Видението за седемте тръби от Откровението (Откр. 8:2-11:18) е нова фаза на видението за възцаряването на Христос и седемте печата (Откр. 4:1-8:1). То описва Божия отговор на молбата на мъчениците от петия печат за възмездие над репресиращите ги (Откр. 6:10). Въведението на серията за седемте тръби представя ангел стоящ до жертвеника за всеизгарянето (Откр. 8:3а). Именно под този олтар са душите на мъчениците от петия печат (Откр. 6:9). На ангела бива даден много тамян, който той прибавя към молитвите на всички светии над кадилния олтар намиращ се пред Божия престол (Откр. 8:3б). С това се показва, че молитвите на мъчениците биват чути и Господ ще възстанови доброто им име и ще възмезди за пролятата им кръв. Затръбяването на седемте тръби описват именно съда на Бога над отхвърлящите Го и преследващите народа Му. Първите четири тръби представляват една група и описват божествения съд над различни антагонистични сили случващ се преди мъчениците от петия печат да представят молбата си (прочетете статията Седемте тръби от Откровението – I). В тази молба обаче изрично се споменава въздаването на „живеещите по земята“ (Откр. 6:10). Последните три тръби също представляват една група и се занимават специално със съда над точно тези хора:
„Тогава видях и чух един орел, който летеше сред небето и казваше с висок глас: Горко, горко, горко на земните жители поради останалите тръбни гласове от тримата ангели, които още има да затръбят“ (Откр. 8:13).
Последните три тръби са три „горко“ над „земните жители“, което е другият начин да се каже „живеещите по земята“. С този израз в Откровението се описват хората отхвърлящи благовестието и преследващи Божия народ (Откр. 11:10; 13:8, 14; 17:2). Както посочваме в статията Седемте печата от Откровението – II, тези хора се намират във всеки от периодите представени с печати от видението за печатите (цялата християнска епоха), но специалното им подчертаване в последните три тръби прави петата, шестата и седмата тръба специално откроен съд над тях, началото на който трябва да съвпадне с времето, в което мъчениците отправят молбата си. Но макар и да е по-тежък и ужасен от този на първите четири, при петата и шестата тръба той пак не е лишен от милост, също като при първите четири. Целта му е да доведе „земните жители“ до осъзнаване на истинското им състояние и покаяние.
1. Затръбяването на петата тръба.
Ето как е описано затръбяването на петия ангел:
„След като затръби петият ангел, видях една звезда, паднала на земята от небето, на която бе даден ключът от бездънната пропаст. И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздухът потъмняха от дима на пропастта. И от дима излязоха скакалци по земята; и им бе дадена сила, както е силата, която имат земните скорпиони. Но им се каза да не нанасят вреда на земната трева, нито на каквато и да била зеленина, нито на някакво дърво, а само на онези хора, които нямат Божия печат на челата си. И им бе позволено не да убиват тези хора, а само да ги мъчат пет месеца; и мъката им беше като мъка от скорпион, когато ужили човека. През онези дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях. И скакалците приличаха на коне, приготвени за война; и на главите им имаше нещо като венци, подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица. А те имаха коса като косата на жените и зъбите им бяха като на лъв. При това имаха нагръдници като железни нагръдници; и шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой. Имаха и опашки като на скорпиони и жила; а в опашките си имаха сила да измъчват човеците в продължение на пет месеца. Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който на еврейски се нарича Авадон, а на гръцки името му е Аполион“ (Откр. 9:1-11).
Описанието на петата тръба е много по-дълго от това на предишните четири и за правилното й интерпретиране е нужно да разберем добре представената картина. Тя започва с една паднала от небето на земята звезда. Звездата получава ключа на бездънната пропаст, с който я отваря. Оттам започва да излиза дим, който изпълва целия въздух и закрива слънцето, което трябва да означава, че светът бива покрит от мрак. Тогава сякаш Йоан се приближава до дима и открива, че това са скакалци. Отдалеч те приличат на дим закриващ цялото небе, но всъщност това е огромен рояк от скакалци, които затъмняват слънцето и изпълват земята. И макар щетите, които скакалците по принцип нанасят, да са на зеленината, в този случай те получават заповед да не повреждат нищо зелено. Тяхната задача е да измъчват за пет месеца хората, които нямат Божия печат на челата си. За целта скакалците жилят тези хора с опашките си, защото имат опашки като на скорпиони. Ожилването на хората не води до смъртта им, а до агонизираща болка, която е толкова тежка, че те започват да предпочитат смъртта пред подобно мъчение. Въпреки това те няма да могат да умрат, а ще бъдат живи и агонизиращи от ужасната болка за определеното време.
Това е една изключително интригуваща картина. Какво трябва да означава тя? Според гръцкия текст звездата, с която започва тази част от видението, вече е била паднала, когато петият ангел затръбява с тръбата си. При третата тръба имаме голяма звезда, която пада от небето (Откр. 8:10, 11), която трябва да бъде идентифицирана със самия Сатана (прочетете статията Седемте тръби от Откровението – I). Явно и тук става дума за същата личност. При петата тръба тя даже е изрично посочена като ангел – той е ангел на „бездната“ и се нарича „Авадон“ на еврейски или „Аполион“ на гръцки (Откр. 9:11). Това е Сатана, който е царят на скакалците и оставя демоничната си армия да нападне човечеството. Тази армия излиза от „бездънната пропаст“ (ст. 2). Думата „бездънна“ или „бездна“ (това е една и съща гръцка дума) в Откровението описва мястото, от което излиза един звяр (Откр. 11:7; 17:8) и мястото, в което Сатана ще бъде затворен по време на милениума (Откр. 20:1, 3), докато не получи наказанието си в деня на съда (ст. 10). При отварянето на бездънната пропаст „дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ“ (Откр. 9:2), което напомня за разрушаването на Содом и Гомор, при което „дим, като дим от пещ, се издигаше от земята“ (Бит. 19:28). Това е ясна картина на съд. Точно с такова значение се използва думата „дим“ и в Откровението (Откр. 14:11; 19:3) и това трябва да ни напомни, че и със затръбяването на петата тръба имаме картина на божествен съд.
