С видението за седемте печата (Откр. 4:1-8:1) навлизаме в апокалиптиката на книгата Откровение, а това задължително трябва да се има предвид при тълкуването на серията. В статията Седемте печата от Откровението – I разглеждаме мястото на видението в книгата, както и значението на въведението му. Дългата му въведителна сцена ни разкрива възцаряването на Христос след възнесението Му на небето, както и посвещаването на небесното светилище, където Спасителят може да служи като застъпник за народа Си. Следва отварянето на печатите на запечатаната книга взета от Исус – действие имащо отношение към църквата и верността й към благовестието и истината.
Какво представляват първите четири печата от видението за седемте печата? Какво е тяхното значение?
1. Отварянето на първите четири печата и връзката им със завета.
Възцаряването на Исус представено чрез взимането на запечатаната книга на завета намираща се отдясно на Седящия на престола (Откр. 5:7) отбелязва началото на изпълнението на съдържанието на завета и както можем да видим, отварянето на първите четири печата е пряко свързано със завета и заветните благословения и клетви.
Църквата е в заветна връзка с Бога и е натоварена със задачата да проповядва „благовестието на царството“ (Матей 24:14), което, заедно с вестта за спасението на човечеството, съдържа и вестта за възцаряването на Христос, при което Той получил „всяка власт на небето и на земята“ (Матей 28:18-20). Като приемник на завета, който Израил имал с Бога, от верността на църквата към този завет и възложената й мисия зависи или активирането на заветните благословения (Лев. 26:3-13; Втор. 28:1-13), или приложението на заветните проклятия (Лев. 26:14-39; Втор. 28:14-68). Ето частта от заветните благословения и проклятия, която играе централна роля във видението за седемте печата:
„Ако постъпвате според наредбите Ми и пазите заповедите Ми и ги изпълнявате… Ще гоните неприятелите си и те ще падат пред вас от меч. Петима от вас ще гонят стотина, а стотина от вас ще гонят десет хиляди; и неприятелите ви ще падат пред вас от меч… Но ако не Ме послушате и не изпълнявате всички тези заповеди, и ако отхвърлите наредбите Ми, и ако душата ви се погнуси от законите Ми, за да не изпълнявате всичките Ми заповеди, и нарушите завета Ми… Ще изпратя между вас диви зверове, които ще ви лишат от децата ви, ще унищожат добитъка ви и ще разредят редиците ви, и пътищата ви ще запустеят. Ако и от това не се поправите и не се обърнете към Мен, а ходите против Мене, тогава ще ходя и Аз против вас и ще ви поразя – да! – седмократно поради греховете ви. Ще докарам на вас меч, който ще извърши отмъщение за завета; и когато се съберете в градовете си, ще изпратя между вас мор; и ще бъдете предадени в ръката на неприятеля. И когато ви строша подпорката от хляба, десет жени ще пекат хляба ви в една пещ и ще ви върнат хляба с теглилка; и ще ядете, но няма да се насищате“ (Лев. 26:3, 7, 8, 14, 15, 22-26).
Много и различни са последиците от отношението на Божия народ към завета му с небето, но според цитирания текст верността на Израил щяла да доведе до победа над неприятелите му, докато неверността му щяла да бъде последвана от наказания, които включват диви зверове, меч, мор и глад. Верността бива възнаградена, а неверността ще донесе със себе си съдби. Но съдбите не са произволни, те преследват определена цел – да доведат Божия народ до покаяние и обръщане към Господа, за да бъде той отново благословен и възстановен според завета (ст. 23, 27, 40-42).
В същността си това е вярно и за църквата. От верността й към небето зависи дали ще бъде похвалена и заветните благословения ще й бъдат приложени или ще бъде изобличена и ще й бъдат наложени заветните проклятия. Всичко това обаче ще се случи в подходящите за Новия завет условия, защото църквата функционира в много различна среда спрямо тази на старозаветния Израил.
С взимането от Агнеца на запечатаната книга на завета, която е отдясно на Седящия на престола (Откр. 5:7), се отбелязва ключовата роля, която темата за завета играе във видението за седемте печата. Имайки предвид това уточнение можем да преминем към отварянето на първите четири печата.
2. Отварянето на първия печат.
Ето как е описано отварянето на първия печат:
„И видях, когато Агнецът отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Ела и виж! И видях бял кон; а яздещият на него имаше лък; и му бе даден венец и той излезе като победител, за да победи“ (Откр. 6:1, 2).
С отварянето на първия печат Йоан вижда конник на бял кон, който има лък и на който бива даден венец. Този конник е описан като победител и това, което представя, се случва на земята.
Тук за първи път срещаме подобен символ в Откровението и имайки предвид подхода на Йоан в изграждането на образите в книгата му трябва да се запитаме, от кои съществуващи вече текстове той е заимствал. Не само за този конник, но за всичките четири конници от видението апостолът е ползвал (и то доста свободно) картините на коне с различни цветове от книгата на пророк Захария (Зах. 1:8-11; 6:1-7). Но Йоан предава вест различна от тази на пророка и това проличава по начина, по който ползва заетите символи. Той им внася характеристики, които могат да бъдат открити в други текстове, които апостолът също ползва.
