Божият печат и белегът на звяра

Някои теми в книгата Откровение никога няма да престанат да бъдат интересни. Те са толкова интригуващи, че използваната сложна символика не е достатъчно сложна, за да охлади интереса към тях. Както и спекулациите около тях.

Един от въпросите борещ се за първенството в класацията е белегът на звяра. Този мистичен знак, който се налага на човечеството в последното време, е бил повод за формирането на всякакви предположения и сценарии за края. И нищо чудно. Защото всичко е представено само в два стиха, които имат силата да се заиграят неумолимо с въображението ни:

„И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им бъде сложен белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име“ (Откр. 13:16, 17).

Наистина, пророчеството за налагането на белега на звяра в самия край на времето не е просто едно от многото пророчества на Библията. Тук ни се представя кулминацията на борбата между доброто и злото, между истината и заблудата, между Христос и Сатана. Това ще е една глобална криза точно преди Исус да се завърне на земята, която ще постави на изпит всяко човешко същество. Ето защо за нас е от огромно значение да знаем, какво представлява белега на звяра, за да се предпазим от получаването му. Явно единственият начин за това ще е приемането на Божия печат (Откр. 14:1-4; 7:1-4). В един свят ясно разделен на две непосредствено преди Второто пришествие не можем да търсим неутрална позиция. Всеки ще трябва да вземе страна. Правилният избор е получаването на Божия печат. Какво представлява той? А символ на какво е белегът на звяра?

1. Оригинали и фалшификати.

Един от похватите, които апостол Йоан е използвал в изграждането на своята велика книга Откровението, е формирането на групи фигури, които представляват оригинали и техните фалшификати. Конфронтацията между тях помага те да се откроят и да се видят както приликите в характеристиките им, така и разликите им. Например още в самото начало на книгата Йоан ни представя божественото Триединство (Откр. 1:4, 5) като по-нататък се спира на отделните Негови личности. Но също така пророкът ни представя и фалшификата на божественото Триединство – едно сатанинско триединство на змей, звяр и лъжепророк (Откр. 12, 13 гл.; 16:13). С него дяволът се опитва да имитира божественото, за да направи измамата си по-успешна (прочетете статията Сатанинското триединство в Откровението). Не е трудно да се досетим, че ако искаме да разберем по-добре фалшификата и неговото предназначение, трябва първо да познаваме оригинала.

Друга двойка „оригинал-фалшификат“ формират Тройната ангелска вест (Откр. 14:6-12) и трите нечисти духове, които вършат знамения и събират царете за последната битка (Откр. 16:13, 14). Предвид успешността на Тройната ангелска вест Сатана ще я имитира в самия край на времето, за да постигне в момент на глобална криза желаната съпротива срещу Бог и Неговия народ (прочетете статията Тройната ангелска вест – II). И отново, за да разберем правилно фалшификата, трябва да разбираме и познаваме оригинала.

Точно тази логика трябва да следваме, ако искаме да научим, какво представлява и белега на звяра. Защото и той е имитация – той е сатанинският антипод на Божия печат. Така че за да разшифроваме, какво стои зад фалшификата „белег на звяра“, трябва първо да започнем с оригинала – „Божият печат“.

2. Божият печат.

И така, какво представлява Божия печат? Първата ни среща с Божия печат в Откровението е в един много драматичен контекст. Исус Христос се завръща на земята в огромна слава. Пришествието Му причинява големи катаклизми по планетата. Христовите врагове са в страшен ужас и отчаяние, което провокира в тях един въпрос:

„И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца! Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ (Откр. 6:15-17).

Мощта и славата на Христовото пришествие са от такъв мащаб, че изгубените не могат да скрият своето удивление и ужас: „Кой може да устои на всичко това? Наистина ли има някой, който би могъл да устои на небесната мощ и справедливост?“

Като че ли най-логичният отговор е: „Не, никой не може да устои.“ И наистина, кой би могъл? Но следващите стихове разкриват нещо друго. Според структурата на Откровението (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение) с Откр. 6:17 приключва основополагащото пророческо описание на втората серия от видения и този край съдържа поне един сложен въпрос, за отговора на който трябва да се отдели специално място. Затова следва една интерлюдия, която представлява търсения отговор. В последващите стихове се разкрива група хора, които в крайна сметка ще могат да устоят на тази ужасна скръб. И се показва, защо успяват:

„След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво. И видях друг ангел да се издига от изток, в когото беше печатът на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които беше дадено да повредят земята и морето, и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог. И чух числото на подпечатаните – сто четиридесет и четири хиляди подпечатани от всички племена на израилтяните“ (Откр. 7:1-4).

Представителите на тази група минават успешно през всичко, което Второто пришествие носи със себе си, поради една причина – те носят на челата си Божия печат. Той ги прави способни да устоят.

Какво представлява Божия печат? Как така този печат прави възможно някои да устоят в разгара на една неописуема криза? Изкушението да се отдадем на спекулации е голямо. Затова трябва положим старания да следваме нишката на мисълта на автора.

