Сатанинското триединство в Откровението

Библейската книга Откровение илюстрира по брилянтен начин невъзможния за примирие конфликт, който съществува между доброто и злото в нашия свят. Това е една Велика борба между божественото и сатанинското, която се води без прекъсване вече хилядолетия. В тази невероятна книга откриваме противопоставяне на противоположности. Тук противоположностите не се привличат. Те не могат да се привлекат. Те никога няма да образуват едно цяло.

Едно от изразните средства, които Откровението използва, за да представи тази Велика борба, е конфронтацията между оригинали и техните фалшификати. Много често сатанинските образи в тази книга са просто фалшификати на дадени божествени фигури. Тези фалшификати имат за цел да се противопоставят на божествените фигури и по този начин много хора да бъдат въвлечени в погибел. Например Откровението говори за Божий печат, който се слага на челата на вярващите от последното време, за да се удостовери Божията собственост над една определена група хора в края на земната история (Откр. 7:1-4; 14:1-5). Сатана обаче също има печат, който неговите агенти налагат на челото и дясната ръка на целия свят, за да потвърдят сатанинското притежание над света (Откр. 13:16, 17). Значи виждаме, как Господ прави нещо хубаво за спасението на хората, а Сатана му прави фалшификат, за да погубва по-успешно хората.

Из цялата книга Откровение откриваме един нестихващ конфликт на божествен оригинал и сатанинската му фалшификация. Имайки предвид пагубните резултати от действието на сатанинския фалшификат, ние сме задължени да бъдем много прецизни в идентифицирането му. Ключът за това е в познаването на оригинала. Разберем ли правилно оригинала, няма да имаме проблем да идентифицираме и разобличим фалшификата. Ако например успеем правилно да разтълкуваме, какво представлява Божия печат, няма да ни е трудно да разберем и коя е неговата противоположност – белегът на звяра, сатанинският фалшификат (прочетете статията Божият печат и белегът на звяра).

Сега ще се спрем на една от най-умелите и забележителни фалшификации на Сатана – сатанинското триединство. Явно то трябва да фалшифицира божественото Триединство. Разбира се, на земята няма модел, който да може абсолютно точно да пресъздаде мистерията на Троицата. Затова в книгата Откровение неговата фалшификация е сведена до взаимоотношенията между определени символични фигури в литературния свят на книгата, а не като фалшификат, който да съществува в реалния свят. Поради това анализът, който ще направим, трябва да се ограничи предимно до символите и историята, която те разказват. И все пак, имайки предвид, че е представена фалшификация на Триединството, е разумно да потърсим и някаква връзка с реалния свят, макар и тя да не бъде съвършена и като не забравяме, че не всеки детайл на символите има точно значение в реалния свят.

1. Божественото Триединство и Неговият фалшификат.

Щом като става дума за опита на Сатана да имитира Триединството, за да разберем правилно фалшификата, трябва първо да имаме правилната идея за оригинала – божественото Триединство. То се появява още в самото начало на книгата Откровение:

„Йоан – до седемте църкви, които са в Азия: Благодат и мир да бъде на вас от Онзи, Който е и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред Неговия престол, и от Исус Христос, Който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе…“ (Откр. 1:4, 5а).

Започвайки книгата си апостол Йоан произнася благословение, което обхваща и трите личности на Божеството. Този въпрос е наистина сложен. Разгледан е по-обстойно в статията Божието Триединство, но тук само ще отбележим, че Свещеното писание представя Божеството като сложно единство на три личности – Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Святи Дух (Матей 3:16, 17; 28:19, 20; 2 Кор. 13:14), което за удобство сме приели да наричаме Триединство или Троица. Макар и всяка от личностите в него да има своята пълна индивидуалност, единството между тях е толкова тясно, че тримата всъщност представляват един Бог – един Бог в три лица, а не трима отделни богове. Тези три личности не са в йерархия – и трите представляват краен авторитет и са безгранични във власт, познание и възможности.

Поради липсата на подобен модел в познатия ни свят и невъзможността от страна на човека да възприеме тази концепция, идеята за един Бог в три лица се е превърнала в препъни камък за много хора, включително и християни. Ако се замислим обаче, именно в това е нейната сила, защото какъв Бог би бил Този, Който може да бъде напълно осмислен и разбран от творенията Му?

