Видението за седемте тръби от Откровението (Откр. 8:2-11:18) е свързано с видението за възцаряването на Христос и седемте печата (Откр. 4:1-8:1). То описва Божия отговор на молбата на мъчениците от петия печат за възмездие над репресиращите ги (Откр. 6:10). Въведителната му сцена представя ангел стоящ до жертвеника за всеизгарянето (Откр. 8:3а). Именно под този олтар са душите на мъчениците от петия печат (Откр. 6:9). На ангела бива даден много тамян, който той прибавя към молитвите на всички светии над кадилния олтар намиращ се пред Божия престол (Откр. 8:3б, 3в). С това се показва, че молитвите на мъчениците биват чути и Господ ще възстанови доброто им име и ще възмезди за пролятата им кръв (прочетете статията Седемте тръби от Откровението – I).
Затръбяването на седемте тръби описва именно съда на Бога над отхвърлящите Го и преследващите народа Му. Първите четири тръби представляват една група и описват божествения съд над различни антагонистични сили случващ се преди мъчениците от петия печат да представят молбата си (прочетете статията Седемте тръби от Откровението – II). В тази молба обаче изрично се споменава въздаването на „живеещите по земята“ (Откр. 6:10). Последните три тръби също представляват една група и се занимават специално със съда над точно тези хора:
„Тогава видях и чух един орел, който летеше сред небето и казваше с висок глас: Горко, горко, горко на земните жители поради останалите тръбни гласове от тримата ангели, които още има да затръбят“ (Откр. 8:13).
Последните три тръби са три „горко“ над „земните жители“, което е другият начин да се каже „живеещите по земята“. С този израз в Откровението се описват хората отхвърлящи благовестието и преследващи Божия народ (прочетете статията Означения за хора използвани в книгата Откровение). Както посочваме в статията Седемте печата от Откровението – II, тези хора се намират във всеки от периодите представени с печати от видението за печатите (цялата християнска епоха), но специалното им подчертаване в последните три тръби прави петата, шестата и седмата тръби конкретно откроен съд над тях, който трябва да започне около времето, в което мъчениците отправят молбата си. Но макар и да е по-тежък и ужасен от този на първите четири, при петата и шестата тръби той пак не е лишен от милост, също като при първите четири. Целта му е да доведе „земните жители“ до осъзнаване на истинското им състояние и до покаяние. Петата тръба е от особено значение за нас днес и затова тук ще се занимаем специално с нея.
Какво представлява петата тръба от видението за седемте тръби? Какво е нейното значение?
1. Затръбяването на петата тръба.
Ето как е описано затръбяването на петия ангел:
„След като затръби петият ангел, видях една звезда, паднала на земята от небето, на която бе даден ключът от бездънната пропаст. И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздухът потъмняха от дима на пропастта. И от дима излязоха скакалци по земята; и им бе дадена сила, както е силата, която имат земните скорпиони. Но им се каза да не нанасят вреда на земната трева, нито на каквато и да била зеленина, нито на някакво дърво, а само на онези хора, които нямат Божия печат на челата си. И им бе позволено не да убиват тези хора, а само да ги мъчат пет месеца; и мъката им беше като мъка от скорпион, когато ужили човека. През онези дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях. И скакалците приличаха на коне, приготвени за война; и на главите им имаше нещо като венци, подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица. А те имаха коса като косата на жените и зъбите им бяха като на лъв. При това имаха нагръдници като железни нагръдници; и шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой. Имаха и опашки като на скорпиони и жила; а в опашките си имаха сила да измъчват човеците в продължение на пет месеца. Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който на еврейски се нарича Авадон, а на гръцки името му е Аполион“ (Откр. 9:1-11).
