Сатанинското триединство в Откровението – III

Едно от най-важните видения в книгата Откровение е това за сатанинското триединство. В самия край на всичко човечеството ще се превърне в жертва на един демоничен съюз от три нечестиви сили на змей, звяр и лъжепророк. Това не е никак безобидно и е нужно всеки човек да бъде предупреден за предстоящото и да му се покаже начина за преминаване през кризата. В статията Сатанинското триединство в Откровението – I разглеждаме условията за формирането на този демоничен съюз, както са описани в Откр. 12 гл., а в статията Сатанинското триединство в Откровението – II се спираме на звяра излизащ от морето, който е първият от партньорите на змея. В настоящата статия ще проследим последния елемент от образуването на този нечестив съюз като разгледаме втория от съдружниците на змея – звярът излизащ от земята, лъжепророкът. Също така ще се спрем и на въпросите, които това видение поражда и ще разберем, какво е божественото решение на кризата предизвикана от сатанинското триединство.

1. Звярът от земята.

Змеят застава на „морския пясък“ (Откр. 12:17), на границата между морето и земята, и призовава първия от съдружниците си – един звяр, който излиза от морето (Откр. 13:1-10). Бидейки все още на „морския пясък“ змеят извиква и втория от партньорите си, като този се появява от земята:

„И видях друг звяр, който излизаше от земята; и имаше два рога, като агнешки, а говореше като змей. Той упражняваше цялата власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана беше оздравяла. И вършеше големи знамения, дори предизвика и огън да слиза от небето на земята пред човеците. Той мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оздравя. И му бе позволено да вложи дихание в образа на звяра, така че образът на звяра да проговори; също и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра. И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им бъде сложен белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име. Тук е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест“ (Откр. 13:17).

Звярът излизащ от земята е новото попълнение. За разлика от морския звяр той не е бил част от репресивната стратегия на змея срещу жената (символ на вярната църква) в миналото и ще бъде използван само в последния конфликт срещу „останалите от нейното потомство“ (Откр. 12:17).

1) Идентифициране на звяра от земята

Това че и за втория партньор на змея се използва символа на звяра говори, че и той представлява политическа сила. Но този звяр е доста по-различен на външен вид както от змея, така и от морския звяр, между които двама, както установяваме от статията Сатанинското триединство в Откровението – II, има много общи неща. Също така той идва от земята. По принцип това не е място обитавано от зверове, които биват използвани в апокалиптиката, защото библейското виждане за чудовищата е, че те се намират в морето (Йов 26:12, 13; Пс. 74:13, 14; Исая 27:1; 51:9, 10; Езек. 32:2). Земята е място, което е обитавано от диви зверове, които са поставени под властта на човека (Бит. 1:24, 25; 9:2), но след грехопадението стават враждебно настроени към него. Звярът излизащ от земята трябва да бъде поставен в тази категория, което означава, че в него трябва да се търси нещо различно. Дори роговете му са само два и са оприличени на агнешки, което, предвид употребата на фигурата на Агнеца в книгата Откровение, трябва да означава, че той проявява някакви христоподобни качества, поне в началото. Нещо повече. Така както звярът от морето получава властта си чрез рогове – чрез десетте му рога, които представляват европейските монархии след разпадането на римската империя, – така и звярът от земята получава властта си чрез рогове – двата му агнешки рога, които трябва да се отнасят за някакви христоподобни принципи. Множеството корони на морския звяр са в конфликт с множеството корони на истинския Цар на царете, но звярът от земята няма никакви корони и сякаш той не е в директен бунт срещу небесния Цар. Властта, силата и влиянието, които този звяр има, идват от следването на някакви положителни принципи, което винаги е било възнаграждавано от небето (Пр. 14:34). Така че звярът от земята проявява в началото някаква христоподобност, но предвид по-нататъшното му развитие във видението, което е силно отрицателно, това го прави изненадващ, прикрит и измамлив. Съдържането на две противоположни фигури в характеристиките му – „агнец-змей“ (Откр. 13:11) – говори за една много сериозна промяна между това, което е бил в началото и това, в което се превръща в края. И все пак той не е представен във видението като агнец, който се превръща в змей, а като звяр. Акцентът е върху негативната страна на образа проявяваща се в последното време. Просто трябва да се има предвид, че неговото начало не е било никак лошо, но това не е най-важната му особеност, защото пророчеството ще се занимава с него като със звяр.

