Какво би се случило, ако щатът Тексас бъде целия покрит с монети от по един долар? Доларова треска, разбира се. Хиляди и дори милиони хора биха се стекли там, за да заграбят колкото се може повече от монетите. Но не само. Един покрит с доларови монети Тексас би ни разкрил, каква е вероятността за изпълнението на някои от библейските пророчества. Да, би ни дал една картинна, но и много точна представа за сложния въпрос за библейските пророчества и тяхното изпълнение.
Старият завет съдържа 61 големи пророчества свързани с живота на Месията, Исус Христос. Разбира се, всички те са написани столетия преди Неговото раждане. Статистическата вероятност само 8 от тези 61 пророчества да се изпълнят, е 1017 (едно на 100,000,000,000,000,000). Много сериозна цифра, нали? Това е същата вероятност като щата Тексас да бъде покрит до 60 сантиметра височина с монети от по един долар и вие със завързани очи да обикаляте из този океан от монети и да грабнете единствената монета, на която има червена точка. Колкото е вероятно с един опит да бъде открита белязаната монета, толкова е вероятно само 8 от пророчествата за Месията да се изпълнят в живота на Исус от Назарет. Сигурно вече си представяте тази „вероятност“ подобно нещо да се случи. И все пак, не 8, а всичките 61 пророчества за Исус се изпълнили. Това не може да означава нищо друго, освен че библейските пророчества са дадени под влияние на божественото вдъхновение. А това ги прави наистина значими и не можем да си позволим да ги пренебрегнем.
Нека да разгледаме едно от най-забележителните от тези пророчества. То се занимава не просто с идването на Месията, но и с Неговата смърт, чрез която Той осигурил изходен път и спасение за цялото човечество.
1. Период на благодат и спасение.
Това се случило през 539/538 г.пр.Хр. във Вавилон. Пророк Даниил бил особено притеснен. Изследвайки пророчествата на Еремия установил, че времето за великото избавление на юдеите от Вавилон, където били пленници, предстояло да се изпълни скоро, а те не били готови (Дан. 9:1, 2). Възрастният пророк знаел много добре, че Божиите обещания са сигурни, но когато те включват и отговор от страна на хората, към които са отправени, нещата може и да не се получат – хората може и да не изпълнят поставените условия, с което изпълнението на обещанието или пророчеството да се провали (виж Ерем. 18:7-10). Даниил наблюдавал безразличието на своя народ спрямо божествените очаквания към него и съвсем разбираемо бил разтревожен. Душевната му скръб намерила израз в една от най-красивите молитви на Библията (Дан. 9:4-19). И докато се молел, внезапно ангел Гавриил слязъл от небето с добра вест:
„Той ме вразуми, като говорѝ с мен и каза: Данииле, сега излязох да те направя способен да разбереш“ (Дан. 9:22).
Ангелът уверил пророка, че ще му открие нещо много важно и той ще го разбере. Гавриил продължил с обяснението си:
„Седемдесет седмици са определени за народа ти и за святия ти град за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството и да се помаже Пресвятото“ (ст. 24).
Това трябва да е прозвучало на Даниил като много добра вест. Той се страхувал, че народът му ще бъде отхвърлен заради греховете му, но сега получил уверение, че на юдеите като избран народ е дадено пробно време, в което той да си изясни нещата, да погледне сериозно на завета си с Бога и да се стабилизира в дадената му от небето мисия. Освен това и святият град бил включен в предстоящия план. Това не можело да означава друго освен, че настоящият страх на Даниил няма да се изпълни и че израилтяните щели да се върнат в Ерусалим. Даденото от Еремия пророчество щяло все пак да се осъществи.