Например яздещият белия кон от първия печат е описан като победоносен конник с лък. Това не е единственото място в Писанието, където срещаме победоносен конник с лък:
„Препаши меча Си на бедрото Си, Силни, славата Си и величието Си; и във величието Си язди победоносно в полза на истината и кротостта, и правдата; и Твоята десница ще Те предвожда към чудни неща. Стрелите Ти са остри, забиват се в сърцата на царските врагове; племена падат пред Тебе. Твоят престол, Боже, е до вечни векове; скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и си намразил нечестие; затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя“ (Пс. 45:3-7).
Тук имаме божествен конник, който язди победоносно. Щом като изстрелва стрели към враговете си, значи има и лък. Пророк Авакум също описва божествен конник, който има лък (Авак. 3:8, 9). Всички тези фигури Йоан е използвал за изграждането на образността на първия печат. Напълно разбираемо апостолът добавя и нови елементи към тези старозаветни фигури и ги прави една апокалиптична за целта на неговата книга. Конят има бял цвят, а конникът получава венец на победа. Тези детайли не само превръщат символа като „собственост“ на Откровението, но и ни помагат да го разтълкуваме.
В книгата Откровение белият цвят винаги бива свързван с Бог и Неговия народ. Исус има бяла коса (Откр. 1:14) и дори се появява като ездач на бял кон (Откр. 19:11-14). Вярващите получават бяло камъче (Откр. 2:17) и бели дрехи (Откр. 3:4, 5, 18; 4:4; 6:11; 7:9, 13; 19:14). Божият трон е бял (Откр. 20:11).
Що се отнася до венеца на победата, само при един случай в Откровението една нечестива сила има такъв венец. Това са скакалците от петата тръба (Откр. 9:7). Във всички други случаи венецът на победата се свързва с Исус, небесните същества и вярващите. Двадесет и четирите старейшини имат златни венци на победа (Откр. 4:4, 10). Победителите имат същите венци (Откр. 2:10; 3:11). Жената от Откр. 12:1, църквата, има такъв венец. Подобният на Човешки Син, Който идва за жетвата на света, има златен венец (Откр. 14:14).
Идеята за победата, която се представя с даването на венец на конника, се засилва чрез изричното споменаване, че той е победител и че действа като такъв – също както конникът от Пс. 45:3-7. Повечето от текстовете в Откровението за побеждаването се отнасят за Христос и църквата. Исус побеждава (Откр. 5:5; 17:14). Вярващите са призовани да бъдат победители и са победители (Откр. 2:7, 11, 17, 26; 3:5, 12, 21; 12:11; 15:2; 21:7). По изключение някои от зверовете също побеждават, но само временно (Откр. 11:7; 13:7).
Това ще рече, че при конника от първия печат трябва да видим една положителна, божествена фигура, която побеждава. Не е трудно тук да разпознаем Христос. Той е победителя! Но това не е всичко. Последователите Му също са. Свързването на победата не само с Исус, но и с църквата, е много важен момент. Дори пророк Захария вижда Юда като великолепен, победоносен кон (Зах. 10:3-5), което има отношение към възстановяването на завета (ст. 6-12). Именно верността на Израил към завета му с Бога гарантира победа над враговете му (Лев. 26:3, 7, 8; Втор. 28:7). Църквата също може да е победител, но и за нея се очаква да бъде вярна на завета й с небето. Само че нейната победа няма да се изрази във физическо побеждаване на враговете й, както при старозаветния Израил (Ефес. 6:12). Задачата й не е да покори определена територия и след това да я защитава, а да прогласява благовестието по света и да печели хора, които да се покоряват на Христос (Матей 24:14; Марк 13:10; 2 Кор. 10:3-5). Всъщност именно проповедта, в която е разкрита мисията на църквата и какво й предстои – есхатологичната проповед на Исус (Матей 24 гл.; Марк 13 гл.; Лука 21 гл.), – е новозаветния източник, който Йоан е ползвал заедно със старозаветните във видението за седемте печата. Апостолът взема някои от знаменията, за които се говори в проповедта, и им прилага значение, което да послужи на целите на видението. Значи също като при ползването на виденията на пророк Захария той заема от казаното в есхатологичната проповед и го прави да означава това, което служи на целта, която преследва с видението за седемте печата.
Всичко това ще рече, че е най-удачно да разбираме първия печат като Христос и Неговото царство, което завзема света чрез проповядването на евангелието. Той описва победоносното шествие на благовестието по време на апостолската църква от I век, което насочило вниманието на човечеството, че то има Цар на небето, Който действа в негова полза и иска спасението му.
