Книгата Даниил е една от библейските книги, които не само ни осветляват относно важни събития от миналото, но ни помагат и да погледнем в бъдещето и да имаме увереност, че Господ държи всичко под Своя контрол. Тя ни дава надежда за идващото Божие царство, което ще замести корумпираните форми на управление, които познаваме. Тя ни вдъхновява за едно справедливо бъдеще, в което злото ще бъде изкоренено завинаги. Никой последовател на Христос, който гледа сериозно на вярата си и се интересува от случващото се в нашия свят и мястото на Бога в него, не може да си позволи да пренебрегва книгата на пророк Даниил. Тя не само дава отговор на много от нашите въпроси свързани с бъдещето, тя ни преподава и първите и най-важни уроци по това, как да изследваме библейската апокалиптика – най-вълнуващата литература в Библията.
Какво представлява апокалиптиката? Какво представлява книгата Даниил? Кои са главните школи по интерпретирането й?
1. Апокалиптика.
Книгата Даниил е първата библейска книга, която може да бъде определена като апокалиптична. А това изисква апокалиптичния жанр литература да бъде дефиниран. Според Джон Колинс от Йеилския университет и неговия екип „апокалиптиката е жанр от литература на откровението с разказвателен характер, при който окровението се извършва посредством същества от друг свят на човешки получател разкривайки една отвъдна реалност, която е както временна, доколкото предвижда спасение в края на времето, така и пространствена, доколкото включва друг, свръхестествен свят“. Книгата Даниил се вписва безпроблемно в тази дефиниция, защото е литература на откровението, което означава, че се занимава с предаване на информация от Бог към хората. Това тя прави във формата на разказ. Вестите в книгата се предават до Даниил, едно човешко същество, чрез същества от друг свят – ангели. Тази книга открива една отвъдна реалност, която не може да бъде обхваната от петте ни сетива. Тя говори за насоката на историята водеща до божественото спасение в края и за един небесен, свръхестествен свят.
2. Книгата Даниил.
Книгата Даниил е написана през VI век пр.Хр. от пророк Даниил. Половината от нея е написана на арамейски език, а другата половина – на еврейски език, но в нея се откриват и три гръцки и двадесет персийски думи, както и описание на културата на Вавилон. Езиковото писане и доброто познаване на исторически факти свързани с тази империя доказват, че тази книга е написана от пророк Даниил през VI век пр.Хр., а не през II век пр.Хр., както някои предлагат, защото през II век пр.Хр. Вавилон е бил почти забравен и не се е знаела културата му. Исус Христос приема, че авторът на тази книга е пророк Даниил (Матей 24:15; Марк 13:14), което означава, че Той е съгласен с периода на нейното възникване.
Около половината част на книгата представлява апокалиптична литература, а другата половина е история, която донякъде също изпълнява пророческата цел на апокалиптиката чрез употребата на друг език. Затова е съвсем удачно да възприемаме книгата като цяло като апокалиптична. Когато подхождаме към апокалиптичната литература, трябва да се абстрахираме от представата, която популярната култура е изградила около думата „апокалипс“. Тя има значението на „откриване, разкриване“. Така че когато мислим за апокалиптиката, трябва да мислим за една литература на откровението – има нещо, което е скрито и сега то трябва да бъде разкрито и направено ясно чрез даването на видения. Това означава, че когато става дума за апокалиптика, не трябва да правим непременно връзка с някакво предстоящо глобално бедствие или дори края на света, въпреки че такива също могат да бъдат разкрити. Апокалиптичните видения представляват сложни пророчества, в които се използват различни символи и в които участват различни персонажи и фигури. Виденията имат свой сюжет и развитие и в тях дейно участие може да има и самия пророк.
Апокалиптичните пророчества имат по-глобален характер и обхващат големи периоди от време. Това изисква да ги разглеждаме като едно представяне на бъдещето такова, каквото ще се случи. Безусловността на тези пророчества и това, че те имат само едно изпълнение, се превръщат в две от основните им характеристики. Това означава, че те не могат да бъдат разглеждани като класическите пророчества, които обикновено са по-локални и отнасящи се за по-къси периоди от време. Те са обвързано с определени условия и затова изследователят им може да очаква те да имат повече от едно изпълнение в различни епохи и под различни условия. Когато тълкува книгата Даниил обаче, изследователят трябва да се стреми да открие значението на дадено пророчество, което ще има само едно единствено приложение.
