Пророчеството за седемдесетте седмици – IV

От статията Пророчеството за седемдесетте седмици – III разбираме, че указът на цар Артаксеркс I, който е указът за възстановяването на Ерусалим пророкуван от пророк Даниил в пророчеството за седемдесетте седмици (Дан. 9:25), влиза в сила в 457 г.пр.Хр. Това е годината, от която данииловото пророчество започва да тече.

Сега трябва да установим, какво представляват различните пророкувани събития в това пророчество, кога трябва да се изпълнят според пророчеството и кога този период свършва. После ще потърсим информация от наличните исторически източници, дали пророкуваното се е изпълнило.

1. Шестдесет и деветте седмици.

След като вече знаем, че пророчеството за седемдесетте седмици започва да тече от 457 г.пр.Хр., нека да видим, кога точно би трябвало да се изпълнят предсказаните в него събития и какви точно са те. Ето го и самото пророчество:

„Седемдесет седмици са определени за народа ти и за святия ти град за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството и да се помаже Пресвятото. И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради наново, с улици и окоп, макар в размирни времена. И след шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и няма да има кои да Му принадлежат; народът на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения. Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време“ (Дан. 9:24-27).

Периодът от седемдесет седмици е определен за евреите и за Ерусалим. В него те не само трябва да приключат с непостоянството си по отношение изпълнението на Божията воля и възложената им мисия, но в рамките на този период ще се направи „умилостивение за беззаконието“ и ще се „въведе вечна правда“, което означава, че тогава ще бъде извършено и изкуплението на човешките грехове. Този период не е просто пробното време за една нация, но в него ще се появи и обещаният Спасител. Това изключително много увеличава значимостта на пророчеството. От векове пророците пророкували за идването на обещания Спасител, но тук вече се казва, кога точно Той ще се появи. Повече от вълнуващо е да се установи, доколко прецизно във времето се е изпълнило това библейско пророчество.

Това обаче не е всичко. След въведението обобщаващо значението на този период, той бива раздробен на три сегмента – точни указания, какво предстои да се случи и кога (което е доказателство, че в него не можем да търсим просто някакъв общ символизъм, а че е нужно да изчисляваме периоди и да проверим, дали казаното се е изпълнило).

Първите два сегмента са дадени заедно – от излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим до появяването на Месията ще мине период от 7 + 62 седмици или общо 69 седмици. Седем седмици (т.е. 49 дни) са определени за възстановяването на Ерусалим и 62 седмици (т.е. 434 дни) след това ще се появи Месията. Отнесено само към Месията 483 дни след излизането на указа за възстановяването на Ерусалим ще се появи Обещаният. Да го представим нагледно:

Годината, в която заповедта за възстановяването на Ерусалим влиза в сила, вече я знаем. Дали обаче е възможно град като Ерусалим да бъде отново изграден за някакви си 49 буквални дни? Естествено, че не. Това е една от основните причини да приемем, че пророчеството трябва да има предвид не буквални дни, а години. Следователно изграждането на Ерусалим трябва да започне през 457 г.пр.Хр. и да продължи 49 години. 434 години след завършване на строителните дейности в Ерусалим ще се появи Месията. Или ако искаме да датираме времето до Месията директно от заповедта за изграждането на Ерусалим, това са 483 години. Нека да разположим тези периоди във времето и да видим, кога точно е трябвало да се случат предсказаните събития:

Както виждаме, 49 години след 457 г.пр.Хр. (годината на заповедта за възстановяването на Ерусалим) ни отвеждат до 408 г.пр.Хр., когато пророчеството предсказва, че възстановяването на Ерусалим трябва да приключи. 434 години след това ще се появи Месията, което ни отвежда до 27 г.сл.Хр. (имаме предвид, че няма нулева година и от 1 г.пр.Хр. преминаваме директно към 1 г.сл.Хр.). Какво точно трябва да се случи в края на 69-та седмица според пророчеството? Текстът казва, че 69-та седмица ни отвежда до „Княза Месия“. Използваната еврейска дума „месия“ („машиах“) означава „помазаник“. Помазването в Стария завет е ритуал, който се извършвал в момента, когато някой – пророк, свещеник или цар – заемал определена длъжност. И тъй като Месията играе централна роля в целия период идващ след 69-та седмица, т.е. цялата последна седмица, седемдесетата седмица, минава под знака на Месията, Той трябва да започне този период като Месия – тогава трябва да бъде Неговото помазване като Месия. Ние се срещаме с Месията в края на 69-та и началото на 70-та седмица, а това ще рече, че 69-та седмица стига до един специфичен момент от живота на визираната тук личност – неговото помазване и встъпване в длъжност. Според описанието Му в това пророчество обаче Той превъзхожда обикновените пророци, свещеници или царе – Той е нещо много повече от тях. Тук трябва да става дума за Обещания Спасител, Месията, защото само Месията може да направи „умилостивение за беззаконието“ и да „въведе вечна правда“, както пророчеството предсказва (Дан. 9:24).

