Видението за седемте печата от Откровението (Откр. 4:1-8:1) е едно изключително интересно видение, което не го прави лесно за разтълкуване. Тъкмо обратното. Това обаче не трябва да ни обезкуражава.
В статията Седемте печата от Откровението – I разглеждаме мястото на видението в книгата и въведението на серията, а в статията Седемте печата от Откровението – II обръщаме внимание на отварянето на първите четири печата. Чрез взимането от Христос на една запечатана книга въведението представя възцаряването Му като управител на Вселената заедно с Отец, което се случило след възнесението Му на небето през 31 г.сл.Хр. Следва отварянето на печатите на книгата, което води до случването на определени събития на земята. Връзката между въведителната сцена и отварянето на печатите е много тясна. Без правилно разбиране на описаното във въведението е невъзможно правилно разбиране на отварянето на печатите.
Първите четири печата формират една група и касаят Божия народ и верността му към благовестието и завета му с небето. Проповядването на евангелието винаги води до конфликт, поради което проповядващите го биват преследвани. Дори самата църква може да му обърне гръб, което води до негативни за нея последици.
Следващите три печата образуват друга група, които се занимават с отдаването на възмездие върху тези, които преследват верните на Христос и отхвърлят благовестието. Тук ще разгледаме отварянето на петия, шестия и седмия печати и ще се опитаме да разберем значението им.
Какво представляват последните три печата от видението за седемте печата? Какво е тяхното значение?
1. Отварянето на петия печат.
Ето как е описано отварянето на петия печат:
„А когато отвори петия печат, видях под олтара душите на онези, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха. И те викаха с висок глас: Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и да въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв? И на всеки от тях бе дадена по една бяла дреха; и им бе казано да си почиват още малко време, докато се допълни броят и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях“ (Откр. 6:9-11).
С отварянето на петия печат вниманието на Йоан бива насочено към жертвеника разположен в двора на светилището и по-специално – към неговото подножие. Там са душите на една специална група хора умъртвени заради лоялността им към Бога. Те пледират за възмездие за пролятата им кръв. В отговор те получават по една бяла дреха и биват насърчени да си почиват още малко, докато и други мъченици не бъдат умъртвени заради верността им към небето.
1) Ползвани алюзии
Дори и при този печат, макар и да изглежда много различен от първите четири и участващите в тях конници, може да се усети фона, който виденията на пророк Захария формират за серията с печатите. В контекста на първото му видение, което включва различни по цветове коне (Зах. 1:8-11), бива зададен въпроса „докога“ (ст. 12). Пледирането тук е свързано с народите, които Господ използвал, за да накаже неверния Юда в активиране на заветните клетви. Тези народи обаче прескочили определените им граници и нанасяли на Божия народ по-голямо страдание, отколкото трябвало, така че се наложило Бог да се намеси (ст. 14-21).
Мислейки за тази история и как да я приложи апостолът отново проявява творчество. Сега молбата за възмездие е за хора, чиято кръв била пролята поради верността им към Христос, а не защото били непокорни и трябвало да бъдат дисциплинирани и доведени до покаяние. Това ще рече, че дори тук може да се установи връзка с темата за завета, и по-специално, какво трябва църквата да очаква при проява на вярност към него – преследвания (2 Тим. 3:12). И въпреки, че тази фундаментална разлика със завета с Израил не е неразбираема, страданието причинено поради вярност към Бога има потенциала да предизвика въпроси. Точно една такава криза свързана със завета изисква появяването на апокалиптична книга като Откровението, вестта на която е, че Господ е непрекъснато с народа Си, ако и не винаги да изглежда така (прочетете статията Книгата Откровение). В случая Йоан взема въпросната история от книгата на пророк Захария и я адаптира за своята книга отнасяйки я към верни християни. За целта, която преследвал с вестта си, апостолът дори излязъл извън границите на канонизирания текст и се позовал и на добре позната еврейска традиция (1 Енох 47:4; 4 Ездра 4:35, 36; 2 Варух 23:4, 5а).
Няма съмнение, че също както при предните четири печата и тук имаме една символична картина. Само така можем да си обясним обличането на душите в бели дрехи. Това не би било възможно, ако се описваше нещо реално. Както вече посочихме, тази символична картина включва жертвеника намиращ се в двора на светилището на Израил (Изх. 27:1-8). Във времето на функционирането му кръвта на някои жертви била изливана в подножието му (Лев. 4:7), а според библейското разбиране животът е в кръвта и тя принадлежи на Бога (Лев. 17:11-14). По този начин ни се казва, че някои от последователите на Исус били умъртвени заради „Божието слово и за свидетелството, което опазиха“, сякаш са жертви предлагани на Бога. Това е много ясно посочено и във втория печат, но както разбираме от статията Седемте печата от Откровението – II, във времето на всеки от първите четири печата има верни на Бога, които заплащат за своята вярност с кръвта си.
2) Мъчениците от миналото
В петия печат чрез символичен език са представени Христовите мъченици от изминалите векове. Ще ги наречем „мъчениците от миналото“. Изразът „и на всеки от тях бе дадена по една бяла дреха“ говори за оправдание случващо се в съда, което означава, че Изследователният съд е започнал (прочетете статията Начало на Изследователния съд), и за разлика от светските съдилища, които осъждали визираните хора на мъчения и смърт като престъпници, на този съд техните имена биват изчистени и те получават оправдателна присъда. Този съд ги определя да бъдат част от първото възкресение, което ще се случи при Второто пришествие на Христос (Откр. 20:4-6).
