Наличието на конфликти е част от живота на човечеството. Те са неприятни преживявания създаващи дискомфорт в нас, като някои дори имат потенциала да поставят здравето и живота ни в опасност. Вярно е, че тяхната непрекъсната повтаряемост ни принуждава да свикнем с тях, и все пак нещо в нас ни казва, че животът би бил по-хубав и по-богат, ако ги нямаше. Сякаш те са напълно естествени, но способността им да рушат ни кара да ги определяме като нещо лошо и да ги избягваме.
Както и да обясняваме съществуването на конфликтите и враждуванията в нашия свят, единствено Свещеното писание дава техния истински произход. Те никога не са били планирани да бъдат част от живота на земята и вселената, но са се появили с появата на греха. Те са естествената последица на пропадането на човечеството под властта на греха и бунта срещу Бога. А когато си в конфликт с небето, ще имаш такъв и на земята.
По целия този сложен въпрос има какво да каже и Откровението. То се присъединява към останалите книги формиращи Писанието и, оставайки в пълна хармония с тях, ни запознава с гледната точка на апокалиптиката за борбата между доброто и злото, която се вихри на планетата ни. И тази негова перспектива е изключително ценна.
Какво представлява Великата борба между Христос и Сатана? Какво учи книгата Откровение за нея?
1. Великата борба в Свещеното писание.
Под израза „Великата борба“ трябва да разбираме конфликта между Христос и Сатана относно характера на Бога; относно Божия закон, който отразява този характер и относно Божията власт над вселената, която бива осъществявана чрез приложение на Божия закон. Сатана отправя предизвикателство към Бога относно Него, Неговия закон и Неговото управление и претендира, че може да предложи по-добра алтернатива. Божият Син защитава Божия интегритет и установения ред като най-добрия възможен. И най-малката промяна ще доведе до хаос и разруха. Очевидно става дума за изключително сложен спор от огромна значимост. И той бива много ясно и по различни начини отразен в Библията.
Още с първата написана книга, която става част от Свещеното писание, и то със самото й начало, биваме пренесени във вихъра на един конфликт с космични измерения. Един недоволен ангел е застанал в опозиция на Бога създал вселената и всичко в нея. Повече от ясно е, че те са във вражда. Но спорът им не само не се ограничава с обстановката около Божия престол, а намира най-силното си проявление в живота на обитателите на планетата Земя и специално сред тези, които искат да служат на Бога (Йов 1:1-12). Сякаш те са главната сцена, на която тази вражда разкрива естеството си. Човечеството е неразривна част от това стълкновение. Земята е бойното поле на вселената.
Всяка следваща книга, която бива написана под вдъхновението на Святия Дух, и получава привилегията да съставлява Божието слово, отразява този велик конфликт между Всевишния Бог и бунтовния ангел наречен дявол или Сатана. Дори и без Писанието да казва изрично, че зад даден конфликт между доброто и злото случващ се на земята стои космичния конфликт между Христос и Сатана, изследователят на Библията може да открие лесно тази идея. Тя пропива всички нейни книги; всички нейни книги я отразяват по един или друг начин. А това означава, че Великата борба между Исус и дявола е една от най-важните теми на Свещеното писание. Може да се каже, че целият негов фон е този колосален конфликт, което изисква това да бъде отбелязано и схванато от четящия.
Разбирането на тази доктрина е от голяма полза, не само защото обяснява произхода на злото (което е много чувствителна тема за всяка човешко същество), но и разкрива, защо Христос е трябвало да дойде на тази планета и да умре за човечеството. Също така доктрината убеждава човека, че трябва да се бори със злото, и по-специално – кой е правилния начин за това (Ефес. 6:11-18; Римл. 12:21).
2. Великата борба и библейската апокалиптика.
Предвид важната функция на цялата Библия да изяви борбата между доброто и злото, не може да представлява какъвто и да е проблем заключението, че учението за Великата борба ще намери място и на страниците на апокалиптична книга като Откровението.
