Видението за сатанинското триединство в Откровението е едно от виденията, които предават вестта на книгата към живеещите в последното време. Един демоничен съюз от три нечестиви сили ще вкара човечеството в последната криза и затова то трябва да бъде предупредено и да му се изяви начина за оцеляване в нея. В статията Сатанинското триединство в Откровението – I разглеждаме условията за формирането на този демоничен съюз на змей, звяр и лъжепророк, както са описани в Откр. 12 гл. В настоящата статия ще се фокусираме върху първия от съдружниците на змея в този съюз – звярът излизащ от морето. С третия член на сатанинското триединство се занимаваме в статията Сатанинското триединство в Откровението – III.
1. Звярът от морето.
Откр. 12 гл. приключва с конфликта между змея и останалите от потомството на жената (ст. 17), за победата в който змеят ще увеличи шансовете си, ако си осигури помощници. И точно с тези негови помощници и формирането на един нечестив троен съюз се занимава Откр. 13 гл. Стоейки на „морския пясък“ (Откр. 12:17) змеят извиква първия от партньорите си и той излиза от морето:
„И видях звяр, който излизаше от морето и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, а на главите му богохулни имена. Звярът, който видях, приличаше на леопард, а краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят му даде силата си, престола си и голяма власт. И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя удивена отиде след звяра и се поклониха на змея, защото даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, като казваха: Кой е като този звяр и кой може да воюва против него? И даде му се уста да говори горделиво и богохулно; дадена му бе още власт да действа четиридесет и два месеца. Той отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и небесното Му жилище и онези, които живеят на небесата. И му бе позволено да воюва против светиите и да ги победи; и му бе дадена власт над всеки род и народ, език и племе. Пред него се поклониха всички жители на земята, чиито имена не са написани от началото на света в Книгата на живота, принадлежаща на Агнеца, Който бе заклан. Ако има човек ухо, нека слуша. Ако някой откарва в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива с меч, и той трябва да бъде убит с меч. Тук са нужни търпението и вярата на светиите“ (Откр. 13:1-10).
Изследователите на апокалиптичната литература нямат никакъв проблем да направят връзка между звяра излизащ от морето и видението за четирите световни царства дадено лично на пророк Даниил (Дан. 7 гл.). Това означава, че ако искаме да установим, кой е звярът от морето, трябва да разбираме Дан. 7 гл. Особеностите на различните зверове, които Даниил вижда да излизат от морето – лъв, мечка, леопард и звяр с десет рога (Дан. 7:3-7), сега съставляват един звяр, който също излиза от морето и заедно с всички други характеристики, „имаше десет рога“, „приличаше на леопард“, „краката му бяха като крака на мечка“ и „устата му като уста на лъв“ (Откр. 13:1, 2). Всъщност общият брой на главите и роговете, които четирите звяра от данииловото видение имат, е броят на главите и роговете, които звярът видян от Йоан има – седем глави и десет рога, и това допълнително утвърждава връзката между двете видения. Интересното е, че същият брой глави и рогове ги има и змеят (Откр. 12:3). В статията Падението и краят на Вавилон посочваме причините за предположението, че основният прототип, който Йоан е използвал за изграждането на тези две фигури, е звярът от Откр. 17 гл., който е символ на Сатана. Това говори за единството, което тези две чудовища имат и е първата индикация, че звярът излизащ от морето не е някакъв нов познайник на змея, а че са правили нещо заедно в миналото, както може да се установи и от текста по-нататък.
