Съвсем разбираемо Откровението отделя много място на страниците си, за да ни разкрие виждането си за Бога. Като при всяка друга библейска книга и в неговия център можем да открием Христос. То има свой начин да ни разкрие нещо за Божеството, което допринася към богата и красива картина, която Свещеното писание рисува на Бога, Който го е вдъхновил, Който е създал вселената и Който е изкупил човечеството от веригите на греха и смъртта.
Какво разкрива книгата Откровение за Бога?
1. Триединството в книгата Откровение.
Единствено Свещеното писание изявява на човечеството сложната природа на Бога създал вселената. Божеството е едно същество в три личности – Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Святи Дух, – което за удобство наричаме „Триединство“ или „Троица“ (прочетете статията Божието Триединство). Книгата Откровение потвърждава виждането на останалата част на Писанието за Божеството и въвежда Триединството още в самото си начало:
„…Благодат и мир да бъде на вас от Онзи, Който е и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред Неговия престол, и от Исус Христос, Който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе.“ (Откр. 1:4б, 5а).
Зад израза „Онзи, Който е и Който е бил, и Който иде“ трябва да разбираме Бог-Отец, първото лице на Божеството, чрез „седемте духове, които са пред Неговия [на Бог-Отец] престол“ ни бива представен Бог-Святи Дух, третото лице на Божеството, а с израза „Исус Христос, Който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе“ ни бива разкрит Бог-Син, второто лице на Божеството, Който се въплътил и живял на земята като човек преди 2000 години.
Не само че ни открива Троицата още в началото на книгата си, но Йоан иска читателите му да знаят, че и трите личности на Триединството са участвали в предаването на вестите на Откровението:
„Откровението от Исус Христос, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христоспрати и го яви… В Господния ден бях обзет от Духа“ (Откр. 1:1а, 10а).
Отец, Синът и Святият Дух изпълняват различни функции както в сътворяването на вселената и изкупването на човечеството, така и в предаването на вестите на книгата Откровение, като в по-голямата си част тя разкрива всяко от лицата на Божеството в неговата индивидуалност.
Важността на Триединството в Откровението може да бъде установена и от факта, че Сатана създава Негов фалшификат с оглед да измами и покори света. Едно цяло видение се занимава именно с това фалшиво триединство (Откр. 11:19-14:20). Змеят, който откриваме в него (Откр. 12:3, 4) и който бива идентифициран със самия Сатана (ст. 9), е фалшификат на Бог-Отец, звярът излизащ от морето (Откр. 13:1-10) е имитация на Бог-Син, а звярът появяващ се от земята (ст. 11-18) е фалшификат на Бог-Святи Дух (прочетете статията Сатанинското триединство в Откровението – IV).
2. Бог-Отец в книгата Откровение.
Бог-Отец се появява с началото на книгата Откровение и веднага ни бива разкрит като нейния източник (Откр. 1:1). Изследователите й трябва винаги да помнят, че претърсват страниците на книга, която произхожда от самия Бог. И тя съдържа богата информация за Него. Различни са начините, чрез които Отец бива разкрит на изследващите Откровението.
1) Описание, имена и титли
Едно от най-интересните открития в книгата е, че тя дава описание на Бог-Отец. Той седи на един славен престол (Откр. 4:2) и „приличаше на камък яспис и сардис“ (ст. 3). Това съвсем кратко описание не отнема от величествената картина на вечния Отец и на обстановката около престола Му.
Също като в останалата част на Писанието и в Откровението Бог бива разкрит чрез Неговите имена. Той е представен като „Онзи, Който е и Който е бил, и Който иде“ (Откр. 1:4, 8), което най-вероятно е начинът на Йоан да изрази Божието заветно име „Йехова“ (или „Яхве“), което било изявено на Мойсей изсред огнени пламъци (Изх. 3:14). Фразеологията използвана в Откровението насочва изследователя към идеята, че Божието присъствие в последното време трябва да бъде разбирано в светлината на Неговите минали и бъдещи действия.