Нашествието на скакалците напомня на осмата египетска язва (Изх. 10:4-15), при която поради скакалците „земята почерня“ (ст. 15). В Стария завет скакалците се използват като символ за нанасяне на съд над езическите народи (Ерем. 51:14). Но и тук Божият народ не е изключение. Ако Израил е неверен на завета си с Бога, и той ще бъде сполетян от скакалци. Именно описанието на нашествие от скакалци в Юда служи като основа за петата тръба (Йоил 2:2-10). Също като в пророчеството на Йоил скакалците от петата тръба са оприличени на коне, а шумът, който издават, е като шум от колесници. Тъй като излизат от мястото, което се обитава от демонични сили, и те трябва да се възприемат като демонична сила. Скакалците имат опашки на скорпиони, което напомня за текст, в който намираме на едно място падането на Сатана и отровната сила на скорпионите:
„И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете ни се покоряват. А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица. Ето, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди. Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а се радвайте, че имената ви са написани на небесата“ (Лука 10:17-20).
Скакалците със скорпионови опашки със сигурност представляват една демонична армия. Йоан трябва да е мислил и за горецитираните думи на Христос, когато е описвал петата тръба.
На скакалците не бива позволено да „нанасят вреда на земната трева, нито на каквато и да била зеленина, нито на някакво дърво“ (Откр. 9:4). Символизмът на зелените растения бива използван в това видението като означаващ Божия народ (прочетете статията Седемте тръби от Откровението – I). При затръбяването на първата тръба с този символ се има предвид Израил от I век. Над него бива нанесен съд свидетелстващ за наличието на край на завета му с Бога. Петата тръба визира много по-късен период, така че зеленината тук със сигурност трябва да се отнася до новозаветния Божий народ. Това тълкувание се поддържа и от факта, че скакалците насочват отровното си действие към „онези хора, които нямат Божия печат на челата си“. Следователно защитената от нашествието на скакалците зеленина е символ на хора и то на хора, които имат Божия печат на челата си. Явно трябва да става дума за Божия народ. Тук имаме един много важен детайл, който ни ориентира, за кой точно новозаветен народ на Бога става дума. Щом като неговата най-важна характеристика във видението е Божия печат на челото, значи става дума за запечатаните с Божия печат от последното време – 144-те хиляди, които носят „Неговото [на Агнеца] име и името на Неговия Отец, написано на челата им“ (Откр. 14:1). Това е Божият народ на последното време (прочетете статиите 144-те хиляди от Откровението – II и 144-те хиляди от Откровението – III). Вече знаем, къде във времето да разположим тази част от петата тръба.
Описанието на самите скакалци е много подробно (Откр. 9:7-10), но има единствено за цел да подчертае тяхната страховитост, да засили мащаба на щетите причинявани от тях и изобщо да направи картината по-жива. Един детайл от него обаче е от изключително значение – на главите на скакалците „имаше нещо като венци, подобни на злато“ (ст. 7). Тук става дума за венецът на победата, който във всички останали случаи в Откровението се отнася за Исус, небесните същества и вярващите (Откр. 2:10; 3:11; 4:4, 10; 12:1; 14:14). Единствено тук една демонична сила притежава венеца на победата, което означава, че в този случай тя е победителят. Скакалците от петата тръба са една побеждаваща демонична армия. Тя не просто не трябва да бъде подценявана. Тя е победителят – поне докато трае периода на петата тръба.
Роякът от скакалци покрива цялото небе, с което прави слънцето да потъмнее и земята да се покрие от мрак (Откр. 9:2). При четвъртата тръба само една трета от слънцето бива поразена, така че само една трета от него не е в състояние да излъчва светлина (Откр. 8:12). При петата тръба цялото слънце бива закрито, което отразява още по-точно действието на деветата египетска язва (Изх. 10:21-23), на която по принцип стъпва четвъртата тръба. Явно петата тръба надминава четвъртата, което означава, че имаме влошаване на ситуацията. Това се потвърждава и от факта, че петата тръба е посочена като първото „горко“ (Откр. 8:13), което говори за една влошена ситуация спрямо предишните тръби. Тук се вижда развитието на процеса на падането на звездата от третата тръба, защото отново става дума за Сатана. Той прави нещата в третата тръба лоши чрез поразяването на водните източници, в четвъртата те стават още по-лоши чрез поразяването на светлинните източници, а при петата имаме допълнително влошаване, което отива много по-надалеч, защото този път цялото слънце бива покрито, от което трябва да следва падане на тъмнина над цялата земя, и освен това се появява и една демонична армия, която напада човечеството. Това е описание на божествения съд над „земните жители“ (Откр. 8:13), но вероятно става дума за една по-различна стратегия на Сатана от тази в третата и четвъртата тръба, които се отнасят за съда над отпадналото християнство през ранното и късното средновековие. Този път дяволът прилага един по-различен подход, който изпълнява ролята на съд над тези, които отхвърлят благовестието. За какво точно става дума, можем да съдим по времето на случването на петата тръба. То трябва да е някъде след късното средновековие и във времето на поставянето на Божия печат на челата на 144-те хиляди. Също така и описанието на действието на скакалците ни дава ориентир. Специален акцент се поставя на техните опашки – те са като опашките на скорпионите, с които те жилят (Откр. 9:5, 10). На практика тези насекоми от видението са нещо средно между скакалци и скорпиони, които също се използват в Новия завет като демонична фигура (Лука 10:17-20). (Тъй като по-голямата част от тези насекоми има вида на скакалци, за по-удобно ги наричаме само „скакалци“). С тези опашки скакалците „имаха сила да измъчват човеците в продължение на пет месеца“ (Откр. 9:10). Говорейки за фалшивите пророци, които мамят хората с фалшивите си учения, пророк Исая използва метафората на опашката (Исая 9:14, 15). В Откровението опашката на една централна антагонистична фигура нанася невероятни поражения:
„А опашката му, като завлече една трета част от небесните звезди, ги хвърли на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде детето ѝ, щом роди“ (Откр. 12:4).
Змеят завлича с опашката си една трета от звездите. Това са ангелите, които Луцифер успява да увлече след себе си в бунта си срещу Бога (ст. 9). Опашката на Сатана трябва да се отнася за убедителността и измамливостта, с която той подвел една трета от ангелите да го последват. С това значение би трябвало да приемем и жиленето на скакалците чрез скорпионовите им опашки. Става дума за едно демонично убеждаване, настояване, манипулиране, измамване и отклоняване от божествената истина, на което сякаш не може да се противостои. Светлината идваща от небето бива покрита и светът се изпълва с мрак по отношение на личността на Бога и вярата в Него.