Но в какво точно се изразява това единство между двете чудовища? Ако те са правили нещо заедно, означава ли това, че са действали заедно през цялото време? Естеството на взаимодействието им и това, че вече имаме някаква представа относно змея (прочетете статията Сатанинското триединство в Откровението – I), трябва да може да ни ориентира в идентифицирането на звяра от морето, дори и ако пожелаем да пренебрегнем това, което можем да научим за него чрез видението на Даниил. Седемте глави на змея се отнасят за царствата, чрез които Сатана е потискал Божия народ в стремежа му да предотврати идването на потомъка на жената – Месията, а десетте рога описват царствата образували се след разпада на римската империя и предполагат, че сатанинските усилия срещу Божия народ ще продължат и след разпадането на римската империя, по времето на която Йоан получава видението. Ако останем само на тези две сходства между змея и звяра, ще трябва да заключим, че те действат заедно още от самото начало. Но тук се появяват и разликите. Змеят има царски корони на седемте си глави (Откр. 12:3), докато при звяра от морето тези корони са на десетте му рога (Откр. 13:1). Също като при змея и при морския звяр наличието на множество корони е израз на фалшиви претенции за пълна власт над света в опозиция на истинския „Цар на царете и Господ на господарите“, на Чиято глава има „много корони“ (Откр. 19:12, 16). Това са претенции за власт на змея и на звяра, които небето не признава. Короните върху главите на змея ни говорят за властта, която дяволът дал на земните царства и сили, с които си служил за предотвратяването раждането на Месията. Короните върху роговете на звяра пък символизират силата, престола и голямата власт, които му биват дадени от змея (Откр. 13:2) чрез политическите и светските сили появили се след разпадането на римската империя. Но щом като властта на звяра идва от десетте му рога с корони, би трябвало той да упражнява тази власт само във времето на тези рогове, а не в това на главите на змея, които го предшестват. Значи няма как двете чудовища да са действали винаги заедно. Звярът от морето служи като партньор на змея след разпадането на римската империя.
Десетте рога с корони на тях е добър ориентир за време, но е сравнително общ. Той ни уверява, че морският звяр не може да бъде търсен преди разпадането на римската империя, което е наистина полезно, но все пак това не е особено прецизна насока. Не може ли да се научи нещо повече за времето на властване на звяра от морето? Може, и това съвсем не е трудно, защото в пророчеството е посочен и времеви период в тази връзка – на звяра от морето била дадена „власт да действа четиридесет и два месеца“ (Откр. 13:5), в които „му бе позволено да воюва против светиите и да ги победи“ (ст. 7). Този период се появява за първи път по отношение тъпченето на святия град във видението за тръбите (Откр. 11:2) и е свързан с потисниците на Божия народ. Но този период е представен в същото видение и като „хиляда двеста и шестдесет дни“ (ст. 3), а тази пък му форма бива приравнена с израза „време и времена, и половин време“, в които змеят преследва църквата в пустинята във видението за сатанинското триединство (Откр. 12:6, 14). Не само че и трите израза се отнасят за един и същи период, но връзката на периода от „четиридесет и два месеца“ като времето на действие на морския звяр с частта от видението за сатанинското триединство, която се занимава със змея и гонението му срещу църквата, ни разкрива, че воюването на морския звяр срещу светиите се отнася за същото, което е описано чрез змея преследващ жената в пустинята. Явно именно чрез този звяр змеят е осъществявал преследването й. Силата, зад която стоял змея и която използвал в дадения период, е същата сила, която бива символизирана чрез звяра от морето. В това се изразява партньорството на змея и звяра от морето, което е съществувало преди привикването на звяра в последното време. Както сме изяснили в статията Сатанинското триединство в Откровението – I, става дума за средновековното господство на папството над вярната църква като означеният период започва през 538 г. и завършва в 1798 г. (прочетете и статията Времевите периоди в Даниил 12 гл.). Това е времето, в което звярът получава властта си от силите символизирани с десет рога с корони и появяващи се на световната сцена след разпадането на римската империя – европейските монархии. Така можахме да изясним не само вида сътрудничество, което е съществувало между двете чудовища и кога се е осъществило, но дори и да идентифицираме звяра от морето. И всичко това позовавайки се само на наличните текстове от книгата Откровение.
2. Ролята на книгата Даниил в идентифицирането на звяра от морето.
