В статията 144-те хиляди от Откровението – I анализираме литературния контекст, в който за първи път се появяват 144-те хиляди. Това са петият и шестият печати (Откр. 6:9-17), които ни оставят с няколко важни въпроса: „Кои са мъчениците от бъдещето от петия печат? Какво точно представляват те? Само тяхното мъченичество ли ги прави ‘завършени’ или има и нещо друго? Когато Христос се завърне на земята, всички ли Негови верни последователи ще бъдат убити като мъченици? Враговете Му, които Го посрещат живи, няма да могат да устоят в деня на гнева Му, но има ли изобщо някой, който би могъл?“
Литературният контекст, в който се появяват 144-те хиляди, е много сложен и оставя изследователя с повече въпроси, отколкото осигурява отговори. Интерлюдията от Откр. 7 гл. има за задача да даде отговорите. И там за първи път се появяват 144-те хиляди. Изглежда, че трябва да подходим към 144-те хиляди с очакванията, с които ни оставят петия и шестия печати. Тази група хора трябва да притежава отговорите. Нека да видим, какво можем да научим от и за 144-те хиляди.
1. Описание на 144-те хиляди в Откр. 7 гл.
Откр. 7 гл. трябва да отговори на въпросите зададени в петия и шестия печати. Още от самото й начало виждаме тя да се ангажира с отговор на два от тях: „Всички ли верни на Христос ще бъдат мъртви при Неговото завръщане?“ и „Има ли някой, който може да устои в деня на гнева на Агнеца?“ Тази глава се занимава с група хора, 144-те хиляди, които ще посрещнат Агнеца живи, като Негови приятели и ще могат да устоят в деня на гнева Му.
1) Божият печат
Още в началото на главата се посочва, какво прави тази специална група хора способни да устоят в страшния ден на гнева:
„След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво. И видях друг ангел да се издига от изток, в когото беше печатът на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които беше дадено да повредят земята и морето, и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог“ (Откр. 7:1-3).
Тук се представят четири ангела, които имат за задача да осигурят спокойствие на земята. То трябва да бъде поддържано, докато друг ангел запечатва Божия народ на последното време (тук наречен „слугите на нашия Бог“) поставяйки Божия печат на челата им. Това трябва да са хората, които ще могат да устоят в деня на Агнеца. А за да могат да устоят в този ден, значи те посрещат Христос живи и нещото, което ги прави способни за това, е че имат Божия печат на челата си. Наличието на печата на Бога на челото е знак за принадлежност на Всевишния и гарантира преминаването през неописуемите катаклизми на края и устояване в деня на Пришествието на Христос.
Описанието на тихата обстановка на земята, в която протича запечатването, е в открит противовес с явленията и катаклизмите от шестия печат. Следователно запечатването трябва да се извърши преди това – във времето на Изследователния съд от петия печат. Увещанието към мъчениците от миналото от петия печат „да си почиват още малко време“ (Откр. 6:11) говори за наличието на спокойствие. Запечатването трябва да се извърши в една спокойна обстановка, но когато дойде времето на явленията от шестия печат (ст. 12-17), тя също ще се промени. И тогава всеки, който не е използвал времето на запечатването, за да получи Божия печат, ще навлезе в голямата криза неподготвен, а тогава ще бъде твърде късно да се направи, каквото и да е, за да се получи знака на Божието собственичество. Но този, който е получил Божия печат на челото си, ще устои на катаклизмите от шестия печат и на гнева на Агнеца и ще посрещне Исус жив. Така се дава отговор на поставените въпроси: „Всички ли верни на Христос ще бъдат мъртви, когато Той се завърне на земята?“ Не, ще има такива, които ще Го посрещнат живи. „Кой може да устои в деня на Агнеца?“ Този, който има Божия печат на челото си. „Има ли изобщо някой, който може да устои в деня на гнева на Агнеца?“ Да, всеки, който носи Божия печат на челото си. (Едно по-обстойно изследване на това, какво представлява Божия печат, можете да намерите в статията Божият печат и белегът на звяра.)