Описанието на петата тръба е много по-дълго от това на предишните четири и за правилното й интерпретиране е нужно да разберем добре представената картина. Тя започва с една паднала от небето на земята звезда. Звездата получава ключа на бездънната пропаст, с който отваря тази пропаст. Оттам започва да излиза дим, който постепенно изпълва целия въздух и закрива слънцето, което трябва да означава, че светът бива покрит от мрак. Тогава сякаш димът в простирането си се доближава до Йоан и апостолът открива, че това са скакалци, които са под господството на един паднал ангел. Отдалеч те приличат на дим закриващ цялото небе, но всъщност това е огромен рояк от скакалци, които затъмняват слънцето и изпълват земята. И макар щетите, които скакалците по принцип нанасят, да са на зеленината, в този случай те получават заповед да не повреждат нищо зелено. Тяхната задача е да измъчват за пет месеца хората, които нямат Божия печат на челата си. За целта скакалците жилят тези хора с опашките си, защото имат опашки като на скорпиони. Ужилването на хората не води до смъртта им, а до агонизираща болка, която е толкова тежка, че те започват да предпочитат смъртта пред подобно мъчение. Въпреки това те няма да могат да умрат, а ще бъдат живи и агонизиращи от ужасната болка за определеното време.
Това е една изключително интригуваща картина. За да разберем, какво означава, трябва да обърнем внимание на всички фигури и детайли в нея.
1) Звезда и бездънна пропаст
Според гръцкия текст звездата, с която започва тази част от видението, вече е била паднала, когато петият ангел затръбява с тръбата си. При третата тръба имаме голяма звезда, която пада от небето (Откр. 8:10, 11), която трябва да бъде идентифицирана със самия Сатана (прочетете статията Седемте тръби от Откровението – II). Явно и тук става дума за същата личност. При петата тръба тя даже е изрично посочена като ангел – той е ангел на „бездната“ и се нарича „Авадон“ на еврейски или „Аполион“ на гръцки (Откр. 9:11). Това е Сатана, който е царят на скакалците и който оставя демоничната си армия да нападне човечеството.
Тази армия излиза от „бездънната пропаст“ (Откр. 9:2). Тук в текста акцентът е върху гръцката дума преведена с „пропаст“, която се отнася за нещо като кладенец. Тази пропаст е представена като „бездънна“ и оттам излиза една демонична армия водена от „ангела на бездната“ (ст. 11). „Бездната“, която е под властта на този ангел, се отнася в Откровението за мястото, от което излиза един звяр (Откр. 11:7; 17:8) и мястото, в което Сатана ще бъде затворен по време на милениума (Откр. 20:1-3), докато не получи наказанието си в деня на съда (ст. 10). Наблюдаваното от Йоан не е същата бездна, но армията излизаща от пропастта е водена от ангела свързан с тази бездна и който ангел е Сатана.
При отварянето на бездънната пропаст „дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ“ (Откр. 9:2), което напомня за разрушаването на Содом и Гомор, при което „дим, като дим от пещ, се издигаше от земята“ (Бит. 19:28). Това е ясна картина на съд. Точно с такова значение се използва думата „дим“ и в Откровението (Откр. 14:11; 19:3) и това трябва да ни подсети, че и със затръбяването на петата тръба имаме картина на божествен съд.
2) Скакалци
Нашествието на скакалците напомня на осмата египетска язва (Изх. 10:4-15), при която поради скакалците „земята почерня“ (ст. 15). В Стария завет скакалците се използват като символ за нанасяне на съд над езическите народи (Ерем. 51:14). Но и тук Божият народ не е изключение. Ако Израил е неверен на завета си с Бога, и той ще бъде сполетян от скакалци. Именно описанието на нашествие от скакалци в Юда служи като основа за петата тръба (Йоил 2:2-10). Също като в пророчеството на Йоил скакалците от петата тръба са оприличени на коне, а шумът, който издават, е като шум от колесници. Оприличаването на скакалци с коне (и то коне, които се използват за воюване), е позната практика в Писанието (Йов 39:19-25; Ерем. 51:27). Тъй като скакалците са подчинени на „ангела на бездната“ и излизат от място, което се обитава от демонична сила, то и те трябва да се възприемат като такава сила. А пък и самото им описание не позволява да бъдат определени като положителна фигура.