Ако и естеството на единството между трите лица на Божеството да е напълно необяснимо за човека, има определена страна на взаимодействията между тях, която донякъде може да бъде схваната. Макар и всяка от личностите на Троицата да е с еднакъв авторитет и възможности, между тях има някаква форма на разпределение на функциите. Изглежда, че Отец действа като източник, Синът има функцията да бъде посредник и говорител на Божеството – изявителят Му пред Вселената, а Святият Дух е осъществителят на божествените намерения. Хармоничността при реализацията на функциите на всяка от личностите на Триединството може донякъде да бъде илюстрирана чрез връзките, които съществуват между различните системи в човека, когато се опитва да осъществи на практика някаква идея. Тази идея се поражда първо в неговия ум (подобно на функцията на Бог-Отец), бива представена на околните чрез неговата уста (подобно на функцията на Бог-Син) и бива реализирана на практика чрез ръцете му (подобно на функцията на Бог-Святи Дух). Макар и съвсем бегла, тази илюстрация ни помага да разберем донякъде хармонията между личностите на Триединството при изпълняване на техните функции. Разбира се, когато става дума за естеството на единството и връзките между трите лица на Божеството, тук не можем да дадем никаква илюстрация. Това е тайна и не е възможно някой да успее да проникне в нея.

Всичко това означава и че няма как Сатана да успее да направи точен фалшификат на Триединството в реалния свят. Тук фалшификацията се ограничава предимно в литературния свят на взаимоотношенията между три символични образа в Откровението. Ето един кратък текст, в който намираме заедно тези три сатанински фигури оформящи сатанинското триединство:

„И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби; защото те са духове на бесове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата земя, за да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог“ (Откр. 16:13, 14; виж също Откр. 20:10).

Едно странно единство от змей, звяр (който на друго място е представен като звяр излизащ от морето) и лъжепророк (който на друго място е представен като звяр излизащ от земята) обединени в омразата си към Бога и Неговия народ на земята.

В развитието на този въпрос трябва да имаме предвид, че се занимаваме със символи – много богати символични образи, които апостол Йоан използва, за да предаде максимално добре идеята си. Символът представлява някакъв образ, който говори за нещо друго. Само правилното разбиране на образа може да ни помогне да разберем и кое е това друго нещо, за което той говори. Както вече споменахме, в изследването на въпроса за сатанинското триединство обаче ние ще се спрем предимно на символите, защото най-вече там са допирните точки с оригинала – божественото Триединство. Накрая ще потърсим някаква аналогия и с историческите образи, които тези символи представят.

2. Змеят – имитация на Бог-Отец.

Първата фигура от сатанинското триединство е змеят, който е фалшификация на Бог-Отец от божественото Триединство:

„И друго знамение се яви на небето и, ето, голям огненочервен змей, който имаше седем глави и десет рога и на главите му седем корони. А опашката му, като завлече една трета част от небесните звезди, ги хвърли на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде детето ѝ, щом роди“ (Откр. 12:3, 4).

Според описанието, което апостол Йоан му дава в Откровението, змеят притежава сила, престол и власт:

„Звярът, който видях, приличаше на леопард, а краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят му даде силата си, престола си и голяма власт“ (Откр. 13:2).

Онзи, Който според същата книга притежава власт, седи на престол и Му се отдава почит, е Бог-Отец:

„И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове, двадесет и четиримата старейшини падат пред Седящия на престола и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат венците си пред престола, като казват: Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено“ (Откр. 4:9-11).

Интересно сходство. Бог-Отец е представен като седящ на престол и получаващ почит, защото притежава власт. Змеят се явява като Негов фалшификат. Той също има престол, притежава сила и власт.

Освен това змеят е описан, че действа като източник:

„Звярът, който видях, приличаше на леопард, а краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят му даде силата си, престола си и голяма власт“ (Откр. 13:2).

Змеят дава своята сила, престол и власт на звяра от морето. Според Писанието Бог-Отец е Този, Който действа като източник на всичко:

„За нас има само един Бог – Отец, от Когото е всичко, и ние предназначени за Него, и един Господ – Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него“ (1 Кор. 8:6).

