Дан. 11 гл. и специално Дан. 11:40-45 е текст, който предизвиква особено голям интерес, защото в него се описват събития касаещи Божия народ живеещ в „края на времето“ (Дан. 11:40). Още в самото начало на видението Даниил казва, че „това нещо беше истинно и означаваше големи бедствия (голяма война)“ (Дан. 10:1) и че в него има специална вест за Божия народ на последното време (ст. 14). Ако вярваш, че се намираш в последното време, не можеш да останеш безразличен към едно видение, което го засяга и специално към неговия текст, който се занимава изключително с края на времето и който до голяма степен е истинската цел на видението. Така че не е никаква изненада, че Дан. 11:40-45 е един от библейските пасажи, които биват горещо дискутирани днес. Можем ли да разберем, за какво се говори в този текст? Какво трябва предварително да знаем, преди да се впуснем в тълкуването му?
1. Начални указания за тълкуването на Дан. 11 гл.
Текстът от Дан. 11:40-45 всъщност представлява последните шест стиха от една дълга пророческа глава в книгата Даниил. Не е трудно да се заключи, че едно директно встъпване към тълкуване на този текст, което игнорира предшестващите, ще бъде много недостатъчно и е по-вероятно направеното тълкувание да се окаже погрешно отколкото вярно. Предшестващият контекст трябва да се вземе под съображение, също както и последващият. Направим ли това, ще установим, че всъщност видението на Даниил започва с Дан. 10 гл., но то не свършва с Дан. 11 гл., а с Дан. 12 гл., където пророчеството продължава и една част от него дори бива допълнително изяснена. Така че на практика последните три глави на книгата обхващат последното видение на Даниил.
За разлика от виденията в Дан. 7 и 8 гл., които също биват дадени директно на пророка, но съдържат сложна символика, това от Дан. 10-12 гл. не е богато на символи. Като цяло то представлява тълкувание на предните видения и затова се нарича „дидактическо“ (прочетете статията Макроструктура на книгата Даниил). Така че в изследването ни трябва да установим, как точно то тълкува предните – кои негови елементи представляват тълкувание на елементите от предните видения. Очевидно то трябва да следва най-общата схема на Дан. 7 и 8 гл., но ще съдържа повече информация. Това, което Дан. 7 и 8 гл. описват накратко, Дан. 11 гл. ще представи по-обширно.
Още от самото начало на пророчеството има ясни указания, как да започне тълкуването:
„И сега ще ти кажа истината. Ето, още трима царе ще се издигнат в Персия; и четвъртият ще бъде много по-богат от всички тях; и когато се засили чрез богатството си, ще повдигне всичко против гръцкото царство“ (Дан. 11:2).
Видението бива получено от Даниил в „третата година на персийския цар Кир“ (Дан. 10:1), а това е през 536/535 г.пр.Хр. Към този момент то се занимава с Персия, която бива представена във видението от Дан. 7 гл. като мечка (Дан. 7:5), а в това от Дан. 8 гл. – като овен с два рога (Дан. 8:3, 4), като там тя дори е посочена по име – „царете на Мидия и Персия“ (ст. 20). Според думите на ангела след Кир ще дойдат „още трима царе“ и след тях четвъртият ще е много богат и ще поведе една скъпа война срещу Гърция. В тълкуванието дотук не може да има никакви дебати. Явно пророчеството стига до Ксеркс I (486-465 г.пр.Хр.), който Библията нарича „Асуир“ (Ездра 4:6; Естир 1:1) и за огромното богатство на когото тя загатва (Естир 1:4, 6, 7). Следващите персийски царе биват пренебрегнати, защото войната на Ксеркс I срещу Гърция (480 г.пр.Хр.) я въвежда на сцената на пророчеството и оттук нататък то обръща гръб на Персия и започва да се занимава с Гърция. Това пък означава, че тук пророчеството започва да покрива третата световна империя представена в Дан. 7 гл. като леопард (Дан. 7:6), а в Дан. 8 гл. – като козел с бележит рог (Дан. 8:5) и където също бива идентифицирана по име – „гръцкият цар“ (ст. 21). Говорейки за Гърция ангелът продължава:
„Тогава ще се издигне един мощен цар, който ще царува с голяма власт и ще действа според волята си. А щом се издигне той, царството му ще се съсипе и ще се раздели към четирите небесни ветрища, но не на наследниците му, нито ще владеят над толкова, над колкото той е владял; защото царството му ще бъде изкоренено и разделено на други освен тях“ (Дан. 11:3, 4).