Времевата рамка на първия печат потвърждава този извод. В Откр. 5 гл. Исус получава запечатаната книга. Фокусът на видението е разгъването на книгата чрез отварянето на печатите й, за които е логично да предположим, че първият бива разбит веднага, след като книгата бива взета. Следователно началото на видението за печатите, т.е. отварянето на първия печат, трябва да бъде поставено, когато Христос получава книгата, което се случва по време на Петдесятница през 31 г.сл.Хр. Тогава Христос започнал Своето царско-свещеническо господство, което дало началото и проповядването на вестта за него (Деян. 2:33). Значи началната точка на видението за печатите трябва да е възцаряването на Исус в небето след Неговото възкресение и възнесение. След като Христос се възнесъл на небето, започнало славното проповядване на евангелието, чрез което ранната църква била обявена за победител.
Тъй като изразът „излезе като победител, за да победи“ (Откр. 6:2) представлява едно прогресивно нарастване на победата, първият печат визира не само определен период от историята, но и победителното проповядване на благовестието, което продължава и след края на този период и ще продължи дори до края на земната история (Матей 24:14; Откр. 14:6). Именно реакцията спрямо евангелието е, която се описва в следващите три печата, което означава, че то продължава да е актуалната тема и след периода на първия печат. Тази идея става още по-ясна с оформянето на по-добър фокус върху цялата картина на видението, което правим по-надолу.
Тук интерес представлява избора на оръжие за конника от първия печат. Ползваният от Йоан текст с въоръжен конник говори не само за лък, но и за меч, и като че ли той е приоритетния (Пс. 45:3-5). Меч е и оръжието, с което израилтяни ще побеждават враговете си като израз на благословение идващо от верността им към завета (Лев. 26:7, 8). Имайки предвид, че апостолът иска да представи една положителна картина на църквата, която е вярна на завета си с небето, защо той не изгражда фигура на конник с меч, която би отразила по-точно благословението на завета, а рисува воин с лък? Най-вероятно защото меч също е и оръжието, с което неверния към завета Израил ще бъде наказван (Лев. 26:25, 33), и той бива запазен за появяването на четвъртия конник (Откр. 6:7, 8), при който заветът е нарушен със сигурност. Другата причина може да е и че следващият конник има меч и той се нуждае повече от него, за да предаде вестта си (ст. 3, 4), което оставя първият да бъде само с лък.
Веднъж установили кой е първия конник от първия печат и какво означава този символ, идентифицирането на следващите става по-лесно.
3. Отварянето на втория печат.
Това се случва при отварянето на втория печат:
„Когато отвори втория печат, чух второто живо същество да казва: Ела и виж! И излезе друг кон, огненочервен; а на яздещия на него бе дадено да вдигне мира от земята, така че човеците да се избиват един друг; и му бе даден голям меч“ (Откр. 6:3, 4).
След като вторият печат бива отворен, Йоан вижда огненочервен кон, а яздещият го получава разрешение да вдигне мира от земята, в резултат на което хората започват да се избиват един друг, за което се загатва и чрез кървавия цвят на коня. Конникът получава и меч, което трябва да е свързано със задачата му. За разлика обаче от първия конник, който действа самостоятелно, този не може да направи нищо, ако не му се позволи.
Тук отново имаме кон и яздещ на него, което ни кара да мислим за виденията на Захария (Зах. 1:8; 6:2). Но новозаветните текстове ползвани от апостола в този случай ни дават по-ясна идея за видяното. Обстановката на война във втория печат насочва мислите ни към войните, за които говори есхатологичната проповед (Матей 24:6, 7; Марк 13:7, 8; Лука 21:9, 10). Без да е изненада обаче Йоан ползва и тази картина по начин различен от този, който се има предвид в проповедта. И това разбираме от някои от думите в текста.
Използваните от апостола думи за „мир“ и „меч“ могат да бъдат открити в едно поучение на Христос, според което прокламирането и приемането на благовестието носи не мир, а меч (Матей 10:34, 35). Изобличаващата сила на евангелието причинява разделения и конфликти между приемащите го и отхвърлящите го. Това означава, че темата за благовестието от първия печат продължава и тук, но то вече е описано като причиняващо проблеми. Тези, които приемат евангелието, трябва да заплатят за това с кръвта си, защото предизвикват гнева на отхвърлящите го, които могат да са дори членовете на собствените им семейства – идея много ясно предадена в есхатологичната проповед (Матей 24:9; Марк 13:9, 12, 13; Лука 21:12, 16, 17). Кървавият цвят на коня също загатва за подобна съдба.
Големият меч, който бива даден на конника, е бил използван в древността както за воюване (Лев. 26:7, 8, 25, 33), така и за принасяне на жертви (Бит. 22:6, 10). Думата описваща избиването, което се случва, след като мира бива вдигнат от земята, насочва мисълта към принасянето на жертвите в светилището (Лев. 1, 3, 4 гл.).
Използването на езика на войната и езика на светилището при втория печат, както и цялата символика в него, говорят за последиците идващи върху Божия народ от прогласяването на благовестието. Евангелието е разделяща истина, която поражда гняв у тези, които не желаят да му се покорят. В резултат Божият народ бива преследван и посичан, с което верните на Христос се принасят в жертва на каузата.