За изграждането на голямата част от символиката на Откровението Йоан използва съществуващи вече картини, фигури, символи и изрази в Стария и Новия завет. Затова за да разберем, каква идея той влага в символа на Божия печат, трябва да установим, кое съществуващо вече писание той ползва тук (прочетете статията Тълкуване на книгата Откровение – I). За наше щастие, това е наистина лесно. Има само една подобна картина в Писанието и тя е в книгата, на която Йоан се позовава най-много – Езекиил:

„Тогава Той извика в ушите ми с висок глас и каза: Нека се приближат онези, на които е заръчано за града, всеки с изтребителното си оръжие в ръка. И, ето, шест мъже идеха по пътя от горната порта, която гледа към север, всеки с разрушително оръжие в ръка, и сред тях един човек, облечен в ленено, с писарска мастилница на кръста му; и като влязоха, застанаха при медния жертвеник. А славата на Израилевия Бог се издигна от херувимите, над които беше, и застана над прага на дома; и Той извика към облечения в ленено мъж, който имаше на кръста си писарска мастилница. Господ му каза: Мини през града, през Йерусалим, и сложи белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават сред него. А на другите каза, при което аз слушах: Минете след него през града и поразете; окото ви да не пощади, нито да покажете милост; старци, юноши и девици, младенци и жени избийте без остатък; но не се приближавайте към никого от онези, върху които е белегът; и започнете от светилището Ми. И така, те започнаха от старейшините, които бяха пред дома“ (Езек. 9:1-6).

По времето на Езекиил юдейският народ бил отстъпил много от Бога и се бил отдал на грубо идолопоклонство. Нечестието му било толкова голямо, че Господ се оттеглил от него и докарал армиите на Навуходоносор II да превземат града и да изтребят жителите му. Това унищожение било представено символично във видението на пророк Езекиил. Но не всички от израилтяните били оставили Бога. Имало верни поклонници, които скърбели с цялото си сърце за всеобщото отстъпление. И Господ се погрижил верните Му да оцелеят в предстоящото унищожение. Начинът за това бил слагането върху челата им на един белег. Той показвал, че тези хора са под специалната протекция на Бога. И когато ангелите на унищожението дойдат и видят този белег, ще пропуснат носещите го.

Разбира се, това видение е символично и белегът върху челата също е символичен. Тази картина показва, че Бог не е забравил Своите верни и във време на голяма криза Той знае, как да ги опази. От същата картина разбираме и че в сравнително мирно време се работи за спасението и закрилата на Божиите слуги преди наближаващо унищожение.

Щом като Йоан иска от нас да мислим за този текст от Писанието, когато изследваме въпроса за Божия печат, значи това е първостепенен момент, който трябва да имаме предвид в анализа ни. Явно Божият печат трябва да е някакъв знак, който да показва, че носещият го има специалното Божие отношение и че трябва да бъде съхранен в момент на голяма криза. Делото на запечатването на Божиите слуги се извършва в сравнително спокойна обстановка, преди да са дошли големите страдания.

Вече започнахме да придобиваме някаква идея за Божия печат. Очевидно той е изключително важен елемент, който всеки, който иска да премине през последната криза и да посрещне Христос с мир, трябва да притежава. И все пак, какво точно представлява този печат? Книгата Откровение ни дава по-голяма яснота:

„И видях, и ето, Агнецът стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им“ (Откр. 14:1).

Същите 144 000, на които ангелът слага Божия печат на челата им в Откр. 7 гл., тук са представени на хълма Сион. Кризата е отминала. Те са устояли. Сега са на сигурно в присъствието на Агнеца, Исус Христос. Само че в този текст се казва, че на челата си те носят името на Отец и на Исус. Никак не е трудно да се заключи, че Божият печат съдържа Божието име. Естествено, това е символично пророчество и Божият печат с името Му върху челата на служителите Му трябва да е някакъв символ. Не можем да приемем, че това ще са писмени знаци на челата на някои хора.

Какво означава в символичен смисъл на челото ти да е изписано Божието име? В древността в Ориента се е отдавало голямо значение на името. Вярвало се е, че то носи основите характеристики на притежателя му (виж 1 Царе 25:25). Съобразявайки се с това разбиране Господ се разкрил на хората, изявил им Своя характер, чрез прогласяване на името Си:

„И Господ слезе в облака, застана там, до него, и прогласи Господнето Име. Господ мина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност, Който показва милост към хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но не оневинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху децата и върху внуците им до третото и до четвъртото поколение“ (Изх. 34:5-7).