Въпреки че служейки си само с Откровението успяваме да идентифицираме звяра от морето, не е нужно да пренебрегваме връзката, която той има с видението на Даниил. Тя не е дадена случайно. И Даниил има какво да ни каже по този въпрос. Това че звярът няма корони на главите си, не значи, че няма какво да бъде забелязано при тях. Вместо корони там има „богохулни имена“ (Откр. 13:1), което говори за богохулствената природа на звяра. Богохулството в Библията е религиозен термин отнасящ се за претенции за равенство с Бога (Йоан 10:33; Матей 26:63-65) и за посягане към Неговите прерогативи (Марк 2:7). При проявата на богохулство богохулната сила накърнява и унижава Божеството чрез претенциите си за себеобожаване. Характеристиките на морското чудовище като звяр говорещ „горделиво и богохулно“, който „отвори устата си да изрече хули против Бога“ и който „воюва против светиите“ за период от „четиридесет и два месеца“ (Откр. 13:5-7), го приравняват с дейността на малкия рог от видението на Даниил, който говори „надменно“ и „говори думи против Всевишния“ и който „воюваше със светиите и превъзмогваше над тях“ и „изтощава светиите на Всевишния“ за период от „време и времена и половина време“ (Дан. 7:8, 21, 25). Йоан дава нужните ориентири за идентифициране на звяра само чрез книгата му, но сякаш целта му е да насочи мисълта на читателите си към това видение на Даниил и по-специално да ги накара да мислят за малкия рог. Целият звяр, който Йоан вижда да излиза от морето, има много общо със змея, но отразява малкия рог видян от Даниил. Това, което Даниил описва чрез фигурата на малкия рог, Йоан го представя чрез един „съставен“ звяр излизащ от морето. Това, което Даниил казва чрез малкия рог, който „говори думи против Всевишния“ и „изтощава светиите на Всевишния“ за период от „време и времена и половина време“ (Дан. 7:25), Йоан го казва чрез описанието на един съставен звяр, който „отвори устата си да изрече хули против Бога“ и който „воюва против светиите“ за период от „четиридесет и два месеца“ (Откр. 13:5-7). И тъй като малкият рог е символ на папството (прочетете статията Тълкуване на книгата Даниил – III), трябва да заключим, че и звярът от морето е символ на папството. Достигаме до същото идентифициране на морския звяр, до което достигаме позовавайки се само на Откровението. Връзката между звяра от морето и малкия рог е допълнително доказателство, че претеристкото виждане за малкия рог като сирийски цар от времето на Стария завет е некоректно. Малкият рог е символ на богохулна сила появяваща се и действаща в Новия завет. Тя е представена в Откровението като звяр, което е символ на политическа сила, но характеристиката му като „богохулен“ внася и религиозен елемент, така че това една религиозно-политическа сила. А точно такава сила е папството. Богохулството на звяра се отнася за богохулните претенции на папството за прощаване на греховете и служене като посредник между Божията благодат и ходатайствената служба на Христос от една страна и нуждаещите се от спасение хора от друга; посредник, който дава спасение на приемащите авторитета му и осигурява проклятие на отхвърлящите претенциите му.
И така, установихме, че и змеят, и звярът от морето имат по седем глави и десет рога, но това не означава, че звярът е бил винаги в помощ на змея – това се е случило само през средновековието. Но какво да кажем за факта, че морският звяр притежава по някоя от характеристиките на четирите звяра от видението на Даниил, а силите, които тези зверове символизират, са всъщност някои от царствата, които змеят използвал в опитите си да предотврати раждането на Месията? Не означава ли това, че все пак трябва да търсим морския звяр още във времето на първия звяр видян от Даниил и символизиращ Вавилон (Дан. 7:4)?
Вавилон постигнал определено ниво на висота и култура, които не били изцяло заличени от царството, което заело мястото му – Мидо-Персия. Нещо от Вавилон останало в новата световна сила. По същия начин всяка следваща империя запазвала по нещо от предхождащата я и така с всяка смяна на властта имало и някаква приемственост. Морският звяр е описан като „съставен“ от елементи на всички предхождащи го царства, за да се изтъкне това, че той е крайният приемник на установената последователност. Звярът е истинският наследник на отишлите си световни царства, което също означава, че трябва да се появи след тях, във времето на десетте рога, от короните на които той получава властта си. Това може да се установи и от последователността на описанието на характеристиките му (Откр. 13:1, 2). Според някои те биват изредени следвайки начина на излизането на звяра от морето, но е трудно да се повярва, че в този случай краката му ще се появат преди устата. Това, което със сигурност може да се установи, е че характеристиките на звяра са дадени в обратния ред използван от Даниил, т.е. започва се с най-последната характеристика, която Даниил дава. Това идва да покаже, че звярът е директно свързан с десетте рога и силите, които те представят, а на другите царства той е само приемник и наследник. Няма как той да съществува едновременно със зверовете. Така че можем да установим определена връзка между змея и звяра, но те не съществуват и действат едновременно. Звярът от морето идва в служба на змея едва през средновековието. Сходството между тях във външния вид е разбираемо и от литературна гледна точка, защото и двете са базирани на древни близко-източни представи и митове за чудовища. Описаното единство между тях като членове на сатанинското триединство се проявява като фалшификат на взаимоотношенията между Отец и Сина от божественото Триединство (прочетете статията Сатанинското триединство в Откровението – IV).
