Когато става дума за класация на най-интригуващите видения в книгата Откровение, това за сатанинското триединство (Откр. 11:19-14:20) е един от фаворитите. То ни разкрива, че в края на човешката история хората по света ще бъдат подчинени на демоничния съюз на три сили – змей, звяр и лъжепророк. Но положението не е безнадеждно и книгата Откровение дава насоки за това, как да се премине през тази криза. Разгледали сме ги в няколко статии.
Статията Сатанинското триединство в Откровението – I обхваща предпоставките за възникването този съюз, както са описани в Откр. 12 гл., в статията Сатанинското триединство в Откровението – II отдаваме внимание на звяра, който излиза от морето и който представлява първия от партньорите на змея, в статията Сатанинското триединство в Откровението – III разглеждаме третия член на този съюз – звярът от земята, а в статията Сатанинското триединство в Откровението – IV се занимаваме с взаимодействието между трите сили, чрез което те фалшифицират Божието Триединство.
Но макар и това основополагащо пророческо описание на видението да е доста детайлно, то не е прекалено детайлно и поражда някои въпроси. Според него демоничния троен съюз на змей, звяр и лъжепророк успява да подчини света на себе си, но все пак не може да се каже, че това е целия свят. Той бива формиран със задачата да заличи верния остатък от потомството на жената (Откр. 12:17) и поради това причинява криза, в която въвлича целия свят. Успява ли обаче да постигне целта си? Бива ли църквата на остатъка победена? Целият свят ли получава белега на звяра? Ако има такива, които го избягват, кои са те и как го правят? На тези въпроси отговаря интерлюдията на видението, която ни отвежда и до неговата кулминация.
Какъв е Божия отговор на породената от демоничното триединство световна криза?
1. Интерлюдия на видението за сатанинското триединство.
Откр. 13 гл. рисува с думи последната криза, в която Сатана и партньорите му ще вкарат човечеството, а в Откр. 14 гл. се представя Божия отговор на тази криза. В описанието на божественото противодействие на сатанинската измама се съдържа интерлюдията на видението за сатанинското триединство. Тя се намира в Откр. 14:1-13 и при нея ясно се открояват две части. Очевидно тя се фокусира върху последните събития и трябва да отговори на въпросите повдигнати в самото видение, които са свързани с верните на Бога в последната криза, през която човечеството ще мине, а именно: Успява ли сатанинското триединство да заличи останалите от потомството на жената? Целият свят ли получава белега на звяра? Ако има такива, които го избягват, кои са те и как го правят?
1) 144-те хиляди
Интерлюдията започва с директен отговор на въпросите, които видението задава. В първата й част ни се представя група от хора, които са избегнали да получат белега на звяра и те се намират в една много интересна обстановка:
„И видях, и ето, Агнецът стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им. И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си. Те пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старейшините; и никой не можеше да научи песента, освен сто четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята. Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са целомъдрени; те са, които следват Агнеца, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците като първи плодове на Бога и на Агнеца. И в устата им няма лъжа; те са непорочни“ (Откр. 14:1-5).
Още със своето начало интерлюдията на видението за сатанинското триединство прави много ясно на всички, че този демоничен троен съюз няма да успее да подчини целия свят на себе си. Църквата на остатъка няма да бъде победена от него и именно тя е тази, която е останала извън властта на звяра. Причината за това, че принадлежащите към тази група хора не са получили белега на звяра, е че те притежават единственото средство, чрез което подобно нещо е възможно – всички те имат Божия печат на челата си. Този печат представлява името на Отец и на Агнеца, а предвид библейската идея за значимостта на едно име (Изх. 33:18, 19; 34:5-7), това означава, че те отразяват Божия характер в живота си. Нищо чудно, че са описани като непорочни и следващи Агнеца навсякъде (за повече информация относно това, какво представлява Божия печат, прочетете статията Божият печат и белегът на звяра). Те са представени като една специална група от 144 000 човека, на която интерлюдията на видението за седемте печата бива изцяло посветена (прочетете статиите 144-те хиляди от Откровението – I и 144-те хиляди от Откровението – II).