2) Символ или реалност?
След като разбира за важността на запечатването на Божиите слуги и откроява Божия печат като средство за устояване в деня на гнева на Агнеца, Йоан чува бройката на запечатаните. Той вижда действията на ангела извършващ запечатването, но не вижда хората, които биват запечатвани (или поне не го казва). Той само ги чува, чува тяхното число:
„И чух числото на подпечатаните – сто четиридесет и четири хиляди подпечатани от всички племена на израилтяните“ (Откр. 7:4).
За да разбере нещо за тази група, Йоан трябва да разчита на слуха си. Той чува, че тяхното число е 144 000. Във връзка с това число той дава някои подробности. То представлява „подпечатани от всички племена на израилтяните“ (Откр. 7:4). И Йоан изрежда тези племена:
„От Юдовото племе – дванадесет хиляди подпечатани; от Рувимовото племе – дванадесет хиляди; от Гадовото племе – дванадесет хиляди; от Асировото племе – дванадесет хиляди; от Нефталимовото племе – дванадесет хиляди; от Манасиевото племе – дванадесет хиляди; от Симеоновото племе – дванадесет хиляди; от Левиевото племе – дванадесет хиляди; от Исахаровото племе – дванадесет хиляди; от Завулоновото племе – дванадесет хиляди; от Йосифовото племе – дванадесет хиляди; от Вениаминовото племе – дванадесет хиляди подпечатани“ (ст. 5-8).
Когато казва, че групата на 144-те хиляди съдържа подпечатани от всички племена на израилтяните, Йоан изрежда списък с бройката на запечатаните от всяко племе. И тук се натъкваме на нещо интересно. Изброяването на племената, което пророкът прави, изобщо не е типичното изброяване на израилевите племена, според както един евреин би го направил. Един евреин би следвал съществуващия в Писанието модел на изброяване на племената (Бит. 46:8-27; Изх. 1:1-5). А тук няма такова нещо. Списъкът не започва с първородния, Рувим (както би трябвало), а с Юда, от което племе се родил Първородния, Исус Христос. Имаме споменаване на Йосифовото племе, което никога не е съществувало в Израил. Още от самото начало Яков (Израил) „осиновил“ двата сина на Йосиф (Бит. 48:3-6) и така Ефрем и Манасия станали израилеви племена, вместо да има Йосифово племе. В описанието на Откровението обаче имаме споменаване на Манасия, но не и на Ефрем. Вместо него се говори за Йосифовото племе, което практически никога не е съществувало. Отгоре на всичко Йоан подчертава, че това са „всички племена на израилтяните“ (Откр. 7:4), а в този списък отсъства Дановото племе (Изх. 1:4). Това е един прекалено странен списък на племената на Израил.
Ако се вгледаме още по-задълбочено, ще видим, че само изреждането на първото и последното племе – Юда и Вениамин – върви заедно с думата „подпечатани“. А това са племената на Южното царство. Между тях влизат племената на Северното царство, при които липсва споменаването на думата „подпечатани“. По този начин се оформя структура на текста като че племената от Северното царство са вмъкнати, като споменати в скоби, като заобградени от племената на Южното царство.
Всъщност това е всичко друго, но не и изброяване на израилевите по плът племена. Израил отдавна вече е бил отстъпил мястото си в Божиите планове на християнската църква. По-голямата част от израилевите племена вече не съществували по времето на Йоан. Значи нещо друго трябва да се има предвид чрез посочването на една точно определена бройка израилтяни запечатани с Божия печат.
Когато описва 144-те хиляди, Йоан изобщо не говори за евреи по плът, а за духовни евреи, духовния Израил (виж Откр. 21:12-14). Използваните числа са много показателни – 12 племена Х 12 000 човека. Някои тълкуватели представят числото и като 12 Х 12 Х 1000, като тези числа не само напомнят за дванадесетте израилеви племена или дванадесетте апостола на Агнеца (Откр. 21:12, 14), но специално числото 1000 би могло да се съпостави с военната единица в древния Израил (Числа 31:4-6). Така 144-те хиляди представляват воюващата църква на последното време.