Също както характеристиките на звяра излизащ от морето ни насочват, къде и кога да го търсим, така и няколкото характеристики на звяра от земята са добър ориентир за неговото идентифициране. Особеностите на този звяр изискват да мислим за него като за някаква противоположност на морския звяр, което също трябва да ни помогне в идентифицирането му. Противоположност не в смисъла на антипод, защото това би вкарало звяра от земята сред положителните фигури на Откровението. Не, той е отрицателен образ и част от сатанинското триединство, но в същото време е много различен от морския звяр. Явно той ще трябва да се появи далеч от европейските монархии и смущението на Стария свят, сред които изниква морския звяр, като времето на появяването му трябва да е около времето на смъртоносното раняване на морския звяр, което се случва през 1798 г. (Откр. 13:10, 11). Също така той трябва при възникването си да е приятелски настроен спрямо християнството, да не е, пряко или косвено, в бунт и претенции срещу Бога и да проявява разбиране за положителни християнски принципи, например като свобода, права на човека и справедливост, които му помагат да получи световна сила и влияние. Всичко това стеснява много възможностите в идентифицирането му. Тук не може да става дума за никой друг освен за САЩ, които се появяват в Северна Америка, обявяват независимостта си от Великобритания през 1776 г. и представляват република ценяща високо християнството и свободата и която е управлявана от най-демократичната конституция в света. Според пророчеството на САЩ им предстои да изиграят важна роля в последните събития на човешката история. Но въпреки безспорното положително влияние, което са имали върху демократизирането на света, тази тяхна бъдеща роля няма да бъде за благословението на човечеството. Пророчеството се фокусира върху негативния ефект, който те ще имат върху човечеството в края и вероятно посочва положителното им начало, единствено за да осигури нужните ориентири в идентифицирането на звяра, така че да няма съмнение, за коя сила става дума.

2) Изграждане на образ на звяра от морето

Явяването на звяра от земята на сцената на пророчеството трябва да се случи около времето на раняването на звяра от морето, но силата му ще се прояви тогава, когато раната на морския звяр бъде излекувана (Откр. 13:12). Това ни отнася в самия край на времето и ни помага да разберем, в какво ще се изрази борбата на змея срещу църквата на остатъка чрез формираното от него демонично триединство. Сякаш звярът от земята не се проявява достатъчно явно според характера си, докато раната на звяра от морето не оздравее. Когато тя бъде излекувана, истинският характер на звяра от земята ще се изяви. Излекуването на морския звяр води до възвръщане на световното му доминиране и точно тук се включва и звяра от земята. Той има същата власт като на звяра от морето, но решава да я използва в услуга не на себе си, а на този звяр и по този начин – на змея. Звярът от земята притежава голямо световно влияние, може да върши чудеса и освен това започва да говори като змей, с което подсигурява всемирното господство на звяра от морето. Именно говоренето му като змей е един от основните му начини да се прояви като антагонист и да служи на намеренията на змея. Змеят е описан като „клеветник“ (Откр. 12:10), от чиято уста не излиза нищо добро. Водата като река, която излиза от устата му (ст. 15), говори за преследвания и измами на религиозна основа (прочетете статията Сатанинското триединство в Откровението – I). И точно в говоренето си звярът от земята прилича на змея, което означава, че и от него трябва да се очакват религиозни гонения и измами. И наистина, говорейки измамливо той „казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оздравя“ (Откр. 13:14) и също като змея е готов да унищожи тези, които не се покоряват на волята му (Откр. 12:15; 13:15б). Това означава, че от САЩ трябва да се очаква да се превърнат в един от основните източници на религиозна измама и главният инициатор на религиозни гонения в световен мащаб. И това ще се случи, когато раната на звяра от морето оздравее, в самия край на времето.

Според Откр. 13:12 задачата на звяра от земята е да направи така, че цялата земя да се поклони на звяра от морето. Ако се позовава само на този стих, читателят остава с впечатлението, че директната дейност на звяра от земята е просто принуждаването на света да се поклони на морския звяр. По-надолу текстът обаче уточнява, че за целта звярът от земята прави нещо конкретно – той използва влиянието си да убеди света да направи „образ на звяра“ и не само това, но успява и да „вложи дихание в образа на звяра, така че образът на звяра да проговори“ (Откр. 13:15а). Поклонението пред морския звяр, към което целият свят ще бъде принуден, ще се извърши посредством един негов образ. Този образ е толкова точно негово копие, че който му се поклони, той всъщност се покланя на самия звяр. И точно това е целта. Дейността на звяра от земята е изцяло насочена към осигуряването на световното поклонение пред звяра от морето чрез посредничеството на един негов образ. И макар да има със сигурност такива, които ще се поклонят доброволно, като цяло това поклонение бива определено като принудително (ст. 12).

Формирането на „образ на звяра“, на който се покланя целия свят, трябва да се отнася за създаването на такъв световен ред, който да отразява властта и влиянието, които католицизмът е имал през средновековието и връзката му със светската власт. Ако през средновековието тогавашният свят е гледал със страх и почит директно към църквата, то в края на времето ще има световен ред, който ще бъде създаден по образа на католицизма. И понеже е негово копие, приемането му ще е равнозначно на приемането на властта на Католическата църква. Тук можем да видим формирането на Вавилон от последното време и неговото обвързване с властта на държавата. Въпреки че не е възможно да знаем със сигурност, какво точно ще представлява тази система, явно църква и държава отново ще станат едно както е било през средновековието и то в световен мащаб. Под мощното влияние на САЩ целият свят ще бъде подчинен на този нов световен ред, което на практика ще означава „земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана беше оздравяла“ (ст. 12). Дори и да не изглежда, че светът отдава почит директно на Католическата църква, това е, което ще се случи на практика.

