Видението за седемте печата от Откровението (Откр. 4:1-8:1) е едно изключително интересно видение, което обаче е трудно за разтълкуване. В статията Седемте печата от Откровението – I разглеждаме въведението на серията и отварянето на първите четири печата. Чрез взимането от Христос на една запечатана книга въведението представя възцаряването Му като управител на Вселената заедно с Отец, което се случило след възнесението Му на небето през 31 г.сл.Хр. Следва отварянето на печатите на книгата, което води до случването на определени събития на земята. Връзката между въведението и отварянето на печатите е много тясна. Без правилно разбиране на описаното във въведението е невъзможно правилно разбиране на отварянето на печатите.
Първите четири печата формират една група и касаят Божия народ и верността му към благовестието. Проповядването на евангелието винаги води до конфликт, поради което проповядващите ги биват преследвани. Дори самата църква може да му обърне гръб, което води до негативни за нея последици. Следващите три печата образуват друга група, които се занимават с отдаването на възмездие върху тези, които преследват верните на Христос и отхвърлят благовестието. Тук ще разгледаме отварянето на петия, шестия и седмия печати и ще се опитаме да разберем значението им.
1. Отварянето на петия печат.
Ето как е описано отварянето на петия печат:
„А когато отвори петия печат, видях под олтара душите на онези, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха. И те викаха с висок глас: Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и да въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв? И на всеки от тях бе дадена по една бяла дреха; и им бе казано да си почиват още малко време, докато се допълни броят и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях“ (Откр. 6:9-11).
Също както при предните четири печата и тук имаме една символична картина. Само така можем да си обясним обличането на душите в бели дрехи. Това не би било възможно, ако се описваше нещо реално. Тази символична картина включва жертвеника намиращ се в двора на светилището на Израил (Изх. 27:1-8). Във времето на функционирането му кръвта на някои жертви била изливана в подножието му (Лев. 4:7), а според библейското разбиране животът е в кръвта и тя принадлежи на Бога (Лев. 17:11-14). По този начин ни се казва, че някои от последователите на Исус са били умъртвени заради „Божието слово и за свидетелството, което опазиха“, сякаш са жертви предлагани на Бога. Това е много ясно посочено и във втория печат, но както разбираме от статията Седемте печата от Откровението – I, във времето на всеки от първите четири печата има верни на Бога, които заплащат за верността си с кръвта си.
Мъчениците за Христос призовават Бога към възмездяване за кръвта им и оправдаване на името им. Възмездието трябва да бъде отдадено на „живеещите по земята“ (Откр. 6:10). Това са обитателите на всеки от квадратите, които са под властта на някой от конниците. Във всяка територия на конник (във всеки период на действието му) има мъченици, за смъртта на които са отговорни „живеещите по земята“. В книгата Откровение с този израз (или със сходните му „земните жители“ и „жителите на земята“) се представят хората, които са враждебно настроени към благовестието и подлагат верните на Бога на жестоко гонение (Откр. 8:13; 11:10; 13:8, 14; 17:2). На мъчениците им се казва, че предстои още верни на Спасителя да загубят живота си и може да се допусне, че причината за това отново ще са „живеещите по земята“. Затова пледиращите пред Бога са призовани да си почиват още малко време.
Петият печат предполага, че е минал определен период от време от приключването на описаното в четвъртия. В този печат се подчертават резултатите от случващото се чрез четирите конника. В статията 144-те хиляди от Откровението – I разглеждаме контекста, в който се появява специалната група на 144-те хиляди. И той включва петия и шестия печати от серията за печатите. Там установяваме за петия печат, че молбата на мъчениците за възмездие за тяхната кръв и реабилитиране на името им отразява време, в което гоненията като цяло са били престанали и като че ли настоящата по-толерантна религиозна обстановка обещава край на мъченичеството за Христос и затова е време тези, които вече са били умъртвени, да бъдат реабилитирани и възмездени. Тъй като периодът на протестантската реформация бива прескочен в това видение и петият печат предполага, че е минало време от дейността на четвъртия конник, в молбата на мъчениците можем да видим времето след средата на XVIII век, когато религиозните гонения са били престанали като цяло. Обличането на мъчениците в бели дрехи се отнася за тяхното оправдание пред небето. За земните власти тези хора са били престъпници, но пред небето те са оправдани. Затова тук имаме картината на един небесен съд. Този съд може да е само Изследователния съд, който започва през 1844 г. (прочетете статията Начало на Изследователния съд) и тъй като на мъчениците им се казва, че предстои да има още мъченици в бъдещето, а Изследователният съд е този, който ги оправдава, петият печат трябва да продължи до края на този съд. Ние живеем във времето на петия печат. Случващото се в този печат повдига няколко въпроса, но тук ще отбележим само нуждата да се отговори на мъчениците за времето, в което ще бъдат възмездени и оправдани и ролята на идващите след тях мъченици.