Този огненочервен кон трябва да се възприеме като една отрицателна сила, която причинява трудности и гонения на Божия народ заради евангелието. Негативният език на печата говори за жестока атака на дявола над църквата, която небето му позволява да осъществи. По отношение на заветните клетви обаче тук църквата трябва да бъде видяна като получаваща благословенията на завета, защото именно нейната вярност е причината за преследванията (2 Тим. 3:12) и точно по този начин на гонена и мразена тя изразява положението си на победител. Така проличава огромната разлика в приложението на завета към църквата в сравнение с този с Израил. Верният Израил би поразил враговете си в един физически конфликт, но църквата, като резултат от верността си към завета, би била страдаща и губеща в конфликт, който може да има физически измерения. Два напълно противоположни резултата на едно и също действие.
Това ни дава и някаква идея, как да разбираме момента, при който конникът получава големия меч. Логичният импулс тук е да приемем, че това трябва да е свързано със задачата му да вдигне мира от земята и сигурно означава, че с него конникът се включва в оформилото се кръвопролитие. Чрез този меч верните на Христос биват принесени като жертви. Това обаче може да не е всичко, което Йоан иска да ни предаде. Така както именно чрез меч верните израилтяни биха победили враговете си (Лев. 26:7, 8), мечът даден на втория конник може символично да изразява, че макар и гонена църквата е истинския победител в този конфликт. Тя бива поразена от меч, но и бива победител с меч. Това ни помага да разберем избора на оръжие за първия конник. Въпреки че меч е по-логичния за него избор той получава лък, защото дори при това положение в характеристиките му има достатъчно да бъде определен като положителна, побеждаваща фигура. Затова мечът бива даден на втория конник, където той може да бъде използван с двояко значение.
Ако останем на горното разсъждение, ще трябва да заключим, че видението преминава към един негативен език, защото тук имаме наличието на отрицателна сила, на която се позволява определено надмощие над визирана положителна фигура. Негативността се изразява в страданието, през което църквата трябва да премине поради верността си, но това не отнема от нейното одобрение от небето. За съжаление обаче това не е всичко.
Цветът на коня е същия като на змея, който апостолът вижда по-късно (Откр. 12:3). А този огненочервен змей е Сатана (ст. 9), който не само подлага на гонения Божията църква (ст. 13-15), но внася в нея и фалшиви учения (Откр. 2:24), които също причиняват проблеми и винаги са имали погубващо влияние. Предвид ползването от Йоан на есхатологичната проповед трябва да приемем, че измамите на дявола стигат дотам, че да убеди някои от последователите на Христос да станат предатели на братята си (Матей 24:10). Всичко това засилва негативния език на видението, но той вече обхваща и самата църква. Тя е вярна на Христос, и все пак сякаш не всичко в нея е както трябва.
Значи при втория конник има нещо положително дотолкова, доколкото отразява вярността на църквата към завета й с Господа, при което тя е победител, но и страдаща. Имаме обаче и също толкова негативен аспект описващ налични вече в църквата предателство и подхранване на фалшиви учения. Това ще рече, че вторият конник представлява нещо като преход, при който има достатъчно да бъде обвързан с положителността на първия, но проявява и характеристики, които го доближават до следващите конници, при които положението е изцяло негативно. Обхватността на действието на втория конник става по-ясна с уточнението, което правим по-надолу.
Вторият печат трябва да се отнася за гоненията, на които църквата бива подложена от страна на римската империя от началото на II век до началото на IV век, но отразява и факта, че в този период в нея вече са започнали да се прокрадват фалшиви учения, които разрастват с цялата си сила в следващите векове, за който проблем се отнасят и отварянето на следващите два печата.
4. Отварянето на третия печат.
Ето какво се случва с отварянето на третия печат:
„И когато отвори третия печат, чух третото живо същество да казва: Ела и виж! И видях, и ето, черен кон и яздещият на него имаше везни в ръката си. Тогава чух нещо като глас изсред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динарий и три хиникса ечемик за динарий; а елея и виното не повреждай“ (Откр. 6:5, 6).
При отварянето на третия печат апостол Йоан вижда черен кон, а яздещият го има в ръката си везни. Много висока цена на пшеницата и на ечемика бива определена, а елеят (зехтинът) и виното остават защитени. Това е картина на глад. Както при втория конник и този няма самостоятелността на първия и прави само това, което му се разрешава.
Свободното заемане от виденията на Захария, което Йоан отново прави, намира по-конкретно изражение в картината на глада, за която ни говори есхатологичната проповед (Матей 24:7; Марк 13:8; Лука 21:11). От значение е и използването на черния цвят за коня. Освен тук той се появява в Откровението само на още едно място, малко по-нататък в същото видение, в описанието на почерняването на слънцето като вретище от козина случващо се при шестия печат (Откр. 6:12). Черният цвят се свързва с тъмнината, а в Новия завет тъмнината символизира липсата на благовестието и истината (Матей 4:16; Лука 1:79; Йоан 1:5; 3:19; Деян. 26:18; Кол. 1:13; 1 Йоан 1:5).