3) Белегът на звяра

От текста на пророчеството става ясно, че поклонението пред образа на звяра е свързано с получаване на „белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име“ (Откр. 13:16, 17). Ако имаш белега на звяра, означава, че се покланяш на образа му. Покланяш ли се на образа му, значи се покланяш на самия звяр. Този белег е знак за принадлежност към звяра от морето и служи като фалшификат на Божия печат, с който се определя приндлежността към Бога (Откр. 7:1-3). Но това също означава и че Божият печат е единственото средство, с което може да се избегне получаването на белега на звяра (прочетете статията Божият печат и белегът на звяра). Йоан изброява шест групи хора, които обхващат всички граждански, социални и икономически аспекти на обществото и които получават белега на звяра (Откр. 13:16). За разликата от видението за печатите, където групите хора, които са приемници на божествения съд при Пришествието, са седем (Откр. 6:15) и това говори за пълнота (прочетете статията 144-те хиляди от Откровението – I), бройката на групите получаващи белега на звяра са шест, което показва, че всъщност, макар и всички аспекти на обществото да са изброени, не всички негови членове го получават. Шест е ключово за това видение число, защото се съдържа и в номера на звяра от морето (Откр. 13:18). То отразява човешката недостатъчност и бунт срещу Бога, както разглеждаме по-надолу. Само бунтуващите се срещу небето в самия край на всичко са получатели на белега на звяра. Но това не са всички обитатели на планетата. Някои нямат белега на звяра и това означава, че те трябва да имат Божия печат на челата, което ги предпазва от приемане на белега на звяра и от подчиняване под властта на звяра. Тяхното отличаване ще бъде много явно, защото Божият печат има силно изразена и ясно установима видима страна. Имащите Божия печат ще бъдат подложени на икономически санкции и бойкот, дори репресии, но в крайна сметка печатът на челата им е гаранция за преминаване през тази тежка криза.

Предвид ключовата му роля в последните събития идентифицирането на белега на звяра е от изключително значение. Той ще има пряко отношение към католицизма. За подчиняването на света на авторитета на папството е достатъчно всемирното приемане на една религиозна норма, която е тясно свързана с католицизма, създадена е от него, отразява най-типичната му характеристика и може да изпълни ролята на антипод на Божия печат. Ако такава норма бъде приета и съблюдавана в целия свят, това ще означава, че целият свят признава върховенството на Католическата църква. Най-добрият кандидат за това е неделния ден. В статията Божият печат и белегът на звяра посочваме, че именно той е антиподът на съботата, която е видимия израз на Божия печат и по този начин, когато в самия край бъде приет като задължителна норма, ще прерастне в белега на звяра. Неделята е белег на власт на католицизма, чрез който, осъзнато или не, протестантизмът и православието му отдават почит:

„Неделята е знакът на нашата власт… Църквата е над Библията и промяната на съботното поклонение е доказателство за този факт“ (Catholic Record, Sept. 1, 1923).

„Библията казва: ‘Помни съботния ден, за да го спазваш свято!’ Католическата църква казва: ‘Не! Чрез Божия авторитет отменяме съботата и ви нареждаме да спазвате свято първия ден от седмицата.’ И сега целият цивилизован свят се покланя почтително на заповедта на Святата католическа църква“ (Отец Енрайт, „Американ Сентинел“).

Ако неделята бъде направена задължителен ден за почивка по света, това ще е доказателство за неговото подчиняване под властта на папството. Няма нужда хората да изразяват директно своята лоялност към Католическата църква. Достатъчно е да приемат една религиозна норма, която няма своя произход в Библията, а зад чийто авторитет стои католицизма, и това ще се счете за признаване на световното върховенство на папството. И точно това представлява белега на звяра. Става дума за законодателство, което ще задължи всеки човек да отдаде почит на неделния ден. Според пророчеството можем да съдим, че то ще бъде прието първо в САЩ, а после и в целия свят. Тогава новият световен ред ще бъде установен и „образът на звяра“ ще е напълно функциониращ. И като доказателство ще е неговата власт „да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра“ (Откр. 13:15). В този нов световен ред липсата на почит към неделята ще бъде наказвана строго, а в определен момент ще се стигне дори до налагане на смъртно наказание.

4) Числото „шестотин шестдесет и шест“

В белега на звяра се съдържа „името на звяра“ (Откр. 13:17), което не е изненада, защото този белег е фалшификат на Божия печат, който от своя страна съдържа името на Отец и на Агнеца (Откр. 14:1). Но според апостол Йоан белегът на звяра може да представлява и „числото на неговото име“ (Откр. 13:17). Значи белегът на звяра е неговото име, но може да е и числото на неговото име. Веднага след това апостолът уточнява, че въпросното число е „шестотин шестдесет и шест“ (ст. 18). Дори няма нужда да споменаваме, през колко спекулации е минало интерпретирането на това число през годините. До голяма степен те се дължат на непознаване на използвания в текста език. Обичайният подход в пресмятането на това число е чрез техниката на гематрията – всяка буква от еврейската, гръцката или латинската азбука има своя числена стойност. Това в случая ще рече, че ако знаеш правилното име на звяра и неговото правилно изписване, ще можеш да намериш числената му стойност и тя ще бъде „шестотин шестдесет и шест“. Следвайки този подход много имена са били предлагани като валидни кандидати. Това, което се пропуска, е че Йоан никъде не използва в книгата си думата „число“ с намерението то да бъде изчислено (Откр. 5:11; 7:4; 9:16; 20:8) и че ако е искал да бъде използвана гематрията, той би посочил, на какъв език е търсеното име, защото той никога не пропуска да уточни, дали дадено име, на което трябва да се обърне внимание, е на еврейски (Откр. 9:11; 16:16) или на гръцки (Откр. 9:11). Трябва да се има предвид, че според оригиналния език това число може да бъде разбрано само чрез божествена мъдрост. Не става дума за специални математически способности или за особено умения за разбиване на кодове. Нужното за разбирането му е божествена мъдрост. Числото е число на звяра от морето, но прави впечатление, че то не се споменава при описанието на звяра в началото, което включва и действията му по време на средновековието (Откр. 13:1-10), а едва в последната криза свързана с белега на звяра (ст. 17, 18). Всъщност числото е част от този белег. Това означава, че приложението на числото към личности и титли от миналото е неадекватно. То ще бъде разбрано едва в самия край, когато белегът на звяра бъде установен. Когато започне налагането на белега на звяра, някои ще получат божествена мъдрост и ще разберат значението на числото „шестотин шестдесет и шест“ и неговата връзка с името и характера на звяра и с неговата стратегия да измами и подчини света. Това ще им послужи като допълнителна помощ в разпознаването на лъжата и в преминаването им през тази тежка криза.

