Съвсем логично особеностите на апокалиптиката и начинът на тълкуването й биват зададени в първата апокалиптична книга на Библията – Даниил. Това, което тази книга ни казва още от самото начало, не може да бъде подценявано. Пренебрегването на дадените насоки винаги е водило до объркване и погрешни интерпретации. Затова нека да разгледаме някои правила в тълкуването на апокалиптиката, както и в тълкуването на самата книга Даниил така, както са дадени на нейните страници.
1. Време и цел на появяване на апокалиптиката.
Факторът „време“ винаги е бил един от основните фактори, които трябва да се имат предвид, в което и да е тълкуване. Затова ако разберем, в какво време се появява апокалиптиката за пръв път, ще имаме някаква яснота за нейната цел.
Около времето на пророк Еремия (VII-VI век пр.Хр.) царяло голямо объркване в разбирането на пророчествата на Божиите пророци. Юдеите вярвали, че щом като Бог е обещал благословение над народа Си, Ерусалим и храма, те със сигурност ще бъдат опазени от връхлитащите ги опасности. Като че ли никой не обръщал внимание на призивите на Еремия за покаяние и промяна на живота. Той подчертавал, че Божиите обещания за благополучие на народа Му са условни и бедствие наистина може да се случи, но народът бил убеден, че щом като благословението е изказано от Бога, то не може да се поклати, каквото и да става. В крайна сметка се изпълнили именно предсказанията на Еремия за завладяването на Ерусалим и Юдея от Вавилон.
За пореден път избраният народ се провалил и осуетил добрите намерения на Бога за съдбата му. Неговото послушание наистина имало значение. Покорността била главното условие за изпълнение на обещаното и предсказаното от Бога. Сякаш от столетия избраните от небето се блъскали в един омагьосан кръг на бунт, наказание, покаяние, възстановяване, бунт, наказание, покаяние… В един такъв момент съвсем уместно би се появил въпроса: „Докога ще продължава всичко това? Вечно ли избраните от Бога ще се бунтуват срещу Него и ще осуетяват добрия замисъл за тях? Може ли изобщо Божият план за Неговия народ да се изпълни?“
Тъй като повечето от пророчествата за бъдещето на човешката история били обвързани с бъдещето на Израил, което от своя страна зависело от покорността му на Божията воля, се стигнало до един момент на неяснота относно бъдещето. Ако Израил е верен на Бога и на възложената му мисия, го очаква невероятно благополучие, което няма да остане незабелязано от всички останали царства и, естествено, ще му навлече врагове. В крайна сметка всичко ще бъде доведено до една кулминация, която ще прерасне в Господния ден и установяването на вечното Божие царство. Но ако Израил е неверен, както се случвало толкова често? Ще се стигне ли изобщо до обновление на света или всичко ще продължава така безкрайно?
Именно в едно такова смутно време и в една доста объркана обстановка се появява нов вид пророчество в лицето на книгата Даниил – апокалиптиката. Основната характеристика на този вид пророчества е, че понеже те са глобални и обхващат големи периоди от време, те не се влияят от условия – тези пророчества разкриват развитието на света (не просто на Израил) до Господния ден така, както наистина ще стане. Това, че те са обхващащи големи периоди от време предсказания с глобален характер, изключва непостоянството, в което Божият народ се провинява толкова често, като фактор, който да им влияе – то вече не е изходната точка на описанието на случващото се. Апокалиптиката приема, че макар и много проточено във времето Божият народ все пак ще съумее да изпълни възложената му мисия и затова представя главните моменти от човешката история, които имат отношение към Бога и Божия народ така, както в действителност ще се случат (прочетете статията Природата на пророчествата – III). Това е една от най-важните особености на апокалиптиката, която никога не трябва да се забравя. Някои коментатори пропускат този факт и разглеждат този вид пророчества като подобни на условните пророчества – че казаното с тези сложни символи може и да не се изпълни, ако определени условия не са налице. Така те удрят в самото сърце и цел на апокалиптиката, която възниква именно с идеята да даде уверение на вярващите, че предсказаното в нея ще се изпълни точно така, както е казано.
Други тълкуватели пък са склонни да виждат двойно изпълнение на апокалиптичните предсказания – едно, което е валидно за определен момент от историята (най-често минал от наша гледна точка) и второ, аналогично на първото, което ще се случи в самия край на всичко. Това отново е пренебрегване на смисъла на апокалиптиката. Ако тя иска да внуши на изследователя идеята за един Бог, Който държи всичко под Своя контрол и казва предварително и безпогрешно, какво ще се случи в даден момент от човешката история и с което дадено предсказание изчерпва предназначението си, защо трябва да има объркващо второ изпълнение на същото пророчество? Защото Господ не може да направи друго предсказание за последното време ли?