Скакалците имат опашки на скорпиони, което напомня за текст, в който намираме на едно място падането на Сатана и отровната сила на скорпионите:
„И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете ни се покоряват. А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица. Ето, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди. Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а се радвайте, че имената ви са написани на небесата“ (Лука 10:17-20).
Скакалците със скорпионови опашки със сигурност представляват една демонична армия. Йоан трябва да е мислил и за горецитираните думи на Христос, когато е описвал петата тръба.
На скакалците не бива позволено да „нанасят вреда на земната трева, нито на каквато и да била зеленина, нито на някакво дърво“ (Откр. 9:4). Символизмът на зелените растения бива използван в това видението като означаващ Божия народ (прочетете статията Седемте тръби от Откровението – II). При затръбяването на първата тръба с този символ се има предвид Израил от I век. Над него бива нанесен съд свидетелстващ за наличието на край на завета му с Бога. Петата тръба визира много по-късен период, така че зеленината тук със сигурност трябва да се отнася до новозаветния Божий народ. Това тълкувание се поддържа и от факта, че скакалците насочват отровното си действие към „онези хора, които нямат Божия печат на челата си“. Следователно защитената от нашествието на скакалците зеленина е символ на хора и то на хора, които имат Божия печат на челата си. Явно трябва да става дума за Божия народ.
Тук имаме един много важен детайл, който ни ориентира, за кой точно новозаветен народ на Бога става дума. Щом като неговата най-важна характеристика във видението е Божия печат на челото, значи става дума за запечатаните с Божия печат от последното време – 144-те хиляди, които носят „Неговото [на Агнеца] име и името на Неговия Отец, написано на челата им“ (Откр. 14:1). Това е Божия народ на последното време (прочетете статиите 144-те хиляди от Откровението – I и 144-те хиляди от Откровението – II). Вече знаем, къде във времето да разположим тази част от петата тръба.
Описанието на самите скакалци е много подробно (Откр. 9:7-10), но има единствено за цел да подчертае тяхната страховитост, да засили мащаба на щетите причинявани от тях и изобщо да направи картината по-жива. Скакалците от осмата египетска язва са представени като „много страшни; преди това не е имало такива скакалци, нито ще има такива след тях“ (Изх. 10:14б). Като много страшни са описани и скакалците от видението на Йоил (Йоил 2:3-10), като за тях също се казва, че са народ, „подобен на който не е имало отвека, нито след него ще има до годините на много поколения“ (ст. 2б). И при двете съдби за скакалците се казва, че са безпрецедентни наказания, които не могат да бъдат повторени. Разбира се, това се хиперболи. Йоан също успява да намери подходящ език, за да изрисува един много тежък съд, който включва скакалци, ако и те да са символични. Неговото описание даже превъзхожда двете старозаветни, на които то стъпва, което трябва да ни накара да мислим за големината на щетите, които тези скакалци причиняват. Използването в него на думата „като“ не изпълнява функцията, която тя изпълнява при шестия печат, а именно да сравни нещо буквално с нещо символично (Откр. 6:12-14). Картината на петата тръба е силно символична и напълно изключва буквално тълкувание, така че тук „като“ служи само за оприличаване – скакалците „имаха нагръдници като железни нагръдници… лицата им бяха като човешки лица“, и т.н.