Нещо повече. Имайки предвид естеството и предназначението на апокалиптичния жанр, именно в книга като Откровение трябва да очакваме най-ясното изразяване на космичния конфликт. Основната цел на апокалиптиката е да изяви Божията непрекъсната грижа за Неговия народ, когато той се намира в трудности и гонения (прочетете статията Книгата Откровение). А опасността от репресии и гонения е израз на конфликта между небето и земята. Така че именно тук ще трябва да видим най-точното и детайлно изражение на Великата борба. Именно тя е фонът на апокалиптиката.
3. Великата борба във виденията на книгата Откровение.
Откровението е най-обемната апокалиптична книга на Библията. Имаме всички основания да очакваме учението за Великата борба да заеме подобаващо място в нея и да бъде лесно откроимо. Да разгледаме, как то бива изявено в различните й видения.
1) Великата борба във видението за седемте църкви
Видението за седемте църкви (Откр. 1:10б-3:22) е първото видение на Откровението и то веднага ни пренася в конфликта между небето и земята. С него започват историческите серии на книгата (Откр. 1-14 гл.), където конфликтът се случва в продължение на цялата християнска история.
Всъщност още в пролога си книгата ни разкрива, че нещо в този свят не е както трябва. Исус се завръща на земята, но множеството от хората не само не се радват да Го видят, но са дори ужасени (Откр. 1:7). Това вече говори не само за липса на хармония между Христос и човечеството, но и за наличието на конфликт. И той прелива в отношението на света към последователите на Исус. Апостол Йоан, като един от тези последователи, бива заточен на о. Патмос заради лоялността си към Господа (ст. 9). Църквата е пряко ангажирана в бушуващата духовна война и няма да остане без рани. Но всичко това не означава, че предизвикателствата и гоненията ще трябва да бъдат посрещани без Божието присъствие. Напротив. Христовото уверение към Йоан, пронизващо тъмнината като лъч светлина, е: „Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият; бях мъртъв и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада“ (Откр. 1:17б, 18).
Независимо в какво положение се намира църквата, независимо колко безнадеждна изглежда ситуацията, Исус е винаги с нея (Матей 28:20). И точно в тази вест е пресечната точка с апокалиптиката. Основното предназначение на апокалиптичната литература е даде уверение за Божията постоянна грижа на преследвания и объркан вярващ. И тази вест прозвучава още с първото видение на Откровението. Църквата е в конфликт със земните богопротивни сили, защото небето е в конфликт със сатанинските орди, но тя не трябва да се страхува – Господ никога няма да я изостави.
Христовата грижа за църквата обаче не е равнозначна на една неуязвима църква. И вестите на Верния свидетел към седемте църкви го доказват. Само две от тях не получават укори (Откр. 2:8-11; 3:7-13). Всички други се нуждаят от дълбока промяна, ако искат да бъдат в хармония с небето и да станат победители. Църквата на Исус е не само част от Великата борба между доброто и злото – тя е основната сцена, на която тази борба се разиграва. И тъй като е съставена от грешни и ограничени същества, подаването й на сатанинските атаки и измами е напълно възможно. Всъщност това се случва постоянно. Но вътрешноприсъщото несъвършенство на църквата не е достатъчно основание за примирение с падението и отстъплението. Тя има достъп до най-великата сила във вселената, така че провалянето й не е просто неизбежно, но дори недопустимо. Въпреки това изглежда, че църквата ще бъде белязана през съществуването си с огромна недостатъчност. И все пак, Господ ще направи така, че тя да излезе победител от великия конфликт на вековете. Църквата ще победи, защото Христос побеждава.
2) Великата борба във видението за седемте печата
Серията за седемте печата (Откр. 4:1-8:1) също засяга борбата между доброто и злото и по-специално – как тя се отразява на църквата. Отварянето на седемте печата, с които е запечатана книгата, за която само Агнецът е достоен (Откр. 5:1-7), води до определени събития на земята и те са свързани предимно с църквата. Победоносната църква на апостолите от I век (Откр. 6:1, 2) преминава в преследвана църква в следващите два века, в която потенциала за компромис вече проличава (ст. 3, 4), докато се стигне до една отстъпила църква през средновековието, ренесанса и епохата на просвещението (ст. 5-8). Специално място бива отделено на верните на Христос, които са изгубили живота си поради лоялността им към Него в целият този период (ст. 8-11).