Изглежда, че в света на книгата Откровение змеят фалшифицира функцията на Бог-Отец от божественото Триединство.

3. Първият звяр – имитация на Бог-Син.

Следващата фигура от сатанинското триединство е звярът, който излиза от морето (Откр. 13:1-10) и който можем да наречем „първият звяр“, за да го отличим от звяра, който излиза от земята, който е вторият звяр. Първият звяр е фалшификат на Бог-Син от божественото Триединство и специално на мисията Му на земята, където Той се въплътил в човешко естество. С други думи, този звяр фалшифицира Исус Христос.

Първият звяр излиза от водата и започва службата си:

„И видях звяр, който излизаше от морето и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, а на главите му богохулни имена“ (Откр. 13:1).

Интересното е, че когато проследим живота на Исус Христос, Той също започнал службата Си излизайки от водата:

„И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата и видя, че Божият Дух слиза като гълъб и се спуска на Него; и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 3:16, 17).

И двамата – оригинал и фалшификат – започват службата си чрез излизане от вода. Сигурно трябва да очакваме още сходства помежду им. И наистина, те не са никак малко.

Времето на службата на звяра от морето било 3 ½ символични години (представено още като четиридесет и два месеца):

„И даде му се уста да говори горделиво и богохулно; дадена му бе още власт да действа четиридесет и два месеца“ (Откр. 13:5).

Времето на службата на Христос било 3 ½ буквални години (представено в едно от данииловите пророчества като 3 ½ символични дни, половин седмица):

„Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време“ (Дан. 9:27).

Звярът от морето бил ранен и оздравял:

„И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя удивена отиде след звяра и се поклониха на змея, защото даде властта си на звяра“ (Откр. 13:3).

И Исус получил сериозна рана, от която трябвало да оздравее – бил мъртъв, но после оживял:

„И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той сложи десницата Си върху мен и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият; бях мъртъв и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада“ (Откр. 1:17, 18).

Аналогиите между първия звяр и Христос не свършват дотук. Звярът от морето отправя посланието си до целия свят:

„И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя удивена отиде след звяра и се поклониха на змея, защото даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, като казваха: Кой е като този звяр и кой може да воюва против него?“ (Откр. 13:3, 4).

Исус също отправя посланието Си до целия свят:

„И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух“ (Матей 28:19).

Звярът от морето има власт над цялата земя:

„Звярът, който видях, приличаше на леопард, а краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят му даде силата си, престола си и голяма власт… И му бе позволено да воюва против светиите и да ги победи; и му бе дадена власт над всеки род и народ, език и племе“ (Откр. 13:2, 7).

Христос също има власт над цялата земя:

„Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята“ (Матей 28:18).

Сходството е повече от поразително. В невероятния символичен свят на Откровението един сатанински образ е направен да фалшифицира спасителната служба на Исус Христос, защото така би могъл да измами не просто много хора, а целия свят. Сатана знае, какво да прави, за да постигне целите си. Той е толкова умел в измамите, че ако не е Божията благодат да помага на хората, ние нямаме никакъв шанс пред него.

4. Единството между змея и първия звяр – имитация на единството между Бог-Отец и Бог-Син.

Мащабите на сатанинската имитация са наистина сериозни. Те стигат дори до взаимоотношенията между различните фигури в Откровението, с което се фалшифицират взаимоотношенията между личностите в божественото Триединство. Например звярът от морето (първият звяр) е подобен на змея:

„И видях звяр, който излизаше от морето и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, а на главите му богохулни имена“ (Откр. 13:1).

Звярът излизащ от морето има десет рога и седем глави. Сега забележете сходството му със змея:

„И друго знамение се яви на небето и, ето, голям огненочервен змей, който имаше седем глави и десет рога и на главите му седем корони“ (Откр. 12:3).

Змеят също има десет рога и седем глави. Макар и да са различни фигури те имат важни допирни точки, които ги правят много сходни образи.

Според Новия завет Синът (Исус Христос) е подобен на Отец:

„Исус му каза: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Как така казваш: Покажи ми Отца?“ (Йоан 14:9).

Макар и да са различни личности, Бог-Син е подобен на Бог-Отец. Той е дотолкова подобен на Отец, че Който вижда Сина, всъщност вижда Отец.

