Божието Триединство

Какво представлява Бог? Разбира се, че за да искаш да знаеш, какъв е Бог, трябва първо да вярваш в Неговото съществуване. За много хора това изобщо не е мъчно. Трудно им е да си представят, какво точно представлява Той, но нямат трудности с това да вярват, че Той съществува. За други обаче вярата в Бога се оказва сериозен проблем. Всъщност той е по-сериозен, отколкото си мислят, защото Библията заявява, че свидетелството за Бога във всеобщото откровение на природата и човека е толкова силно, че никой не може да бъде извинен за неверието си (Римл. 1:19, 20). Божието откровение на Неговата личност е така ясно и достъпно, че по-нормалното и логично състояние на човека е вярата в Бога, а не неверието.

От статията Откровение и просветление разбираме, че Господ се разкрива във всеобщото откровение на природата и човека, специалното откровение на Свещеното писание и върховното откровение в личността на Исус Христос, за Когото също се говори в Библията. Значи именно Книгата на книгите е източникът, към който трябва да се обръщаме с въпросите си относно Бога. Щом като Библията е специалното разкриване на Божеството, тя сигурно трябва да казва нещо и за Неговото естество. Казва ли ни тя, какво представлява Бог? Какво трябва да знаем за Него?

1. Разкриване на Божеството в Стария завет.

И така, по-ясното разкриване на Бога е в Свещеното писание, което се състои от книгите на Стария завет писани преди Исус Христос и книгите на Новия завет писани след Него. Сигурно ще има някаква разлика в разкриването на Бога в двата завета. Не може да няма. Как се случва това в Стария завет?

1) Разкриване на Бога чрез Неговите имена, действия и качества

Един от начините Господ да бъде представен в Стария завет са Неговите имена. Точно така, Той няма само едно име, а няколко и чрез тях можем да научим много за Него. Например еврейските имена „Ел“ и „Елохим“ (Дан. 9:4; Бит. 1:1) разкриват божествената Му сила. Той е могъщ и може да твори. Превеждаме ги като „Бог“. Чрез „Адонай“ (което означава „Господ“) се откроява царствената и върховна същност на Бога. Той е всемогъщ владетел (Исая 6:1; Пс. 35:23). „Елион“ („Всевишен“) и „Ел Елион“ („Бог Всевишен“) подчертават Неговото положение (Исая 14:14; Бит. 14:18-20). Бог е всемогъщ и източник на благословение и утеха, което е разкрито в името Му „Шадай“ („Всемогъщ“ – Пс. 91:1) и „Ел Шадай“ („Бог Всемогъщ“ – Изх. 6:3). Едно от най-познатите Му имена е „Яхве“ или „Йехова“, което подчертава заветната Му вярност и милост (Изх. 15:2, 3; Осия 12:5, 6). По-интимното разкриване на Бога е чрез името Му „Отец“, при което проличават функциите Му на Създател и Изкупител (Втор. 32:6; Исая 63:16). Нищо чудно, че Божият народ е призован към специално отношение към името на Господа (Изх. 20:7). За евреите Божието име е свято и преподобно (Пс. 111:9) и трябва да бъде възпявано и хвалено (Пс. 7:17; 148:13). Така трябва да бъде и за нас.

Имената на Бога в Стария завет разкриват много за Неговата личност, но не са единственият начин за това. Другият са Неговите действия и специално – действията Му в човешката история. Бог твори, Той е Създателят на всичко (Бит. 1:1; Ерем. 10:16). Господ обаче не само твори, Той и поддържа създаденото (1 Лет. 16:26, 30). Аналог на творческите Му действия са действията Му по спасяване на човечеството. Той е Избавител (Втор. 5:6) и прощава грехове (Изх. 34:7). Лесно е да се досетим, че зад всичко това стои способност за създаване на планове (Исая 46:11). Бог се грижи (Втор. 32:10) и дава обещания (Втор. 15:6). Понеже Господ познава бъдещето, Той може да прави предсказания и ги прави (Исая 46:10). По-обстойният начин на разкриване на Бога в Стария завет е именно чрез описване на действията Му. Сигурно защото действията на една личност са най-доброто указание за това, каква е тя. Божиите действия Го разкриват като личен Бог, на Който можем да се доверим (Пс. 34:8; 118:8, 9) и Който заслужава нашето преклонение (1 Лет. 16:23-31).