Този пробен или благодатен период, който бил даден на юдеите като народ, бил период от седемдесет седмици. През това време щяло да се направи „умилостивение за беззаконието“ и да се „въведе вечна правда“. Да представим разкритото на Даниил до момента графично:
Както се вижда от графиката, в пророчеството все още има големи неясноти. Но уверението на ангела е, че именно в този период от седемдесет седмици щяло да се направи „умилостивение за беззаконието“ и да се „въведе вечна правда“. А това за възрастния пророк неизбежно означавало, че тогава, в този период от време, щял да се появи Месията, защото само Той можел да извърши умилостивение за беззаконието и само Той можел да осигури пътя на вечната правда. Както ни разкрива останалата част от Свещеното писание, за да стане всичко това, Бог трябвало да пожертва Своя Син за изкуплението на хората. И Той го направил. През онзи мрачен петъчен следобед Исус Христос увиснал на кръста на Голгота и изпълнил заветното обещание дадено на Даниил да направи умилостивение за беззаконието. С последния Си дъх извикал: „…Извърши се…“ (Йоан 19:30б). Мисията е изпълнена. Исус постигнал триумф над греха и въвел вечна правда. Сега благодарение на Голгота всички ние можем да бъдем приети от Бога чрез вяра в Неговия завет на спасение. Това е небесното разрешение на човешкия проблем с греха и смъртта.
2. Точно време за помазването на Месия.
И така, ангелът предсказал, че в рамките на период от седемдесет седмици Месията ще се появи и ще извърши обещаваното от хилядолетия изкупление на човечеството. Но в пророчеството все още има големи неясноти. Как трябва да разбираме този период от седемдесет седмици – като буквални седмици ли? Кога започва и кога свършва той? Знае ли се, кога точно в този период от седемдесет седмици ще се появи Месията и за колко време ще бъде на сцената на пророчеството? Все важни въпроси, които очаквали своя отговор. Затова ангелът продължил:
„И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради наново, с улици и окоп, макар в размирни времена“ (Дан. 9:25).
Веднага сме въведени в някои важни детайли на дадения период. Посочва се точното време от началото на периода, в което Месията ще се появи. Това са 7 + 62 седмици или общо 69 седмици, след като периодът от седемдесет седмици започне да тече. С други думи, Месията ще се появи в самия му край, в последната му седмица.
Освен това се казва и кога точно ще започне да тече този период, което е ключово указание за неговото разшифроване. Това е годината на излизането на една заповед, която ще разреши град Ерусалим да бъде отново построен и която ще върне положението му на административен и духовен център на юдеите. Даниил разбрал много добре, за какво иде реч. Ерусалим бил унищожен и опустошен от вавилонското нашествие и към момента на даването на това видение той лежал в развалини. Начало на пророчеството за шестдесет и деветте седмици би било издаването на специална заповед за възстановяване на Ерусалим, а периодът би стигнал до идването на Исус от Назарет.
Може би в изследването ни ще е по-удобно да превърнем седмиците на този период в дни. Целият период се състои от седемдесет седмици, които се равняват на 490 дни. От началото му до появяването на Месията са шестдесет и девет седмици, които са 483 дни. Вече разполагаме с още ценна информация, с която графиката да се разшири:
И така, от излизането на заповедта разрешаваща Ерусалим да бъде възстановен до появяването на Исус от Назарет щели да минат 483 дни. Значи сега трябва да научим, през коя година е издадена заповедта, с която се разрешава на еврейските пленници да възстановят Ерусалим. За щастие не е необходимо да гадаем. В книгата Ездра е отбелязано, че този указ е влязъл в сила в седмата година на персийския цар Артаксеркс:
„Ездра стигна в Йерусалим в петия месец от седмата година на царя… А ето препис от писмото, което цар Артаксеркс даде на свещеник Ездра, книжника, вещ в думите на Господните заповеди и в наредбите Му към Израил: Артаксеркс, цар на царете, към свещеник Ездра, книжника, вещ в закона на небесния Бог, съвършен мир, и прочее. Издавам указ, така че всички, които са от Израилевия народ и от свещениците, и левитите, в царството ми, които биха пожелали доброволно да идат в Йерусалим, да отидат с тебе… И ти, Ездра, според мъдростта, която имаш от твоя Бог, поставѝ управници и съдии, които да съдят целия народ, който се намира отвъд реката, и те всички да са такива, които знаят законите на твоя Бог; и поучавайте всеки, който не ги знае. А против всеки, който не пази законите на твоя Бог и царския закон, нека се изпълнява незабавно против него присъдата било за смърт, за заточение, за конфискуване на имот или за затвор“ (Ездра 7:8, 11-13, 25, 26).