Също така Отец е всемогъщ Бог, което представлява върховенство Му над всичко и се изразява в Неговата вечност (ст. 8), в Неговите дела (Откр. 15:3), в Неговата святост (Откр. 4:8), в Неговата справедливост и присъда (Откр. 16:7; 19:15), в правото Му да царува (Откр. 11:17; 19:6), в правото Му да сложи край на бунтовната човешка история (Откр. 16:14) и в правото Му да получава поклонение (Откр. 21:22).
Бог-Отец разкрива истината за Себе Си и чрез изявления, които самият Той изказва. Позовавайки се на думите Му разбираме, че Той е „Алфа и Омега“ (Откр. 1:8), „Началото и Краят“ (Откр. 21:6а), което описва вечността и безсмъртността Му. Това, разбира се, е в пълна хармония с учението на останалата част на Писанието за вечността на Бога (Исая 43:10; 41:4; 44:6; 48:12), но изразът на Откровението говори и за безкрайния живот извиращ от Него, който обхваща всичко и е над всичко. Наистина в Бог-Отец е живота утоляващ духовната жажда (Откр. 21:6б). Всеки победител ще има наследство в новия свят и ще бъде определен като син на Отец (ст. 7).
2) Действия
Отново в унисон с подхода на Свещеното писание Откровението изявява Отец и чрез Неговите дела. Той отдава съд над виновните за смъртта на Сина Му и преследващите ранната църква (Откр. 8:7-9), над отстъпилата от истината средновековна църква (ст. 10-12), както и над напълно отхвърлящите Го секуларен (Откр. 9:1-11) и религиозен (ст. 13-21) свят от последното време. Всичко това обаче има за цел да доведе получателите на съда до покаяние (Откр. 8:13; 9:12; 11:14).
В края Бог-Отец ще обитава с хората (Откр. 21:3, 4) на земята, която дължи съществуването си на Него (Откр. 10:6) и ще бъде изцяло обновена от Него (Откр. 21:1, 5). Неговото желание е да „разпростре скинията Си“ върху верните Му в последната криза (Откр. 7:15) и да живее завинаги с тях. На престола, от който вселената бива управлявана, седят Отец и Сина (Откр. 22:1, 3), което гарантира мира и сигурността й. Всъщност присъствието на Отец и Сина в Новия Ерусалим, който ще бъде столицата на пресътворената земя и центъра на всемира, е толкова централно, че те са храма и светилото му (Откр. 21:22).
3) Химни
Книгата Откровение разкрива Бог-Отец не само чрез Неговите имена и чрез това, което прави, но и чрез наблюдението, което небесни обитатели имат за делата Му. Това наблюдение бива изразено в химни на прослава. Всеки път, когато Бог прави нещо, някои небесни обитатели виждат изявление на изящния Му характер и породеното в тях възхищение не може да не бъде изразено в хваление. Химните разкриващи същността на вечния Отец са едно от основните средства за изявяване на истината за Него в Откровението.
Небесните същества и човешките представители, които имат честта да са в присъствието Бог-Отец, както и самият Йоан, Го разкриват чрез песните си като свят, всемогъщ, седящ на престола (т.е. господар на целия универс), живеещ до вечни векове, достоен да приеме слава, почит и сила, и създател на всичко (Откр. 4:8-11).
Той трябва да получи „благословение и почит, слава и господство до вечни векове“ (Откр. 5:13). От Него произхожда „спасение“ (Откр. 7:10) и затова трябва да Му бъдат отдадени „благословение, слава и премъдрост, благодарност и почит, сила и могъщество“ (ст. 12). Святостта Му (Откр. 4:8) води до убояване от името Му и когато праведните Му съдби се явят, всички народи ще се поклонят пред Него (Откр. 15:4). Бог е праведен и въздава за пролятата кръв на светиите и пророците (Откр. 16:5-7). Той е достоен за хваление, защото е осъдил Вавилон (Откр. 19:1-6).