3) Мъчениците от бъдещето
Мъчениците от миналото задават въпроса: „Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и да въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?“ Те очакват справедливост и имат пълното право да я очакват, защото в земния си живот са били лишени от нея. Но въпреки че въпросът е много важен, те не получават веднага отговор. Само им се казва, че след тях ще има и други като тях, които ще бъдат убити. Затова те трябва да „почиват още малко време, докато се допълни броят и на съслужителите им и братята им“ (Откр. 6:11). Други преводи на този стих не включват думата „броят“, която наистина липсва в оригинала и предполагат, че не определен брой мъченици трябва да се „допълни“, а самите „съслужители“ и „братя“ на мъчениците. Използваната тук гръцка дума за „допълни“ е „плероо“, която означава „да направя пълен“, „да изпълня“, „да завърша“. Тези хора трябва да бъдат „завършени“ като последователи на Христос и Негови свидетели. Те не само са наречени „съслужители“ и „братя“ на мъчениците, но за тях се казва и че ще бъдат „убити като тях“, което със сигурност означава, че тук се говори за група мъченици. Тези мъченици трябва да бъдат „завършени“. Дали това означава, че завършеността им ще се осъществи само чрез мъченичеството им за Исус? Или може би има и някакъв друг начин за това?
Тъй като Изследователният съд, който се провежда в рамките на петия печат, е съдът, който осигурява крайното оправдание на мъчениците, мъчениците от бъдещето (ще ги наречем „мъчениците от бъдещето“, за да ги откроим от предшествениците им от изминалите векове) трябва да бъдат „завършени“, докато този съд все още действа. Това трябва да са мъчениците от последното време, които ще изгубят живота си в кулминационния конфликт между доброто и злото представен в Откр. 13 гл. В описанието на първото възкресение Откровението представя двете групи мъченици от петия печат заедно:
„И видях престоли; и на тези, които бяха насядали на тях, беше дадено да съдят; видях и душите на онези, които бяха обезглавени поради свидетелството си на Исус и поради Божието слово, и на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христос хиляда години. Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт няма да има сила; а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години“ (Откр. 20:4-6).
Тук отново имаме „душите на онези, които бяха обезглавени поради свидетелството си на Исус и поради Божието слово“, което ни напомня за мъчениците от миналото от петия печат (Откр. 6:9). Но те не са сами. С тях са и „онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му и не приеха белега на челото си и на ръката си“. Използваният език говори за последната криза предизвиквана от звяра и от образа му (Откр. 13 гл.), което означава, че визираните хора са верните на Христос, които ще преминат през последния и най-голям конфликт в човешката история. Именно това са мъчениците от бъдещето, за които петият печат говори и които очаква да бъдат „завършени“ и оправдани в Изследователния съд. Смъртта на мъчениците от миналото е причинена поради свидетелството им за Исус и поради Божието слово, а на мъчениците от бъдещето ще бъде поради отказа им да се поклонят на звяра и образа му. Така петият печат завършва с въвеждането на една специална група от мъченици. Макар и само споменати в петия печат, те принадлежат към него, защото съдът, който ще осигури крайното им оправдание, протича в рамките на този печат. Този съд гарантира участието им в първото възкресение.
4) Получателите на възмездието
Мъчениците за Христос призовават Бога към възмездяване за кръвта им и оправдаване на името им. И друг път Писанието е представяло нуждата слугите на Всевишния, които биват умъртвени заради верността си към Него, да бъдат възмездени (Пс. 79:5, 10). И то не скрива факта, че Господ е готов да възмезди за кръвта им (Втор. 32:43; 4 Царе 9:7). Но според мъчениците от петия печат възмездието трябва да бъде отдадено на „живеещите по земята“ (Откр. 6:10). В книгата Откровение с този израз (или със сходните му „земните жители“, „жителите на земята“ и др.) се представят хората, които са враждебно настроени към благовестието и подлагат верните на Бога на гонение (прочетете статията Означения за хора използвани в книгата Откровение). В контекста на видението за седемте печата това са обитателите на всеки от квадратите, които са под властта на някой от конниците от първите четири печата (прочетете статията Седемте печата от Откровението – II). Във всяка територия на конник (във всеки период на действието му) има мъченици, за смъртта на които са отговорни „живеещите по земята“. На мъчениците им се казва, че предстои още верни на Спасителя да загубят живота си и може да се допусне, че причината за това отново ще са „живеещите по земята“. Затова пледиращите пред Бога са призовани да си почиват още малко време.
5) Периодът на петия печат
Въпросът: „Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и да въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?“, който е израз на желанието за възмездие за смъртта на мъчениците, сякаш касае момент от времето, в който всички мъченици, които е трябвало да загубят живота си за истината, вече са го направили. Изглежда сега има някакво спокойствие и е вече ред мъчениците да бъдат възмездени. Те отправят този въпрос със „висок глас“, което подчертава насъщната важност на изразената нужда. Това са всички мъченици, други няма да има и сега трябва да им се отдаде възмездие. Въпросът бива последван от обличането на всеки от тези мъченици с бели дрехи, което говори за оправданието, което се извършва по време на Изследователния съд.