От историята се знае, че седмата година от управлението на цар Артаксеркс е 457 г.пр.Хр. Тази дата е потвърдена от откритията на съвременната археология и е призната от много библейски учени (за повече информация прочетете статиите Пророчеството за седемдесетте седмици – I, Пророчеството за седемдесетте седмици – II, Пророчеството за седемдесетте седмици – III, Пророчеството за седемдесетте седмици – IV и Пророчеството за седемдесетте седмици – V). Ако периодът от 483 дни започва с издаването на указа през 457 г.пр.Хр., би трябвало да стигнем до точната година на появяването на Исус от Назарет като Месия (Христос). Да направим изчислението. Изваждаме 483 дни (около година и четири месеца) от 457 г.пр.Хр. и стигаме до… 456 или 455 г.пр.Хр. Странно. Това не е чак толкова много време. Тук изобщо не можем да търсим Исус от Назарет. Взет буквално този период е изключително малък и не може по никакъв начин да стигне до времето на Христос. Всъщност би било много по-правдоподобно, ако кажем, че от времето на съграждането на Ерусалим до идването на Исус са необходими около 483 години. И съвсем правилно. Изминал е период от точно 483 години. Пророчества от типа на разглежданото, които съдържат времеви периоди, изискват тези периоди да бъдат приети като символични – един символичен ден е равен на една буквална година. (За повече по въпроса прочетете статиите Принципът „ден-година“ – I и Принципът „ден-година“ – II.) Следователно седемдесетте седмици определени за еврейския народ (които в дни са 490 дни) ще станат 490 години.
В пророчеството е предсказано, че 483 години ще отделят издаването на заповедта за възстановяването на Ерусалим от идването на Месия. Така ли е станало? Нека открием сами. Изваждаме 457 от 483 и стигаме до 26 г.сл.Хр. Но тъй като печелим една година при преминаването от 1 г.пр.Хр. към 1 г.сл.Хр. (не съществува нулева година), стигаме до 27 г.сл.Хр. И наистина, в 27 г.сл.Хр. Исус от Назарет е бил помазан за Месия при кръщението Си в реката Йордан. Каква изключителна прецизност при изпълнението на толкова древно пророчество!
Това на практика е математическо доказателство, че Исус е Месия. В предсказаната от Даниил година (27 г.сл.Хр.) Исус бил помазан за Месия при кръщението Си. Тогава започнал да проповядва:
„Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието“ (Марк 1:15).
За кое време говорел Исус? За какво друго, ако не за пророческия период от Дан. 9 гл. – шестдесет и девет седмици от години, след които е трябвало да дойде „Князът Месия“. Пророческо изпълнение с удивителна точност.
3. Точно време за смъртта на Месия.
Но това не е всичко. Когато Исус започнал да върши чудеса, Той печелел толкова голяма популярност сред народа, че религиозните водачи решили да Го убият. Но Христос многократно им се изплъзвал. Ето един такъв случай:
„И така, искаха да Го хванат; но никой не сложи ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл“ (Йоан 7:30).
Текстът подсказва, че е имало определена дата за Христовата смърт. Дали и тя е предсказана в библейското пророчество? Според пророк Даниил Месия трябвало да бъде помазан в 27 г.сл.Хр. Но казано ли е нещо за три и половина годишния период на земното Му служене?
Прави впечатление и друга информация. През нощта преди смъртта Си Исус се молил:
„Като изрече това, Исус вдигна очите Си към небето и каза: Отче, настана часът; прославѝ Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти“ (Йоан 17:1).
„Отче, настана часът.“ Очевидно голготската смърт е била съобразена с календара. И наистина, Исус умрял за греховете ни в точно определеното от данииловото пророчество време – по средата на последната седмица от години започваща веднага след шестдесет и деветте седмици, в чийто край Месия бил кръстен. Забележете:
„…Месия ще бъде посечен… в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът…“ (Дан. 9:26а, 27б).
