Интересно би било да установим, дали всред вселената от различни възгледи относно книгата Даниил няма точка, по която различните тълкуватели на тази книга като цяло да са съгласни. Може да е шокиращо, но една такава наистина съществува – това е връзката между виденията в книгата. Всъщност тя е толкова очевидна, че просто няма как да бъде отречена. Тя спомага много и за по-лесното разбиране на виденията.
За съжаление съгласието на коментаторите по дадена точка не води до уеднаквяване на тълкуванията. Водещ в правенето им си остава метода, който се използва, а той е различен за различните школи. И все пак всеобщото съгласие за наличието на връзка между виденията в книгата Даниил не трябва да остане неотбелязано. В какво точно се изразява връзката между виденията в книгата Даниил?
1. Рекапитулация във виденията на книгата Даниил.
Различните тълкуватели на книгата Даниил са съгласни в това, че има връзка между виденията в книгата. Макар и в статията Тълкуване на книгата Даниил – III да разглеждаме царствата, за които се говори в книгата, анализът им разкрива и връзка между различните видения. Много е важно обаче да изясним, каква точно е тази връзка. Тя се изразява в типичната за апокалиптичната литература рекапитулация – всяко следващо видение повтаря основните моменти от предното като добавя и нови елементи. Това ще рече, че след даването на първото и основополагащо видение, ако искаме да разберем добре всяко следващо, първо трябва да сме разбрали предното. Причината е, че следващото взема определени моменти от предното за даденост и ако не сме се запознали добре с предното, няма да разберем правилно и следващото. Пророк Даниил апелира към усърдието на изследователя на неговата книга и очаква, че когато напише нещо в дадено видение, то няма да бъде разглеждано повърхностно, а ще бъде запомнено и прието, така че при следващото видение няма да му се налага да повтаря всичко от предното, а ще засегне само основните му моменти. Това пък от своя страна ще му позволи да се фокусира върху новите елементи на видението и в правенето по-ясна на цялостната пророческа картина.
И така, предното видение трябва да бъде схванато, за да се разбере следващото. Естествено, това правило важи и с обратна сила – следващото видение може да ни разкрие по-добре даден момент от предното, който там не е бил достатъчно ясен. Новите неща в следващото видение могат да са толкова ключови, че да обяснят неща, което в предното са били само загатнати. Тъй като имаме рекапитулация, съвсем разбираемо е да очакваме да открием детайл от по-късно видение, който да не съществува в по-ранното. Така че ако искаме да се придвижим от по-късно към по-ранно видение, е напълно в реда на нещата да откриваме в по-късните видения неща, които в по-ранните не съществуват. С други думи, рекапитулацията във виденията от книгата Даниил означава, че предното видение изяснява следващото, като следващото помага за още по-доброто разбиране на предното. Едно видение никога не трябва да се разглежда вън от контекста на заобикалящите го видения. Връзката между различните видения никога не трябва да се изпуска. Именно с тази нагласа трябва да изучаваме книгата на Даниил.
2. Малкият рог от Дан. 8 гл.
За да стане въпросът за рекапитулацията още по-ясен, ще дадем някои примери. Нека да започнем с това, как разбирането на предното видение може да ни ориентира в тълкуването на следващото. В този пример няма да се занимаваме с новите елементи, които следващото видение добавя, а само с взаимовръзката между виденията, чрез която те стават по-ясни.
Видението от Дан. 8 гл. и по-специално малкият рог, за който се говори в него, е един от най-дебатираните въпроси в книгата Даниил. За да бъде разбрано това видение, всичко зависи от това, как биват разбрани предните две – Дан. 2 и 7 гл. Видението от Дан. 8 гл. не започва някакъв нов, напълно самостоятелен раздел на книгата, който да няма нищо общо с предните глави. Напротив, още от самото начало се дава връзката му с видението от Дан. 7 гл.:
„В третата година от царуването на цар Валтасар ми се яви видение на мене, Даниил, след онова, което беше ми се явило преди това“ (Дан. 8:1).
