Библейската книга Откровение илюстрира по брилянтен начин невъзможния за примирие конфликт, който съществува между доброто и злото в нашия свят. Това е една Велика борба между божественото и сатанинското, която се води без прекъсване вече хилядолетия и предвид огромната й значимост, апокалипсисът й отдава достатъчно внимание (прочетете статията Учението на книгата Откровение за Великата борба). В тази невероятна книга откриваме противопоставяне на противоположности. Тук противоположностите не се привличат. Те не могат да се притеглят едно друго. Те никога няма да образуват едно цяло.
Едно от изразните средства, които Откровението използва, за да представи тази Велика борба, е конфронтацията между оригинали и техните фалшификати. Много често сатанинските образи в тази книга са просто фалшификати на дадени божествени фигури. Тези фалшификати имат за цел да се противопоставят на божествените фигури и по този начин много хора да бъдат въвлечени в погибел.
В настоящата статия ще обърнем внимание на една от най-умелите и забележителни фалшификации на Сатана – сатанинското триединство и неговото влияние върху света в последното време. Разберем ли я, ще разберем и в какво ще се изрази измамата в края на дните и ще знаем, как да се предпазим от нея.
От статията Сатанинското триединство в Откровението – I научаваме, какво Откр. 12 гл. ни казва, че предизвиква образуването на въпросния съюз, в статията Сатанинското триединство в Откровението – II фокусираме вниманието си на първия от съдружниците на змея в този съюз – звярът излизащ от морето, а с третия член на демоничното триединство се занимаваме в статията Сатанинското триединство в Откровението – III.
В какво ще се изрази измамата на последното време според книгата Откровение?
1. Божественото Триединство и Неговият фалшификат.
Щом като става дума за опита на Сатана да имитира Триединството, за да разберем правилно фалшификата, трябва първо да имаме правилната идея за оригинала. Божественото Триединство се появява още в самото начало на книгата Откровение:
„Йоан – до седемте църкви, които са в Азия: Благодат и мир да бъде на вас от Онзи, Който е и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред Неговия престол, и от Исус Христос, Който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе…“ (Откр. 1:4, 5а).
Започвайки книгата си апостол Йоан произнася благословение, което обхваща и трите личности на Божеството (прочетете статията Учението на книгата Откровение за Бога). Въпросът за Триединството е наистина сложен. Разгледан е по-обстойно в статията Божието Триединство, а тук само ще отбележим, че Свещеното писание представя Божеството като сложно единство на три личности – Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Святи Дух (Матей 3:16, 17; 28:19, 20; 2 Кор. 13:14), което за удобство сме приели да наричаме Триединство или Троица. Макар и всяка от личностите в него да има своята пълна индивидуалност, единството между тях е толкова тясно, че тримата всъщност представляват един Бог – един Бог в три лица, а не трима отделни богове. Тези три личности не са в йерархия – и трите представляват краен авторитет и са безгранични във власт, познание и възможности.
Поради липсата на подобен модел в познатия ни свят и невъзможността от страна на човека да възприеме тази концепция, идеята за един Бог в три лица се е превърнала в препъни камък за много хора, включително и християни. Ако се замислим обаче, именно в това е нейната сила, защото какъв Бог би бил Този, Който може да бъде напълно осмислен и разбран от творенията Му?
Ако и естеството на единството между трите лица на Божеството да е напълно необяснимо за човека, има определена страна на взаимодействията между тях, която донякъде може да бъде схваната. Макар и всяка от личностите на Троицата да е с еднакъв авторитет и възможности, между тях има някаква форма на разпределение на функциите. Изглежда, че Отец действа като източник, Синът има функцията да бъде посредник и говорител на Божеството – изявителя Му пред Вселената, а Святият Дух е осъществителя на божествените намерения.
Хармоничността при реализацията на функциите на всяка от личностите на Триединството може донякъде да бъде илюстрирана чрез връзките, които съществуват между различните системи в човека, когато се опитва да осъществи на практика някаква идея със знанието на други хора. Тази идея се поражда първо в неговия ум (подобно на функцията на Бог-Отец), бива представена на околните чрез неговата уста (подобно на функцията на Бог-Син) и бива реализирана на практика чрез ръцете му (подобно на функцията на Бог-Святи Дух). Макар и съвсем бегла, тази илюстрация ни помага да разберем донякъде хармонията между личностите на Триединството при изпълняване на техните функции. Разбира се, когато става дума за естеството на единството и връзките между трите лица на Божеството, тук не можем да дадем никаква илюстрация. Това е тайна и не е възможно някой да успее да проникне в нея.
