Видението за седемте печата от Откровението (Откр. 4:1-8:1) е второто видение в книгата и второто, което съдържа седем ясно откроими елемента, но е първото, което носи характеристиките на апокалиптичното пророчество. То ни въвежда в удивителния апокалиптичен свят на книгата Откровение изпълнен с блестящи сцени, чудновати същества, спиращи дъха мистерии, страховити конфликти и най-вече – невероятното откровение на Исус Христос, Неговия характер и начина Му да спаси хората и да се справи с греха и злото завинаги.
Какво представлява видението за седемте печата? Какво означава? Какво научаваме от въведението му?
1. Видението за седемте печата.
В статията Макроструктура на книгата Откровение – I е представен най-общия строеж на Откровението, а статията Макроструктура на книгата Откровение – II се занимава с начина, по който отделните видения в книгата се развиват. Серията за седемте печата (Откр. 4:1-8:1) е първото видение от историческите серии, което съдържа всичките елементи на една серия – въведителна сцена в храмова обстановка, основополагащо пророческо описание в историята (самото пророчество), интерлюдия (сегмент, който осветлява последните събития и в който са отговорите на някакви трудни въпроси възникнали в основополагащото пророческо описание) и есхатологична кулминация. Тук вече се занимаваме с апокалиптика и методът, който сме използвали в анализа на видението за седемте църкви, няма да ни е от полза. Налага се да го сменим и да започнем да работим с апокалиптично пророчество.
След приключването на видението за седемте църкви (Откр. 3:22) Йоан бива отнесен чрез Духа на небето (Откр. 4:1, 2). Така започва видението за седемте печата. Пред апостола бива представена една обхватна небесна сцена (Откр. 4-5 гл.) случваща се пред Божия престол, който се намира в небесния храм (виж Откр. 7:15). Тази небесна сцена представлява въведението на серията за седемте печата. Там се представя нуждата да се разгъне една навита като свитък книга, която е запечатана със седем печата. Агнецът, Исус Христос, е единствения достоен да го направи. С отварянето на печатите й започват да се описват събития случващи се на земята. Така биваме пренесени от небето пак на земята (печатите биват отваряни на небето, но последващите събития се случват на земята). Там се изпълняват събитията от шестте печата (Откр. 6 гл.), както и първата част на интерлюдията (Откр. 7:1-8). С втората част на интерлюдията биваме отнесени отново на небето (ст. 9-17). Това е мястото както на отварянето на седмия печат, така и на случването на последващото събитие (Откр. 8:1), с което видението приключва.
Серията за седемте печата е второто видение от историческите серии и в хиазма, на който Откровението е изградено, то представлява елемента В от структурата (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение – I). В срещуположния край на книгата се намира видение, което е негов паралел (елементът В’). То служи като балансиращо на предадените в серията за печатите вести, както и като продължение на започнатата в серията за печатите история. Това е видението за Второто пришествие и милениума, което разглеждаме в едноименната статия Второто пришествие и милениумът. Серията за седемте печата представя Божията постоянна работа за спасението на човечеството, а видението за Второто пришествие описва тази Божия дейност като завършена чрез завръщането на Христос на земята и последващия съд по време на милениума и след него.
Текстът на видението за седемте печата (Откр. 4:1-8:1) е мезоструктура, която формира хиазъм по отношение появата на химните и мястото на действието. Голямата картина нарисувана в серията започва с Бог и Агнеца, на Които се отдава прослава. Тя завършва по същия начин, а именно с Агнеца и Бог и прославянето им, защото целта е постигната – Божиите слуги са с Него и Той е с тях. Агнецът е техен Пастир, Който ги води към източниците на изобилен живот. Това е хиастичната структура на Откр. 4:1-8:1:
Видението за печатите започва и завършва с богато описание на небесна обстановка, но в центъра на серията е случващото се на земята. Небето е изцяло ангажирано с драмата изпълняваща се на земята и очаква с нетърпение момента, когато дистанцията между земята и небето бъде преодоляна и Божият народ стане част от обитателите на небето. Но дори и сега Исус е със Своя народ, който страда на земята и който представлява най-ценния обект на вниманието и грижата Му.