Но отказването им да приемат белега на звяра ги прави автоматично обществени врагове, които трябва да бъдат наказани и дори изтребени. В текста от Откр. 13 гл. се говори за предвидената участ на тези, които откажат да се поклонят на звяра и да приемат белега му (Откр. 13:15б), но не се посочва, как заплахата намира реализацията си. Явно става дума за изключително сериозна криза за верните на Бога, защото в първата част на интерлюдията се разкрива по специфичен начин Неговата закрила над тях. 144-те хиляди са на „хълма Сион“ (Откр. 14:1), който е мястото, от което Бог управлява в месианското царство (Пс. 2:6; 48:1, 2; Исая 24:23; Михей 4:7), но също и мястото, където Божият народ намира защита и постига крайната си победа (Исая 59:20; Йоил 2:32; Авдий 17).
Описанието на местоположението на 144-те хиляди влиза в по-големи подробности и се оказва, че те са „пред престола и пред четирите живи същества и старейшините“ (Откр. 14:3б). С това се представя не само че 144-те хиляди успяват да отидат на небето за разлика от поклонниците на звяра и неговия образ, но се описва тяхната пълна небесна закрила по време на кризата. Въпреки че целият свят е срещу тях, те са така закриляни, сякаш са вече на небето и никой не може да ги повреди. Техните врагове са събрани на планината Мегидо, Армагедон (Откр. 16:16), където получават поражението си. 144-те хиляди са на хълма Сион, защитени от Бога по начин, който ги прави неуязвими за враговете им, сякаш са вече на небето, където те наистина отиват впоследствие.
144-те хиляди на хълма Сион пеят „нова песен“ (Откр. 14:3а), която по-късно бива наречена „песента на Божия слуга Моисей и песента на Агнеца“ (Откр. 15:3). Това напомня за специалната песен изпята от израилтяните след чудното им избавление през Червеното море (Изх. 15 гл.). Във видението за седемте печата 144-те хиляди са представени като такива, които „излизат от голямата скръб“ (Откр. 7:14), а във видението за сатанинското триединство тяхното преживяване е описано като толкова уникално, че „никой не можеше да научи песента, освен сто четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята“ (Откр. 14:3в).
144-те хиляди са описани като целомъдрени, което ни задължава да ги видим като войска от свещени войници. Те представляват една воюваща църква, която трябва да поеме гнева на сатанинското триединство и да се изправи срещу него. Лъжата, която не може да бъде намерена в устите им, се отнася за повече от просто произнасяне на нещо неистинно. Става дума за измамите на антихристките сили (1 Йоан 2:21, 22), с които се характеризира дейността на сатанинското триединство в края (Откр. 13:14; 16:13, 14; 19:20). 144-те хиляди стоят в опозиция на измамливата световна система, която ще доведе човечеството в открит бунт срещу Бога. И това, естествено, ги превръща в обществени врагове. Все пак небесното виждане за тях е съвсем различно. Тяхната вярност към Христос и отказът им да се осквернят, когато целият свят отхвърля верността си към Бога, ги определя в очите на небето като „непорочни“ (Откр. 14:5), като „чисти и непорочни“ (2 Петр. 3:14), по подобие на патриарха Авраам (Бит. 17:1).
Но има още нещо много важно относно църквата на остатъка – 144-те хиляди са описани като „изкупени от земята“ и като „изкупени измежду човеците като първи плодове на Бога и на Агнеца“ (Откр. 14:3в, 4в). Това тяхно изкупване като първи плодове трябва да има отношение към жъненето на „земната жътва“, за което се говори малко по-надолу в главата и което ще се случи при Второто пришествие (ст. 14-16). Ако земната жътва се извършва по време на Пришествието и представлява взимането на всички верни от всички векове чрез възкресяването на починалите и прославянето на живите (1 Сол. 4:14-17; 1 Кор. 15:51-54), то изкупването на 144-те хиляди като „първите плодове“ на тази жътва трябва да означава, че ще има едно специално възкресение малко преди случването на Второто пришествие, в което ще участват всички, които са принадлежали към 144-те хиляди, но по някаква причина са намерили смъртта си преди настъпването на самия край. Причината за това е, че запечатването на 144-те хиляди с Божия печат започва дълго преди случването на последната криза, което означава, че много от тях ще умрат без да могат да станат участници на последните събития, но поради факта, че принадлежат към тази специална група, ще бъдат възкресени преди Пришествието, за да могат да бъдат негови свидетели и да видят надеждата си изпълнена (повече по този въпрос можете да намерите в статията 144-те хиляди от Откровението – III).