Значи ли всичко това, че в момента не сме в състояние да разберем нищо по отношение на въпросното число? Не, някои неща могат да бъдат разбрани. Според оригиналния език това е човешко число. Звярът от морето не е някаква отделна личност, а вид човешка система, така че числото му по някакъв начин е свързано с човечеството. В това видение се описва образуването на Вавилон от последното време, а вавилонската математика е била основана на шестична система, при която основните единици за пресмятане са „шест“ и „шестдесет“. Числото „шест“ е от голяма значение и за вавилонската религия. Покланянето пред образа на звяра от това видение (Откр. 13:14, 15) е основано на историята за покланянето пред златния образ на цар Навуходоносор (Дан. 3 гл.). И този златен идол бил „шестдесет лакти висок и шест лакти широк“ (Дан. 3:1). „Шест“ е числото на Вавилон и бидейски само с една единица по-малко от божественото число „седем“ изразява човешкото несъвършенство без Бога. Сякаш Вавилон приема, че човекът е бил създаден в шестия ден, но обръща гръб на седмия, който изразява пълнотата на божественото сътворение и изкупление. „Шест“ намира истинския си смисъл в „седем“, когато човешките същества се издигнат от ежедневното и обикновеното и отдадат цялата слава на Бога за тяхното съществуване. Но Вавилон отказва да отдаде почит на Твореца и Изкупителя, не търси съвършенство и пълнота в Бога създал небето и земята и изкупил човечеството, а предпочита да се концентрира върху себе си и да насочи цялата слава към човешкото същество и неговите творения. Той търси пълнота в творението и всички творчески сили, но без Бога. Това е, към което се стреми и звярът от морето – да прояви върховна власт без Бога и да накара света да му се поклони в обожание. В този контекст числото „шестотин шестдесет и шест“ е символ на най-голямото възможно несъвършенство и бунт срещу небето. Получаващите божествена мъдрост в самия край на всичко ще придобият много по-ясна представа за това число и ролята му в последната криза. Към момента то ще остане като цяло неразбрано.

5) Извършването на знамения и чудеса

Другата важна характеристика на звяра от земята е, че той извършва чудеса, с помощта на които успява да измами света и да го убеди в необходимостта от образа на звяра (Откр. 13:13, 14). Тъй като той „говореше като змей“ (ст. 11), явно този звяр има функцията на говорител на змея. А това го прави пророк, който, естествено, не получава вестите и авторитета си от Бога. Затова е съвсем разбираемо, че в друго описание на сатанинското триединство той е наречен „лъжепророк“ (Откр. 16:13). Но този лъжепророк също така върши и знамения пред звяра от морето и по този начин измамва света да приеме белега на звяра и да се поклони на зверовия образ (Откр. 19:20). Това напомня много на чудесата, които апостолите вършели чрез Святия Дух (Деян. 2:43; 4:30) и които водели мнозина до приемането на Спасителя (Деян. 5:12-16). Това е една от причините звярът от земята да е фалшификатът на Святия Дух от божественото триединство (прочетете статията Сатанинското триединство в Откровението – IV). Чудесата извършвани от звяра от земята ще са най-точното и пълно изпълнение на предупреждението на Исус Христос, че преди Пришествието Му ще се появят „лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните“ (Матей 24:24). Тъй като дейността на лъжепророците е свързана и с обявяване на случването на Второто пришествие (ст. 23-26), може да се очаква, че някои от чудесата извършвани от звяра от земята ще са свързани с „явявания“ на Христос и дори с фалшифициране на Пришествието Му. Това ще е време на почти всепобеждаваща измама, която ще подложи на изпитание верните на Бога (ст. 24), тяхното познание на Писанията и разбирането им относно начина на осъществяването на Христовото завръщане.