Но и с описанието на действия Му не приключва разкриването на Бога в Стария завет. Има още един начин за това. Става дума за назоваването на Неговите неизразими и изразими качества. От неизразимите качества на Бога научаваме, че Той е Всемогъщ (Ерем. 32:27; Йов 42:2), независим по воля и сила (Пс. 115:3) и владеещ над всичко (Дан. 4:35). Той е вечен и самосъществуващ, което означава, че няма начало и край (Пс. 90:2). Той е и вездесъщ (Пс. 139:7-12), което ще рече, че присъства навсякъде, във всяка точка от пространството и във всеки момент от времето, а също означава и че е всезнаещ (Йов 37:16; Пс. 147:5) и знае края от началото (Исая 46:9, 10). Той е непроменим, защото е съвършен (Мал. 3:6). Това са Божиите неизразими качества, защото определят само Бога и Неговото божествено естество и не са присъщи за човека. Затова са трудни, дори невъзможни за схващане.

За да бъде по-добре разбран, Господ се разкрива на хората и чрез Своите изразими качества. Той е източник на всяко благословение и утеха (Исая 66:13), Бог на верността (Исая 49:7) и милостта (Втор. 4:31) и притежава множество и по-достъпни за човека качества. Това са: любов (Ерем. 31:3), благост (Пс. 145:9), търпение (Пс. 86:15), милост (Неем. 9:17), правда (Ездра 9:15), справедливост (Втор. 32:4), святост (Исая 6:3) и истина (Пс. 89:14). Тези качества се наричат „изразими“, защото се притежават и от човека в известна степен, поради което той има някаква представа за тях и по този начин чрез тях Бог му става по-ясен.

2) Разкриване на Божието естество – множествеността

Господ се е разкрил чрез имената и действията Си и притежава определени качества, които могат да бъдат неизразими или изразими за човека. Но говори ли Старият завет нещо и за някакви други страни от естеството на Бога? Да, говори:

„Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята“ (Бит. 1:26).

Още с първото прочитане на този стих долавяме, че има нещо особено около Твореца на човечеството. Оригиналният еврейски текст звучи така:

„Боговете каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие…“ (Бит. 1:26а).

Както можем да забележим, в текста има езикова грешка, защото в еврейския език всеки глагол се съгласува по род и число със съществителното, с което върви (както в българския език). А тук това липсва. Съществителното „боговете“ не е съгласувано с глагола, защото той не е „казаха“, както би трябвало да бъде, а „каза“. Сблъскваме се с езикова грешка. Но тя съществува със съвсем конкретна цел и разкрива една много важна теологична истина.

Първото, което научаваме, е че нашият език не е способен да изрази достатъчно добре Бога. Налага се да се направи изкривяване в него, за да получим някаква, макар и смътна представа за Господа. Такъв род грешки показват невъзможността ни да познаем Бога напълно. Затова и мълчанието на Библията по някои въпроси относно Всевишния не е умишлено избягване на библейските автори от щекотливите въпроси, а е заради невъзможността ни да схванем всичко.

Другото, което разбираме от въпросната грешка, е наличието на множественост в рамките на Божеството. Колкото и странно да звучи, според Стария завет в Божеството има повече от една личност, трябва да са най-малко две. И тези личности, които представляват Бога, са толкова хармонични и единни, че всяко тяхно проявление се изразява в единствено число – „каза“. Те са напълно единни в решенията, които взимат – като че един ги взима. Всъщност те не просто действат като един, те в действителност са един.