Всичко това означава и че няма как Сатана да успее да направи точен фалшификат на Триединството в реалния свят. Но това не му пречи да опита. Ето един кратък текст, в който намираме заедно тези три антагонистични фигури оформящи сатанинското триединство:
„И видях да излизатот устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби; защото те са духове на бесове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата земя, зада ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог“ (Откр. 16:13, 14).
Едно странно единство от змей, звяр (който на друго място е представен като звяр излизащ от морето) и лъжепророк (който на друго място е представен като звяр излизащ от земята) обединени в омразата си към Бога и Неговия народ на земята. Тази тяхна омраза ще ги доведе в последното време заедно като троен съюз, както и до крайната им съдба (Откр. 20:10).
Явно този сатанински триумвират трябва да фалшифицира божественото Триединство. Предвид това, че на земята няма модел, който да може абсолютно точно да пресъздаде мистерията на Троицата, в Откровението неговата фалшификация е сведена до взаимоотношенията между определени символични фигури в литературния свят на книгата, а не като фалшификат, който да съществува в реалния свят. Поради това анализът, който ще направим, трябва да се ограничи предимно до символите и историята, която те разказват. И все пак, имайки предвид, че е представена фалшификация на Триединството, няма да е неразумно, ако потърсим и някаква връзка с реалния свят, макар и тя да не бъде съвършена и като не забравяме, че не всеки детайл на символите има точно значение в реалния свят.
2. Змеят – имитация на Бог-Отец.
Първата фигура от сатанинското триединство е змея (Откр. 12:3, 4), който е фалшификация на Бог-Отец от божественото Триединство.
Според описанието, което апостол Йоан му дава в Откровението, змеят притежава сила, престол и власт:
„Звярът, който видях, приличаше на леопард, а краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят му даде силата си, престола си и голяма власт“ (Откр. 13:2).
Онзи, Който според същата книга притежава власт, седи на престол и Му се отдава почит, е Бог-Отец:
„И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове, двадесет и четиримата старейшини падат пред Седящия на престола и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат венците си пред престола, като казват: Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено“ (Откр. 4:9-11).
Сходство, което трябва да бъде отбелязано. Бог-Отец е представен като седящ на престол и получаващ почит, защото притежава власт. Змеят се явява като Негов фалшификат. Той също има престол, притежава сила и власт.
Освен това змеят е описан, че действа като източник:
„Звярът, който видях, приличаше на леопард, а краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят му даде силата си, престола си и голяма власт“ (Откр. 13:2).
Змеят дава своята сила, престол и власт на звяра от морето, което го превръща в източник. Според Писанието Бог-Отец е Този, Който действа като източник на всичко:
„За нас има само един Бог – Отец, от Когото е всичко, и ние предназначени за Него, и един Господ – Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него“ (1 Кор. 8:6).
Както оригиналът, така и неговият фалшификат са представени като действащи с ролята на източник.
Изглежда, че в света на книгата Откровение змеят фалшифицира функцията на Бог-Отец от божественото Триединство.
3. Звярът от морето – имитация на Бог-Син.
Следващата фигура от сатанинското триединство е звяра, който излиза от морето (Откр. 13:1-10). Той е фалшификат на Бог-Син от божествената Троица и специално на мисията Му на земята, където Той се въплътил в човешко естество. С други думи, този звяр фалшифицира Исус Христос.
Въпросният звяр излиза от водата и започва службата си:
„И видях звяр, който излизаше от морето и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, а на главите му богохулни имена“ (Откр. 13:1).
Интересното е, че когато проследим живота на Исус Христос, Той също започнал службата Си излизайки от водата:
„И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата и видя, че Божият Дух слиза като гълъб и се спуска на Него; и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 3:16, 17).
И оригинал, и фалшификат започват службата си чрез излизане от вода. Сигурно трябва да очакваме още сходства помежду им. Няма да бъдем разочаровани.
Времето на службата на звяра от морето било 3 ½ символични години (представено още като четиридесет и два месеца):
„И даде му се уста да говори горделиво и богохулно; дадена му бе още власт да действа четиридесет и два месеца“ (Откр. 13:5).