2. Въведение към видението за седемте печата.
Въведителната сцена на серията за седемте печата е най-дългата от всички въведения в Откровението и обхваща цели две глави (Откр. 4-5 гл.). Това затруднява поместването на текста й тук, но ще я опишем накратко.
1) Описание
Бидейки отнесен на небето Йоан вижда поставен вече престол и Седящия на него. Над престола има дъга, около него има 24 престола, на които стоят 24 старейшини със златни венци, а от него излизат светкавици и гърмежи. Освен това пред престола горят седем огнени светила и има стъклено море подобно на кристал. Около престола има четири същества пълни с очи и с по шест крила, които хвалят Бога денонощно. Към това хваление се присъединяват и двадесет и четирите старейшини.
Йоан още вижда отдясно на Седящия на престола книга написана отвътре и отвън и запечатана със седем печата, но понеже няма достоен да я разгъне, апостолът се разплаква. Бива утешен, че все пак има кой да я разгъне – лъвът от юдовото племе. Тогава Йоан вижда до престола, в близост до четирите живи същества и старейшините, Агнец като заклан. Той взима книгата намираща се отдясно на Седящия на престола, при което четирите живи същества и старейшините се покланят на Агнеца и започват да пеят нова песен в Негова прослава – Агнецът е достоен да вземе книгата и да разпечата печатите й, защото чрез кръвта Си е изкупил за Бога хора от всички народности. След това Йоан вижда и чува безброй ангели около престола, които също прославят Агнеца и които Го възхваляват за това, че е достоен да приеме власт. Към тях се присъединяват и всички същества на небето, земята и във водата във възхвала на Седящия на престола и на Агнеца. (Повечето преводи, включително и българските, на сцената със запечатаната книга приемат, че тя се намира в десницата на Седящия на престола, но всъщност тя се намира на престола, от дясната страна на Седящия на престола.)
2) Възцаряване на Исус Христос
Не е трудно да се установи, че за тази тронна сцена Йоан се е позовавал на Езек. 1-2 гл. и Исая 6 гл. По-детайлно сравнение на въпросната сцена с тези текстове можете да намерите в статията Има ли Изследователен съд в Откр. 4 и 5 гл.? Но това не са единствените съществуващи вече писания, които апостолът използва. Той насочва изследователя и към други текстове, защото описва нещо повече от просто една небесна тронна сцена. За хора незапознати с живота и културата на Изтока намерението на Йоан може да остане някаква мистерия, затова тук се нуждаем от изясняване.
Езикът и контекстът на тази сцена са сходни на старозаветните пророчества за идващия цар от давидовото потомство. Тук се представя изпълнението им в лицето на Исус Христос, Който бива възцарен. Описанието на възцаряването Му се позовава на старозаветния ритуал по възцаряването на един цар (4 Царе 11:12-20; 2 Лет. 23:11-21; 2 Царе 5:3; 3 Царе 1:34, 39, 46). В Ориента при възкачването си на престола всеки нов цар е трябвало да прочете завета, който го обвързвал с неговия сюзерен (царството, на което е бил подчинен). Този обичай се прилагал и в Израил, но новокоронованият цар прочитал книгата на завета (книгата Второзаконие), който Израил имал с Бога и така изразявал своята и тази на народа си зависимост от Бога. Точно това е, което виждаме да се описва в Откр. 4-5 гл. Тук се представя възцаряването на Исус и заставането Му отдясно на Бога, което се случва след възнесението Му през 31 г.сл.Хр. (Деян. 2:32-36; Римл. 8:34; Ефес. 1:20-22; Евр. 1:3; 10:12; 12:2; 1 Петр. 3:21, 22) и по-специално – на Петдесятница (Откр. 5:6; Деян. 2:32-36).