Открояването сред вършенето на знамения на слизането на огън „от небето на земята пред човеците“ (Откр. 13:13) говори за поставяне на специален акцент на този вид знамение. То напомня за слизането на Святия Дух във формата на огнени езици над апостолите по време на Петдесятница (Деян. 2:1-4). Това трябва да е една фалшива Петдесятница свързана с едно фалшиво пробуждане към християнството, което ще се случи във времето на края. Но уточнението, че този огън слиза „от небето на земята пред човеците“ (Откр. 13:13), също така поражда в ума картината на пророк Илия призоваващ огън да слезе от небето и да демонстрира, че Йехова е истинския Бог в Израил и че само на Него се дължи поклонение (3 Царе 18:37-39). Така че в дейността на звяра от земята можем да видим един фалшиф пророк Илия, който убеждава света да се поклони на един фалшиф бог – звярът от морето. Изглежда, че във времето на края знаменията и чудесата ще играят ключова роля в противопоставянето на истината и заблуждаването на света.

В извършването на чудесата от страна на звяра от морето можем да видим дейността на харизматичните църкви, които, независимо от тяхното минало и настояще, в самия край ще имат голямо влияние в САЩ и по света и ще претендират за случването на една нова Петдесятница и възвръщане към християнството, които трябва да уверят човечеството, че върви на прав път в изграждането на образа на звяра и установяването на една задължителна религиозна норма за всеки човек.

Използването на символа на звяра за звяра идващ от земята означава, че става дума за политическа сила, но нейното ангажиране с религията при формирането на образа на звяра и налагането на белега му, както и чрез извършването на чудеса, внася религиозен елемент в този звяра. Ако за звяра от морето можем изрично да кажем, че това е една религиозно-политическа сила, то звярът от земята е политическа сила, която в края ще възложи голяма роля на религията.

6) Промяна на парадигмата

Както може да се забележи, световната криза от Откр. 13:12-17 описва един религиозен свят занимаващ се със световно поклонение, в който една религиозна норма бива принудително наложена на всички хора по планетата и който е много различен от настоящия секуларен свят, в който религията е притисната в ъгъла и без никакво влияние. Същата криза е представена с по-различен език и в шестата тръба от видението за тръбите (Откр. 9:13-21). Но една такава криза не става случайно. Не е възможно да няма някаква специална причина, която да бъде използвана като повод за налагането на един такъв религиозен световен ред. Така че най-вероятно описаната във видението световна криза ще се случи като отговор на някаква друга криза, която ще е причината за прехода от периода на секуларизъм в петата тръба, в който се намираме в момента (прочетете статията Седемте тръби от Откровението – II), към този на шестата. За едно предположение какво би могло да се случи, за да се осъществи този преход, прочетете статията Белези на последното време – VI.

2. Графика на формирането на сатанинското триединство.

По-горе разгледахме втория от съдружниците на змея във формирането на сатанинското триединство – звярът излизащ от земята. В статията Сатанинското триединство в Откровението – II изследваме първия от партньорите му – звярът излизащ от морето, а в статията Сатанинското триединство в Откровението – I се спираме на условията за формирането на този демоничен съюз, както са описани в Откр. 12 гл. След като вече имаме представа за формирането на този злокобен троен съюз, можем да представим разбраното в графика, която да ни осигури една по-нагледна представа:

Пророчеството описва живописно преследването на Божия народ в миналото, но важният за нас момент е бъдещето, в самия край на всичко, когато враждата на змея срещу остатъка ще се изрази във формирането на троен съюз от змей, звяр и лъжепророк, който трябва да победи вярната църква. Това ще доведе до световна криза, в която вековната борба между Христос и Сатана ще намери своята кулминация и развръзка. Но това, което прави впечатление, е че пророчеството мълчи относно случващото се със звяра от морето и звяра от земята в периода, в който звярът от морето е ранен – от 1798 г. до онзи момент в бъдещето, когато раната му ще оздравее. А това е периода, в който ние се намираме в момента. Освен да ни информира, че звярът от морето е ранен, а този от земята вече се е появил, пророчеството не се интересува от състоянието нито на звяра от морето, нито на звяра от земята за този отрязък от време. Това означава, че позоваването на настоящото състояние на Католическата църква и на САЩ в тълкуването на това, което те ще направят в бъдещето, е неудачно. По тяхното настоящо положение не може да се прецени, какво те ще направят в бъдещето, каква сила и авторитет ще имат и как ще успеят да подчинят света. В настоящето те могат да имат възходи и падения, могат да минават през големи триумфи и кризи, но това остава игнорирано от пророчеството, което се интересува от тези сили и какво се случва с тях, едва след като раната на звяра от морето оздравее. Добре е в тълкуването на пророчеството да следваме неговите индикации и да не ставаме зависими от настоящото състояние на двете сили за виждането ни за тяхната роля в бъдещето. Но фактът, че това пророчество като цяло не се занимава с нашето настояще, не означава, че в Откровението няма друго пророчество, което да го описва и да ни дава насока в него. Напротив, има. Това е видението за петата тръба, която разглеждаме в статията Седемте тръби от Откровението – II.

Видението описващо последната криза на човечеството е изключително интересно и до известна степен детайлно, но все пак поражда някои въпроси. Сатанинското триединство успява да подчини света на себе си, но сякаш това не е целия свят. Щом като то бива формирано с цел да заличи верния остатък от потомството на жената (Откр. 12:17) и кризата, в която въвлича света, е насочена към постигането на тази цел (Откр. 13:15), успява ли да я постигне? Бива ли църквата на остатъка победена? Целият свят ли получава белега на звяра? Ако има такива, които го избягват, кои са те и как го правят? На тези въпроси отговаря интерлюдията на видението.