Въпреки че самата книга Даниил съдържа достатъчно указания за нейното естество и начин на тълкуване, преводът й в Септуагинтата, гръцкият превод на Стария завет, ни помага да разберем особеностите й още по-лесно. За целта не е нужно да отидем по-далеч от първото видение в книгата – Дан. 2 гл. Там откриваме следната конструкция:
„Но има Бог (гр. „теос“) на небеса, Който открива (гр. „апокалупто“) тайни; и Той явява (гр. „семайно“) на цар Навуходоносор онова, което предстои да стане в последните дни… Онзи, Който открива (гр. „апокалупто“) тайни, ти е явил (гр. „семайно“) онова, което предстои да стане… Но колкото до мене, тази тайна не ми се откри (гр. „апокалупто“) чрез някоя мъдрост, която аз имам повече от всички живи, а за да се открие (гр. „семайно“) на царя значението на съня… великият Бог (гр. „теос“) открива (гр. „семайно“) на царя онова, което предстои да стане по-късно…“ (Дан. 2:28-30, 45).
Гръцкият преводач на книгата Даниил използва определен език, за да опише символизма, чрез който Бог открива бъдещите събития, а именно: Бог (гр. „теос“) открива (гр. „апокалипс“) това, което предстои да стане, като го явява в символи (гр. „семайно“) на получателя на вестта. Вестите и откровенията в книгата идват от Бога, но Той ги представя на пророка в символи. А това означава, че за да бъде разбрано това, което Бог иска да каже, символите трябва да бъдат коректно разтълкувани. Това е характерно за библейската апокалиптика. Нещата при книгата Откровение стоят по същия начин:
„Откровението (гр. „апокалупсис“) от… Бог (гр. „теос“), за да покаже… онова, което има да стане скоро… и го яви (гр. „семайно“)… на своя слуга…“ (Откр. 1:1).
Тук имаме същата текстова конструкция. Книгата Откровение започва посочвайки, че основният начин, който Бог ще използва за предаването на вестите й, ще бъде употребата на символи, чрез които Той ще разкрие бъдещето.
Тези текстове установяват връзката между книгите Откровение и Даниил още от самото начало. Всеки, който изследва двете книги, ще открие, че те са свързани. А с тази текстова конструкция нещата се изясняват още по-добре – и за двете книги основният начин за предаване на вестите им, които са свързани с предсказване на бъдещето, е използването на символи, така че и двете книги принадлежат към един и същи тип литература – апокалиптиката.
Книгата Даниил има много специална роля в библейската апокалиптика. Тя задава схемата на развитието на апокалиптичните пророчества, а именно че те започват от времето на пророка и завършват в установяването на Божието царство. Освен това тази книга съдържа рекапитулация, което определя рекапитулацията като една от съществените характеристики на библейската апокалиптика. Рекапитулация имаме, когато всяко следващо видение повтаря разглеждания период от предното като добавя нови елементи и така дадена поредица се гради върху предходната. Например Дан. 2 гл. обсъжда политическите измерения на събитията от времето на Даниил до края (царствата на света), а Дан. 7 гл. прибавя религиозни перспективи (светиите). Дан. 8 гл. се фокусира върху още една духовна плоскост (светилището), а Дан. 11 гл. разглежда събитията от своята перспектива – борбата между южния и северния цар във връзката им с Божия народ.
Но предстоящите събития свързани с края на времето не са единственото, което бива открито в книгата Даниил. Библейската апокалиптика е в синхрон с всички останали библейски книги, които издигат Исус Христос (Йоан 5:39; Лука 24:27, 44). Христос е в центъра и на книгата Даниил и на страниците й Той бива разкрит като Човешкия Син, Който донася спасение на светиите и установява Божието царство. Всъщност кулминацията на цялата книга е едно невероятно пророчество за смъртта на Месията (прочетете статията Макроструктура на книгата Даниил). В изследването на книгата Даниил Исус Христос никога не бива да се изгубва от фокуса, защото именно Той й предава смисъл. Без Него тя е просто едно от многото древни литературни произведения.
3. Школи на тълкуване на книгата Даниил.
Има различни виждания за тълкуването на книгата Даниил. Това донякъде е добре, защото е не само знак за голям интерес към тази книга, но и мотивира самия изследовател да бъде по-усърден и да открие вярното тълкувание. Но това, което е мотивиращо за едни, може да бъде обезсърчително за други. Многото становища относно пророчествата на Даниил могат да се окажат препъни камък за някои вярващи и не е учудващо, че не малко от тях изобщо не се и опитват да разберат тази невероятна книга.