Всичко това ни помага да установим, къде във времето стои този печат. Той трябва да започне след края на предния печат, в средата на XVIII век, когато религиозните гонения в резултат на протестантската реформация вече са били като цяло престанали и се е била оформила една по-толерантна религиозна обстановка. Изследователният съд пък започнал през 1844 г. (прочетете статията Начало на Изследователния съд), което означава, че в рамките на около столетие е съществувало това силно очакване за възмездие на мъчениците. Именно в този период се случва смъртоносното раняване на Римо-католическата църква (1798 г.), което със сигурност е било възприемано от някои като възмездие за пролятата от нея кръв. Заветното проклятие на пленяването на неверния народ (Лев. 26:31-33; Втор. 28:63-68) се изпълнило (Откр. 13:10а) и църквата била смъртоносно ранена. В крайна сметка „ако някой убива с меч, и той трябва да бъде убит с меч“ (ст. 10б). Протестантската реформация забавила този божествен съд над средновековната църква, но нежеланието на църквата да се поучи от грешките си и да се върне към чистото благовестие довели до активирането и на най-тежкото проклятие на завета.
Мъчениците от миналото пледират към небето за възмездие, но всъщност Божият гняв все още не можел да бъде излят. Те не знаели, че предстояло още техни „съслужители“ и „братя“, т.е. още мъченици, да загубят живота си. Това очевидно трябва да се случи, докато Изследователният съд трае, защото именно той се занимава с оправданието на мъчениците. Сякаш толерантната религиозна обстановка ще се промени и отново ще има мъченици. Така че краят на петия печат трябва да бъде края на Изследователния съд, което пък определя края на благодатното време за човечеството. Това означава, че краят на петия печат е все още в бъдещето за нас; ние живеем в петия печат.
6) Повдигнати въпроси от петия печат
Петият печат ни занимава с верните на Христос, които изгубват живота си за Него – както с мъчениците от миналото, така и с тези, които ще станат мъченици в бъдещето. Но той ни оставя с нуждата от някакво по-подробно описание на мъчениците от бъдещето. „Кои са тези мъченици от бъдещето? Какво точно представляват те? Само тяхното мъченичество ли ги прави ‘завършени’ или има и нещо друго?“ са въпросите относно мъчениците от бъдещето, които петият печат поставя. Но това не са единствените въпроси тук. Другият е „зададен“ от мъчениците от миналото: „Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и да въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?“ И на този въпрос също не се дава отговор в рамките на самия печат. Трябва да очакваме някъде по-нататък в текста да намерим отговорите.
2. Отварянето на шестия печат.
Петият печат завършва с края на Изследователния съд, което означава, че неговият край лежи в нашето бъдеще и че ние се намираме в изпълнението на този печат. Този печат ни остави с няколко въпроса: „Кои са мъчениците от бъдещето? Какво точно представляват те? Само тяхното мъченичество ли ги прави ‘завършени’ или има и нещо друго? Кога ще се въздаде на живеещите по земята за пролятата кръв на мъчениците?“ И така започва шестият печат. Когато го изследваме, трябва да имаме предвид повдигнатите от петия печат въпроси и да установим, дали той дава отговорите.
Отварянето на шестия печат е описано по следния начин:
„И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус; слънцето почерня като вретище от козина и цялата луна стана като кръв; небесните звезди паднаха на земята, както смокиново дърво, разклащано от силен вятър, хвърля неузрелите си смокини; небето бе отместено като свитък, когато се навива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си. И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца! Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ (Откр. 6:12-17).
Отварянето на шестия печат от Агнеца води до впечатляващи и опустошителни природни катаклизми – има голямо земетресение, слънцето почернява, луната става червена и се излива пороен метеоритен дъжд. Но най-страшният момент идва, когато небето се отваря и всички земни жители виждат Седящия на престола и Агнеца. Причината за ужаса на хората е, че Агнецът е гневен и осъзнаването, че именно те са обекта на гнева Му. Те правят отчаян опит да се скрият в пещери и скали от пронизващия Му поглед, но нищо не може да ги спаси от идващия гняв. Те са напълно неподготвени.
1) Ползвани алюзии
Интересният момент с шестия печат е факта, че при него Йоан се откъсва от влиянието на пророчества на Захария. Но това не означава, че той загърбва есхатологичната проповед на Христос. Напротив, тя е основния източник, който бива ползван за описанието на случващото се в печата. Но за разлика от предишната й употреба, когато апостолът заема от знаменията й, за да ги приложи по по-различен начин в текста си, в този случай той я ползва буквално (Матей 24:7, 29, 30; Марк 13:8, 24-26; Лука 21:11, 25-27). Изредените в шестия печат явления наистина трябва да се разбират буквално, защото в описанието им имаме нещо буквално, което бива сравнено с нещо символично – слънцето почернява „като“ вретище от козина и т.н. Затова тук слънцето, луната и звездите трябва да се разбират буквално. Тъй като този печат идва след петия, краят на който е края на Изследователния съд, описаното в шестия печат трябва да е края на всичко.
2) Шестият печат и седмата язва
Това, което прави впечатление при шестия печат, е че катаклизмът касаещ земята – голямото земетресение, е много сходен по описание със земетресението случващо се по време на седмата, последна язва:
„Тогава седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма излезе силен глас от престола и каза: Свърши се. И произлязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силен трус, небивал откакто съществуват човеци на земята, такъв трус, толкова силен. А великият град се раздели на три части и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв. И всеки остров побегна и планините не се намериха. И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците и човеците похулиха Бога поради напастта на града, защото тази напаст беше твърде голяма“ (Откр. 16:17-21).