Конникът държи в ръката си везни, а везните са символ на измерване и съд (Йов 31:6; Дан. 5:27), както и на глад. Да ядеш хляб, който бива претеглян, означава голям недостиг, голям глад. А гладът е едно от заветните проклятия. Когато то се случи, хлябът ще е толкова недостатъчен, че наличният ще трябва да се претегля, за да се осигури на всеки по малко (Лев. 26:26; Езек. 4:16). При третия печат пшеницата е станала толкова скъпа, че за един надник (който възлизал на един динарий) може да се купи толкова, колкото да се нахрани само един човек (един хиникс – около 800 гр. – пшеница). В нормално време с тези пари можело да се купи от 12 до 15 пъти повече храна. Ечемикът бил храната на бедните, но сега с един надник може да се купи само храната за деня на едно малко семейство.
Заедно с пшеницата ежедневните нужди на живота в Израил бивали покрити и чрез маслото (елея) и виното (Втор. 7:13; 11:14; Осия 2:8). Но маслините и лозята, от които елеят и виното биват произвеждани, имат по-дълбоки корени от пшеницата и ечемика, което ги прави по-способни да оцелеят по време на суша. При третия печат имаме описанието на голям глад причинен от суша, но тази суша не се е разраснала до положението, при което и растенията с по-дълбоки корени да бъдат засегнати, и затова този глад е ограничен. Също като пшеницата и елеят и виното остават негарантирани при положение на бунт срещу Бога (Втор. 28:15, 51), и все пак в този случай те биват пощадени. Не всички потребни за живота елементи биват поразени. Бедствието има ограничен обхват.
Тук ни се представя глад за хляб, но поради символизма на използваната картина не можем да мислим за буквален глад. Трябва да става дума за духовен глад. Според пророк Амос такъв глад е възможен и той е свързан с липсата на Божието слово:
„Ето, идат дни, казва Господ Йехова, когато ще изпратя глад на земята – не глад за хляб, нито жажда за вода, а за слушане на думите Господни. Те ще се скитат от море до море да търсят словото Господне и ще обикалят от север до изток, но няма да го намерят. В онзи ден красивите девици и юношите ще примират от жажда“ (Амос 8:11-13).
Черният кон е в ярък контраст с белия и трябва да се отнася за „потъмняване“ на евангелието. Благовестието продължава да е темата и на този печат, но този път самата църква е, която го отхвърля. То е вече компрометирано поради изопачаването му и смесването му с езичеството. Това води до духовен глад, защото има недостатък на пшеница и хляб, които в Новия завет са картини на Божието слово (Матей 13:3-30; Лука 8:11; Матей 4:4), а хлябът се използва и като символ на Христос (Йоан 6:35-58; 1 Кор. 10:16).
Според тази картина Бог вижда завета между Него и народа Му като нарушен и затова трябва да настъпят негативни за църквата последици. Мисията на църквата е да разпространява благовестието, което разкрива Христос като Спасител и Владетел на света. Поради верността си към тази мисия ранните християни били гонени и дори умъртвявани. Но подаването пред някои фалшиви учения, както предния печат ни загатва, както и други фактори, довели с течение на времето до промяна на църквата. Тя започнала да се противопоставя на благовестието и нарушила завета си с Бога. Затова била нужна реакция от страна на небето, която да я разтърси. Покваряването на евангелието води до духовен глад, а това е неизбежна последица от нарушаването на завета с Бога; това е Божия съд над църквата. И все пак изпратеното от Бога бедствие не е всеобхватно. Не всичко е изцяло загубено. Спасението в Христос и силата на Святия Дух (неповредените в печата вино и елей) са все още налични и действащи. Бог очаква църквата да разбере, че е в отстъпление, да се покае и да се върне към чистото благовестие. Неговата милост не е изцяло оттеглена.
Третият печат трябва да касае периода на ранното средновековие и отстъплението на църквата в този период (от началото на IV век до края на X век).
5. Отварянето на четвъртия печат.
Това е описанието на отварянето на четвъртия печат:
„И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Ела и виж! И видях, и ето, пепелявосив кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше след него; и им бе дадена власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове“ (Откр. 6:7, 8).
С отварянето на четвъртия печат се появява конник на пепелявосив кон следван от ада. Думата използвана за цвета на коня е същата, която е използвана в описанието на зеленината във видението за тръбите (Откр. 8:7; 9:4), но в случая касае жълтеникаво-зелен, пепеляво-сив цвят. Това е цветът, който има много болен човек или мъртвото тяло в напреднал стадий на разложение. В гръцката литература това е цветът на болестите и смъртта, така че не е изненада, че „името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше след него“ (Откр. 6:8). На конника и на вървящия след него ад е дадена властта над една четвърт от земята, за да умъртвяват с четири различни средства – меч, глад, мор и зверове.