Времето на службата на Христос било 3 ½ буквални години (представено в едно от данииловите пророчества като 3 ½ символични дни, половин седмица):
„Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време“ (Дан. 9:27).
Паралелът между времето на служене на оригинал и фалшификат е забележителен. Но сходствата продължават.
Звярът от морето бил ранен и оздравял:
„И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя удивена отиде след звяра и се поклониха на змея, защото даде властта си на звяра“ (Откр. 13:3).
И Исус получил сериозна рана, от която трябвало да оздравее – бил мъртъв, но после оживял:
„И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той сложи десницата Си върху мен и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият; бях мъртъв и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада“ (Откр. 1:17, 18).
И Христос, и звярът от морето минават през опитността на смъртта/смъртното раняване и възкресението/оздравяването. Аналогиите между двамата обаче не свършват дотук.
Звярът отправя посланието си до целия свят:
„И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя удивена отиде след звяра и се поклониха на змея, защото даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, като казваха: Кой е като този звяр и кой може да воюва против него?“ (Откр. 13:3, 4).
Исус също отправя посланието Си до целия свят:
„И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух“ (Матей 28:19).
Както оригинал, така и фалшификат имат какво да кажат на свята. Но и това не е всичко.
Звярът от морето има власт над цялата земя:
„Звярът, който видях, приличаше на леопард, а краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят му даде силата си, престола си и голяма власт… И му бе позволено да воюва против светиите и да ги победи; и му бе дадена власт над всеки род и народ, език и племе“ (Откр. 13:2, 7).
Христос също има власт над цялата земя:
„Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята“ (Матей 28:18).
И оригинал, и фалшификат претендират за власт над земята и могат да бъдат определени като притежаващи я. Сходството е повече от поразително!
В невероятния символичен свят на Откровението един сатанински образ е направен да фалшифицира спасителната служба на Исус Христос, защото така би могъл да измами не просто много хора, а целия свят. Сатана знае, какво да прави, за да постигне целите си. Неговата умелост в измамите е толкова голяма, че трябва много ясно да осъзнаем, че можем да разчитаме само на Божиите закрила и ръководство, за да ги разпознаем и избегнем.
4. Единството между змея и звяра от морето – имитация на единството между Бог-Отец и Бог-Син.
Мащабите на сатанинската имитация са наистина сериозни. Те стигат дори до взаимоотношенията между различните фигури в Откровението, с което се фалшифицират взаимоотношенията между личностите в божественото Триединство. Например звярът от морето е подобен на змея:
„И видях звяр, който излизаше от морето и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, а на главите му богохулни имена“ (Откр. 13:1).
Звярът излизащ от морето има десет рога и седем глави. А как е описан змеят?
„И друго знамение се яви на небето и, ето, голям огненочервен змей, който имаше седем глави и десет рога и на главите му седем корони“ (Откр. 12:3).
Змеят също има десет рога и седем глави. Макар и да са различни фигури те имат важни допирни точки, които ги правят много сходни образи.
Според Новия завет Синът (Исус Христос) е подобен на Отец:
„Исус му каза: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Как така казваш: Покажи ми Отца?“ (Йоан 14:9).
Макар и да са различни личности, Бог-Син е подобен на Бог-Отец. Той е дотолкова подобен на Отец, че който вижда Сина, всъщност вижда Отец. Змеят и звярът от морето се опитват да повторят това сходство.
Освен това двете демонични сили имат пълно единство – змеят дава властта си на звяра:
„Звярът, който видях, приличаше на леопард, а краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят му даде силата си, престола си и голяма власт“ (Откр. 13:2).
Отец и Син също имат пълно единство – Отец е предал властта Си на Сина:
„Отец обича Сина и е предал всичко в Неговата ръка“ (Йоан 3:35).
Делото на упълномощаване с власт между двете личности на Троицата бива повторено от техните фалшификати. Сходствата продължават.
Каквото прави звярът от морето, все едно го прави змеят:
„И даде му се уста да говори горделиво и богохулно; дадена му бе още власт да действа четиридесет и два месеца… И му бе позволено да воюва против светиите и да ги победи; и му бе дадена власт над всеки род и народ, език и племе“ (Откр. 13:5, 7).