Някои тълкуватели са склонни да подценят значимостта на визираната в това пророчество личност, защото в оригиналния текст тук не се използва пълен член. По-точният превод е „един помазан, княз“, което според тези тълкуватели означава, че може да става дума за някой друг, не за обещаният Месия. Те обаче не взимат предвид факта, че този пасаж е поетичен, където е съвсем нормално пълният член да се използва по-рядко. Освен това този начин на писане е типичен за пророк Даниил, защото има и други места в книгата му, където би трябвало да се очаква той да използва пълен член, но не го прави. Описанието на тази личност в пророчеството ни показва, че тя не може да е някой друг освен Спасителя. А и някои от най-важните събития, които трябва да се случат в периода от седемдесет седмици, са свързани с изкуплението на човечеството, което вписва идеално личността на Месията в пророчеството. С други думи, пророчеството за седемдесетте седмици, заедно с всичко имащо се предвид в него, е месианско пророчество, което определя точно времето на появяването на Обещания.

И така, според това изключително предсказание в края на 69-та седмица Месията трябва да получи помазването Си и да започне Своята служба. Значи това пророчество касае появяването на Месията, но няма предвид Неговото раждане, а Неговото помазване за служба или казано на новозаветен език – кръщението Му. Не се посочва, на каква възраст ще бъде Той, когато получи помазването Си, но според предсказаното това трябва да се случи през 27 г.сл.Хр. Ако трябва да сме още по-прецизни, имайки предвид, че заповедта за изграждането на Ерусалим е влязла в сила през есента на 457 г.пр.Хр., би трябвало да очакваме, че Обещаният ще получи помазването Си някъде през есента на 27 г.сл.Хр. Това уточнение е важно предвид случващото се в третия сегмент на пророчеството – последната седмица.

2. Последната, седемдесетата седмица.

Периодът, който е най-натоварен откъм събития в пророчеството за седемдесетте седмици, е последната, седемдесетата седмица – третият времеви сегмент на пророчеството.

1) Посичането на Месията

Последните седем години от 490-те години дадени на евреите като благодатно време са период, в който се говори основно за Месията. Да си припомним, какво точно се казва там:

„И след шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и няма да има кои да Му принадлежат; народът на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения“ (Дан. 9:26).

След като Ерусалим бъде възстановен, „с улици и окоп“ (Дан. 9:25), шестдесет и две седмици след това (т.е. в рамките на последната, седемдесета седмица) Месията ще бъде посечен. В този стих не се уточнява, кога точно, но това трябва да се случи през последната седмица на периода, някъде през последните му седем години. Интересното е, че използваната тук еврейска дума за „посечен“ е „карат“, която има смисъл на унищожаване, заличаване и по-специално, че някой друг ще причини смъртта на визираната личност. Тази дума е използвана, когато се говори за унищожаване на непокорните на Божията воля. И точно тази дума описва смъртта на Месията. От векове старозаветните пророци разкривали заместническата смърт на Спасителя чрез символи или реалности. Пророк Исая казал за Него:

„Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни“ (Исая 53:4-6).

Месията, един човек на скърби, трябвало да поеме човешката вина, да се натовари с беззаконията на всички хора. Това бил единственият начин хората да бъдат спасени. Но по този начин самият Месия попадал под справедливото божествено осъждане, което изисквало Неговото унищожение. Апостол Павел бил убеден, че Месията е Исус от Назарет. Според апостола Исус се превърнал в олицитворение на греха:

„Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“ (2 Кор. 5:21).