Взимането на запечатаната книга от Агнеца (Откр. 5:1, 7) е централния момент на това видение и затова разбирането на тази сцена е от ключово значение. А за целта първо трябва да стане ясна концепцията на царуването в Израил.
Истинският цар на Израил бил Бог (Пс. 89:18; 149:2) и затова царският престол бил наричан „Господния престол“ (1 Лет. 29:23) или „престола на Господнето царство над Израил“ (1 Лет. 28:5). Царят, който израилтяните избирали, бил всъщност управител, който управлявал съвместно с Бога и имал честта да седи от дясната Му страна (Пс. 110:1; 80:17). Тази картина е била много ясна за древните израилтяни, защото в онова време престолите не били като стол с място само за един човек, а удължени като канапе, на което могат да седят двама човека. Да седне някой на престола заедно с царя, от дясната му страна, се считало за голяма чест. Израилтяните вярвали, че на престола на тяхното царство седи Бог, а царят, който избирали, седял от дясната Му страна и управлявал заедно с Него, като моментът на сядането на царя на престола определял началото на царуването му (3 Царе 16:11). И понеже обичаят изисквал прочитането на завета със сюзерена (а сигурно и защото монархиите от онова време били силно авторитарни, което можело да окаже много негативно въздействие върху царя), при възцаряването на израйлевия цар винаги му било връчвано копие от книгата Второзаконие, която съдържа завета на Израил с Бога и задълженията на нацията. Царят трябвало да чете от нея непрекъснато, за да не се възгордява (Втор. 17:18-20), и да помни, че макар и да има правото да управлява и да се справя с кризите, с които се сблъсква, той има отговорност пред Бога в упражняването на властта си.
Вземането на запечатаната книга от Агнеца представя възцаряването на Исус Христос от дясната страна на Бога като наследник на Давид, който поема властта над Божия народ завинаги. Затова, след като вече е взел книгата (Откр. 5:7), ангелските същества Го възхваляват:
„…Достоен е Агнецът, Който е бил заклан, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение“ (Откр. 5:12).
Агнецът има право да царува, защото е достоен и чрез смъртта Си е изкупил за Бога хора от всяка народност (ст. 8, 9). С взимането на книгата върху Него биват прехвърлени целия авторитет и суверенитет, за които претендирал Сатана. По този начин Исус става законния цар на вселената като я управлява заедно със Седящия на престола, защото седи от дясната Му страна. Запечатаната книга е Божия вечен завет и съдържа съдбите и спасението, които ще се осъществят в края. Тя символизира Божието обещание да даде царството на народа Си и сега на Христос е прехвърлено осъществяването на Божия план за развитието на историята. Това е планът за спасението и примирението на вселената и установяването на Божието вечно царство.
3) Посвещаване на небесното светилище за служба
Но възцаряването на Исус не е единственото събитие, което бива описано тук. Могат да бъдат открити множество алюзии, които обхващат цялото светилище на Израил, а това загатва за службата, която засягала цялото светилище – неговото посвещаване за служба (Изх. 40:1-35; 3 Царе 8:1-11). В случая това се отнася за посвещаването на небесния храм за служба. Това означава, че заедно с възцаряването на Христос тази сцена описва и Неговото встъпване в служба като първосвещеник, който се застъпва за народа си. Небесното светилище вече може да бъде ползвано за тази цел. Така към царската функция на Спасителя бива добавена и свещеническа – нещо, което бива открито още в първото видение на книгата (прочетете статията Седемте църкви от Откровението).
Посланието към евреите също признава, че Христос седнал отдясно на Бога (Евр. 1:3, 13; 10:12; 12:2), но прави по-ясна картината от Откровение като казва съвсем директно, че „имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата, служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек“ (Евр. 8:1б, 2). Откровението е отново в хармония с останалата част на Новия завет, която вижда Исус не само като възцарил се на небето, но и като застъпник за падналото човечество.
