Големият интерес към пророчеството от Дан. 11:40-45 изисква едно сериозно и задълбочено изследване на този текст. А той не е лесен за разбиране. Правилното му тълкуване може да се осъществи само чрез изясняване на предпоставките, които предшестващите стихове оформят, а именно:
1) Северният цар и южният цар, с конфликта между които се занимава пророчеството, са фигури, зад които се появяват различни личности и сили в развитието на пророчеството. Фигурите на Божия народ и „славната земя“ се отнасят за Божия народ преди или след разпятието на Христос.
2) Териториите на северното и южното царство остават непроменени в пророчеството с цел осигуряване на среда за развитието на разказа и на език, който да бъде използван в него.
3) Северното и южното царство са повлияни от темите за Вавилон и Египет и това има отношение към Божия народ, когато е владян от едното или другото царство.
Изясняваме тези предпоставки по-обстойно в статията Северният цар и времето на края – I. Сега вече можем да преминем към разглеждане на самото пророчество.
1. „Краят на времето“ и северният цар.
До голяма степен текстът от Дан. 11:40-45 е крайната цел на видението, защото се занимава с „края на времето“, а пророчеството е дадено на Даниил да разбере, „какво предстои да стане с народа ти в последните дни; защото видението се отнася до далечни дни“ (Дан. 10:14). Ето какво представлява и самият текст:
„И в края на времето южният цар ще се сблъска с него; и северният цар ще дойде против него като вихрушка, с колесници, конници и много кораби; и като влезе в страните, ще нахлуе и ще отмине. Ще влезе и в славната земя и много страни ще се разорят; но следните ще се избавят от ръката му: Едом, Моав и главният град на амонците. Ще простре ръката си върху страните; и Египетската земя няма да я избегне. Защото ще завладее съкровищата на златото, на среброто и на всички скъпоценности на Египет; и либийците и етиопците ще бъдат заставени да го следват по стъпките му. Но известия от изток и север ще го смутят; затова ще излезе с голяма ярост да погуби мнозина и да ги обрече на изтребление. И ще постави шатрите на палата си между моретата, върху славния свят хълм; но при все това ще бъде постигнат от края си и няма да има кой да му помогне“ (Дан. 11:40-45).
За да разберем значението на този текст, трябва първо да разберем, какво описва той. Тук е много важно да се движим по оригиналния текст, защото българският превод е на места неточен и дори направо подвеждащ. Пред нас се открива картината на южния цар, който „в края на времето“ напада и се сблъсква със северния. В отговор на тази атака северният организира цялата си военна мощ в една контраатака. Тя се провежда както по море, така и по суша, но текстът по-нататък се занимава само с офанзивата по суша на северния цар в територията на южния, т.е. това, което той постига чрез силата на конниците и колесниците. Може да се предположи, че завземането на крайморските страни от територията на южния цар бива подпомогнато от изпратената по море армада, но не се казва нищо специално в тази връзка. Навлизането на северния цар в страните от територията на южния цар бива описано като „нахлуе и ще отмине“, което в оригинал има предвид съкрушително наводнение. Това е армия, която нахлува като на вълни по цялата територия. Дотук имаме едно по-общо представяне на цялата военна кампания на северния цар, което бива последвано от даването на някои детайли.
