От статията Тълкуване на книгата Даниил – II разбираме, че според книгата Даниил апокалиптичните пророчества са безусловни и че имат само едно приложение. Те обхващат периода от времето на пророка до установяването на Божието царство като предсказаните царства в книгата формират непрекъсваема хронологична линия.
Какво още можем да научим за апокалиптиката и в частност за пророчествата на книгата Даниил?
1. Локални или световни царства?
От статията Тълкуване на книгата Даниил – II научаваме, че апокалиптиката възниква във време, в което е било нормално да има объркване относно развитието на световната история. Затова и целта на тези богати на символи пророчества е да я представят по един недвусмислен начин. По тази причина и приемаме, че царствата, които биват представени в книгата Даниил с различни символи, са световни царства. Само по себе си обаче това не може да е достатъчна причина, защото какво пречи на едно царство да играе ключова роля в развитието на световната история и без самото то да е световно? Нека да проверим, дали когато разглеждаме царствата в книгата Даниил като световни, правим правилната презумпция.
Когато пророк Даниил започнал да тълкува на цар Навуходоносор неговия сън, той описал златната глава на забележителния образ от съня така:
„Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава; и където и да живеят хората, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях. Ти си онази златна глава“ (Дан. 2:37, 38).
Явно златната глава от образа символизира Вавилон. По използвания за описанието му език обаче се разбира, че става дума за световно царство: „Където и да живеят хората, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях“ (ст. 38). Само едно световно царство може да бъде описано с такива думи.
За царството, което ще дойде след Вавилон, се казва:
„След тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето…“ (ст. 39а).
Според статията Тълкуване на книгата Даниил – II ясно представената непрекъсваема хронологична линия в Дан. 2 гл. изисква да приемем, че всяко следващо царство измества предното. Щом като някакво царство побеждава и измества едно, което е световно, значи самото то също трябва да стане световно царство. Според това пророчество Вавилон няма да остане световен господар завинаги. Друго царство, което в някои отношения ще е по-долно от него, ще стане по-силно и ще заеме неговото място. Ще има нов играч на световната сцена, а това не значи нищо друго, освен че и второто царство ще е световно.
А какво да кажем за третото?
„…и друго, трето царство от мед, което ще завладее целия свят“ (ст. 39б).
Първите две царства биват представени чрез благородни метали – злато и сребро. За второто изрично се казва, че то ще е по-долно от първото, така както среброто е метал с по-ниска стойност и по-малка красота от златото. При третото царство обаче имаме използване на метал с още по-ниска стойност и е нормално да очакваме още по-голямо западане на блясъка и величието на царствата при него. Като някаква компенсация обаче се уточнява, че то ще „завладее целия свят“ (ст. 39б). Тук изрично се посочва неговата световна обхватност. Но дори и без това указание можем да достигнем до същия извод, защото щом като идва на мястото на второто, което става световно царство благодарение на изместването на първото, то и третото трябва да е световно. Подчертаната му характеристика, че ще „завладее целия свят“, има предвид също, че ще бъде сила, която няма да има равна на себе си, което може да е характеристика само на едно световно царство. Блясъкът му няма да е толкова велик, но пък ще бъде сила надминаваща първите две царства.
Значи дотук имаме три сигурни световни царства. А как стоят нещата с четвъртото?
„Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко“ (ст. 40).
В текстовете описващи четвъртото царство не се споменава изрично, дали става дума за световно царство, но след като имаме предвид, че няма как то да следва непрекъсваемата хронологична линия и да заеме мястото на третото, ако не се превърне в световно царство, не можем да приемем нищо друго, освен именно това. Още повече, че неговата характеристика е желязото, което строшава всичко. Едва ли ще е възможно за едно царство да е типична огромна сила, с която да е в състояние да победи всичко и всеки, и да не я използва, за да стане световен владетел.
Така че когато казваме за царствата в книгата Даниил, че са световни, ние се движим в указанията, които самото пророчество ни дава. Това не са локални, а световни сили, които от гледна точка на небето са с голямо значение за световната история и Божия народ.
2. Четвъртото царство.