Скакалците имат власт над хората без Божия печат на челото и ги измъчват за период от „пет месеца“ (Откр. 9:5, 10). Пет месеца са равни на сто и петдесет дни. Единственото място в Библията, където можем да открием такъв период, е докладът за потопа (Бит. 7:24; 8:3). Явно когато е описвал разрушаващото действие на скакалците, апостол Йоан е мислел за потопа, който унищожил всички хора, които били извън ковчега на Ной, но Ной и семейството му били съхранени живи. При петата тръба никой, който няма Божия печат на челото, не е защитен от отровата на скакалците.
Тъмнината покриваща земята поради потъмняването на цялото слънце означава, че благовестието бива помрачено. Не че то липсва. Щом като петата тръбва идва след периода на четвъртата (късното средновековие), значи вече има свободен достъп до евангелието, което се постигнало благодарение на протестантската реформация. Но когато благовестието бива отблъснато като източник на живот, идва тъмнина (Йоан 3:18-21), което дава власт на демоничните сили да измъчват. Агонията, на която са подложени ожилените от скакалците и желанието им да умрат, говорят за психологическа болка. Съдът е свързан с духовната сфера и причинява умствено мъчение и дискомфорт. Това е една философска и психологическа язва над отхвърлящите божествената истина. Петата тръба описва една по-различна сатанинска стратегия, която не е свързана просто с изопачаването на благовестието. Става дума за цялостното му отхвърляне. Тук имаме промяна на парадигмата.
Парадигма е общоприет модел за обяснение на нещата в дадено време. Третата и четвъртата тръба се занимават с отстъпилата църква от ранното и късното средновековие. В това време, пък и във времето преди това, светът и обществото били обяснявани с Бога, Неговата воля и Неговите действия. Тук разумът е подчинен на вярата. Това била парадигмата от онова време. При петата тръба имаме промяна на този модел на обяснение. Бог повече не е необходим, за да бъде обяснен живота. Парадигмата е променена. Това можем да видим в символиката на тази тръба, нейното описание и развитие. Сякаш тя се случва на две части – първо имаме отварянето на бездната и издигането на дима от нея и след това имаме по-близкия план на скакалците, които жилят нямащите Божия печат на челата си и които изглежда са по-важните във видението и затова им се отделя най-много място.
В излизането на дима от бездната и закриващ цялото слънце можем да видим появата на рационализма (епохата на просвещението). След религиозните войни в Европа между католици и протестанти се появява стремежа светът да бъде обясняван повече чрез разума, а вярата да бъде оставена настрана. В началото (между средата на XVII век и началото на XVIII век) тези усилия имали в повечето случаи за цел просто да обяснят по-добре Бог и света, който Той е създал. Повечето от просветителите от онова време не виждали нужда да обърнат гръб на идеята за Бога. Човешката мисъл и науката не противоречали на вярата в Бога. Напротив, обяснявали я по-добре. След това обаче рационализмът станал радикален и отхвърлил изцяло нуждата от религиозна вяра. Той дори се превърнал във враждебен спрямо религията. Човекът е достатъчен да обясни всичко с разума си и не е отговорен пред някой друг освен пред себе си, така че религията и вярата в Бога е едно вредно явление, което нанася щети на индивида и обществото. В средата на XVIII век вече имаме един много ясно оформен радикален рационализъм, който лишава църквата от нейния морален авторитет и предлага едно алтернативно обяснение на света и живота, което изцяло отхвърля благовестието и нуждата от божествен Спасител. Отварянето на бездната и покриването на слънцето от дима описани в петия печат могат да бъдат приети като описание на рационализма и може би най-точно неговата радикална фаза, която можем да видим ясно отчетлива от средата на XVIII век нататък.
След описанието на дима покриващ цялото небе сякаш сме придвижени по-близо до него, за да видим, че това всъщност е огромен рояк от скакалци, които измъчват хората нямащи Божия печат на челата си. Това може да се случи, само след като Божият печат бъде въведен в света на Откровението и неговото приложение в света на християнството, което не се случва до средата на XIX век. Едва тогава се оформя ясната концепция, че Божият печат в Откровението е нещо повече от запечатването със Святия Дух, което е валидно за всеки новороден вярващ (Ефес. 1:13, 14; 4:30). То е свързано с разбиране на ролята на Божия закон в освещението на вярващите и поклонението на Бога и специално ролята на четвъртата заповед касаеща освещаването на съботата (прочетете статията Божият печат и белегът на звяра). Така че тук можем да видим придвижване в периода на петата тръба до средата на XIX век, когато става идентифицирането на Божия печат и започва запечатването с него. Той предпазва от отровата на скакалците, които описват етап идващ след епохата на радикалния рационализъм. В жилещите скакалци можем да разпознаем родения от рационализма секуларизъм, който изцяло отхвърля Бог от света и живота на човечеството и се стреми към едно хуманистично общество, в което човекът и неговите преценки и нужди са в центъра, така че той е отговорен само пред себе си, а вярата в Бога бива определена като суеверие и невежество. Тъй като процесът на запечатването с Божия печат продължава и днес, тази част от петата тръба описва света, в който ние живеем. Обществото ни (поне това в западния свят) е изцяло секуларизирано. Но животът далеч от Бога, който то пропагандира, носи празнота и е лишен от смисъл. Измъчващите се от отровата на скакалците в петата тръба описват безмислието на живота и агонията от него в едно секуларно общество. Единствено Божият печат може да предпази от тази отрова. Не просто принадлежността към някаква църква и някаква изповед на вяра. Нашествието на скакалците от петата тръба стъпва на описанието на пророк Йоил на скакалци опустошаващи земята като съд над неверния Юда (Йоил 2:2-10). Отровата на секуларизма може да засегне и изповядващите се за последователи на Христос. Скакалците от петия печат са побеждаващи. На тях не може да се противостои с какви да е средства. Единственото решение е в наличието на Божия печат на челото. Не случайно имащите го са описани като зелена трева и зелени дървета (Откр. 9:4), което означава, че са напоявани от вода. Това са хора осъзнали изключителната важност в поклонението им Бог да бъде разбиран като Творец и Спасител и да обясняват живота чрез Неговото откровение, а не чрез парадигмата на секуларизма. Това е постижимо чрез специално внимание и отношение към видимата страна на Божия печат – ежеседмичното освещаване на седмия ден събота.