В третата година от царуването на вавилонския цар Валтасар пророк Даниил получава видение, което той държи да обвърже с предното си видението, което получил две години по-рано – през първата година от царуването на Валтасар (Дан. 7:1). Колко по-ясно може да бъде казано, че когато се изследва видението от гл. 8, трябва да се вземе предвид това от гл. 7? Даниил няма да си прави труда да повтаря всичко – ще използва откритото от гл. 7, за да може в гл. 8 да акцентира на новата информация. Както обаче казахме, сега няма да се занимаваме с новата информация, която Дан. 8 гл. осигурява.
И така, за да бъде разбрано видението от Дан. 8 гл., то трябва да се изследва в светлината и установените постулати на видението от Дан. 7 гл. То пък от своя страна дава нова перспектива на едно по-ранно видение – това от Дан. 2 гл. Ето как трите видения са обвързани едно с друго и си помагат едно на друго, за да бъде сглобена цялостната картина. Ако Дан. 8 гл. бъде разглеждана извън контекста на предните две видения, ще се отворят врати за всякакви спекулации. Ако обаче интерпретацията й бъде водена в рамките на предните две, няма как да се стигне до объркване.
В Дан. 8 гл. целта на пророк Даниил е да даде поредната порция нова информация относно конфликта между доброто и злото и затова приема основните моменти от Дан. 2 и 7 гл. за даденост. Оттук той надгражда с нова информация. Според статиите Тълкуване на книгата Даниил – II и Тълкуване на книгата Даниил – III хронологичната линия на появата на световните царства описани в книгата Даниил е непрекъсваема и четвъртото царство, царството идващо след Гърция, не може да е някое друго освен Рим. Единствено четвъртото царство претърпява сериозни промени и в началото започва като предните три – като езическо, но след това преминава през сериозна трансформация и започва да търси уподобяване с небесното царство. Така че лесно можем да откроим езическата и папската фаза, през които преминава Рим и за които историята докладва. Това е информацията, която имаме като даденост от Дан. 2 и 7 гл. Стигайки до гл. 8 не е необходимо Даниил да повтаря установеното вече от предните две видения. Той го приема за даденост и очаква от изследователите на книгата му да направят същото.
Тъй като описанието в гл. 8 използва езика на Деня на умилостивението и на жертвената система на израилтяните, възможните за ползване фигури и изрази не са много и това прави повече от наложително някакво положение да се приеме като даденост. За да няма объркване, тълкуванието на видението изрично посочва по име империите, които участват в него (Мидо-Персия и Гърция) и по този начин показва, че първото от царствата представени в предишните две видения (Вавилон) вече няма да играе роля в пророческата картина. След като основните положения са изяснени – че Дан. 8 гл. повтаря установеното от предните две видения, но без да се занимава вече с Вавилон, тълкуването на видението е вкарано в определени рамки, които ще ни държат в сигурна позиция в тълкуването.
Използвайки езика на Деня на умилостивението Даниил представя първото царство във видението като овен, който символизира Мидо-Персия (Дан. 8:3, 4, 20). Овенът е последван от друго жертвено животно от Деня на умилостивението – козел (Дан. 8:5). Той символизира Гърция в нейния апогей при Александър Велики (ст. 21). Дотук световните царства следват както при предните две видения като това видение не се занимава с Вавилон. Идва ред на царството след Гърция или четвъртото световно царство според предните две видения. Това е Рим. Тъй като величието на Гърция не трае дълго и скоро след смъртта на Александър тя се разпада на четири, Даниил предсказва този исторически факт като описва счупване на големия рог на козела и изникването на негово място на четири по-малки (ст. 8, 22), които прорастват към четирите посоки на света (ст. 8). Когато идва момента, в който можем да очакваме, че Даниил ще представи следващото царство, трябва да помним, че той вече е подхванал темата за роговете и четирите посоки на света. Точно този език той използва за представянето на четвъртото царство. Даниил не вижда ново жертвено животно, а казва, че от една от посоките на света се появява малък рог (ст. 9). Това е много интересен момент. Защо пророкът не използва друго жертвено животно, за да представи Рим? Тъй като всичко в това видение е предадено с езика на Деня на умилостивението, Даниил е ограничен откъм изразни средства. Затова вместо да представи Рим с отделно жертвено животно, използва елемент, който го има в споменатите две животни и в жертвената система на израилтяните по принцип – рог. Освен това в предното си видение той вече е използвал рога, макар и с него да е описал само папската фаза на Рим.