В синхрон със значението на светилището в древния Израил, посвещаването на небесното светилище за служба, както бива описано във въведителната сцена на серията за седемте печата, носи уверение към всички вярващи, че Господ е с тях и винаги ще бъде с тях. На небето се извършва служба в тяхна полза, която не може да бъде смутена от атаките на неприятеля и верните на Христос са призовани да вярват, че във всеки момент от времето заслугите на съвършената жертва на Спасителя биват представяни пред Бога за тяхното благословение.
4) Служби в светилището
Ако и храмовата обстановка във въведението на серията за седемте печата да се отнася на първо място за посвещаването на небесното светилище за служба, това не означава, че самото служене в светилището липсва. От всекидневните служби в него тук можем да видим приношението на жертвеното агне. След подсигуряването на горенето на светилника в Светая (прочетете статията Седемте църкви от Откровението) голямата врата на храма бивала оставена отворена (срв. Откр. 4:1), агне бивало заколвано (срв. Откр. 5:6; Изх. 29:38, 39) и кръвта му бивала изливана в подножието на олтара намиращ се в двора (срв. Откр. 6:9).
Но връзката със света на светилището не приключва дотук. И годишен религиозен празник бива отразен във въведението. Възцаряването на Христос (Откр. 5:7) и присъствието на „седемте Божии духове“ (Откр. 4:5), които Исус разпраща по цялата земя (Откр. 5:6), говорят за изпълнението на празника Петдесятница (Лев. 23:15-21; Деян. 2:1-6, 32, 33). Така че въведението на серията за седемте печата е храмова сцена изпълнена с множество препратки към службата в светилището.
5) Вече, но все още не
Интересният момент в сцената на възцаряването на Христос е факта, че макар и на практика вземането на запечатаната книга да е равнозначно на сядането на Исус на небесния престол (виж Втор. 17:18), този момент не бива изрично посочен. Сякаш Той се е възцарил, а възцаряването му бива описано като просто намиращ се в най-голяма близост до Божия престол в сравнение с небесните същества (Откр. 5:6, 7; 6:16; 7:9, 10, 15-17), но не и като седнал на него. Картината на Спасителя като седнал на престола ни се представя едва в самия край на Откровението, когато Бог обновява земята и премества местообиталището на престола Си на нея (Откр. 22:1, 3). Значи ние научаваме, че Христос седнал на Божия престол още от първото видение на книгата (Откр. 3:21), но следващото (серията за седемте печата) представя този факт по по-различен начин и едва последното видение (като паралелно на първото) го описва недвусмислено като седнал на Божия престол след унищожаването на греха и грешниците. Това не означава, че до този момент Неговата власт е непълна, а че макар и възцарен и притежаващ цялата власт (Матей 28:18) все още има власти и сили, които се противопоставят на Неговото господство. Този бунт ще приключи чак при пълното унищожение на злото и едва тогава картината на Исус като седнал на престола заедно с Отец без опозиция и конкурент става подходящо описание на реалността. В теологията тази концепция бива обозначена с израза „вече, но все още не“. Да, Христос наистина вече се е възцарил и е Господаря на света, но „Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си“ (1 Кор. 15:25), което означава, че пълното покоряване на злото и бунта, което ще открои абсолютната власт на Исус, все още не се е случило. То ще стане в самия край, когато Бог заличи бунтуващите се грешници и обнови земята.