Чрез божествения съд описан в петата тръба разбираме ключовата роля, която църквата е имала по отношение на човечеството през средновековието. Именно нейното отстъпление довело до случващото се в третата и четвъртата тръба, но не спряло дотам. То се простряло и до петата, защото прокарало пътя на секуларизма и допринесло индиректно за победата му. Отстъплението от благовестието описани чрез третата и четвъртата тръба са били толкова разрушителни за истината, че появата и възходът на секуларизма било неизбежно. Затова в петата тръба се описва триумфът на секуларизма, който идва в резултат на отстъпилото средновековно християнство. Естествено секуларизмът не се появява веднага в своя завършен вид. Това, което е днес, не е точно същото, което е било във времето, когато започва поставянето на Божия печат на 144-те хиляди в средата на XIX век. Но основата е същата – изхвърляне на Бог от живота на хората и обществото и поставянето на човека в центъра. И тенденцията е същата – секуларизмът се придвижва непрекъснато напред победоносно и триумфът му е неизбежен. Преминаването от радикалния рационализъм (средата на XVIII век) до етапа, в който секуларизмът се намира днес, е един процес, който предвид случилото се в третата и четвъртата тръба, не може да бъде спрян и води до триумф на секуларизма. Всъщност може би най-ярката му характеристика според петата тръба е, че той неизбежно триумфира над религиозната идея, защото пътят за това е прокаран и това няма да се промени, докато не дойде шестата тръба и парадигмата не се промени отново. Ако имаме предвид и радикалния рационализъм, става дума за вече около 250-300 години, в които секуларизмът оформя тенденциите в мисленето и функционирането на обществото и с всяка изминала година притиска религията в ъгъла все по-тясно. Секуларизмът е победителят. Поне засега.
Но картината на петата тръба провокира няколко въпроса. Очевидно запечатаните с Божия печат са като зелени растения напоявани от живителната вода на истината. Божият печат ги предпазва от отровата на секуларизма, но това ли е всичко, което народът на Бога трябва да прави? Секуларизмът представлява Божия съд над отхвърлящите истината, което означава, че вестта на църквата бива отхвърлена. Щом като вестта й не бива приета, това не означава ли, че църквата трябва да спре с евангелизационните си усилия, да се наслаждава на защитата осигурена от Божия печат и просто да наблюдава, как светът се разпада под измамата на секуларизма? Дали църквата трябва да стои пасивно, докато секуларизмът марширува победоносно и нанася щети на света и християнството? Самата тръба не отговаря на тези въпроси. Това се случва в интерлюдията на видението, която е дадена специално с тази цел. Разглеждаме я обстойно в статиите Седемте тръби от Откровението – III и Седемте тръби от Откровението – IV.
Това представлява божественият съд описан в петата тръба. С приключването й бива прогласено:
„Едното ‘горко’ мина; но, ето, още две ‘горко’ идват след това“ (Откр. 9:12).
Божият съд над „земните жители“ наистина продължава. Колкото и тежък, специален и ужасяващ да е съдът в петата тръба, нещата няма да спрат с нея. Всъщност тя е само прелюдия на останалите две.
2. Затръбяването на шестата тръба.
Така е представено затръбяването на шестия ангел:
„И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога, че някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат. И бяха развързани четирите ангела, които бяха приготвени за този час и ден, и месец, и година, за да убият една трета част от човеците. А броят на воюващите конници беше двеста милиона и аз чух броя им. И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха нагръдници като от огън, хиацинт и жупел; и главите на конете бяха като глави на лъвове, а от устата им излизаше огън, дим и жупел. От тези три язви – от огъня, от дима и от жупела, които излизаха от устата им, беше избита една трета част от човеците. Защото силата на конете беше в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях нанасяха щети. И останалите човеци, които не бяха избити от тези язви, не се покаяха за делата на ръцете си, за да не се кланят вече на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят; също не се покаяха нито за убийствата си, нито за магиите си, нито за блудствата си, нито за кражбите си“ (Откр. 9:13-21).
И в разбирането на шестата тръба е нужно да имаме добра идея за случващото се в нея. При реката Ефрат има вързани четири ангела, които сякаш само чакат да бъдат развързани, за да нанесат някаква вреда. Глас идващ от кадилния олтар на небесното светилище изисква развързването на четирите ангела и изглежда, че те са готови точно за този момент и мисията им е да убият една трета от хората на земята. Тогава перспективата се променя и се оказва, че умъртвяването на хората става всъщност чрез една огромна армия от конници. Сякаш задачата на четирите ангела е била само да възпират тази унищожителна армия и когато те биват развързани, вече няма кой да задържа конниците и сега единствено може да последва смърт. Избиването на човеците става чрез устата на конете, от които излиза огън, дим и жупел, но конете нанасят щети и с опашките си. Това е едно страшно бедствие носещо много смърт и все пак то не успява да убеди останалите от хората, че трябва да се покаят и да оставят злите си пътища и идолопоклонските си практики.
Тук имаме още една невероятно интригуваща картина и трябва да се опитаме да разберем значението й. Златният олтар, от един от роговете на който излиза глас даващ наредба (Откр. 9:13, 14), ни връща към въведителната сцена на видението, по-голяма част от която се случва около златния кадилен олтар (Откр. 8:3б, 4), на който биват предложени молитвите за реабилитиране и възмездие на мъчениците от петия печат (Откр. 6:10). Тук отново имаме уверение, че тези молитви биват чути и шестата тръба представлява Божия отговор на тях в бъдещето спрямо момента на отправянето им към небето. Може би тук се представя времето, в което „съслужителите им [на мъчениците] и братята им, които щяха да бъдат убити като тях“ (ст. 11) ще бъдат пожертвани и затова на мъчениците трябва да се даде още веднъж уверението, че всички мъченици ще бъдат възмездени и реабилитирани.
Четирите ангела, които трябва да бъдат развързани, напомнят за четирите ангела „стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво“, докато Божият печат не бъде сложен на челата на Божиите слуги (Откр. 7:1-3). В Откр. 7 гл. се представя задачата на четирите ангела да държат здраво ветровете и да не допускат бедствия по света, докато четирите ангела от шестата тръба задържат армията от конници при реката Ефрат. Задържането на конниците обаче няма да трае за цялото време на поставянето на Божия печат, а още докато се случва, конниците ще бъдат освободени, за да извършат разрушителното си дело. Тук имаме нещо като едно „локално“ развързване – определен тип ужасно бедствие ще се случи, докато четирите ангела стоящи на четирите ъгъла на земята все още задържат ветровете.
