Една от най-известните фигури на Откровението безспорно е антихристът. В представите на хората той е едно зло, сатанинско същество, което иска да завладее света и душите на хората. Не само Холивуд може да бъде посочен като отговорен за този му образ. Голям принос в изграждането на тази представа за него има най-популярният днес сред християните възглед – антихристът ще бъде едно безбожно същество, което ще завладее и репресира света и ще се бори срещу истинската вяра. С други думи, антихристът ще бъде един много ясно разпознаваем враг на христовата вяра – някакъв антипод на Христос и християнството. Дали обаче наистина антихристът ще бъда такъв, какъвто го представя множеството от съвременните църкви? Това, че тази картина е най-разпространената днес, означава ли, че е и най-правилната? Нека накратко да разгледаме някои основни характеристики на антихриста, за да разберем, кой би могъл и кой не би могъл да бъде той.
1. Понятието „антихрист“.
Предвид голямата значимост, която християните отдават на фигурата на антихриста, можем да предположим, че това име ще се споменава на много места в Библията. Истината обаче е по-различна. То може да бъде открито само в няколко текста и то изключително в творчеството на апостол Йоан, и още по-странно – в най-малките му книги – посланията.
Апостол Йоан разглежда антихриста като някой, който трябва да се появи в последното време. Ранните християни са вярвали, че са живеели в последното време и че един от знаците за последното време е появяването на антихриста:
„Дечица, последно време е; защото, както сте чули, че идва Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време“ (1 Йоан 2:18).
Тук Йоан говори за много антихристи и затова някой може да си помисли, че апостолът има предвид езичниците-римляни, които са подлагали християните на жестоки гонения по това време. Но Йоан изяснява, какво има предвид:
„От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас“ (ст. 19).
Вече става трудно да мислим за антихристите като езичници. От това изказване разбираме, че според Йоан антихристите са хора, чието минало може да се проследи в християнската църква. Това означава ли, че когато апостолът пише тези думи, те вече не са принадлежали към църквата? Можем да разберем отговора на този въпрос като първо разберем, какъв е техният проблем:
„Кой е лъжец освен онзи, който отрича, че Исус е Христос? Такъв човек е антихрист, който се отрича от Сина няма и Отца“ (ст. 22).
Проблемът на антихристите е, че са се отрекли от Отец и Сина. Това трябва да означава, че някога те са вярвали в Отец и Сина. Ако останем само на тези стихове, можем да предположим, че за апостол Йоан антихристи са тези хора, които някога са били християни, но след това са се отрекли от Бог и Исус. Тук много лесно може да се направи изводът, че тези хора са напуснали църквата и сега се проявяват като нейни открити противници. И изводът ни щеше да е точен, ако Йоан не беше внесъл още светлина по въпроса:
„Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват идването на Исус Христос в плът. Такъв човек е измамник и антихрист. Бъдете бдителни към себе си, да не изгубите онова, което сте изработили, но да получите пълна награда“ (2 Йоан 7, 8).
Значи всъщност антихристите не са хора, които действат като явни противници на църквата, а хора, които проповядват фалшиви учения по отношение личността, естеството и мисията на Исус Христос. Практически те не са вече част от църквата и са отстъпили от истинните й учения, но продължават да действат в самата нея проповядвайки фалшиви учения. Затова Йоан призовава вярващите да бъдат бдителни спрямо тези учения. Подобен призив има смисъл, само ако християните могат да влязат по един или друг начин в такъв контакт с тези хора, че да има опасност да бъдат измамени. Това означава, че не става дума за случайни срещи на улицата, а че те все още посещават една и съща църква. Защото само при едно подобно положение има смисъл предупреждението на Йоан християните да изпитват духовете предпазвайки се от лъжепророците:
„Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойдѐ в плът, е от Бога; а всеки дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че идва, и сега е вече в света“ (1 Йоан 4:1-3).
Няколкото стиха в 1 Йоан и 2 Йоан, които говорят за антихриста, променят представата ни, че той трябва да е едно безбожно същество, което репресира християните. Напротив, той е тясно свързан с църквата, поради което вярващите са увещани да изпитват ученията, които им се представят, защото макар в Божиите очи антихристът да не е част от тях, физически той е сред тях и те са в опасност да бъдат измамени.
Дори само това описание на антихриста е достатъчно, за да ни ориентира, къде трябва да го търсим. Разпространената за него представа, че той ще е един безбожник, изобщо не пасва на описанието, което му дава апостол Йоан. Не пасва и на фигурата, с която същият апостол го представя в Откровението.
2. Звярът от морето.