Излишно е да споменаваме, че всички тези кризи, на които биват подложени отделните последователи на Исус и църквата като цяло, биват предизвикани от Сатана и демоните му. Колкото и да е изтормозваща борбата, църквата не може да я напусне, защото е съществена част от целия конфликт. Но тя може и да гледа с увереност към бъдещето, защото тази борба ще има край. Завръщането на Христос на земята ще донесе съд над тези, които са репресирали народа Му (ст. 12-17). Този момент, както е представен във видението за седемте печата, обяснява негативната реакция на света към завръщащия се Господ, с която книгата започва (Откр. 1:7). Човечеството не само не е готово да Го посрещне, но се е отнасяло несправедливо към представителите Му и сега вината им става явна.
Църквата трябва да очаква конфликта между доброто и злото да приключи, но докато това стане, той ще се увеличава. Най-силен ще бъде непосредствено преди приключването му, поради което верните се нуждаят от специална духовна екипировка (Откр. 7:1-8), която ще им помогне да излязат победители, макар че няма да се разминат без болка и страдание (ст. 13-17).
3) Великата борба във видението за седемте тръби
Видението за седемте тръби (Откр. 8:2-11:18) отразява страна от конфликта между доброто и злото, която всички принадлежащи към Христовата църква се нуждаят да познават. Предното видение оставя изследователя с впечатлението, че възмездяването за страданието на верните на Спасителя ще се случи едва в самия край, когато Господ се завърне на земята. Но божественият съд не е запазен само за края. Още преди неговото стоварване при приключването на борбата, има един вид божествен съд, който вече се случва. Всъщност той тече в продължение на цялата християнска епоха и по този начин уверява тези, които следват по стъпките на Исус, че небесното неодобрение към враговете на Божия народ няма да чака края на борбата, а ще намери израз в божествен съд още сега. Различното при него е, че основната му цел е да доведе получателите му до покаяние. Противящите се на църквата и истината предизвикват недоволството на небето, но средството за наказанието им е и средство за тяхното спасение. Именно това Божие дело бива изразено чрез прозвучаването на тръбите във видението за седемте тръби.
Еврейската нация със сътрудничеството на римляните отхвърлила не само Месията, но подложили на преследване и последователите Му. Съдът над двете групи бил неизбежен (Откр. 8:7-9). Тогава демоничните сили сменили стратегията си. Те инфилтрирали църквата от средновековието и ренесанса и я довели до отстъпление. Отново божественият съд бил активиран в преследване на Божието желание всички да бъдат доведени до покаяние и спасение (ст. 10-12). Негативният отклик към този съд и упорстването срещу усилията на Святия Дух довели до по-различен съд започващ от епохата на просвещението и простиращ се до наши дни – измамливата сила на хуманизма и секуларизма (Откр. 9:1-11). Но за съжаление и този съд няма да постигне целта си, поради което ще даде място на друг съд в самия край на времето – религиозна измама, която ще обедини цялото човечество в бунт срещу Бога (ст. 13-21). Едва при този съд, когато той намери изражението си в една специална вест, някои ще се покаят и той ще изпълни предназначението си за тях (Откр. 11:13). Но това ще струва скъпо на църквата на остатъка от последното време, защото тя ще стане приемник на гнева на Сатана и ще трябва да премине през най-голямата си криза (ст. 7-12). През цялото си съществуване тя ще трябва да служи със съзнанието, че повечето хора ще отхвърлят вестта й (Откр. 10:8-11), но именно при най-тежката си криза тя ще придобие истинска яснота, какво означава дяволът да ти е гневен, и ще схване по-ясно мащабите на борбата между доброто и злото.