Един от големите въпроси, които възникват в тълкуването на книгата Даниил, е: „Кое е четвъртото царство?“ Първото, второто и третото биват посочени по име в различните видения на книгата, така че никой не може да се обърка в идентифицирането им. Проблемът е, че никъде не се казва изрично, кое е четвъртото царство и това като че ли отваря врата за множество предположения. Все пак установяването му далеч не е толкова трудно. Първо, различните видения дават неговите точни характеристики, които са прекрасен ориентир за идентифицирането му. Второ, самото изреждане на различните световни сили и идентифицирането им, както е направено в последователните видения, могат лесно да ни насочат и към установяването на четвъртото.
Предвид паралелите, които съществуват между виденията от Дан. 2, 7 и 8 гл., не е никак трудно да установим, кои са първите три световни сили, които се появяват в тях. В тълкуванията придружаващи виденията те са дори споменати по име. За главата от злато в Дан. 2 гл. е казано, че е Вавилон (Дан. 2:37, 38). С типичен вавилонски образ тази сила е представена и в Дан. 7 гл. – лъв с орлови криле (Дан. 7:4). В следващото видение краят на Вавилон е приет за даденост и тази сила е прескочена. За сметка на това пък царството, което го наследява (Дан. 8:3, 4), отново е посочено по име – Мидо-Персия (ст. 20). Това ще рече, че в предните две видения символите представящи царството идващо след Вавилон – сребро (Дан. 2:32б) и мечка (Дан. 7:5), също ще трябва да бъдат идентифицирани с Мидо-Персия. Изясненията в Дан. 8 гл. продължават, като се посочва по име и царството, което ще дойде след Мидо-Персия (Дан. 8:5-7) – това е Гърция (Дан. 8:21). Това отново ще рече, че в предните две видения символите представящи царството идващо след Мидо-Персия – мед (Дан. 2:32в) и леопард (Дан. 7:6), също трябва да бъдат идентифицирани с Гърция.
Значи първите три световни царства, които намират място в пророчествата на книгата Даниил, са: Вавилон, Мидо-Персия и Гърция. Това, което наблюдаваме дотук, са известни от историята световни царства започващи от времето на пророк Даниил и които са се появили едно след друго на световната сцена, точно както го казва пророчеството. Едното се появява побеждавайки предното и измествайки го от световната сцена – точно както го казва пророчеството. Това е информацията, която е даденост и която трябва да имаме предвид, когато стигаме в изследването си до четвъртата световна сила.
След като имаме тази ясна последователност и изграден модел за поява на световните сили, няма да ни е трудно да установим, кое е четвъртото царство – силата, която се появява след Гърция. Това трябва да световно царство, което става по-силно от Гърция, побеждава я и заема мястото й. Това не може да е някой друг освен Рим. Наистина Рим не се споменава по име в никое от пророчествата, но следвайки установения модел не можем да стигнем до друго заключение, освен че желязото в образа на Навуходоносор е Рим (Дан. 2:33). По същата логика следва да приемем и че невъзможният за описание звяр с железни зъби от Дан. 7:7 също трябва да е Рим. Тогава следвайки установения вече модел на развитие на пророчествата няма да е трудно да приемем, че описанието на малкия рог от Дан. 8:9-12, също е Рим.
Да представим четирите царства графично:
Ако вземем под внимание начина на развитие на виденията (а точно това би трябвало да направим), не би могло да се даде друго тълкувание на четвъртата световна сила, освен че това е Рим.
3. Разграничаване на две фази на Рим.
Вече изяснихме връзката между различните царства във виденията, че те формират непрекъсваема хронологична линия и предвид дадените в самите пророчества имена на империите и модела, по който се появяват царствата едно след друго, не можем да стигнем до друго заключение, освен че четвъртото царство е Рим. Това е информацията, която е даденост и с която трябва да се съобразяваме, когато изследването ни стигне до четвъртата световна сила.
Интересното е, че и в трите видения от Дан. 2, 7 и 8 гл. четвъртото царство е представено като по-различно от предните три. Да разгледаме, как е представено в Дан. 2 гл.:
„…краката му – от желязо, ходилата му – отчасти от желязо, а отчасти от кал… Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко. А понеже си видял ходилата и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал. И както пръстите на краката са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко. И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове хора; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта“ (Дан. 2:33, 40-43).