Северният цар трябва да е започнал офанзивата си от територията на своето царство, където бива нападнат от южния и която обхваща Вавилон. Сякаш южният цар навлиза в територията на северния, напада го и след това се оттегля в своето царство. Но изглежда, че това не е всичко, което южният цар е постигнал. Следва контраатаката на северния цар, която започва от територията на неговото царство. Това означава, че по пътя му към Египет, където е седалището на южния цар, предвид обичайния маршрут той трябва да мине през „славната земя“, която е Израил. Тя е била в неговата територия, но с атаката си южният цар му я отнема. Сега северният цар си я възвръща, но в случая той не е особно заинтересуван от нея и само преминава през нея, защото крайната му цел е една друга земя. В преминаването си обаче той нанася поражения и прави „много страни ще се разорят“, което в оригинал означава, че северният цар подлага на изпитание много от жителите на „славната земя“, което изпитание може да доведе някои до тяхното съблазняване и падение, а други – до тяхното очистване и укрепяване във вярата. Може би тук акцентът е върху падението на някои. Три нации обаче – Едом, Моав и Амон – успяват да избегнат някаква лоша участ от страна на северния цар, защото намират прибежище в „славния свят хълм“, който се намира в „славната земя“ (обясняваме този момент по-надолу). Северният цар стига до Египет, завладява го и слага ръка на богатството му. Либийците и етиопците, чиито страни са в границите на Египет, също биват победени и стават част от свитата на северния цар. За първи път северният цар постига пълна победа над южния, който е напълно елиминиран като конкурент. В конфликтите им до момента единият цар е превъзмогвал над другия и обратно, но никога не се е стигало до пълното поразяване на някой от тях. Сега обаче това е факт. Това, че северният цар слага ръка на „съкровищата на златото, на среброто и на всички скъпоценности на Египет“ и че либийците и етиопяните, чиито територии очертават границите на Египет, биват подчинени (Дан. 11:43), означава, че южният цар е напълно победен, а северният тържествува като господар без конкуренция. Царството му вече е напълно обединено и може да се наслаждава на мир и спокойствие. И точно тогава известия идващи от север и изток вкарват северния цар в ужас и паника. Те са свързани със „славния свят хълм“, защото той се насочва към него и поставя царската шатра използвана във военно време между хълма и морето (българският превод е неточен в твърдението си, че тя бива поставена върху славния свят хълм). Става дума за хора, които северният цар трябва да „погуби“ и „обрече на изтребление“, което в оригинал означава „пълно изтребление“. И точно когато започва атаката си срещу хълма, бива постигнат от края си. Фактът, че никой не му се притичва на помощ, означава, че царството му се е дезинтегрирало и той е стигнал вече края си.
Какво означава всичко това? След като сме си изяснили, какво се описва в този текст, можем да преминем към тълкуването му имайки предвид това, което вече знаем до момента. В Дан. 11:40 виждаме, как южният цар (атеистична, секуларна Франция) се сблъсква със северния цар (папството) през 1798 г. В статията Времевите периоди в Даниил 12 гл. изясняваме, че според оригиналния език южният цар „промушва“ северния. Идеята на описания сблъсък на южния цар със северния не гарантрира, че южният е победителят, но значението на използвания глагол като „промуши“ говори за нанасяне на някаква голяма, смъртоносна рана. Сякаш северният цар няма шанс. Той предстои да умре и да изчезне от света на пророчеството. Само въпрос на време е южният цар да бъде обявен за победител и световен господар. Но се случва нещо странно. Северният цар се изправя на крака и се спуска „като вихрушка“ против южния. Неговата контраатака идва в резултат на подлото нападение на южния цар и от текста оставяме с впечатление, че тя се случва едва ли не веднага. Сякаш северният цар е все още ранен и болката, която раната му причинява, го води до ужасен гняв и той се спуска да си отмъсти. Но от историята нямаме свидетелство папството да е отмъстило веднага по някакъв начин на Франция за нанесените поражение и позор през 1798 г. Всъщност то остава в сянка за столетия. Освен това тук пророчеството описва контраатаката на северния цар като добре организирана, което е противоположност на едно спонтанно действие – той идва против южния цар като „вихрушка, с колесници, конници и много кораби“ (Дан. 11:40). Сякаш цялата сила и мощ на северния цар бива концентрирана върху войната му с южния и това в крайна сметка води до желания от него резултат – той успява да завладее цялото царство на южния цар, което се състои от различни страни, и да го подчини напълно. В тълкуването на това пророчество не можем да мислим за някаква персонализирана атака на католицизма срещу Франция. Френската република пленила папата през 1798 г. и отстранила Католическата църква като фактор в световната сцена е само представител на тази нова за онова време сила, която много точно може да бъде представена чрез южния цар владеещ Египет. Това е една отхвърляща Бога, секуларна парадигма, която приема религията за враг и търси подход за обяснение и управление на света и обществото чрез стандарти и ценности идващи само от човека и неговия разум. Затова е по-удачно в контраатаката на северния цар да видим една битка на Католическата църква със секуларизма – битка, при която папството ще излезе побеждаващо, ще детронира секуларното мислене и ще стане отново господарят на един свят, който пак бива доминиран от религиозната мисъл, както е било в миналото.
