Макар авторите на Свещеното писание да не са били вдъхновени буквално (вестите им да не са им били продиктувани дума по дума), единственият начин да предадат откритото на другите хора е чрез изразяването му с думи. Така че ако и самите думи да не са вдъхновени, те са единствената ни възможност да стигнем до това, което пророците са искали да кажат. Това превръща тяхното изследване в необходимост.
В статията Тълкуване на книгата Даниил – VI разглеждаме, как пророк Даниил е използвал две конкретни думи в тълкуванията на виденията си. Анализът доказва необходимостта от обстойно изследване на думите в книгата Даниил, защото те не само могат да променят значението си през годините, но и самият автор може да ги използва по специфичен начин, който да е много различен от този, с който сме свикнали.
Нека да задълбаем по-надълбоко в изследването си върху думите в книгата Даниил и да видим за пореден път, колко е важно Библията да се изучава в оригинал. Колкото и да е добър един превод, той може да пропусне важни нюанси на използваните в оригинал думи и да ги ограби от значението им. Точно такъв е случая с думата „видение“ в книгата Даниил.
В еврейската част на книгата се използват две различни думи със значението „видение“ – едната е „хазон“, а другата е „маре“. Това трябва да ни накара да се запитаме за причината Даниил да използва две различни думи, когато описва виденията си. Нека да разгледаме последователно как, в какъв контекст и с какво значение се появяват „хазон“ и „маре“ в еврейската част на книгата Даниил – Дан. 8-12 гл.
1. Употреба на думата „хазон“ в Дан. 8 гл.
Още в началото на Дан. 8 гл. се вижда, че думата, която пророкът ще използва за цялото видение, което е видял и което предстои да опише, е „хазон“:
„В третата година от царуването на цар Валтасар ми се яви видение [евр. „хазон“] на мене, Даниил, след онова, което беше ми се явило преди това. Видях във видението [евр. „хазон“] (а когато видях, бях в палата Суса, който е в областта Елам; и когато видях във видението [евр. „хазон“] бях при потока Улай)“ (Дан. 8:1, 2).
Това е много важен момент. Както при всяко свое видение Даниил не пише, докато вижда видението, а го записва, след като го е видял. С други думи, още в началото на писането си той знае, какво ще се случи в края. Затова думата „хазон“ трябва да визира цялото видение – от ст. 3 до ст. 14.
След това Даниил описва самото видение. Първо се появява един овен (ст. 3, 4), после един козел заема мястото му (ст. 5-7) и след това се появява един малък рог (ст. 8, 9). Фокусът на видението е върху дейността на този малък рог (ст. 9-12).
Когато видяното от пророка свършва с малкия рог оскверняващ светилището (ст. 12), видението сменя сетивата – картината преминава в звук (ст. 13, 14). Това е другият важен момент, защото става дума за различни по естество елементи – първо нещата биват видени, след това – чути. След ст. 12 нищо повече не се случва по отношение на видяното. Има само обяснение свързано с вече видяното – Даниил чува разговора на няколко небесни същества. Едното пита (според буквалния превод на стиха):
„Докога се простира видението (евр. „хазон“), вечната и престъплението, което докарва запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?“ (ст. 13).
Както се вижда от формулировката на въпроса, той е свързан с цялата продължителност на видението. Важно е да се обърне внимание на зададения въпрос – той включва всичко видяно от пророка, от ст. 3 до ст. 12. Небесното същество се интересува, какъв период от време обхваща видяното и представеното от Даниил в ст. 3-12. Тогава се дава отговорът:
„Той ми каза: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти“ (ст. 14).
Отговорът трябва да посрещне неяснотата, поради която е формулиран въпроса. Според него трябва да изминат 2300 денонощия от появата на първата фигура на „хазон“ (овена) до момента, който Даниил е видял като последен във видението – малкият рог оскверняващ светилището. „Докога се простира видението?“ „До 2300 денонощия“. Идеята е, че когато започващият с появата на овена период от 2300 денонощия приключи във времето на малкия рог, ще се случи нещо, което да неутрализира осквернителната дейност на малкия рог и светилището, което той е потъпквал, ще бъде очистено. Кога? Когато приключи периодът от 2300 денонощия. С това видението („хазон“) приключва.
2. Употреба на думата „маре“ в Дан. 8 гл.
Пророк Даниил получил видението, което записал в Дан. 8:1-14 и поискал да го разбере:
„Когато аз, Даниил, видях видението (евр. „хазон“), поисках да го разбера. И, ето, пред мене застана нещо като човешки образ“ (Дан. 8:15).
Желанието на Даниил бива изпълнено и ангел Гавриил е инструктиран да помогне на пророка да разбере видението. Интересното обаче е, че вече думата за „видение“ се променя:
„…Гаврииле, направи тоя човек да разбере видението (евр. „маре“)“ (ст. 16б).
