприношението. Значи в средата на този период Месията ще умре.
Но тази божествена личност е наречена „Месия“, което означава „Помазаник“. За да умре като Месия, Той би трябвало да бъде помазан преди това. Всъщност щом като присъства в целия период като Месия, значи Той трябва да се появи като Месия в самото начало на тези последни седем години. Тогава трябва да се случи Неговото помазване.
Можем да изобразим това, което разбрахме дотук, по следния начин:
Периодът от 490 години е „отразян“ от този на 2300 години водещ до очистването на светилището. Кулминацията на периода от 490 години са последните седем години. Те започват с помазането на Месията и приключват с края на целия период, което отбелязва края на благодатното време на юдеите. В средата на тези последни седем години Месията принася върховната жертва за спасението на човечеството.
Можем ли да знаем, кога ще започнат тези периоди? Защото ако разберем началото на единия, ще разберем началото и на другия. И наистина, началото на единия от тях е дадено – на периода от 490 години (70 седмици):
„И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим…“ (Дан. 9:25).
Давайки началото на по-малкия времеви период ангелът всъщност посочил началото на пророчеството за 2300 денонощия, от което 70-те седмици били отрязани. И това е излизането на заповедта за възстановяването на Ерусалим, което се случило през 457 г.пр.Хр., когато един указ на цар Артаксеркс възстановил юдейската автономност (прочетете статиите Пророчеството за седемдесетте седмици – I, Пророчеството за седемдесетте седмици – II, Пророчеството за седемдесетте седмици – III, Пророчеството за седемдесетте седмици – IV и Пророчеството за седемдесетте седмици – V). Така можем лесно да изчислим, кога започва видението за 2300 денонощия, както и това за 70-те седмици и кога завършват. Също ще можем да установим и кога във времето се случват събитията от пророчеството за Месията:
Новият завет ни уверява, че обещаният в Стария завет Месия е Исус от Назарет (Матей 1:20-23). Пророчеството на Даниил поставя идването на Месията на времевата карта и така можем да проверим, дали пророчеството е вярно. Да, вярно е. Историята го потвърждава. Христос бива помазан със Святия Дух при кръщението Си (Матей 3:16, 17) през 27 г.сл.Хр. – точно 483 години след излизането на заповеда на Артаксеркс за възстановяването на Ерусалим и юдейската автономност. Три години и половина след кръщението Си, през 31 г.сл.Хр., Исус бил разпънат на кръст. Още три и половина години нататък, през 34 г.сл.Хр., юдейският народ достигнал края на благодатното време даден му в пророчеството на Даниил с умъртвяването на дякон Стефан и предприетото след това преследване на християните (Деян. 7:55-8:4) и бил отхвърлен като богоизбрана нация.
Завършекът и на двата пророчески периода е много важен, защото завършекът на по-краткия е свързан с появяването на Месията, Неговото изкупително дело и края на благодатното време на юдеите, а завършекът на по-голямия касае една друга фаза от спасителната служба на Спасителя – началото на Изследователния съд. Пророчеството за очистването на светилището е тясно обвързано с пророчеството за идването на Месията, за да не може никой да се съмнява в неговото изпълнение, както никой не трябва да се съмнява в изпълнението на пророчеството за Месията.
Пророчеството за 2300-те денонощия започва в далечната 457 г.пр.Хр., обхваща векове от човешката история и стига до 1844 г. В това време, в небето „съдилището бе открито и книгите се отвориха“ (Дан. 7:10), Христос преминал в небесната Светая Светих и започнал процеса на очистването на светилището (Дан. 8:14). По никакъв начин не можем да мислим, че краят на 2300-те денонощия касае земното светилище, защото тогава (през 1844 г.) земното светилище отдавна вече не съществувало. Тук със сигурност става дума за очистване на небесното светилище – това, в което Христос служи като наш Първосвещеник (Евр. 8:1, 2).
В статията Небесно светилище и Първосвещеник разглеждаме една схема описваща придвижването на Христос по различните етапи в изпълнението на спасителния план както е представено от случващото се в двора на светилището, в Светая и в Светая Светих, и особено от годишните празници на израилтяните. Сега вече въз основа на времевите пророчества за началото на Изследователния съд и за идването на Месията, можем да посочим и времето, в което тези етапи се случват:
Точно както пророчеството от Дан. 9 гл. предсказало, годината, в която Христос минал през агонията в Гетсимания и след това умрял със заместническа смърт на кръста на Голгота, с което преустановил жертвоприношенията, била 31 г.сл.Хр. Това означава, че в тази година се изпълнило значението на служенето в двора на светилището, където се извършвали жертвоприношенията, както се изпълнило и значението на Пасхата и Празникът на безквасните хлябове. Исус възкръснал от мъртвите, което поставя Празникът на първите плодове също в 31 г.
В същата 31 г. Христос се възнесъл на небето и започнал службата Си като застъпник на човечеството в небесната Светая. Чрез изливането на Святия Дух над апостолите се изпълнил празникът Петдесятница и това също станало в 31 г. С това приключва приложението на всички пролетни празници. Те намират изпълнението си в началото на християнската епоха и ни оставят в Светая на небесното светилище, където Христос служи като застъпник за човечеството.
Есенните празници се отнасят за края на християнската епоха и ни пренасят в последното време. Празникът на тръбното възклицание намерил изпълнение в пробудения интерес към събитията от последното време на живеещите във времето на началото на Изследвателния съд. Това се случва между средата на XVIII и средата на XIX век. С този празник приключва службата на Исус в небесната Светая и с преминаването Му в небесната Светая Светих започва празникът Денят на умилостивението, което се случило през 1844 г., както пророчеството от Дан. 8 и 9 гл. предсказва. Служенето на Христос в небесната Светая Светих, т.е. провеждането на Изследователния съд, ще приключи с Второто пришествие, което ще бъде последвано от действия стигащи до пълното заличаването на греха от Вселената. Тогава чрез населяването на новата земя от спасените ще се изпълни и последния празник – Шатроразпъването.
4. Значимост на вестта за Изследователния съд.
Разгледаните по-горе пророчества изискват всеки да осъзнае сериозността на времето, в което светът живее след 1844 г. Първата фаза на съда символизиран чрез Деня на умилостивението – Изследователният съд – се случва в момента. Прогласяването на точно този съд е важна част от Тройната ангелска вест (Откр. 14:6-12) – последната вест на милост към този свят. Това е вест към всеки от нас да обърнем поглед нагоре, към небето, където се решава вечната ни участ и да направим, каквото зависи от нас, за да получим оправдателна присъда.
Важно е да се знае, че Изследователният съд трябва да се разглежда в неговата цялост. Той е първата фаза на последния съд на Бога, но е трудно в самия него да се различават някакви специални фази. Логично е да се предположи, че когато последовател на Христос умре, неговото дело минава през съда. Също е естествено да се предположи, че в някакъв момент в края, когато Изследователният съд приключва, ще се приключат и делата на всички живи вярващи по това време. Този момент обаче не е посочен отчетливо, а и не е нужно. Никъде в описанието на Деня на умилостивението или в пророчествата за този съд не се прави някаква специална разлика между съда над мъртвите и този над живите – това е просто съд на всички, чиито имена са записани в „книгата на Агнеца“.
Следвайки насоките от Дан. 8 и 9 гл. началото на Изследователния съд в небето може да бъде определено. Това е 1844 г. Пророческият период водещ до 1844 г. е тясно обвързан с периода предсказващ идването и делото на Месията.