4) Великата борба във видението за сатанинското триединство
Видението за сатанинското триединство (Откр. 11:19-14:20) е ключово за разбирането на въпроса за Великата борба, защото именно в него се намира един от най-ясните текстове по темата:
„И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него“ (Откр. 12:7-9).
Колко по-ясно може да бъде казано, че небесните сили са в конфликт с демоничните? Но и без това толкова откроимо изявяване на тази борба видението за сатанинското триединство е изпълнено с този конфликт. То започва с него в лицето на един змей преследващ една бременна жена и искащ да изяде детето, което тя ще роди (Откр. 12:1-5). След като не успява да постигне целта си, змеят насочва унищожителните си усилия към жената (ст. 6, 13-16), а като не успява и с нея – към останалите от потомството й (ст. 17). Видението е пропито с конфликта между Исус и Сатана и точно тук се посочва, че дяволът е победен и коя е причината за това – делото на Христос по изкуплението на човечеството и изявяването на Божия характер водят до безапелационната загуба на Сатана и ангелите му (ст. 5, 7-9). Но тук също научаваме, че загубата на дявола не означава мир на земята – поне още не. Между неговото поразяване на кръста и завръщането на Христос на земята той все още има достатъчни власт и влияние върху тази земя, за да предизвика страдания. Специална негова цел са последователите на Спасителя. Те са единствения начин дявола да стигне до Исус и по някакъв начин да Го нарани, ако и това да не променя факта на загубата му. И тези верни на Христос стават приемник на яростта му. Победата на Господа е и тяхна победа (ст. 10, 11), но това не означава, че животът им ще им мине леко (ст. 12). В целия период на християнската църква Сатана намира начин да нанася щети на верните (Откр. 12:13-16; 13:1-10), а в края на християнската епоха ще въведе целия свят в една криза, от който най-много ще пострада църквата на остатъка (Откр. 12:17; 13:11-18). Но колкото и безнадеждна да изглежда борбата за верните, небето ще посрещне тази криза чрез специалната вест, която църквата на остатъка ще прогласи на света (Откр. 14:6-13). Именно тази вест ще доведе до кулминацията на борбата, което означава, че конфликтът ще стигне до най-високата си точка. Завръщането на Исус обаче ще сложи край на формиралата се криза като обяви верните за победители (ст. 14-20).
С това историческите серии на Откровението приключват. Те отразяват Великата борба между Христос и Сатана в целия период на християнската църква и уверяват верните на Спасителя, че колкото и тежък да е този духовен конфликт, в който са въвлечени, победата им е гарантирана. Важното е те да останат верни.
5) Великата борба във видението за седемте последни язви
Видението за седемте последни язви (Откр. 15:1-16:17) поставя началото на есхатологичните серии на книгата (Откр. 15-22 гл.) и що се отнася до учението за Великата борба, в тези серии се описват нейните финални моменти. Най-важният въпрос е вече ясен – кой бива спасен и кой – не. Сега действието се насочва към приключването на вековния конфликт. Но няма да се мине без страдание.
Видението за седемте последни язви описва естеството на конфликта непосредствено преди завръщането на Христос. Неговата ходатайствена служба вече е приключила и на земята бива изливан божествен съд, обектът на който са преследващите Божия народ при последната криза (Откр. 16:5, 6). Но верните на Исус също страдат от него, ако и той да не е предназначен за тях (Откр. 7:13-17). Именно в този период Сатана успява да обедини целия свят за едно повсеместно изкореняване на вярната църква (Откр. 13:15б; 16:12-16). Но този план няма да успее. Завръщането на Христос и предшестващите го катаклизми ще предотврати този пъклен план (Откр. 6:12-17; 16:17-21). И тук дяволът ще се провали и ще разбере, че е предизвикал война, която не може да спечели.