Ето как Божието име става символ на Неговия характер. Да имаш на челото си Божието име означава да бъде изписан характера на Бога в сърцето ти. 144-те хиляди носещи Божието име на челата си са хора отразяващи Божия характер. Следващите стихове от разглежданата глава на Откровението го потвърждават:

Те пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старейшините; и никой не можеше да научи песента, освен сто четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята. Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са целомъдрени; те са, които следват Агнеца, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците като първи плодове на Бога и на Агнеца. И в устата им няма лъжа; те са непорочни“ (Откр. 14:3-5).

По подобие на получаващите знак на челото в книгата Езекиил, 144-те хиляди получават печат, защото са със съкрушени сърца заради извършващото се беззаконие, защото се обръщат към Бога в покаяние и искат да изоставят греха в живота си. Те очакват само от Него спасението си и желаят да стават все по-подобни на Него.

Всичко това ще рече, че за да устоиш на предстоящата голяма скръб и да посрещнеш Христос в групата на спасените, трябва да отразяваш непорочния характер на Исус. Това е Божият печат. А оттук пък следва, че тъй като звярът от морето е християнска сила (прочетете статиите Антихристът от Откровението – I, Антихристът от Откровението – II и Сатанинското триединство в Откровението), неговият белег ще представлява един лицемерен християнски живот. Белегът на звяра също съдържа име – името на звяра (Откр. 13:17) и затова получилите го отразяват неговите характеристики. Те сигурно не са малко, но най-вече става дума за лицемерие, при което сатанинският дух на бунт срещу Бога и Неговата воля се прикриват чрез християнска мантия. Имащите Божия печат поддържат правилното поклонение на Бога, а получилите белега на звяра се покланят на Бога лицемерно, следвайки човешки заповеди, без автентично покаяние и с продължаващ в сърцата им бунт срещу Божията воля. За да посрещнеш Христос в мир, не можеш да си формален Негов последовател. Това те излага на опасност да получиш белега на звяра. Божият печат се слага само върху челата на автентични и посветени с цяло сърце ученици на Исус.

3. Потапяне надълбоко.

И така, вече установихме, какво представлява Божият печат и в какво трябва да се изразява неговата сатанинска фалшификация в лицето на белега на звяра. Но… тук се натъкваме на един голям проблем. Божият печат и белегът на звяра и групите, които ги носят, са представени в контекста на кулминацията на борбата между Христос и Сатана. Използваният в Откровението език говори за едно много ясно открояване на едната група от другата. Като бяло и черно. Ако краят на борбата се води на територията на християнството и става дума само за състоянието на сърцето на поклонниците на Христос, тогава как изобщо бихме могли да различим искрения последовател на Исус, който има Божия печат, от лицемерния, който е получил белега на звяра? Това е сфера, която според думите на самия Христос, не е оставена във властта на човешкото познание и едва при Пришествието двете групи ще бъдат откроени (Матей 13:24-30, 36-43). Но това изобщо не се вписва в символиката на Откровението, която ясно отличава едната група от другата. Явно е нужно да се потопим по-надълбоко в този въпрос. И Божият печат, и белегът на звяра трябва да имат и някакво видимо, лесно за разграничаване изражение, за да имат смисъл използваните символи. Защото ако такова липсва, как например биха се наложили икономически санкции, а в последствие – и смъртно наказание (Откр. 13:15-17), над отказващите да приемат белега на звяра (това са имащите Божия печат)? Кой би бил в състояние да прецени, дали някой е искрен и предаден последовател на Христос и поради това да му бъде отказано да пазарува? Трябва и Божият печат, и белегът на звяра да имат някаква видима страна, за да могат по този начин да се оформят две ясно отличими групи в самия край на времето – точно както ги описва Откровението. Нужно е да изследваме по-задълбочено думите, които биват преведени като „печат“ и „белег“. Сигурно това ще ни даде търсената информация.

Интересното е, че когато Йоан ползва Езек. 9 гл., за да изгради темата си за Божия печат, той сменя символа, който бива поставен на челата на Божиите верни. Езекиил вижда да бъде поставен един „белег“, който може да бъде изписан чрез мастилена писалка (Езек. 9:3, 4). Използваната тук еврейска дума е „тав“, която означава „белег, подпис“. Гръцкият й еквивалент е „семион“, който е познат на Йоан и той го ползва в книгата си (Откр. 12:1, 3; 13:13; 15:1), но не и в този случай. Възрастният пророк вижда на челата на верните да бъде поставен „печат“ (Откр. 7:2). Гръцката дума, която използва, е „сфрагиз“, която се отнася както за печата като инструмент, така и за отпечатъка, следата, която печатът оставя. „Сфрагиз“ е еквивалентът на еврейската „котам“, която ни дава добра идея, какво стои зад използвания символ:

„Тогава тя написа писма от Ахаавово име и като ги запечата (евр. „катам“) с печата (евр. „котам“) му, прати писмата до старейшините и благородните, които живееха с Навутей в града му“ (3 Царе 21:8).