3. Интерлюдия на видението за сатанинското триединство.

Откр. 13 гл. описва последната криза, в която Сатана и партньорите му ще вкарат човечеството, а в Откр. 14 гл. се представя Божият отговор на тази криза. В описанието на божественото противодействие на сатанинската измама се съдържа интерлюдията на видението за сатанинското триединство. Тя се намира в Откр. 14:1-13 и при нея ясно се открояват две части. Очевидно тя се фокусира върху последните събития и трябва да отговори на въпросите повдигнати в самото видение, които са свързани с верните на Бога в последната криза, през която човечеството ще мине, а именно: Успява ли сатанинското триединство да заличи останалите от потомството на жената? Целият свят ли получава белега на звяра? Ако има такива, които го избягват, кои са те и как го правят?

1) 144-те хиляди

Интерлюдията на видението за сатанинското триединство започва с директен отговор на въпросите, които видението задава. В първата й част ни се представя група от хора, които са избегнали да получат белега на звяра и те се намират в една много интересна обстановка:

„И видях, и ето, Агнецът стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им. И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си. Те пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старейшините; и никой не можеше да научи песента, освен сто четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята. Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са целомъдрени; те са, които следват Агнеца, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците като първи плодове на Бога и на Агнеца. И в устата им няма лъжа; те са непорочни“ (Откр. 14:1-5).

Още със своето начало интерлюдията на видението за сатанинското триединство прави много ясно на всички, че този демоничен троен съюз няма да успее да подчини целия свят на себе си. Църквата на остатъка няма да бъде победена от него и именно тя е тази, която е останала извън властта на звяра. Причината за това, че принадлежащите към тази група хора не са получили белега на звяра, е че те притежават единственото средство, чрез което подобно нещо е възможно – всички те имат Божия печат на челата си. Този печат представлява името на Отец и на Агнеца, а предвид библейската идея за значимостта на едно име (Изх. 33:18, 19; 34:5-7), това означава, че те отразяват Божия характер в живота си. Нищо чудно, че са описани като целомъдрени, честни, непорочни и следващи Агнеца навсякъде (за повече информация относно това, какво представлява Божия печат прочетете статията Божият печат и белегът на звяра). Те са представени като една специална група от 144 000 човека, на която интерлюдията на видението за седемте печата бива изцяло посветена (прочетете статиите 144-те хиляди от Откровението – II и 144-те хиляди от Откровението – III). Но отказването им да приемат белега на звяра ги прави автоматично обществени врагове, които трябва да бъдат наказани и дори изтребени. В текста от Откр. 13 гл. се говори за предвидената участ на тези, които откажат да приемат белега на звяра (Откр. 13:15), но не се посочва, как заплахата намира реализацията си. Явно става дума за изключително сериозна криза за верните на Бога, защото в първата част на интерлюдията се разкрива по специфичен начин Неговата закрила над тях. 144-те хиляди са на „хълма Сион“ (Откр. 14:1), който е мястото, от което Бог управлява в месианското царство (Пс. 2:6; 48:1, 2; Исая 24:23; Михей 4:7), но също и мястото, където Божият народ намира защита и постига крайната си победа (Исая 59:20; Йоил 2:32; Авдий 17). Описанието на местоположението на 144-те хиляди влиза в по-големи подробности и се оказва, че те са „пред престола и пред четирите живи същества и старейшините“ (Откр. 14:3). С това се представя не само че 144-те хиляди успяват да отидат на небето за разлика от поклонниците на звяра и неговия образ, но се описва тяхната пълна небесна закрила по време на кризата. Въпреки че целият свят е срещу тях, те са така закриляни, сякаш са вече на небето и никой не може да ги повреди. Техните врагове са събрани на планината Мегидо, Армагедон (Откр. 16:16), където получават поражението си. 144-те хиляди са на хълма Сион, защитени от Бога по начин, който ги прави неуязвими за враговете им, сякаш са вече на небето, където те наистина отиват впоследствие.

144-те хиляди на хълма Сион пеят „нова песен“ (Откр. 14:3), която по-късно бива наречена „песента на Божия слуга Моисей и песента на Агнеца“ (Откр. 15:2). Това напомня за специалната песен изпята от израилтяните след чудното им избавление през Червеното море (Изх. 15 гл.). Във видението за седемте печата 144-те хиляди са представени като такива, които „излизат от голямата скръб“ (Откр. 7:14), а във видението за сатанинското триединство тяхното преживяване е описано като толкова уникално, че „никой не можеше да научи песента, освен сто четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята“ (Откр. 14:3).