В книгата Откровение фигурата на антихриста се появява в началото на гл. 13 като един звяр излизащ от морето. От изключително значение е да се разбере, какво причинява появяването му. Това става ясно от гл. 12 на книгата. В Откр. 12 гл. се описва Божият новозаветен народ, за който е използван символа на жена (ст. 1), в контекста на гоненията, които трябва да преживее от страна на Сатана представен тук като змей (ст. 9). Те започват още с раждането на Спасителя (ст. 1-5), минават през Средновековието, когато христовата църква е трябвало да се крие (ст. 6, 13-16) и завършват с обекта на сатанинските атаки в последното време:
„Тогава змеят се разяри против жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и свидетелството на Исус; и змеят застана на морския пясък. И видях звяр, който излизаше от морето и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, а на главите му богохулни имена“ (Откр. 12:17-13:1).
Стигайки до края на времето виждаме, че Сатана е насочил всичките си усилия към останалите от потомството на жената. Той ги мрази, защото те носят нейните характеристики – те са нейни деца и в тяхното лице той всъщност вижда… нея. Останалите от потомството на жената вбесяват Сатана и този път той предприема една по-различна стратегия, за да ги унищожи. Използваната гръцка дума „отиде“ в Откр. 12:17 означава „отиде надалеч“. Казва се, че той отишъл да воюва с останалите от потомството на жената, а като че ли бяга много надалеч. Защо? Защото това е последната битка и тя е много важна. Затова отива за поддръжници. И Йоан вижда, откъде идват тези поддръжници. Змеят застава на морския пясък, на границата между морето и земята, и Йоан вижда първо един звяр да излиза от морето:
„И видях звяр, който излизаше от морето и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, а на главите му богохулни имена. Звярът, който видях, приличаше на леопард, а краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят му даде силата си, престола си и голяма власт. И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя удивена отиде след звяра и се поклониха на змея, защото даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, като казваха: Кой е като този звяр и кой може да воюва против него? И даде му се уста да говори горделиво и богохулно; дадена му бе още власт да действа четиридесет и два месеца. Той отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и небесното Му жилище и онези, които живеят на небесата. И му бе позволено да воюва против светиите и да ги победи; и му бе дадена власт над всеки род и народ, език и племе. Пред него се поклониха всички жители на земята, чиито имена не са написани от началото на света в Книгата на живота, принадлежаща на Агнеца, Който бе заклан. Ако има човек ухо, нека слуша. Ако някой откарва в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива с меч, и той трябва да бъде убит с меч. Тук са нужни търпението и вярата на светиите“ (Откр. 13:1-10).
Именно в този контекст се появява фигурата на антихриста. Змеят (Сатана) се подготвя за последната си битка срещу Христос и Неговата църква в лицето на верния остатък. Първият му поддръжник е един звяр, който се появява от морето. Именно този звяр тълкувателите на Библията наричат „антихрист“. Дали и в Откровението апостол Йоан ще продължи да представя антихриста като някой, който е тясно свързан с християнството и църквата или в тази книга той представлява нещо друго?
Първата характеристика на звяра от морето, с която изследователят на Откровението се сблъсква, са десет рога и седем глави. Интересното е, че в описанието на змея от Откр. 12 гл. също виждаме седем глави и десет рога (Откр. 12:3). Веднага обаче се забелязва разликата – при змея короните са върху главите, а при звяра – короните са върху роговете. И още по-важно – върху главите на звяра има богохулни имена, а върху главите на змея няма. Тук виждаме съжителство на рогове и богохулство върху главите на звяра. Това веднага ни напомня за фигурата на малкия рог от Дан. 7 гл., чието „надменно“ говорене (ст. 8, 20) е равнозначно на това да „говори думи против Всевишния“ (ст. 25). Това, че Йоан е мислил за Дан. 7 гл., когато е писал Откр. 13 гл., става ясно и от по-нататъшното описание на антихриста – този звяр има на себе си по нещо от леопард, мечка и лъв – все образи, които се появяват в Дан. 7 гл.
Макар чрез действията на звяра от морето да се описва предимно дейността на антихриста в последното време, Йоан дава описание и на неговите минали действия. Тоест той не е една напълно нова фигура за историята. Той съществува отдавна, преследвал е светиите и е владеел света за 42 месеца – също както малкият рог от Дан. 7 гл. преследва светиите за 3 ½ години (3 ½ = 42 месеца). Само че в края на този период той получава сериозен удар – толкова сериозен, че раната му била смъртоносна (Откр. 13:3, 10). В крайна сметка тя оздравява и в края на времето, тогава, когато змеят има нужда от него, звярът отново се появява на световната сцена възвърнал силата и влиянието си.
Това движение между бъдеще и минало в описанието на звяра от морето е от изключително значение. Йоан иска не само да покаже, че силата-съюзник на змея в края на времето, е всъщност една отдавна съществуваща в историята сила, но е и категоричен, че каквато е била тази сила в миналото, същата ще бъде и в последното време. В края на периода от 42 месеца на нейно господство тя получава съкрушаващ удар, но той не я променя и когато в края на времето змеят повиква антихриста на помощ, раната му ще е оздравяла, а той ще си бъде същият както преди – никаква промяна. Каквито претенции е имал преди получаването на раната, каквито неща е вършил, каквито са били методите му – всичко това ще се повтори и в края на времето.