Ако някой иска да разбере, кой и какъв е Бог, книгата Откровение е един от най-добрите източници на информация. И макар тя да не е лесно за разбиране писание, ако бъде оставена да изяви Бога по нейния начин, никой неин изследовател няма да има трудности в опознаването на вечния Отец.
3. Бог-Син в книгата Откровение.
Бог-Син идва на земята и приема човешко естество и така става познат на човечеството като Исус Христос (Фил. 2:5-8). Предвид факта, че Христос е в центъра на цялото Свещено писание (Йоан 5:39; Лука 24:27, 44), систематичната теология отделя в проучването си специално място само за Него – това е т.нар. „христология“.
Христологията на Откровението е фундаментална за книгата, защото самата тя е откровение за Христос (прочетете статията Книгата Откровение). Въпреки ясната й цел обаче разсъждение (в разговор или текст) върху личността на Спасителя и това, как Той бива разкрит на дадено място в Откровението, се случва рядко. Причината е, че има толкова много теории и дебати върху различните части и символи на книгата, че рядко остава време или място да се насочи вниманието върху крайната й цел – Исус Христос. Независимо от силното изкушение акцентът да бъде поставен върху някакъв спорен въпрос, изследователят трябва да отдаде вниманието си към разбиране на това, което книгата Откровение разкрива за Христос.
Без да е никаква изненада тя започва с личността на Исус, Когото тя разкрива (Откр. 1:1) и в развитието на историята й, по един или друг начин, изявява виждането си за Него.
1) Имена, титли и символи
В Откровението Бог-Син бива разкрит изрично чрез името, чрез което е бил познат, докато е живял на земята като човек – Исус Христос (Откр. 1:1, 2, 5), като на някои места (а и в зависимост от превода) Той е посочен само като „Исус“ (Откр. 1:9; 12:17; 14:12; 17:6; 19:10; 22:16, 20, 21) или само като „Христос“ (Откр. 11:15; 12:10; 20:4, 6). Той идва от „Юдовото племе“ (Откр. 5:5) и е „коренът и потомъкът на Давид“ (Откр. 22:16; 5:5). Книгата не оставя никакво съмнение, кого има предвид.
Но това, че Бог-Син има вече на Себе Си и човешко естество, не означава, че Откровението игнорира Неговата божественост. Според книгата Той е „Божият Син“ (Откр. 2:18), „Божието слово“ (Откр. 19:13), „Святият, Истинският“ (Откр. 3:7), както и видяния от пророк Даниил „Човешки Син“ (Дан. 7:13; Откр. 1:13; 14:14), което също се отнася за Неговата божественост (Марк 14:61-64).
Различни титли биват използвани за Христос. Той е „верният свидетел“ (Откр. 1:5а), което напомня за завета на небето сключен с Давид (2 Царе 7:8-16) и обещанието, че неговият потомък ще бъде установен на престола като верен свидетел (Пс. 89:35-37). Също така Исус е „Амин, верният и истински Свидетел“ (Откр. 3:14) и „верен и истинен“ (Откр. 19:11), което Го разкрива като такъв, на който може да се вярва и да се уповава напълно.
Друга титла приложена за Исус е „първороденият от мъртвите“ (Откр. 1:5б), което отново ни насочва към завета с Давид и обещанието, че потомъкът му ще бъде поставен в положение на „първороден“ (Пс. 89:26, 27а). Въз основа на факта, че е бил възкресен от мъртвите, Христос заема най-високото място на земята, на което се дължат почит и слава. Но Той още е и „Живият“, който бил мъртъв, но сега живее до вечни векове (Откр. 1:17б, 18а) и Този, „Който бе мъртъв и оживя“ (Откр. 2:8), което говори за пълната Му власт над смъртта и гроба.
Поредната титла дадена на Исус е „началникът на земните царе“ (Откр. 1:5в). Тя също ни кара да мислим за завета с Давид съдържащ обещанието, че потомъкът на този слуга на Бога ще бъде поставен „по-горе от земните царе“ (Пс. 89:27б). Това обещание бива изпълнено съвършено в Христос и сега Той е възвисен над всеки и получател на почит, която надвишава почитта отдавана на който и да е земен цар. Той притежава цялата власт (Матей 28:18). И наистина, Исус е „Цар на царете и Господ на господарите“ (Откр. 19:16; 17:14) и държи в ръцете Си пълната власт и авторитет над бунтовното човечество.