И в двата случая има голямо земетресение, за които биват използвани едни и същи думи; и в двата случая има острови и планини, които се изместват от местата си, и в двата случая има проява на божествен гняв, и в двата случая катаклизмите биват последвани от Второто пришествие. При седмата язва страдат всички хора, но описанието е с акцент върху Вавилон и случващото се на земята. При шестия печат потърпевшите са всички хора и освен на земетресението се дава описание и на космични катаклизми. Тук имаме две различни перспективи на едно и също събитие.
3) Отговорени въпроси в шестия печат
Шестият печат дава отговора на въпроса на мъчениците от миналото зададен в петия печат:
„…Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и да въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?“ (Откр. 6:10).
Според петия печат мъчениците трябва да почакат, докато видят изпълнението на нуждата си от възмездие, защото и други мъченици ще ги последват (ст. 11). Изглежда всички мъченици трябва да бъдат „принесени на олтара“, за да се стигне до тяхното възмездяване. Има само едно възмездие за мъчениците и то може да се осъществи, само когато всички мъченици бъдат умъртвени. И тогава „живеещите по земята“, които са виновни за смъртта на мъчениците, ще бъдат наказани. Това възмездие се изпълнява в шестия печат:
„И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца! Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ (Откр. 6:15-17).
Кулминацията на шестия печат е във Второто пришествие, което предизвиква неописуем страх у земните жители, защото осъзнават, че краят им идва. И изглежда, че това са всички земни жители, защо са представени в седем групи хора и сякаш при завръщането Си Христос не заварва никой друг освен враговете Си, които биват унищожени при явлението Му. Така мъчениците от петия печат получават отговор на молбата си и причинителите на смъртта на верните на Спасителя биват наказани, така че видението може да се придвижи напред.
Но това помага да се отговори на въпросителните и около мъчениците, които ще се появяват в бъдещето спрямо времето, в което мъчениците от петия печат пледират пред Бога. Тези мъченици са вече „завършени“, Изследователният съд ги е оправдал и те са получили своите „бели дрехи“. С края на Изследователния съд приключва възможността за спасение и вече може да се отговори на зова за възмездие на мъчениците – гневът на Агнеца вече може да бъде излят. Сякаш в края всички верни на Исус са станали мъченици и при шестия печат убийците им, единствените останали живи при Пришествието, получават заслуженото си. Враговете на Христос обаче питат при завръщането Му, дали е възможно някой да устои в деня на гнева Му. И точно на този въпрос, както и на други неотговорени до момента, се отговаря в интерлюдията, която следва веднага след шестия печат (Откр. 7 гл.). Третият и четвъртият печати съдържат проклятията на завета, а този представя Господния ден, в който Исус въздава съд. Заветните проклятия не са изпълнили предназначението си да възвърнат църквата от отстъплението й. Уроците на миналото не са научени и верните на Христос от последното време също биват репресирани и умъртвени като тези от миналите векове. Време е да се осъществи съд над отстъпниците.
Представянето на унищожените от Второто пришествие като седем групи хора може би преследва и друга цел. При третия и четвъртия печати виждаме активиране на заветните клетви поради неверността на средновековната църква към благовестието. По това време и светиите биват преследвани, но като че ли заветните клетви са свързани повече с неверността на църквата към истината. Шестият печат е първото място във видението, в което се описва съвсем ясно съд над преследващите Божия народ. Сякаш тези седем групи са една представителна група на всички потисници на Божия народ. Това е също като при заявлението на Христос към книжниците и фарисеите. В своето противопоставяне на истината и преследване на тези, които им я носят (Матей 23:34), книжниците и фарисеите ще получат наказание, което се е акумулирало от времето на Авел до това на Захария, Варахиевия син (ст. 35). В крайна сметка самите те свидетелстват, че са синове на предишни потисници на верните на Бога (ст. 29-31) и според Спасителя те трябва да допълнят „мярката на бащината си вина“ (ст. 32), защото не са научили уроците на историята и повтарят грешката на бащите си. Седемте групи от хора, които трябва да посрещнат страшната си съдба при завръщането на Исус, приличат на едно поколение от потисници на Божия народ, което поема върху себе си вината на всички, които са преследвали светиите, защото са отказали да се поучат от миналото. С това се дава уверение, че в последния съд всички гонители на светиите от всички времена ще бъдат наказани. Никой няма да избегне.
Дали обаче този окончателен съд над потисниците е достатъчен? Едва при Пришествието ли се активира божествения съд? Нищо ли не прави Бог по въпроса до идването на края? Не, шестият печат не изчерпва концепцията за съда и за Божиите действия спрямо потисниците на народа Му. Завръщането на Христос осигурява окончателния съд, от който не може да се избегне, но и преди това има божествен съд и той тече непрекъснато над тези, които отхвърлят благовестието и преследват проповядващите го. В него обаче има милост и целта му е да доведе хората до покаяние. И все пак това е съд и точно с този съд се занимава видението за седемте тръби, което разглеждаме в статиите Седемте тръби от Откровението – I, Седемте тръби от Откровението – II, Седемте тръби от Откровението – III и Седемте тръби от Откровението – IV. От това видение научаваме, че Бог има много по-обстоен отговор на молбата на мъчениците от петия печат за възмездие и съд, и случващото се в шестия печат не изчерпва Неговите съдби над човечеството.
