Времето на съда в книгата Даниил

Темата за Божия съд е една от най-важните теми на Библията, защото съдът е специалното Божие действие по крайното прилагане на всички предприети небесни мерки за ликвидирането на греха и спасението на хората. Съдът е една от главните теологии и на книгата Даниил. Още в първото си видение тя описва окончателното премахване на греховните човешки системи и установяването на вечното Божие царство (Дан. 2:34, 35, 44, 45), за което се подразбира, че се случва в резултат на божествен съд. В следващите видения на книгата въпросът за съда бива развит и представен по-големи детайли и яснота.

Годишният израилев празник Денят на умилостивението е типологията, която описва най-обстойно божествения съд и откроява три фази в него (прочетете статията Значение на Деня на умилостивението). В момента ни интересуват неговата първа фаза наречена „Изследователен съд“ и последна му фаза наречена „Екзекутивен съд“. И двете представляват небесния съд, но са ясно отчетливи негови фази. На тях е отделено най-много място в книгата Даниил. По-обстойното им разглеждане от пророка включва и времеви ориентири разполагащи ги по оста на времето. Как книгата Даниил представя времето за случване на Изследователния съд? Можем ли да знаем нещо за времето на Екзекутивния съд?

1. Времето на съда в Дан. 7 гл.

В общото представяне на видението от Дан. 7 гл. пророк Даниил говори за четвъртия звяр с десетте рога и за появилия се впоследствие малък рог, който говори надменно (Дан. 7:7, 8). Следващото нещо, което той описва е началото на един небесен съд извършван от Бога (ст. 9, 10). След това идва унищожаването в огън на четвъртия звяр, което означава и унищожаването на малкия рог, който е на него (ст. 11). Това унищожение трябва да се случва в изпълнение на присъдата на описания съд.

Когато Даниил изразява желанието си да разбере повече за четвъртия звяр и роговете му, и по-специално, за малкия му рог, в запитването си той дава повече информация за всички тях (ст. 19, 20). Тук той включва много важен детайл, който липсва при общото описание на видението – малкият рог не просто говори надменно, той преследва светиите на Всевишния (ст. 21). Целта на последвалия небесен съд е да спаси тези светии. Тази цел е постигната и светиите завладяват царството (ст. 22) като това трябва да се случи в резултат на унищожаването на четвъртия звяр и малкия му рог.

В последващото обяснение дадено на Даниил се дават още детайли за дейността на малкия рог (ст. 25). Някои от греховете му касаят само Бога – малкият рог говори думи против Всевишния (богохулства) и прави опит за промяна на „времена и закони“. Малкият рог също се провинява и срещу „светиите на Всевишния“ – тях той преследва и те ще бъдат във властта му за „време, времена и половина време“. Но тази негова власт бива отнета при заседаването на небесния съд и той бива унищожен (ст. 26), което ще доведе до това, че светиите получават царството (ст. 27).

По отношение на времето на съда описан в това видение установяваме, че съдът започва, докато малкият рог извършва богохулството си (ст. 8, 9). Също така малкият рог преследва „светиите“ и превъзмогва над тях (ст. 21) за „време, времена и половина време“ (ст. 25). Този период на преследване все още трае, „докато дойде Старият по дни и бе извършен съд за светиите на Всевишния“ (ст. 22). Това означава, че съдът започва вероятно някъде в края на периода, в който малкият рог преследва светиите (като в същото време той и богохулства). Така че тук можем да откроим една изследователна фаза на съда. Когато съдът приключи, се стига до унищожаването на малкия рог и до това, че светиите получават царството. Това е екзекутивната фаза на съда. А щом светиите са вече свободни, значи периодът от „време, времена и половина време“ трябва да е вече зад гърба им. Картината, която остава в ума ни е, че малкият рог богохулства и преследва светиите за „време, времена и половина време“ и някъде в края на този период, докато малкият рог все още богохулства и преследва светиите, небесният съд започва – това е Изследователният съд. С края на означения период идва и края на Изследователния съд, което води до унищожението на малкия рог и възнаграждаването на светиите – това Екзекутивният съд. Книгата Даниил използва понятието „съд“ за целия процес, но за да разберем по-ясно, какво се случва в този небесен съд, е по-удобно да откроим неговите изследователна и екзекутивна фази. Те са отчетливо посочени в пророчеството.