Подобно на предните три и за означаването на четвъртото царство е използван метал – желязо. За разлика от предните три обаче, които са изцяло метални, за това се казва, че само първата част от него е такава. Използваният език не е достатъчно ясен, но вероятно четвъртото царство е разположено някъде от горната част на бедрата до ходилата (ст. 32, 33). Значи символизираното с желязото царство започва с горната част на краката и стига до пръстите на ходилата. Придвижвайки се към ходилата обаче откриваме, че в определен момент краката не са вече само от желязо, а в ходилата стават от желязо и глинена кал (ст. 33) – един напълно различен от желязото елемент. Това ще рече, че четвъртото царство няма да има хомогенно естество като предните три, а с течение на времето ще промени сериозно формата си. Пак ще е същото царство, но вече изменено по начин, който не може да бъде наблюдаван при предните три.
За описанието на идващото след това Божие царство е използван символа на камъка (ст. 34, 44, 45). Не е трудно да установим, че калта (глината) от четвъртото царство е много по-близка по естество или поне на изглед до камъка символизиращ Божието царство, отколкото до металите. Затова най-логичният извод е, че макар четвъртото царство да започва по естество подобно на първите три, завършва със стремеж да прилича повече на Божието царство. Тогава не може да е трудно да се направи извода, че щом четвъртото царство е Рим, тук се представя, как то започва като езическо царство с естество и система на управление подобна на предните три, но след това се превръща в духовна сила, която иска да има нещо общо с истинския Бог. От историята знаем, кога се случва тази промяна:
„Императорите били наследени от римските понтифи. Когато Константин напуснал Рим, оставил трона си на понтифа“ (Лабианка, професор по история в Университета на Рим).
„От развалините на политическия Рим се издига в гигантска форма великата морална империя на Римската църква“ (А. С. Флик, „Издигането на средновековната църква“).
Тази промяна на Рим се случва, когато римският император предава престола и властта си на римския епископ. В Дан. 2 гл. лесно се открояват езическата и папската фаза на Рим.
Да отидем на Дан. 7 гл. Разбраното от пророчествата досега изисква да приемем, че четвъртият звяр от видението на Даниил е Рим (Дан. 7:7). И тук прави впечатление, че първоначалното представяне на четвъртата фигура е сходно на предните три – и той е звяр, който излиза от морето (ст. 3). След това обаче фокусът на видението се променя и се появява елемент, който е по-различен от следвания до момента курс – малкият рог изникващ на главата на четвъртия звяр (ст. 8), който говори думи против небесния Бог, опитва се да промени закона Му и преследва народа Му (ст. 25). Предвид натовареността на идеята за богохулството в Библията с прощението на греховете и равенството с Бога (Лука 5:21; Йоан 10:33), няма как в лицето на малкия рог да не видим една християнска сила. Отново не е трудно да установим в четвъртото царство езическата и папската фаза на Рим.
Дотук лесно можем да откроим един модел, по който се развиват нещата около четвъртото царство – то идва след третото (Гърция), започва по подобие на предните три (като езическо царство), но по-късно се променя и започва сериозно да търси сравнение, уподобяване и дори заместване на истинския Бог. Така че когато стигнем до видението от Дан. 8 гл., ние имаме зададена вече схема за случване на нещата. И това видение наистина се развива по нея. При него появата и експанзията на първите (вече останали) две царства – Мидо-Персия и Гърция – е описана чрез посоките на света. Още в самото начало се казва за овена (Мидо-Персия), че бодял „към запад, към север и към юг“ (Дан. 8:4). Тези три от четирите посоки на света не могат да означават друго освен указание за експанзията на посоченото езическо царство. Една хоризонтална експанзия. След това за козела (Гърция) се казва, че идвал от запад, но обхванал целия свят (ст. 5). Това трябва да е разкриване на посоката, от която въпросната сила се появява и нивото на разрастването й – целия свят. Отново имаме експанзия движеща се в хоризонтална посока. След счупването на големия рог на козела се появили четири рога. За тях се казва, че са прорасли към „четирите небесни ветрища“ (ст. 8), което трябва да значи, че голямото, обхващащо целия свят гръцко царство, се е разпаднало на четири по-малки (ст. 22), всяко от които е разположено в някоя от посоките на света – север, изток, юг, запад. Отново указания за движения по хоризонтала на една езическа сила. След това пророчеството обръща внимание само на една от посоките, към която е била една от частите от разпадналото се гръцко царство (ст. 9). Не става дума за единия от роговете, а за една от посоките. Това уточнение е много важно, защото така се изключва връзка с Гърция за следващата сила, която ще бъде описана, т.