Но това, че тълкувателите на Библията наричат този звяр „антихрист“, означава ли, че той наистина е антихрист? Не би ли трябвало, ако той наистина е антихристът, Йоан да използва тази дума за него така, както е направил в посланията си?
Едно по-близко сравнение между този звяр и Христос показва, че звярът от морето е фалшификат на Божия Син, Исус Христос (прочетете статията Сатанинското триединство в Откровението – IV). Звярът е един Негов антипод, който се опитва да „имитира“ Спасителя, но не за да Го възвеличи, а за да постигне собствената си цел на власт и контрол над човечеството. Христос и звярът от морето са две противоположни и враждуващи фигури и затова няма проблем звярът да бъде наричан „антихрист“, ако и Йоан да не е използвал тази дума тук. Това, което Йоан нарича в посланията си „антихрист“, го представя в Откровението чрез символа „звяр“, защото вече не става дума за проявление само в отделни личности или течения, както е било в съвремието му, а за една конкретна сила и институция намерила форма и образ в определен период от бъдещето. След като Йоан е ползвал един стил в Откровението и съвсем друг в другите си книги, нормално е да открием повторение на теми, но представени по различен начин. Работата с библейския текст не се ограничава само до думите и значенията им. Една и съща идея или тема може да бъде представена с различни изрази, дори с различни похвати. Трябва да имаме предвид всички тях, ако искаме да изградим по-обхватна и балансирана представа за значението и приложението на даден текст. Затова можем да сме сигурни, че звярът излизащ от морето е антихристът.
3. Богохулство.
Прави впечатление, че една от основните характеристики на звяра от морето е богохулството (Откр. 13:1, 5, 6). Ако разберем, какво стои зад термина „богохулство“, ще можем да разберем и каква е природата на антихриста. Сигурно ще се изненадаме да установим, че библейското разбиране за богохулството се различава от общоприетото. Например когато Христос заявил Своето равенство с Бога, юдеите възприели това като богохулство:
„Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искамеда Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, Който си човек, правиш Себе Си Бог“ (Йоан 10:33).
Исус наистина е равен на Бога, но юдеите не вярвали в Него и възприели това Негово твърдение за богохулство. Така че за разлика от общоприетото днес разбиране, че богохулство е някаква обида или отрицание на Бога (нещо, което и невярващите могат да правят), в Евангелието на Йоан богохулство е наречено приравняването с Божеството.
Но Библията не спира дотук в изясняването на този термин. Когато Христос простил греховете на един парализиран човек, това Неговото дело също било наречено „богохулство“:
„Тогава книжниците и фарисеите започнаха да разискват думите Му, като казваха: Кой е Този, Който богохулства? Кой може да прощава грехове освен един Бог?“ (Лука 5:21).
Исус има правото да прощава греховете, но книжниците и фарисеите, които не вярвали в Него, възприели този Негов прерогатив като богохулство. Следователно, когато Библията говори за богохулство, тя има предвид опита някой да се приравни с Бога като изземе Неговите функции – Неговото право да прощава и оправдава грешника. Така че богохулството в библейски смисъл не може да се отнася до действията на един безбожник, който открито отхвърля Божеството.
Разбирането на този въпрос е от изключително значение, защото внася голяма яснота по отношение на антихриста. Щом като той е описан като богохулник, той би трябвало да се опитва да приравни себе си с Бога като изземе Неговия прерогатив – правото да прощава греха. Следователно тук трябва да става дума за религиозна сила, защото само една религиозна сила може да има отношение към греха, неговото опрощаване и оправданието на грешника. Виждаме, че и в Откровението апостол Йоан представя антихриста като някой, който е тясно свързан с християнството.
В такъв случай вписва ли се широко разпространената днес представа за антихриста в описанието дадено му в Откр. 13 гл.? Не. Една безбожна сила, както бива представен днес антихриста, не може да има отношение към спасяването на грешниците. Зад фигурата на антихриста трябва да стои религиозна сила облечена с мантията на християнството и претендираща, че има право да се изразява по отношение на греха и спасението на грешника. Нещо повече, това е религиозна сила, която не предстои тепърва да се появи на световната сцена, а сила, която отдавна съществува, но е минала през един съкрушаващ удар, така че появяването й отново на световната сцена ще бъде „голямото завръщане“, а не „голямата премиера“.