И тук не може да има дебат, за кого говори пророчеството. Също като по-ранното описание на леопарда с четирите птичи крила и с четирите глави, който получава власт (Дан. 7:6) и на козела с бележития рог (Дан. 8:5), който се счупва и на чието място порастват четири (ст. 8), и тук се представя „един мощен цар“, който царува с „голяма власт“ и чието царство се разрушава и се разделя към „четирите небесни ветрища“. Без съмнение тук се говори за Александър Велики (336-323 г.пр.Хр.), след чиято смърт гръцкото царство се разделя на четири, но то не бива владяно от „наследниците му“, както предсказва ангелът, а бива поделено от четири генерала на Александър – Селевкий, Птоломей, Лисимах и Касандър, чиито новополучени царства покриват „четирите небесни ветрища“ (това са четирите посоки на света) и които не „владеят над толкова, над колкото той [Александър Велики] е владял“. Да го представим графично:
Стигайки до този момент пророчеството отново се фокусира върху някои сили и пренебрегва други:
„И южният цар ще набере сила; но един от началниците му ще стане по-силен от него и ще владее; владичеството му ще бъде голямо. След няколко години ще се сдружат; и дъщерята на южния цар ще дойде при северния цар, за да направи спогодба; но тя няма да задържа силата на мишцата си; също и той няма да устои, нито мишцата му; а тя ще бъде предадена, както и онези, които я водеха, и родителят ѝ, и онзи, който я крепеше в онези времена“ (Дан. 11:5, 6).
Сега на преден план излизат само южното и северното царство, а другите две биват изцяло пренебрегнати. Те никъде не биват наречени „южно царство“ и „северно царство“, но тряба да се приемат за такива, защото пророчеството говори за царете им като за „южния цар“ и „северния цар“. Определянето им като „южно царство/южен цар“ и „северно царство/северен цар“ е предвид гледната точка на юдеите в Палестина, които по времето на даването на пророчеството са вече от около две години в Юдея в резултат на заповедта на Кир позволяваща им да отидат там и да възстановят храма в Ерусалим (Ездра 1:1-3). Южното царство бива оглавено от Птоломей I (303-282 г.пр.Хр.), който владее Египет и което е ясно посочено в самото пророчество (Дан. 11:8). В неговата територия се намира и Палестина (името „Палестина“ бива дадено на тази територия много по-късно от римляните, но тук го използваме поради неговата популярност). Северното царство е на Селевкий I (305-281 г.пр.Хр.), който царува над по-голямата част на александровата империя в Азия и в чиято територия се намира Вавилон. Ето графика на двете царства:
Това е много важен момент в пророчеството, защото само тук се наблюдава трансформация в територията на дадено царство. Царството на Александър Велики (Дан. 11:3) се разпада и се разделя на четири (ст. 4) и никъде другаде в пророчеството не се говори за промяна случваща се в територията на някакво царство. На преден план излизат само южното и северното царство, те често влизат в битка едно с друго, единият цар навлиза в територията на другия и обратно, но като че ли те запазват своите граници така, както са били в началото при появата им след разпадането на Гърция. Единственото изключение е може би територията на Палестина, която е в близост до границата между двете царства и попада под властта на единия или другия цар (разглеждаме този момент по-надолу). Следната графика показва разположението на Палестина спрямо границата на двете царства:
Всичко това трябва да се има предвид в тълкуването. Запазените територии на тези две царства спомагат за поддържането на разказа и оформят, какъв език ще бъде използван по-нататък в пророчеството, но при тълкуването му трябва да се помни, че те формират определена картина и определена териториална рамка, в която се развива историята, а не и че приложението на пророчеството ще зависи от непроменените територии на двете царства. С други думи тълкувателят трябва да има предвид, че от Дан. 11:5, 6 до самия край на пророчеството фигурите на северния и южния цар притежават фиксирани територии, но това не означава, че в приложението на пророчеството към историята трябва да мисли за точно тези територии. Това не е и възможно, защото държавите и царствата променят границите си през годините. Дори за селевкидите и птоломеите знаем от историята, че са смалявали и увеличавали териториите си, докато в определен момент са изчезнали напълно при погълването им от Рим. Целта на фиксираните в пророчеството територии е да осигури една по-ясна среда, в която се случва разказа на пророчеството, както и определен език, който да бъде ползван.