Един детайл от описанието на апостола обаче е от изключително значение – на главите на скакалците „имаше нещо като венци, подобни на злато“ (Откр. 9:7). Тук става дума за венеца на победата, който във всички останали случаи в Откровението се отнася за Исус, небесните същества и вярващите (Откр. 2:10; 3:11; 4:4, 10; 12:1; 14:14). Изглежда, че Йоан само уподобява главите на скакалците на венци на победа, но това е поради факта, че един такъв венец не може да бъде сложен буквално на главата на един скакалец, както би могло да се направи с останалите фигури, които го носят. Това обаче не отнема от значението на един такъв венец. Единствено тук една демонична сила притежава венеца на победата, което означава, че в този случай тя е победителя. Скакалците от петата тръба са една побеждаваща демонична армия. Тя не просто не трябва да бъде подценявана. Тя е победителя – поне докато трае периода на петата тръба.
3) Тъмнина
Роякът от скакалци покрива цялото небе, с което прави слънцето да потъмнее и земята да се покрие от мрак (Откр. 9:2). При четвъртата тръба само една трета от слънцето бива поразена, така че само една трета от него не е в състояние да излъчва светлина (Откр. 8:12). При петата тръба цялото слънце бива закрито, което отразява още по-точно действието на деветата египетска язва (Изх. 10:21-23), на която по принцип стъпва четвъртата тръба. Явно петата тръба надминава четвъртата, което означава, че имаме влошаване на ситуацията. Това се потвърждава и от факта, че петата тръба е посочена като първото „горко“ (Откр. 8:13), което говори за една влошена ситуация спрямо предишните тръби. Тук се вижда развитието на процеса на падането на звездата от третата тръба, защото отново става дума за Сатана. Той прави нещата в третата тръба лоши чрез поразяването на водните източници, в четвъртата те стават още по-лоши чрез поразяването на светлинните източници, а при петата имаме допълнително влошаване, което отива много по-надалеч, защото този път цялото слънце бива покрито, от което трябва да следва падане на тъмнина над цялата земя, и освен това се появява и една демонична армия, която напада човечеството. Това е описание на божествения съд над „земните жители“ (Откр. 8:13), но вероятно става дума за една по-различна стратегия на Сатана от тази в третата и четвъртата тръби, които се отнасят за съда над отпадналото християнство през ранното и късното средновековие и ренесанса.
4) Скорпионови опашки на скакалците
При петата тръба дяволът прилага един по-различен подход, който изпълнява ролята на съд над тези, които отхвърлят благовестието. За какво точно става дума, можем да съдим по времето на случването на петата тръба. То трябва да е някъде след ренесанса и във времето на поставянето на Божия печат на челата на 144-те хиляди. Също така и описанието на действието на скакалците ни дава ориентир. Специален акцент се поставя на техните опашки – те са като опашките на скорпионите, с които те жилят (Откр. 9:5, 10). На практика тези насекоми от видението са нещо средно между скакалци и скорпиони, които също се използват в Новия завет като демонична фигура (Лука 10:17-20). (Тъй като по-голямата част от тези насекоми има вида на скакалци, за по-удобно ги наричаме само „скакалци“). С тези опашки скакалците „имаха сила да измъчват човеците в продължение на пет месеца“ (Откр. 9:10). Говорейки за фалшивите пророци, които мамят хората с фалшивите си учения, пророк Исая използва метафората на опашката (Исая 9:14, 15). В Откровението опашката на една централна антагонистична фигура нанася невероятни поражения:
„А опашката му, като завлече една трета част от небесните звезди, ги хвърли на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде детето ѝ, щом роди“ (Откр. 12:4).
Змеят завлича с опашката си една трета от звездите. Това са ангелите, които Луцифер успява да увлече след себе си в бунта си срещу Бога (ст. 9). Опашката на Сатана трябва да се отнася за убедителността и измамливостта, с която той подвел една трета от ангелите да го последват. С това значение би трябвало да приемем и жиленето на скакалците чрез скорпионовите им опашки. Става дума за едно демонично убеждаване, настояване, манипулиране, измамване и отклоняване от божествената истина, на което сякаш не може да се противостои. Светлината идваща от небето бива покрита и светът се изпълва с мрак по отношение на личността на Бога и вярата в Него последвано от демонично измамване и манипулиране.