И така, поради ограничените изразни средства четвъртото световно царство е представено в Дан. 8 гл. със символа на рога, а не с отделно жертвено животно както предните две. Тъй като видението от гл. 8 трябва да следва най-общо схемата на предните две видения, би трябвало и тук да открием един ключов за предните две елемент – двете фази на последното царство. Наистина, намираме ги и в Дан. 8 гл., но тук те са представени според възможностите на използвания символ (рог) и на използвания във видението език, а именно – движение на рога в различни посоки. В началото той се разраства „към юг, към изток и към славната земя“ (ст. 9). И предните две царства се разрастват по някоя или всички посоки на света (ст. 4, 5). Това е едно движение по хоризонтала, което е общо както за Мидо-Персия и Гърция, така и първата фаза на малкия рог. Това не може да е нещо друго, освен езическата фаза на Рим, при която Рим е сходен на предшестващите го световни езически царства.
Според установеният от Дан. 2 и 7 гл. модел след езическата фаза на Рим следва една трансформация на това царство, при която то започва да търси уподобяване не със земни царства, а с небесното. Това е папската фаза на Рим. Можем ли да я открием в Дан. 8 гл.? Естествено. В началото малкият рог се „държи“ като овена и козела – разраства се по посоките на света, по хоризонтала. След това обаче променя посоката си на движение и прави нещо, което овенът и козелът не са правили – започва да се движи по вертикала и да има взаимодействие с небесни действителности (ст. 10-12). Това е начинът на Даниил да представи отново промяната, която настъпва в четвъртото царство и която го отличава от предните – то вече не се интересува от завземане на територии на земята, а иска да достигне и завземе небето. В този си променен вид четвъртото царство ще посрещне установяването на вечното Божие царство (ст. 25).
Ето как разбирането на рекапитулацията ни помага в тълкуването на виденията – следващото видение може да бъде разбрано само в светлината на установената от предните видения схема. Именно поради рекапитулацията, на която са изградени виденията в книгата Даниил, видението в Дан. 8 гл. не може да бъде разбрано извън контекста на предните видения, с които е свързано. Рекапитулацията е вътрешноприсъща на книгата Даниил и никога не трябва да се пренебрегва в изследването й.
3. Светилището от Дан. 8 гл.
Нека сега да дадем пример за това, как рекапитулацията помага да се разбере по-добре даден елемент от видение, който първоначално може да е неясен.
Един от въпросите, които възникват при изследването на Дан. 8 гл., е: „Кое е светилището, за което се говори в Дан. 8:10-12?“ Светилището е много важен елемент от това видение и е от ключово значение да бъде правилно идентифицирано, но различните тълкуватели го обясняват по различен начин.
Според претеристите тук става дума за земния еврейски храм в епохата преди Христос. За тях малкият рог е Антиох IV Епифан, цар на селевкидите (едно от четирите царства, на които се разпада гръцката империя на Александър Велики), който осквернява храма в Ерусалим през II век пр.Хр. и според тях Дан. 8 гл. се занимава именно с този въпрос. Въпреки че Антиох Епифан и направеното от него почти в нищо не пасва на описанието на малкия рог в Дан. 8 гл., това е тълкуванието, в което повечето претеристи вярват. По този начин те не отчитат явната разлика в посоките на действие на малкия рог и дават тълкувание, което повече приляга само на хоризонталната експанзия на някаква сила, отколкото на сериозната промяна от първоначалната посока, която забелязваме в пророческото описание на малкия рог.