Следващите няколко стиха след Дан. 11:5, 6 разглеждат отношенията между птоломеите и селевкидите през годините и повечето тълкуватели са съгласни, че до Дан. 11:13 може да се проследи историята стигаща до времето на царя на селевкидите Антиох III (223-187 г.пр.Хр.), който в този стих стои зад фигурата на северния цар. А неговото царуване започва около век след основаването на царството на селевкидите, което бива идентифицирано като северния цар. Това ясно показва, че макар и след въвеждането на северния и южния цар историята на пророчеството да се занимава само с техните взаимоотношения, зад фигурите на южния и северния цар не може да се види само по една личност, чиито история и царуване бива разказана (в случая това трябва да са Селевкий I и Птоломей I), а те представляват фигури, зад които се появяват различни личности и сили през годините. Това също трябва да се има предвид в тълкуването на пророчеството нататък. Не би могло и да се очаква нещо друго, защото пророчеството стига до конфликт между северния и южния цар отбелязващ „края на времето“ (Дан. 11:40) и е съвсем очевидно, че не може зад тези фигури да се видят същите личности и царства или същите династии, които биват представлявани от тях в самото начало (ст. 5, 6) и които отстоят на хилядолетия от „края на времето“. Значи фигурите на северния и южния цар остават като главните действащи лица в пророчеството (които владеят определените им от въвеждането им територии), но в неговото развитие различни личности и сили биват представяни чрез тях. Този извод е неизбежен и тук също не може да има несъгласие.
2. Рим в пророчеството.
С Дан. 11:14 започва по-дебатираната част от пророчеството – дали тук то все още се занимава с Антиох III или се говори за идващия малко по-късно след него цар Антиох IV Епифан (175-163 г.пр.Хр.) и неговата окупация на Юдея, и дали вече на сцената излиза Рим, за да остави зад гърба си Гърция. Логично е да очакваме, че когато Рим бъде въведен в пророчеството (а това трябва да се случи някъде, защото то разширява предишните пророчества на Даниил, в които римското царство играе важна роля), Гърция ще напусне разказа, също както Персия го напуска след въвеждането на Гърция (ст. 2, 3). И по същия начин може да се предположи, че когато Рим бъде въведен, не е задължително той вече да е в своята позиция на световен господар, а може да е все още едно царство, което набира сила да се превърне във владетеля на света, също както при въвеждането си в света на пророчеството Гърция не е бил такъв и все пак след представянето й то остава фокусирано на нея.
В първата част на Дан. 11:14 можем да видим съюза на Антиох III с Филип V от Македония срещу Птоломей V Епифан (203-181), но за следващата част на стиха е по-логично да приемем, че става дума за Рим. Тук изразът преведен на български като „насилниците от твоя народ“ е по-добре да бъде разбиран като „тези, които действат насилнически срещу народа ти“. Той отразява точно идеята на видението от Дан. 9:26, 27, че поради отхвърлянето на Месията юдеите ще бъдат жестоко наказани чрез армиите на Рим. Тази сила бива обвързана с Божия народ още от самото й представяне и както изясняваме по-надолу, Божият народ и територията му се появявават в пророчеството само във връзка с Рим. Също така и уточненията в текста, че приндлежащите към тази сила ще „потвърдят видението“ и „ще паднат“ (Дан. 11:14) дават индикации за връзка с видението от Дан. 9:26, 27. Във времето, в което Рим се появява на сцената на пророчеството, той е световна сила, но не е империя. Това не е и необходимо, защото той може да бъде въведен в света на пророчеството и преди да е станал господстваща световна сила и веднъж въведен в пророчеството, то остава фокусирано върху него пренебрегвайки предишните сили. Всъщност каквото и тълкувание да предприемем за Дан. 11:14, можем да сме сигурни, че в ст. 16 пророчеството се занимава вече с Рим, но все пак доказателствата ни водят към извода, че в ст. 14 Рим е вече част от пророчеството. Оттук текстът се ангажира с даване на детайли относно четвъртата световна сила представена в Дан. 7 гл. като един неподлежащ на описание звяр, който има „големи железни зъби“ и „десет рога“, и който „поглъщаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с краката си“ (Дан. 7:7), а в Дан. 8 гл. – като рог, който действа по хоризонтала – „към юг, към изток и към славната земя“ (Дан. 8:9). И в Дан. 11:16, където със сигурност виждаме Рим, за първи път в това последно пророчество на Даниил се споменава „славната земя“, която е Палестина, следвайки точно по-рано дадените индикации описващи взаимоотношенията на Рим с Юдея (Дан. 8:9). Сякаш историята на конфликта между птоломеите и селевкидите не се интересува особено от това, в чия територия е Юдея (тя е била владяна и от двете царства), но с идването на Рим „славната земя“ вече заема важна роля в пророчеството. Сега тя е владяна от Рим, който бива представен като „северния цар“ (Дан. 11:15, 16). Виждаме, как зад фигурата на северния цар от Дан. 11:13 стои един цар на селевкидите и как зад същата фигура по-късно в потока на времето действа римски управител. „Славната земя“ и обитаващият я Божий народ (ст. 14-16) са под властта на северния цар и така продължава почти до края на пророчеството (ст. 20, 28-35), докато южният цар не я отнема от него (ст. 40), което също не продължава завинаги, защото северният успява да си я възвърне (ст. 41-45). Всичко това означава, че в пророчеството северният и южният цар запазват териториите си, като само за Палестина се загатва, че е била отнета от единия за известно време, но все пак в края бива възвърната. С други думи при описанието на историята на селевкидите и птоломеите (ст. 5-13) Юдея не бива спомената, въпреки че е била владяна и от двете царства. Случващото се в Палестина по време на селевкидите и птоломеите не е от особена важност за пророчеството. Когато обаче на сцената се появява Рим (ст. 14б), темите за Божия народ и „славната земя“ също биват включени. „Славната земя“ отново ще бъде владяна от единия или другия цар през годините, но се появява в пророчеството, когато зад силите на северния и южния цар не можем да видим борбата между селевкидите и птоломеите. Това пък ни води до подчертаване на следващия ключов момент в тълкуването на пророчеството. С появата на Рим в разказа зад фигурите на северния и южния цар не може да бъде разпознат конфликтът между селевкидите и птоломеите, а конфликт между други сили. Пророчеството се придвижва от северния и южния цар като локални сили (от ст. 5 до ст. 13) към глобални сили (от ст. 14 до края). Това също означава, че дотогава докато пророчеството се занимава с римската империя, зад фигурата на Божия народ („твоя народ“ от ст. 14) трябва да виждаме юдеите установили се в Юдея след изхода им от Вавилон, а във фигурата на „славната земя“ (ст. 16) трябва да разпознаем Юдея във времето на Рим, защото там е Божият народ от онова време. Когато обаче на сцената се появи Месията (а има достатъчно основания да очакваме това да се случи), зад фигурите на Божия народ и „славната земя“ трябва да мислим за новозаветния Божий народ, защото тогава заветът на Бога бива прехвърлен от юдейския народ към християнската църква, която не е установена на едно място, а е разпръсната из целия свят.
3. Установяване на лингвинистичните връзки.
Дан. 11 гл. е дидактическо пророчество, което разширява и обяснява предсказаното в Дан. 7 и 8 гл. Следвайки указанията дадени в пророчеството от самото начало може да се установи, в коя негова част се обясняват елементи от предишните пророчества. И все пак, като дидактическо пророчество езикът на Дан. 11 гл. е много по-различен от символизма на Дан. 7 и 8 гл. Как може да се установи със сигурност, дали даден текст от Дан. 11 гл. описва по-обстойно дадена част от Дан. 7 гл. или от Дан. 8 гл.? Това става чрез идентифициране на лингвинистичните (езиковите) връзки между текстовете. Независимо от литературния стил на виденията и използвания в тях език като цяло, определени ключови думи и изрази се срещат в тях и формират връзка между тях, която трябва да се установи. Това дава точната насока в тълкуванието и го облекчава като освобождава тълкувателя от личните му пристрастия и му позволява да следва логиката на текста така, както е вложена от самия автор.
