Едно от нещата, които оставят впечатление в изследването на книгата Откровение, е че тя използва най-различни означения за хора и групи от хора. Читателят може лесно да си помисли за повечето от тях, че това са просто синоними и по този начин да ги пренебрегне, но всъщност те изобщо не са случайни. Обитателите на планетата ни, които са създадени по Божие подобие, имат пряко отношение към Великата борба между доброто и злото развихрила се на земята (прочетете статията Учението на книгата Откровение за Великата борба), но различните групи, които ги формират, са в различно положение спрямо нея. Затова е важно да знаем, когато Откровението използва даден израз за хора или за групи от хора, какво точно има предвид. Без това знание коректното тълкувание на пророчеството се замъглява, а оттам – и неговото приложение. Тук ще разгледаме повечето от тези изрази като ще пренебрегнем тези, които са ясни и рядко ползвани.
Какви означения за хора и групи от хора биват използвани в книгата Откровение?
1. Народ, племе, език и род.
Един от изразите на Откровението отнасящи се за хората, който не може да не направи впечатление, е комбинация от няколко думи касаещи различни класификации на човешките групи. В каквато и комбинация да бъде използван, той се отнася за тоталността на цялото човечество. Може да бъде намерен седем пъти в книгата и предвид важността на това число в Откровението, ние сме задължени да го разглеждаме като най-силния израз касаещ цялото човечество. Ето къде може да бъде открит и в каква комбинация от думи според българския превод:
„…всеки род и език, народ и племе“ (Откр. 5:9).
„…всеки народ и от всички племена и езици“ (Откр. 7:9).
„…много народи и племена, езици и царе“ (Откр. 10:11).
„…народите, родовете, езиците и племената“ (Откр. 11:9).
„…всеки род и народ, език и племе“ (Откр. 13:7).
„…всеки народ, племе, език и хора“ (Откр. 14:6).
„…народи и множества, племена и езици“ (Откр. 17:15).
Всяка от използваните комбинации е уникална. От българския превод не става достатъчно ясно, защото той прилага различен превод на използваните думи или пропуска някои, но думите „език“ (гр. „глоса“), „народ“ (гр. „етнос“) и „племе“/“народ“ (гр. „лаос“) се срещат във всички комбинации, думата „род“ (гр. „фуле“) – пет пъти, а думите „цар“ (гр. „басилус“) и „множество“ (гр. „оклос“) – по един път. Това ще рече, че най-много биват използвани думи свързани с различните етнически групи и по този начин се предава идеята за пълна обхватност на човечеството.
Но вариантите на този израз не са напълно уникални за Откровението. Подобно съчетание от думи може да бъде намерено и в Стария завет. В гръцкия превод на книгата Битие, когато се дава обобщение относно потомците на трите сина на Ной, се говори за „езици“, „племена“ и „народи“ (Бит. 10:5, 20, 31). И трите думи могат да бъдат открити в Откровението (Откр. 5:9; 7:9; 11:9; 13:7; 14:6), като при апокалипсиса формираният израз винаги получава и четвърта дума. От потомците на трите сина на Ной произлиза цялото човечество от новото населяване на земята след потопа. Така че разбирането на израза от Откровение като отнасящ се за тоталността на цялото човечество е в пълна хармония с хрониката на Битие.
Сходен случай имаме и с израз от книгата Даниил – „племена, народи и езици“ (Дан. 7:14). Той се отнася за обхвата на владичеството, което приличащия на човешки син (ст. 13) получава. Тук една от думите му е различна от израза в Битие. Предвид гръцкия му превод в Септуагинтата той се припокрива с повечето от изразите в Откровението и това са същите фрази, в които изразът от Битие намира място, но с различната в Даниил дума (Откр. 5:9; 7:9; 11:9; 13:7; 14:6). И в този случай новозаветната формулировка получава четвърта дума. Сякаш Йоан взима двата израза от Битие и Даниил и формира от тях разнообразни вариации за книгата си.