Територията на Израил трябвало да се разпростира от египетската река до голямата река Ефрат (Бит. 15:18; Ис. Нав. 1:4). Въпреки че този план се осъществил само за кратко време (3 Царе 4:21), реката Ефрат стояла като граница отделяща Божия народ от враговете му. Главните врагове на Израил – Асирия и Вавилон – се намирали отвъд Ефрат и затова този район се приемал за техен символ (Исая 7:20; Ерем. 46:10). Атаката на тези вражески нации е описана като реката Ефрат, чийто води са преляли и стигнали до Израил, и нанасят щети дори до Ерусалим (Исая 8:7, 8). При шестата тръба една огромна река от конници залива света, отнема животи и застрашава дори Божия народ. Развързването на четирите ангела при реката Ефрат е „локално“ развързване в смисъл, че се описва като случващо се в един определен район, но многобройните конници заливат света и превръщат бедствието в глобално, защото то засяга по един или друг начин всички хора. То се случва във времето, докато четирите ангела стоящи на четирите ъгъла на земята все още задържат ветровете (Откр. 7:1-3), което означава, че усилието на тези ангели не изключва позволяването на нещо ужасно, още преди те да са изпълнили задачата си. Но това бедствие ще е съд над „земните жители“ (Откр. 8:13) и няма да попречи верните на Бога от последното време да получат Божия печат на челата си. Божият народ са 144 000 избрани, на които Йоан чува броя (Откр. 7:4). Демоничната армия от конници от шестата тръба са 200 милиона и тяхното число също се чува от Йоан (Откр. 9:16). Това е времето, в което Божията армия на 144-те хиляди се подготвя да се „изправи“ пред демоничната армия на 200-те милиона в самия край. Тя е значително по-малка от вражеската, но за сметка на това има Божия печат на челото, така че демоничните конници няма да успеят да им навредят. Съдът, който конниците нанасят в шестата тръба, е над отхвърлящите благовестието и истината.
Също като описанието на скакалците от петата тръба и това на конете от шестата тръба има за цел да подчертае тяхната страховитост, да засили мащаба на причиняваните от тях на щети и да направи картината по-жива. И в двете тръби демоничната армия е оприличена на коне (Откр. 9:7) или описана като коне (ст. 17). Тези от шестата вредят с устите си (ст. 17, 18), но също и с опашките си (ст. 19), което напомня за скакалците от петата тръба, които поразяват с опашките си (ст. 7, 10). По този начин те не само надминават скакалците, на които властта им е ограничена само до опашките им, но и последиците от действията им са по-драматични от тези на скакалците. Вместо болката и агонията, които биват причинени от скакалците, сега триумфира смъртта. По-голямата драматичност от действията на конете се вижда и от средствата, с които те убиват – огън, дим и жупел, които излизат от устите им (ст. 17, 18) и които са добре познати в Библията средства за нанасяне на съд над нечестивите (Бит. 19:24, 28; Лука 17:29; Пс. 11:6; Исая 34:9, 10; Езек. 38:22). В Откровението откриваме и трите в съда над получаващите белега на звяра (Откр. 14:10, 11). Всичко това надминава съда извършен чрез ожилването на скакалците от петата тръба. В шестата тръба наблюдаваме едно развитие в бедствието на съда. Една от най-тесните връзки между тръбите може да бъде открита между петата и шестата тръба. И в двете има много сходства, включително и наличието на времеви елемент. По всичко изглежда, че шестата тръба е някакъв вид развитие на петата. Разбира се, не трябва да пренебрегваме и разликите между двете.
Конете от шестата тръба използват и опашките си, за да нанасят щети и те „приличаха на змии и имаха глави“ (Откр. 9:19). Скакалците от петата тръба имат скорпионови опашки, а конете от шестата имат опашки приличащи на змии. И двете същества, скорпиони и змии, са символ на демонични сили намиращи място в разказа на Христос за падането на Сатана (Лука 10:17-20). В Откровението дяволът е представен като „старовременна змия“ (Откр. 12:9), който завлича с опашката си „една трета част от небесните звезди“, които са ангелите измамени от него да се разбунтуват срещу Бога (ст. 4, 9). Както сме посочили в анализа на петата тръба, в тази символика трябва да видим фалшиви учения, убеждаване и измамване на човешките същества към бунт срещу Бога. Но в шестата тръба се отделя повече място на щетите причинени от устите на конете – умъртвяването на едната трета от човечеството.
Шестата тръба е единствената тръба, съдът при която има за цел да засегне две групи хора. Една трета от хората биват убити, но това трябва да предизвика покаяние в оцелялите, което за съжаление не се случва. Фактът, че две групи хора биват въвлечени в осъществяването на този съд, може да ни ориентира, за кое време от човешката история се отнася той. В описанието на последната криза, която е кулминацията на борбата между доброто и злото, има две групи от хора изправящи се срещу Бога и правилното поклонение, което Той изисква и което поклонение е свързано с получаването на Неговия печат (Откр. 7:1-3). Те са представени като получаващи белега на звяра – едните го получават на челата си, а другите – на десните си ръце (Откр. 13:16, 17). Това говори, че едните ще последват звяра от убеждение и преданост (те имат белега му на челата си), докато други няма да са убедени в неговите претенции, но за да избегнат санкции и проблеми, ще се покорят на властта му (те ще получат белега му на десните си ръце). Предвид положението на втората група, тя сякаш има някакъв шанс, защото знае, че изискванията на звяра са несправедливи. Хората от тази група изобщо не харесват звяра, но поради страха им да застанат срещу него ще трябва и те да бъдат определени като негови поклонници и Божии врагове. Шестата тръба представя друга гледна точка на въпросните две групи и на предстоящата криза. Ревността на верните поклонници на звяра, опозицията им на божествената истина и преследването на верните на Бога от тяхна страна, с което ги превръщат дори в мъченици (за които се казва на мъчениците от петия печат, че предстоят да се появявят – Откр. 6:10, 11), е причината те да получат белега на звяра на челата си. Всичко това обаче ще причини такива щети на тяхната духовност и личност, че те ще бъдат като вече умрели хора. Те са едната трета от човеците, които биват „избити“ от конниците от шестата тръба (Откр. 9:15), като умъртвяването им става чрез три язви излизащи от устата на конете – „от огъня, от дима и от жупела, които излизаха от устата им“ (ст. 18). Същите три елемента откриваме при наказването на имащите белега на звяра (Откр. 14:10, 11), което още веднъж доказва, че съдът описан в шестата тръба се случва по време на последната криза свързана със звяра и неговия белег. Другите хора обаче имат възможността да видят пораженията на божествения съд над „избитите“ една трета от човеците, да преценят мащабите на духовното им падение, както и да осъзнаят, че те все още имат време и възможност да се покаят и да се разграничат от духовно мъртвите. Но те няма да го направят (Откр. 9:20, 21). Ще продължат в беззаконията си и идолопоклонските си разбирания и практики, което ще определи и тях като поклонници на звяра. От страх от репресии ще станат част от владените от него и ще получат белега му на десните си ръце.