5) Времетраене на измъчването
Скакалците имат власт над хората без Божия печат на челото и ги измъчват за период от „пет месеца“ (Откр. 9:5, 10). Пет месеца са равни на сто и петдесет дни. Единственото място в Библията, където можем да открием такъв период, е доклада за потопа (Бит. 7:24; 8:3). Явно когато е описвал разрушаващото действие на скакалците, апостол Йоан е мислел за потопа, който унищожил всички хора, които били извън ковчега на Ной, но Ной и семейството му били съхранени живи. При петата тръба никой, който няма Божия печат на челото, не е защитен от отровата на скакалците.
2. Значение на петата тръба.
След като се спряхме на фигурите и детайлите изграждащи петата тръба, можем да се опитаме да открием значението й.
Също като рояка от скакалци, който излиза от пропастта и постепенно изпълва въздуха, докато покрие цялото небе и с това покрие и слънцето, което пък води до постепенното покриване на земята с тъмнина, така постепенно и благовестието бива помрачено. Не че то липсва. Щом като петата тръба идва след периода на четвъртата (късното средновековие и ренесанса), значи вече има свободен достъп до евангелието, което се постигнало благодарение на протестантската реформация. Но когато благовестието бива отблъснато като източник на живот и светлина, идва тъмнина (Йоан 3:18-21), което дава власт на демоничните сили да мамят (2 Сол. 2:10-12).
Предвид осигуреното описание на тази силно символична картина лесно може да се предположи, че агонията, на която са подложени ужилените от скакалците и желанието им да умрат, не говорят за физическа, а за психологическа болка; че този съд е свързан с духовната сфера и причинява умствено мъчение и дискомфорт; че това е една философска и психологическа язва над отхвърлящите божествената истина. Когато обаче обърнем малко по-задълбочено внимание на задачата, която скакалците получават, виждаме, че на тях „им бе позволено не да убиват тези хора, а само да ги мъчат“ (Откр. 9:5). По времето на следващата, шеста тръба множества от хора биват „избити“ (ст. 15, 18), но това бива забранено на скакалците от петата тръба, които трябва само да „мъчат“ жертвите си. Това, което скакалците трябва да правят, бива противопоставено срещу това, което не трябва да правят и което ще бъде извършено при следващата тръба. Значи, за да бъде разбрана правилно, картината на мъчение на получаващите божествения съд в петата тръба трябва да бъде разглеждана като контрастираща картината на убиване на получаващите божествения съд в периода на следващата тръба. Изводът е, че за разбирането на естеството както на съда в петата, така и на съда шестата тръба, двата съда трябва да се съпоставят. Правим го в долната таблица:
Обикновено сравняването на два или повече елемента минава през открояване на приликите и разликите между тях. В случая с петата и шестата тръби повечето от детайлите им могат да бъдат определени както като прилики, така и като разлики. Причината е, че в шестата наблюдаваме едно развитие на описаното в петата.
В петата тръба демоничната армия е оприличена на коне (Откр. 9:7-9), а тази в шестата представлява коне, на които има ездачи (ст. 16, 17). Скакалците от петата тръба поразяват с опашките си (ст. 5, 10), а конете от шестата поразяват с устите си (ст. 17, 18), но също и с опашките си (ст. 19). По този начин те не само надминават скакалците, на които властта им е ограничена само до опашките им, но и последиците от действията им са по-драматични от тези на скакалците. Вместо болката и агонията, които биват причинени от скакалците (ст. 4-6, 10), сега триумфира смъртта (ст. 15, 18). По-голямата драматичност от действията на конете се вижда и от средствата, с които те убиват – огън, дим и жупел, които излизат от устите им (ст. 17, 18) и които са добре познати в Библията средства за нанасяне на съд над нечестивите (Бит. 19:24, 28; Лука 17:29; Пс. 11:6; Исая 34:9, 10; Езек. 38:22). В Откровението откриваме и трите в съда над получаващите белега на звяра (Откр. 14:10, 11). В петата тръба демоничната армия действа в рамките на определен период (Откр. 9:5, 10), докато тази в шестата започва да действа в точно определен момент (ст. 15).