Нищо чудно, че Даниил използва думата „карат“, за да опише делото на Месията. Той трябвало да бъде заличен поради божествената справедливост към греха. Всичко това идва да покаже, колко омразен е греха за Бога. Наистина много силна дума е използвана, за да се представи изкупителната смърт на Месията, но само чрез тази драстична смърт ние можем да бъдем спасени. И точно този момент от пророчеството за седемдесетте седмици е идейният център на цялата книга Даниил. Именно тук вторият хиазъм на книгата стига до своята кулминация посочвайки ни нейната цел и смисъл – издигането на Спасителя на човечеството (прочетете статията Макроструктура на книгата Даниил). Никое пророчество в книгата Даниил няма смисъл, ако не разберем нещо за личността и мисията на Спасителя. И книгата Даниил държи да подчертае, че Неговата изкупителна смърт е най-важната й вест.

2) Народът на княза

Друго, за което се говори в този стих от пророчеството за седемдесетте седмици, е „народът на княза“, който погубва „града и светилището“ (Дан. 9:26б). В този пасаж единственият, който бива наречен „княз“, е Месията. Тази титла се използва в книгата Даниил само в този стих, в следващия и в Дан. 11:22. Във всеки от случаите става дума за Месията. Не само литературната структура на Дан. 9:26 ни задължава да приемем, че князът тук е Месията, но и самото уточнение „княза, който ще дойде“ изцяло пасва на времевата картина от предния стих, където се описва, кога точно ще се появи Месията. Така че тук се говори за войските на Месията, които ще дойдат и ще унищожат град Ерусалим и храма.

За да се стигне до положението градът Ерусалим и храмът да бъдат унищожени и то по Божията воля, значи би трябвало юдеите да са се провинили сериозно пред Бога – подобно на провиненията им през древността и може би дори повече. Тук всъщност пророчеството загатва, че юдеите не само няма да приемат Месията, но че ще бъдат и съучастници в Неговото умъртвяване, поради което ще предизвикват Божия гняв, така че градът и храмът им да бъдат унищожени. Макар жертвената система на юдеите и картините, които някои пророци описват, да представят едно позитивно отношение на народа към Месията и дори неговото сътрудничество към мисията Му, в Стария завет тече и друга линия пророчества – пророчества лишени от условности, които предсказват, какво всъщност ще стане – че народът на Бога далеч няма да е толкова дружелюбен към Месията. Това пророчество на Даниил поддържа същата идея. В крайна сметка юдеите няма да се възползват от осигуреното им благодатно време и вместо да Го разпознаят като Обещания, ще погледнат на Месията като на един, който трябва да бъде „карат“ – отсечен, заличен. Затова Божият справедлив гняв ще се обърне срещу тях и градът и храмът им ще бъдат унищожени от една божествена войска.

3. Средата на последната, седемдесетата седмица.

И така, според Дан. 9:26 делото на изкуплението на човечеството чрез Месията трябвало да стане през последната седмица от пророкувания период. Но кога точно? Това е най-важният момент за съдбата на цялото човечество и щом като вече бива локализиран във времето до няколко години, дали не може да се каже малко по-точно, кога ще бъде? Всъщност да, казано е. И не само това. Казани са и други неща. Следващият стих дава повече детайли:

„Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време“ (Дан. 9:27).

Тук получаваме още по-подробна информация за тази последна седмица. В нея трябва да се случат няколко неща.

1) Потвърждаване на завет

В последната седмица от периода от седемдесет седмици Месията ще потвърди завет с една голяма група хора. Използваната еврейска дума тук за „потвърди“ е „гавар“, която има смисъл на „усилвам, превишавам, засилвам“. Не е типично този глагол да бъде обвързан с дума като „завет“, но и в този случай той има смисъла на „засилвам“, т.е. Месията ще направи завета „силен“. Следователно в последните седем години от разглеждания период Месията ще засили, ще потвърди, ще направи още по-сигурен и валиден един завет. Но това също означава и че този завет вече е трябвало да бъде сключен. Сега просто му се придава още по-голямо значение и смисъл.

2) Премахване на жертвата и приноса

Следващото нещо, което Месията ще извърши през тази последна седмица от периода, е да „направи да престанат жертвата и приносът“, т.е. да премахне жертвената система на израилтяните. Използваният тук език ни връща към принасянето на животинските жертви и житните приноси, които трябвало да бъдат образ на онова, което Спасителят ще извърши за изкуплението на човечеството. Естествено, когато Той изпълни мисията Си, те повече няма да са нужни – символът се среща с реалността и е нормално той да отпадне. И тук се описва точно това – Месията прави ненужно вече да се принасят животинските жертви, което може да стане, само когато Той се принесе в жертва; само, когато Той бъде „посечен“ (ст. 26).

