Slide 1

Северният цар и времето на края - I

Нова статия

Slide 2

Северният цар и времето на края - II
Нова статия

Slide 3

Белези на последното време - VI
Нова статия

previous arrow
next arrow

Повечето от вярванията на адвентистите от седмия ден могат да се определят като принадлежащи на традиционното християнство. Това означава, че църквите следващи класическото християнство в ученията си могат да вземат повечето от доктрините на Адвентната църква и да кажат, че точно това е, което и те вярват.

Има обаче някои специфични учения, които адвентистите от седмия ден държат и които често са били подлагани на критика както от хора извън църквата, така и от нейни членове. Адвентното разбиране свързано с Изследователния съд, съботата, Елън Уайт и други, както и тълкуването на книгите Даниил и Откровението често поражда дебати и е причина за критика. И макар да е известно, че критиката никога няма да престане, един задълбочен неин отговор би разяснил още по-добре основанията за вярата на адвентистите и би дало увереност на онези от тях, които не знаят, как да посрещнат аргументите на критиците.

Целта на Адвентисимо е да помогне на всички български адвентисти, които искат да имат по-задълбочено разбиране върху основните учения на църквата и върху библейските пророчества. Ще се опитаме да отговорим на някои от най-често срещаните критики срещу адвентната теология и Елън Уайт. Това се нарича апологетика – да представиш основанията за това, в което вярваш и по този начин да го защитиш.

Всъщност ученията, които предизвикват най-големите дебати и открояват Църквата на адвентистите от седмия ден от останалите църкви, са тези намиращи се в Тройната ангелска вест:

„И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора. Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване. И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнеца. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус“ (Откр. 14:6-12).

В тази тройна вест проповядваща се непосредствено преди Второто пришествие на Христос (ст. 12-14) Адвентната църква вижда своята мисия и идентичност. Тя е призована да проповядва на „обитаващите по земята“, че един изключително важен съд е вече започнал на небето и приключването на който води до Второто пришествие. Това е Изследователният съд.

Адвентистите имат отговорността да насочат вниманието на всички към Създателя на „небето и земята, морето и водните извори“, което означава издигане важността на съботата като ден на поклонение и нейното ключово значение в последните събития.

Вестта на трите ангела включва и предупреждение срещу духовния Вавилон и срещу опасността от получаване белега на звяра – символи говорещи за реалности на последното време, които са разкрити в книгата Откровение. А едно изследване на книгата Откровение би било непълно, ако не се познава книгата Даниил.

Църковната деноминация символизирана чрез трите ангела е същата, която се определя като църквата на остатъка в Откр. 12:17. Една от основните й характеристики е, че притежава „свидетелството на Исус“, а според думите на самото Откровение „свидетелството за Исус е духът на пророчеството“ (Откр. 19:10). Оттук идва необходимостта адвентистите да изявят на света, защо вярват, че автентичният дар на пророчеството се е изявил в писанията и служенето на Елън Уайт.

Но ако и трите ангела да проповядват много специфични вести за последното време, това не е за сметка или в противоречие с фундаменталните учения на християнството. Първият от трите ангела има „вечното благовестие“, което той „прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора“. Това означава, че основните християнски доктрини свързани с Божеството, Свещеното писание, спасението на човечеството и други ще са неразделна част от проповедта на адвентистите, също както са и техните специфични учения.

Както виждаме, една адекватна адвентна апологетика би се движила около съдържанието на Тройната ангелска вест. Адвентната апологетика е тясно свързана с детайлното познаване на Тройната ангелска вест. Именно на тази вест е изградена и структурата на Адвентисимо.

Разбирането и проповядването на Тройната ангелска вест оказва дълбоко въздействие върху сърцето. Хората, които я проповядват, биват определени като такива, които „пазят Божиите заповеди и вярата в Исус“. Освещението, духовното израстване и подготвеността за Второто пришествие на прокламиращите тази вест са едни от най-важните й цели. Така че освен статии върху доктринални въпроси и пророчества тук има и такива в помощ на християнския живот и духовното израстване. Всъщност тези статии ще са от помощ на всеки независимо от църквата, към която принадлежи. Макар Адвентисимо да е предназначен основно за адвентисти, неговите ресурси са на разположение и на всеки, който просто иска да разбере, кои са адвентистите и в какво вярват. Всички статии в сайта подлежат на развитие, редакция и допълване.

С оглед на удобството Адвентисимо може да бъде отворен на браузера на всякакво устройство запазвайки пълната си функционалност. Просто го направете като отметка в браузера си и го ползвайте, когато пожелаете. Практичната търсачка на сайта позволява търсене из ресурсите му по ключови думи.

Този сайт не е официален сайт на Църквата на адвентистите от седмия ден, но стремежът е в него да се представя официалното разбиране на адвентистите по различни въпроси.