2) Тройната ангелска вест
Втората част на интерлюдията описва вестта, която църквата на остатъка прогласява по света и чрез която принадлежащите към нея биват събрани на „хълма Сион“:
„И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора. Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване. И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнеца. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус. И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! – казва Духът. – За да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях“ (Откр. 14:6-13).
Това е така наречената „Тройна ангелска вест“ – една тройна вест прогласявана по света от църквата на остатъка тук символизирана чрез образите на три ангела. Тя бива прогласявана на „обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора“ (Откр. 14:6), което е точно територията, над която звярът от морето и звярът от земята имат власт (Откр. 13:7, 8, 12, 14). (Какви групи от хора стоят зад тези означения разглеждаме в статията Означения за хора използвани в книгата Откровение.) Това ще рече, че в лицето на Тройната ангелска вест трябва да видим божествения отговор на стремежите на сатанинското триединство да подчини света.
Първата вест издига благовестието и призовава света към убояване от Бога и признаването Му като Творец на света. В небето е започнал вече един съд, който касае съдбата на всеки човек, затова всеки жител на планетата е подканен към покаяние и смирение (Откр. 14:6, 7). Втората вест обявява падението на фалшивата религиозна система. Тя не може да донесе светлина и не е отговора, от който светът ще се нуждае в предстоящата криза (ст. 8). Третата вест предупреждава човечеството за опасността от приемането на белега на звяра. Това не е нещо безобидно и се възприема от небето като бунт, който ще бъде наказан подобаващо (ст. 9-11). Тройната ангелска вест е последната вест на милост към нашия свят и е разгледана обстойно в статиите Тройната ангелска вест – I, Тройната ангелска вест – II, Тройната ангелска вест – III и Тройната ангелска вест – IV.
Тройната ангелска вест е вестта, която църквата на остатъка прогласява по всички краища на планетата и която посреща кризата причинена от сатанинското триединство. А това дава допълнителни основания на змея да иска унищожаването на останалите от потомството на жената. Чрез тази вест 144-те хиляди биват събрани на „хълма Сион“ (Откр. 14:1), където биват защитени от атаките на демоничното триединство и техните служители.
Разпространяването на тази вест обаче започва дълго преди случването на последната криза, за да може да се осигури възможност на всеки човек по планетата да я чуе и да се подготви за нея. Вестта бива прогласена, докато трае антитипичното (историческото) изпълнение на Деня на умилостивението, за което ни загатва въведението на видението (Откр. 11:19). Това означава, че разпространяването й е почнало още от средата на XIX век, когато е започнало това антитипично изпълнение на празника (прочетете статията Начало на Изследователния съд). Но така сме доведени неизбежно до извода, че много от прокламиращите я няма да могат да дочакат живи самата криза. Именно поради това се изказва едно специално благословение над всички, които „отсега нататък… умират в Господа“, което да служи като уверение, че трудът им няма да бъде забравен и че „делата им следват след тях“ (Откр. 14:13). Това благословение ще намери своето най-пълно изражение в специалното възкресение преди Пришествието, в което тези хора ще участват и за което споменахме по-горе.
2. Кулминация на видението за сатанинското триединство.
С приключването на интерлюдията на видението за сатанинското триединство се стига до неговата кулминация – Второто пришествие на Исус Христос:
„Тогава видях, и ето, бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп. И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, Който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла. И така, Онзи, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята; и земята беше пожъната. И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп. Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп; и каза: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв. А линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадия“ (Откр. 14:14-20).
Това е първото подробно описание на Христовото пришествие в книгата Откровение (разглеждаме по-обстойно начина на случването му и събитията свързани с него в статията Второто пришествие на Исус Христос). Цялата картина стъпва на едно видение на пророк Йоил (Йоил 3:9-16). Исус е представен като пристигащ на земята в бял облак. Златният венец на главата Му го описва като победител, а сърпът в ръката Му (Откр. 14:14) показва, че Той се завръща, за да изпълни обещанието Си към верните Си последователи, че ще дойде отново да ги вземе при Себе Си (Йоан 14:1-3), като във видението те са описани като презряла земна жътва, която трябва да бъде пожъната.