Тук картината на конете от виденията на Захария придобива форма от идеята за мор, според както ни я предава есхатологичната проповед (Лука 21:11). Но дори и това взаимодействие между двете картини отстъпва пред влиянието, което заветните клетви имат върху този текст.
Колкото и да са страшни и отблъскващи, „смъртта и адът“ са под контрола на Христос (Откр. 1:18). Фактът, че при четвъртия печат те се появяват проявявайки унищожителната си сила, означава, че тук имаме една много тревожна картина на църквата. Смъртта е естествена последица на глада, който е описан в третия печат. Бедствията стоварени върху църквата като резултат от неверността й към благовестието и отхвърлянето му не са изпълнили предназначението си, тя не се е покаяла и е изпаднала в още по-голямо отстъпление, а това пък води до по-тежки съдби.
Четирите бедствия следващи от дейността на четвъртия конник – умъртвяването с меч, с глад, с мор и със земните зверове – са четири проклятия свързани с нарушаването на завета (Езек. 5:16, 17; 14:12-21). Тук имаме едно продължаващо и дори по-драстично нарушаване на завета от страна на Божия народ, което води до последици и изливане на заветни проклятия по-ужасни от описаното в предния печат, при който има само глад. Църквата е вече толкова отклонила се от истината и в такава опозиция на чистото евангелие, че единственото, което може да причини, е духовна смърт. Като крайна последица от отстъплението й смърт ще е и присъдата над нея.
И все пак това е една временна присъда. „Смъртта и адът“ нямат надмощие над Христос (Откр. 1:18) и в края и двете ще бъдат унищожени (Откр. 20:14). Дори в това тежко положение надеждата за църквата не е напълно изгубена. Когато проклятията на меча, глада, мора и земните зверове не изпълнят предназначението си, следва най-тежкото от всички проклятия – разпръскването на народа и отвеждането му в робство (Лев. 26:31-33; Втор. 28:63-68). Четирите проклятия групирани в този си вид биват представени в контекста на вавилонското робство (Езек. 5:5-10, 17), което говори, че ситуацията при четвъртия конник е стигнала почти до положение да бъде наложено и последното проклятие, но сякаш то ще бъде пропуснато. Все още има надежда за църквата. Бедствието над нея трябва просто да я доведе до покаяние, защото то е все още възможно и това е, което Бог иска за нея и очаква от нея. Църквата трябва да прегърне чистото благовестие, което толкова дълго е отблъсквала.
Зад използваните символи установяваме истината, че колкото по-голямо е духовното падение, толкова по-големи са и духовните глад и страдание. Заветните проклятия тегнат над отхвърлящите благовестието и истината. Който закорави сърцето си спрямо евангелието, ще бъде загубен завинаги. И все пак заветните клетви не са Божия последен съд (Лев. 26:21-26). Те са последното средство, което Господ използва да възвърне народа Си към Себе Си, което има потенциала да изпълни предназначението си (Лев. 26:40-45; Втор. 30:1-10). Той очаква църквата да се покае и всичко, което й се случва, има за цел да я доведе до покаяние. Отказът е равнозначен на смърт.
Но ако в четвъртия печат виждаме едно влошаване на положението на църквата спрямо третия и сега тя е в още по-голям бунт срещу небето, който води до приложение на още по-тежки проклятия на завета, какво се случва, че да не се стигне до налагане на най-тежкото наказание – отвеждането на народа в плен? Сякаш църквата се е устремила към пропастта и пропадането й е неизбежно, но нещо се случва и това я предпазва от най-лошото. Ако третият печат приключва в X век, трябва да установим едно последващо по-сериозно падение на църквата след X век, но след това и нещо, което да я разтърси и да я принуди да осъществи някои реформи, които поне малко да обърнат курса й. Предвид всичко това можем да видим периода от XI век до началото на XVI век да представлява моралната и духовна поквара на средновековната църква, която води почти до нейното пълно падение, но в началото на XVI век се случва протестантската реформация, която принуждава църквата да предприеме някакви реформи. Самата реформация не постига целта си да реформира средновековната църква и да я върне към чистото благовестие, което принуждава реформаторите да се отделят от нея и да създадат своя, но влиянието им е толкова силно, че оказва въздействие върху траекторията на църквата. Това я предпазва от активиране на най-тежкото проклятие на завета. Предвид факта, че към средата на XVIII век основният конфликт между католици и протестанти е вече в миналото, двата лагера са вече образувани и се оформя една по-толерантна обстановка за практикуване на вярата, това трябва да е края на четвъртия печат. Така че четвъртия печат обхваща периода от началото на XI век до средата на XVIII век.
Протестантската реформация възпира пълното падение на средновековната църква, но това не означава, че го елиминира напълно. Във видението за сатанинското триединство езика на пленничеството (най-тежкото проклятие на завета) бива използван за символа отнасящ се за средновековната църквата (Откр. 13:10). Това пленничество се случва в края на символичния период от четиридесет и два месеца (ст. 5). Така че в крайна сметка и най-тежкото от заветните проклятия бива наложено на църквата (прочетете статията Сатанинското триединство в Откровението – II). Тя не успява да го избегне, защото отказва да научи уроците и да се поддаде на дисциплинарните мерки, на които небето я подлага. Това, което протестантската реформация постига, е просто да отложи това наказание и да създаде среда, в която чистото благовестие да може да съществува и да бъде достъпно за хората.