Ако пророчеството се занимава най-общо с победата на католицизма над секуларизма, как да разбираме изброените детайли? Очевидно те са подбрани предвид географията на описания конфликт – сякаш царствата на селевкидите и птоломеите все още съществуват и воюват помежду си. Задачата ни е да разберем и правилно приложим наложения от географията на пророчеството език. Другото, което трябва да имаме предвид, е че тук може да бъде разпозната и темата за изхода на евреите от Египет и тя също служи за основа на пророчеството. Връзките и образите, които тя осигурява, помагат за тълкуването на този текст и специално за по-доброто разбиране на действията на северния цар. Не само че южният цар бива асоцииран с Египет, но изразът „Египетската земя“ (Дан. 11:42) се среща най-много в книгата Изход в контекста на изхода на израилтяните (Изх. 6:13, 26, 28; 7:3, 4, 19; 8:5). Както в пророчеството на Даниил, така и при изхода на израилтяните Бог и северният цар слизат в Египет, макар и с различни намерения. Трите нации на Едом, Моав и Амон се споменават в разказа на пътуванията на Израил след изхода (Изх. 15:15), но той не ги завзема (Втор. 2:19; Съдии 11:15), също както и северният цар не го прави. Това са само някои от паралелите между пророчеството на Даниил и историята на изхода на Израил от Египет (виж Angel Manuel Rodriguez, „Daniel 11 and the Islam Interpretation“, pp. 3, 8-15). Темата за изхода е залегнала в пророчеството и трябва да се има предвид в тълкуването му.
„Славната земя“ (Израил/Юдея) се намира точно по пътя на северния цар към Египет. Във войната си с южния цар той си я възвръща, но към момента той само преминава през нея, което също води до някакви поражения – много от жителите на „славната земя“ биват изпитани, което може да доведе до тяхното съблазняване и падение. С „промушването“ на северния цар от южния секуларизмът освобождава Божия народ от репресиите и влиянието на папството, но сега църквата е във властта на секуларизма, който никак не я щади. В борбата си със секуларизма папството възвръща влиянието си върху Божия народ и ще окаже негативно влияние върху църквата на последното време – дотолкова, че някои от принадлежащите към нея ще се съблазнят и може би ще я изоставят, но ще има и такива, които това изпитание ще доведе до задълбочаване на връзката им с Бога. Докато е все още в пределите на „славната земя“ северният цар оказва отрицателно влияние и върху някои от съседите й – едомците, моавците и амонците (българският превод загатва, че главният град на амонците е сред избавилите се, но в оригинал става дума или за първенците на тази нация, или за нея като цяло). И трите нации са роднини на Израил и той влязал в контакт с тях след изхода си от Египет, но не завзел никоя от тях. Северният цар също не го прави, но те не го възприемат като сила, с която си струва да се съюзят или като техен освободител. Пророк Исая представя моавците като намиращи убежище на хълма Сион (Исая 16:1-5). Бог обявил съд над амонците, но също така и тяхното възстановяване (Ерем. 49:1-6) и обещал на израилтяните да владеят остатъка от едомците (Амос 9:12). Всъщност и трите народа ще са част от месианското царство (Исая 11:14). В пророчеството на Даниил те възприемат северния цар като техен враг и те „ще се избавят от ръката му“ (Дан. 11:41). Глаголът преведен като „избавят“ означава, че трите нации успяват да избягат от царя и така биват избавени. Тъй като става дума за „края на времето“ (ст. 40), това трябва да е времето Божието обещание за благословение и възстановавяне на трите нации да се изпълни, така че бягството им от северния цар довежда до намиране на убежище в хълма Сион, или в „славния свят хълм“, както го описва Даниил (ст. 45). Това означава, че ако и северният цар да успее да откъсне някои от Божия народ на последното време, други, които към момента не са принадлежали към него, ще намерят убежище и сигурност в него. Някои остават в църквата на последното време още по-убедени в божествената й мисия, други излизат от нея, а други пък влизат в нея. Всичко това се случва, докато папството е все още във война със секуларизма.
В крайна сметка секуларизмът бива победен, а католицизмът триумфира. Той е вече пълновластен господар. И точно когато мисли, че победата му го укрепява завинаги, вести идващи от север и изток го вкарват в ужас и паника (Дан. 11:44). Единствената значима вест, която се проповядва в последното време и има директна връзка с него, е Тройната ангелска вест (Откр. 14:6-12). Това трябва да е вестта, която в пророчеството на Даниил се представя като „известия от изток и север“ и по-специално нейното прогласяване в силата на Святия Дух в самия край с определени акценти на някои от вестите (Откр. 18:1-5).