Първите плодове на тази жътва са вече налице, защото починалите от специалната група на 144-те хиляди са вече възкресени и заедно с живите вече очакват завръщането на Спасителя. Сега може да се премине към прибирането на останалата жътва и това са безброй верни на Бога живели в различни векове, които Христос възкресява и взима при Себе Си (1 Сол. 4:14-17; 1 Кор. 15:51-54). Това е значението на хвърлянето на сърпа и пожънването на земята. Тази картина е представена и на други места в Новия завет по различни начини с използването на сходен език (Марк 4:29; Матей 3:12), откъдето става ясно, че в отвеждането на спасените при Христос участие взимат ангелите (Матей 13:39-43; 24:30, 31; Марк 13:26, 27).
Но историята не приключва дотук. В петия печат от серията за печатите под жертвеника се намират душите на мъчениците, които са били „заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха“ (Откр. 6:9). Те викат към Бога за възмездие за пролятата им кръв (ст. 10). От същия този олтар сега излиза един ангел и призовава друг ангел да простре сърпа си и да обере „гроздовете на земното лозе“ (Откр. 14:18). Времето за възмездието за кръвта на мъчениците най-после е дошло. След прибирането на земната жътва съставена от верните на Бога на земята остават „гроздовете на земното лозе“, които са врагове на Исус и потисници на лоялните Му последователи, които имат „привилегията“ да Го посрещнат живи. За тях няма място на небето. Те не могат да бъдат сред представляващите земната жътва. Те трябва да бъдат събрани, за да получат наказанието, което заслужават (ст. 19, 20).
Картината на обиране на лозе и тъпченето му в лин е добре позната за еврейския ум, защото с нея се описва нанасянето на божествения гняв над враговете на Израил (Йоил 3:13; Исая 63:1-6). По-нататък Откровението представя Исус Христос като Такъв, Който „ще стъпче лина на лютия гняв на Всемогъщия Бог“ (Откр. 19:15). За лина се казва, че бива изтъпкан „вън от града“ (Откр. 14:20), което отново напомня за видението на Йоил, на което стъпва тази картина. Според пророк Йоил Божиите и юдовите врагове ще бъдат събрани в „Йосафатовата долина“ (Йоил 3:2, 11, 12), която е долината Кедрон намираща се извън Ерусалим, между града и Елеонския хълм, от който Исус произнася есхатологичната Си проповед (Матей 24:3; Марк 13:3). Съдът над Божиите врагове започва с призив за събиране на жътва и тъпчене на лин (Йоил 3:13). Йоан използва точно тази локална картина, но й придава глобално значение по отношение територията на случващото се. Враговете на Бога и народа Му ще бъдат напълно победени. Спасените могат да гледат към едно бъдеще, в което няма да бъдат притеснявани от противниците на истината.
3. Съдбата на сатанинското триединство.
Като последна от историческите серии на книгата Откровение (Откр. 1-14 гл.) тази за сатанинското триединство е част от тях и следва модела на предишните в развитието на историята й.
Когато стига до определен критичен момент от последните събития, една историческа серия прекъсва разказа си, за да даде място на една интерлюдия целяща да отговори на породилите се до момента въпроси. Интерлюдията от своя страна навлиза достатъчно навътре в последните събития, така че „изисква“ поставянето на една кулминация и приключването на видението. С появата си обаче интерлюдията формира празнина между момента, в който прекъсва видението и кулминацията му. И точно тази празнина трябва да бъде заета от балансиращото видение, което се намира в есхатологичните серии на книгата (Откр. 15-22 гл.), в противоположния край на хиазма на книгата (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение – II).