4) Шестият печат и седемте язви
Шестият печат е представен като изпълняващ се в последната, седма язва, но сигурно няма да е грешка да приемем, че той съдържа всичките седем язви. Те се изливат на земята, след като благодатното време на човечеството бива преустановено (Откр. 15:1-16:1), което се осъществява при приключването на Изследователния съд (Откр. 15:8; 22:11). А по времето на този съд мъчениците от бъдещето загубват живота си и биват „завършени“, така че с изливането на последните седем язви може да се осъществи възмездието на „живеещите по земята“ очаквано от мъчениците от миналото. Всъщност втората и третата язва имат съвсем директно отношение към мъчениците:
„Вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец и всяка жива твар в морето умря. Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв“ (Откр. 16:3, 4).
Втората и третата язва касаят водите по планетата, които се превръщат в кръв. Тези язви изглеждат много тежки, но биват излети с основателна причина:
„И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвяти, Който си и Който си бил, за това, че си отсъдил така; понеже те проляха кръвта на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това. И чух друг от олтара да казва: Да, Господи Боже всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди“ (ст. 5-7).
Земните жители са отговорни за проливането „кръвта на светии и на пророци“ и затова сега ще пият кръв. Божиите присъди са „истинни и праведни“ и с тях се отговаря на молбата за възмездие „изказана“ от мъчениците от петия печат. Те се намират под олтара и викат към Бога за възмездие за пролятата им кръв (Откр. 6:9, 10), но трябва да почакат, докато не се случи същото и с мъчениците идващи след тях. И втората и третата язви уверяват, че това вече е станало – кръвта и на тези мъченици е пролята и от същия олтар излиза потвърждението, че Бог въздава на земните жители за престъплението им. Мъченици от бъдещето са вече „завършени“ и най-после може да бъде възмездено за кръвта им. Може би всичките седем язви, с които се осъществява това възмездие, се съдържат в шестия печат, но се обръща внимание само на седмата, за да може изследователят да направи връзката с другото описание на седмата язва, където е ясно посочена съдбата на Вавилон (Откр. 16:17-21).
Другото, за което седемте групи хора от шестия печат са държани отговорни, може да бъде установено от още един текст, който Йоан заимства за този печат:
„Земята им се напълни и с идоли; поклониха се на делата на своите си ръце и на онова, което самите им пръсти направиха; и се наведе долният човек и се сниши големецът; затова недей им прощава. Влез в скалата и се скрий в пръстта поради страха от Господа и поради славата на Неговото величие… И идолите съвсем ще изчезнат и хората ще влязат в пещерите на скалите и в дупките на земята – поради страха от Господа и поради славата на величието Му, когато стане да разтърси земята. В онзи ден човек ще хвърли на къртиците и прилепите сребърните и златните идоли, които си е направил, за да им се кланя, за да влезе в канаристите подземия и в пукнатините на скалите – поради страха от Господа и поради славата на величието Му, когато стане да разтърси земята“ (Исая 2:8-10, 18-21).
Апостол Йоан използва тази картина на пророк Исая, в която той описва възмездието върху идолопоклонниците от Израил (ст. 6, 7), което ще се случи в Господния ден (ст. 11, 12, 17-21), но пропуска момента, че криещите се от величието на Господа в пещерите и скалите са идолопоклонци. Това не означава, че седемте групи хора изброени в шестия печат не са виновни в идолопоклонство. Там те са представени като причиняващи репресии срещу светиите на Христос, поради което трябва да бъдат наказани, но тези хора са и идолопоклонци. Идолопоклонството е един от най-големите грехове, който води до нарушение на завета и до активиране на заветните клетви (Втор. 28:14; Лев. 26:30, 31).
Точно това са проблемите и на духовния Вавилон от последното време, който бива наказан със седмата язва. Той е отхвърлил поклонението на истинския Бог и го е заместил с нещо друго (Откр. 13:14, 15), което го прави една идолопоклонническа сила. Също така именно той е осъществявал репресиите, с които обрекъл на мъчения и смърт мъчениците от бъдещето (Откр. 17:6). Затова в седмата язва тази сила бива унищожена от Божия гняв (Откр. 16:19), а всички мъченици биват възмездени. Напълно удачно е да виждаме в шестия печат изливането на всички язви след приключването на Изследователния съд с акцент върху изпълнението на седмата (прочетете статията Седемте последни язви – II).
5) Повдигнати въпроси от шестия печат
Шестият печат отговаря на въпроса на мъчениците от миналото от петия печат и хвърля повече светлина относно мъчениците от бъдещето, но заедно с това рисува една много странна картина. Изброените в него седем групи хора са засегнати негативно от случващите се катаклизми – всички тези хора ще трябва да бъдат унищожени в деня на гнева. Числото „седем“ носещо идеята за пълнота остава изследователя на Откровението с впечатление, че всички хора по земята ще пострадат от Второто пришествие и всички тези хора са врагове на Христос. И наистина, щом като седемте групи хора са виновни за смъртта на мъчениците от бъдещето и поради което те получават възмездие в деня на гнева на Агнеца, не означава ли това, че всички верни на Исус ще са избити, когато Той се завърне? Сякаш Христос ще бъде посрещнат само от враговете Си. И когато те питат, „кой може да устои“ в деня на Агнеца (Откр. 6:17), този въпрос звучи донякъде риторично – изглежда, че никой не може да устои при Пришествието. Може би в самия край няма да има останал жив верен последовател на Спасителя и когато Той се завърне, ще завари само враговете Си, от които никой няма да може да устои в деня на гнева Му. Именно поради неизбежността на този извод се налага даването на една интерлюдия, която да изчисти неяснотата, с която ни оставя не само шестия, но и петия печат.