Множествеността в рамките на Божеството може да бъде потвърдена и от други старозаветни текстове:

„И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас… Затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина…“ (Бит. 3:22а, 23а).

Тук имаме изразяване на същата идея като разгледаната по-горе. В случая личностите на Божеството установяват някакъв факт. И те са толкова единни в констатацията Си, като че една личност я прави. Напълно единни са и в решението, което вземат: „Господ Бог го изпъди“. Те действат като един.

Ето още един текст говорещ за множествеността в рамките на Божеството:

„И Господ каза: Щом като те са един народ… Нека слезем и там да разбъркаме езика им… Така Господ ги разпръсна…“ (Бит. 11:6-8).

Отново откриваме пълна единност в решенията на личностите на Божеството и действане като че действа само една личност. Повече от ясно е, че не е възможно, наблюдавайки света около нас, сами да открием, че Божеството създало всичко, е съставено от няколко личности. Това разбираме само чрез Неговото себеразкриване в специалното Му откровение – Библията.

Но цялата тази идея, че Божеството е съставено от повече от една личност, не е ли малко объркваща? Как евреите са възприемали Бога – като няколко богове подобно на съседните им племена или като един Бог? Политеисти ли били евреите (вяра в съществуването на много божества) или са били монотеисти (вяра в съществуването само на един бог)? Не само един библейски текст може да отговори на въпроса ни, но един е особено прецизен в тази връзка:

„Слушай, Израилю; Йехова, нашият Бог, е един Господ“ (Втор. 6:4).

Евреите са имали монотеистично разбиране за Бога. И до днес те вярват в съществуването само на един Бог. Но не противоречат ли монотеистичните разбирания на евреите на концепцията за множественост в рамките на Божеството, в която вярват повечето християни? Не. Стихът от Втор. 6:4 заявява, че „Йехова, нашият Бог, (евр. „Елохим“) е един (евр. „ехад“) Господ“. Думата преведена като „Бог“ („Елохим“) е в мн.ч., а думата „един“ („ехад“) означава едно цяло посочващо проникването на две еднакви неща, например като деня и нощта в един ден (Бит. 1:5) или мъжът и жената в една плът (Бит. 2:24). Сигурно не случайно е казано в Бит. 1:27, че човекът е бил създаден по подобие на Бога – той представлява мъж и жена, които се сливат в едно, подобно на личностите в рамките на Божеството. Така че няма никакво противоречие между идеята за единия Бог и множествеността на личностите в Него.

Старият завет описва Бога като един Бог, но в същото време разграничава Божия Дух от Бога, дори Го разглежда като Бог:

„В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата“ (Бит. 1:1, 2).

„И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява, и не отне манната Си от устата им, и им даде вода, когато бяха жадни“ (Неем. 9:20).

Това обаче не е всичко. В някои текстове се включва и трета личност:

„Ето Моя Слуга, когото подкрепям, Моя избраник, в когото благоволи душата Ми; положих Духа Си на него; той ще постави правосъдие за народите“ (Исая 42:1).

Тук Бог говори за някаква личност, на която Той е дал Духа Си и която ще извърши нещо по волята Му. Това трябва да е личност много близка на Бога. Дава ни се и още информация за нея:

„Приближете се към Мене, чуйте това; отначало не съм говорил скришно; откакто стана това, Аз бях там; и сега ме прати Господ Йехова и Духът Му“ (Исая 48:16).

Тук говори вече тази трета личност, която има функцията на говорител – известява неща, които само тя знае, защото е свидетел на всичко, което се е случило. Явно тази личност трябва да е от вечността. Тя е изпратена да известява от Господ Йехова и от Святия Дух.

Тази интригуваща картина на Божеството ни представя Стария завет. Той е много ясен относно съществуването само на един Господ, относно Неговия характер и воля за хората, но другата страна от естеството на този Бог остава забулена в много мистерия.

2. Разкриване на Божеството в Новия завет.