От използваните различни комбинации на тези думи можем да установим, че властта на звяра от морето (Откр. 13:7) и на Вавилон (Откр. 17:15) е глобална, което означава, че е обхващала и ще обхване цялото човечество. Но това не означава, че небето стои безразлично към този факт. Към хората от всички народи и съсловия биват отправени няколко вести целящи да подготвят света за предстоящата криза и за завръщането на Христос (Откр. 10:11; 14:6). Част от човечеството се състои от отявлени врагове на благовестието и на Божия народ, и тази група бива наречена „земните жители“ (Откр. 11:9, 10), и която разглеждаме по-надолу. И макар светът да е под измамливата сила на Божиите врагове, преминаващите успешно през последната и най-голяма криза принадлежат към всяка човешка група (Откр. 7:9), защото Агнецът е изкупил с кръвта Си хора от всички човешки групи и ги е направил „царство и свещеници на нашия Бог; и те ще царуват на земята“ (Откр. 5:9).
Чрез използването на различна комбинация от думи Откровението изразява цялото многообразие от човешки групи, които съставляват човешката раса. Във времена, когато съвременни понятия като „нация“ и „държава“ не са съществували, авторът на Откровението използва наличните му думи, за да предаде цялостността на човечеството като групи и индивиди и как всеки от тях биват обхванати от дадено влияние.
Всяка от думите в комбинациите може да бъде открита и на други места в книгата, но само при някои от тях употребата им е от съществено значение за изследователя – това са думите „народ“, „цар“, „род“ и „племе“, които разглеждаме в самостоятелната им употреба по-надолу.
2. Земните жители.
Изразът „земните жители“ и произходните му според българския превод „живеещите по земята“, „живеещите на земята“, „онези, които живеят по земята“, „жителите на земята“, „обитаващите по земята“, „земята и живеещите на нея“ и „цялата земя“, е един от най-интересните, защото сам по себе си не представлява нищо неясно и все пак може да подведе. Така прочетен той лесно може да остави изследователя на книгата Откровение с впечатлението, че когато го използва, тя има предвид цялото човечество – всички хора, които обитават земята. Но не това е, което той означава.
Първото, което трябва да знаем за този израз, е че той се отнася за една определена група от хора, не за всички хора. Принадлежащите към нея не са буквално всички земни жители, а само част от човечеството, част от „народите, родовете, езиците и племената“ (Откр. 11:9, 10). Би било грешка да приравним „народите, родовете, езиците и племената“ със „земните жители“. Те не са едно и също нещо, макар и на пръв поглед да изглежда така.
Другото, което веднага прави впечатление, е че хората от тази група са особено радостни от неимоверните трудности, през които преминава Божия народ (Откр. 11:10). Явно те не са настроени положително към него. Тяхната вражда към верните на Христос проличава много ясно в молбата на мъчениците от петия печат да им бъде въздадено (Откр. 6:10). Според вика на мъчениците „живеещите по земята“ са виновни за тяхната мъченическа смърт. Значи тук става дума за индивиди, които не просто злорадстват в страданието на верните последователи на Спасителя, но които се отличават със своята враждебност към верните на Христос и Неговото благовестие, и са готови дори да ги елиминират. Това е тяхната основна характеристика. Поради враждебността си към небето те са описани и като „всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създаването на света“ (Откр. 17:8; 13:8). Над тях тече специален божествен съд (Откр. 8:13) и затова изобщо не е изненада, че ще бъдат изпитани по специален начин в самия край на всичко (Откр. 3:10). Те са изключително податливи на измама, защото макар и всички да бъдат принудени да пият от „виното“ на Вавилон (Откр. 14:8; 18:3), единствено те се „опиха“ от него (Откр. 17:2) и именно те са, които в края ще бъдат измамени от знаменията на звяра от земята и ще направят образ на звяра от морето и по този начин ще се окажат поклонници на този звяр (Откр. 13:12, 14). Готовността им да се покланят на този звяр, както и на змея, който осигурил властта му, е отдавна известна (ст. 3, 4). Те са и които ще имат специална реакция, когато видят Сатана след периода от хиляда години, който ще поведе безбройните множества срещу Бога и верните Му в една последна битка (Откр. 17:8; 20:7, 8). И макар да са особено щастливи поради кризата, през която Божият народ ще мине в самия край на времето (Откр. 11:10), те ще са свидетели и на неговия триумф (ст. 11, 12). Нищо чудно, че църквата на остатъка, която е натоварена с прогласяването на Тройната ангелска вест, не просто я отправя към „всеки народ, племе, език и хора“, но и специално към „обитаващите по земята“ (Откр. 14:6).