3) 144-те хиляди и мъчениците от бъдещето
„144 000“ е символично число и със сигурност представлява някаква образност, която цели да предаде идеята за пълнота, завършеност, съвършенство. Като че ли тази завършена група от вярващи трябва да отговори на очакването на петия печат за „завършените“ мъченици от бъдещето, които ще участват в последната криза. Вече имаме отговор на въпроса: „Кои са мъчениците от бъдещето?“ Това са 144-те хиляди. Без да отхвърляме въздействието, което самото мъченичество има, може би тяхното „завършване“ се осъществява и чрез получаването на Божия печат. Тук сигурно имаме отговор на въпроса, как мъчениците от бъдещето ще бъдат „завършени“ – не само мъченичеството им, но и Божият печат играе роля в този процес. Запечатването като необходимост за мъчениците от бъдещето да станат „завършени“ доказва, че то трябва да се случи по време на петия печат, във времето на Изследователния съд, в който ще бъдат разгледани делата им.
2. Повдигнати въпроси от Откр. 7 гл.
В изследването ни до момента откриваме отговорите на някои от изникналите важни въпроси, но сякаш само за да се отворят нови въпроси. Когато мислим за петия и шестия печат, виждаме картина на мъченичество от страна на верните Христови последователи в последното време и картина на враговете на Спасителя, които Го посрещат неспособни да устоят на гнева Му. Интерлюдията от Откр. 7 гл. от своя страна представя група от хора, които могат да устоят в деня на гнева на Агнеца, защото имат Божия печат на челата си. Това са 144-те хиляди. Но това са и същите хора, които в петия печат биват „завършени“ като мъченици и които биват умъртвени от седемте групи хора споменати в шестия печат. Тогава как запечатаните с Божия печат, т.е. 144-те хиляди, които са в състояние да устоят в деня на гнева на Агнеца и да Го посрещнат живи, биха могли да бъдат в същото време и мъченици умъртвени преди края на Изследователния съд? Това са две противоположни картини.
Освен това щом като запечатването с Божия печат е започнало около времето на началото на Изследователния съд (1844 г.), значи оттогава много хора, които са били запечатани, са умрели, но не като мъченици. Ако и те, понеже имат Божия печат, са 144-те хиляди, защо в Откр. 7 гл. те са представени като верните на Христос, които устояват в деня на гнева Му и Го посрещат живи?
Смъртта, която се очаква за мъчениците от бъдещето, както и немъченическата смърт на запечатаните от времето след 1844 г., не се вписват в идеята на 144-те хиляди, които посрещат живи Христос. От разбраното до момента единствено можем да заключим, че мъчениците от бъдещето и запечатаните, които са умрели след 1844 г., трябва да са просто част от запечатаните с Божия печат 144 000, но са загубили живота си преди края на благодатното време и трябва да бъдат възкресени при Второто пришествие. Така както в миналото е имало мъченици, но не всички верни на Исус са били изгубили живота си за Него, така и в края на времето ще има мъченици, но не всички верни ще се разделят с живота си заради истината. Така както и в миналото е имало последователи на Христос, които са умрели не като мъченици, така и след 1844 г. има запечатани, които са умрели не като мъченици. Всички те трябва да бъдат възкресени при Пришествието. 144-те хиляди имат Божия печат на челата си, който печат прави всеки имащ го способен да устои в деня на гнева на Агнеца, но това не значи, че претърпяването на мъченическа или на немъченическа смърт е невъзможно. Божият печат не предпазва от смърт, но помага в устояването в деня на гнева на тези, които са оцелели до края на благодатното време. Така че мъчениците от бъдещето от петия печат и всички запечатани умрели след 1844 г. трябва да са част от 144-те хиляди, които са загубили живота си и ще бъдат възкресени при Второто пришествие, докато другите от тази група посрещат Христос живи. Или поне това е, което можем да разберем към момента. Това е много незадоволителен извод, но е може би единственият, който можем да направим засега. Освен ако не установим нещо друго при изследването на другите текстове по въпроса. И така приключва описанието на 144-те хиляди в Откр. 7 гл.