Христос е представен и като „Алфа и Омега“, (Откр. 22:13а), „първият и последният“ (Откр. 1:17; 2:8; 22:13б), „началото и краят“ (Откр. 22:13в), което говори за Неговата безкрайност и за безграничния Му живот, който обхваща и надвишава всичко. Това са титли, които се припокриват с тези на Бог-Отец и са мощно доказателство за Неговата божественост.
Предвид обширното ползване на символи в Откровението съвсем удачно Исус бива изобразен и чрез фигуративен език. Най-често използвания и отнасящ се за Него символ (който може да бъде открит на 28 места в книгата) е този на Агнеца (Откр. 5:6), което подчертава ролята Му на заместник на грешника и изкупител на падналото човечество, защото именно Той е, „Който ни обича и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си“ (Откр. 1:5г). Кротостта на Спасителя разкрита чрез символа на агнето бива балансирана от силата на лъва, който също бива използван за Негов символ (Откр. 5:5) и който е поредното потвърждение, че Христос е обещания Месия (Бит. 49:9, 10).
Други символи отнасящи се за Исус са „мъжко дете“ (Откр. 12:5, 13) уверяващ в изпълнението на Божието обещание за Спасител дадено на Адам и Ева веднага след грехопадението им (Бит. 3:15) и „светлата утринна звезда“ (Откр. 22:16; 2:28) описваща Христос като поставящ началото на дълго очакваната нова епоха въвеждаща Божието царство на земята.
2) Действия
Повече от разбираемо е опознаването на Господа според както е разкрит в Откровението да мине и през Неговите действия описани в книгата. Христос не е пасивен наблюдател принуждаващ изследователя да гадае Неговите намерения. Той е активно действащ във всичко случващо се.
Исус укрепява с присъствието Си Своите преследвани и страдащи последователи уверявайки ги в победата Му над смъртта (Откр. 1:17, 18), което трябва да им служи за насърчение, когато запечатването на свидетелството им с живота им е предстоящата им съдба. Основното предназначение на апокалиптиката е да даде уверение на вярващия за Господната грижа в обстоятелства на обърканост и криза (прочетете статията Книгата Откровение) и Исус изпъква в книгата Откровение като такъв, който е с народа Си и се грижи за него. Той наблюдава църквата Си и знае всичко за нея (ст. 12, 13, 20). Христос насърчава всеки, който се нарича с Неговото име, да бъде победител и му обещава голяма награда в бъдещия живот, включително и да седне с Него на престола Му (Откр. 3:21). Всеки трябва да бъде окуражен от факта, че изкупителната Му жертва осигурява нужната сила дявола и измамите му да бъдат победени (Откр. 12:11). Сатана е един разярен враг на верните на Спасителя (ст. 12), но и един победен враг, който Христос изгонил завинаги от небето (ст. 7-10), а в края на борбата ще хвърли в огненото езеро, за да посрещне вечната си участ (Откр. 20:10).
Жертвената смърт на Исус изкупваща от греха хора, които стават царство от свещеници (Откр. 1:5, 6), Го прави достоен да бъде възцарен над всяко творение, да вземе в ръцете Си съдбата на всеки живеещ на земята (Откр. 5:5-12; 6:1, 3, 5, 7, 9, 12) и накрая да пресътвори земята (Откр. 8:1). Той няма да остави нечут вика за справедливост и възмездие изтръгващ се от угнетените Му последователи (Откр. 6:9-11), и не само ще въздаде за тях при Пришествието Си (ст. 12-17), но и провежда съд за тях в продължение на цялата християнска история (Откр. 8:7-9:21), който ще стигне своята кулминация в съда над всички бунтовници в самия край (Откр. 11:15-18).