Разбирайки времето и целта на появяването на апокалиптиката ще бъдем предпазени да подходим към нея погрешно и да приемем, че пророчествата й са условни или че могат да имат двойно изпълнение. Разбира се, апокалиптичните не са първите безусловни пророчества давани в Свещеното писание. Просто те представляват по-дълги и подробни пророчества с подобно естество, които освен това са дадени със сложен символичен език, с участие на различни персонажи, с много колоритност и звук, което прави изследването им повече от интригуващо. Описаните образи се впиват в съзнанието и помагат да се усети много по-ясно динамиката на борбата между доброто и злото. Тези пророчества са едно зашеметяващо представяне на триумфа на Бога и доброто над силите на злото и трябва да представляват специална цел за изучаване от страна на всеки последовател на Христос.
2. Непрекъсваема хронологическа линия.
След като вече знаем, в какво време се появява апокалиптиката за пръв път и каква е нейната цел и след като сме наясно, че в този вид пророчества ще имаме описание на развитието на света до установяването на Божието царство, следващата ни задача може да е да разберем, как точно се описва това развитие на света. Не трябва да очакваме, че това ще е разглеждане на световната история по начин, по който един съвременен историк би го направил. Тук историята ще бъде представена от гледна точка на небето и ще е обвързана по някакъв начин с Божия план за човечеството. Така че ще е съвсем нормално, ако народи и събития, които сме свикнали да възприемаме като много важни за световната история, изобщо дори и не се споменават в апокалиптиката.
Разбира се, най-добре ще е изследването ни да започне с първото апокалиптично видение в книгата Даниил – Дан. 2 гл. Логично е именно тук да бъдат положени основите на апокалиптиката и на тълкуването на самата книга Даниил. Един апокалиптичен сън бил даден на вавилонския цар Навуходоносор в края на VII век пр.Хр. и ето как младият пророк Даниил го описва:
„Ти, царю, си видял голям образ. Този образ, който е бил велик и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред теб; и изгледът му е бил страшен. Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед, краката му – от желязо, ходилата му – отчасти от желязо, а отчасти от кал. Ти си гледал, докато се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил. Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят“ (Дан. 2:31-35).
Както виждаме, става дума за един цял образ, който цар Навуходоносор е сънувал. Това бил един идол, на който хората принадлежащи към културата на царя, се покланяли. Но за царя било ясно, че тук не става дума за поклонение, а за съдбата на света. Така че този сън ще ни от полза и на нас, за да разберем, как според апокалиптиката се развива света до своя край.
Различните части от тялото на този образ били съставени от четири различни метала – злато, сребро, мед и желязо. По-нататък от тълкуванието на съня разбираме, че тези метали символизират четири различни царства идващи едно след друго. Имайки предвид обаче че става дума за един цял образ, трябва да приемем, че отделните му части съставени от различни метали не са стояли с разстояния помежду си, а били свързани една с друга, така че да формират едно тяло. Значи тук се представя не просто последователност от различни царства, а че всяко следващо царство измества предното от световната сцена. И наистина, след като пророк Даниил идентифицира златната глава с Вавилон (ст. 37, 38), казва за следващите царства:
„След тебе ще се издигне друго царство… и друго, трето царство от мед… Ще се издигне и четвърто царство… И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство…“ (ст. 39, 40, 44).
Съвсем ясно се вижда една последователност и „приемственост“ между всички царства до стигането им до Божието – всяко следващо измества предното, докато се стигне до установяването на Божието царство. Всичко това говори много отчетливо за една непрекъсваема хронологическа линия. Важно е този момент да бъде подчертан, защото някои от тълкувателите на книгата Даниил са склонни да пренебрегнат тази непрекъсваема хронологическа линия и да виждат големи празнини от време между появата на две сили. В това апокалиптично видение обаче забелязваме, че няма вакуум между изредените царства – всички следват едно след друго до достигането до кулминацията на видението.
Нещо повече. Оттук разбираме, каква е времевата рамка на апокалиптичното пророчество – то започва да се изпълнява от времето на пророка, който го дава и се простира до Божието царство. Началото на апокалиптичното пророчество не е векове преди времето на пророка, нито векове след неговото време. То започва от момента на пророка и свършва в установяването на вечното Божие царство. Също така то не обхваща само времето на пророка и само края като остава една огромна празнина от време между тези два момента, а се развива през вековете на човешката история – едно непрекъснато развитие от времето на пророка до края. Можем да представим графично всичко това по следния начин:
В тълкуванието на съня от Дан. 2 гл. също виждаме, че най-много място е отделено на последната сила, във времето на която бива установено Божието царство (ст. 33, 34, 40-45). Това трябва да означава, че акцентът е точно там. Всичко казано е важно, но последната фигура получава най-голямото внимание. Разбира се, това не значи, че тя се е появила след изреждането на някаква неидентифицирана образност. Напротив, както вече видяхме, всички царства следват едно след друго без прекъсвания (повече относно тези царства можете да прочетете в статията Тълкуване на книгата Даниил – III).