Северът е посоката, от която идва врагът и носи унищожение (Исая 14:31; Ерем. 46:20, 24). Северният цар е цар, който, както името му показва, владее севера и който идва оттам, но всъщност истинският цар на севера е Бог (Пс. 48:1, 2). Северният цар от пророчеството е само един узурпатор и имитатор. Чрез победата си над Египет, чрез претенциите си да има контрол върху историята и чрез преценката му, кой може да живее и кой трябва да умре, той претендира, че действа като Бог. Действията на северния цар в „края на времето“ идват, след като космичното измерение на конфликта е вече въведен в света на пророчеството (Дан. 11:36) и разкриват северния цар като воюващ в края срещу самия Бог. Това, естествено, го превръща и във враг на народа на Бога.
Изтокът е място на плен, но и място на освобождение, от което Господ разкрива освобождаващата Си сила в услуга на Своя народ (Езек. 43:2-5). Всъщност и двете посоки са специално свързани с делото на Кир Велики като освободител на Израил от плен (Исая 41:2, 25) и именно по време на неговото царуване бива дадено пророчеството (Дан. 10:1). Така пророк Даниил ни уверява, че Бог, истинският цар на севера, ще се изправи срещу узурпатора на Неговата титла и власт. Каквито и да са вестите идващи от север и изток, това са вести, които причиняват ужас на папството. То няма да може да се наслаждава на победата си над секуларизма и на авторитета и властта, които тя му носи. Сега целта му е да заличи всички, които са част от църквата на последното време. Северният цар се насочва от Египет, където вече се намира, на север, към „славния свят хълм“, който е споменат и на друго място в книгата Даниил в по-кратката си форма „свят хълм“ и касае планината Сион, на която е храмът в Ерусалим (Дан. 9:16, 20). Това е мястото, в което обитава Бог (Пс. 3:4; 43:3; Исая 56:7; Йоил 3:17; Зах. 8:3). С атаката си срещу святия хълм северният цар прави това, което „синът на зората“, Луцифер, искал да направи – да превземе планината на Бога и да заеме мястото на Всевишния (Исая 14:12-14). Но в новозаветен план обиталището на Бог е Неговата църква, тя е „славния свят хълм“. Воювайки срещу църквата на последното време папството воюва срещу самия Бог. И няма да успее. То ще бъде поразено и всичко, което е постигнало до този момент, ще бъде изгубено. Така стигаме до момента, в който „великият княз Михаил, който се застъпва за твоя народ, ще се повдигне“ (Дан. 12:1) и оттук нататък самият край е вече очертан и е само въпрос на време да се случи.
Това е, което можем да извлечем като тълкувание и приложение на разглеждания текст, ако следваме точно неговата логика и развитие. Придвижването на северния цар към Египет и връщането му след това към Палестина оформят определен сценарий за случване на събитията от последното време. Можем да го илюстрираме чрез графика по следния начин:
В годините след разпада на социализма в Източна Европа през миналия век текстът от Дан. 11:40-45 беше тълкуван като изпълняващ се в погрома на комунистическата идея. И не можем да отречем, че има добри основания за това. Влиянието на тогавашния папа и приносът му в колапса на Източния блок не могат да бъдат оспорвани. И все пак последващите години опровергаха това тълкувание. Религията придоби определена сила в източно-европейските страни, но като цяло те останаха погълнати от секуларното мислене. Моделът налаган от комунистическите партии в тези страни беше отхвърлен, но основата остана същата – развитие на обществото базирано на секуларното виждане за света, а не на това на религията. Така че разпадът на социализма в Източна Европа в края на XX век не може да е изпълнението на пророчеството, което предсказва пълна победа и доминиране на северния цар. Изпълнението на Дан. 11:40-45 трябва да лежи все още в бъдещето. Северният цар бива „промушен“ в „края на времето“, но неговото възстановяване и контраатака са все още в бъдещето от наша гледна точка. Ние се намираме някъде между „…южният цар ще се сблъска с него“ и „и северният цар ще дойде против него…“ (Дан. 11:40). Но щом като пророчеството има за цел да обясни на Даниил „да разбереш какво предстои да стане с народа ти в последните дни; защото видението се отнася до далечни дни“ (Дан. 10:14), а смъртоносната рана на северния цар бива нанесена „в края на времето“ (Дан. 11:40) и въпреки всичко той все още лежи ранен и не е организирал офанзивата си срещу южния цар, тогава кога трябва да очакваме това да се случи? Може би единствената ни възможност е да приемем, че пророчеството ще се изпълни във „времето на края“.
2. Северният цар и времето на края.
