В статията Пророчеството за седемдесетте седмици – IV разглеждаме последната седмица на периода от седемдесетте седмици предсказан от пророк Даниил (Дан. 9:24-27). Тъй като тази последна седмица е натоварена най-много откъм събития, си струва да разберем, как различните школи на тълкувание я разглеждат. Естествено, за да стане това, не можем да я разглеждаме откъсната от целия период, така че ще посочим разбиранията на различните школи и за целия период от седемдесет седмици. Нека да цитираме това пророчество:
„Седемдесет седмици са определени за людете ти и за светия ти град, за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството, и да се помаже Пресветият. Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена. И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и не ще има кои да Му принадлежат; и людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения. И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойдеяздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време“ (Дан. 9:24-27).
Само в четири стиха е събрана много информация, затова ще е добре да я обобщим. Какво всъщност гласи пророчеството? За юдеите и техния град Ерусалим е даден период от седемдесет седмици. В този период те трябва да престанат със своя бунт, непостоянството по отношение на завета Си с Йехова и да се заемат с изпълнението на възложената им мисия. Но в него ще се извърши и изкуплението на греха на човечеството и ще се осигури пътя за спасение.
Този важен период започва с издаването на една заповед, която ще даде на юдеите автономия и ще им разреши да построят отново разрушената си столица Ерусалим, което ще се случи в рамките на седем седмици. Шестдесет и две седмици след приключването на строителните дейности в Ерусалим ще се появи една личност, която е наречена „княза Месия“ или „един помазан, княз“. С това се навлиза в последната седмица от периода, в която трябва да се случат няколко неща – този помазан княз ще потвърди някакъв завет, ще бъде убит и ще направи така, че жертвената система на юдеите да стане вече невалидна. След това народ, който изпълнява неговата воля, ще се появи и ще унищожи Ерусалим и храма му като самият този народ също ще бъде наказан в последствие.
И така, как различните школи на тълкувание разбират пророчеството за седемдесетте седмици и по-специално – случващото се в последната седмица? Най-общо казано, има три школи на интерпретиране на книгата Даниил, които дават своето тълкувание на въпросното пророчество – претеристка, футуристка и историческа (прочетете статията Книгата Даниил). Да ги разгледаме по отделно. Тъй като има разнообразие в тълкуванията на различни автори принадлежащи към различните школи, ще посочим само основната насока, по която съответната школа развива интерпретацията си.
1. Разбирането на претеристката школа.
Претеристите отнасят изпълнението на пророчествата на Даниил в далечното минало, поради което приемат, че те нямат значение за нас днес. Ако трябва да сме по-точни, те смятат, че пророчествата са написани след тяхното изпълнение, това е просто специфичен начин за описание на история. С други думи, това е един либерален възглед, който разглежда пророчествата като описание на минали събития от гледна точка на времето на истинския им автор, който се представя като живял в миналото пророк. Така претеристите смятат, че книгата Даниил е написана през около II век пр.Хр. в едно много специално време за юдейския народ, но е представена, като че е написана от пророк Даниил, който е живял през VII-VI век пр.Хр. в дните на Вавилон и Мидо-Персия. По този начин изглежда, че са направени пророчества, които точно са се изпълнили столетия след това, но всъщност това не са никакви пророчества. Този възглед на привържениците на претеристката школа ограбва книгата от пророческата й вест и я представя като имаща за цел само да мотивира юдеите от времето на написването й и да придаде значение на мисията им.
Претеристите признават връзката между отделните части в книгата Даниил. Те смятат, че малкият рог от Дан. 7 и 8 гл. и „князът месия“ от Дан. 9 гл. описват една и съща личност – Антиох IV Епифан, цар на селевкидите, който осквернил храма в Ерусалим през II век пр.Хр. (времето, в което претеристите смятат, че е написана книгата Даниил). Така за оформянето на тяхното разбиране за случващото се през периода от седемдесет седмици от Дан. 9:24-27 и конкретно за случващото се през последната му седмица ключова роля играе тяхното разбиране за малкия рог от Дан. 7 и 8 гл. Затова преди да стигнем до разбирането на претеристите за пророчеството за седемдесетте седмици, трябва да преценим, дали е основателно в малкия рог да бъде разпознат Антиох Епифан. За целта дори не е нужно да установим прецизно всички връзки между различните глави на пророчеството, дали когато в тези глави се казва „цар“, трябва да се разбира отделен монарх или е по-добре да разбираме царство или по какъв начин трябва да бъдат тълкувани пророческите периоди. Достатъчно е само да посочим най-основните характеристики на малкия рог, с които всички изследователи са съгласни и да видим, дали Антиох Епифан отговаря на тях.