1) Лингвинистични връзки между Дан. 11:22 и Дан. 9:26, 27
С текста от Дан. 11:22 стигаме до по-важния за нас момент в пророчеството. Той е труден за разбиране и за изясняването му ни идва на помощ една от лингвинистичните връзки, която може да бъде установена със сигурност. Както разглеждаме в статията Тълкуване на книгата Даниил – VII, има много ясно установена езикова връзка между Дан. 11:22 и Дан. 9:26, 27. Дан. 9 гл. също е дидактическо пророчество, чиято цел е да даде яснота относно видението в Дан. 8 гл. От използвания език в Дан. 9:26, 27, който говори за Месията и Неговото умъртвяване по времето на царуването на Рим, установяваме, че Дан. 11:22, който използва същия език, също говори за смъртта на Месията. Това ще рече, че тук вече сме във времето на Исус Христос и, естествено, господстващата тогава сила е Рим (при император Тиберий). Случващото се от ст. 23 нататък трябва да се отнася за времето след разпятието на Исус и когато там се говори за Божия народ (за който се използват изразите „народът, който познава своя Бог“ и „разумните“) или за „славната земя“, става дума за Божия новозаветен народ. Всъщност не само че в Дан. 11:22 сме със сигурност във времето на Рим, но дори в предните няколко стиха (ст. 17-21) можем да разпознаем важни събития от живота на три римски владетеля – Юлий Цезар (ст. 17-19), Август (ст. 20) и Тиберий (ст. 21). Така езиковата връзка между няколко думи използвани в книгата на пророк Даниил ни ориентира в идентифицирането на една много важна и повратна точка в пророчеството от Дан. 11 гл. – смъртта на Исус Христос. А че тя бива спомената тук е повече от разбираемо, защото именно текстът описващ я в по-големи детайли (Дан. 9:26, 27) е тематичния и идеен център на цялата книга (прочетете статията Макроструктура на книгата Даниил). В центъра на книгата Даниил е Исус Христос и Неговата изкупителна смърт за човечеството. Въздействащите й и удивителни пророчества не трябва да ни карат да забравяме това. Очевидно стиховете след Дан. 11:22 ни отнасят във времето след Христовото разпятие. Как обаче да се ориентираме, за кои събития говорят те? Отново чрез установяването на езиковите връзки между това пророчество и тези дадени отпреди.
2) Лингвинистични връзки между Дан. 11:31-35 и Дан. 7 и 8 гл.
В текста от Дан. 11:32-35 се говори за Божия народ, който пада от „меч и пламък, чрез плен и разграбване“. Това ще бъде за негово изпитание, за да се очисти и ще се случи за „много дни“ и в „определеното време“ като това ще продължи до „края на времето“. Тъй като това определено време е важен ориентир в пророчеството, защото с приключването му започва „края на времето“, в Дан. 12:7 се изяснява, че неговата продължителност е „време, времена и половина време“. Но това е същия период, в който малкият рог от Дан. 7 гл., който израства на четвъртия звяр (Рим), преследва светиите (Дан. 7:8, 20, 21, 24, 25). Явно тук пророчеството от Дан. 11 гл. вече покрива частта за малкия рог от Дан. 7 гл. – силата, която е представена в Дан. 8 гл. като малък рог действащ по вертикала (Дан. 8:10-12). Както сме разгледали в статията Тълкуване на книгата Даниил – III, малкият рог е символ, който се отнася за папството, а в статията Времевите периоди в Даниил 12 гл. изясняваме, че „време, времена и половина време“ е периодът на средновековното гонение на светиите от папството (538-1798 г.). Тук северният и южният цар са вече глобални сили. В същата статия доказваме, че себевъзвеличаването на северния цар описано в Дан. 11:36-39 се случва в същия период, едновременно с описаното в ст. 32-35. С края на този период в 1798 г. започва „края на времето“. Но това себевъзвеличаване води до възвеличаването на северния цар „над всякакъв бог“, когато той „ще говори чудесно, надменно против Бога на боговете“ (ст. 36). Така динамиката в пророчеството стига до други измерения. С предизвикателството, което северният цар отправя към небесния Бог, се преминава в космични измерения на конфликта и това трябва да се има предвид в тълкуването на последващата част от пророчеството занимаваща се с „края на времето“ (ст. 40-45).
Но това не е всичко. Стихът преди Дан. 11:32-35 също съдържа ключови думи, които могат да бъдат открити в едно предишно пророчество. Той говори за омърсяване на „светилището-крепост“, за премахване на „вечната“ и за издигане на „мерзостта, която докарва запустение“ (ст. 31). Тук се засяга вертикалната дейност на малкия рог от Дан. 8 гл., но се дава повече информация за това, което до момента бива описано, че малкият рог извършва (Дан. 8:11-13). В статията Времевите периоди в Даниил 12 гл. доказваме, че тук се говори за отстъплението на средновековната църква отнасящо се по-специално към Бога и което се случва 30 години преди началото на периода от „време, времена и половина време“. Така текстът от Дан. 11:31-39 обхваща периода от 508 г. до 1798 г. и всичко това успяваме да установим чрез проследяване на езиковите връзки между Дан. 11 гл. и предишните пророчества.