Времевият период от „време, времена и половина време“ в това видение не може да бъде възприет буквално (прочетете статиите Принципът „ден-година“ – I и Принципът „ден-година“ – II). Същият период се появява и в книгата Откровение (Откр. 12:14) като там той е представен и като „четиридесет и два месеца“ (Откр. 13:5) и като „хиляда двеста и шестдесет дни“ (Откр. 12:6). И тъй като периодът трябва да бъде тълкуван според принципа „ден-година“, за удобство в тази статия ще го представяме като „1260 години“. Предстои ни сравняване на този период с други, така че тях също ще превърнем в тяхното реално значение от години. Можем да представим разбраното по-горе графично по този начин:

Както се вижда, от това видение не става ясно, кога започва периодът от 1260 години и следователно, не можем да кажем и кога той свършва. А с това не можем да кажем, кога свършва и Изследователния съд и започва Екзекутивния съд. Но от дотук разбраното краят на времевия период, краят на Изследователния съд и влизането в сила на присъдите на този съд (унищожаването на малкия рог и възнаграждаването на светиите) се застъпват. Не е ясно, колко време трае самият Екзекутивен съд, но той със сигурност има край (Дан. 7:11, 26). Така видението от Дан. 7 гл. обвързва както началото на съда, така и края му с периода от 1260 години – с края на периода свършва Изследователният съд и започва Екзекутивният. Сега трябва да проверим, дали ще открием същата картина и в следващите видения, които се занимават с темата за съда.

2. Времето на съда в Дан. 8 гл.

Използвайки езика на Деня на умилостивението и службите в светилището Дан. 8 гл. повтаря основните идеи на Дан. 7 гл., включително и темата за съда. В Дан. 8 гл. има и много нова информация, но в момента ни интересува само съда и новата информация касаеща го.

За еврейския ум Денят на умилостивението е ден на съд (Лев. 23:27-29), което прави връзката между Дан. 7 и Дан. 8 гл. по отношение на съда много силна. В Дан. 8 гл. съдът е представен като очистването на светилището, което се е случвало в Деня на умилостивението (Лев. 16 гл.). Тук също се дава времеви период, но той е свързан с началото на съда – светилището ще се очисти след 2300 денонощия (Дан. 8:13, 14). Това трябва да е началото на Изследователния съд. Описаното в Дан. 7:9, 10, 22 като начало на небесния съд е представено в Дан. 8:14 като очистване на светилището. Но Дан. 8 гл. разкрива и крайната съдба на главния й антагонист – малкият рог. Той получава своето наказание „не с ръка“ (Дан. 8:25), което означава, че неговото наказание идва в резултат на божествено действие. А това вече говори за Екзекутивния съд. Изследователният съд ще започне след 2300 денонощия, ще приключи и ще даде място на Екзекутивният съд, при който малкият рог ще бъде унищожен.

Всички представени във видението фигури и сили (ст. 3-12) трябва да се случат в рамките на този период от 2300 денонощия, което означава, че не е възможно той да бъде приет буквално. Става дума за 2300 години. В края им ще се очисти светилището. Това означава, че началото на небесния съд описано в Дан. 7:9, 10, 22 (началото на Изследователния съд), трябва да се случи, когато периодът от 2300 години свърши. Не е ясно, кога ще бъде това, защото не е ясно, кога този период ще започне. Най-логичното предположение е, че Даниил е очаквал той да започне с появата на първата фигура във видението – овенът, който символизира Мидо-Персия (Дан. 8:3, 4, 20). Това не е означава, че периодът трябва да започне точно тогава, но вероятно това е, което пророкът е очаквал. Но дори и да е бил прав, Даниил не знаел, кога точно Мидо-Персия ще победи Вавилон и ще се установи като световно царство и затова завършва описанието на видението като неразбиращ неговия времеви период (ст. 27). Незнанието относно началото му не влияе върху установяването на времето на Екзекутивния съд, защото за него няма никакви индикации. Времето на съда в Дан. 8 гл. може да се представи графично по следния начин:

Както се вижда, има все още голяма неяснота относно началото на Изследователния съд (очистването на светилището). То не може да се посочи с точност, защото не се знае началото на периода от 2300 години – дали е с началото на Мидо-Персия като световно царство или се случва след това. Няма как да се установи и края на Изследователния съд и началото на Екзекутивния, защото във видението няма никакви времеви индикации за това.