Зад използването на района на реката Ефрат може да се мисли както за Асирия, така и за Вавилон, но в Откровението Асирия не играе никаква роля, докато Вавилон има централно място в книгата. Така че зад символизма на реката Ефрат ще трябва да видим само Вавилон. При шестата тръба се създава есхатологичния Вавилон (Вавилон от края на времето) и се прави подготовка за Армагедон (Откр. 16:12-16). Образно казано, оттам ще дойде демоничната армия, която ще потопи и опие човечеството, с което ще извърши божествен съд над отхвърлящите благовестието и преследващите Божия народ. При паралела на шестата тръба с шестата язва се вижда ясно, какво се случва на Вавилон по-нататък (ст. 12), а при седмата язва той се разделя на три части (ст. 19). Непокаялите се от съда над едната трета от човечеството продължават да се кланят на „златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят“ (Откр. 9:20). Използваният език напомня за поклонението на „сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират“ (Дан. 5:23), което довело до падането на Вавилон (ст. 30, 31). В крайна сметка непокаялите се от съда над едната трета от човечеството са също идолопоклонници, така че дори и да не са съгласни с претенциите на звяра и да приемат авторитета му само от страх, те не се покланят на Бога, а на него, което на практика е съвместимо с идолопоклонската им нагласа. Те също са част от Вавилон.
Темата за Вавилон, която доминира в шестата тръба, изисква да видим света, който тя описва, като религиозен. Това не е настоящия, секуларен свят, а един бъдещ, религиозен свят. Затръбяването на шестата тръба е бъдещо от наша гледна точка събитие и ни пренася в самия край на времето в случването на кулминацията на борбата между Христос и Сатана. Тази последна криза е описана много живо в стремежа на звяра от морето и звяра от земята да подчинят света на себе си (Откр. 13:12-17) и бива посрещната от една предупредителна тройна вест, която противостои на всяка от претенциите на зверовете (Откр. 14:6-13) и която е представена чрез много интересна символика в интерлюдията на видението (прочетете статията Седемте тръби от Откровението – IV). Шестата тръба представлява божествения съд над хората сътрудничащи на зверовете и по този начин ни предава друга гледна точка на предстоящия конфликт. Но картината на последния конфликт е една религиозна картина. Тя не се вмества в настоящата парадигма на секуларизма. Изглежда, че в прехода между петата тръба (занимаваща се с настоящото време на секуларизъм) и шестата тръба (където имаме ясно откроен религиозен свят) се е случила някаква драстична промяна. Парадигмата отново е била променена и върната към религиозното мислене. Сходставата между петата и шестата тръба могат да ни накарат да мислим, че идеологията в шестата не може да е по-различна от тази в петата, но не трябва да забравяме, че има и сериозни различия между двете тръби и че в крайна сметка шестата е доминирана от темата за Вавилон, което ни задължава да мислим за религията, макар и за една фалшива религия. Разликите между двете тръби допускат възможността едната да се занимава със секуларизма, а другата с нещо противоположно – религията. Също така промяната на парадигмата може да бъде установена и от сравнението на шестата и третата тръби. Резултатите от действието на демоничната армия от шестата тръба – умъртвяване на хора – са същите като резултатите от затръбяването на третата тръба (Откр. 8:10, 11), която се занимава със съда над отстъпилото християнство в ранното средновековие (прочетете статията Седемте тръби от Откровението – I). Фалшивото учение и фалшивата религиозна догма тровещи живителната вода на благовестието и истината за Бога причиняват духовна смърт. Именно това отпаднало християнство от третата тръба подготвя пътя за секуларизма от петата, но в шестата виждаме същите резултати като тези от третата. Явно религията се е свестила от атаката на секуларизма срещу нея и се е върнала победоносно на световната сцена.
Макар и днес държавите по света, които диктуват неговото развитие, да са агресивно секуларни и да се опитват да превърнат целия свят в секуларен, това няма да е състоянието му в самия край. Парадигмата отново ще се промени. Пророчеството не казва, как това ще се случи, но в статията Белези на последното време – VI разглеждаме един възможен сценарий за това. Ще има едно голямо връщане към религията и то дотолкова, че една религиозна догма, която претендира да е християнска, да бъде наложена като задължителна за целия свят. Това ще потопи света в последната криза и още във времето на протичането й противящите се на поклонението, което Господ приема, ще бъдат потърпевши на Неговия съд. Този съд няма да е лишен от милост, но благодатта намираща се в него няма да бъде оценена и отказването от покаяние ще сигнализира, че краят на възможността за спасение на хората наближава. Последната криза ще е невероятна тежка и през нея няма да може да се мине по начините, които са били използвани в други кризи. Само Божият печат на челото, който предпазва от отровата на скакалците от петата тръба, може да съхрани и в последния конфликт. Божият печат е необходимост за Божия народ не само сега, когато секуларизмът триумфира в победния си поход срещу религията, но и в последния конфликт, когато религията ще се върне в хода на обществото и дори ще постави задължителни изисквания за всички.
Но и шестата тръба повдига въпроси свързани с Божия народ. Явно нуждата от Божия печат на челото остава и той предпазва от получаването на белега на звяра. Също така установяваме и че верните ще бъдат подложени на гонение, в резултат на което гонителите им ще бъдат обект на божествен съд. Но щом като съдът на Бога идва като резултат от отхвърлянето на вестта на църквата, дали това не означава, че е безмислено църквата да я проповядва? Какво точно трябва да прави църквата на последното време? В какво ще се състои мисията й? Как ще й се отрази враждебното отношение на света към нея? И самата шеста тръба не дава отговор на въпросите, които повдига, но за целта с приключването й ни се дава една интерлюдия, която осигурява на читателите на Откровението търсените отговори. Разглеждаме я обстойно в статиите Седемте тръби от Откровението – III и Седемте тръби от Откровението – IV.
3. Интерлюдията на видението за седемте тръби.