3. Народите.
Също като „земните жители“ и означението „народите“ (гр. „етнос“) може да подведе четящите Откровението, като ги накара да мислят за хората от всички етнически групи на земята. Но не за това се отнася той. Вярно е, че тази дума се среща във всички комбинации на израза отнасящ се за цялото човечество, който сме разгледали по-горе (Откр. 5:9; 7:9; 10:11; 11:9; 13:7; 17:15), но когато бива използвана самостоятелно, тя има значението на „езичници“ и е с предимно негативна нота. Значи не става дума просто за различни народи, които имат своя собствен етнос и култура, а за народи, които са враждебно настроени към Божия народ. Те не само ще бъдат измамени от Вавилон от последното време (Откр. 18:3, 23), но и самите те могат да станат част от него и по този начин да се опитат да покварят Божията църква (Откр. 11:2), в резултат на което ще получат и наказанието, което е определено за Вавилон (ст. 18). По време на язвите в самия край техните градове ще бъдат превърнати в развалини (Откр. 16:19), което е индикация, че биват победени от Исус Христос, Който поема пълната власт над тях при завръщането Си (Откр. 19:15; 12:5), а по този начин те ще застанат и под властта на последователите на Христос, които побеждават (Откр. 2:26, 27). Естествено, те са и под властта на самия Бог (Откр. 15:3, 4). Народите биват измамени от Вавилон, но небето няма да ги остави непредупредени и затова ще им изпрати специална вест (Откр. 14:8). За съжаление, тяхната склонност да бъдат мамени няма да се промени и в самия край на борбата между доброто и злото Сатана, този път без помощта на Вавилон или каквото и да е посредничество на каквато и да е институция, отново ще ги измами и използва за целите си, като всичко ще приключи в пламъците на прочистващия земята огън (Откр. 20:3, 7-9). В това „огнено езеро“ бива хвърлен всеки, който „който не бе записан в Книгата на живота“ (ст. 15). Като незаписани в книгата на живота биват определени всички, които принадлежат към групата на „земните жители“ (Откр. 13:8; 17:8), която разгледахме по-горе. Това означава, че в този момент всички „народи“, които са извън „обичния град“, ще бъдат приравнени със „земните жители“, които са враговете на благовестието и на Божия народ. Всички са застанали в един последен бунт срещу небето и ще трябва да посрещнат крайната си съдба.
Но за разлика от групата на „земните жители“, които са представени в Откровението винаги като нещо негативно, за „народите“ има надежда. Много хора принадлежащи към категорията на „народите“ ще бъдат изтръгнати от измамата и бунта им срещу небето и заслугите на Агнеца, заклан за спасението на света, ще им осигурят място в небесното царство (Откр. 21:24, 26), защото имената им са успели да влязат в книгата на живота (ст. 27). Тяхното състояние преди преобразяването им при Христовото пришествие и в деня на възкресението не е обаче без значение и ще се наложи да минат през една „лечителна терапия“ (Откр. 22:2). Но важното е, че според този израз дори хората, които стоят като врагове на Спасителя и църквата Му, могат да бъдат спасени и някои от тях наистина ще бъдат.
4. Човеците.
„Човеците“ (гр. „антропон“) е поредния израз, който на пръв поглед не изглежда объркващ и сякаш винаги се отнася за всички хора, но и при него има точно определена тема, с която той е свързан. Българският превод слага тази дума на повече места, отколкото е използвана в оригинал, така че в изследването ни трябва да имаме предвид само тези текстове, в които тя наистина се среща.
„Човеците“ са най-висшите същества, които обитават планетата Земя и тяхното присъствие и история могат да послужат като средство за отмерване на времето (Откр. 16:18). Именно сред тях ще се засели и самия Бог, когато обнови земята (Откр. 21:3). За съжаление в падналото си състояние те са силно податливи на заблудите на дявола и са приемници на божествен съд (Откр. 8:11; 9:6, 10, 15, 18, 20), а в края ще бъдат и свидетели на най-големите сатанински измами (Откр. 13:13). Именно измежду тях бива изкупена групата на 144-те хиляди (Откр. 14:4). „Човеците“ са приемници на седемте последни язви. Те страдат от неимоверно увеличената сила на слънцето и едрата градушка, като това ги предизвиква да хулят Бога (Откр. 16:8, 9, 21), докато изкупените измежду тях 144-те хиляди успяват да преминат през това страдание (Откр. 7:16).