Можем да оформим един общ поглед върху основните насоки на интерпретирането на книгата Даниил. Различните виждания върху нея могат да бъдат групирани най-общо в три школи:
1) Претеристка школа
Претеристката школа разглежда пророчествата в книгата Даниил като описани след тяхното изпълнение. Това е една история, която е представена като че е била предварително предсказана. За претеристите книгата Даниил е написана през II век пр. Хр. и „предсказанията“ й намират изпълнение в сирийския цар Антиох Епифан живял през този период. Те не виждат пророчества, които касаят нашето бъдеще. Когато претеристите четат книгата Даниил, те мислят само за миналото и се фокусират върху света на автора и неговите проблеми. Претеризмът е приложението в апокалиптиката на историко-критическия метод на изследване на Свещеното писание. Той отхвърля възможността Библията да е вдъхновена от Бога, следователно книгата Даниил не може да е пророчество за бъдещето. То представлява просто един начин авторът й да си обясни и да се справи със страданието на неговия народ причинено от подтисническите сили на своето време.
Въпреки че претеризмът е най-точното изражение на критичния подход към Библията, който отрича нейния свръхестествен елемент, той не е някакъв нов възглед относно библейкската апокалиптика. Всъщност неговото възникване може да се проследи много назад във времето – във времето на Мартин Лутер и другите протестантски реформатори. Те имали дързостта да насочат вниманието на света към католицизма като изпълнение на пророчествата за антихриста в Откровението и на малкия рог в книгата Даниил. Тогава един йезуит на име Луис де Алказар от Севиля (1554-1613) започнал да отнася пророчествата за малкия рог към сирийския цар Антиох Епифан, който живял векове преди папите да започнат да управляват. Тук целта не била да се разбере истината, а да се отклони вниманието на света от Католическата църква като предсказания в апокалиптичните книги антагонист. Така претеризмът възникнал като оръжие на контра-реформацията.
Това оръжие не било особено смъртоносно в началото, защото претеристкият подход към апокалиптичните пророчества бил отхвърлен от протестантските реформатори. По-късно обаче смъртоносната сила на оръжието станала явна. След не особено успешни опити за популяризиране на претеризма сред протестантите през XVII и XVIII век, той намерил начин да се внедри в евангелските среди през XIX век. И това негово внедряване се простряло толкова обширно, че днес претеризмът е водещият подход към апокалиптиката на академично ниво, така както на академично ниво историко-критическият метод е водещият метод в разбирането на Библията като цяло.
2) Футуристка школа
Футуристкото тълкувание на книгата Даниил е един антипод на претеристкото. То възприема пророчествата й като предсказания, но отмества изпълнението на почти всички тях в бъдещето. Футуристите приемат, че много от описаното в книгата Даниил тепърва предстои да се случи и ще се осъществи за много кратко време – в рамките на седем години. Тази школа разглежда апокалиптичните пророчества на Даниил като един детайлен сценарий на последните няколко години от човешката история. А това прави принадлежността към футуристката школа на тълкуване много изкусително.
Но и появата на футуризма не се дължи на желанието да се разбере истината. През XVI в. Мартин Лутер и другите реформатори вярвали, че именно Католическата църква представлява отстъплението в християнството седящо в храма на църквата и стремящо се да контролира съвестта на всички вярващи действайки от Божието име (2 Сол. 2:1-8). Реформаторите виждали папството като изпълнение на пророчествата за антихриста от Откровението и за малкия рог от книгата Даниил. Затова към края на XVI век Католическата църква е била сериозно загрижена, как да се неутрализира реформацията и да се отклони вниманието от нея относно тези ощетяващия я тълкувания. Тук църквата получила помощ от един испански йезуит. Това бил Франциско Рибера (1537-1591), който предложил промяна на метода. Ако това станело, неизбежно щяло да се стигне и до промяна на заключенията. И така началото на футуристичната школа в тълкуването на апокалиптичните пророчества било поставено. Този подход в тълкуването приложен към книгата Даниил бил единият от начините да се отвърне на твърденията на протестантизма за значението на апокалиптичните символи. Защото ако малкият рог и мерзостта на запустението се приемат като символите на един бъдещ антихрист и неговото дело, фокусът на пророчеството щял да бъде отклонен от настоящето към далечното бъдеще, а с това Католическата църква нямало повече да бъде възприемана като изпълняваща тези пророчества. Това била контра-реформацията на католицизма.
Стратегията на католиците била разбрана от протестантите. Още с появяването му протестантите отхвърлили римокатолическия футуризъм. От 25 известни писатели-реформатори през втората половина на XVII век нито един не отричал, че папството е антихристът. Дали обаче това противопоставяне на контра-реформацията продължава и до днес? За съжаление, не.