Разбира се, половината от последната седмица от години е три години и половина след началото на Исусовото служене. Със смъртта Си точно в средата на тази седмица Той прекратил епохата на жертвите и приносите. Завесата на храма се раздрала на две (Матей 27:50, 51) и по този начин било показано, че повече нямало нужда от еврейската храмова служба.
И така, според пророчеството кръстната смърт на Христос трябвала да се случи някъде през 31 г.сл.Хр. – три години и половина, след като Исус се кръстил. Тази информация обогатява още повече графиката ни:
Така ли се е случило? Да, кръстната смърт на Христос наистина била през 31 г.сл.Хр. – точно както предсказвало пророчеството. Това е доказателство, че Исус е Този, за Който се е представял – Месия, Божият Агнец. Нищо чудно, че хиляди съвременни евреи са повярвали, че Исус е Месия благодарение на календарното изпълнение на пророчеството от Дан. 9 гл.
4. Точно време за отхвърлянето на евреите като нация.
Последната пророческа седмица от години – седемдесетата седмица – не завършва с разпъването на Христос. След „половината на седмицата“ остават още три години и половина, т.е. след голготското разпятие през пролетта на 31 г. периодът стига до 34 г.сл.Хр. Това е краят на седемдесетте седмици благодатно време дадени на еврейския народ според Дан. 9:24.
И така, Бог изпълнил обещанието Си в завета и изпратил Исус като Месия. Каква била реакцията на израилтяните след смъртта на Месия през 31 г.сл.Хр.? Как прекарали останалите три години и половина, отредени им според сключения завет? Въпросът е изключително важен. Всеки завет трябва да бъде спазван и от двете страни, за да остане в сила. Заветът на Бога с евреите изисквал тяхното сътрудничество, вярата им в Месия. Божият завет не може да бъде спазван, ако няма вяра в Месия. Трябва да запомним тази максима и никога да не я забравяме. След като разпънали своя Цар, Месия, ето какво направили евреите в пророкуваната от Даниил 34 г.сл.Хр., краят на благодатния период от седемдесет седмици:
„А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между народа. Тогава някои от синагогата, наречена синагога на либертинците, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия се надигнаха и спореха със Стефан. Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с който той говореше“ (Деян. 6:8-10).
Юдеите не могат да опровергаят учението за Христос проповядвано от Стефан и затова скалъпват един процес срещу него, в който го обвиняват съвсем несправедливо, но в който той изявява истината с голяма сила. И ето какво се случва след това:
„А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби към него. А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога; и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога. Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и като един се нахвърлиха върху него. И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни по него. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел. И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа“ (Деян. 7:54-60).
В предсказаната от Даниил година юдеите убиват Стефан и подлагат на гонение християните (Деян. 8:1). Благодатното време на евреите вече било свършило. Те не оценили Божията милост и отхвърлили Месия. Затова и Бог трябвало да ги отхвърли и да призове нов народ, който да изпълнява волята Му.
Удивителното пророчество за идването на Исус, което се изпълнило с такава математическа точност, ни уверява не само, че Библията е Божието слово, Слово напълно достойно за доверие, но и че Исус от Назарет е наистина Христос, Месията, Божият Син умрял за изкуплението на човечеството. Прецизността на изпълнението на това пророчество ни уверява в Божията способност да се справи с проблема на хората:
„…Бог в Христос примири света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им… Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“ (2 Кор. 5:19, 21).
Всеки извършен от нас грях е бил прехвърлен върху Божия Син и Той понесъл заслуженото наказание. Това довело до примирение на човечеството с Бога. В лицето на Исус Той вече не вменява греховете ни. Чрез Христос ние можем да стоим праведни пред Него, изкупени и очакващи идващото Божие царство. И пророчеството от Дан. 9 гл. ни дава още едно уверение за това.
Удивителното изпълнение на времевото пророчество за смъртта на Исус от Дан. 9 гл. ни уверява, че човешкият проблем е решен и че за всеки от нас има надежда за спасение, ако отидем при Христос.