6) Великата борба във видението за падението и края на Вавилон
Видението за падението и края на Вавилон (Откр. 16:18-18:24) дава по-голяма яснота върху падението на Вавилон, отстъпническата сила на последното време, което бива описано накратко в предното видение. Тук имаме едно по-детайлно разкриване на истинската природа на тази система, която ще въведе света в последната му криза, като ни се дава и предисторията на централните му играчи. И отново разбираме, че верните на Христос са крайната цел на тази унищожаваща сила (Откр. 17:6). Но когато Агнецът се завърне като триумфиращ победител, последователите Му ще бъдат направени участници в победата Му (ст. 14). Крайната съдба на Вавилон е незавидна (Откр. 17:16; 18:9-19; 21-24), но измамата му е толкова силна, че тези, които небето счита за Божий народ, но са все още част от него, ще трябва да чуят една отрезвителна вест, за да осъзнаят положението си и да го напуснат (Откр. 18:1-5). Борбата ще е до последно и ще се води за всяка душа.
7) Великата борба във видението за Второто пришествие и милениума
Във видението за Второто пришествие и милениума (Откр. 19:1-21:4) седемте последни язви са вече приключили и сме предвижени напред до самото Второ пришествие, което следва веднага след тях. Исус се завръща на земята и побеждава враговете Си организирани за война с Него (Откр. 19:11-16, 19-21; 20:1, 2). Това е още една картина ясно отразяваща конфликта между небето и демоничните сили, тук представени със символа на змея, звяра от морето, лъжепророка и войските им.
С побеждаването на тази пъклена армия Великата борба придобива други измерения, защото верните на Христос са вече спасени и съединени със своя Господ, което ги прави недостъпни за атаките на Сатана. Той повече не може да изрази омразата си към Исус чрез репресиране на последователите Му. Сега дяволът е оставен на една необитаема от живи същества земя, където да разсъждава върху борбата си срещу Бога (Откр. 20:1-3). Не че това ще произведе в него искрено покаяние. Бунтът му срещу Всевишния го е обезобразил напълно, така че искрена скръб за причинените щети е отдавна напълно невъзможна. Сатана е категорично и невъзвратимо откроим враг на Христос, който е готов на всичко, за да узурпира небесната власт. Но той е един победен враг, който очаква крайната си съдба.
След хиляда години бунтовните мъртъвци от всички векове ще бъдат възкресени, което ще даде отново възможност на дявола да поднови конфликта си с Бога. Но тук той ще е останал само с една възможност. Всички спасени ще са в Новия Ерусалим, който ще е слязъл от небето на земята, а това ще позволи на Сатана да организира възкресеното осъдено човечество за атака на града. Но и този последен опит ще се провали епично (ст. 7-9). Единственото, което остава, е всеки непокаян грешник, всеки демон и самият дявол да бъдат унищожени в пламъците на пъкъла (ст. 10, 14, 15). И с това Великата борба между Христос и Сатана приключва завинаги. Злото е победено, а доброто остава да тържествува във вечността.
8) Великата борба във видението за Новия Ерусалим и новата земя
При видението за Новия Ерусалим и новата земя (Откр. 21:5-22:5) и в последващия епилог грехът и грешниците са завинаги унищожени и сега ни се дава картина на бъдещето, което предстои пред изкупените. Вече няма нищо проклето, вече няма съблазън и грях, всичко зло и нечестиво е приключило. Но тъй като тази чиста и невинна вселена е все още в бъдещето, на четящите Откровението им бива напомнено, че за да наследи някой блестящия нов свят, в него трябва да настъпи една дълбока промяна (Откр. 21:7; 22:4, 14), защото никой позволяващ греха да доминира в живота му не може да бъде част от този нов свят (Откр. 21:8, 27; 22:15).
С края на последното видение идва и края на есхатологичните серии на книгата, които описват последните етапи от Великата борба между доброто и злото, и изкореняването на злото завинаги от вселената. Грандиозният конфликт има победител и победен. Няма нужда никой човек да бъде на страната на победения. Всеки може да вземе участие в победата на победителя.
Откровението отразява учението за Великата борба между Христос и Сатана по-ярко от всяка друга библейска книга. Конфликтът с вселенски измерения ще приключи с окончателното поражение на дявола, а Божият Син и църквата Му ще триумфират в победа.