Щом като Дан. 11:22 се случва през 31 г.сл.Хр., когато Христос бива разпънат във времето на езическия Рим, а ст. 31 описва отстъпление на църквата започнало да се случва през 508 г.сл.Хр. във времето на папския Рим, значи ст. 23-30 трябва да се отнасят за събития изпълняващи се между тези две години и да включват прехода от езически към папски Рим в пророчеството. Божият народ описан като страдащ от ръцете на северния цар трябва да е гонената от папството църква през средновековието. Интересното е, че ст. 28-30 описват враждата на северния цар към „святия завет“. Това е завета, на който Исус е княз (ст. 22), който бива потвърден от Него (Дан. 9:27) и беззаконстващите спрямо който биват извратени с ласкателства от папството (Дан. 11:32). Става дума за вечния завет между Бог и Неговия народ (Евр. 13:20) и в Дан. 11:28-30 вероятно се описват опитите на папството да го разруши и да заеме мястото на „Посредника на Новия Завет“ (Евр. 12:24; 8:6; 9:15), Който, разбира се, е Исус Христос. И това се случва преди 508 г.сл.Хр. С други думи, отстъплението е било вече в пълен ход, когато се е стигнало до тази година и не може да е изненада, че тогава католицизма протяга ръка към светската власт, за да утвърди собствената си. Наистина няма нужда тук да тълкуваме в подробности тези стихове, защото езиковите връзки между Дан. 11 гл. и Дан. 7-9 гл. ни въвеждат безопасно до Дан. 11:40, където, както разглеждаме в статията Времевите периоди в Даниил 12 гл., зад фигурата на южния цар се описва атеистична Франция, която през 1798 г. сломява мощта на северния цар, зад който тук трябва да разбираме папството.
4. Предпоставки в тълкуването на Дан. 11:40-45.
Установеното дотук ни води до извеждането на няколко предпоставки, които трябва да имаме предвид, когато тълкуваме Дан. 11:40-45:
1) Северният цар и южният цар са фигури, зад които се появяват различни личности и сили от въвеждането на двете фигури в Дан. 11:5, 6 до самия край на видението занимаващ се с „края на времето“ (Дан. 11:40-45). По същия начин зад фигурите на Божия народ и „славната земя“ в историята на Рим до разпятието на Христос трябва да разбираме юдейския народ, а след смъртта на Месията зад „славната земя“, както и зад изразите „народът, който познава своя Бог“ и „разумните“ трябва да виждаме новозаветния Божий народ. Логично когато се говори за Божия народ в самия край („славната земя“ от ст. 41 и „славния свят хълм“ от ст. 45), трябва да мислим за Божия народ на последното време.
2) Тъй като с въвеждането на фигурите на северния и южния цар (Дан. 11:5, 6) видението се занимава само с взаимоотношенията между тях, пророчеството запазва географията на двете фигури, но след приключването на историята на селевкидите и птоломеите (ст. 13) то преминава към разглеждането на личности и сили с глобално значение, а към определен момент включва и космично измерение на конфликта (след ст. 36). Това означава, че езикът на местоположението на северното и южното царство се запазва, но те започват да описват сили с глобално или космично значение, които не са ограничени от географията наложена с въвеждането на северния и южния цар в света на пророчеството. В по-голямата част от разказа „славната земя“ е в територията на северния цар и бива владяна от него. С неговата власт над нея завършва пророчеството.
3) Северният цар владее Вавилон, а южният – Египет. Вавилон и Египет и символизмът, който те носят, остават ключови в разбирането на тези сили. Фигурата на северния цар е силно повлияна от темата за Вавилон в разгръщането на цялото пророчество. Първо царството на селевкидите обхваща Вавилон в територията си. След това зад северния цар виждаме езическия Рим и някои от неговите владели, а за тази империя първите християни са ползвали кодовото название „Вавилон“ (1 Петр. 5:13). Следва папския Рим, който е тясно обвързан с духовния Вавилон в Новия завет и с Вавилон от последното време (Откр. 17:1-6). „Славната земя“ бива повлияна от Вавилон при владеенето й от северния цар и от Египет при владеенето й от южния цар.
Анализът на това пророчество е наистина много труден, но така вече имаме основата, от която да тръгнем в тълкуването на Дан. 11:40-45. Това правим в статията Северният цар и времето на края – II.
Правилното разбиране на пророчеството от Дан. 11:40-45 минава през разбиране на предпоставките в тълкуването му, които можем да изведем от предшестващите стихове.