В началото на XIX век футуристичната теория преминала през известно усъвършенстване и допълване. Едуард Ървинг бил служител в Шотландската църква и бил много заинтересован от учението за Второто пришествие на Христос. Той обаче не последвал протестантското разбиране по въпроса, а приел футуризма на Рибера. Той дори превел книга написана от испански мисионер-йезуит. Влиянието на Ървинг достигнало до Джон Нелсън Дарби – англиканец от ирландски произход от църквата „Плимутски братя“ в Англия. Той също приел футуризма на Рибера. Дарби бил много енергичен и разпространявал йезуитския футуризъм не само в Европа, но дори и в Съединените щати. След смъртта му друга личност продължила с популяризирането на футуризма – С. И. Скофийлд. През 1909 г. той съставил помощни бележки към справочна Библия „Скофийлд“, която остава много популярна и до наши дни. След 1970 г. милиони протестанти били убедени във футуристките учения за антихриста чрез бестселъра на Хал Линзи „Загиналата велика планета Земя“ и днес… футуризмът е основният възглед на повечето консервативни евангелски църкви и фундаменталистки групировки.
Така че също като претеризма, и футуризмът е дете на католицизма родено, за да даде сили на контра-реформацията. Това трябва да служи като предупреждение за всеки протестант. Но за съжаление предупреждението остава нечуто и днес футуризмът е най-разпространеният възглед сред евангелските общества. Потомците на реформаторите се подали на стратегия целяща да унищожи собствената им реформация.
Футуристичната система на тълкуване, както функционира днес, изчиства християнската ера от някакво пророческо значение премествайки изпълнението на по-голямата част от пророчествата на Даниил до края на времето. Малкият рог вече не е папството, а една безбожна сила, която тепърва предстои да се появи. Това, което папството е правило в миналото, вече не е толкова важно, защото антихристът, който ще дойде, ще бъде враг на всички християни без значение към коя деноминация принадлежат. В изследването на книгата Даниил вниманието е насочено само към бъдещето и миналата история на църквата със скъпоценните й уроци остава на заден план. В крайна сметка векове след протестантската реформация контра-реформацията на Рим имаща за цел да отклони от папството приложението на апокалиптичните пророчества правено от реформаторите, най-после се увенчала с голям успех. Всеки протестантски изследовател, който прилага футуризма в тълкуването на книгата Даниил, трябва да се замисли, в услуга на кого всъщност го прави.
3) Историческа школа
Привържениците на историческата школа смятат, че има развитие на събитията в книгата Даниил – те започват да се случват от времето на автора, Даниил, минават през нашите дни и стигат до установяването на Божието царство. Това означава, че голяма част от неговите пророчества вече се е изпълнила и трябва да се установи, кои от пророчествата са в момента в процес на изпълнение и кои предстоят да се изпълнят.
Подобно виждане за развитието на виденията е не просто логично. Този подход е посочен съвсем ясно още от самото начало на книгата. Когато пророк Даниил тълкува съня на цар Навуходоносор, той ясно оформя рамката на развитието на събитията във виденията на библейската апокалиптика – те се движат от времето на пророка и стигат до края на земната история (Дан. 2:31-45). По тази причина адвентистите от седмия ден смятат, че книгата Даниил изисква историческо тълкувание. И затова адвентистите принадлежат към историческата школа на тълкуване.
Всъщност този подход не е измислен от адвентистите. Това е методът, който повечето от църковните отци и реформаторите от Средновековието са използвали. Днес, благодарение на Адвентната църква, той е много по-изчистен и изяснен, защото днес има много по-добро познаване на оригиналните езици, на които е написана Библията и на библейската култура, но, за съжаление, освен адвентистите вече много малко на брой християнски общества поддържат този метод.
4) Три конкуриращи се школи
Водещето схващане за книгата Даниил сред учените е претеризма. Големите имена в тълкуването на тази книга не вярват, че тя е боговдъхновена и има значение за всеки от нас днес. Възприемането й като вдъхновено пророчество предсказващо бъдещето на света се определя като тесногръдо мислене пълно с предразсъдъци. Съвсем различна е ситуацията в църквите, които вярват в приложимостта на книгата Даниил днес. За тези последователи на Христос книгата Даниил говори на съвременния читател и му разкрива бъдещето.
За тези, за които християнството е начин на живот и са отправили поглед към наближаващия край, разбиранията и на трите школи могат да имат някакво значение. И трите са конкуренти на църковно ниво. Всеки може да има лесен достъп до тълкувания, които разглеждат всичко в книгата Даниил като история. А когато става дума за тълкуването на пророчествата й наистина като предсказания за бъдещето, въпросът е, доколко адекватно и коректно футуристката и историческата школи интерпретират бъдещите събития. Дали повечето от пророчествата на книгата Даниил ще се случат в рамките на много кратък период в бъдещето, както твърдят футуристите или голяма част от тях вече са се изпълнили в миналото и само една част от тях предстои да се случат в бъдещето, както вярват представителите на историцизма? Възгледът ще окаже влияние на тълкуването.
Книгата Даниил е една изключително интересна апокалиптична книга разкриваща световната история до установяването на Божието царство и си струва да бъде изследвана. Най-удачният подход към нея е този на историческата школа.