Използваният език в петата тръба е този на египетските язви и отразява мотива „Изходът от Египет“, а този в шестата е на падането на Вавилон и е в хармония с мотива „Падането на Вавилон“ – двете теми, по които се случват централните четири видения в книгата (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение – I). Виждаме, че има едно развитие на бедствието на съда и макар този в петата да е наистина тежък, съдът в шестата е много по-тежък. По този начин съдът в шестата тръба надминава този в петата.
Значи символът на опашката се отнася за измамване и отклоняване от божествената истина. Скакалците от петата тръба използват само опашките си, с което причиняват мъчение, но е и смърт. Конниците от шестата тръба също нанасят поражения с опашките на конете си, но главното им оръжие са устите на конете, с които убиват. В нанасянето на съд и при двете тръби опашките, които са символ на измамване, играят роля, но съдът в шестата тръба е по-тежък от този в петата. Това ще рече, че мъчението причинявано от скакалците от петата тръба се отнася просто за една по-малка степен на измаменост в сравнение със съда в шестата тръба, където имаме една много по-тежка форма на измама. При петата тръба става дума за едно човечество измамено в резултат от обръщането гръб на евангелието, но нещата предстоят да станат дори по-лоши в следващата тръба. И макар в шестата тръба нещата да се влошават, това не значи че случващото се в петата трябва да бъде подценявано, защото тя описва една по-различна сатанинска стратегия от приложената в третата и четвъртата тръби. Тя не е свързана просто с изопачаването на благовестието. Става дума за цялостното му отхвърляне. Тук имаме промяна на парадигмата.
Парадигма е общоприет модел за обяснение на нещата в дадено време. Третата и четвъртата тръби се занимават с отстъпилата църква от ранното и късното средновековие, и ренесанса. В това време, пък и във времето преди това, светът и обществото били обяснявани с Бога, Неговата воля и Неговите действия. Тук разумът е подчинен на вярата. Това била парадигмата от онова време. При петата тръба имаме промяна на този модел на обяснение. Бог повече не е необходим, за да бъде обяснен живота. Парадигмата е променена. Това можем да видим в символиката на тази тръба, нейното описание и развитие. Сякаш тя се случва на три части – първо имаме отварянето на бездънната пропаст и издигането на дима от нея, след това димът изпълва цялото небе и покрива слънцето, с което земята потъмнява, и накрая имаме по-близкия план на скакалците, които жилят нямащите Божия печат на челата си и които изглежда са по-важните във видението и затова им се отделя най-много място.
В излизането на дима от пропастта можем да видим появата на рационализма (епохата на просвещението) в средата на XVII век. След религиозните войни в Европа между католици и протестанти се появява стремежа света да бъде обясняван повече чрез разума, а вярата да бъде оставена настрана. В началото (между средата на XVII век и началото на XVIII век) тези усилия имали в повечето случаи за цел просто да обяснят по-добре Бог и света, който Той е създал. Повечето от просветителите от онова време не виждали нужда да обърнат гръб на идеята за Бога. Човешката мисъл и науката не противоречали на вярата в Бога. Напротив, обяснявали я по-добре.
В закриването на небето и цялото слънце от дима и потъмняването на земята можем да видим промяната случваща се с рационализма. Той станал радикален и отхвърлил изцяло нуждата от религиозна вяра. Той дори се превърнал във враждебен спрямо религията. Човекът е достатъчен да обясни всичко с разума си и не е отговорен пред някой друг освен пред себе си, така че религията и вярата в Бога е едно вредно явление, което нанася щети на индивида и обществото. В средата на XVIII век вече имаме един много ясно оформен радикален рационализъм, който лишава църквата от нейния морален авторитет и предлага едно алтернативно обяснение на света и живота, което изцяло отхвърля благовестието и нуждата от божествен Спасител.