Освен това змеят и звярът от морето имат пълно единство – змеят дава властта си на звяра:

„Звярът, който видях, приличаше на леопард, а краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят му даде силата си, престола си и голяма власт“ (Откр. 13:2).

Отец и Син също имат пълно единство – Отец е предал властта Си на Сина:

„Отец обича Сина и е предал всичко в Неговата ръка“ (Йоан 3:35).

Каквото прави първият звяр, все едно го прави змея:

„И даде му се уста да говори горделиво и богохулно; дадена му бе още власт да действа четиридесет и два месеца… И му бе позволено да воюва против светиите и да ги победи; и му бе дадена власт над всеки род и народ, език и племе“ (Откр. 13:5, 7).

„След като змеят видя, че бе свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете. И бяха дадени на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там, където я хранят за време и времена, и половин време, скрита от лицето на змея. И змеят изпусна след жената от устата си вода като река, за да направи да я завлече реката“ (Откр. 12:13-15).

Подобно и при божественото Триединство каквото прави Сина все едно, че го прави Отец:

„Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си; но Отец, който пребъдва в Мене, върши Своите дела“ (Йоан 14:10).

Който се покланя на звяра от морето, все едно се покланя на змея:

„И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя удивена отиде след звяра и се поклониха на змея, защото даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, като казваха: Кой е като този звяр и кой може да воюва против него?“ (Откр. 13:3, 4).

Който се покланя на Сина, все едно се покланя на Отец:

„За да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил“ (Йоан 5:23).

Сходствата отиват още по-надълбоко. Змеят стои като че ли прикрит зад звяра:

„И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя удивена отиде след звяра и се поклониха на змея, защото даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, като казваха: Кой е като този звяр и кой може да воюва против него?“ (Откр. 13:3, 4).

Отец стоял винаги зад Исус:

„И Този, Който ме е пратил, е с Мене; не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно“ (Йоан 8:29).

В книгата Откровение особеностите на първия звяр са като че ли по-изпъкнали, но поради подобието си със змея изразява неговия характер. Личността на Христос изпъква най-много в Свещеното писание, но поради единството Си с Отец изявява Неговият характер:

„Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви“ (Йоан 1:18).

Виждаме, какво усилие полага Сатана, за да имитира божественото Триединство, защото знае много добре, че това би било успешната формула в погубването на хората. Щом като Бог е направил всичко, за да спаси хората, Сатана може да следва плана Му, но с обратен знак, за да може да погубва по-успешно.

5. Вторият звяр – имитация на Бог-Святи Дух.

Третата фигура от сатанинското триединство е звярът, който излиза от земята (Откр. 13:11-18) и който за удобство можем да наречем „вторият звяр“, за да го разграничим от звяра, който излиза от морето. Този звяр е наречен още „лъжепророк“ (Откр. 16:13, 19:20; 20:10). Той е фалшификат на Бог-Святи Дух от божественото Триединство.

Според Откровението вторият звяр работи в интересите на първия звяр:

„Той упражняваше цялата власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана беше оздравяла… Той мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оздравя. И му бе позволено да вложи дихание в образа на звяра, така че образът на звяра да проговори; също и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра. И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им бъде сложен белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име“ (Откр. 13:12, 14-17).

Новият завет много ясно описва ролята на Святия Дух като работещ в интересите на Христос:

„А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. Всичко, което има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява“ (Йоан 16:13-15).

Вторият звяр убеждава всички да се поклонят на първия звяр:

„Той упражняваше цялата власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана беше оздравяла“ (Откр. 13:12).

Святият Дух убеждава всички да се поклонят и да приемат Исус:

„Затова ви известявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! И никой не може да нарече Исус Господ, освен със Святия Дух“ (1 Кор. 12:3).

Вторият звяр действа като осъществител на намеренията на първия звяр, а оттам – и на змея. Святият Дух действа като осъществител на намеренията на Отец и Сина.

Вторият звяр дава дихание (живот) на зверовия образ:

„И му бе позволено да вложи дихание в образа на звяра, така че образът на звяра да проговори; също и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра“ (Откр. 13:15).