Футуристите също смятат, че става дума за земния храм, но понеже разполагат повечето от пророчествата, включително и това за появата на малкия рог, в бъдещето, те приемат, че разрушеният в момента храм в Ерусалим ще трябва първо да бъде възстановен и тогава ще се появи безбожният антихрист (фигурата, която според тях представя малкия рог) и ще го разруши отново.
Прави ли са претеристите и футуристите да виждат в светилището от Дан. 8 гл. земният храм в Ерусалим (независимо дали в миналото или бъдещето)? Както вече посочихме, Дан. 8 гл. не може да бъде разбрана откъсната от връзката й с Дан. 2 и 7 гл. По-горе обяснихме, как движенията на малкия рог първо по хоризонтала, после по вертикала представляват начина, по който Даниил описва в тази глава двете фази на четвъртото царство, които вече са били представени в Дан. 2 и 7 гл. В Дан. 8 гл. светилището излиза на преден план, едва когато се говори за движението на малкия рог по вертикала, т.е. когато вече сме навлезли във втората фаза на Рим – папската. Позовавайки се на разбраното за двете фази на четвъртото царство от Дан. 2 и 7 гл. вертикалното движение на малкия рог трябва да се отнася за папската фаза на Рим. Земният храм в Ерусалим е бил разрушен още по време на първата, езическата фаза на Рим (прочетете статията Пророчеството за седемдесетте седмици – V). Така че щом по време на следващата фаза (папската) се говори за светилище, то няма как това да е земният храм в Ерусалим. Той вече е престанал да бъде от някакво значение за християните. Явно тук трябва да става дума за „светилището и… истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек“ (Евр. 8:2), а именно – небесното светилище (Изх. 25:8, 40; Евр. 8:1-6). Точно до този извод стига тълкуванието на историческата школа в лицето на адвентистите от седмия ден съобразявайки се с рекапитулацията в книгата Даниил. Ето как рекапитулацията и взаимовръзката между виденията помагат за правилното разбиране на даден елемент от видение.
4. Темата за съда.
А сега нека да дадем и пример за рекапитулацията по отношение на новите елементи, които следващото видение добавя. Можем да изберем темата за съда в книгата Даниил – една от най-важните теологии на книгата. Както ще видим, всичко, което трябва да знаем по въпроса, не е дадено в самото начало, но следвайки правилото на рекапитулацията информацията по тази тема се наслагва постепенно като всяко следващо видение добавя по нещо.
В първото видение на книгата Даниил (Дан. 2 гл.) темата за съда е предадена много общо – като дейността по заличаването на земната система и установяването на вечното Божие царство. Това са действия, които могат да произлязат като резултат от проведен съд. Подразбира се, че първо е бил проведен съд, но описаното представлява само резултатът от този съд – това е Екзекутивният съд.
Придвижваме се към Дан. 7 гл. и установяваме, че там темата за съда е представена много обширно и е насочена към конкретни фигури – небесен съд бива извършен над богопротивната сила наречена „малък рог“. Ако останем само на Дан. 7 гл., изводът, който следва да направим, е че съдът се провежда, докато силата символизирана с малкия рог е във вихъра си (ст. 8-11). Той преследва светиите за период от 3 ½ години, но съдът ще отнеме властта му и ще го погуби. Съдът се случва някъде в края на 3 ½ годишния период, а присъдата му влиза в сила в края на периода (ст. 26, 27). Този е изводът, който трябва да направим, ако останем само на Дан. 7 гл.