За разлика от „земните царете и земните жители“, които блудстват с Вавилон, „голямата блудница“, майката на всички блудници (Откр. 17:2-5; 18:3, 9; 19:2), 144-те хиляди отказват да се „осквернят“ като отхвърлят всякаква осквернителна връзка с нея и като не се покланят на звяра и неговия образ. Лъжата, която не може да бъде намерена в устите им, се отнася за повече от просто произнасяне на нещо неистинно. Става дума за измамите на антихристките сили (1 Йоан 2:21, 22), с които се характеризира дейността на сатанинското триединство в края (Откр. 13:14; 16:13, 14; 19:20). 144-те хиляди стоят в опозиция на измамливата световна система, която ще доведе човечеството в открит бунт срещу Бога. И това, естествено, ги превръща в обществени врагове. Все пак небесното виждане за тях е съвсем различно. Тяхната вярност към Христос и отказът им да се осквернят, когато целият свят отхвърля верността си към Бога, ги определя в очите на небето като „непорочни“ (Откр. 14:5), като „чисти и непорочни“ (2 Петр. 3:14), по подобие на патриарха Авраам (Бит. 17:1).

Но има още нещо много важно относно църквата на остатъка – 144-те хиляди са описани като „изкупени от земята“ и като „изкупени измежду човеците като първи плодове на Бога и на Агнеца“ (Откр. 14:3, 4). Това тяхно изкупане като първи плодове трябва да има отношение към жъненето на „земната жътва“, за което се говори малко по-надолу в главата и което ще се случи при Второто пришествие (ст. 14-16). Ако земната жътва се извършва по време на Пришествието и представлява взимането на всички верни от всички векове чрез възкресяването на починалите и прославянето на живите (1 Сол. 4:14-17; 1 Кор. 15:51-54), то изкупването на 144-те хиляди като „първите плодове“ на тази жътва трябва да означава, че ще има едно специално възкресение малко преди случването на Второто пришествие, в което ще участват всички, които са принадлежали към 144-те хиляди, но по някаква причина са намерили смъртта си преди настъпването на самия край. Причината за това е, че запечатването на 144-те хиляди с Божия печат започва дълго преди случването на последната криза, което означава, че някои от тях ще умрат без да могат да станат участници на последните събития, но поради факта, че принадлежат към тази специална група, ще бъдат възкресени преди Пришествието, за да могат да бъдат негови свидетели и да видят надеждата си изпълнена (повече по този въпрос можете да намерите в статията 144-те хиляди от Откровението – IV).

2) Тройната ангелска вест

Втората част на интерлюдията описва вестта, която църквата на остатъка прогласява по света и чрез която принадлежащите към нея биват събрани на „хълма Сион“:

„И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора. Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване. И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнеца. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус. И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! – казва Духът. – За да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях“ (Откр. 14:6-13).

Това е така наречената „Тройна ангелска вест“ – една тройна вест прогласявана по света от църквата на остатъка тук символизирана чрез образите на три ангела. Тя бива прогласявана на „обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора“ (Откр. 14:6), което е точно територията, над която звярът от морето и звярът от земята имат власт (Откр. 13:7, 8, 12, 14). Това ще рече, че в лицето на Тройната ангелска вест трябва да видим божествения отговор на стремежите на сатанинското триединство да подчини света. Първата вест издига благовестието и призовава света към убояване от Бога и признаването Му като Творец на света. В небето е започнал вече един съд, който касае съдбата на всеки човек, затова всеки жител на планетата е подканен към покаяние и смирение (Откр. 14:6, 7). Втората вест обявява падението на фалшивата религиозна система. Тя не може да донесе светлина и не е отговора, от който света ще се нуждае в предстоящата криза (ст. 8). Третата вест предупреждава човечеството за опасността от приемането на белега на звяра. Това не е нещо безобидно и се възприема от небето като бунт, който ще бъде наказан подобаващо (ст. 9-11). Тройната ангелска вест е последната вест на милост към нашия свят и е разгледана обстойно в статиите Тройната ангелска вест – I, Тройната ангелска вест – II, Тройната ангелска вест – III и Тройната ангелска вест – IV.

Тройната ангелска вест е вестта, която църквата на остатъка прогласява по всички краища на планетата и която посреща кризата причинена от сатанинското триединство. А това дава допълнителни основания на змея да иска унищожаването на останалите от потомството на жената. Чрез тази вест 144-те хиляди биват събрани на „хълма Сион“ (Откр. 14:1), където биват защитени от атаките на демоничното триединство и техните служители. Но разпространяването на тази вест започва дълго преди случването на последната криза, за да може да се осигури възможност на всеки човек по планетата да я чуе и да се подготви за нея. Вестта бива прогласена, докато трае антитипичното изпълнение на Деня на умилостивението, за което ни загатва въведението на видението (Откр. 11:19). Това означава, че разпространяването й е почнало още от средата на XIX век, когато е започнало това антитипично изпълнение на празника (прочетете статията Начало на Изследователния съд). Но така сме доведени неизбежно до извода, че много от прокламиращите я няма да могат да дочакат живи самата криза. Именно поради това се изказва едно специално благословение над всички, които „отсега нататък… умират в Господа“, което да служи като уверение, че трудът им няма да бъде забравен и че „делата им следват след тях“ (Откр. 14:13). Това благословение ще намери своето най-пълно изражение в специалното възкресение преди Пришествието, в което тези хора ще участват и за което споменахме по-горе.

4. Кулминация на видението за сатанинското триединство.

С приключването на интерлюдията на видението за сатанинското триединство се стига до неговата кулминация – Второто пришествие на Исус Христос:

Тогава видях, и ето, бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп. И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, Който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла. И така, Онзи, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята; и земята беше пожъната. И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп. Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп; и каза: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв. А линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадия“ (Откр. 14:14-20).