Пророк Даниил описва нараняването на северния цар като случващо се в „края на времето“, но и до днес той продължава да лежи победен. Не живеем ли ние в края на времето? Кога трябва да очакваме северния цар да се изправи и да победи южния? Да, ние живеем в края на времето. Периодът от 1798 г. до Второто пришествие е описан в книгата на пророк Даниил като „края на времето“. Но когато става дума за контраатаката на северния цар, която лежи все още в бъдещето от наша гледна точка, може би ще е по-удачно за нас да приемем, че тя ще се случи във „времето на края“. В статията Белези на последното време – I използваме термина „времето на края“ като касаещ времето, което е наистина в самия край – времето, което директно предшества края. Имаме всички основания да смятаме, че бъдещото възстановяване на северния цар и атаката му срещу южния ще се случи във „времето на края“. И понеже това е пророчество, което предстои да се изпълни, едва ли е най-разумното нещо да дадем детайлно приложение. Пророчествата се разбират по-добре по време на изпълнението им, а схващането им в тяхната цялост става след изпълнението им (Йоан 13:19). Единственото, което ни остава, е да направим само някои предположения. По-горе се опитахме да оформим някои. Това, което прави впечатление, е че контраатаката на северния цар – целият му военен поход от неговата територия до завземането на Египет – описва победата на католицизма над секуларизма. Придвижването на северния цар от Египет към Юдея при получаването на известията от север и изток е друг момент, който вече не касае секуларизма, а само офанзивата срещу Божия народ от последното време. В статията Седемте тръби от Откровението – II разглеждаме петата и шестата тръба от книгата Откровение, които се открояват, защото петата описва секуларизма на настоящия свят, а шестата се отнася за период от бъдещето, в който секуларизмът е победен и религиозната парадигма се е възвърнала в света. Но това е и времето на кулминацията на борбата между доброто и злото, в което Божият народ на последното време ще бъде подложен на огромни трудности и изпитания. Така че ако искаме да използваме сценария на последното време оформен от Откровението, можем да твърдим, че текстът от Дан. 11:40-43, който описва победата на северния цар над южния, се отнася за края на петата тръба, когато секуларизмът идва към своя край, а ст. 44, 45 се изпълняват във времето на шестата тръба. Това приложение съвсем естествено ни води до въпроса за мястото на книгата Откровение в тълкуването на разглежданото пророчество.
3. Мястото на книгата Откровение в тълкуването на Дан. 11:40-45.
Доколко трябва да се чувстваме длъжни да ползваме в тълкуването на Дан. 11:40-45 книгата Откровение, която дава повече детайли за случващото се във времето на края? Не може да има никакъв проблем в очакването ни Откровението да ползва книгата Даниил, защото тя се появява векове след тази на Даниил и е съвсем нормално, ако апостол Йоан се позовава на Даниил в написването на някои части от Откровението. И една такава връзка може да бъде установена без съмнение. Но дали е разумно да ползваме една книга, която възниква в далечното бъдеще спрямо Даниил, когато изследваме пророчествата му? Сигурно няма да е неудачно, но тук трябва да сме много внимателни. Важният въпрос е, до каква степен можем да я ползваме.
1) Възможни начини за ползване на Откровението в тълкуването на книгата Даниил
Мислейки за начина, по който можем да ползваме Откровението в тълкуването на книгата Даниил, можем да се запитаме, дали трябва да изтълкуваме пророчеството на Даниил изцяло в светлината на това, което знаем, че книгата Откровение описва, сякаш двете книги гворят за едно и също нещо, но с различни символи? Или ще е по-разумно да оставим книгата Даниил да стои сама на себе си в представянето й на случващото се във времето на края, а да ползваме Откровението, за да разберем, как описаното от Даниил бива развито от Йоан? Сигурно и в двата подхода има логика, но все пак ще е по-разумно първо да оформим тълкувание, при което пророчеството на Даниил стои само за себе (това се опитахме да направим по-горе) и едва след това да видим, как представеното в Даниил бива развито в Откровението. Понеже книгата Откровение е крайния арбитър в очертаването на сценария на последното време, тя може да ни каже, дали даден детайл описан от Даниил трябва да се приеме като точно предсказание на нещо, което ще се случи или ще бъде изцяло подчинен на представеното в нея. Целият този процес не е много лесна задача и в случая с Дан. 11:40-45 той повдига няколко въпроса.