Още от самото начало на апокалиптиката опорните точки на тълкуването биват поставени и въпреки това те масово биват пренебрегвани. Например една от най-известните школи на тълкуване е претеристката. Нейните представители виждат изпълнението на апокалиптичните пророчества като описание на история от миналото, което няма значение за нас днес. Трудно е обаче да се установи, защо след като най-първото указание на апокалиптиката говори за развиващо се във времето пророчество започващо с времето на пророка и завършващо с края на света, някой би приел, че всичко се отнася за миналото от наша гледна точка и нищо от това не ни касае днес.
Друга известна школа на тълкуване е футуристката. Принадлежащите към нея тълкуватели правят точно обратното на претеристите и отнасят по-голямата част от апокалиптиката към един кратък период от бъдещето. Разбира се, че в самия край ще бъде кулминацията на всичко, но защо някой ще пренебрегне миналите векове и събитията, които пророчеството разполага в тях, след като има толкова ясни указания, че целият пророчески поток се движи от времето на пророка през вековете на световната история, докато стигне до края?
Както виждаме, две от най-известните школи на тълкуване са оформили своите основни принципи в интерпретацията на пророчествата, без да се съобразяват с положения от самата апокалиптика фундамент. Това е доста смущаващо. И след като най-видните представители на тълкуването на апокалиптичните книги допускат такава сериозна грешка от самото си начало, неизбежно е да се запитаме, дали все пак няма и школа на тълкуване, която да се съобразява с казаното в пророчеството и да го издига като свой метод. Разбира се, че има. Това е историческата школа (прочетете статията Книгата Даниил) и тълкувателите принадлежащи към нея възприемат движението на пророчеството точно, както е казано в самото него – от времето на пророка през вековете на световната история до установяването на Божието царство. Най-видният представител на тази школа са адвентистите от седмия ден, но за съжаление, те са едни от малкото останали днес привърженици на този метод. А това е методът на ранните християни, ранните църковни отци и протестантските реформатори. Жалко е, че мнозинството от християните днес са му обърнали гръб, за да възприемат съмнителни подходи, които в самата си основа пренебрегват указанията на апокалиптиката.
3. Запазване на непрекъсваемата хронологическа линия.
Това е едно огромно количество информация, която можем да открием в първото апокалиптично видение. Дали обаче нещата не се променят при следващите видения? Не, не се променят. Второто апокалиптично видение в книгата Даниил е това от гл. 7. Там сме поставени в един сюрреалистичен свят на появяващи се от морето странни зверове (ст. 1-14). От последвалото тълкувание (ст. 17, 18) виждаме, че отново имаме описание на световната история, която би трябвало да следва логиката на първото видение. Тя отново представлява идващи едно след друго царства започвайки от времето на пророка и стигайки до установяването на Божието царство. Царствата са отново четири (ст. 17) и макар да са представени със символи много различни от тези на предното видение (лъв, мечка, леопард, неподлежащ на описание звяр), очевидно трябва да става дума за същите сили. Отново наблюдаваме една непрекъсваема хронологична линия от времето на пророка до края, което означава, че при второто апокалиптично видение имаме запазване на непрекъсваемостта на хронологичната линия.
А какво ли бихме открили в следващото апокалиптично видение – Дан. 8 гл.? Третото апокалиптично видение следва модела на предните две – първо се дава видението (ст. 1-14), а след това – тълкуванието му (ст. 16-26). От последвалото обяснение става ясно, че първото от четирите световни царства е вече оставено на заден план, но отново имаме описание на случващото се от времето на пророка до края (ст. 19-26). Този път използваните образи са фигури и термини от жертвената система на израилтяните – овен, козел, рог и очистване на светилището. Но логично и при това видение имаме запазване на непрекъсваемостта на хронологичната линия.
Виденията в книгата Даниил следват един и същ модел, който дава насока, какво да очакваме от бъдещи апокалиптични видения, ако се появяват, като книгата Откровение например. Този модел трябва да се възприеме като по подразбиране и ако допуснем, че може да има някакво отклонение от него, трябва да открием изрично указание, което да го позволи. Но каквато и да е ситуацията, най-общата идея на този модел не може да бъде разрушена – апокалиптичното видение започва с времето на пророка, развива се през вековете на човешката история и завършва в Божието царство.
Книгата Даниил разкрива, че апокалиптичните пророчества са безусловни и че имат само едно изпълнение и приложение. Те обхващат периода от времето на пророка до установяването на Божието царство като предсказаните в книгата царства формират непрекъсваема хронологична линия.