Първият звяр, който змеят призовава в опита си да създаде партньорство, с което да унищожи народа на остатъка, излиза от „морето“ (Откр. 13:1). Това не е изненада, защото Старият завет вижда морето като място, в което има чудовища (Йов 26:12, 13; Езек. 32:2) и които чудовища могат да бъдат символ на сили потискащи Божия народ (Пс. 74:13, 14; Исая 27:1; 51:9, 10). Морето трябва да е символ на социални и политически условия пълни с безпокойство и смущение, от които обикновено израства тиранията. А точно такива са условията създадени от десетте рога – турбулентните взаимотношения между европейските монархии образували се след разпадането на римската империя. Морският звяр действа в гъсто населените територии на Стария свят и не е изненада, че водите могат да се използват като символ на „народи и множества, племена и езици“ (Откр. 17:15). И това условие съвпада с тълкуванието, че морският звяр е папството предвид територията му на поява и действие в дадения период (прочетете статията Отстъпление в църквата).
3. Раняването и излекуването на звяра от морето.
Апостол Йоан казва за морския звяр, че видял „една от главите му като че ли смъртно ранена“ (Откр. 13:3). Кога се е случило това раняване? Позовавайки се единствено на книгата Откровение могат да бъдат направени някои предположения, но тук по-точния отговор идва чрез пророк Даниил. Предвид използването на въпросния период в книгата Даниил трябва да заключим, че раняването на звяра се е случило в края на периода от „четиридесет и два месеца“ (през 1798 г.), което го ограничило от възможностите му и „светиите“ получили облекчение от репресиите му срещу тях. Това се потвърждава и от историята. Тук интересното е, че раняването само на една от главите на звяра го омаломощава до положението на победен. По-нататък тази част от историята е предадена като „звяра, който беше ранен от меча и оздравя“ (ст. 14). Сякаш този звяр може да бъде идентифициран и уеднаквен само чрез една от седемте си глави и когато тя бъде ранена, все едно целият звяр е ранен и неутрализиран. За разлика от популярната представа за многоглави чудовища, които продължават да съществуват и да причиняват зло и щети, дори и след като някои от главите им биват поразени, при този звяр е достатъчно само една от главите му да бъде наранена, за да бъде изкаран от играта. Това трябва да е главата, на която има уста „като уста на лъв“ (ст. 2), защото тук „уста“ е предадена в единствено число и тя може да е част само от една глава. Изглежда останалите глави на звяра имат единствено „представителни“ функции и с това още веднъж се потвърждава идеята, че те съществуват, само за да подчертаят единството между този звяр и змея, от който звяра получава силата си, а не че звярът е бил непрекъснато в услуга на змея.