Разкриването на Божеството продължава и в Новия завет и там то е дори още по-силно.

1) Разкриване на Бога чрез Неговите имена, действия и качества

И в Новия завет Господ продължава да се разкрива чрез Своите имена, действия и качества. Старозаветните еврейски имена на Бога имат своите еквиваленти в Новия завет. Той е Бог (Ефес. 3:9), Господ (Яков 1:12), Всевишен (Евр. 7:1) и Всемогъщ (Откр. 19:6). Еврейското Му име „Яхве“/“Йехова“ е представено в едно от най-провокативните изказвания на Христос, че Той е „Аз съм“ (Йоан 8:58). Макар всички имена на Бога от Стария завет да биват повторени и в Новия, едно от тях е подчертано по по-специален начин. Това е името „Отец“. Христос и новозаветните автори го използват, за да доведат всички до близки и лични отношения с Бога (Матей 6:9; Римл. 8:15).

Новият завет продължава разкриването на Бога и чрез Неговите действия, като тук те са центрирани в живота и дейността на Христос. Но и за Новия завет Бог е Творецът (Ефес. 3:9) и Вседържителят (Евр. 1:3) на всичко. Той е Спасителят (Тит 3:5), Който прощава грехове (1 Йоан 1:9). Бог се грижи (1 Петр. 5:7) и дава обещания (Ефес. 3:6). Господ не е престанал да знае бъдещето и да прави предсказания и продължава да ги прави (Откр. 1:1).

Най-великото действие на Божеството в Новия завет е изкупването на човечеството чрез жертвата на Христос (Ефес. 1:3-7). Именно тя разкрива по най-ясен и безапелационен начин характера на Бога (Лука 2:34, 35). Бог доказва Себе Си като Някой, на Който можем всецяло да се доверим (Марк 11:22) и Който заслужава нашето преклонение (Откр. 14:6, 7).

Божиите неизразими и изразими качества намират място и в Новия завет. И там Той е всемогъщ (Матей 19:26), независим по воля и сила (Ефес. 1:5) и владеещ над всичко (Яков 5:4). Той е самосъществуващ (Йоан 5:26), безсмъртен (1 Тим. 1:17) и вечен (Откр. 1:8). Бог е и вездесъщ и всезнаещ (1 Йоан 3:20). Той е непроменим, защото е съвършен (Яков 1:17).

Описанието на Божиите изразими качества в Новия завет потвърждава разбраното за Него в Стария. Той наистина е източник на всяко благословение (Ефес. 1:3) и утеха (2 Кор. 1:4), Бог на верността (1 Кор. 10:13) и милостта (Яков 5:11). Той е любов (1 Йоан 4:8; Римл. 5:8), благост (Лука 6:35), търпение (2 Петр. 3:15), милост (Ефес. 2:4), правда (Йоан 17:25), справедливост (Откр. 22:12), святост (Откр. 4:8) и истина (1 Йоан 5:20). Такъв е Богът на Новия завет.

2) Разкриване на Божието естество – Триединството

В Стария завет се намеква за една множественост в рамките на Божеството, но тя не бива разкрита детайлно. Това се случва в Новия завет. Той не просто потвърждава старозаветната идея, че Бог е един (1 Тим. 2:5) и че вероятно Бог представлява единство на три отделни личности, но го учи ясно. Според Новия завет Божеството е три лица в едно:

„И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух“ (Матей 28:19).

„Благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бога, и общението на Святия Дух да бъдат с всички вас“ (2 Кор. 13:14).

Божеството представлява три личности, които съществуват в такова тясно единство и връзки помежду си, че са само един Бог, а не три отделни божества. Бог е един по същност, но е в три отделни личности. Макар това да е много трудна, дори невъзможна за разбиране концепция, това е, което Новият завет учи за Бога. И той често поставя заедно трите личности на Божеството (Матей 3:16, 17; 1 Петр. 1:2; 1 Кор. 12:4-6; Ефес. 4:4-6; Откр. 1:4, 5). Това вечно единство на три личности в рамките на Божеството е наречено за удобство Триединство или Троица. Отец е първото лице на Божеството, Синът е второто, а Святият Дух е третото лице на Триединството. Биват още наричани и Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Святи Дух.