Според Дан. 7 гл. малкият рог представлява една богохулна сила, която ще владее над „светиите на Всевишния“ за период от „време, времена и половина време“ (това са 3 ½ години) и ще ги преследва. Тази сила ще бъде унищожена по свръхестествен начин в резултат на Божия съд и в момента на установяването на Божието царство (Дан. 7:8, 11, 20, 21, 24-26). Според Дан. 8 гл. малкият рог се възвеличава поне на нивото на Мидо-Персия чрез експанзия на юг, изток и към Юдея, съсипва светилището (като според претеристите периодът от 2300 денонощия от Дан. 8:14 касае омърсяването на юдейския храм от Антиох Епифан) и бива унищожен по свръхестествен начин (Дан. 8:9-14, 23-25).
Това са най-лесно забележимите характеристики на малкия рог без никакво навлизане в подробности. За щастие разполагаме с много историческа информация относно Антиох Епифан и можем безпроблемно да сравним тези характеристики на малкия рог с него. Със сигурност можем да кажем, че Антиох IV Епифан никога не е бил значим цар на селевкидите. Военните му завоевания на юг (Египет), изток (Армения и Мидия) са имали някакъв първоначален успех, само за да завършат безславно. А Юдея той никога не е завладявал, защото вече е била част от царството му, когато се бил възкачил на трона. Така че и дума не може да става той да е постигнал възвеличаване поне на нивото на Мидо-Персия, както пророчеството посочва. Вярно е, че този цар е преследвал юдеите и е осквернил храма в Ерусалим, но това не е било за 2300 дни, както претеристкото тълкувание изисква, а е траело само три години или най-много три години и десет дни. Дори осквернителната му дейност относно храма не може да се опише с използваните в пророчеството изрази, защото той е осквернил храма, но никога не го е разрушавал. Това не би било в негова полза, защото го е използвал за поклонение на Зевс. Също така Антиох Епифан не е умрял по свръхестествен начин, както пророчеството посочва, а по естествени причини, като и дума не може да става това да се е случило по времето на установяването на Божето царство. Това са очевидни несъответствия между описаната отрицателна сила в данииловото пророчество и Антиох Епифан като за целта дори не навлизаме в детайлите и всички налични характеристики, а посочваме само най-видимите и лесно забелязващи се, с които всички тълкуватели биха се съгласили.
Сега вече можем да стигнем до Дан. 9:24-27. Ще посочим най-основните и видими характеристики на описания „княз месия“ и на случващото се в това пророчество според това, как те биват разбрани от претеристите. Става дума за период от седемдесет седмици или 490 дни, които претеристите приемат като символичен период от 490 години. След като този княз извърши много лоши неща в храма в последната седмица от периода, войската му ще погуби Ерусалим и храма като тази войска е наречена запустител, който запустява.
Не само виждането, че „князът месия“ е антагонистът в книгата Даниил, който причинява щета на храма, е проблематично. Претеристите се сблъскват с още по-голям проблем в обяснението си, че този „княз месия“ е Антиох Епифан. По-откровените от тях признават, че няма как да вместят периода от седемдесет седмици между времето посочено като време за даването на пророчеството (около 539/538 г.пр.Хр.) и появата на Антиох Епифан (около 165 г.пр.Хр.). Освен това този цар никога не е извършил на Ерусалим това, което пророчеството от Дан. 9:26, 27 казва с много силен език – погубване на града и светилището и запустяването му. Вярно е, че той е осквернил храма, но никога не го е разрушавал, както не е разрушавал и града Ерусалим.
Независимо от разбирането на претеристите, че малкият рог от Дан. 7 и 8 гл. и „князът месия“ от Дан. 9 гл. представляват една и съща сила, никой от използваните образи не отговаря на личността на Антиох Епифан, както те предлагат. Обяснението от страна на претеристите на седемдесетте седмици от Дан. 9 гл. и конкретно на случващото се в последната седмица, е крайно незадоволително.