Звярът от морето бива ранен, но няма да остане ранен завинаги. В определен момент раната му оздравява и „цялата земя удивена отиде след звяра и се поклониха на змея, защото даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, като казваха: Кой е като този звяр и кой може да воюва против него?“ (Откр. 13:3, 4). Някои изследователи на Откровението следват миналото, настоящето и бъдещето време на гръцкия език използвани в Откр. 13 гл. като определящи, кога се случва дадено събитие (тези времена трудно могат да бъдат установени от българския превод). Този подход отнася всичко описано в Откр. 13:3, 4 като изпълняващо се в миналото спрямо последното време, в което се случва враждата на змея срещу остатъка. Всъщност, тъй като единствената възможност за нанасяне на раната е в края на периода от „четиридесет и два месеца“/“време и времена, и половин време“ през 1798 г., а именно тогава започва последното време (прочетете статията Времевите периоди в Даниил 12 гл.), би трябвало според това тълкувание нараняването на главата на морския звяр и излекуването й да се случат почти едновременно. Вярно е, че в пророчеството не се дава информация, за колко дълго звярът е бил ранен, но това означава ли, че раняването и излекуването му се случват за изключително кратно време, щом като и двете положения са представени като изпълняващи се в миналото спрямо момента на призоваването на звяра от змея? Следвайки същата логика на използваните граматични времена в гръцкия език, по-голямата част от текста отнасящ се за втория звяр призован от змея е в настояще и бъдеще време и трябва да касае последното време. Но там морският звяр бива представен като „първия звяр, чиято смъртоносна рана беше оздравяла“ (Откр. 13:12) и като „звяра, който беше ранен от меча и оздравя“ (ст. 14). Ако както раняването, така и излекуването на звяр са се случили в далечното от наша гледна точка минало, а втория звяр се проявява в нашето бъдеще, защо е това напомняне, че звярът е бил ранен и оздравял? Това негово преживяване няма да има никакво отношение към бъдещите събития и неговото припомняне е безмислено. Освен ако излекуването на звяра не се случва именно тогава, когато втория звяр започва дейността си. Тогава то ще е едно важно събитие имащо касателство към случващото се тогава. Споменаването на оздравяването на първия звяр в текста описващ дейността на втория звяр трябва да означава, че излекуването на раната на морския звяр е бъдещо от наша гледна точка събитие. Днес той все още лежи ранен. Първото споменаване на оздравяването на звяра е в минало време (ст. 3), но то се уравновесява от споменаването му и в текст от настояще и бъдеще време (ст. 12, 14) и в крайна сметка определя, че това е едно бъдещо за нас събитие. Всъщност това може да бъде установено и чрез преценяване изпълнението на пророчеството. Самият текст прави много лесно ориентирането по отношение на раната на звяра. Тя може да се счете за оздравяла, едва след като се наблюдава, че световното надмощие и влияние на звяра от морето са се възвърнали така, както са били в миналото по време на периода от „четиридесет и два месеца“. Едва при достигането на това положение, ще може да се приеме, че раната му е оздравяла и не по-рано. Когато раната на звяра оздравее, той ще е в състояние да извърши задачата дадена му от змея по отношение на църквата на остатъка. Той ще използва целия си опит от миналото, за да подчини света и да елеминира остатъка. И ако не е Божията закрила, стратегията му ще проработи, защото под призива на змея към него се присъединява още един звяр, който също не е за подценяване. Но за да се случи всичко това, раната на звяра трябва да е оздравяла. И тъй като днес все още не наблюдаваме Католическата църква да си е възвърнала влиянието, което имала през средновековието и което било драстично накърнено през 1798 г., няма как да заключим, че раната на звяра е оздравяла, още повече да я отнесем като оздравяла преди началото на последното време, когато тя всъщност бива нанесена. Излекуването на раната на морския звяр е бъдещо събитие от наша гледна точка.
Може би използването на минало, настояще и бъдеще време в описанието на звяра от морето има за цел да покаже, че след оздравяването на раната му този звяр ще бъде точно такъв, какъвто е бил преди нанасянето й. Тази травма не го е смирила и не го е довела до покаяние. След оздравяването й той ще бъде абсолютно същия, какъвто е бил в периода от „четиридесет и два месеца“, така че ако искаме да разберем, какво ще представлява той в бъдещето, е нужно просто да видим, какъв е бил той в миналото. Например описанието представящо го като говорещ горделиво и богохулно, изричащ хули против Бога, хулещ името Му и небесното Му жилище и онези, които живеят на небесата; неговото воюване против светиите и побеждаването им; неговата власт над всеки род и народ, език и племе (Откр. 13:5-7) се отнасят за неговото минало, преди получаване на раната му, но те го описват абсолютно точно и в бъдещето, когато раната му оздравее. Няма голямо значение за кое време от съществуването на звяра се отнася дадена характеристика, защото тя е вярна за всяко време преди нанасянето на раната и след нейното оздравяване. Самият период, в който звярът е ранен, не е толкова важен и не са дадени неговите характеристиките, докато е извън играта.