В древността в Близкия изток печатът, който можел да се намира и на пръстен (Естир 3:12), се употребявал за удостоверяване на законността и автентичността на един документ. Когато някой господар искал да покаже собствеността си над нещо, той поставял своя печат, с което демонстрирал на всички, че това нещо му принадлежи. Освен като белег за собственост над даден предмет той се ползвал и за запазване на граници от ограбване. Значи би трябвало и Божият печат да представлява някакъв знак удостоверяващ Божията собственост над притежаващия го, който прави възможно оцеляването във време на голяма криза.

Съвсем разбираемо, печатът е инструмент, който остава някакъв отпечатък, когато бъде поставен върху подходяща повърхност:

„За да се преобразува тя, както глина под печат (евр. „котам“) и всичко да изпъква, като че ли в облекло“ (Йов 38:14).

Откровението говори както за инструмента на запечатването (Откр. 7:2), така и за отпечатъка, който той оставя (ст. 4) и за който разбрахме, че представлява христоподобния характер (Откр. 14:1). Щом като резултатът от запечатването се изразява в богоподобието, кой е инструментът, с който то се извършва? Тук еврейското съществително „котам“ и коренът, от който то произхожда – „катам“, ни помагат много. Срещаме го в един много важен текст:

„Вържи свидетелството, запечатай (евр. „катам“) закона между учениците ми“ (Исая 8:16 – ЦП).

Изглежда Исая е възприемал Божия закон като един печат, който трябва да се положи върху поклонниците на истинския Бог. Тъй като законът е отражение на Божия характер (прочетете статията Променим ли е моралният закон на Бога?), няма начин той да не остави върху верния поклонник отпечатъка на богоподобието. Покаяното сърце ще има дълбоко в себе си този закон и това ще прави приятно изпълняването на Божията воля (Пс. 40:8). А така човекът ще може да бъде определен като Божия собственост (Евр. 8:10). Не ни остава друга възможност, освен да заключим, че Божият печат, който ангелът държи и полага на челата на 144-те хиляди (Откр. 7:2), е Божият закон. Нищо чудно, че принадлежащите към църквата на остатъка, чиято вест посреща последната криза, са описани като хора, които имат вяра в Исус и спазват Божиите заповеди (Откр. 12:17; 14:6-12).

Удивителната комбинация от десет принципа, които Божият закон съдържа, го правят уникален. И макар всички заповеди в него да имат еднакъв авторитет и важност, някои правят по-специално впечатление. Например за заповедите „Не убивай!“ (Изх. 20:13) и „Не кради!“ (ст. 15) лесно може да се приеме, че могат да възникнат като продукт на обществения живот, защото всяко общество, което и да е то, бързо установява от опит, че кражбата и убийството са сериозни провинения, които разрушават неговата стабилност. Най-различни общности, религии и идеологии могат да заимстват повечето от заповедите на Божия закон и да не се чувстват по някакъв по-специален начин ангажирани към Бога дал този закон. Две от десетте заповеди обаче са различни. Те ни дават ключова информация за Автора на закона:

„Аз съм Йехова, твоят Бог, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене“ (Изх. 20:2, 3).

Първата заповед разкрива името на Автора на закона и позицията Му на Изкупител. Той е направил нещо конкретно с един конкретен народ в едно конкретно време и поради това Му се дължи поклонение. Тази заповед ни казва много за Този, Чийто закон предстои да се представи. Но една друга заповед ни осветлява още повече докосвайки се до характеристики и детайли, за които никой друг бог или идеология не могат да претендират:

„Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е в дома ти; защото в шест дни Господ (евр. „Йехова“) направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ (евр. „Йехова“) благослови съботния ден и го освети“ (ст. 8-11).

Четвъртата заповед не само посочва Бога по име, но Го и представя като Твореца на всичко, Който за шест дни е създал нашия свят и на седмия си е починал. И точно тук откриваме съществените съставни части на един печат – име („Йехова, твоят Бог“), титла („направи“, т.е. Йехова е Творец) и територия („небето и земята“). Може би когато мислим за Божия закон като печата, който се поставя на челата на верните, трябва специално да имаме предвид четвъртата заповед изискваща освещаването на съботния ден, защото тя най-точно съвпада с идеята за един печат. Тя наистина отличава поклонника на живия Бог, защото само тя говори съвсем директно за Твореца на нашия свят и оформя връзка на творението с този Творец. Още във времето на Мойсей съботата е била отделена като отличителен белег на поклонниците на истинския Бог:

„Кажи също така на израилтяните: Съботите Ми строго да пазите, защото това е знак (евр. „от“) между Мен и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ (евр. „Йехова“), Който ви освещавам… То е знак (евр. „от“) между Мен и израилтяните завинаги; защото за шест дни Господ (евр. „Йехова“) направи небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои“ (Изх. 31:13, 17).