2. Разбирането на футуристката школа.
Като противоположност на претеристите се явяват футуристите, които разглеждат повечето от пророчествата на Даниил като изпълняващи се в бъдещето. Според тях съвсем малка част от казаното в книгата касае времето на Даниил или след това, а повече се отнася за един много кратък период на последното време, т.е. това е нещо, което все още лежи в бъдещето пред нас.
Футуристите също признават връзката между пророчествата в книгата Даниил. И тяхното разбиране за малкия рог от Дан. 7 и 8 гл. оказва влияние върху схващането им за случващото се през последната седмица на периода от седемдесет седмици от Дан. 9:24-27. Като цяло повечето футуристи подобно на претеристите смятат, че малкият рог от Дан. 7 и 8 гл. и „князът месия“ от Дан. 9 гл. говорят за една и съща сила. В малкия рог от Дан. 7 гл. те виждат един бъдещ антихрист, а за малкия рог от Дан. 8 гл. някои от футуристите са съгласни с разбирането на претеристите, че се отнася за Антиох Епифан, но възприемат тази фигура като тип (предобраз) на бъдещия антихрист. Така че в крайна сметка и в малкия рог от Дан. 8 гл. футуристите виждат описание на бъдещи от наша гледна точка реалности.
Стигайки до Дан. 9 гл. представителите на тази школа виждат едно много подробно описание на дейността на бъдещия антихрист. Те приемат периода от седемдесет седмици за символичен и посочват неговото начало някъде във времето на персийските царе – къде точно дори не е важно, защото това не касае интерпретирането от тяхна страна на най-важния момент от пророчеството – последната седмица. Това, което футуристките коментатори правят, е да отделят последната седмица от целия период и да я сложат някъде в бъдещето от наша гледна точка с твърдението, че тя описва появата на един бъдещ антихрист, който ще оскверни храма в Ерусалим за период от 3 ½ буквални години и ще преследва Божия народ. Тук тези тълкуватели правят връзка между описанието на малкия рог от Дан. 7 гл. и посочения там период от 3 ½ години и половината на последната седмица от седемдесетте от Дан. 9:26, 27 (което е 3 ½ години). С други думи те приемат периода от Дан. 7 гл. като буквален, а този от Дан. 9 гл. – като символичен. Тъй като обаче в Дан. 9:26, 27 се говори за храма в Ерусалим, а той е в развалини от близо 2000 години, футуристите са принудени да стигнат до идеята, че храмът трябва да бъде първо възстановен и след това ще се появи антихристът, който отново ще го разруши. Очевидно тези коментатори не се притесняват от факта, че разкъсват периода от седемдесет седмици и последователността на тълкуването му и без никакви библейски основания отнасят последната седмица в бъдещето с обяснението, че описаното в нея още не се е изпълнило.
Дори не е нужно да казваме, че футуристкото тълкувание на седемдесетте седмици от Дан. 9:24-27 и специално на последната седмица е твърде непоследователно и крайно незадоволително.
3. Месианско или антихристко?
И претеристкият, и футуристкият възглед виждат в „княза месия“ антагониста в книгата Даниил, който осквернява жертвената система извършвана в храма в Ерусалим и разрушава този храм и града. Но премахването на „жертвата и приноса“ в това пророчество (Дан. 9:27) не може да се отнася нито за един минал, нито за един бъдещ антихрист. Подобно дело няма как да бъде вместено в идеята на пророчеството за седемдесетте седмици. Едно от най-важните събития случващи се в това пророчество е правенето на „умилостивение за беззаконието“ и въвеждането на „вечна правда“ (Дан. 9:24). Когато ангелът дошъл при Даниил да му даде това пророчество, пророкът уточнява, че се случило „около часа на вечерната жертва“ (ст. 21). А това е жертва, която се отнася до една от основните дейности включени във „вечната“ – определен вид постоянно служене в светилището сочещо на Изкупителя (Изх. 29:38, 39, 42). Това е жертва, която се принасяла за целия народ и даването на пророчеството за седемдесетте седмици във времето, когато се извършвала тази жертва, създава допълнителен месиански контекст на това пророчество. Именно изпълнението на символа съдържащ се в тази жертва прави възможно премахването на „жертвата и приноса“, защото значението, на което всички жертви и дарове сочат, вече се е изпълнило. Тук личността на един минал или бъдещ антихрист и неговата осквернителна дейност в храма е напълно неудачна. Премахването на „жертвата и приноса“ може да се отнася само за изкупителната смърт на Месията, с която Той извършва „умилостивение за беззаконието“ и въвежда „вечна правда“ (Дан. 9:24) и по този начин преустановява нуждата от жертвоприношения (Матей 27:50, 51). Погрешното идентифициране на главната фигура в това пророчество от страна на двете школи го превръща от месианско в антихристко. И имайки предвид централното място, което то заема в книгата Даниил (прочетете статията Макроструктура на книгата Даниил), нейният главен антагонист се превръща в главния герой на книгата. Едва ли пророк Даниил е искал така да бъде разбирана книгата му.