В случая с видението за сатанинското триединство това, което го балансира, е видението за падението и края на Вавилон (прочетете статиите Падението и краят на Вавилон – I и Падението и краят на Вавилон – II). Празнината, която бива формирана с появата на интерлюдията, е съдбата на сатанинското триединство. Интерлюдията и кулминацията на видението, която я следва, разкриват, че Бог и Неговият народ са победителите в този гигантски конфликт, но не се казва нищо за съдбата на сатанинското триединство. Това се случва във видението за падението и края на Вавилон, което запълва породилата се празнота. Ще представим мястото му с графика, в която за удобство ще пропуснем въведенията на двете серии:
Видението за сатанинското триединство (което е елемента С(b) от централната част на хиазма представляващ Откровението) описва злите сили противопоставящи се на Бог и Неговите светии и поставя специален акцент на последния конфликт. При достигането на последния конфликт, когато изглежда сякаш никой не може да избегне от властта на демоничния троен съюз, се дава интерлюдия целяща да отговори на възникналите въпроси и да осветли последните събития, в които църквата на остатъка ще има специална роля. Тъй като тя има за задача да прогласи последната вест на милост към човечеството и да му покаже начина на подготовка за Второто пришествие, е удачно да бъде последвана от видение занимаващо се с Пришествието, което служи като кулминация на видението и негов край. Но това не позволява да бъде разкрита съдбата на сатанинското триединство, а това е нещо много важно. Именно това е и предназначението на паралелното видение за падението и края на Вавилон, което е елемента С(b)’ от хиазма. Според него не само че сатанинското триединство не успява да подчини църквата на остатъка, но трябва да премине и през едно унизително поражение и загуба на влияние. Демоничният триумвират ще стане приемник на божествения гняв в края на всичко и нищо няма да може да го избави от заслуженото наказание.
4. Рекапитулация и прескачане в бъдещето във видението за сатанинското триединство.
Не малко изследователи на книгата Откровение изразяват учудването си, защо видението за сатанинското триединство не е изградено от седем ясно откроими елемента, както предните три серии (Откр. 1:10б-3:22; 4:1-8:1; 8:2-11:18) и като тази, която идва веднага след него (Откр. 15:1-16:17). Може да има няколко причини за това, но една, която със сигурност можем да отбележим, е фактът, че самото видение прави рекапитулация на част от разказа си и след това прескача в бъдещето. Да поясним.
Ако наблюдаваме начина, по който се развива видението, ще установим, че Откр. 12:1-17 обхваща цялата християнска история започвайки с раждането на Месията (ст. 1-5), минавайки през периода от 1260 пророчески дни, който се случва между 538 г. и 1798 г. (ст. 6, 13-16) и накрая стига до последния конфликт на злите сили с църквата на остатъка, който все още лежи в бъдещето от наша гледна точка и ще формира кулминацията на борбата между доброто и злото (ст. 17). Този обхват на разказа е важна характеристика на апокалиптичните пророчества и видението за сатанинското триединство още в самото си начало обгръща целия период.
След това Откр. 13:1-10 се връща назад във времето, за да премине отново през периода изпълняващ се между 538 г. и 1798 г., като в края му се случва смъртоносното раняване на звяра от морето. Все пак тази част от видението предсказва възстановяването на антагониста (ст. 3), което ще се случи в нашето бъдеще.
Пророчеството от Откр. 13:11-18 пък се занимава изцяло със събития, които предстоят да се случат, когато смъртоносната рана на звяра от морето бъде излекувана и той получи помощ от звяра от земята, който се появява около времето на нараняването на звяра от морето.
Да представим казаното в графика:
Видението за сатанинското триединство не се развива по начина, по който сериите с ясно откроени седмици се случват. При тях лесно отличимите елементи се изпълняват в последователност един след друг (прогресия), докато видението за сатанинското триединство първо очертава целия период на случващото се в него, след това се връща в миналото и повтаря част от периода (рекапитулация), а след това се фокусира върху бъдещето. (За повече относно този вид разлики между виденията прочетете статията Тълкуване на книгата Откровение – V.) Тези негови рекапитулация и прескачане в бъдещето не позволяват разказа му да бъде изразен чрез седем откроими елемента, за които трябва да се очаква да се изпълнят в дадената последователност и затова се налага то да прекъсне оформената от такива серии тенденция. Но интересното е, че по подобен модел се случва и паралелното му видение, който представяме в статията Падението и краят на Вавилон – II. Това още веднъж доказва връзката между двете видения. Изследователят на Откровението трябва да ги разглежда като паралелни серии, които се балансират взаимно и си служат едно на друго като херменевтично помагало при тълкуването им.