След описанието на дима покриващ цялото небе той сякаш идва по-близо до нас, за да видим, че това всъщност е огромен рояк от скакалци, които измъчват хората нямащи Божия печат на челата си. Това може да се случи, само след като Божият печат бъде въведен в света на Откровението и неговото приложение в света на християнството, което не се случва до средата на XIX век. Едва тогава се оформя ясната концепция, че Божият печат в Откровението е нещо повече от запечатването със Святия Дух, което е валидно за всеки новороден вярващ (Ефес. 1:13, 14; 4:30). То е свързано с разбиране на ролята на Божия закон в освещението на вярващите и поклонението на Бога и специално ролята на четвъртата заповед касаеща освещаването на съботата (прочетете статията Божият печат и белегът на звяра). Така че тук можем да видим придвижване в периода на петата тръба до средата на XIX век, когато става идентифицирането на Божия печат и започва запечатването с него. Той предпазва от отровата на скакалците, които описват етап идващ след епохата на радикалния рационализъм. В жилещите скакалци можем да разпознаем родения от рационализма секуларизъм, който изцяло отхвърля Бог от света и живота на човечеството и се стреми към едно хуманистично общество, в което човекът и неговите преценки и нужди са в центъра, така че той е отговорен само пред себе си, а вярата в Бога бива определена като суеверие и невежество.
Тъй като процесът на запечатването с Божия печат продължава и днес, тази част от петата тръба описва света, в който ние живеем. Обществото ни (поне това в западния свят) е изцяло секуларизирано. Но животът далеч от Бога, който то пропагандира, носи със себе си опасност от всякакви измами, защото божественият стандарт за разпознаването на доброто и злото, на истината и измамата, е вече отхвърлен. Така цялото общество бива отровено от измама и става податливо на измама. Единствено Божият печат може да предпази от тази отрова. Не просто принадлежността към някаква църква и някаква изповед на вяра. Нашествието на скакалците от петата тръба стъпва на описанието на пророк Йоил на скакалци опустошаващи земята като съд над неверния Юда (Йоил 2:2-10). Отровата на секуларизма може да засегне и изповядващите се за последователи на Христос. Скакалците от петия печат са побеждаващи. На тях не може да се противостои с какви да е средства. Единственото решение е в наличието на Божия печат на челото. Не случайно имащите го са описани като зелена трева и зелени дървета (Откр. 9:4), което означава, че са напоявани от вода (срв. Пс. 1:1-3). Това са хора осъзнали изключителната важност в поклонението им Бог да бъде разбиран като Творец и Спасител и да обясняват живота чрез Неговото откровение, а не чрез парадигмата на секуларизма. Това е постижимо чрез специално внимание и отношение към видимата страна на Божия печат – ежеседмичното освещаване на седмия ден събота. Имащите Божия печат на челата си биват предпазени от лъжите на секуларизма, а нямащите го са предразположени да бъдат измамени от парадигмата на един безбожен свят.
Чрез божествения съд описан в петата тръба разбираме ключовата роля, която църквата е имала по отношение на човечеството през средновековието. Именно нейното отстъпление довело до случващото се в третата и четвъртата тръби, но не спряло дотам. То се простряло и до петата, защото прокарало пътя на рационализма и секуларизма, и допринесло индиректно за победата им. Отстъплението от благовестието описани чрез третата и четвъртата тръби били толкова разрушителни за истината, че появата и възходът на секуларизма станали неизбежни. Затова в петата тръба се описват рационализма и триумфа на секуларизма, които идват в резултат на отстъпилото средновековно християнство.