Интерлюдията на видението за седемте тръби има за цел да даде яснота около нещо развиващо се в самото видение и да отговори на породилите се въпроси. В голямата си част петата и шестата тръба описват Божия съд над хората, които преследват народа Му и отхвърлят благовестието, което Той праща до тях в последното време. Но тук възникват някои въпроси за тези тръби като група: Щом като светът обръща гръб на истината и като последица понася божествения съд, дали това не означава, че църквата трябва да спре с проповядването на благовестието? Дали тя трябва да стои безучастно и само да наблюдава съда над бунтуващите се срещу Бога и истината? Първата част от интерлюдията отговаря на тези въпроси. Църквата не трябва да стои мълчаливо и безучастно, а да проповядва по света възложената й специална вест, въпреки че това няма да е винаги свързано с едно положително преживяване. Втората част на интерлюдията отговаря и на допълнителните въпроси, които възникват специално в шестата тръба. Църквата на последното време няма да мине безпроблемно през този период, а ще преживее най-тежката си криза. Но тази криза ще бъде преодоляна и ще доведе до спасението на много хора.
Интерлюдията на серията за седемте тръби е изключително важна за разбирането на видението. Тя е най-дългата от всички интерлюдии в Откровението и обхваща почти две глави. Състои се от две части. Първата част, която разглеждаме в статията Седемте тръби от Откровението – III, описва един ангел държащ в ръката си разгъната книжка, която става важна част от опитността на апостол Йоан. Значението на тази символика е, че църквата на последното време има специална мисия в прогласяването на една много важна вест по света. Но тази църква трябва да бъде предупредена и подготвена, защото макар проповядването на вестта да й донесе много радост, ще има и много болка и разочарование.
Втората част на интерлюдията, изследването на която можете да прочетете в статията Седемте тръби от Откровението – IV, описва още от преживяването на Йоан, както и историята на двама свидетели за Бога. Зад използваните символи може да бъде установено, каква точно е вестта, която църквата на остатъка трябва да проповядва в последното време. Това е Тройната ангелска вест, от която първата е особено актуална по време на петата тръба, а втората и третата стават напълно актуални в шестата тръба, когато църквата ще мине през най-голямата си криза.
По този начин интерлюдията не само отговаря на въпросите, които петата и шестата тръба повдигат, но и осветлява относно последните събития, защото по-голямата й част се занимава именно със събития, които ще се случат в последното време.
С приключването на интерлюдията ни бива припомнено, че последните три тръби представляват специален съд наречен „горко“ и вече може да се премине към третото „горко“:
„Второто горко премина; ето, идва скоро третото горко“ (Откр. 11:14).
С обявяването на третото горко се изпълнява седмата тръба.
4. Затръбяването на седмата тръба.
Ето как е описано затръбяването на седмия ангел:
„И като затръби седмият ангел, се чуха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува за вечни векове. И двадесет и четиримата старейшини, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха на Бога, като казваха: Благодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който си и Който си бил, за това, че си изявил голямата Си сила и царуваш. Земните племена се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите и да дадеш наградата на слугите Си, пророците, и на светиите, и на онези, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш тези, които погубват земята“ (Откр. 11:15-18).
Затръбяването на седмия ангел бива последвано от гласове, които обявяват прехвърлянето на световното царство под властта на Бог и Христос. Това води двадесет и четиримата старейшини, които са пред Бога, да Му се поклонят. Те дават и допълнителна информация около случилото се. Времето за съдене на мъртвите е дошло, което ще осигури награда за верните на Бога и унищожение за бунтуващите се срещу Него.
Без съмнение тук виждаме кулминацията на видението за седемте тръби. Поемането на световното царство от страна на Бога напомня за видението на цар Навуходоносор, според което в края на всичко Божието непреходно царство ще бъде установено и „ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъде довека“ (Дан. 2:44). Земята, която е била под авторитета и управлението на сили бунтуващи се срещу Божията власт, най-после бива върната в ръцете на законния й собственик и управител. Думите на двадесет и четирите старейшини помагат да се разбере, кога точно се случва това. „Времето да се съдят мъртвите“ е дошло и в резултат на този съд верните биват възнаградени, а бунтовниците бива наказани и унищожени. Трябва да става дума за екзекутивния съд в самия край на всичко. Властта, която всяко царство или личност са имали някога или за която са претендирали, бива прехвърлена на Бог и Христос. Сега светиите могат да получат наградата си, а нечестивите да бъдат унищожени. Гръцката дума използвана за описването на губителите на земята, които сега трябва да бъдат погубени (Откр. 11:18), означава както „да разруша“, така и „да покваря“. Тази дума е използвана в гръцкия превод на историята за потопа, където земята се описва като „развратена“ от човешката поквара, поради което всяка твар трябва да бъде „изтребена“ заедно със земята (Бит. 6:11-13). Тези, които „покваряват“/“разрушават“, самите те трябва да бъдат „разрушени“/“покварени“. В Стария завет Вавилон бива описан като „планина разорителна…, която разоряваш целия свят“ (Ерем. 51:25), а в Новия завет зад това „разложение“/“разрушение“ стои влиянието на духовния Вавилон (Откр. 19:2). Погубването на губителите на земята случващо се при затръбяването на седмата тръба се отнася за унищожаването на духовния Вавилон от края на времето в огненото езеро заради покваряването на света предизвикано от неморалността му (Откр. 17:1-6). Това е времето, когато и вдъхновителите на Вавилон, Сатана и ангелите му, биват унищожени.
Но разбирането на случващото се във времето на седмата тръба не се изчерпва с описаното в нея. В интерлюдията на видението за седемте тръби (която идва преди седмата тръба) се говори за ангела с разгънатата книжка (прочетете статията Седемте тръби от Откровението – III). Този ангел отправя една клетва към вечния Бог-Творец и тя съдържа много важна информация свързана със седмата тръба:
„…в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава ще се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците“ (Откр. 10:7).
Още преди затръбяването на седмата тръба ангелът държащ разгънатата книжка има да каже нещо във връзка с нея. Следователно пълното разбиране на седмата тръба може да стане само в светлината на клетвата на ангела. Според нея във времето на затръбяването на седмата тръба, т.е. когато наближи затръбяването й и ангелът натоварен със задача да я затръби се приготви да го направи, тайната, която Бог е откривал на пророците Си през вековете, ще се изпълни. И след това ще дойде самото затръбяване. Видението за тръбите прави много ясна разлика между подготовката на ангелите да затръбят (Откр. 8:6) и самото затръбяване от тяхна страна (Откр. 8:7, 8, 10, 12; 9:1, 13). Подготовката за затръбяването не е едно и също нещо като самото затръбяване. При затръбяването на никоя от шестте тръби не се казва нещо за подготовката на ангела да го направи. Това се случва само със седмата тръба, което я прави уникална. И тук интересното е, че не само затръбяването на тръбата ще доведе до някакви събития, но и подготовката за нея. Във времето, когато седмият ангел се подготвя да затръби, Божията тайна ще се изпълни. След това идва затръбяването на тръбата и това води до обявяването, че световното царство вече принадлежи изцяло на Бог и Христос. Явно това са две събития, които са свързани и се случват едно след друго в кратък интервал от време.