От няколкото места, в които Откровението използва думата „човеци“, можем да заключим, че когато се отнася за групи от хора преди Второто пришествие, тя е натоварена с негативно значение и описва хора, които са под божествения съд. Но след обновяването на земята всеки съд и причина за божествен гняв са забравени и хората имат вече Божието благоразположение и честта да живеят с Него.
5. Други означения за тоталността на човечеството.
Освен разгледаната по-горе комбинация от няколко думи тоталността на човечеството бива изразена в книгата Откровение и по други начини, макар и не толкова често. При завръщането Си на земята Исус ще бъде видян от „всяко око“ (Откр. 1:7), което без съмнение се отнася за всеки жив човек на земята към този момент. Изразите „никой – нито на небето, нито на земята“ (Откр. 5:3, 4) и „всяко създание, което е на небето, на земята и под земята, и по морето, и всичко, което има в тях“ (ст. 13) също включват в себе си и цялото човечество.
Един от изразите, които биват използвани по-често и се отнася за всички хора е „малки и големи“. Той описва човечеството според социалния му статус и ни учи, че спасението осигурено от Христос не е привилегия за хората от специална класа, а е достъпно за всеки. Но и окончателният съд не дискриминира между хората с различен социален статус. „Големи и малки“ са застанали пред Божия престол, за да получат присъдата си за заличаване (Откр. 20:12), а „малки и големи“ са били сред измамените да получат белега на звяра (Откр. 13:16) и сред тези, които се опълчват срещу Исус при завръщането Му (Откр. 19:18).
Когато се говори за „малки и големи“, които биват възнаградени от небето, винаги се уточнява, че те са хора, които се боят от Божието име (Откр. 11:18; 19:5). Изразът е зает от Пс. 115:13, където се разкрива, че боящите се от Господа могат да бъдат намерени сред хората от всяка социална категория.
Всичко това ни свежда до извода, че когато изразът се използва самостоятелно, той е с негативно значение и се отнася за враговете на Христос, които могат да бъдат открити всред всяка класа на обществото. За да бъде използван с положително значение, той трябва да върви с уточнението, че тези малки и големи хора са боят от Бога. Естествено, това пък от своя страна означава, че хората, за които се отнася негативното значение на израза, не се боят от Господа. Не социалният му статус, а страхът от Бога е от значение, когато се премерва съдбата на всеки човек. Може да си най-високопоставения или най-нископоставения на земята – как стоиш пред Бога и каква ще е крайната ти съдба зависи от това, доколко Му се боиш, а не от положението ти в слоевете на обществото.
6. Означения за хора, които са на страната на Бога.
В книгата Откровение можем да намерим няколко израза отнасящи се за тези, които са на страната на Бога или такива които, ако не изцяло, биват използвани предимно за Божиите верни.
„144-те хиляди“ (Откр. 7 гл.), които са „изкупени измежду човеците“ (Откр. 14:1-5), са верните в църквата на остатъка от последното време, за които се използва и израза „слуги“, както посочваме по-долу. „Останалите“ са лоялните на Христос в тиатирската църква, както и тези по времето на средновековието (Откр. 2:24), а „останалите от нейното [на жената] потомство“ (Откр. 12:17) е друг начин да бъде описана църквата на остатъка от последното време.
Молещите се пред Бога, чиито молитви няма да бъдат пренебрегнати, са определени като „светии“ (Откр. 5:8; 8:3, 4). Като „светии“ са представени верните на Христос по време на средновековието, ренесанса и епохата на просвещението (Откр. 13:7, 10), както и принадлежащите към църквата на остатъка, които ще преминат през трудности подобни на тези на братята им от предишните векове (Откр. 14:12). „Светиите“ се отличават с праведните си дела (Откр. 19:8) и имат Божията благодат (Откр. 22:21), и в края ще бъдат възнаградени (Откр. 11:18). Изразът „светии“ се появява обикновено в контекст, който описва гонение и дори мъченичество на верните на Христос от страна на враговете Му (Откр. 13:7, 10; 14:12; 16:6; 17:6; 18:20, 24; 20:9), така че до голяма степен, в определен контекст, той може да бъде приравнен с думата „мъченици“ (Откр. 17:6).