„След като змеят видя, че бе свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете. И бяха дадени на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там, където я хранят за време и времена, и половин време, скрита от лицето на змея. И змеят изпусна след жената от устата си вода като река, за да направи да я завлече реката“ (Откр. 12:13-15).
Подобно и при божественото Триединство каквото прави Синът все едно, че го прави Отец:
„Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си; но Отец, който пребъдва в Мене, върши Своите дела“ (Йоан 14:10).
Съвършеният синхрон между делата на Отец и Сина трябва да бъде имитиран от змея и звяра. Но с това опитът за фалшифициране на приключва.
Който се покланя на звяра от морето, все едно се покланя на змея:
„И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя удивена отиде след звяра и се поклониха на змея, защото даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, като казваха: Кой е като този звяр и кой може да воюва против него?“ (Откр. 13:3, 4).
Който се покланя на Сина, все едно се покланя на Отец:
„За да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил“ (Йоан 5:23).
Пълното единство във власт, което Бог-Отец и Бог-Син притежават, е хармония, към която змеят и звярът от морето също се стремят.
Сходствата отиват още по-надълбоко. Змеят стои като че ли прикрит зад звяра:
„И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя удивена отиде след звяра и се поклониха на змея, защото даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, като казваха: Кой е като този звяр и кой може да воюва против него?“ (Откр. 13:3, 4).
Отец стоял винаги зад Исус:
„И Този, Който ме е пратил, е с Мене; не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно“ (Йоан 8:29).
Близостта между Отец и Сина е всепобеждаваща, така че няма как демоничните сили да не се опитат да я повторят в стремежа им към надмощие.
В книгата Откровение особеностите на звяра от морето са като че ли по-изпъкнали, но поради подобието си със змея изразява неговия характер. Личността на Христос изпъква най-много в Свещеното писание, но поради единството Си с Отец изявява Неговия характер:
„Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви“ (Йоан 1:18).
Виждаме, какво усилие полага Сатана, за да имитира божественото Триединство, защото знае много добре, че това би била успешната формула в погубването на хората. Щом като Бог е направил всичко, за да спаси хората, Сатана може да следва плана Му, но с обратен знак, за да може да погубва по-успешно.
5. Звярът от земята – имитация на Бог-Святи Дух.
Третата фигура от сатанинското триединство е звярът, който излиза от земята (Откр. 13:11-18). Този звяр е наречен още „лъжепророк“ (Откр. 16:13; 19:20; 20:10). Той е фалшификат на Бог-Святи Дух от божественото Триединство.
Според Откровението звярът от земята работи в интересите на звяра от морето:
„Той упражняваше цялата власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана беше оздравяла… Той мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оздравя. И му бе позволено да вложи дихание в образа на звяра, така че образът на звяра да проговори; също и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра. И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им бъде сложен белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име“ (Откр. 13:12, 14-17).
Новият завет много ясно описва ролята на Святия Дух като работещ в интересите на Христос:
„А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. Всичко, което има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява“ (Йоан 16:13-15).
Ако Исус е видял нуждата и ползата от Святия Дух като работещ в Негов интерес, това трябва да е успешна формула за следване. Звярът от земята ще трябва да работи за интересите на този от морето. И това няма да е всичко.
Звярът от земята убеждава всички да се поклонят на морския звяр:
„Той упражняваше цялата власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана беше оздравяла“ (Откр. 13:12).
Святият Дух убеждава всички да се поклонят и да приемат Исус:
„Затова ви известявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! И никой не може да нарече Исус Господ, освен със Святия Дух“ (1 Кор. 12:3).
Наличието на посредник, който да въздейства върху умовете на хората и да ги насочва към Христос, е правилния подход, който трябва да бъде повторен от звяра от земята, за да може света да се поклони на този от морето. Но сходствата продължават.
Звярът от земята действа като осъществител на намеренията на звяра от морето, а оттам – и на змея. Святият Дух действа като осъществител на намеренията на Отец и Сина.
Звярът от земята дава дихание (живот) на зверовия образ:
„И му бе позволено да вложи дихание в образа на звяра, така че образът на звяра да проговори; също и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра“ (Откр. 13:15).
Святият Дух дава дихание и живот на всичко:
„Духът Божий ме е създал и диханието на Всемогъщия ме оживотворява“ (Йов 33:4).
Значи звярът от земята се опитва да имитира Святия Дух дори в дейности, които са прерогатив на Божеството като даването на живот. Това е просто невероятно!