6. Обзор на първите четири печата.
Какво можем да разберем от случващото се при отварянето на първите четири печата?
1) Обобщение
Първите четири печата са обвързани и представляват една обща група. Те се занимават с отношението на Божия народ към благовестието и към завета му с небето. И при четирите има призив отправен от някое от четирите живи същества, които се намират пред Божия престол (Откр. 4:6; 6:1, 3, 5, 7). И при четирите има появяване на конници в резултат на отправения призив. Цветовете на конете им се променят по начин, който говори за влошаване на положението. Първият кон е бял, но този след него е огненочервен, следващият е черен, а последният – пепеляво-зеленикав.
С възцаряването на Христос църквата започва прокламирането на вестта за това възцаряване по света – „благовестието на царството“. На благата вест за спасението чрез Исус се оказва съпротивление и проповядващите я биват подложени на гонения и смърт. След това обаче тези, на които е възложена задачата за проповядването на вестта, самите те започват да й се противят и отхвърлят и затова я изменят и изопачават, което неизбежно води до духовен глад. Но това не е края. Все още има надежда за църквата, ако тя се покае. За съжаление стовареното върху нея бедствие не я пробужда и тя изпада в още по-голямо отстъпление спрямо истината, още по-упорито отхвърляне на благовестието и още по-дълбоко го покварява. Това изисква небето да й изпрати и още по-суровото бедствие на духовната смърт, но и то не е окончателно. Дори и при това положение за църквата има надежда и небето очаква от нея да се покае. Съдбите, които биват открити при третия и четвъртия печати, са едно предвкусване на крайния съд над тези, които отхвърлят благовестието и отказват да се покаят и да му се покорят.
2) Територия на действие на конниците
В групата на четирите конника има един много съществен детайл, който помага да се разбере още по-добре описаната в първите четири печата картина. Това е уточнението, което е направено в четвъртия печат, че четвъртият конник и вървящият след него ад имат власт само над „четвъртата част от земята“ (Откр. 6:8). Както вече посочихме, при описанието на конниците Йоан прави едно по-свободно заимстване от виденията на пророк Захария (Зах. 1:8-11; 6:1-7). Във видението от Зах. 6:1-7 конете са определени като „четирите небесни духа [ветрове]“ (ст. 5), а това е израз напомнящ за „четирите земни ветрове“ появяващ се малко по-нататък във видението за печатите (Откр. 7:1). С други думи, тук имаме основания да предположим, че картината на четирите ветрове от описанието на запечатаните с Божия печат е начин да се направи връзка с четирите конника. Така че ако разберем идеята на четирите ветрове от Откр. 7:1, ще разберем по-добре и четирите конника.
Описанието на „четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво“ (Откр. 7:1) поражда представата, че в случая земята представлява един квадрат разделен на четири. Всеки от образуваните четири по-малки квадрата обхващат по един от ъглите на големия квадрат. Във всеки от тях има по един вятър с потенциала да повреди всичко по пътя си (ст. 2, 3). Това, което може да бъде повредено, са земята (сушата), дърветата и морето. Затова небето е изпратило по един ангел за всеки от ветровете, за да ги задържа от разрушаващото им въздействие. Можем да представим оформената картина със следната графика:
Земята е един квадрат разделен на четири, във всеки от които има по един вятър и един ангел, който да му се противопостави. Разглеждането на земята като квадрат разделен на четири части се потвърждава и от видението, което е паралелно на серията за печатите и което служи като негово продължение (Откр. 19:1-21:4). Там народите враждебни на Бога са по „по четирите краища на земята“ и „се разпростряха по цялата широчина на земята“ (Откр. 20:8, 9). Това са географските измерения на историята, която започва да се случва в серията за печатите и приключва във видението за Второто пришествие и милениума.
Картината на четирите ветрове и четирите ангела е част от видението за печатите, а в четвъртия печат се говори за една четвърт като територия на действие на четвъртия конник (Откр. 6:8). Сякаш територията на действие на четвъртия конник е същата като територията на действие на единия от ветровете. Но има още три вятъра и три конника. Явно територията, на която всеки от конниците действа, е територията на някой от ветровете. Щом като четвъртият конник владее една четвърт от цялото, една четвърт от цялото трябва да е и владението на всеки от останалите конниците, също като при ветровете. Земята е един квадрат разделен на четири и всяка от четвъртините (всеки от новополучените малки квадрати) се владее от някой от конниците. Това, което се намира в квадратите, са хора, които биват повлияни от дейността на конниците (Откр. 6:4, 8), което пък ни помага да разберем, че символиката на земята (сушата), дърветата и морето от Откр. 7:1 (или поне част от нея) се отнася за хора. Да го представим графично:
Всеки от конниците владее по една четвърт от земята. И все пак при някои от конниците има указания, за които трябва да приемем, че действията им се простират отвъд определената им четвъртина. Например за първия конник се казва, че „излезе като победител, за да победи“ (Откр. 6:2), което означава, че той продължава своя победоносен бяг до края на времето, което пък означава, че той минава през периодите от време на другите конници. Но тъй като тук активността на конниците е представена като територия на действие (една четвърт от цялото), първият конник трябва да минава през териториите и на другите конници. Така ни се показва, че благовестието, което бива изобразено чрез първия конник, е актуално и в териториите на действие (времевите периоди) и на другите конници.