4. Разбирането на историческата школа.
Привържениците на историческата школа смятат, че има развитие на събитията в книгата Даниил – те започват да се случват от времето на автора, пророк Даниил, минават през вековете на историята и нашите дни и стигат до кулминацията в установяването на бъдещото Божие царство. Адвентистите от седмия ден, като най-видният представител на тази школа днес, са възприели точно този възглед, когато тълкуват книгата на пророк Даниил. Причината за това е, че този модел на развитие на събитията е даден още в самото начало на книгата с появата на първото й апокалиптично видение – Дан. 2 гл.
1) Връзка на Дан. 9 гл. с Дан. 8 гл.
И така, как историческата школа и в частност адвентистите от седмия ден тълкуват пророчеството от Дан. 9:24-27? Правилното му разбиране е възможно само чрез правилното разбиране на връзката му с предната глава – Дан. 8 гл. Представили сме я накратко в статията Начало на Изследователния съд, но сега ще си позволим един по-обширен анализ на този момент, защото той е от ключово значение за разбирането на целия период от седемдесет седмици и в частност – на случващото се в последната седмица.
Дан. 8 гл. следва логиката на предишните две апокалиптични глави на книгата (Дан. 2 и 7 гл.) – първо се дава видение от различни елементи или идващи една след друга фигури, което е последвано от обяснение. Така Даниил вижда един овен, който е толкова силен, че никой звяр не може да му се противопостави (Дан. 8:3, 4). Ангелът обяснил на пророка, че този овен символизира Мидо-Персия (ст. 20). Ситуацията обаче се променя и се появява един козел, който успява да победи овена (ст. 5-8). Тази фигура също не е без значение и ангелът я посочил като символ на Гърция (ст. 21). След това вниманието на пророка бива насочено към един малък рог, който започнал да се възвеличава към три от посоките на света, като това не му било достатъчно, но се възвеличил и към небето. Този рог се превърнал в богохулна сила, която направила опит да оскверни небесното светилище (ст. 9-12, 23-26). Макар и фокусът на видението да пада върху малкия рог, явно всички фигури в това видение трябва да са от значение, защото едно небесно същество задава въпрос свързан с всички тях. Ето какво гласи той според нашите Библии:
„Тогава чух един светия да говори; и друг светия каза на този, който говореше: Докога се простира видението за вечната жертва и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?“ (Дан. 8:13).
Еврейската граматика не допуска думата „за“ в този стих. Нея я няма в оригинала на еврейски, както и думата „жертва“. Буквалният превод на стиха е следният:
„Докога се простира видението, вечната и престъплението, което докарва запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?“
С други думи, въпросът включва всичко, което се е случило във видението. Тук думата за „видение“ е „хазон“, която се отнася до цялото видение (виж ст. 1). За него ангелът обяснява на Даниил, че става дума за Мидо-Персия, след това за Гърция (ст. 20, 21), след това за един малък рог, който първо действа по хоризонтала (ст. 9), след това обаче променя посоката си на действие и започва да действа по вертикала (ст. 10, 11), с което осквернява небесното светилище. Тогава въпросът от Дан. 8:13 може да бъде перифразиран така: „Докога ще се позволи на всички тези неща – издигането на Мидо-Персия, издигането на Гърция, появата на малкия рог и неговите действия – първо по хоризонтала, а след това по вертикала – да продължават?“ И тогава се дава отговорът:
„Той ми каза: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти“ (ст. 14).