Святият Дух дава дихание и живот на всичко:

„Духът Божий ме е създал и диханието на Всемогъщия ме оживотворява“ (Йов 33:4).

Вторият звяр слага белег с името на първия звяр:

„И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им бъде сложен белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име“ (Откр. 13:16, 17).

Святият Дух слага печат с името на Сина и Отец:

„И не наскърбявайте Святия Божий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението“ (Ефес. 4:30).

„И видях друг ангел да се издига от изток, в когото беше печатът на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които беше дадено да повредят земята и морето, и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог“ (Откр. 7:2, 3)

„И видях, и ето, Агнецът стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им“ (Откр. 14:1).

Вторият звяр прави зашеметяващи знамения говорещи за големи духовни благословения:

„И вършеше големи знамения, дори предизвика и огън да слиза от небето на земята пред човеците“ (Откр. 13:13).

Святият Дух дава истинските духовни благословения, истинската Петдесятница:

„И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят“ (Деян. 2:1-4).

„След това видях друг ангел, който слизаше от небето и имаше голяма власт; и земята бе осветена от неговата слава“ (Откр. 18:1).

Сатана не спира в опитите си да мами и погубва. Ако успее да направи фалшификат и на Святия Дух, тогава измамата му ще стане пълна и целят свят ще бъде доведен под неговото подчинение, каквато е целта му.

6. Аналогия с реалните исторически фигури.

За кратко се потопихме в удивителния литературен свят на Откровението, за да видим подобието, което три сатанински символични образа имат с божественото Триединство и колко точно успяват да го фалшифицират. Сега е ред проверим, дали няма някаква връзка и с реалните исторически фигури, които тези символи представят. Символите са образи, които говорят за нещо друго. Тези три сатанински символа трябва да имат своето значение в реалния свят. Дали фигурите от реалния свят символизирани чрез змей, звяр и лъжепророк също имат някаква аналогия с личностите от Триединството и по някакъв начин ги фалшифицират и конкурират? Най-интересното е, че дори и при историческите образи има някакво подобие с Триединството.

1) Змеят – Сатана и езическият Рим

Змеят е пространен образ, който съществува от началото на християнската история (Откр. 12:1-5) и стига до самия й край (ст. 17). Той е дефиниран от Откровението като самият Сатана (ст. 9). В Откр. 13 гл. обаче виждаме други образи, които се появяват в определени периоди от християнската история и или дублират вече представеното чрез змея в Откр. 12 гл., или действат паралелно с него. Единственият период, където змеят действа сам, е опитът му да изяде детето на жената (Откр. 12:1-5), което дете безпроблемно може да бъде идентифицирано като Исус Христос (Откр. 19:15). Това ще рече, че когато мислим за действието на змея като сам в определен период от християнската история, това трябва да е самото нейно начало. Явно тук се имат предвид опитите на езическата римска власт да унищожи Христос и Неговите ранни последователи.

Когато сведем въпроса до змея като фалшификат на Бог-Отец от божественото Триединство, би трябвало да мислим за стремежа на Сатана да заеме Божия престол и да стане господар на Вселената (Исая 14:12-14). Освен това по времето на Исус езическата власт на римляните била почти безгранична. Римските императори били обожествявани и приемани за господари на всичко. Всеки, който не ги признавал, бил наказван. Това е конкуренция на Бог-Отец, Който притежава властта над този свят и Вселената.

2) Звярът от морето – папството

Звярът излизащ от морето се появява в Откр. 13 гл. Неговите характеристики създават връзка с Дан. 7 гл. и образа на малкия рог. Без съмнение и в двата случая имаме символично представяне на папството и неговата хегемония през Средновековието, както и предстоящо му пълно възраждане в последното време, в което Откр. 13 гл. е дори по-подробна от Дан. 7 гл. Ако в лицето на малкия рог пророк Даниил разглежда предимно папството от Средновековието, Йоан поставя акцент на дейността му в последното време. Сигурно това е и една от причините да въведе друг символ, а не да „копира“ познатия вече малък рог, макар и за двамата пророка тази сила да стои в бъдещето.