Това е първото подробно описание на Христовото пришествие в книгата Откровение (разглеждаме по-обстойно начина на случването му и събитията свързани с него в статията Второто пришествие на Исус Христос). Цялата картина стъпва на едно видение на пророк Йоил (Йоил 3:9-16). Исус е представен като пристигащ на земята в бял облак. Златният венец на главата Му го описва като победител, а сърпът в ръката Му показва (Откр. 14:14), че Той се завръща, за да изпълни обещанието Си към верните Си последователи, че ще дойде отново да ги вземе при Себе Си (Йоан 14:1-3), като във видението те са описани като презряла земна жътва, която трябва да бъде пожъната. Първите плодове на тази жътва са вече налице, защото починалите от специалната група на 144-те хиляди са вече възкресени и заедно с живите вече очакват завръщането на Спасителя. Сега може да се премине към прибирането на останалата жътва и това са безброй верни на Бога живяли в различни векове, които Христос възкресява и взима при Себе Си (1 Сол. 4:14-17; 1 Кор. 15:51-54). Това е значението на хвърлянето на сърпа и пожънването на земята. Тази картина е представена и на други места в Новия завет по различни начини с използването на сходен език (Марк 4:29; Матей 3:12), откъдето става ясно, че в отвеждането на спасените при Христос участие взимат ангелите (Матей 13:39-43; 24:30, 31; Марк 13:26, 27).

Но историята не приключва дотук. В петия печат от серията за печатите под жертвеника се намират душите на мъчениците, които са били „заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха“ (Откр. 6:9). Те викат към Бога за възмездие за пролятата им кръв (ст. 10). От същия този олтар сега излиза един ангел и призовава друг ангел да простре сърпа си и да обере „гроздовете на земното лозе“ (Откр. 14:18). Времето за възмездието за кръвта на мъчениците най-после е дошло. След прибирането на земната жътва съставена от верните на Бога на земята остават „гроздовете на земното лозе“, които са врагове на Исус и потисници на верните Му последователи, които имат „привилегията“ да Го посрещнат живи. За тях няма място на небето. Те не могат да бъдат сред представляващите земната жътва. Те трябва да бъдат събрани, за да получат наказанието, което заслужават (ст. 19, 20). Картината на обиране на лозе и тъпченето му в лин е добре позната за еврейския ум, защото с нея се описва нанасянето на божествения гняв над враговете на Израил (Йоил 3:13; Исая 63:1-6). По-нататък Откровението представя Исус Христос като Такъв, Който „ще стъпче лина на лютия гняв на Всемогъщия Бог“ (Откр. 19:15). За лина се казва, че бива изтъпкан „вън от града“ (Откр. 14:20), което отново напомня за видението на Йоил, на което стъпва тази картина. Според пророк Йоил Божиите и юдовите врагове ще бъдат събрани в „Йосафатовата долина“ (Йоил 3:2, 11, 12), която е долината Кедрон намираща се извън Ерусалим, между града и Елеонския хълм, от който Исус произнася есхатологичната Си проповед (Матей 24:3; Марк 13:3). Съдът над Божиите врагове започва с призив за събиране на жътва и тъпчене на лин (Йоил 3:13). Йоан използва точно тази локална картина, но й придава глобално значение по отношение територията на случващото се. Враговете на Бога и народа Му ще бъдат напълно победени. Спасените могат да гледат към едно бъдеще, в което няма да бъдат притеснявани от противниците на истината.

С това кризата, в която сатанинското триединство вкарва човечеството, приключва. Целта й е била да подчини на Сатана целия свят и да заличи верния остатък, но всичко се преобръща. Дяволът и всичките му помощници и служители биват сразени, а остатъкът триумфира като победител. Това е специалната вест на книгата Откровение към хората, които ще живеят в самия край на всичко и тя осигурява начин на всеки да избегне измамите на дявола и да бъде сред победителите. Видението за сатанинското триединство е най-обстойния и директен начин в книгата занимаващ се с тази криза и разкриващ всичко необходимо за успешното преминаване през нея. Никой, който иска да бъде победител в края, не може да си позволи да пренебрегне това ключово видение.

Изразът „сатанинско триединство“ не е случаен. Той описва не просто три антагонистични сили действащи в хармония за подчиняване на света в последното време и унищожаване на църквата на остатъка, но всъщност всяка от фигурите, които го съставляват, е фалшификация на някоя от личностите на божественото Триединство. Змеят е фалшификатът на Отец, звярът от морето фалшифицира Сина, а звярът от земята е фалшификат на Святия Дух. Разглеждаме специално този въпрос в статията Сатанинското триединство в Откровението – IV.

Вторият от партньорите на змея във формирането на сатанинското триединство в последното време е един звяр, който излиза от земята. Това е символична фигура, която трябва да бъде идентифицирана със САЩ. Тази сила ще използва всичкото си влияние и мощ във времето на края в услуга на папството, по чието подобие ще установи световен ред. Божественият отговор на кризата предизвикана от сатанинското триединство е Тройната ангелска вест, след чието разпространяване по света ще се случи Второто пришествие и ще се сложи краят на злото.