6) Място на космичните знамения
Най-разпространеното тълкувание на шестия печат вижда в природните и космичните явления в него Лисабонското земетресение от 01.11.1755 г., Тъмния ден от 19.05.1780 г. и Големия метеоритен дъжд от 13.11.1833 г. Проблемът е, че това поставя началото на този печат в средата на XVIII век, което го прави почти изцяло съвпадащ с периода на петия печат. Някакво припокриване в границите на периодите представени в печатите е напълно приемливо, но почти пълното припокриване излиза извън идеята на такива ясно откроени сегменти като печатите, които биват отваряни от Агнеца един след друг. По-разумно е да се вижда в шестия печат времето на изливането на седемте последни язви със специален акцент върху седмата язва. В него имаме космични знамения, които се случват едновременно със случването на Второто пришествие, точно както ни е представена идеята за тези знамения при описанието на Господния ден в Стария завет, а не отдалечени на столетия от него по време.
3. Интерлюдията на видението за седемте печата.
С въпроса „Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ (Откр. 6:17) приключва шестия печат. Ако веднага след тази картина следваше седмия печат, изследователят на Откровението щеше да остане озадачен. Единственият логичен извод, който може да се направи в този случай, е че никой верен последовател на Христос няма да бъде жив при завръщането Му и че никой от враговете на Исус, които са останалите живи при Пришествието, няма да може да устои в деня на гнева Му. Този извод обаче няма да отговаря на действителността. И затова преди да се опише последния, седмия печат (Откр. 8:1), се дава една интерлюдия (Откр. 7 гл.), в която се дава отговора на поставените в петия и шестия печат въпроси. В нея биват описани хората, които ще могат да устоят в деня на гнева на Агнеца. Не всички верни на Христос ще бъдат избити в края. Ще има оцелели и това са 144 000 духовни израилтяни, които биват запечатани с Божия печат поставен на челата им (Откр. 7:1-8). След това се представя едно неизброимо множество от хора от всички народи, които са пред Божия престол (ст. 9-17). В статиите 144-те хиляди от Откровението – I и 144-те хиляди от Откровението – II разглеждаме цялата интерлюдия. 144-те хиляди и неизброимото множество са символично представяне на църквата на последното време. Печатът, с който всички принадлежащи към тази църква са запечатани, е средството, чрез което може да се устои в деня на гнева на Агнеца (прочетете статията Божият печат и белегът на звяра).
4. Отварянето на седмия печат.
Така е описано отварянето на последния, седмия печат:
„И когато отвори седмия печат, настана мълчание на небето за около половин час“ (Откр. 8:1).
Тук имаме един много интересен текст, защото е съвсем кратък, но за него се предполага, че е възможно да събира в себе си няколко теми идващи от други текстове на Писанието, както и от неканонични еврейски книги. А това затруднява точното му интерпретиране. Различните обяснения на мълчанието, което става при отварянето на седмия печат, не могат да нарушат сигурността ни, че той трябва да представя нещо настъпващо след завръщането на Христос, защото се случва след шестия печат, който описва Второто пришествие.
Агнецът е все още на небето пред Божия престол, когато отваря седмия печат на запечатаната книга, но този път имаме нещо, което се случва на небето – там настава тишина за около половин час. Макар и тишината да се случва на небето, не е задължително да приемем, че това няма никакво отношение към земята. Може би се описва като нещо случващо се само на небето, за да се представи идеята, че видението започва на небето и завършва там, но всъщност и седмият печат касае земята.
Да разгледаме различните тълкувания на седмия печат, които се предлагат и да видим, към какво ни насочва наученото до момента.
1) Подготовка Бог да посети земята
Във вестите на няколко старозаветни пророка има призив към земята да млъкне пред съдбите идващи от Бог в Неговия храм (Авак. 2:20; Соф. 1:7; Зах. 2:13). Той се приготвя да напусне обиталището Си и да посети земята, което ще доведе нечестивите до страх и отчаяние. При тези текстове темата за тишината е свързана с предстоящото изливане на Божиите съдби, което се вписва в тематиката на предните два печата. Но дали отварянето на седмия печат трябва задължително да има отношение към извършването на Божия съд над бунтовниците, греха и злото?