В последната криза, когато звярът от морето и звярът от земята създадат потисническа световна система и поставят под контрола си всяко човешко същество чрез налагане на специален белег, Христос ще се погрижи тези, които останат верни на правилното поклонение на Бога и имат Неговия печат на челата си, да бъдат защитени и съхранени (Откр. 14:1), и ще ги приведе победоносно през изпитанието (Откр. 15:2, 3). В края Той ще се завърне, за да ги вземе при Себе Си като една богата жътва (Откр. 14:14-16) и ще възмезди за тях на враговете им (ст. 9-11, 17-20). Всяка власт претендираща за това, което принадлежи само на Исус, ще бъде съкрушена и подчинена (Откр. 19:11-16), а потисническите сили от последното време ще бъдат поразени и специално наказани (Откр. 17:12-14; 19:19, 20). Това ще доведе до съединяването на Христос с Неговата църква завинаги (Откр. 19:7, 8).
След като Спасителят вземе верните Си със Себе Си на небето, Той ще проведе един хилядогодишен съд заедно с тях, в който ще бъдат разгледани делата на всички неспасени и който ще бъде време на царуване на всички, които са с Него (Откр. 20:4, 6). В края на периода Христос ще възкреси неспасените (ст. 5) и ще се издигне над тях седнал на голям, бял престол (ст. 11), за да произнесе присъдата за унищожение над тях и да я изпълни (ст. 12-15). След пълното заличаване на греха и грешниците Исус ще обнови земята, столицата на която ще бъде Новия Ерусалим. Господ ще бъде неговия храм (Откр. 21:22) и неговата светлина (ст. 23). Седнал завинаги на трона на Своя Отец (Откр. 22:1) Христос ще царува без опонент за цялата вечност, а спасените ще имат привилегията да му служат (ст. 3) и да гледат лицето Му (ст. 4).
Действията на Христос, според както книгата Откровение ги представя, могат единствено да бъдат насърчение за всички Негови последователи, уверяващи ги в Неговата нежна грижа за тях и успокояващи ги, че Той държи всичко под Своя контрол и няма да позволи силите на злото да надделеят над тях.
3) Химни
Само два са химните, които са изцяло посветени на Исус. Първият се появява в самото начало на книгата. Когато Йоан оправя благословение от трите личности на Божеството към седемте църкви и назовава Христос, той не може да се въздържи и да не Му отдаде хвала за любовта Му, за изкуплението извършено чрез жертвата Му на кръста и за възвишеното състояние на свещеници, до което Той издига изкупените (Откр. 1:5б, 6).
Същата причина отново предизвиква хваление, този път на небето. Първи са земните представители намиращи се около Божия престол (Откр. 5:9, 10), към които се присъединяват всички ангели (ст. 11, 12), за да бъдат последвани от цялото творение, което в един глас прославя Отец и Сина, защото само те могат да получат „благословение и почит, слава и господство до вечни векове“ (ст. 13). Още веднъж в книгата Отец и Сина получават прослава заедно за спасителната им дейност (Откр. 7:10).
4) Разкриване на Бог-Син в различните части на Откровението
Тъй като една от главните цели на Откровението е да разкрие Христос, едно изследване на това, какво десетте мезоструктури, на които книгата може да бъде разделена (пролог, осем главни видения и епилог), ни казват за Бог-Син, може да бъде от голяма полза.
1) Христос в пролога на книгата
Според пролога й (Откр. 1:1-10а) тази книга е не само откровение от Исус, но и откровение за Него. Той е „верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе“ (ст. 5а, б, в). Това представяне на Спасителя бива последвано веднага от хваление относно това, че чрез смъртта Си Той е изкупил последователите Си от греха и ги е направил царство от свещеници (ст. 5г, 6).
Но това не е всичко. Исус ще се завърне на земята, за да сложи край на всеки бунт и да установи върховното Си царство. Това няма да стане скрито, а пред очите на целия свят (ст. 7).