Израилтяните били призовани да освещават съботния ден и това щяло да бъде техния отличителен знак (евр. „от“), който разкривал Йехова като Творец, Който освещава. Това разбиране било повторено и на Езекиил:

„Дадох им и съботите Си да бъдат знак (евр. „от“) между Мен и тях, за да познаят, че Аз, Господ (евр. „Йехова“), ги освещавам… Освещавайте още и съботите Ми и нека бъдат знак (евр. „от“) между Мен и вас, за да познаете, че Аз, Господ (евр. „Йехова“), съм ваш Бог“ (Езек. 20:12, 20).

Освещаването на съботата е като отличителен знак разкриващ принадлежност към живия Бог, Създателя на небето и земята, Който освещава Своя народ. Спазването на седмия ден събота предпазва от идолопоклонство и от отдаването на сърцето към нещо по-низше от истинския Бог. Единствено четвъртата заповед представя в концентриран вид цялата философия и смисъл на Божия закон. Спазвайки съботния ден вярващият получава специални благословения и се доближава така близо до Бога, че се освещава и в сърцето му се изписва Божия характер.

И така, Божият печат трябва да представлява Божия закон и по-конкретно неговата четвърта заповед. Отпечатъкът на Божия печат върху верния поклонник на Бога се изразява в христоподобния характер изписан в живота му и специално във вярното освещаване на съботния ден.

Понеже „законът е духовен“ (това включва и четвъртата заповед), а всеки от нас е грешник, „плът, продаден под греха“ (Римл. 7:14), спазването на Божия закон, включително и на заповедта за съботата, може да стане само и единствено чрез Божия Дух (Римл. 8:1-4). Затова Той трябва да е активният посредник при запечатването. До този извод можем да стигнем анализирайки два текста, които касаят запечатването на вярващия в Святия Дух:

„В Когото и вие, като чухте словото на истината, т. е. благовестието на нашето спасение, в Когото, като и повярвахте, бяхте запечатани (гр. „сфрагизо“) с обещания Свят Дух, Който е залог за нашето наследство, докато бъде изкупено притежанието на Бога, за да бъдете за похвала на Неговата слава“ (Ефес. 1:13, 14).

„И не оскърбявайте Святия Божий Дух, в Когото сте запечатани (гр. „сфрагизо“) за деня на изкуплението“ (Ефес. 4:30).

Чулият благовестието за Христос и повярвал в Него човек бива запечатан със Святия Дух, Който удостоверява запечатания като Божие притежание и се дава като залог до деня на прославянето при Второто пришествие (2 Кор. 1:21, 22). Ролята на Духа свързана с този ден е толкова важна, че не трябва да се допуска Той да бъде оскърбен и отблъснат. Това е запечатването със Святия Дух, което касае всеки вярващ от всяко време. И то ни помага да разберем по-добре запечатването с Божия печат от последното време. Запечатването с Божия печат, което помага за устояването в последната криза, е нещо специално, което има достатъчно общо със запечатването със Святия Дух, но е и много специфично като време, условия, предназначение и използван за целта инструмент. Затова го разглеждаме като нещо по-различно. Иначе казано, запечатването със Святия Дух както е описано в Посланието към ефесяните се съдържа в запечатването с Божия печат от Откровението, но запечатването описано в Посланието към ефесяните не е задължително да съдържа запечатването с Божия печат от Откровението. Божият печат, който се поставя на челата на Божия народ от последното време, е уникален за последното време. Но ролята на Святия Дух и при него е също толкова ключова, така че текстовете от Посланието към ефесяните са от голяма полза за разбирането му. Всъщност когато говори за запечатването със Святия Дух, и в двата текста апостол Павел използва гръцката дума „сфрагизо“ – същата, с която се описват запечатаните с Божия печат в Откр. 7:3-8. Божият Дух има ключова роля, както в запечатването на вярващия по принцип, така и във връзка със запечатването от последното време и подготвянето на верните за Второто пришествие.

И трите личности на Триединството имат отношение към поставянето на Божия печат върху челата на верните Му поклонници. Самият печат е Божият закон и специално неговата четвърта заповед. Самото запечатване се извършва чрез Святия Дух. Отпечатъкът върху поклонниците на истинския Бог (печатът върху челата им) се изразява в богоподобие и освещаване на съботния ден.

4. Белегът на звяра.

Делото на запечатване на Божиите слуги в последното време е толкова важно, че Сатана ще се опита да му направи имитация. Той знае, че само имитирайки Божиите действия може да бъде успешен. Затова и ще направи всичко възможно да сложи на хората свой знак, с който да покаже, че му принадлежат:

„И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им бъде сложен белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име“ (Откр. 13:16, 17).

Налагането на белега на звяра се извършва по един принудителен начин. Това обаче не може да бъде извинение за приелите го. Носенето на този знак изключително много оскърбява Бога и затова по отношение на него е дадено най-сериозното предупреждение в Библията:

„И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнеца. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му“ (Откр. 14:9-11).