Тъй като видението от Дан. 8 гл. и темата му за съда е тясно обвързано с Дан. 7 гл. и темата й за съда, да се опитаме да представим графично, какво научаваме за времето на съда от разбраното дотук:

Времевият период от Дан. 8 гл. ни отвежда до началото на Изследователния съд, а този от Дан. 7 гл. – до началото на Екзекутивния съд (което е краят на Изследователния съд). Изследователният съд започва в края на периода от 2300 години от Дан. 8 гл., което трябва да се падне някъде към края на периода от 1260 години от Дан. 7 гл. Изследователният съд свършва с края на периода от 1260 години, когато този от 2300 е вече изтекъл и дава началото на Екзекутивния съд. Периодът от 1260 години се съдържа почти изцяло в този от 2300 години, само продължителността на Изследователния съд остава извън обхвата на 2300-те години.

До момента съдът в книгата Даниил ни е представен като съдържащ две фази – Изследователен съд и Екзекутивен съд. Два времеви периода ни водят до началото на всяка от тези фази – респективно 2300 години и 1260 години. Но все още нямаме информация за началото нито на 2300-те години, нито на 1260-те години. Трябва да проверим, дали следващите видения съдържат нужната ни информация.

3. Времето на съда и Дан. 9 гл.

Една от основните цели на видението от Дан. 9 гл. е да внесе яснота относно периода от 2300 години. Това то прави чрез даването на един по-малък период от 490 години, който бива отрязан от 2300-те години и който сме разгледали обстойно в статиите Пророчеството за седемдесетте седмици – I, Пророчеството за седемдесетте седмици – II, Пророчеството за седемдесетте седмици – III, Пророчеството за седемдесетте седмици – IV, Пророчеството за седемдесетте седмици – V и Пророчеството за седемдесетте седмици – VI. Това, което в момента ни интересува е, че за този период от 490 години е дадено начало, което е началото и на периода от 2300 години, от който по-малкият бива отрязан. И това е годината, в която влиза в сила заповедта за възстановяването на Ерусалим. Това е 457 г.пр.Хр. Сега вече можем да изчислим, кога 2300-те години свършват и започва Изследователния съд – през 1844 г. Ето как изглежда периодът графично:

Вече знаем началото на Изследователния съд – това е 1844 г. Но Дан. 8 гл. не ни дава неговия край, който е началото на Екзекутивния съд. Това прави Дан. 7 гл. с нейния период от 1260 години. Ето как се вписва периода от 1260 години в този от 2300 години според това, което знаем до момента за 1260-те години:

Тук се получава една малко странна картина. Сякаш всичко около периода от 2300 години се вписва много добре, но неговото преплитане с този от 1260 години ни води до изненадващи изводи. Би трябвало да приемем, че във времето на започването на Изследователния съд – 1844 г. – малкият рог преследва светиите. Всъщност това означава, че той продължава да ги преследва дори и в момента, тъй като съдът още не е приключил и според това, което знаем за него, той ще завърши дейността си в края на периода от 1260 години (който край към момента е неизвестен, както е неизвестно и началото му). Но нито през 1844 г., нито днес малкият рог преследва светиите. Очевидно нещо не е както трябва с периода от 1260 години. Нужна ни е повече информация за него. Трябва да знаем някаква точна година, в която той започва или свършва, за да видим, доколко наистина е преплетен с този от 2300 години.

4. Периодът от „време, времена и половина време“ в Дан. 11 и 12 гл.

Периодът от „време, времена и половина време“ (1260-те години) се споменава още веднъж в Дан. 12 гл., но там вече имаме намек за някакво по-точно негово разполагане във времето.