Едно разпространено тълкувание на петия печат вижда в обличането на душите под олтара протестантската реформация, но това не е съвсем коректно приложение. В статията Седемте църкви от Откровението посочваме, че приложението на вестта към църквата в Тиатир като период (четвърти по ред) от християнската история обхваща времето на късното средновековие и протестантската реформация (XI-XVI век). Но нещата с четвъртия печат стоят по-различно. И тук времето на четвъртия печат започва през XI век, но описва само падението на средновековната църква (периодът приключва в началото на XVI век). Картината завършва с надежда за реформиране на църквата, но не се посочва изпълнението на тази надежда. Протестантската реформация бива пропусната. Причината за това вероятно е, че тя не осъществява надеждата съдържаща се в четвъртия печат. Целта на реформаторите била да реформират средновековната църква – Католическата църква. Това е и предназначението на бедствията стоварени върху нея според символиката на четвъртия печат. Тази реформация обаче бива отхвърлена от църквата и дори й се оказва ужасна съпротива. Това кара реформаторите да се отделят от католицизма и да създадат алтернативно движение – протестантизмът. Да, чистото евангелие е изкарано отново на светлина и е достъпно за хората, но не в резултат на реформирането на църквата, а по причина на появата на реформаторско движение, което се откъсва от църквата. Това ще рече, че надеждата намираща се в четвъртия печат, че докараното върху църквата бедствие ще я пробуди и доведе до покаяние, не се осъществява. Благовестието отново е достъпно за света, но не и посредством църквата визирана в четвъртия печат. И точно затова протестантската реформация трябва да бъде прескочена в това видение. Минава време от края на четвъртия печат и биваме отнесени в период, който се занимава с последиците от първите четири печата. Съпротивата срещу благовестието довела до умъртвяването на множество негови верни свидетели. Сега те „искат“ имената им да бъдат оправдани и да бъде възмездено за кръвта им. По-спокойното и толерантно време на средата на XVIII век е по-удачно за посочване на началото на петия печат, а краят му е края на Изследователния съд, който е в бъдещето от наша гледна точка.
2. Отварянето на шестия печат.
Отварянето на шестия печат е описано по следния начин:
„И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус; слънцето почерня като вретище от козина и цялата луна стана като кръв; небесните звезди паднаха на земята, както смокиново дърво, разклащано от силен вятър, хвърля неузрелите си смокини; небето бе отместено като свитък, когато се навива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си. И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца! Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ (Откр. 6:12-17).
Тук биват описани впечатляващи и опустошителни природни катаклизми, които причиняват ужасен страх на всички земни жители. Тези явления трябва да се разбират буквално, защото в описанието им имаме нещо буквално, което бива сравнено с нещо символично – слънцето почернява „като“ вретище от козина и т.н. Затова тук слънцето, луната и звездите трябва да се разбират буквално. Тъй като този печат идва след петия, краят на който е края на Изследователния съд, описаното в шестия печат трябва да е края на всичко. Голямото земетресение е много сходно по описание със земетресението случващо се по време на седмата язва, така че тук трябва да имаме описание на седмата язва. Всъщност може би е най-разумно да приемем, че тук са включени всички язви, които биват изляти на земята след приключването на Изследователния съд (прочетете статията Седемте последни язви). Кулминацията е във Второто пришествие, което предизвиква неописуем страх у земните жители, защото осъзнават, че края им идва. И изглежда, че това са всички земни жители, защо са представени в седем групи хора и сякаш при завръщането Си Христос не заварва никой друг освен враговете Си, които биват унищожени при явлението Му. Така мъчениците от петия печат получават отговор на молбата си и причинителите на смъртта на верните на Спасителя биват наказани, така че видението може да се придвижи напред. Това помага да се отговори на въпросителните и около мъчениците, които ще се появяват в бъдещето спрямо времето, в което мъчениците от петия печат пледират пред Бога. Сякаш всички верни на Исус са станали мъченици и при шестия печат убийците им, единствените останали живи при Пришествието, получават заслуженото си. Но враговете на Христос питат при завръщането Му, дали е възможно някой да устои в деня на гнева Му. И точно на този въпрос, както и на други неотговорени до момента, се отговаря в интерлюдията, която следва веднага след шестия печат (Откр. 7 гл.). Някои от предишните печати съдържат проклятията на завета, а този представя Господния ден, в който Исус въздава съд. Заветните проклятия не са изпълнили предназначението си да възвърнат църквата от отстъплението й. Уроците на миналото не са научени и верните на Христос от последното време също биват репресирани и умъртвени като тези от миналите векове. Време е да се осъществи съд над отстъпниците.