Звярът излизащ от морето е фалшификат на Бог-Син, Исус Христос. Що се отнася до папството, най-големият му проблем е, че засенчва жертвата и ходатайствената служба на Исус Христос. Като претендент за Негов заместник на земята папството издига Католическата църква и свещенството й като посредници на Божията благодат, чрез които хората могат да бъдат спасени. Това е конкуренция на Исус Христос, за Когото Свещеното писание категорично твърди, че е единственият път за спасение и единственият Ходатай между Бога и човека (Йоан 14:6; Деян. 4:12; 1 Тим. 2:5).

3) Звярът от земята – САЩ и харизматичното движение

Звярът излизащ от земята се появява във втората част на Откр. 13 гл. – точно в момента, в който звярът от морето е смъртоносно ранен. Описанието на този звяр, времето и мястото на появяването му, самото негово естество, са толкова ясно дадени, че интерпретирането му не може да представлява проблем. Този звяр символизира САЩ.

Звярът излизащ от земята е фалшификат на Бог-Святи Дух. Той е наречен още лъжепророк, който прави чудеса, за да мами хората по света и в крайна сметка да ги принуди да се подчинят на първия звяр, папството. Няма как тук да не видим връзка със силното харизматично движение, което е тръгнало от САЩ и което шества по света удивлявайки хората чрез знамения и чудеса. По какъв друг начин може да бъде определено то освен като фалшифициране на дарбите на Духа? Именно вярващите от това движение са загърбили напълно пророческото наследство на протестантските си предшественици и са възприели футуризма в тълкуването на апокалиптичните пророчества. От статията Книгата Откровение установяваме, че това е йезуитска конспирация имаща за цел да отклони вниманието от католицизма. Векове след нейното лансиране тя е станала водеща доктрина сред консервативните протестанти и особено сред харизматиците. Футуризмът изчиства християнската история от някакво съществено значение и по този начин пренебрегва вековете на злоупотреби от страна на папството. Очаквайки един бъдещ антихрист, един безбожник, футуристите не виждат в папството една бъдеща заплаха за свободата на съвестта, а по-скоро партньор в противопоставянето на антихриста. Така дори и без да иска, харизматичното движение работи в услуга на папството дори и в нашето настояще (прочетете статиите Антихристът от Откровението – I и Антихристът от Откровението – II).

4) Победа чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на свидетелството

Обединените сили на езичество, папство и отпаднал протестантизъм ще бъде заплахата за света на последното време. Тя никак не е за подценяване, защото Сатана се е постарал това триединство да работи добре. За целта той е ползвал модела на божественото Триединство, защото знае, че само имитирайки и фалшифицирайки божественото неговата измама ще е успешна.

Значи не само стоейки в литературния свят на Откровението можем да видим сатанинските образи на змей, звяр и лъжепророк като фалшификати на божественото Триединство. Дори и позовавайки се на значенето на тези символи в реалния свят и историческите фигури, които те представят, отново имаме някаква форма на фалшифициране на личностите на Троицата и техните функции.

Не можем да отречем, че Сатана е противник, който е далеч извън категорията ни. Единствената ни надежда е божествената закрила и ръководство. Само един е начинът да се устои на сатанинските измами:

„А те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство; защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт“ (Откр. 12:11).

Това са средствата, чрез които ще може да се издържи на предстоящата заблуда. „Кръвта на Агнеца“ е осигурената сила за победа над греха и лукавия. Тя дава възможност човека да влезе в толкова тясна връзка с Христос, че да бъде скрит в Него и защитен от всичко (Йоан 15:4, 5).

„Словото на свидетелството“ е изговарянето на Божиите думи с вяра. Те хранят и предпазват (Римл. 10:17; Ерем. 15:16). Колкото повече се увеличават заблудите на дявола, толкова повече трябва Словото да бъде изучавано. Това е единственият начин за противопоставяне на сатанинското триединство от Откровението. Колкото и да е страшно, колкото и могъщи да станат реалните фигури, които то символизира, Божията сила е достатъчна всеки искрен последовател на Исус Христос да остане защитен и непокътнат.

За да заблуди и подчини света, Сатана създава свой троен съюз на последното време, който фалшифицира Божието Триединство. Тъй като тази измама е съвършена, само Бог може да помогне на последователите Си да я разпознаят и да преминат успешно през предстоящата криза.