2) Христос във видението за седемте църкви
Във видението за седемте църкви (Откр. 1:10б-3:22) Исус се явява на Йоан като възкресен от мъртвите и прославен (Откр. 1:12-18). Той е с църквата Си във всички нейни изпитания. Гоненията срещу нея не отнемат от грижата Му за нея, нито Го правят неспособен да й помогне. Но загрижеността на Христос не се свежда само до това, църквата Му да устои на преследванията. Той е готов да й отправи и думи на укор, когато тя се отклони от верния път и изпадне в опасност от отстъпление. В крайна сметка Спасителят иска всеки Негов последовател да бъде победител, за да получи изобилната награда приготвена за устоялите (Откр. 2:7, 11, 17, 26; 3:5, 12, 21).
За по-обстоен анализ на въпроса прочетете статията Седемте църкви от Откровението.
3) Христос във видението за седемте печата
Във видението за седемте печата (Откр. 4:1-8:1) Исус ни е разкрит като идващ от Юдовото племе; Той е очаквания наследник на цар Давид (Откр. 5:5). В службите на израйлевото светилище жертвеното животно сочило на Него и сега Той е заклания Агнец, Който е изпратил Святия Дух като Негов заместник на земята (ст. 6). Христос бива възцарен над всяко творение и получава правото над съдбата на света и правото да контролира историята на спасението, които упражнява (ст. 7). Той бива разкрит като грижещ се благовестието на царството Му да достигне до всеки човек и интересуващ се от църквата Си, която е в заветни отношения с Него и която е натоварена със задачата да прогласява евангелието по света (Откр. 6:1, 2). Когато тя изпада в отстъпление, Господ прави всичко необходимо, за да я пробуди и да я възвърне в нейната вярност (ст. 5-8). Последователите му пострадали за Неговото име и за благовестието (ст. 3, 4) не са забравени (ст. 9-11) и за тях ще бъде възмездено при завръщането на Исус, в деня на „гнева на Агнеца“ (ст. 12-17), а накрая всички спасени в кръвта на Христос, за да „царуват на земята“ (Откр. 5:10), ще получат наградата си на новата земя (Откр. 8:1).
Повече информация по въпроса можете да намерите в статията Седемте печата от Откровението – III.
4) Христос във видението за седемте тръби
Във видението за седемте тръби (Откр. 8:2-11:18) Исус е разкрит по по-различен начин и се появява само в началото и края на серията. Христос е в небето и се застъпва за народа Си (Откр. 8:3, 4). Техните изпитания и скърби не са игнорирани и Господ възмездява на враговете им. Съдът излят над подтисниците на Божия народ в продължение на християнската история обаче е един милостив съд и има за цел да ги доведе до покаяние, което разкрива Исус като желаещ и правещ всичко необходимо да спаси всеки. В края Той ще се издигне над всяка власт, защото е достоен (Откр. 11:15).
За по-обхватен анализ на този въпрос прочетете статията Седемте тръби от Откровението – IV.
5) Христос във видението за сатанинското триединство
Видението за сатанинското триединство (Откр. 11:19-14:20) е в хармония с останалата част на Новия завет в представянето му на Исус. Той се ражда на земята като човек, но прави нещо, което никой друг човек не е в състояние да направи и това го издига като такъв, който ще управлява всички народи (Откр. 12:5). Той е и водача на небесната войска (ст. 7), която изгонва Сатана и ангелите му от небето (ст. 9). Сега обект на гнева на дявола са верните на Христос, но чрез кръвта на пожертвания Агнец победата им е гарантирана (ст. 11), включително и в последната криза (ст. 17), когато те ще могат да се чувстват толкова сигурни, все едно са вече с Исус на небето (Откр. 14:1), а когато кризата приключи, те наистина ще бъдат с Него на небето (ст. 4, 15, 16). За отхвърлящите поклонението на истинския Бог обаче Христос ще бъде съдия (ст. 9-11) и ще ги лиши от достъп до небето завинаги (ст. 17-20).
Повече информация по въпроса можете да намерите в статията Сатанинското триединство в Откровението – V.