Един период от 2300 денонощия бива определен, в който всичко посочено във видението трябва да се случи и след изтичането на който ще настъпи изключително важното събитие по очистването на светилището, което било осквернено от дейността на малкия рог. Този период включва Мидо-Персия, Гърция и малкия рог. Тогава никак няма да е трудно да заключим, че каквото и значение да дадем на малкия рог, в този период ще трябва да се вместят поне две световни империи. А това означава, че няма да е разумно да го приемем за 2300 буквални, 24-часови дни. По-логично е да приемем, че става дума за 2300 години. Освен това на две места много ясно се посочва, че видението се простира до последното време:
„И така, той се приближи до мястото, където стоях; и когато дойде, аз се уплаших и паднах на лицето си; а той ми каза: Разбери, сине човешки; защото видението (евр. „хазон“) се отнася до последните времена“ (ст. 17).
И тук използваната дума за „видение“ е „хазон“, т.е. цялото видение. Тъй като то включва Мидо-Персия и Гърция, няма как изразът „видението се отнася до последните времена“ да означава, че цялото видение („хазон“) ще се случи в последното време. Явно трябва да означава, че видението се простира от появата на Мидо-Персия до последното време, а тъй като всичко в него протича повече или по-малко в рамките на 2300-те денонощия, значи няма как 2300-те денонощия да са буквални.
„А казаното видение за денонощията е вярно; все пак обаче запечатай видението (евр. „хазон“), защото се отнася до далечни дни“ (ст. 26).
Тук използваната дума за видението, което Даниил трябва да запечата, отново е „хазон“. Така че на Даниил му се казва не само, че цялото видение обхваща поне две империи – Мидо-Персия, Гърция и малкият рог, но на два пъти се подчертава и че видението ще стигне чак до последното време. Това няма как да се случи, ако периодът от 2300 денонощия, в който тези империи биват вместени, не е символичен. Пророчеството придобива смисъл, само ако периодът в него се тълкува като символичен според принципа „ден-година“ (прочетете статиите Принципът „ден-година“ – I и Принципът „ден-година“ – II).
От цялото видение от Дан. 8 гл. пророк Даниил не разбрал само едно нещо:
„Тогава аз, Даниил, примрях и боледувах няколко дни; после станах и вършех царските работи. А се чудех за видението (евр. „маре“), защото никой не го разбираше (евр. „бин“)“ (ст. 27).
Когато говори за неразбирането на видението, Даниил използва думата „бин“. А когато казва, че се е чудил за видението, което не само той, но никой не можел да разбере, той използва думата „маре“ (връзката между думите „хазон“ и „маре“ сме разгледали по-обстойно в статията Тълкуване на книгата Даниил – VIII). Пророкът не е разбрал това видение или елемент от видение, което нарича с една специална дума. Не сме оставени да гадаем, за какво иде реч, защото в предния стих се казва съвсем точно, какво е „маре“, който Даниил не е успял да разбере:
„А казаното видение (евр. „маре“) за денонощията е вярно; все пак обаче запечатай видението, защото се отнася до далечни дни“ (ст. 26).
Значи това, което Даниил не разбрал, било „маре“ („видението“) за 2300-те денонощия от Дан. 8:14. Даниил се е чудил и не разбирал само откъса от видението, който се занимава с 2300-те денонощия. Тъй като ясното формулиране на въпроса от ст. 13 и даденият отговор от ст. 14 изискват да приемем, че цялото видение се случва в рамките на 2300 денонощия, като очевидно това трябва да са 2300 години, единствената възможност за неразбиране на „маре“ от страна на Даниил е да не е знаел, кога точно започва този период. Най-логично е да предположим, че той е обвързвал началото му с началото на Мидо-Персия като световно царство, т.е. когато Персия детронира Вавилон официално. Но той не е знаел, кога точно Персия ще победи Вавилон. Вероятно е усещал, че ще е скоро, но не е знаел, в коя година ще стане. Така че неговото вълнение, че не можел да разбере „маре“ за 2300-те денонощия, вероятно е било незнанието му, когато точно Мидо-Персия ще измести Вавилон от световната сцена. Това е един много драматичен момент и нищо чудно, че Даниил се разболял.