Но първият конник не е единствения простиращ се отвъд територията си. Вторият конник е описан като вдигащ „мира от земята“ (ст. 4). Тук трябва да се има предвид цялата земя (Откр. 20:8, 9), която представлява големия квадрат и включва всичките четири по-малки квадрата в него. Тъй като, както видяхме по-горе, моментът с вдигането на мира от земята е свързан с прогласяването на благовестието, което води до конфликти, които могат да стигнат до мъченичеството на проповядващите го, това трябва да означава, че преследването и мъченичеството на верните на благовестието, което в голямата си част бива символизирано чрез втория конник, се случва и в четирите квадрата (четирите периода). То е най-ясно подчертано във втория, където се появява втория конник, но обхваща и първия (времето на апостолската църква, когато много от първите християни заплатили с живота си заради свидетелството си), третия (времето на ранното средновековие, когато верните на чистото благовестие бивали преследвани и убивани от други християни) и четвъртия (когато се случвало същото като при третия). Можем да го изобразим със следната графика:
Конник 1 преминава през територията на останалите три конника, също както и конник 2. Единствено конници 3 и 4 стоят в границите на своята територия (период). Това положение, при което някои от конниците действат в определена територия, докато други имат по-голям обхват на влияние, е в хармония с едно виденията на Захария служещо като фон на първите четири печата. Там колесниците дърпани от коне в различни цветове и определени като „четирите небесни духа“ (Зах. 6:1-5) се движат в точно определена посока (ст. 6), докато конете на едната не пожелават да „отидат и да обходят света“, което им се позволява (ст. 7). Така че не е изненада, че някои от конниците от видението за седемте печата действат само в територията (периода) си, докато други оказват въздействие във всички територии (периоди). По този начин имаме не само една ясно оформена група от определени пророчески фигури, но ни се разкрива и тясната обвързаност, в която са всички те, при която обвързаност благовестието и пораждащото се от проповядването му преследване играят централна роля.
Първият конник се отличава от останалите, защото действа самостоятелно, докато другите три могат да направят нещо, само ако им се позволи. Започва се с триумфа на евангелието през I век, минава се през гоненията на християните през II-IV век, след това през времето на компромис с истината през ранното средновековие (IV-X век) и се стига до пълната липса на духовна светлина през късното средновековие и ренесанса, и влиянието на протестантската реформация във времето на ренесанса и епохата на просвещението (XI-XVIII век).
3) Нужда от защита на Божия народ
Когато при неверността на Израил заветните проклятия бивали активирани, те се осъществявали от някой народ, който бил враждебен на Божия народ. Господ го използвал като оръдие, с което да доведе Израил до покаяние (Исая 10:5, 6). Винаги обаче ставало така, че тези враждебни народи прескачали определената им граница и подлагали Израил на по-голямо страдание, отколкото трябвало (ст. 7-11). Това пораждало у страдащите въпроса „докога“ – докога ще продължава страданието им. Такава била ситуацията във времето на пророк Захария и въпросът „докога“ бил неизбежно зададен, което се случило в контекста на първото видение на пророка включващо коне с различни цветове:
„…Господи на Силите, докога няма да покажеш милост към Йерусалим и Юдейските градове, против които си негодувал през тези седемдесет години?“ (Зах. 1:12).
Въпросът получил веднага отговор:
„А Господ отговори с добри думи, с утешителни думи на ангела, който говореше с мен. И така ангелът, който говореше с мене, ми каза: Извикай и кажи: Така казва Господ на Силите: Ревнувам твърде силно за Йерусалим и за Сион; и много се сърдя на охолните народи; защото като се разсърдих само малко, те спомогнаха за наскърбяването на Израил“ (ст. 13-15).
Народите, които Бог използвал за дисциплинирането на Юда, прескочили определената им граница и сега Господ трябвало да се намеси, за да защити народа Си и да отдаде възмездие. Това е и тематиката на печатите идващи след първите четири – Господ отговаря на нуждата Неговия преследван народ да бъде реабилитиран и възмезден. Прочетете статията Седемте печата от Откровението – III, където разглеждаме отварянето на останалите три печата от видението.
При отварянето на първите четири печата от видението за седемте печата църквата, от победоносна през I век, стига до почти пълно отстъпление през късното средновековие и ренесанса. Последващият Божий съд над нея има за цел да я доведе до покаяние и промяна.