Даниил чува, когато едно небесно същество задава следния въпрос:

„…Докога ще се чака за края на тези чудеса (евр. „пала“)?“ (Дан. 12:6б).

Използваната еврейска дума „пала“, която е преведена като „чудеса“, означава „страхотни събития“ или „чудни/чудесни събития“. Същият корен можем да открием само на едно място в това пророчество, на което Дан. 12 е тълкувание, именно Дан. 11 гл.:

„Царят ще действа според волята си, ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще говори чудесно (евр. „пала“), надменно против Бога на боговете; и ще благоденства, докато се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни“ (Дан. 11:36).

Тук се описва господството, себевъзвеличаването и богохулното говорене на северния цар, което е наречено „чудесно“ („пала“). Това богохулно говорене е много сходно на богохулното говорене на малкия рог от Дан. 7 гл. В тази част на пророчеството северният цар трябва да представлява същата сила, която е представена чрез малкия рог в Дан. 7 гл. Богохулното й говорене е толкова обидно, че не е изненада, че небето се интересува, кога всичко това ще приключи (Дан. 12:6).

Но това не е всичко. Пасажът преди Дан. 11:36 описва същия северен цар и неговата дейност. Ето какво още научаваме за него:

„И ще изврати с ласкателства онези, които беззаконстват против завета; но народът, който познава своя Бог, ще се укрепи и ще върши подвизи. И разумните между народа ще научат мнозина; при все това ще падат много дни от меч и пламък, чрез плен и разграбване. А когато паднат, ще им се окаже малко помощ; обаче мнозина ще се присъединят към тях чрез ласкателства. Дори някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, за да се очистят и да се избелят до края на времето; защото и то ще стане в определеното време“ (Дан. 11:32-35).

Тук северният цар подлага на гонение Божия народ като това гонение трябва да се случи в „определеното време“. И в този случай виждаме сходство между северния цар и малкия рог, който преследва „светиите на Всевишния“ в рамките на определен период от „време, времена и половина време“ (Дан. 7:25). Става дума за един и същи антагонист, който богохулства и преследва Божия народ в определен период от време. Когато ангелът пита: „…Докога ще се чака за края на тези чудеса?“ (Дан. 12:6б), той пита за края на богохулното говорене на северния цар, но това трябва да е краят и на периода, в който северният цар преследва Божия народ. На този въпрос бил даден отговор:

„И чух облечения в ленени дрехи човек, който беше над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, Който живее довека, че това ще бъде след време, времена и половина време и че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили със смазването на силата на святия народ“ (Дан. 12:7).

Небесното същество казва, че краят на богохулното говорене на северния цар ще дойде с края на периода, в който „силата на святия народ“ ще бъде смазана. И това е един период от „време, времена и половина време“ – абсолютно същият период, който откриваме в Дан. 7:25. Сега вече можем да сме напълно сигурни, че силата описана със символа на малкия рог в Дан. 7 гл. е същата, която е представена чрез фигурата на северния цар в Дан. 11:32-36. Това означава, че ако историята в Дан. 11 гл. се развива по същия начин като при Дан. 7 гл., краят на периода от „време, времена и половина време“ трябва да е краят на Изследователния съд и унищожаването на антагониста при Екзекутивния съд.