Представянето на унищожените от Второто пришествие като седем групи хора може би преследва и друга цел. При третия и четвъртия печат виждаме актвиране на заветните клетви поради неверността на средновековната църква към благовестието. По това време и светиите биват преследвани, но като че ли заветните клетви са свързани повече с неверността на църквата към истината. Шестият печат е първото място във видението, в което се описва съвсем ясно съд над преследващите Божия народ. Сякаш тези седем групи са една представителна група на всички потисници на Божия народ. Това е също като при заявлението на Христос към книжниците и фарисеите. В своето противопоставяне на истината и преследване на тези, които им я носят (Матей 23:34), книжниците и фарисеите ще получат наказание, което се е акумулирало от времето на Авел до това на Захария, Варахиевия син (ст. 35). В крайна сметка самите те свидетелстват, че са синове на предишни потисници на верните на Бога (ст. 29-31) и трябва да допълнят „мярката на бащината си вина“ (ст. 32), защото не са научили уроците на историята и повтарят грешката на бащите си. Седемте групи от хора, които трябва да посрещнат страшната си съдба при завръщането на Исус, приличат на едно поколение от потисници на Божия народ, което поема върху себе си вината на всички, които са преследвали светиите, защото са отказали да се поучат от миналото. С това се дава уверение, че в последния съд всички гонители на светиите от всички времена ще бъдат наказани. Никой няма да избегне.
Дали обаче този окончателен съд над потисниците е достатъчен? Едва при Пришествието ли се активира божествения съд? Нищо ли не прави Бог по въпроса до идването на края? Не, шестият печат не изчерпва концепцията за съда и за Божиите действия спрямо потисниците на народа Му. Завръщането на Христос осигурява окончателния съд, от който не може да се избегне, но и преди това има божествен съд и той тече непрекъснато над тези, които отхвърлят благовестието и преследват проповядващите го. В него обаче има милост и целта му е да доведе хората до покаяние. И все пак това е съд и точно с този съд се занимава видението за седемте тръби, което разглеждаме в статиите Седемте тръби от Откровението – I и Седемте тръби от Откровението – II. От това видение научаваме, че Бог има много по-обстоен отговор на молбата на мъчениците от петия печат за възмездие и съд, и случващото се в шестия печат не изчерпва Неговите съдби над човечеството.
Най-разпространеното тълкувание на шестия печат вижда в природните и космичните явления в него Лисабонското земетресение от 01.11.1755 г., Тъмния ден от 19.05.1780 г. и Големия метеоритен дъжд от 13.11.1833 г. Проблемът е, че това поставя началото на този печат в средата на XVIII, което го прави почти изцяло съвпадащ с периода на петия печат. Някакво припокриване в границите на периодите представени в печатите е напълно приемливо, но почти пълното припокриване излиза извън идеята на такива ясно откроени сегменти като печатите, които биват отваряни един след друг. По-разумно е да се вижда в шестия печат времето на изливането на седемте последни язви със специален акцент върху седмата язва. В него имаме космични знамения, които се случват едновременно със случването на Второто пришествие, точно както ни е представена идеята за тези знамения при Господния ден в Стария завет, а не отдалечени на столетия от него по време.
3. Интерлюдията на видението за седемте печата.
Възникналите въпроси от отварянето на печатите изискват отговор и затова след шестия печат се дава една интерлюдия, която е представена в Откр. 7 гл. В нея биват описани хората, които ще могат да устоят в деня на гнева на Агнеца. Не всички верни на Христос ще бъдат избити в края. Ще има оцелели и това са 144 000 духовни израилтяни, които биват запечатани с Божия печат поставен на челата им (Откр. 7:1-8). След това се представя едно неизброимо множество от хора от всички народи, които са пред Божия престол (ст. 9-17). В статиите 144-те хиляди от Откровението – II и 144-те хиляди от Откровението – III разглеждаме цялата интерлюдия. 144-те хиляди и неизброимото множество са символично представяне на църквата на последното време. Печатът, с който всички принадлежащи към тази църква са запечатани, е средството, чрез което може да се устои в деня на гнева на Агнеца (прочетете статията Божият печат и белегът на звяра).
4. Отварянето на седмия печат.
Така е описано отварянето на последния, седмия печат:
„И когато отвори седмия печат, настана мълчание на небето за около половин час“ (Откр. 8:1).