Всъщност до извода, че антихристът е една религиозна сила, можем да стигнем и по друг път. Звярът, който излиза от морето, антихристът, действа в услуга на змея. В Откр. 12:4 виждаме змея като сила, която се мъчи да унищожи Христос. Всички знаем, че този, който разпънал Исус на кръста, била римската власт. През I век езическата римска власт била най-големият противник на християнската църква. И въпреки това в нейното описание никъде не се споменава характеристиката „богохулство“. Ако под богохулство трябва да разбираме явното отрицание на Христос, то тази характеристика пасва великолепно на езическия Рим – всъщност от библейска гледна точка това би била нейната основна характеристика. И все пак въпреки че тази власт екзекутирала Исус и мъчела и преследвала Неговите последователи карайки ги да се отрекат от своя Господ, в описанието й тя никъде не е определена като богохулна. Защо? Просто защото „богохулство“ е религиозен термин, който има отношение към истинския Бог, оправдаването и спасението на човека и с него не може да се характеризира безбожна или езическа сила. Само една религиозна власт имаща на себе си покривалото на християнството може да отговори на описанието на антихриста. Не бива да забравяме, че думата „антихрист“ може да се преведе не само като „срещу Христос“, но и „вместо Христос“, т.е. една сила, която претендира, че е християнска и макар да не се противопоставя открито на Христос, се поставя на Неговото място и изземва функциите и привилегиите Му. Не бива също да забравяме, че в библейската апокалиптика със символа „звяр“ се представя една сила, която има вид на организация – царство или нация, а не отделна личност (Дан. 7:17, 23). Дори тук идеята за антихриста като един безбожник с голяма власт не пасва на значението на библейския символ.
4. Антихристът в другите части на Новия завет.
В разбирането си, че антихристът трябва да е една християнска сила, посланията на апостол Йоан и книгата Откровение са в пълна хармония не само помежду си, но и с другите части на Новия завет, които засягат същия въпрос. Апостол Павел описва същата тази сила така:
„Никой да не ви измами по никакъв начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, така че той седи както бог в Божия храм и представя себе си за Бог“ (2 Сол. 2:3, 4).
Това е другият библейски текст, за който всички са съгласни, че става дума за антихриста. Според Павел антихристът ще действа в Божия храм. Но само няколко години след като апостолът написва това послание, храмът в Ерусалим бил разрушен, какъвто стои и до днес. Може ли тогава тук Павел да има предвид Божия храм в Ерусалим? Няма как храмът да е имал някакво голямо значение за апостола, защото той много добре познавал думите на Христос, че храмът ще бъде изоставен, че Божието присъствие ще бъде оттеглено от него и ще загуби значението си (Матей 23:37-24:1). Тогава какво разбира Павел под думата „храм“? Ето кое е храмът за апостола:
„Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас? Ако някой оскверни Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, а този храм сте вие“ (1 Кор. 3:17, 18).
„Каква връзка има между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: Ще се заселя сред тях и ще вървя с тях, и ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“ (2 Кор. 6:16).
Когато говори за храм, апостол Павел има предвид едно нещо – християнската църква. Християнската църква е „мястото“, в което Бог обитава, поради което тя е Неговият храм. Следователно, щом като антихристът е в Божия храм, той би трябвало да представлява една отстъпническа сила в християнската църква, а не безбожник. Апостол Павел предупредил ефеските старейшини, че на църквата предстои проблем с отстъпление в самата нея:
„Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв. Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си“ (Деян. 20:28-30).
Проблемът на църквата не е, че тя ще бъде гонена от езическа сила, а че ще отстъпи от вярата под влиянието на някои от собствените й ръководители (2 Петр. 2:1, 2). Тези хора са наречени „свирепи вълци“ (Деян. 20:29), макар и да се водят християни. Тези вълци може да са облечени в овчи дрехи, но си остават вълци-грабители и затова християните трябва да се пазят от тях (Матей 7:15).
Освен това, когато Павел описва антихриста като „човека на греха“, той го нарича още и „синът на погибелта“ (2 Сол. 2:3). Така бил наречен Юда, предателят на Исус:
„Докато бях с тях, Аз пазех в Твоето име тези, които Ми даде, опазих ги и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни Писанието“ (Йоан 17:12).
„Синът на погибелта“ е израз, който се отнася до някой, който външно е последовател на Христос, но в крайна сметка се оказва Негов предател. Когато Павел нарича антихриста „син на погибелта“, не може да има предвид една безбожна сила, която се противи на християнството, но религиозна сила облечена с мантията на християнската църква, която по своята същност е предателска.
Сега вече няма да е особено трудно да идентифицираме антихриста. Това правим в статията Антихристът от Откровението – II.
Според най-популярния днес възглед за антихриста той ще бъде едно безбожно същество, явен противник на Христос и църквата Му. От начина, по който той бива описан в творчеството на апостолите Йоан и Павел, обаче е видно, че той е една религиозна сила облечена с мантията на християнството.