След около 11 години Вавилон е вече минало. Последният вавилонски цар Валтасар е мъртъв и мидийски цар седи на престола му. И още в първата година от царуването му (Дан. 9:1) небето решава, че е дошъл момента видението за 2300-те денонощия да бъде разяснено на Даниил. Това наистина е подходящото време, защото овенът от Дан. 8 гл. (Мидо-Персия) вече е излязъл на световната сцена и тъй като най-вероятно Даниил е обвързвал началото на 2300-те денонощия именно с този момент, той сигурно си е помислил, че въпросният период е започнал да тече. Вече било нужно да му се обясни, кога точно започва този изключително важен период. Затова в първата година на мидийския цар Дарий същият ангел се връща при Даниил и му казва, за какво е дошъл:
„Дори още като говорех в молитва, мъжът Гавриил, когото бях видял в предишното видение, като летеше бързо, се приближи до мен около часа на вечерната жертва. Той ме вразуми, като говорѝ с мен и каза: Данииле, сега излязох да те направя способен да разбереш. Когато ти започна да се молиш, заповедта излезе; и аз дойдох да ти кажа това, защото си възлюбен; затова размисли за работата и разбери видението“ (Дан. 9:21-23).
Ангелът твърди, че целта на идването му е да направи Даниил да разбере нещо. Да разбере какво? Ако се обърнем към оригиналния език, става много ясно, какво е искал ангелът да обясни на Даниил:
„Дори още като говорех в молитва, мъжът Гавриил, когото бях видял в предишното видение (евр. „хазон“), като летеше бързо, се приближи до мен около часа на вечерната жертва. Той ме вразуми, като говорѝ с мен и каза: Данииле, сега излязох да те направя способен да разбереш (евр. „бин“). Когато ти започна да се молиш, заповедта излезе; и аз дойдох да ти кажа това, защото си възлюбен; затова размисли (евр. „бин“) за работата (евр. „давар“) и разбери (евр. „бин“) видението (евр. „маре“)“ (Дан. 9:21-23).
Ясно е, че ангелът от предното видение („хазон“ от Дан. 8 гл.), идва отново при Даниил да му помогне да разбере („бин“) видението („маре“) – това не може да е нещо друго освен „маре“ за 2300 денонощия, за което Даниил изрично казва (Дан. 8:26, 27), че не го е разбрал („бин“). Връзката на Дан. 9 гл. с гл. 8 е вече очевидна. Ангелът уверява Даниил, че той най-после ще разбере единствения неясен елемент от последното си видение – „маре“ („видението“) за 2300-те денонощия.
2) Връзка на седемдесетте седмици с 2300-те денонощия
Думата „давар“ използвана в Дан. 9:23 в израза „размисли за работата и разбери видението“ (преведена в използвания тук превод като „работата“) касае слово, което ще се изпълни в бъдещето, т.е. тя се отнася за цялото пророчество, което предстои да бъде предадено на Даниил (това е пророчеството за седемдесетте седмици от Дан. 9:24-27). С други думи уверението на ангела е, че когато пророкът размишлява върху казаното в Дан. 9:24-27, той ще разбере 2300-те денонощия от Дан. 8:14. И след като насочил ума на Даниил към неясния за него момент от предното видение – 2300-те денонощия, ангелът му казал:
„Седемдесет седмици са определени за народа ти… И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим до княза Месия ще бъдат… И след шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен… И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица…“ (Дан. 9:24-27).
Това е много интересен подход за обяснение на нещо неясно. В изясняването на пророчеството за 2300 денонощия се дава друго пророчество от седемдесет седмици или 490 дни – един голям времеви период бива изяснен чрез даването на един по-малък времеви период.