3. Описание на 144-те хиляди в Откр. 14 гл.
Откр. 7 гл. не е единственото място, където се говори за 144-те хиляди. Там Йоан чул тяхната бройка, докато те били на земята. В Откр. 14 гл. той описва същата група хора, но те са вече на небето:
„И видях, и ето, Агнецът стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им. И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си. Те пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старейшините; и никой не можеше да научи песента, освен сто четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята. Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са целомъдрени; те са, които следват Агнеца, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците като първи плодове на Бога и на Агнеца. И в устата им няма лъжа; те са непорочни“ (Откр. 14:1-5).
Чувайки числото на тази група при техния престой на земята (Откр. 7:4) Йоан насочва вниманието си към подготовката на тези хора да преминат през нещо страшно – последната криза на човечеството. Тя е предизвикана от две отстъпнически сили, които искат да подчинят света на собствения си авторитет (Откр. 13 гл.). Именно през тази криза преминават 144-те хиляди. Те устояват благодарение на Божия печат на челата си, което не изключва мъченичеството на някои от тях. Затова веднага след завършването на главата описваща последната криза (Откр. 13 гл.) на Йоан му се показват победителите от нея – 144-те хиляди са на небето и получават наградата си (Откр. 14:1-5).
1) Характеристики на 144-те хиляди
Няколко са характеристиките на 144-те хиляди, които правят впечатление. Те имат на челата си името на Агнеца и името на Отец, което всъщност разкрива естеството на Божия печат, който са получили на земята (срв. Откр. 14:1 с Откр. 7:2, 3). Също така 144-те хиляди разкриват една удивителна чистота на характера и честност, послушание на волята на Христос, както и вярност към истинното библейско учение (Откр. 14:4а, б, 5). С идентифицирането на мъчениците от бъдещето с 144-те хиляди (или поне само с част от тях) не само разбираме, кои са те, но с това обстойно описание на характера на 144-те хиляди установяваме и какви са новите мъченици. И така получаваме отговор и на последния въпрос, с който ни остави петия печат.
2) „Изкупени измежду човеците за първи плодове“
За 144-те хиляди се казва също, че са били „изкупени от земята“ (Откр. 14:3б) и че са били „изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнеца“ (ст. 4в). Това е една важна тяхна характеристика, защото разкрива много за тяхното положение в края на времето. Няколко стиха по-нататък от същата глава се описва Второто пришествие на Исус Христос като прибиране на земната жетва (Откр. 14:14-16). Явно че 144-те хиляди трябва да са плодовете от тази жетва или по-скоро част от нея – първите й плодове. Те са минали успешно и победоносно през кризата причинена от двата звяра от Откр. 13 гл. и при Пришествието Исус ги прибира като първите плодове на жетвата Си, която включва всички верни на Бога от всички векове (Матей 24:30, 31).