При видението за седемте тръби например първите шест тръби (Откр. 8:7-9:21) се отнасят за божествен съд над определени групи от хора, в който има милост. Но седмата тръба (Откр. 11:15-18) описва екзекутивния съд над нечестивите, в който няма милост. Съдът в първите шест тръби е само предвкусване на последния съд, който е от различно естество. Тъй като седмият елемент в едно видение е последния, което го превръща в неговата кулминация, не може да е странно, ако той представлява един завършек в нещо различно от случващото се до момента. Логично е да очакваме в него някакво различно качество. При серията за печатите виждаме седмия да се откроява от предните шест по това, че не само отварянето му, но и изпълнението му се случват на небето. Така че идеята за седмия печат като описващ Бога като подготвящ се да напусне обиталището Си и да посети земята е наистина в хармония с предшестващата история, но не е задължително да очакваме подобно нещо от седмия печат, който е кулминацията на видението. Освен това според тази интерпретация посещаването на земята от Бога за съд ще доведе нечестивите до страх и отчаяние, но това вече е представено в шестия печат (Откр. 6:15-17). Нужно ли е седмият печат да повтаря казаното от шестия? Защото ако приемем това тълкувание, трябва да приемем, че на практика случващото се в седмия печат повтаря това от шестия. А това противоречи на ясната откроеност на всеки от печатите, които биват отваряни един след друг и което предполага случването на ясно откроени събития едно след друго.
2) Фигуративна тишина
Но това не е единственото тълкувание на тази част от видението за печатите. Според някои тишината на небето породена от отварянето на седмия печат може би отразява една фигуративна тишина настъпваща след Второто пришествие и разрушението, което то извършва (нещо като затишие след буря). И в това има логика, защото тук трябва да става дума за нещо случващо се след Второто пришествие. Проблемът в случая е, че щом като това е фигуративна тишина, не можем да очакваме тя да има изражение в някакво реално събитие. Сигурно подобно предложение е допустимо, но все пак би било странно, ако се окаже, че кулминацията на видението е просто фигуративна и няма никакво отражение към реалния свят.
Но тишината от седмия печат може да е и един момент на спокойствие преди осъществяването на крайния съд над бунтовното човечество (нещо като затишие преди буря), на който последните седем язви случили се в шестия печат са едно предвкусване, т.е. тук става дума за екзекутивния съд случващ се след Второто пришествие и милениума.
3) Обновяване на земята
Струва си да се обърне внимание и на една друга възможност. Някои смятат, че е възможно отговорът тук да е в една еврейска традиция. Според нея е имало тишина преди сътворението на земята, но ще има тишина и преди пресътворяването на земята, така че тишината идваща след отварянето на седмия печат може да се отнася за милениума или за период след него, в който Господ ще извърши съд над греха и грешниците и ще създаде един нов свят. Всъщност тук можем да сме дори по-прецизни и да мислим конкретно за пресътворяването на земята.
В статията Макроструктура на книгата Откровение – II посочваме, че виденията от втората, есхатологична част на хиазма, на който е изградено Откровението, служат не просто като балансиращи на тези от първата му, историческа част, но и като тяхно продължение. И това е най-ясно забележимо със серията за седемте печата (Откр. 4:1-8:1), която е в историческата част на книгата, и паралелното й видение за Второто пришествие и милениума (Откр. 19:1-21:4), което е в есхатологичната й част. Видението за Второто пришествие започва точно от момента, в който серията за печатите завършва преди даването на интерлюдията й – това е отварянето на небето и случването на Пришествието (Откр. 6:14-17; 19:11). Но петият и шестият печати са повдигнали толкова важни въпроси, че макар и видението да достига до изключително важния момент на завръщането на Христос, то трябва да бъде прекъснато, за да се даде отговор на породилите се въпроси. Това е и целта на интерлюдията. Отговаряйки им обаче тя пренася читателя във времето след Второто пришествие (Откр. 7:9-17). Това не оставя големи възможности за седмия печат и той трябва да приключи някъде отвъд Пришествието.
Когато обаче идва видението за Второто пришествие и милениума, то започва точно от момента, в който серията за печатите бива прекъсната от интерлюдията и продължава подетата вече история – то дава едно по-обхватно описание на Пришествието и случващото се при него (Откр. 19:11-21), последващия милениум и унищожението на бунтуващите се срещу Божия закон и управление (Откр. 20:1-15) и накрая описва пресътворяването на земята (Откр. 21:1-4). И тъй като това видение завършва започнатото от серията за печатите, няма да е нелогично, ако приемем, че всичко случващо се в него се вмества като време между шестия и седмия печати, така че седмият печат съвпада с последното от това видение събитие – пресътворяването на земята. Да представим казаното чрез една графика, в която за по-удобно пропускаме въведенията на двете видения:
На графиката се вижда ясно, как видението за Второто пришествие и милениума (елементът В’ от хиазма, на който е изградено Откровението) започва точно от момента, в който видението за седемте печата (елементът В от хиазма) бива прекъснато от интерлюдията при шестия печат. И понеже то се занимава с Второто пришествие и събитията, които идват след него и стига до момента на пресътворяването на земята, е логично да приемем, че седмият печат се отнася до последното от поредицата събития – пресътворяването на земята.
Много е вероятно всяко от предложените по-горе тълкувания на седмия печат да представя някакъв аспект на описаната тишина на небето, защото те всички се вписват в тематиката на петия и шестия печати, но интерпретирането му като пресътворяването на земята е най-приемливо, ако вземем предвид цялата книга Откровение и връзката между серията за печатите и видението за Второто пришествие. В такъв случай виждаме кулминацията на серията за печатите (отварянето на седмия печат) да описва наградата на всички, които Агнецът е изкупил (Откр. 5:9) и които са останали верни на благовестието. С пресътворяването на земята идва момента те да „царуват на земята“ (ст. 10). Те са били преследвани и дори умъртвявани заради лоялността си към Христос в продължение на цялата християнска история и при обновяването на земята те могат да получат наградата си.