Използваната в Дан. 9:24 дума „определени“ е в превод на еврейската дума „хатак“. Тази дума не се появява никъде другаде в Библията, така че не можем да я сравним с други нейни употреби. Изследвания правени върху този корен в ханаанската литература и староеврейски писания показват, че той може да означава както „определям“, така и „отрязвам“. Значението на глагола се придвижва от конкретното действие „отрязвам“, „изрязвам“ до по-абстрактното „определям“. По-често срещаното значение на този глагол обаче е „отрязвам“. Повечето еврейски речници определят основното му значение като „отрязвам“. Дори в угаритския език – език подобен на еврейския – синонимът на думата „хатак“ в него също е „отрязвам“. Следователно, основният смисъл на текста от Дан. 9:24 е: „Седемдесет седмици са отрязани…“
И така, периодът от седемдесет седмици идва в един точно определен контекст и с дума, която има определено значение. Явно той трябва да е отрязан от нещо. Щом като ангелът е дошъл да обясни на Даниил видението за 2300-те денонощия и започва с това, че седемдесет седмици са „отрязани“, какво би трябвало да е разбрал пророка? Естествено, че седемдесетте седмици са отрязани от 2300-те денонощия. Един по-малък период от 490 дни (седемдесет седмици) е отрязан от по-големия период от 2300 денонощия. Нещо повече. Тази връзка между двете видения показва, че и двата периода – 2300-те денонощия и седемдесетте седмици – са времеви периоди, които имат една и съща природа. Това значи, че както се тълкува единия, така трябва да се тълкува и другия. А вече разбрахме, че единственият начин да разтълкуваме периода от 2300 денонощия така, че да отговаря на указанията в самото пророчество, е да го приемем като символичен период и да приложим принципа „ден-година“, т.е. че става дума за 2300 години. Следователно по същия начин трябва да разтълкуваме и по-малкия период от 490 дни, който е отрязан от 2300-те денонощия. Тук става дума за 490 буквални години. Всъщност дори е без да знаем за връзката на периода от седемдесет седмици с този от 2300 денонощия можем да установим, че това е символичен период, защото описаното и в него не може да се изпълни, ако той бъде възприет буквално (прочетете статията Пророчеството за седемдесетте седмици – I).
Друг въпрос, който може да възникне относно тези два периода е, защо след като тези периоди са свързани, единият е представен като денонощия, а другият – като седмици? Контекстът на 2300-те денонощия е Денят на умилостивението и жертвената система на израилтяните. Изразът „вечери и утрини“ („денонощия“) е езикът на светилището и пасва на контекста, в който се намира. Периодът от седемдесет седмици е разделен на три сегмента (прочетете статията Пророчеството за седемдесетте седмици – IV) като и трите са кратни на числото „седем“ – едно много важно за еврейското мислене число. Съвсем разбираемо е да бъде представен във формата на седмици. Така че изразността на всеки от периодите зависи от контекста им и техните вътрешни характеристики. Макар и изразени по различен начин и двата имат едно и също естество и една и съща начална точка, така че по-малкият може да бъде отрязан от по-големия.
3) Началото на седемдесетте седмици
Когато ангел Гавриил отишъл при Даниил да му обясни видението за 2300-те денонощия, той дошъл в един много специален момент за Даниил. Точно тогава пророкът изпитвал особена загриженост за юдейския народ и Ерусалим. Той установил, че побеждаването на Вавилон от Мидо-Персия и открилите се възможности пред юдеите не само не са случайни, но са свързани с изтичането на един друг пророчески период – седемдесетте години пленничество на юдеите във Вавилон (срв. Дан. 9:1, 2 с Ерем. 29:10-14). Времето на пленничеството на юдеите изтичало, но даденото в пророчеството на Еремия условие за тяхното освобождаване и връщане в родината не се изпълнявало от страна на юдеите – те не търсили Бога с цялото си сърце и разкаяние. Даниил бил притеснен, че предвид условната природа на този тип пророчество то можело и да не се изпълни и затова застанал като ходатай на юдеите пред Бога и пледирал за милост над тях и над Ерусалим (Дан. 9:3-19).