е. следващата сила не произхожда от Гърция, но се появява в една от посоките от разпадането на Гърция и идва след нея. Появява се ново царство (малък рог), което трябва да можем да идентифицираме чрез посоките му на експанзия – „към юг, към изток и към славната земя“ (ст. 9). Не само тези ясни указания, но и информацията от предните видения ни задължава да приемем, че това царство е Рим. След като установяваме, че се следва един и същи модел на описание на експанзията на езическите царства – те се разрастват хоризонтално, не би било трудно да заключим, че в Дан. 8:9, където се говори за хоризонталната (по посоките на света) дейност на малкия рог, се има предвид езическия Рим. Имаме един и същи модел, ползваме информацията стояща като даденост от предните видения – изводът ни може да е само един. И след това отново виждаме промяна в царството идващо след Гърция – малкият рог вече не се движи по някоя от посоките на земята, а се насочва към небето и небесни действителности (ст. 10, 11). Както установеният вече модел диктува, в това царство нещата се променят и неговата експанзия става различна от тази на предишните – започва движение по вертикала. Това лесно се установява от промяната на използвания за малкия рог език. Той се появява от една от посоките на света и пораства, възвеличава се много към юг, към изток и към славната земя (ст. 9). Това е подчертано движение по хоризонтала. И тогава идва нещо различно:
„Той се възвеличи дори до небесната войска и хвърли на земята част от множеството и от звездите, и ги стъпка“ (Дан. 8:10).
Значи малкият рог първо се възвеличил много по хоризонтала, след това се възвеличил още повече и то дотам, че да стигне до небесната войска и да събори на земята част от множеството и от звездите. Това са различни посоки на движение – първо имаме движение по хоризонтала, след това движение по вертикала. Тук не можем да видим нищо друго освен следване на зададения от предните две видения модел – четвъртото царство претърпява трансформация. То започва като езическо царство, но след това се опитва да има нещо общо с небесния Бог. Така че не е трудно и в Дан. 8 гл. да бъдат откроени езическа и папска фаза на Рим.
Графично можем да го представим по следния начин:
Тъй като идентифицирането на малкия рог в Дан. 8 гл. е един от най-спорните моменти в тълкуването на книгата Даниил, нека да разгледаме и един от изразите, които се използват за описанието на вертикалната експанзия на малкия рог. В Дан. 8:12 се казва, че той „тръшна на земята истината“. Използваната за „истина“ еврейска дума е „емет“. Тя е синоним на „закон“ (Пс. 43:3; 119:43). На еврейски език едно нещо е истинно, само ако е съобразено със закона. Думата „емет“ е извлечена от корена „аман“ (откъдето идва и познатото „амин“), което означава „слушам, послушен съм, верен съм“ и подразбира критериите и нормите установени свише. Така четейки този стих еврейските коментатори като Ибн Езра и Раши го тълкуват: „Малкият рог анулира закона (тора) и съблюдаването на заповедите“. Всичко това приляга съвсем точно на дейността на папството.
В Дан. 8 гл. е ясно отличима дейността на малкия рог първо по хоризонтала (по подобие на предните езически царства) и след това по вертикала (без аналог с предните царства и с явно отношение към истинския Бог и волята Му). Така че нямаме проблем и в Дан. 8 гл. да откроим езическа и папска фаза на Рим. При четвъртото световно царство от книгата Даниил има ясно откроими две фази – езическа и папска.
Горният анализ очертава връзката, която съществува между отделните видения в книгата. Разглеждаме я по-обстойно в статията Тълкуване на книгата Даниил – IV.
Царствата, за които се говори в книгата Даниил, са световни. За четвъртото можем да кажем със сигурност, че е Рим и че в тези пророчества се описват както неговата езическа, така и неговата папска фаза.