Звярът от земята слага белег с името на звяра от морето:
„И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им бъде сложен белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име“ (Откр. 13:16, 17).
Святият Дух слага печат с името на Сина и Отец:
„И не наскърбявайте Святия Божий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението“ (Ефес. 4:30).
„И видях друг ангел да се издига от изток, в когото беше печатът на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които беше дадено да повредят земята и морето, и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог“ (Откр. 7:2, 3)
„И видях, и ето, Агнецът стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им“ (Откр. 14:1).
Функцията на Бог-Святи Дух е да подсигури Божието собственичество над тези, които избират да Го следват и да са Му покорни. Звярът от земята работи по превръщането в собственост на звяра от морето на всеки, който избере да му се поклони. Но и с това сходствата не приключват.
Звярът от земята прави зашеметяващи знамения говорещи за големи духовни благословения:
„И вършеше големи знамения, дори предизвика и огън да слиза от небето на земята пред човеците“ (Откр. 13:13).
Святият Дух дава истинските духовни благословения, истинската Петдесятница:
„И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят“ (Деян. 2:1-4).
„След това видях друг ангел, който слизаше от небето и имаше голяма власт; и земята бе осветена от неговата слава“ (Откр. 18:1).
Сатана не спира в опитите си да мами и погубва. Ако успее да направи фалшификат и на Святия Дух, тогава измамата му ще стане пълна и целият свят ще бъде доведен под неговото подчинение, каквато е целта му.
6. Аналогия с реалните исторически фигури.
За кратко се потопихме в удивителния литературен свят на Откровението, за да видим подобието, което три сатанински символични образа имат с божественото Триединство и колко точно успяват да го фалшифицират. Сега е ред проверим, дали няма някаква връзка и с реалните исторически фигури, които тези символи представят.
Символите са образи, които говорят за нещо друго. Тези три сатанински символа трябва да имат своето значение в реалния свят. Но дали фигурите от реалния свят символизирани чрез змей, звяр и лъжепророк също имат някаква аналогия с личностите от Триединството и по някакъв начин ги фалшифицират и конкурират?
1) Змеят – Сатана и езическият Рим
Змеят е пространен образ, който съществува от началото на християнската история (Откр. 12:1-5) и стига до самия й край (ст. 17). Той е дефиниран от Откровението като самия Сатана (ст. 9). В Откр. 13 гл. обаче виждаме други фигури, които се появяват в определени периоди от християнската история, и или дублират вече представеното чрез змея в Откр. 12 гл., или действат паралелно с него. Единственият период, където змеят действа сам, е опитът му да изяде детето на жената (Откр. 12:1-5), което дете безпроблемно може да бъде идентифицирано като Исус Христос (Откр. 19:15). Това ще рече, че когато мислим за действието на змея като сам в определен период от християнската история, това трябва да е самото нейно начало. Явно тук се имат предвид опитите на езическата римска власт да унищожи Христос и Неговите ранни последователи (прочетете статията Сатанинското триединство в Откровението – I).
Когато сведем въпроса до змея като фалшификат на Бог-Отец от божественото Триединство, би трябвало да мислим за стремежа на Сатана да заеме Божия престол и да стане господар на вселената (Исая 14:12-14). Освен това по времето на Исус езическата власт на римляните била почти безгранична. Римските императори били обожествявани и приемани за господари на всичко. Всеки, който не ги признавал, бил наказван. Това е конкуренция на Бог-Отец, Който притежава властта над този свят и вселената.
2) Звярът от морето – папството
Звярът излизащ от морето се появява в Откр. 13 гл. Неговите характеристики създават връзка с Дан. 7 гл. и образа на малкия рог. Без съмнение и в двата случая имаме символично представяне на папството и неговата хегемония през ранното и късното средновековие, ренесанса и епохата на просвещението, а Откр. 13 гл. се занимава и с предстоящото му пълно възраждане в последното време (прочетете статията Сатанинското триединство в Откровението – II).
Звярът излизащ от морето е фалшификат на Бог-Син, Исус Христос. Що се отнася до папството, най-големият му проблем е, че засенчва жертвата и ходатайствената служба на Исус Христос. Като претендент за Негов заместник на земята папството издига Католическата църква и свещеничеството й като посредници на Божията благодат, чрез които хората могат да бъдат спасени. Това е конкуренция на Исус Христос, за Когото Свещеното писание категорично твърди, че е единствения път за спасение и единствения Ходатай между Бога и човека (Йоан 14:6; Деян. 4:12; 1 Тим. 2:5).