4) Разгъване на книгата
С подобно заключение обаче се налага и един друг извод – щом като видението ни отвежда до пресътворяването на земята и наградата на изкупените от Исус, не е ли логично да приемем, че отварянето на седмия печат предполага и разгъване на книгата? В крайна сметка цялото очакване на въведението на серията за печатите е намирането на някой достоен, който да разгъне книгата (Откр. 5:1-4). Агнецът е единствения достоен да го направи, но това може да стане само чрез отварянето на печатите й (ст. 5). Така че със свалянето на последния печат, който ни отвежда в пресътворяването на земята и наградата на верните, можем да видим разгъването на книгата на завета и изпълнението на съдържащото се в нея обещание на Бога да даде царството на народа Си. Осъществяването на Божия план за развитието на историята, т.е. планът за спасението и примирението на Вселената и установяването на Божието вечно царство, което осъществяване бива прехвърлено на Христос, е вече факт и Господ може да изпълни даденото в книгата на завета обещание. Спасените могат да царуват на земята. Книгата е разгъната.
5. Обзор на последните три печата.
Първите четири печата формират една група занимаваща се с Божия народ и последиците върху него в зависимост от отношението му към благовестието и верността му към завета с небето. Последните три печата формират друга група и описват ситуацията на Божия народ намиращ се във враждебна среда, Божия съд над репресиращите го и наградата на верните. Те се занимават с последиците от случващото се в първите четири печата.
Видението за седемте печата представя Божията постоянна дейност за спасението на човечеството. Тя започва с възцаряването на Исус на небето и прехвърлянето върху Него на цялата власт. Христовият триумф и път за спасението на хората биват направени достъпни за човечеството чрез прогласяването на благовестието. Това благовестие обаче е разделяща истина, която причинява конфликти между приемащите и отхвърлящите го. Враговете на евангелието преследват верните, като репресиите могат да бъдат извършвани и от хора твърдящи, че вярват в него и са му покорни. Верните пожертвани на олтара на служенето са много, но не могат да получат възмездие, докато и последните от тях не бъдат принесени в жертва по време на последната криза. Тогава Христос ще се завърне и ще възмезди за тяхното страдание и смърт. След унищожението на греха и грешниците Той ще пресътвори земята, където верните Му ще могат да царуват през вечността.
Цялото протичане на видението може да бъде разделено на сегменти оформени от всеки от печатите. Можем да го представим със следната графика:
Графиката на серията за седемте печата прави още по-ясно това, което може да бъде установено в самия неин анализ. Видението се случва в развитието на периода на християнската църква започващ с времето на Йоан и приключващ с Второто пришествие и края на всичко. Тъй като графиката отразява само периодите на отделните печати, трябва да отбележим и къде по нея се случват събитията от интерлюдията. Първата й част (Откр. 7:1-8) се отнася до подготвянето на Божия народ да посрещне последната криза, в която мъчениците от бъдещето от петия печат ще загубят живота си. Затова тя принадлежи към петия печат, и по-специално – периода на Изследователния съд. Втората част на интерлюдията (ст. 9-17) отразява празнуването на тези, които са преминали през последната криза и което празнуване се случва пред Божия престол на небето. Затова мястото й е във Второто пришествие.
6. Разкриване на Исус Христос във видението за седемте печата.
Видението за седемте печата има огромен принос за по-доброто разбиране на личността и мисията на Исус. В него виждаме Христос като законния потомък на цар Давид, който се възкачва на престола стоящ над всяка власт, защото е достоен. С това Той получава авторитет над цялата вселена и става най-високо издигнатия властимащ на земята. Като Изкупител на света Той има правото да държи съдбата на човечеството и да я направлява. Бог Му е възложил осъществяването на спасителния план, който Той ще доведе до успешен завършек и в края земята ще бъде възстановена в първоначалното й състояние, и Божият народ ще бъде изобилно възнаграден.
Исус също е и Първосвещеника, Който се застъпва за падналото човечество и осигурява оправданието на всеки, който вярва в Него. Той изпълнява застъпническата Си служба в небесното светилище, което бива посветено за служба. Всичко това гарантира приемане и спасение на всеки, който се обръща към Него с вяра, покаяние и покорство.
Христос е загрижен за благосъстоянието на църквата Си, която е в завет с Него и е получила специалната мисия да направи познато на света спасението осигурено чрез Него и абсолютното Му господство. И когато се отклони от мисията си, тя ще стане получател на Неговите съдби, с които Той иска да я доведе до покаяние и възвърне към Себе Си. Когато народът Му страда, Исус е с него и го уверява, че трудностите му не остават незабелязани – враговете му ще бъдат наказани в подходящото време, ако и в момента да не изглежда така.
Видението за седемте печата изгражда една величествена картина на Спасителя, която трябва да служи като силно насърчение за всеки Негов последовател и да му носи сигурност в изпитанията, които среща в християнската си обхода.
Повече за разкриването на Христос в книгата Откровение можете да намерите в статията Учението на книгата Откровение за Бога.
Последните три печата от видението за седемте печата от Откровението представят църквата във враждебна среда, съда над репресиращите я и наградата й на обновената земя. Преследването на верните на Христос стига до застрашителни размери в самия край, но Исус се завръща, за да ги спаси и да отдаде възмездие на враговете им. След това земята може да бъде пресътворена.