2) Тълкувание произхождащо само от книгата Даниил
Ако в тълкуването на текста от Дан. 11:40-45 се позоваваме само и единствено на книгата Даниил, тогава той описва нещо случващо се във времето на края в определена последователност, което е малко по-различно от сценария описан в Откровението и засяга не само шестата, но и петата тръба. В този случай трябва да очакваме едно пресяване, което се случва в църквата на последното време и е причинено по някакъв начин от папството, докато секуларизмът е все още в силата си (във времето на петата тръба), докато според Откровението това ще се случи във времето, когато секуларизмът е вече победен (при шестата тръба). Тогава трябва да очакваме и местата на отпадналите от църквата да бъдат заети от хора, които не са били част от нея, но осъзнават заплахата на католицизма, преди още той да има пълното господство. При това положение пророчеството на Даниил описва детайл от последното време, който Откровението не засяга, но то пък от своя страна се спира на детайл, който е много сходен с този на Даниил и който се случва по-късно.
3) Тълкувание подчинено на книгата Откровение
Ако в тълкуването на текста от Дан. 11:40-45 се позовем първо единствено на книгата Даниил, но след това погледнем на същото пророчество през призмата на Откровението, което е много по-детайлно по отношение на времето на края, тогава трябва да приемем, че Дан. 11:40-45 е просто едно кратко представяне на случващото се в последното време, при което езикът на пророчеството е ограничен от географията на северното и южното царство и което бива развито в по-обстойна форма в Откровението. В такъв случай не трябва да очакваме, че слизането на северния цар в Египет и последващото му придвижване към Юдея описват точна последователност от събития (и които са малко по-различни от версията на Откровението за последните събития), а просто представят нещо случващо се в територията на южния цар и само нахвърля някои основни идеи на събитията, които по-късно биват доразвити в книгата Откровение. При това положение изследователят трябва да следва описаното в пророчеството без да го възприема като точен сценарий, а само като нахвърляне на идеи, което е ограничено от езика на пророчеството и да се осланя на версията на последното време представена в Откровението като краен арбитър на последователността на събитията.
Също така ако пророчеството в Дан. 11:40-45 бъде четено през призмата на Откровението, северният цар трябва да представлява не просто папството, а Вавилон от последното време, който се изразява в едно сатанинско тридинство, при което папството бива придружено от езичеството/спиритизма и отпадналия протестантизъм (прочетете статиите Сатанинското триединство в Откровението – I, Сатанинското триединство в Откровението – II, Сатанинското триединство в Откровението – III и Сатанинското триединство в Откровението – IV ). Нациите на Едом, Моав и Амон ще съответстват на Божия народ, който е във Вавилон, но го напуска при мощното прогласяване на втората ангелска вест в самия край (Откр. 18:1-5), а заставането на северния цар в близост до „славния свят хълм“, за да го атакува, е събирането на „царете на цялата земя“ при „Армагедон“ (планината Мегидо) за „войната във великия ден на всемогъщия Бог“ (Откр. 16:13-16). Това е война срещу църквата на остатъка (Откр. 12:17) и целта й е да премахне всеки, който откаже да се поклони на образа на звяра от морето (Откр. 13:15). Верните на Бога биват опазени от унищожение, защото са на сигурно място на „хълма Сион“ заедно с Агнеца (Откр. 14:1-5). Коалицията срещу Божия народ се разпада (Откр. 16:18-21) и северният цар бива постигнат от края си и „няма да има кой да му помогне“ (Дан. 11:45). Михаил освобождава народа си (Дан. 12:1-3).
Сигурно и двата подхода в тълкуването са възможни, въпреки че вторият изглежда като по-вероятен. Към момента едва ли можем да придобием голяма яснота, за какво точно говори пророчеството. Най-вероятно то ще стане много по-ясно, когато започне да се изпълнява. Засега ще трябва да се задоволим само с някои предположения и да оставим бъдещето да ни покаже, доколко те са били верни. Но предпоставките в тълкуването на Дан. 11:40-45 правят много ясен факта, че в него не може да бъде видян Исляма или да се търси някакъв регионален конфликт в Близкия Изток и специално в Израел, както някои тълкуватели предлагат. Измеренията на описания конфликт от последното време са глобални и космични, а не локални.
Пророчеството от Дан. 11:40-45 е крайната цел на последното видение на пророк Даниил и ни отвежда в самия край на всичко, когато секуларизмът ще бъде победен от папството и Вавилон от последното време. Това ще постави видимия Божий народ в опасност, но в крайна сметка изходът и победата са осигурени и гарантирани.