3) Звярът от земята – САЩ и едно бъдещо харизматично движение
Звярът излизащ от земята се появява във втората част на Откр. 13 гл. – точно в момента, в който звярът от морето е смъртоносно ранен. Описанието на този звяр, времето и мястото на появяването му, самото негово естество, са толкова ясно дадени, че интерпретирането му не може да представлява проблем. Този звяр символизира САЩ (прочетете статията Сатанинското триединство в Откровението – III).
Звярът излизащ от земята е фалшификат на Бог-Святи Дух. Той е наречен още лъжепророк, който прави чудеса, за да мами хората по света и в крайна сметка да ги принуди да се подчинят на излекувания морски звяр, папството. Тази част от пророчеството лежи в бъдещето от наша гледна точка, но детайлното описание на дейността на звяра от земята ни позволява да предположим възникването в самия край на времето на едно изключително силно и влиятелно харизматично движение, което ще обхване всички или почти всички църкви в САЩ. Предстои едно голямо „пробуждане“ сред християните в Америка, които ще действат заедно за създаването на нов световен ред по подобие на средновековното господство на католицизма. Извършването на чудеса и привидното възвръщане на християнското благочестие ще са мощно „потвърждение“ за претенциите за автентичност на това движение.
4) Победа чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на свидетелството
От разбраното дотук установяваме, че дори и при историческите образи символизирани чрез сатанинското триединство има някакво подобие с божественото. И те ще проявят измамливостта си при хармоничното си взаимодействие в края на времето. Обединените сили на езичество, папство и отпаднал протестантизъм ще бъде заплахата за света на последното време. Тя никак не е за подценяване, защото Сатана ползва модел, за който е гарантирано, че работи.
Не можем да отречем, че дяволът е противник, който е далеч извън категорията ни. Единствената ни надежда е божествената закрила и ръководство. Само един е начина да се устои на сатанинските измами:
„А те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство; защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт“ (Откр. 12:11).
Средствата, чрез които ще може да се издържи на предстоящата заблуда, са същите, чрез които всички верни през вековете на човешката история са успявали да се съпротивят на лукавия.
„Кръвта на Агнеца“ е осигурената сила за победа над греха и Сатана. Тя дава възможност човека да влезе в толкова тясна връзка с Христос, че да бъде скрит в Него и защитен от всичко (Йоан 15:4, 5). „Кръвта на Агнеца“ гарантира победата над дявола.
„Словото на свидетелството“ е изговарянето на Божиите думи с вяра. Те хранят и предпазват (Римл. 10:17; Ерем. 15:16). Колкото повече се увеличават заблудите на Сатана, толкова повече трябва Словото да бъде изучавано. Вярното свидетелство за Христос и благовестието носи победа.
Това е единствения начин за противопоставяне на сатанинското триединство от Откровението. Колкото и да е страшно, колкото и могъщи да станат реалните фигури, които то символизира, Божията сила е достатъчна всеки искрен последовател на Исус Христос да остане защитен и непокътнат.
Основополагащото пророческо описание на видението за сатанинското триединство (Откр. 12-13 гл.), което се занимава с последната криза на човечеството, е изключително интересно и до известна степен детайлно, но все пак поражда някои въпроси. Сатанинското триединство успява да подчини света на себе си, но сякаш това не е целия свят. Щом като то бива формирано с цел да заличи верния остатък от потомството на жената (Откр. 12:17) и кризата, в която въвлича света, е насочена към постигането на тази цел (Откр. 13:15), успява ли да я постигне? Бива ли църквата на остатъка победена? Целият свят ли получава белега на звяра? Ако има такива, които го избягват, кои са те и как го правят? На тези въпроси отговаря интерлюдията на видението, която разглеждаме в статията Сатанинското триединство в Откровението – V. В нея се занимаваме и с кулминацията на видението, с която то приключва.
За да заблуди и подчини света, Сатана създава свой троен съюз на последното време, който фалшифицира Божието Триединство. Тъй като тази измама е съвършена, само Бог може да помогне на последователите Си да я разпознаят и да преминат успешно през предстоящата криза.