Липсата на уточнение, колко дълго звярът ще бъде ранен и изразяването на раняването и излекуването му като че са се случили почти едновременно, може да е просто едно литературно средство, чрез което читателят да сравни случилото се с морския звяр с преживяването на Исус Христос. Като втори член на сатанинското триединство морското чудовище е фалшификат на Божия Син, Исус Христос (прочетете статията Сатанинското триединство в Откровението – IV) и така както Христос бил умъртвен и възкресен, така и звярът от морето бива смъртоносно ранен и оздравял (Откр. 13:12). Думата описваща главата на звяра като „ранена“ (ст. 3) е същата, с която се представя Агнеца като „заклан“ (Откр. 5:6). Исус бил мъртъв само за няколко часа простиращи се в рамките на три дни, така че и звярът от морето е представен сякаш раняването и излекуването му се случват за много кратък период от време. Но всичко това е, за да може да се видят приликите и разликите между оригинал и фалшификат. Текстът по-нататък прави ясно, че излекуването на раната се случва в самия край на всичко, а това е доста време след нанасянето й. Излекуването на звяра е все още в бъдещето.
Във връзка с използваните в текста граматични времена и как да се ориентираме в употребата им не бива също да забравяме, че змеят извиква звяра от морето в последното време (Откр. 12:17; 13:1), а при излизането на звяра от морето се казва, че „змеят му даде силата си, престола си и голяма власт“ (ст. 2). Всичко това звучи сякаш змеят дава властта си на звяра, след като той бива повикан в последното време. По-нататък обаче установяваме, че това е властта, която звярът е имал чрез десетте рога с корони и която е упражнявал през периода от „четиридесет и два месеца“, и който период се е случил през средновековието. Това означава, че даването на властта от змея на звяра трябва да е станало дълго преди привикването на звяра в последното време. В Откр. 13 гл. са използвани различни граматични времена, но при разполагането на дадено събитие във времето трябва да има разграничаване между развитието на самия разказ, указанията в него, които балансират различните изказвания и историческото изпълнение на предсказаното.
4. Предупреждение срещу поклонението на звяра от морето.
Покланянето пред звяра от морето не е безопасно нещо. То може да бъде извършено само от хора, които са избрали да бъдат извън спасителната благодат и сила на Христос (Откр. 13:8). Безчинствата на звяра срещу верните на Спасителя не могат да останат ненаказани, затова той и всички като него трябва да бъдат предупредени (ст. 9). Звярът ще трябва да пострада по начина, по който е правил другите да страдат. Щом като е използвал меч срещу тях, ще трябва да застане под меча (ст. 10б). Всъщност по-нататък видението посочва съвсем ясно, че раната му е била нанесена от меч (ст. 14). Тя идва като съд над него поради репресиите му срещу „светиите“ (ст. 7). Самият Исус вижда това като проява на справедливо възмездие (Матей 26:52).
И така, единият от партньорите на Сатана, чрез който той ще се опита да подчини света на себе си и да заличи църквата на остатъка, ще бъде папството. Възвръщането на силата на католицизма до нивото на това, което е било през средновековието, още не се е случило. Това е бъдещо за нас събитие, което трябва да очакваме да се случи и когато това стане, единият от партньорите на змея ще е в наличност и готов за разрушителното си дело. Нищо чудно, че бидейки в криза причинена от него верните на Бога са насърчени да имат търпение и вяра (Откр. 13:10в).
Прочетете и статията Сатанинското триединство в Откровението – III, която се занимава с третия член на сатанинското триединство – звярът илизащ от земята.
Първият от партньорите на змея във формирането на сатанинското триединство в последното време е един звяр, който излиза от морето. Той лесно може да бъде идентифициран с папството. Това е предсказание за възвръщане на властта и силата на католицизма така, както са били през средновековието, и ролята му в събитията в самия край на всичко.