Нещо повече. Съдът в петата тръба не е само продукт на случващото се в предните две тръби. Той бива наложен на света като директния отговор, който небето дава на молбата на мъчениците от петия печат, които искат възмездие над „живеещите по земята“ (Откр. 6:9, 10). Имайки предвид времето на случването им можем да установим, че Бог вече е бил готов с отговора, когато мъчениците отправят молбата си. Стихването на религиозните гонения от средата на XVIII век е подходящото време за изпълнението на тази част от петия печат, но петата тръба започва да се случва от средата на XVII век с появата на рационализма, така че към средата на XVIII век, когато мъчениците пледират за справедливост, петата тръба е вече в момента на затъмняването на небето и слънцето и потъмняването на земята, които отразяват точно радикалния рационализъм от онова време. Когато мъчениците се обърнали към Господа с очакване Той да направи нещо предвид положението им, Той вече бил задвижил съдба над „живеещите по земята“.
Когато говорим за секуларизма като изпълнение на жиленето на скакалците, трябва да имаме предвид, че той не се появява веднага в своя завършен вид. Това, което е днес, не е точно същото, което е било във времето, когато започва поставянето на Божия печат на 144-те хиляди в средата на XIX век. Но основата е същата – изхвърляне на Бог от живота на хората и обществото и поставянето на човека в центъра. И тенденцията е същата – секуларизмът се придвижва непрекъснато напред победоносно и триумфът му е неизбежен. Преминаването от ранен рационализъм (средата XVII век) към радикален рационализъм (средата на XVIII век) към секуларизма от XIX век до етапа, в който секуларизмът се намира днес, е един процес, който предвид случилото се в третата и четвъртата тръби, не може да бъде спрян и води до триумф на секуларизма. Всъщност може би най-ярката му характеристика според петата тръба е, че той неизбежно триумфира над религиозната идея, защото пътят за това е прокаран и това няма да се промени, докато не дойде шестата тръба и парадигмата не се промени отново. Ако имаме предвид ранния рационализъм, става дума за вече около 400 години, в които рационализмът и секуларизмът оформят тенденциите в мисленето и функционирането на обществото. С всяка изминала година секуларизмът притиска религията все по-тясно в ъгъла. Секуларизмът е победителят. Поне засега.
3. Повдигнати въпроси от петата тръба.
Но картината на петата тръба провокира няколко въпроса. Очевидно запечатаните с Божия печат са като зелени растения напоявани от живителната вода на истината. Божият печат ги предпазва от отровата на секуларизма, но това ли е всичко, което народът на Бога трябва да прави? Секуларизмът представлява Божия съд над отхвърлящите истината, което означава, че вестта на църквата бива отхвърлена. Щом като вестта й не бива приета, това не означава ли, че църквата трябва да спре с евангелизационните си усилия, да се наслаждава на защитата осигурена от Божия печат и просто да наблюдава, как светът се разпада под измамата на секуларизма? Дали църквата трябва да стои пасивно, докато секуларизмът марширува победоносно и нанася щети на света и християнството? Самата тръба не отговаря на тези въпроси. Това се случва в интерлюдията на видението, която е дадена специално с тази цел. Разглеждаме я обстойно в статиите Седемте тръби от Откровението – V и Седемте тръби от Откровението – VI.
Това представлява божествения съд описан в петата тръба. С приключването й бива прогласено:
„Едното ‘горко’ мина; но, ето, още две ‘горко’ идват след това“ (Откр. 9:12).
Божият съд над „земните жители“ наистина продължава. Колкото и тежък, специален и ужасяващ да е съдът в петата тръба, нещата няма да спрат с нея. Всъщност тя е само прелюдия на останалите две, които разглеждаме в статията Седемте тръби от Откровението – IV.
Петата тръба засяга времето от средата на XVII век и включва нашето настояще, и описва божествения съд над секуларния свят, в който живеем. Тя съдържа милост и дава възможност за покаяние.