Верните на Бога биват наречени в книгата Откровение и „слуги“/“роби“ (гр. „дулус“). В последното време като „слуги“ на Бога са наречени тези, които получават печата Му на челата си (Откр. 7:3), а след преминаването им през последната и най-голяма криза на човечеството те ще имат честта да са „пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и Седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях“ (Откр. 7:15); „и престолът на Бога и на Агнеца ще бъде в него [Новият Ерусалим] и Неговите слуги ще Му служат“ (Откр. 22:3). Това са всъщност 144-те хиляди разгледани по-горе. Те са „слуги“, които след възнесението им на небето „служат“ на Бога така, както се служи на Бог в храма Му. Божиите „слуги“ са жертва на измама от страна на един самозван пророк (Откр. 2:20) и дори от тях ще има умъртвени от блудницата Вавилон (Откр. 19:2), поради което те са подканени да хвалят Господа за съда Му над нея (ст. 5). Думата „слуги“ е свързана и с действието на пророческата дарба. На Божиите „слуги“ бива дадено пророчеството в книгата Откровение (Откр. 1:1; 22:6). Божиите пророци са наречени „слуги“ (Откр. 10:7; 11:18) и специално се споменава Мойсей, който в ролята си на Божий пророк извел израилтяните от Египет (Откр. 15:3). Йоан и братята му, пророците, са наречени „слуги“, на които ангелът-водач на апостола е съслужител (Откр. 1:1; 19:10; 22:9). За съжаление „слуги“/“роби“ има и във всички комбинации от враждебни към небето групи, които биват измамени от сатанинското триединство в края (Откр. 13:16) и ще трябва да понесат гнева на завръщащия се Христос (Откр. 6:15; 19:18), и които разглеждаме по-долу.
Що се отнася до думата „пророк“ (гр. „профетон“), тя бива използвана относно Божиите говорители, на които апостол Йоан е брат (Откр. 22:9), на които Господ открил една специална тайна (Откр. 10:7), които стават мъченици за истината (Откр. 16:6; 18:24), поради което в края те ще бъдат възмездени (Откр. 18:20) и които ще бъдат възнаградени (Откр. 11:18). Само веднъж думата бива използвана за един самозван пророк (Откр. 2:20).
Думата „племе (гр. „лаос“), която се срещат във всички комбинации от думи отнасящи се за тоталността на всички хора, които разгледахме по-горе, се използва и самостоятелно в смисъла на „Божий народ“ (Откр. 18:4; 21:3). Друга от използваните във въпросната комбинация думи, думата „род“ (гр. „фуле“), също се среща самостоятелно в книгата Откровение и се отнася предимно за племената на Израил (Откр. 5:5; 7:4-8; 21:12). Тя бива използвана и да опише всички, които ще посрещнат Христос при Пришествието Му като Негови врагове (Откр. 1:7), където Йоан се позовава на текста от Матей 24:30 и където също намираме тази дума.
7. Означения за хора, които са на страната на Сатана.
В книгата Откровение можем да намерим няколко израза, които се отнасят само или предимно за хора и групи от хора, които са на страната на Сатана.
На три места в книгата си Йоан изрежда групи от хора, които трябва да бъдат възприети като врагове на Христос. В края на времето „всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби“ ще получат белега на звяра (Откр. 13:16). Предвид контекста на вавилонското число „шестстотин шестдесет и шест“ (ст. 18), в който се намира този израз, тук шестте групи от хора описват „всички“, които нямат Божия печат на челата си и ще бъдат измамени и подчинени от сатанинското триединство.
„Земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен“ (Откр. 6:15) са седем групи от хора, които са свидетели на завръщането на Исус и които разбират, че краят им е дошъл. Числото „седем“, което се отнася за пълнота, е индикация, че враждебността срещу верните на Господа в края ще е толкова голяма, че ако специалната Божия закрила не е с Неговия народ, абсолютно никой верен не би останал да посрещне Христос жив.