След Дан. 7 гл. обаче идва гл. 8 и тъй като виденията в книгата Даниил са изградени на принципа на рекапитулацията, трябва да очакваме това в гл. 8 да донесе допълнителна информация по въпроса за съда, която не се съдържа в предното и по този начин да го обясни по-добре. За видението в Дан. 8 гл. е използван език, който ни насочва към най-важния еврейски празник – Денят на умилостивението. Тук без съмнение откриваме препратка към Деня на умилостивението (Лев. 16 гл.), който за еврейският ум е бил ден на съд (Лев. 23:27-29). Това автоматично означава, че и видението от Дан. 8 гл. ще се занимава с темата за съда. И двете глави – Дан. 7 и 8 гл. – говорят за едно и също събитие, но използват различен език – това, което в Дан. 7 гл. е представено като съд, в Дан. 8 гл. е представено като очистване на светилището, което се е случвало в Деня на умилостивението. Но ако в Дан. 7 гл. съдът е разгледан предимно от гледна точка на спасяването на светиите от преследване, то Дан. 8 гл. посочва, че този съд има и друга цел – очистването на светилището. Тъй като тази глава съвсем явно ни препраща към Деня на умилостивението, виждаме, че съдът се случва не само с цел преследваните светии да бъдат спасени, а и с цел очистване на светилището. Това е нова информация.
Другата нова информация, която Дан. 8 гл. прибавя, е че видението обръща повече внимание на греховете на малкия рог срещу Бога. Това ще рече, че нещо, което получава по-малко тежест в гл. 7 (защото тя се занимава повече с проблемите, които малкият рог създава на светиите), се превръща във фокус в гл. 8 и се обяснява по-подробно. И точно тук се дава период, който касае греховете на малкия рог спрямо небето, който като се изчисли, описва началото на съда – той започва, когато периодът от 2300 денонощия приключи (ст. 14). След изтичането му светилището ще бъде очистено (или според езика на Дан. 7 гл. ще започне съдът). Дан. 9 гл., в която единственият неразбран момент от Дан. 8 гл. бива обяснен, дава началната точка на този период (прочетете статията Пророчеството за седемдесетте седмици – VI), така че лесно можем да изчислим, кога той завършва, а с това можем да разберем началото на въпросното събитие, което очиства светилището (или според символиката на Дан. 7 гл. показва, кога ще започне съда).
Още по-голяма яснота по темата за съда внася видението от Дан. 11 и 12 гл. Макар в това видение съдът да е косвено засегнат, то борави със същия времеви период от Дан. 7 гл. и с темите, с които се занимават Дан. 7 и 8 гл. и разглежда по-детайлно това, което е само загатнато в Дан. 7 и 8 гл. Например Дан. 11 и 12 гл. уточняват, че с края на периода от „време, времена и половина време“ (3 ½ години) идва края на преследването на светиите и започва последното време (Дан. 12:6, 7; 11:40), но има още какво да се случи около въпросния антагонист (малкият рог представен в това видение като северния цар), докато той получи окончателното наказание на небесния съд. Краят на периода от „време, времена и половина време“ не е моментът на унищожението на силата представена чрез фигурата на малкия рог, както бихме заключили, ако останехме само на Дан. 7 гл. Тогава тя получава мощен удар, който разклаща основите й, смирява и унижава я и се слага край на гонението на „светиите на Всевишния“, но тогава започва и последното време, в което тази сила се свестява, възвръща силата си и отново се надига, за да получи вече окончателното си унищожение в резултат от присъдата на небесния съд (Дан. 7:9-11, 25, 26; 11:40-12:2). (За повече информация по въпроса прочетете статията Времевите периоди в Даниил 12 гл.)
В крайна сметка трябва да приемем, че Дан. 7 гл. не дава всички детайли за времето на съда и края на периода от 3 ½ години. Не е и разумно да очакваме такова нещо, защото не можем да искаме да се кажат всички подробности около темата за съда наведнъж. Тях научаваме от следващите подобни видения – Дан. 8, 11 и 12 гл. (повече по въпроса за времето на съда можете да намерите в статията Времето на съда в книгата Даниил). Това значи също, че не просто трябва да разглеждаме тези глави паралелно, но да не забравяме и рекапитулацията, по която се движат. Познавайки предното видение можем не само да схванем правилно следващото, но да видим и кои точно са новите елементи, които то добавя.
Ключова за правилното разбиране на виденията в книгата Даниил е връзката между тях. Тя се изразява в рекапитулация – всяко следващо видение повтаря основните моменти от предното като добавя и нови елементи.