С възкачването на мидийски цар на трона Даниил сигурно си е помислил, че периодът от 2300 денонощия е започнал да тече. От друга страна обаче знаел, че ключовото за пророчеството събитие по очистването на светилището в края на този период щяло да се случи много далеч в бъдещето от негова гледна точка. А изследването на книгата на пророк Еремия му разкрило опасността, пред която стоели юдеите във Вавилон точно сега и може би за момент той дори да е бил забравил за 2300-те денонощия. Неговата грижа била непокаяността на собствения му народ. И точно тогава дошъл ангел Гавриил. Съвсем основателно било да му обясни, че се завръща при него, за да му разясни неясното от Дан. 8 гл. (Дан. 9:21-23), защото умът на Даниил бил някъде другаде и трябвало да бъде върнат към пророчеството за 2300-те денонощия. Обяснявайки го обаче Гавриил не пропуснал и молитвата на Даниил за милост над юдеите и Ерусалим. Така в обяснението си той вкарал и два нови, особено важни момента – юдеите като нация и Ерусалим. С това се оформила допълнителна информация около седемдесетте седмици – юдеите и Ерусалим стават два от главните действащи елементи. Пророчеството започва с даването на едно пробно време на юдеите от 490 години (Дан. 9:24) и с възстановяването на Ерусалим (ст. 25) и завършва с неговото разрушаване (ст. 27). Така чрез даването на един по-малък период от седемдесет седмици касаещ юдеите и Ерусалим Даниил разбрал и за началото на по-големия период от 2300 денонощия. Ангелът казал на Даниил:
„И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици…“ (Дан. 9:25а).
Точно това бил отговорът, който Даниил търсил. Той смятал, че периодът ще започне с времето на овена от „хазон“ от Дан. 8 гл., но сега му се казва съвсем конкретно, че то няма да е с началото на Мидо-Персия като световно царство, а че ще е свързано с издаването на заповед по времето на персите, чрез която ще се позволи изграждането на Ерусалим и с която евреите ще получат една много сериозна автономия. Задачата на изследователя на пророчеството е да се порови из библейските хроники относно персийските царе, за да види, коя точно е тази заповед. Предвид изключителната важност на това пророчество не можем да очакваме, че този момент няма да бъде споменат. И както вече обстойно сме разглеждали този въпрос в статиите Пророчеството за седемдесетте седмици – I, Пророчеството за седемдесетте седмици – II и Пророчеството за седемдесетте седмици – III, само указът на персийския цар Артаксеркс I от 457 г.пр.Хр. отговаря на изрично посочените изисквания за указ в Дан. 9:25 (Ездра 4:12; 7:25, 26).
И така, в изследването си дотук успяхме да открием стабилно установената връзка между Дан. 8 гл. и Дан. 9 гл. Пророчеството за седемдесетте седмици и конкретно случващото се в последната седмица може да бъде разбрано правилно само в светлината на Дан. 8 гл. Подобно на 2300-те денонощия от Дан. 8 гл. и седемдесетте седмици са символичен период. Това са 490 буквални години, които започват да текат от 457 г.пр.Хр. – годината на издаването и влизането в сила на заповедта на цар Артаксеркс I за възстановяването на Ерусалим. Самото му възстановяване е траело според пророчеството седем символични седмици (49 години). След изтичането им ангелът добавя още 62 символични седмици (434 буквални години) до идването на „княза Месия“ (Дан. 9:24, 25) или това са общо 69 символични седмици (483 буквални години) от началото на пророчеството. Когато прибавим 483 години към 457 г.пр.Хр. и като не пропускаме факта, че няма нулева година (от 1 г.пр.Хр. преминаваме директно към 1 г.сл.Хр.) биваме отведени до 27 г.сл.Хр. В тази година започва да тече последната седмица от седемдесетте и точно тогава според пророчеството трябва да се появи въпросният „княз Месия“. Както сме изяснили обстойно в статиите Пророчеството за седемдесетте седмици – IV и Пророчеството за седемдесетте седмици – V, тук не може да се говори за никой друг освен за идването на Месията Исус Христос и за удивителното дело, което извършва в рамките на три и половина годишното Си служене на земята. Връзката на периода от седемдесет седмици с този от 2300 денонощия и ясно установеното им начало в 457 г.пр.Хр. не позволява да отнесем случващото се в последната седмица към някоя друга личност освен Исус Христос. Не съществуват никакви доказателства, че именно тази последна седмица трябва да бъде откъсната от целия период и отнесена 2000 години в бъдещето, за да опише действията на един бъдещ антихрист, както футуристите предлагат.
Всички школи на тълкувание на книгата Даниил дават своята интерпретация на пророчеството на Даниил за седемдесетте седмици и специално за случващото се в последната седмица от този период. Тълкуванията на претеристите и футуристите са крайно незадоволителни. Единствено историческата школа дава последователно и приемливо тълкувание на това пророчество.