Значи Христос е възцарен, но това възцаряване е представено чрез вземане на запечатаната книга, не чрез сядане на небесния престол. Така бива изразена концепцията „вече, но все още не“ относно естеството на царуването на Исус. Но тази идея е толкова важна, че бива представена по още един начин в това видение. Правото на един цар в Израил да управлява и да се справя с кризите, с които се сблъсква, намирало изражение в способността му да отвори книгата на завета и да чете от нея (Втор. 17:18-20). За книгата намираща се отдясно на Седящия на престола се казва, че е запечатана със седем печата (Откр. 5:1). За да може тя да бъде разгъната, което е крайната цел, трябва първо всичките й печати да бъдат свалени (ст. 2, 5) и едва тогава тя ще може да бъде четена (ст. 3, 4). Целият този процес може да започне, след като книгата бива взета, което Агнецът прави (ст. 7, 9). Значи до момента на отварянето и прочитането на книгата има седем „препятствия“, които трябва да бъдат „преодолени“. При свалянето на всеки от печатите се случва някакво събитие и след махането на седмия трябва да се очаква разгъването на книгата. С това ще имаме завършена картината на царуването на Христос, Който спечелил правото да я разгъне и да получи пълната власт във вселената без наличието на опозиция. А това на практика е другия начин да се представи момента, в който Исус е вече седнал на небесния престол (Откр. 22:1, 3). Това ще рече, че едва след свалянето на седемте печата и разтварянето на книгата можем да видим Христос в Неговото абсолютно възцаряване случващото се при обновяването на земята. Да, Агнецът се е възцарил вече, но все още има власти и сили, които претендират за това, което принадлежи само на Него и не позволяват пълното разкриване на Неговата власт. Вече, но все още не.
В изследването на отварянето на печатите е важно да помним, че събитията, които ги придружават, не откриват съдържанието на запечатаната книга, а са само последица от отварянето на печатите. Съдържанието на книгата може да бъде разбрано, само след като всички печати биват махнати. Така че отварянето на печатите просто описва средствата, чрез които небето подготвя развитието на историята за отварянето на книгата.
3. Значение на отварянето на седемте печата.
С възцаряването си всеки нов цар на Израил получавал копие на книгата на завета, от което той да чете (Втор. 17:18-20). Защо обаче тук книгата е представена като запечатана? Според някои това отразява вярването на евреите, че неверността на народа и на царете довели до вавилонското робство и последващото падение на израйлевата монархия. Това сложило край на царете на Израил от давидовото потомство и до запечатване на книгата на завета. Но Исус Христос е „Давидовият корен“ (Откр. 5:5) и „потомъкът на Давид“ (Откр. 22:16) и е „достоен“ да вземе книгата и да разпечата печатите й (Откр. 5:9), и по този начин да я отвори.
Със сядането си на престола новият израйлев цар взимал в ръцете си съдбата на нацията. Той получавал съдебни функции и права и първата му задача била да накаже бунтовните и неверни свои поданици и да възнагради верните (3 Царе 2 гл.; 16:11; 4 Царе 9:14-10:27; 11:1, 13-16). Според някои именно този съдебен аспект е изразен чрез отварянето на печатите на книгата, която Агнецът взима в ръцете Си (Откр. 5:7). Съдбата на цялото човечество е вече в ръцете на възцарения Христос и Той с основание може да награди верните Му да бъдат „царство и свещеници на нашия Бог; и те ще царуват на земята“ (ст. 10). Следва отварянето на печатите, което води до определени събития на земята. Макар и не във всеки печат да може да се открои темата „награда-наказание“, в края, при разгъването на книгата след свалянето на всичките й печати, можем да видим такъв резултат.
Каквото и да е значението на седемте печата, едно е сигурно – това са седем „препятствия“, които трябва да бъдат „преодолени“, за да може да се стигне до разгъване на книгата. И всичко това е свързано с възцаряването на Исус, което се случва на Петдесятница. Изливането на Святия Дух на Петдесятница (Деян. 2:1-11) отбелязва началото на разпространяването на Христовото царство чрез проповядване на благовестието. То се извършва от Божия народ, който може да изпадне в заблуждение и отстъпление. И когато това се случи, той трябва да бъде пробуден и доведен до покаяние. Седемте печата са инструменти използвани от небето за разпространяването на Христовото царство.
Прочетете статията Седемте печата от Откровението – II, в която разглеждаме отварянето на първите четири печата и тяхното значение.
Видението за седемте печата от Откровението представя възцаряването на Христос след възнесението Му на небето и това, което впоследствие се случва с църквата във връзка с верността й към благовестието и истината.