5. Преминаване през кризата причинена от сатанинското триединство.
С това кризата, в която сатанинското триединство вкарва човечеството, приключва. Целта й е била да подчини на Сатана целия свят и да заличи верния остатък, но всичко се преобръща. Дяволът и всичките му помощници и служители биват сразени, а остатъкът триумфира като победител. Това е специалната вест на книгата Откровение към хората, които ще живеят в самия край на всичко и тя осигурява начин на всеки да избегне измамите на дявола и да бъде сред победителите. Видението за сатанинското триединство е най-обстойния и директен начин в книгата занимаващ се с тази криза и разкриващ всичко необходимо за успешното преминаване през нея. Никой, който иска да бъде победител в края, не може да си позволи да пренебрегне това ключово видение.
6. Разкриване на Исус Христос във видението за сатанинското триединство.
Като изпълняващо ролята на едно от централните и най-важни видения на книгата Откровение серията за сатанинското триединство не стои без принос в разкриването на Исус. Именно там можем да намерим едни от най-значимите разкрития за личността на Христос, Неговата мисия и участието Му в борбата със злото.
Видението започва с раждането на Месията и по този начин отбелязва този невероятно възвишен момент от човешката история, в който самият Бог се снишава, взема на Себе Си човешка плът и става едно с човешката раса. В личността на Исус Христос Бог заживява с хората според техните условия, за да ги възвърне към небето завинаги. Това не може до остави Сатана бездействащ, но никой от опитите му да възпрепятства Божиите планове не успява, и Божият Син изпълнява мисията Си и се възнася триумфиращ на небето, където се възцарява и получава цялата власт над земята.
Всичко това води до сътресение и сериозна промяна в динамиката на борбата между силите на дявола и небесните обитатели. Сатана загубва достъпа си до небето и трябва да бъде ограничен на земята, но понеже няма как той да отстъпи положението си без борба, бива принуден от архангел Михаил и верните ангели. Този архангел не е никой друг освен самия Христос, Който изпълнява функцията и на командващ небесната войска. Пълната победа на Михаил гарантира, че дяволът никога повече няма да стъпи на небето. Вселената става все по-сигурна и по-чиста и всичко това е резултат от изкупителното дело на Исус.
Ограниченият на земята дявол намира израз на гнева си в лицето на последователите на Спасителя, но дори и тук той бива сразен. Побеждаването му е директно свързано с Христос – получаващите гнева на Сатана вярващи го побеждават чрез кръвта на Агнето, което е другият начин да се каже, че жертвата на Исус е осигурила на верните защита и сила за устояване на всяко изпитание, на което биват подложени от лукавия. Всъщност животът на Христос на земята, жертвата и възкресението Му са толкова мощно оръжие срещу врага на всичко добро, че самият той се опитва да извлече полза от тях. Единственото обаче, което може да направи, е да ги имитира. И това той извършва в лицето на звяра от морето, който е бил основното му средство за борба срещу последователите на Исус в миналото, и ще бъде едно от най-смъртоносните му оръжия в борбата му с църквата на остатъка в последната криза. Но никой принадлежащ към остатъка не трябва да се страхува, че ще бъде изоставен и победен. Дори и в най-тежката криза и преследване той или тя могат да се чувстват толкова сигурни, сякаш са вече на небето с Агнето далеч от досега на всеки враг. Закрилата на Христос е гарантирана, защото Той е винаги с верните Си, за да ги напътства, защитава и успокоява.
Не това е състоянието на бунтовниците. Всеки, който приеме белега на звяра от морето и се покланя на образа му, ще трябва да получи и съда на Агнето. Кулминацията на всичко ще е завръщането на Исус на земята. Той ще изпълни обещанието Си да вземе при Себе Си верните Си, за да се наслаждават на вечното блаженство на Неговото присъствие, а тези, които са избрали да бъдат Негови врагове, ще трябва да се подготвят да получат подобаващата им заплата.
Повече за това, как Христос бива разкрит в книгата Откровение, можете да намерите в статията Учението на книгата Откровение за Бога.
Божественият отговор на кризата предизвикана от сатанинското триединство е Тройната ангелска вест, след чието разпространяване по света ще се случи Второто пришествие и ще се сложи края на злото.