Работата е там, че не откриваме подобно нещо. Текстът, които идва веднага след Дан. 11:32-36, ст. 37-39, описва едно допълнително измерение на невероятното доминиране и себевъзвеличаване на северния цар, при което той се издига дори над истинския Бог. Това не е толкова голям проблем, ако след това идваше неговото погубване в резултат на съда. Но историята не е точно такава. Това, което откриваме, е че северният цар преминава през едно унизително съкрушаване причинено от врага му – южният цар (ст. 40). След него обаче той се свестява и побеждава южния цар, навлиза в територията му и е почти изцяло доминиращ. Едва тогава идва неговия край (ст. 45). Това не е сценарият, по който се случва историята около малкия рог в Дан. 7 гл. Предвид въпроса и отговора му в Дан. 12:6, 7, краят на „време, времена и половина време“ (1260-те години) трябва да е именно сразяването на северния цар от южния в Дан. 11:40, защото тогава той бива смирен, надменното му и богохулно говорене бива смълчано и се слага край на гонението на светиите. Но това не е окончателният край на северния цар. Той идва чак в ст. 45, неизвестно колко дълго след неговото нараняване от южния цар. Тук не можем да видим края на антагониста в резултат на небесния съд да идва в края на периода от „време, времена и половина време“. Нещо повече. Имайки предвид, че малкият рог от Дан. 7 гл. със сигурност е папството (прочетете статията Отстъпление в църквата), северният цар от Дан. 11:32-40 също трябва да е папството. Южният цар в Дан. 11:40 може да се отнася единствено за революционна Франция и побеждаването на северния тук трябва да касае сломяването на папската мощ от французите през 1798 г. Това означава, че тук имаме края на периода от „време, времена и половина време“ (1260-те години) и той не може да бъде както разбраното за времето на съда до момента. Явно една от целите на пророчеството от Дан. 11 и 12 гл. е да разположи правилно във времето периода от 1260 години. Така получаваме следната окончателна картина:

Периодът от 2300 години започва с влизането в сила на заповедта за възстановяването на Ерусалим през 457 г.пр.Хр. и завършва в 1844 г., когато е започнал Изследователният съд (очистването на небесното светилище). Краят на 1260-те години е през 1798 г., когато папството бива сломено от французите, и не се застъпва с времето около 1844 г. или която и да е фаза на небесния съд. Знаейки края на 1260-те години можем да изчислим и неговото начало – 538 г. (повече за този период и неговото начало можете да научите от статията Времевите периоди в Даниил 12 гл.).

Така вече имаме цялостната картина. Наистина в Дан. 7 гл. краят на периода от 1260 години бива обвързан с края на Изследователния съд и началото на Екзекутивния съд, но периодите въведени в Дан. 8 и 9 гл. имат по-директна връзка със съда и представят точно, кога той започва. Единственото, за което те говорят, е началото на Изследователния съд. Периодът от Дан. 7 гл. бива обвързан със съда, за да покаже, че сломяването на мощта на антагониста в края на 1260-те години ще е като един божествен съд над него. И макар той да не е окончателен и антагонистът да се свестява, все пак няма да избегне съда – той ще бъде съден и унищожен. Случилото се с папството през 1798 г. е умалено копие на унищожаването му в края като резултат от небесния съд. Така че в крайна сметка дори картината обрисувана в Дан. 7 гл. ще се изпълни и в края на небесния съд малкият рог ще бъде унищожен. Пророческият период от 2300 години касае само началото на Изследователния съд. Неговото приключване и осъществяването на присъдите му при Екзекутивния съд не са дадени. Това не обект на пророчески период и не подлежи на изчисление.

Темата за съда в книгата Даниил се разгръща във връзка със съдбата на главния й антагонист. Още в първото й видение (Дан. 2:34, 35, 44, 45) папството е унищожено в резултат на божествения съд (прочетете статията Кал и желязо – II). В следващото видение окончателната съдба на папството е обързана с период от 1260 години (Дан. 7:8-11, 25), но в последното видение (Дан. 11:32-36; 12:6, 7) този период е откъснат от небесния съд и отнесен към временното сразяване на папството през 1798 г. (Дан. 11:40). Но това пророчество има още какво да каже за папството и описва случващото се между неговото съживяване и излизане отново на световната сцена и окончателното му унищожение (Дан. 11:40-45). И може би крайната цел е да се насочи вниманието именно към този последен период от съществуването и дейността на папството, след който то ще бъде окончателно унищожено (ст. 45). Това ще е пряко свързано със съдбата на Божия народ, защото това видение касае специално Божия народ на последното време (Дан. 10:14).

Темата за съда в книгата Даниил се развива от началото до края на книгата и включва времеви период отнасящ се за началото му – неговата първа фаза наречена „Изследователен съд“. Съдът е тясно обвързан със съдбата на главния антагонист в книгата – папството.