Едно такова страховито предупреждение ни задължава да открием на всяка цена, кой е белегът на звяра и да направим всичко възможно да се предпазим от получаването му. Вече разбрахме, че той задължително ще се изразява в едно лицемерно служене на Бога, при което, с продължаващ в сърцето бунт срещу Божията воля, се отдава предпочитание на човешки заповеди. Но щом като Божият печат задължително трябва да има и по-ясно откроима видима страна, така трябва да бъде и с белега на звяра, имитацията на Божия печат. И така, какво представлява белегът на звяра?

Третата ангелска вест (Откр. 14:9-11) е отправена към всички, които са готови да приемат белега на звяра (повече по въпроса можете да научите от статията Тройната ангелска вест – III). Веднага след това се говори за групата на тези, които отказват да го приемат. Те са в ярък контраст с получаващите белега на звяра, защото са посочени като такива, които освен че са търпеливи (качество изключително важно предвид кризата, в която са), но и „пазят Божиите заповеди и вярата в Исус“ (ст. 12). Тъй като това са характеристики, които липсват на имащите белега на звяра, самият белег би трябвало да има отношение към вярата в Исус и Божиите заповеди и да бъде някаква тяхна опозиция. Тъй като Божият печат е тясно свързан със съботната заповед, спазването на която показва принадлежността на вярващия към Твореца, зачитане на Неговия авторитет и води до христоподобен характер, значи белегът на звяра трябва да е една фалшива събота, спазването на която показва зачитане на авторитета на звяра (това е папството) и води до лицемерен, формален религиозен живот. Коя е католическата събота, която въздига авторитета на папството и оскърбява Бога? Съмнително е да са възможни няколко отговора. Трябва да става дума за освещаването на неделята. Това е едно много специално постановление, над което римската църква настоява за собственост:

„Може би най-дръзкото нещо, най-революционната промяна, която Църквата някога е правила, се случила през I век. Святият ден събота бил променен от събота в неделя, не въз основа на някакви указания посочени в Писанията, но поради усещането на Църквата за собствената й власт“ (Catholic Church Sentinel, Saint Catherine, May 21, 1995).

„Католическата църква е тази, която чрез авторитета на Исус Христос е прехвърлила почивката в неделя в памет на възкресението на нашия Господ. Следователно, почитането на неделята от протестантите е знак на почит, който те, пряко волята си, отдават на Католическата църква“ (Монсеньор Сегур, „Разговор за днешния протестантизъм“, с. 225).

Много протестанти търсят в Библията оправдание за практиката си да отдават почитание на неделния ден, но такава заповед в Писанието не съществува. Единственото, което тези протестанти правят, е да отдадат почит на установилата спазването на неделния ден Католическа църква.

„Неделята е знакът на нашата власт… Църквата е над Библията и промяната на съботното поклонение е доказателство за този факт“ (Catholic Record, Sept. 1, 1923).

„Библията казва: ‘Помни съботния ден, за да го спазваш свято!’ Католическата църква казва: ‘Не! Чрез Божия авторитет отменяме съботата и ви нареждаме да спазвате свято първия ден от седмицата.’ И сега целият цивилизован свят се покланя почтително на заповедта на Святата католическа църква“ (Отец Енрайт, „Американ Сентинел“).

За католиците неделята е знакът на католическото върховенство в религиозния свят. Църквата има власт над Библията и затова може да пренебрегне нейното изискване да се освещава съботата и да наложи съблюдаването на друг ден – неделята (прочетете статията Промяна на съботата). Доста дръзка позиция. Но тя е факт, и католиците не само не са я отричали, но напротив – подчертават я, за да обяснят авторитета, който твърдят, че притежават.

В самия край на времето, точно преди Христос да се завърне на земята, ще има една много яростна битка между истинското поклонение на Бога и фалшивото, между Божиите заповеди и човешките, между Божията събота и католическата неделя. Искащите да получат Божия печат ще трябва да стъпят на авторитета на Писанието и да следват Бога според Неговите правила. Тези, които предпочетат човешките заповеди и традиции и положат упованието си в мъдростта на хора, ще получат белега на звяра. Няма да има неутрална позиция. Предстои безпрецедентно отчетливо разделяне на целия свят на две ясно отличими групи. Или едната група, или другата. Използваните символи на Откровението в описанието на тази криза ни говорят за един много ясен избор, който всеки ще трябва да направи и да понесе последиците от него.

5. Налагане на белега на звяра.

Налагането на белега на звяра е тясно свързано с принуждаването на човечеството да се поклони на образа на звяра от морето, който ще бъде направен в самия край:

„И видях друг звяр, който излизаше от земята; и имаше два рога, като агнешки, а говореше като змей. Той упражняваше цялата власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана беше оздравяла. И вършеше големи знамения, дори предизвика и огън да слиза от небето на земята пред човеците. Той мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оздравя… И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им бъде сложен белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име“ (Откр. 13:11-14, 16, 17).