Както сме разгледали в статиите Седемте печата от Откровението – I и Седемте тръби от Откровението – III, Божията тайна представлява Неговите планове и действия по спасението на човечеството и ликвидирането на греха и се съдържа в книгата запечатана със седем печата, която може да бъде отворена само от Агнеца (Откр. 5:5). Разкриването на тайната е започнало с проповядването на благовестието, но едно частично разгъване на книгата разкрива още една част от тайната и тя е свързана с църквата на последното време и нейната вест. Но това, че част от тайната е вече разкрита, означава, че е останала част, която още не е. Тя ще стане достояние, когато седмият ангел се приготви да затръби. Преди да се осъществи екзекутивния съд, който води до унищожението на греха и грешниците, има отваряне на книги и хора биват съдени според написаното в тях (Откр. 20:11, 12) Тук се определя съдбата на неспасените (ст. 13-15). Това е времето, когато Господ „ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи своята похвала от Бога“ (1 Кор. 4:5). Истината не може повече да бъде игнорирана и справедливостта на Божиите съдби не може повече да бъде отричана. Това е моментът, в който „в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца“ (Фил. 2:10, 11). Любящият и справедлив характер на Бога, който дълго е бил представян в погрешна светлина от думите и делата на Сатана, демоните и грешниците, сега бива окончателно реабилитиран. Никой няма повече претенции. Всички врагове на Христос са вече положени под краката Му (1 Кор. 15:25). С това всички планове и намерения на Бога свързани с изкореняването на греха и установяването на вечното Му царство, стигат до своето изпълнение, което е и крайното изпълнение на Неговата тайна, за което говори ангелът с разгънатата книжка. То ще се случи във времето, когато седмият ангел се подготви да затръби. Сега вече затръбяването може да се случи и да бъде обявено, че световното царство е станало царство на Бога и на Христос, защото всяка власт е вече напълно подчинена и прехвърлена на Божеството. Наградата на спасените може да им бъде дадена, а неспасените, включително Сатана и ангелите му, трябва да бъдат унищожени.
Описанието на екзекутивния съд в седмата тръба и в подготовката за затръбяването й не са изненада. Щом като тръбите се занимават със съда на Бога над тези, които преследват народа Му и отхвърлят благовестието, значи и седмата тръба трябва да се занимава със съд. Първите шест тръби съдържат в себе си милост и дават възможност за покаяние, защото се случват във времето, когато спасението е все още достъпно за всеки. Но седмата е последната тръба, която е кулминацията на този съд и случващото се в нея се придвижва много напред във времето, в самия край на всичко, което означава, че вече няма възможност за спасение. Преди затръбяването й има отваряне на книги, с което се установява, кой не може да влезе в Божието царство, а самата тръба се занимава с окончателния екзекутивен съд. Това не е съд като този в първите шест тръби, но все пак е съд. Всеки, който не се намери записан в книгата на живота, загубва възможността си да стане поданик на Христовото царство и трябва да бъде унищожен. От всеки, който е имал власт или е имал претенции за власт, но е останал в бунт срещу Бога, тази власт ще се отнеме, той ще бъден хвърлен в огненото езеро, а властта му ще бъде прехвърлена на Христос, Който става върховния Господар на вселената.
5. Обзор на последните три тръби.
Групата на последните три тръби е различна от тази на първите четири. Първите четири описват божествения съд над отхвърлящите благовестието и преследващите Божия народ случващ се преди мъчениците от петия печат да пледират пред Бога за възмездие. Последните три са директния отговор на тази молба и представляват съда на Бога над потисниците на народа Му след времето на мъчениците от петия печат. Това са по-тежки съдби, на които е отделено повече място, защото водят към кулминацията на борбата между доброто и злото. Но всички тръби имат крайната цел да доведат хората до покаяние. Единствено седмата тръба описва екзекутивния съд и не допуска възможност за покаяние. Трагичната равносметка е, че макар и положителната промяна у хората да е очаквания резултат от тръбите, никоя не го постига. Човечеството е паднало толкова много в греха и бунта, че независимо дали изповядва някаква вяра в Бога или е напълно безбожно, божественият съд над него описан в тръбите не успява да постигне целта си. Единствено един частичен съд над Вавилон в самия край, по време на шестата тръба, ще успее да привлече вниманието на някои хора и те ще застанат на страната на Бога и истината, както ни разкрива втората част на интерлюдията на видението. Именно последните три тръби са тези, които касаят църквата на последното време и затова трябва да бъдат специален обект на изучаване.
Клетвата на ангела с разгънатата книжка, който се появява в първата част на интерлюдията (Откр. 10:5-7), ни уверява, че няма да има пророчески период, който да приключва след или да се изпълнява след 1844 г. В петия и шестия печат има времеви означения свързани със събития случващи се след 1844 г. – съответно „пет месеца“ (Откр. 9:5, 10) и „час и ден, и месец, и година“ (ст. 15). Както сме разгледали по-горе, самите изрази не позволяват тези времеви елементи да бъдат тълкувани като пророчески периоди, които трябва да бъдат изчислявани, но и клетвата на ангела е допълнително уверение и увещание към църквата на последното време, че тя няма да има вест, която да съдържа пророчески период изпълняващ се след или случващ се след 1844 г.
6. Графика.
Да разположим периодите на тръбите в една графика:
Също като при печатите и някои от периодите на тръбите не следват веднага един след друг, а има интервал от време помежду им. Тук важна е темата на видението, затова тръбите и техните периоди биват подбрани според способността им да опишат божествения съд над човечеството, независимо дали може да има интервал от време между тях или не. Същественото е, че чрез изключително странната символика на видението за тръбите една много важна страна от Божиите действия относно света и църквата става достояние и помага да се научи повече за плановете на небето за спасението на човечеството и ликвидирането на греха. Тя ни ориентира и къде в пророческия поток на времето се намираме.
Последните три тръби от видението за седемте тръби продължават със символичното описание на божествения съд над преследващите Божия народ и отхвърлящите благовестието. Те засягат времето от средата на XVIII век, минават през нашето съвремие, представят бъдещето и стигат до екзекутивния съд над неспасените. Повечето от тях съдържат милост и дават възможност за покаяние.