Като съвкупност от няколко групи от хора е описана сатанинската армия по време на Пришествието, която бива тотално сразена – „царе и … хилядници, … юнаци и … коне и … онези, които яздят на тях, дори … всички човеци, свободни и роби, малки и големи. … земните царе, и войските им, събрани да воюват против Яздещия на коня и против Неговото войнство“ (Откр. 19:18, 19). Значи тази армия е съставена от хората от шестия печат (Откр. 6:15), от хората получаващи белега на звяра (Откр. 13:16), а това е на практика една и съща група хора, но също така се използва и езика на Езекиил относно погубените езичници (Езек. 39:18, 20). Струва си да се отбележи, че двойката „свободни и роби“ откриваме във всяка комбинация от думи.
„Търговците“ (гр. „емпорой“) са хора, които имат специално място в оплакването на сразения в края Вавилон (Откр. 18:11-17а), защото вече не могат да се възползват от възможностите, които този нечестив град им предлагал, за да се обогатят (ст. 3в, 15а) и чрез което са успели да се издигнат в положение да могат да бъдат наречени „големци“ (ст. 23). „Големци“ има сред посрещащите Христос като Негови врагове (Откр. 6:15), което не означава непременно, че абсолютно всички „големци“ са „търговци“, но явно „търговците“ са и „големци“.
Подобно на „търговците“ са и „препитаващите се от морето“, които също вземат участие в оплакването на пропадналия Вавилон (Откр. 18:17б-19), но ги откриваме само на това място в книгата.
По-интересна тук е думата „цар“ (гр. „басилус“), която има положително значение, само когато се използва относно Бога (Откр. 15:3; 17:14; 19:16) или за царете, които са сред спасените в Новия Ерусалим (Откр. 21:24). В повечето случаи „царете“ са хората от най-високо положение, които са съперници на Христос и отявлени Негови врагове (Откр. 9:11; 16:12, 14; 17:2, 10, 12, 18; 18:3, 9). Виждаме ги сред посрещащите Исус като Негови врагове (Откр. 6:15; 19:18, 19), което не може да представлява някаква изненада. Но фактът, че от тях има сред спасените (Откр. 21:24), показва, че те не са напълно безнадежден случай и затова последната вест призоваваща света да се подготви за завръщането на Царя на царете бива отправена и специално към тях (Откр. 10:11).
8. Графика.
Използваните в книгата Откровение означения за хора и групи от хора са толкова разнообразни и преплитащи се, че това може да доведе до объркване кога и в какво значение бива използван даден израз. Нека да направим нещата по-нагледни и да представим повечето от използваните означения в една графика:
Ако направим едно съвсем просто разделение на света като хора, които са на страната на Бога и хора, които са на страната на Сатана, ще установим, че Откровението използва някои изрази само с положително значение за хора, които са на страната на Бога („останалите“, „останалите от потомството на жената“, „144-те хиляди“ и „светии“). Други пък са запазени само за намиращите са на страната на дявола („земните жители“, „търговците“/“големците“ и „препитаващите се от морето“), както и някои от принадлежащите към групите определени като врагове на Христос. „Земните жители“ са само част от „народите, родовете, езиците и племената“, а в самия край „народите“ ще бъдат приравнени с „земните жители“, но някои от „народите“ ще бъдат спасени. „144-те хиляди“ са изтръгнати от „човеците“, което означава, че ако не е Божията благодат, те биха посрещнали същата съдба като тази на „човеците“, която не е за завиждане.
В книгата Откровение намираме думи и изрази, които се използват предимно за хората на страната на Бога или предимно за хора на страната на Сатана, но които срещаме и за срещуположната страна. Това разкрива както Божията сила да спаси и хора, които изглеждат като безнадеждни случаи, така и силата на сатанинската измама да поквари това, което е добро. Добрата новина е, че ако и силата и измамата на дявола да обхващат цялото човечество, Божията любов също обхваща всеки човек и Неговата благодат е в състояние да изтръгне от ръцете на противника всяка искрена душа.
Книгата Откровение използва различни означения за хора и групи от хора, всяко от които трябва да се изследва, за да се разбере, какво точно има тя предвид, когато го използва.