В края на времето звярът от морето няма да действа сам. На преден план ще излезе неговият помощник – звярът, който се появява от земята. Както сме посочили в статиите Антихристът от Откровението – II и Сатанинското триединство в Откровението, това е САЩ. Вторият звяр (който е представен и като лъжепророк – Откр. 16:13; 19:20) ще има властта, която първият е притежавал преди и ще я използва да подчини света на авторитета на първия звяр (Откр. 13:12). Това ще включва принудителни мерки, но не само. Извършването на големи чудеса ще помогне в измамването на човечеството и постигането на целта (ст. 13).

Не че лъжепророкът ще насочва хората директно към първия звяр, както е било преди. Този път подчиняването на света пред властта на звяра от морето ще стане чрез издигане на негов образ, което човечеството само ще направи подмамено от чудесата на лъжепророка (ст. 14). Поклонението пред образа на звяра ще е равнозначно на поклонение пред самия звяр. Използваният език за поклонение пред образа напомня за образа издигнат от Навуходоносор и кризата, която поклонението пред него причинило (Дан. 3 гл.). Явно става дума за оформяне на глобална система, която е по подобие на първия звяр и приемането на която е равнозначно на приемане на авторитета на първия звяр и на поклонение пред него.

Именно в този контекст белегът на звяра бива налаган на хората. Той винаги е представен във връзка с поклонението пред звяра от морето или неговия образ (Откр. 14:9, 11; 16:2; 19:20; 20:4). Това трябва да означава, че САЩ ще създадат условия неделята да бъде задължителен за всички ден за почивка. Това може да стане само чрез издаването на закон за задължително спазване на неделята. САЩ ще изискат от гражданите си (с което ще повлияят и целия свят) да се съобразяват с едно религиозно постановление, зад което стои авторитет не по-висш от този на католицизма. Това ще е истинско потъпкване на човешките права. Срещу тези, които не се съобразят с неделния закон, ще бъдат предприети репресии и икономически санкции (Откр. 13:17), а в края ще се стигне дори до осъждане на смърт:

„И му бе позволено да вложи дихание в образа на звяра, така че образът на звяра да проговори; също и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра“ (Откр. 13:15).

САЩ ще са средството, чрез което Католическата църква ще се опита да наложи пълното си господство над телата и душите на хората. По подобие на Средновековието покоряването на човечеството ще е добре дошло независимо от начина – доброволно или не. Което само разкрива огромната разлика между Бог и човешката система на поклонение. За разлика от Божия печат, който се поставя само на челото (Откр. 7:3; 14:1), белегът на звяра се поставя както на челото, така и на дясната ръка (Откр. 13:16). Когато печатът или знакът е на челото, това говори не само за уподобяване с този, който е поставил печата (знака), но и доброволност, себепредаване, желание, мотивация. Това е единственият начин на поклонение, който Бог приема. Звярът от морето също изпитва задоволство от подобно посвещение, но няма против пред него да се покланят и по принуждение. Затова неговият белег се поставя и на дясната ръка. Това ще рече, че ще има много хора, които в себе си няма да са съгласни със случващото се, но за да избегнат проблемите с властта, ще се подчинят. А това означава, че те няма да бъдат пропуснати и също ще получат белега на звяра. Да, белегът им няма да е на челото, защото тези хора няма да са убедени в правилността на подобни закони и мерки, но ще го имат на ръката си, защото ще са съгласни да съдействат на властта, за да избегнат санкциите.

Разделянето на света на две ясно откроими и различаващи се групи не може да не доведе до конфликт. Това всъщност ще е най-тежкият период в цялата човешка история. В това време на ужасна криза обаче Господ ще е осигурил защитата за Своите слуги. Всички, които носят Неговия печат на челата си, ще бъдат опазени. Макар и подложени на големи трудности, те ще стоят непоклатими и верни на своя Бог:

„Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус“ (Откр. 14:12).

Ще изглежда, че тези, които получат белега на звяра, ще бъдат подминати от трудности, санкции и репресии. Те няма да имат проблеми със законите и ще бъдат под закрилата на държавата. Но това ще бъде за много кратко време. Скоро над тях ще бъдат излети седемте последни язви (прочетете статията Седемте последни язви), с което ще се покаже съвсем явно Божието неодобрение и присъда над тях:

„И чух от храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете и излейте на земята седемте чаши на Божия гняв. И първият отиде и изля чашата си на земята; и се отвори лоша и люта рана по онези човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ“ (Откр. 16:1, 2).

Поклонението пред човешки авторитет и послушанието на човешки заповеди гарантира само временна безопасност. То не е достатъчно да се устои на всичко, което предстои. Белегът на звяра няма да има силата да направи това. Само носещите Божия печат ще успеят да минат безопасно през предстоящата криза.

6. Време на налагане на белега на звяра.