6) Христос във видението за седемте язви
Във видението за седемте язви (Откр. 15:1-16:17) Исус е Този, чрез Когото светиите от последното време са победили звяра и образа Му (Откр. 15:3). Но освен споменаването Му в тази Му роля в началото Христос липсва в останалата част на видението. Причината за това е, че седемте последни язви биват излети над света, когато на небето вече няма застъпник, който да издейства милост над бунтовното човечество и отхвърлящите поклонението на Бога ще трябва да понесат божествения съд за делата си. Исус е готов да се застъпи за всеки човек и да му осигури прощение и приемане от Бога, но когато бъде системно отхвърлян, ще дойде момент, когато Той ще престане да се застъпва за грешника.
Повече по въпроса можете да намерите в статията Седемте последни язви – II.
7) Христос във видението за падението и края на Вавилон
Видението за падението и края на Вавилон (Откр. 16:18-18:24) разкрива Исус по начин подобен на видението за седемте последни язви, защото то е разширение на една от седемте язви. Новата информация свързана с Христос е факта, че Той побеждава враговете Си в края, а това означава, че и Неговите верни ще бъдат победители заедно с Него (Откр. 17:14).
За по-обхватен анализ на този въпрос прочетете статията Падението и краят на Вавилон – II.
8) Христос във видението за Второто пришествие и милениума
Във видението за Второто пришествие и милениума (Откр. 19:1-21:4) Исус се съединява с църквата Си, за да бъде с нея завинаги (Откр. 19:7, 8). В това видение Той се завръща на земята като „Цар на царете и Господ на господарите“ (ст. 11-16) притежаващ власт да сложи край на всеки бунт и на всеки претендиращ за властта Му. Христос прави църквата Си съучастник на победата Си (ст. 14). Следва съд на небето над всички неспасени случващ се в период от хиляда години, в края на който Исус ще седне на един бял престол като съдия, за да приложи решенията на съда и по този начин да ликвидира окончателно греха и непокаяните грешници (Откр. 20:11, 12).
Повече по въпроса можете да намерите в статията Второто пришествие и милениумът.
9) Христос във видението за Новия Ерусалим и новата земя
Във видението за Новия Ерусалим и новата земя (Откр. 21:5-22:5) Исус е основателят и съпругът на Новия Ерусалим (Откр. 21:9, 10), което гарантира неразривната връзка на обитателите му с Христос. Но Той е още и храма на града (ст. 22), което означава, че жителите му могат да имат пряк достъп до Бога. Също така Исус е представен в това видение и като седящ на престола заедно с Отец (Откр. 22:1, 3), което осигурява сигурност и благоденствие на спасените през цялата вечност.
Повече информация по въпроса можете да намерите в статията Новият Ерусалим и новата земя.
10) Христос в епилога на книгата
В епилога на Откровението (Откр. 22:6-21) Исус е Алфа и Омега (Откр. 22:13) и там Той дори идентифицира сам Себе Си (ст. 16). Той е завръщащият се скоро Господ, Който носи със Себе Си наградата на всеки (ст. 12).
Книгата Откровение е откровение за Исус Христос. Когато изследователят й осъзнае този факт и си постави за цел да разбере, какво разкрива тя за Спасителя, неговото проучване получава по-голяма значимост, защото удивителните събития предсказани в книгата придобиват смисъл само в личността, характера и делото на Господа. Учението на Откровението за Христос е фината настройка в стремежа за една по-точна перспектива, която всеки четящ книгата трябва да има за цел.
4. Бог-Святи Дух в книгата Откровение.
Бог-Святи Дух е най-малко представен в книгата Откровение, което е напълно разбираемо. Неговата задача е да издига Христос, а не Себе Си (Йоан 16:14). Но това не означава, че няма какво да научим за Него.
Святият Дух е изобразен като седем духа намиращи се пред Божия престол (Откр. 1:4б). Когато Откровението преминава в описание на този престол, то споменава „седем огнени светила“ горящи пред него, за които се казва, че са „седемте Божии духове“ (Откр. 4:5). Значи става дума за седем горящи огнени светила, които са седемте Божии духове. Тук картината на Святия Дух е преплетена с фигурата на светилника от светилището на Израил.