Тази картина на прибирането на първите плодове като част от една голяма жетва има смисъл, само ако тези първи плодове представляват хора, които посрещат Христос живи. Това се вписва идеално в очакването за 144-те хиляди като успешно преминаващи през деня на гнева и посрещащи Исус живи, но какво да кажем за онези запечатани с Божия печат, които вече са починали – било като мъченици или не като мъченици? Те не могат да бъдат вместени в това очакване. Характеристиката „изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнеца“ някакси изисква 144-те хиляди да бъдат живи при завръщането на Исус, а фактът, че към този момент между тях ще има и вече починали, наистина излиза от установените рамки. Ако те бъдат възкресени при Второто пришествие (както предполагахме до момента), те ще бъдат също като другите възкресени от жетвата и не могат да бъдат „изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнеца“. В такъв случай ни остава само една възможност – тези измежду 144-те хиляди, които към края на благодатното време са вече мъртви (независимо по какви причини), трябва да бъдат възкресени преди завръщането на Христос, някъде във времето на язвите, така че да не участват във възкресението, което ще се осъществи при Второто пришествие, а да Го посрещнат живи. Ако има едно специално възкресение във времето на язвите, в което те да участват, противоречието между идеята за посрещащите Христос живи и имащи Божия печат 144 000 и фактът, че много от тях ще са вече мъртви към момента на Пришествието, се решава. В такъв случай 144-те хиляди ще представляват всички запечатани с Божия печат (процес започнал около времето на началото на Изследователния съд – 1844 г.) и ще формират едно поколение на посрещащите Исус живи. До приключването на Изследователния съд много от тях ще умрат – някои като мъченици в последния конфликт, други – по други причини, но тъй като са запечатани и са част от тази специална група, ще бъдат възкресени по време на язвите, така че когато Христос се завърне, те ще Го посрещнат живи заедно с другите живи запечатани като „изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнеца“. Починалите запечатани и мъчениците от бъдещето са наистина част от 144-те хиляди и тяхното специално възкресение може да ги направи да преминат заедно с останалите през катаклизмите на язвите, заедно да устоят в деня на гнева на Агнеца и заедно да посрещнат живи Христос, когато се завърне. Всичко това е възможно и картината на посрещащите Исус живи 144 000 остава непокътната, ако наистина има такова специално възкресение за починалите от тях.
4. Повдигнати въпроси от Откр. 14 гл.
От този сложен анализ на петия печат, шестия печат и описанието на 144-те хиляди в Откр. 7 и 14 гл. установяваме, че последната криза ще представлява за Божия народ едно предизвикателство без аналог. Злите сили ще са толкова могъщи, че пълното заличаване на верните на Христос ще изглежда неминуемо. И някои от тях със сигурност ще се разделят с живота си. Те ще бъдат последните мъченици за името на Спасителя и с тяхната смърт отдавна обуздавания гняв срещу мъчителите и екзекуторите на Христовите светии ще бъде освободен. Но други от Неговите верни ще устоят в деня на гнева, защото ще имат Божия печат на челата си. Единствено този печат ги прави способни на това. Унищожителната сила на деня на гнева ще е по принцип невъзможна за посрещане, но наличието на Божия печат ще превърне невъзможното във възможно. Но ако и Божият печат да е средство за успешно устояване в деня на гнева, той не гарантира, че никой притежаващ го няма да пострада и дори да загуби живота си преди края на благодатното време на човечеството. Мъченическа смърт е възможна и с Божия печат на челото в определено време – преди приключването на Изследователния съд.
Тъй като запечатването е процес започнал от около 1844 г., значи много запечатани са вече починали, макар и смъртта им да не е мъченическа. Както тези запечатани, така и мъчениците от бъдещето няма да имат шанса да бъдат живи, когато Изследователният съд приключи. За тях възкресението при Второто пришествие остава единствената възможност. Но това възкресение разрушава картината на 144-те хиляди посрещащи Христос живи. За да може тя да остане непокътната, починалите запечатани трябва да бъдат възкресени преди завръщането на Исус, някъде във времето на язвите. Така този анализ отговори на всички възникнали въпроси, но ни оставя с един нов: „Има ли описано в Библията някакво специално възкресение, което да се случи преди Второто пришествие?“
Това е, което можем да научим относно 144-те хиляди от изследваните текстове и това е възникналият въпрос от анализа ни до момента. Но това не означава, че няма и други текстове свързани с тази група и че няма какво повече да разберем за нея. Напротив, има. Тях ги разглеждаме в статията 144-те хиляди от Откровението – III.
144-те хиляди от Откровението са верните на Христос от последното време запечатани с Божия печат. Те ще минат през последната криза и ще устоят в деня на гнева, но някои от тях са вече починали или ще станат мъченици за Исус.