Защо Даниил иска да разбере „видението“ („хазон“), а ангелът бива инструктиран да му помогне да разбере „видението“ („маре“)? Една от причините може да е, защото макар и с малко по-различно значение думата „маре“ се появява в стиха описващ желанието на Даниил:
„Когато аз, Даниил, видях видението (евр. „хазон“), поисках да го разбера. И, ето, пред мене застана нещо като човешки образ (евр. „маре“)“ (ст. 15).
Тук думата „маре“ се появява с едно от значенията си, с което бива най-често използвана – „образ, изглед“. С това значение тя вече е била използвана в книгата Даниил (Дан. 1:4, 13, 15). И тъй като в Дан. 8:15 чрез „маре“ се описва появата на ангела пред пророка, тази дума се използва и в ст. 16 с другото й значение – „видение“.
Това обяснение е задоволително, но едва ли е достатъчно. Може би това, как ангел Гавриил е гледал на задачата си, ще внесе по-голяма яснота. Той казва на Даниил:
„…Разбери, сине човешки; защото видението (евр. „хазон“) се отнася до последните времена“ (Дан. 8:17б).
Започва да става още по-интересно. Значи Даниил иска да разбере видението („хазон“), Гавриил е инструктиран да му помогне да разбере видението („маре“) и в изпълнение на задачата си ангелът започва да му обяснява видението („хазон“). Следвайки тази логика трябва да приемем, че двете думи се използват с еднакви значения. Това ще рече, че ако спрем с изследването им дотук, единственият извод, който можем да направим, е че „хазон“ и „маре“ са синоними. Ние обаче продължаваме с проучването.
Ангелът разяснява на Даниил, че двата рога на овена символизират Мидо-Персия (ст. 20). Предвид ясните препратки към Персия и Мидия от самото начало на видението (ст. 2), Даниил едва ли е учуден от разтълкувания символ. След това козелът бива идентифициран като Гърция (ст. 21) и след това се дава обстойно обяснение на действието на малкия рог по хоризонтала и по вертикала (ст. 23-25). Тълкуванието се движи според представените на пророка картини. Тогава идва ключовото за тълкуванието на видението обяснение:
„А казаното видение (евр. „маре“) за денонощията е вярно; все пак обаче запечатай видението (евр. „хазон“), защото се отнася до далечни дни“ (ст. 26).
Това обяснение вече внася нужната ни яснота в разбирането на въпросните две думи. „Маре“ излиза от идеята за синоним на „хазон“ и е отнесена за нещо специално – за момента от видението, който се занимава с денонощията. Значи за да разберем, какво точно означава „маре“, трябва да отидем на онова място в текста, където се говори за денонощията – това са ст. 13 и 14:
„Тогава чух един светия да говори; и друг светия каза на този, който говореше: Докога се простира видението, вечната и престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани? Той ми каза: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти“ (ст. 13, 14).
Значи в Дан. 8:26 изрично се посочва, че „маре“ касае денонощията, които се споменават в даденото видение. А обяснението за денонощията, за които се говори в ст. 13 и 14, е дадено в контекста на времето: „Докога…?“ (ст. 13), „До 2300 денонощия…“ (ст. 14). Това именно е „маре“ – времевият период, в който изредените елементи на „хазон“ действат. Това ще рече, че „маре“ представлява периода от 2300 денонощия, в който се случва всичко описано в „хазон“ – от появата на овена до осквернителната дейност на малкия рог, която предстои да бъде неутрализирана. Значи става дума за период от 2300 денонощия, който включва Мидо-Персия, Гърция и малкия рог. Това означава, че „маре“ не е просто един елемент на „хазон“, който е равнозначен (със същото естество) на използваните символи и който се нарежда най в края на изреждането им, а времевото измерение, в което всички използвани фигури се случват. Всички елементи от видението, които са от едно и също естество, са видени от пророка да се случват в онази част от видението, в която зрението му е активният приемник на вестта. За всички тях се казва, че се случват в период от 2300 денонощия, в края на който ще стане нещо много специално, което ще очисти оскверненото светилище. Това вече е частта от видението, която Даниил узнава само чрез слуха си. Този период от 2300 денонощия, в който се вместват всички използвани фигури, е „маре“.
Тогава не може да е трудно да стигнем до извода, че ако „хазон“ касае, какво се случва във видението (видяното от Даниил), то „маре“ се отнася до това, кога се случва (чутото от Даниил).
„Хазон“ обхваща цялото видение и това, което се случва в него, „маре“ се отнася за периода, в който се случва „хазон“.
3. Употреба на думата „маре“ в Дан. 9 гл.
Ангелът е много ясен и обстоен относно „хазон“ – относно видяното от Даниил. И явно пророкът го е разбрал. Той обаче не разбрал всичко. Самият Даниил казва, че само моментът с „маре“ му останал неясен:
„Тогава аз, Даниил, примрях и боледувах няколко дни; после станах и вършех царските работи. А чудех се за видението (евр. „маре“), защото никой не го разбираше“ (Дан. 8:27).