Освен това Божият Агнец има „седем очи, които са седемте Божии духа, разпратени по цялата земя“ (Откр. 5:6б). Това е картина на Святия Дух, Който действа в услуга на седемте църкви, в които Той присъства (Откр. 2:7, 11, 17, 29; 3:6, 13, 22). Седемте църкви са символично представяне на универсалността на християнската църква, а „седемте духове“ се отнася за пълнотата и универсалността на действията на Святия Дух в услуга на верните на Бога. Те могат да имат пълното проявление на Духа в средата си, което е в хармония с новозаветното виждане по въпроса (1 Кор. 12:7).
В основата на използваните от апостола картини на Святия Дух стоят няколко старозаветни текста (Исая 11:2; Зах. 4:2, 6, 10), които Йоан заимства, за да Го представи в Неговата пълнота. Това означава, че Откровението е насочено на практика до всички църкви от християнската история. И наистина, Святият Дух говори на църквата като й предава посланието на Христос (Откр. 2:7, 11, 17, 29; 3:6, 13, 22). Когато говори Духа, все едно говори Исус. Когато говори Христос, все едно говори Духа. И двамата са включени в комуникацията с църквата, защото Святият Дух действа като посредник на Исус след възнесението Му на небето (Йоан 14:26). При възсядането Си на небесния престол Божият Син изпратил Святия Дух със специална мисия да действа от Негово име на земята и в църквата (Откр. 5:6). И Той я изпълнява съвършено. Тези от църквата на остатъка и вярващи в Тройната ангелска вест, и прогласяващи я по света, които ще склопят очи пред завръщането на Спасителя, получават благословението и уверението на Духа, че навлизат в една почивка до деня на възкресението (Откр. 14:13).
Книгата Откровение представя силите на злото като имащи ограничена мощ и влияние. Да, те със сигурност имат огромно влияние върху живота на човечеството, но властта им не е безгранична. Тя е под контрола на небето и за да направят нещо, те трябва първо да получат разрешение от Бога. Съвсем правилно ще е да се твърди, че именно Святият Дух е Този, Който на практика осъществява забраняването или разрешаването на нещо. Затова макар и изрично да не е споменато, този вид дейност трябва да се припише на Него.
На конника на огненочервения кон „бе дадено да вдигне мира от земята“ (Откр. 6:4), защото без позволението на Святия Дух той не би могъл да го направи. На яздещия пепелявосивия кон и на вървящия след него ад „бе дадена власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове“ (ст. 8). На падналата от небето звезда „бе даден ключът от бездънната пропаст“ (Откр. 9:1). На излезлите от пропастта скакалци „бе дадена сила, както е силата, която имат земните скорпиони“ (ст. 3). На тях още „им се каза“ (ст. 4) и „им бе позволено“ (ст. 5). За всичко това Святият Дух трябва да изрази разрешението Си. Той държи под контрол всички зли сили, докато те не получат вечната си съдба в края.
Освен всичко това в края на времето Святия Дух ще бъде излят мощно, за да разшири вестта на втория ангел и да я направи напълно актуална (Откр. 18:1-3). Тук Неговата дейност бива представена чрез символа на ангел имащ „голяма власт“. Чрез слизането Му в пълнота върху църквата „земята бе осветена от неговата слава“ (ст. 1).
Святият Дух е активният посредник в предаването на виденията и вестите на Откровението (Откр. 1:10; 4:2; 21:10; 22:17а), което на практика го прави Негова книга. Фактът, че можем да изследваме това феноменално писание, което да ни открива истината за Бога и за бъдещето на света, се дължи на щедростта на Бог-Святи Дух.
Книгата Откровение рисува една много детайлна картина на Божеството. И трите личности на Триединството биват разкрити дотолкова, че да формират една много ясна представа за характера и дейността на Бога създал вселената и изкупил човечеството от греха. Централното място в нея бива заето от Исус Христос.