Тук имаме един много интересен текст, защото е съвсем малък, но е възможно в него да са събрани няколко теми идващи от други текстове на Писанието, както и от неканонични еврейски книги, което затруднява точното му интерпретиране. Има различни обяснения на мълчанието, което настъпва при отварянето на седмия печат и може би повечето от тях отразяват някаква истина. Важно е да помним, че седмият печат е в една група с петия и шестия и е логично да следва тяхната тематика, а именно Божият съд и възмездието върху преследващите Божия народ. Също така трябва да имаме предвид, че седмият печат се случва след шестия, който описва Второто пришествие. Явно седмият печат трябва да представя нещо настъпващо след завръщането на Христос.
Във вестите на няколко старозаветни пророка има призив към земята да млъкне пред съдбите идващи от Бог в Неговия храм (Авак. 2:20; Соф. 1:7; Зах. 2:13). Той се приготвя да напусне обиталището Си и да посети земята, което ще доведе нечестивите до страх и отчаяние. При тези текстове темата за тишината е свързана с предстоящото изливане на Божиите съдби, което се вписва много точно в тематиката на предните два печата. Отварянето на седмия печат трябва да има отношение към извършването на Божия съд над бунтовниците, греха и злото.
Според някои тишината на небето случваща се при отварянето на седмия печат може би отразява една фигуративна тишина настъпваща след Второто пришествие и разрушението, което то извършва – нещо като затишие след буря. Но тишината може да е и един момент на спокойствие преди осъществяването на крайния съд над бунтовното човечество, на който последните седем язви случили се в шестия печат са едно предвкусване. Допустимо е, както някои предлагат, тишината да представлява описание на небето, когато Господ напусне святото Си обиталище, за да извърши справедливия Си съд над живеещите на земята. Също така е възможно тук отговорът да е в една еврейската традиция, както други смятат. Според нея е имало тишина преди сътворението на земята, но ще има тишина и преди пресътворяването на земята, така че тишината идваща след отварянето на седмия печат може да се отнася за милениума или за период след него, в който Господ ще извърши съд над греха и грешниците и ще създаде един нов свят. Много е вероятно всяко от предложените обяснения да представя някакъв аспект на описаната тишина на небето, защото те всички се вписват в тематиката на петия и шестия печати.
5. Обзор на последните три печата.
Първите четири печата формират една група занимаваща се с Божия народ и последиците върху него в зависимост от отношението му към благовестието. Последните три печата формират друга група и описват ситуацията на Божия народ намиращ се във враждебна среда и Божия съд над репресиращите го. Те се занимават с последиците от случващото се в първите четири печата. Между времето на двете групи има период от време, в който се осъществява протестантската реформация, но това събитие не бива засегнато или описано от отварянето на печатите.
С отварянето на последния печат се поражда очакването за разгъването на свитъка, но това не става, докато първо не се представи една друга фаза на видението за печатите – това е видението за седемте тръби, което разглеждаме в статиите Седемте тръби от Откровението – I, Седемте тръби от Откровението – II, Седемте тръби от Откровението – III и Седемте тръби от Откровението – IV.
6. Графика.
Да представим историческото приложение на случващото се във видението за седемте печата с една графика:
Графиката на серията за седемте печата прави още по-ясно това, което може да бъде установено в самия неин анализ, а именно, че между периодите на някои печати минава определено време. Видението за седемте църкви отразява развитието на историята на християнската църква като периоди идващи един след друг без празни пространства между тях (прочетете статията Седемте църкви от Откровението). По този начин то отразява много точно логиката на развитие на периодите от книгата Даниил, при които също няма интервали, а всички етапи идват един след друг и образуват една непрекъсваема хронологическа линия (прочетете статията Тълкуване на книгата Даниил – II). Така видението за седемте църкви служи за нещо като преход между книгата Даниил и книгата Откровение по отношение на стила на сериите. Но в следващите видения Йоан не се чувства длъжен да разполага сегменти, които се случват непосредствено един след друг. Следващите му видения са доминирани от определени теми и там той си позволява да опише само тези периоди от християнската история, които се вписват в темата на видението. Затова можем да установим, че в серията за седемте печата има интервал от време между четвъртия и петия печати, а е възможно да има такъв и между шестия и седмия. Но всичко това се случва в развитието на периода на християнската църква започващ с времето на Йоан и приключващ с края на всичко, така че интегритетът на историческия метод бива запазен.
Последните три печата от видението за седемте печата от Откровението представят църквата във враждебна среда, както и съдът над репресиращите я. Преследването на верните на Христос стига до застрашителни размери в самия край, но Исус се завръща, за да ги спаси и да отдаде възмездие на враговете им. След това земята може да бъде пресътворена.