Тъй като ясното формулиране на въпроса от ст. 13 и даденият отговор от ст. 14 изискват да приемем, че цялото видение се случва в рамките на 2300 денонощия, единствената възможност за неразбиране на „маре“ от страна на Даниил е да не е знаел, кога точно започва този период. Най-логично е да предположим, че той е обвързвал началото му с появата на овена във видението, т.е. с началото на Мидо-Персия като световно царство – когато Персия детронира Вавилон официално. Но той не е знаел, кога Персия ще победи Вавилон. Може би е усещал, че ще е скоро, но не е знаел, кога точно.
Затова когато след около 11 години Мидо-Персия вече е сложила край на Вавилон, вниманието ни отново е насочено към това видение точно към момента, където сме били оставени – неяснотата на Даниил относно това, кога започва периода от 2300 денонощия. Най-приемливото предположение е, че когато вавилонският цар Валтасар е бил умъртвен и мидийски цар сяда на престола му, Даниил да е очаквал, че периодът от 2300 денонощия е започнал. Това обаче нямало да бъде съвсем вярно и тъй като пророчеството е прекалено важно, времето за неговото разясняване дошло. Затова в един специален момент, в който Даниил изпитвал особена загриженост за юдейския народ и Ерусалим, ангел Гавриил се завърнал при него, за да му разясни неясното от Дан. 8 гл.:
„Дори още като говорех в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял в предишното видение (евр. „хазон“), като летеше бързо, се приближи до мен около часа на вечерната жертва. Той ме вразуми, като говорѝ с мен и каза: Данииле, сега излязох да те направя способен да разбереш. Когато ти започна да се молиш, заповедта излезе; и аз дойдох да ти кажа това, защото си възлюбен; затова размисли за работата и разбери видението (евр. „маре“)“ (Дан. 9:21-23).
Още в разясняването на предното видение ангел Гавриил имал за задача да обясни „маре“ на Даниил (Дан. 8:16). Тогава това не могло да стане (ст. 27). След около единадесет години той се завърнал в най-подходящия възможен момент, за да довърши задачата си. Умът на Даниил отново бил насочен в тази посока и случилото се вече на световната сцена било катализатора и последното парче от пъзела да бъде сложено на мястото му.
Обяснявайки „маре“ за 2300 денонощия ангелът вкарал още един времеви период от седемдесет седмици (490 дни), който се занимавал с два нови, особено важни момента за Даниил – юдеите като нация и Ерусалим (Дан. 9:24-27). Така чрез даването на един по-малък период от седемдесет седмици касаещ юдеите и Ерусалим (ст. 24) Даниил разбрал и за началото на по-големия период от 2300 денонощия (ст. 25) – че то наистина ще е във времето на овена от видението от гл. 8, но няма да е с началото на Мидо-Персия като световно царство, а с издаването на указ от персийски цар, който ще възстанови автономията на юдейския народ и ще позволи изграждането на столицата им Ерусалим.
След като ангелът приключва с обясненията си в Дан. 9 гл., не се казва нищо повече, дали Даниил го е разбрал. Явно, че трябва да го е разбрал, защото би било твърде странно ангелът да е неуспешен на два пъти в задачата си да разясни „маре“.
4. Употреба на думата „маре“ в Дан. 10 гл.
Така установяваме, че думата „маре“, която освен „видение“ има значение и на „образ, изглед“, се използва в данииловата апокалиптика със значението на видение, но не толкова занимаващо се с някакви странни фигури, които пророкът е видял, а по някакъв начин с обяснението на видяното. Това следва напълно логиката на структурата на книгата Даниил според естеството на виденията й (за която говорим по-обстойно в статията Макроструктура на книгата Даниил), според която с Дан. 8 гл. приключва образността, с която се представят бъдещето и пророчествата и започват дидактическите пророчества (Дан. 9-12 гл.), които са по-скоро тълкувание на предните. Целият този преход от образност към тълкувание е подходяща среда за появата на думата „маре“. Затова не е учудващо, че в Дан. 9-12 гл. за „видение“ се използва повече „маре“ и по-малко „хазон“. Можем да проверим това веднага със следващата глава в книгата – Дан. 10 гл.:
„В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниил, който бе наречен Валтасасар; това нещо беше истинно и означаваше големи бедствия, и той разбра и проумя видението (евр. „маре“)“ (Дан. 10:1).
Около 2-3 години след последната си среща с ангела Даниил получава още едно видение и то по драматичен начин (Дан. 10:4-19). Макар и възрастният вече пророк да вижда отново едно небесно същество, видението му не съдържа странни персонажи и образност както предишните, а представлява едно обяснение. За това видение Даниил казва от самото начало, че го е разбрал (за разлика от образните видения, които не винаги е разбирал изцяло) и за това видение той използва думата „маре“.
Макар и не много лесно по-обстойното изследване на използваните в оригинал думи за „видение“ в книгата Даниил ни помага да разграничим, в кой случай за какво точно става дума и да откроим ясно различните елементи. А това е от изключителна полза за разбирането на невероятните видения в книгата. Без разбирането на думите в оригинал бихме се лутали в изследването си и то няма да е пълно и задоволително.
Особено важно в изследването на книгата Даниил е установяването на значението на думите в нея в оригинал, защото преводът им може да ограби от значението им.