След разбраното на всичко дотук, един въпрос не може да възникне: „Има ли някой днес белега на звяра? Щом като той се изразява в съблюдаване на неделята, а днес десетки и стотици милиони християни я съблюдават по някакъв начин или поне се съгласяват с нейния авторитет, означава ли това, че тези хора имат белега на звяра?“

Белегът на звяра се появява в пророчеството на Откровението във връзка с издигането на образа на звяра (Откр. 13:14-17). Трябва първо да бъде поставен образа на звяра и едва тогава ще се появи и неговия белег. Белегът е начинът за идентифициране на всички, които приемат авторитета на звяра чрез поклонение пред неговия образ. Така че със сигурност можем да кажем, че тъй като този образ към момента не е издигнат, все още никой няма белега на звяра на челото или на ръката си. В момента никой от пазещите неделния ден или поне ходещи на църква в неделя поклонници няма белега на звяра. Това не снема от никого отговорността идваща със съблюдаването на един ден, който никога не е бил отделен от Бога като свят. Но белег на звяра не може да има, докато другите условия в пророчеството не се изпълнят. Така че ако искаме да бъдем максимално точни в определението, трябва да кажем, че неделята не е белега на звяра в момента, но при изпълнението на определени условия в бъдещето тя ще стане белега на звяра. Белегът на звяра е бъдещо явление и затова и вестта, която предупреждава за него (Откр. 14:9-11), ще стане напълно актуална с неговото възникване. Бог все още приема поклонението в неделя на искрените, но незапознати с истината по въпроса вярващи.

Интересното е, че слагането на Божия печат и налагането на белега на звяра не се случват едновременно. Запечатването на верните започва да се осъществява по-рано, във време на спокойствие преди кризата да е започнала (Откр. 6:11; 7:1-4). Тъй като е свързано с Изследователния съд и прокламирането за първи път на третата ангелска вест при осъзнаването на валидността на съботата в Новия завет, неговото начало е около средата на XIX век (прочетете статията 144-те хиляди от Откровението – II).

Ако трябва да използваме периодите на тръбите в Откровението, за да локализираме времето на появяването на Божия печат и на белега на звяра, Божият печат започва да бъде поставян във времето на петата тръба (Откр. 9:4). Тя описва триумфа на секуларизма в нашия свят. Но за имащите Божия печат той е противоотрова срещу заблудата на секуларизма. Освещаването на съботата според четвъртата заповед поддържа живо съзнанието за един Бог, Който е създал и поддържа всичко и Който трябва да има централно място в живота на творенията Си. Това е нещо, което секуларизмът яростно отхвърля. Нещо повече. Той е успял да оформи статукво, при което животът може и трябва да бъде обяснен без съществуването на Бог. Именно Божият печат и свързаното с него спазване на четвъртата заповед е антидотът срещу царуващото безсмислие и празнота, които секуларизмът носи след себе си (Откр. 9:5, 6, 10). Налагането на белега на звяра обаче е явление принадлежащо към шестата тръба (Откр. 9:13-21). Това е въздигането на Новия Вавилон, Вавилон от последното време, което е описано по-подробно в Откр. 13 гл. Поставянето на Божия печат ще е отдавна в процес, когато белегът на звяра се появи.

Може би скоро всеки жител на планетата ще трябва да вземе съдбоносното решение. Който приеме Божия печат, ще преживее икономически трудности, репресии и дори ще попадне под смъртен указ. Но ще бъде опазен от Бога и ще получи вечния живот. Който приеме белега на звяра, няма да има икономически трудности и проблеми с властите, но ще пострада от седемте последни язви и накрая участта му ще е вечна смърт. Всеки ще застане пред избор.

Мирното време, в което Господ подготвя слугите Си за предстоящата криза като поставя печат на челата им, е днес. Точно сега е времето на относителен мир и спокойна обстановка за духовно приготовление. Всеки трябва да съдейства на Бога да сложи печата Си върху челото му, за да устои в голямата скръб, която предстои. Пророк Йоан вижда тези, които не са се поклонили на звяра и на неговия образ. Те биват удостоени с голяма почит на небето. Там те са приети като герои:

„Видях и нещо като стъклено море, размесено с огън, и тези, които бяха победили звяра и образа му, и числото на името му, стояха при стъкленото море, като държаха Божии арфи. Те пееха песента на Божия слуга Моисей и песента на Агнеца, като казваха: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на народите. Кой няма да се бои от Тебе, Господи, и да прослави името Ти? Защото само Ти си свят; понеже всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото бяха изявени Твоите праведни присъди“ (Откр. 15:2-4).

Подготовката за тази сцена, подготовката за непрекланянето пред звяра и образа му и отхвърлянето на белега му, започва сега. Сега е времето за пълно предаване и посвещение на Бога, за да извърши Той запечатването на верните Си.

Божият печат представлява Божият закон и особено четвъртата заповед. Отпечатъкът върху челата на верните се изразява в богоподобие и освещаване на съботния ден. Белегът на звяра е бъдещо явление изразяващо се в лицемерно служене на Бога чрез послушание на човешки заповеди и специално в пазене на неделята.