3) В половината на седмицата

Ако в Дан. 9:26 се говори за жертвената смърт на Месията като случваща се в последната седмица на периода от седемдесет седмици, ст. 27 съдържа малко по-ясна насока, кога ще се случи това – в половината (т.е. в средата) на седмицата. Макар и за западния читател това указание да звучи доста прецизно, на еврейски този израз няма предвид точно 50% от пророческата седмица. Все пак съвсем логично е да очакваме, че това ще се случи някъде в средата на последната седмица. Половината на една седмица е 3 ½ дни. Три и половина дни след помазването Си Месията ще пренесе Себе Си в жертва, с което ще изкупи човечеството от оковите на греха и смъртта. Естествено, че такива велики и значими събития не могат да се случат в рамките на 3 ½ буквални дни. Тук става дума за години. Около три и половина години след като получи помазването Си, Месията ще умре като заместник на грешното човечество. След това остават още около 3 ½ дни (години), с които периодът от седемдесет седмици благодатно време на юдеите приключва.

4) Графично представяне

Нека да представим графично, какво точно трябва да се случи през последната, седемдесетата седмица на пророчеството:

Най-значимата седмица от седемдесетте, последната, започва с помазването на Месията в края на шестдесет и деветата, а завършекът й е завършек на целия период. Някъде в нейната среда ще бъде извършено изкуплението на човешката раса. След като знаем, че тук става дума не за буквални дни, а за години и след като вече знаем годината, в която Месията трябва да получи помазването Си, нека да видим, към коя година като година на смъртта на Месията ни отвежда пророчеството и кога този период трябва да свърши:

Като имаме предвид, че периодът от седемдесет седмици започва през есента на 457 г.пр.Хр., краят на шестдесет и деветата седмица ни отвежда към есента на 27 г.сл.Хр., когато Месията трябва да получи Своето помазване и което отбелязва началото на последната, седемдесетата седмица. Три и половина години след това ни отвеждат до пролетта на 31 г.сл.Хр., когато Месията трябва да умре като заместник на човека. Три и половина години след Неговата жертва, през 34 г.сл.Хр. изтича благодатното време на юдеите. Целият този период от седем години е време, в което Месията потвърждава завета Си с една голяма група хора.

5) Мерзостта на запустението

Очевидно във връзка с Дан. 9:26 тук отново се споменава наказателната армия, чрез която ще бъде отплатено на юдеите за неверността им, но този път тя не е посочена като народ на Месията, а като някой, на който също ще му се отплати. Тук тя е определена като „мерзостта на запустението“. Дан. 9:26, 27 ни дава една много любопитна информация по отношение на Божието възмездие върху юдеите, които ще отхвърлят Месията. За целта ще бъде използвана армия, която бива наречена „народ на княза“ (т.е. на Месията), но все пак след определено време самата тази армия ще попадне под божественото осъждение и ще бъде счетена за Негов враг и наречена „мерзостта на запустението“. Това се е случвало на няколко пъти в Стария завет и тук пророк Даниил изобщо не представя нещо ново и различно. Това, което трябва да направим, е да видим, как се е изпълнило това пророчество – коя е армията, която Бог използва в началото, за да накаже евреите, но това трябва да е армия, която самата тя се превръща в Негов враг впоследствие.

Всичко, което сега остава, е да разберем, дали тези събития са се изпълнили, точно както са били предсказани и точно във времето, което им е било определено. Ако сме датирали правилно годината, в която периодът от седемдесет седмици започва да тече, би трябвало горепосочените години да могат да се потвърдят като годините на помазването и смъртта на Месията и края на благодатното време за евреите. Това сме направили в статията Пророчеството за седемдесетте седмици – V. Тъй като последната седмица е най-важната част от периода и около нея има най-различни тълкувания, сме я разгледали по-обстойно в статията Пророчеството за седемдесетте седмици – VI.

Пророчеството на Даниил за седемдесетте седмици започва да тече от 457 г.пр.Хр. и описва много събития, които трябва да се изпълнят в точно определено време.