Съвсем закономерно и логично Божието естество става по-ясно в Новия завет, защото той описва идването като човек и служенето на Божия Син, Исус Христос, Който прави Бог по-ясен за човечеството. Затова е нужно да Му се обърне специално внимание.

3. Личността на Исус Христос и Божеството.

Новият завет е фокусиран върху личността на Христос. Исус е Спасителят на човечеството и Изявителят на Божия характер. Сякаш именно личността на Исус Христос прави множествеността на Бога да стане по-ясна като триединност. Така че освен за Божия характер, от Христос, Божият Син, можем да научим нещо и за другата страна от естеството на Бога.

1) Синът изявява Божеството

Както вече разбрахме, пророк Исая казва, че личност, която е от вечността, е изпратена от Господ Йехова и от Духа Му, за да извести нещо важно (Исая 48:16). Значи тя има функцията на говорител. В Евангелието от Йоан този говорител е представен като Слово. Това е личността-говорител на Бога. Това е Този, Който изявява Бога:

„В начало беше Словото; и Слово то беше у Бога; и Словото беше Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало“ (Йоан 1:1-3).

И тук се показва вечността на този говорител и дори това, че самият Той е Бог. Това е вече една по-голяма светлина върху старозаветното изявление. И тази светлина става още по-голяма:

„И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина… Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви“ (ст. 14, 18).

Бог е представен като Отец. Каже ли се „Отец“, трябва да се разбира Бог. Словото, представено тук като „Единородният от Отца“, взема върху Себе Си човешко естество. Словото става човек, за да може да изяви по-добре Бога сред хората. Това е Исус от Назарет, Който се нарича Христос. Чрез Него ние можем да познаем Отец (1 Йоан 5:20). Очевидно само личност с божествени качества е в състояние да разкрие Божеството. Затова и Новият завет е абсолютно категоричен, че Христос е Бог:

„Чиито са и отците и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин“ (Римл. 9:5).

„Като очакваме сбъдването на блажената надежда, славното явяване на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос“ (Тит 2:13).

Наистина, сам Христос е Бог (Йоан 20:28). За да разкрие Божеството на човечеството по един достъпен начин, Исус приел на Себе Си човешко естество (Римл. 8:3) и станал Бог в плът:

„И без противоречие велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, оправда се в Дух…“ (1 Тим. 3:16а – ЦП).

Исус от Назарет бил Бог направен човек. Но Той приел човешкото естество (Фил. 2:6-8), без да загуби божественото (Кол. 2:9). Христос бил толкова истински и напълно божествен, колкото бил и човешки. Нищо във фантастиката не е по-фантастично и нищо в реалността не е по-реално, отколкото тази велика истина за въплъщението.

За да покаже на хората, каква е Божията воля за живота им, Христос разкрил, какви взаимоотношения има Той с Отец. Това на практика ни помага да разберем нещо за взаимоотношенията между трите личности на Божеството. Точно така. Исус не разкрил само и единствено характера на Бога, но и нещо относно множествеността в рамките на Божеството загатната в Стария завет. Говорейки за отношенията Му с Бог-Отец, Христос казал:

„Отец обича Сина и е предал всичко в Неговата ръка“ (Йоан 3:35).

Най-важното за личностите съставляващи Божеството са добрите и абсолютно хармонични отношения помежду им (Йоан 5:20; 10:17). Новият завет потвърждава тази старозаветна идея за Бога. Личностите Му са едно във всичко. Те съществуват в пълно себеотдаване и любов един към друг. А щом като идва от вечността и хармонията между личностите е останала ненарушена, значи това трябва да е една съвършена любов. Всяка от личностите на Божеството живее за другите така, че да изпитват взаимно допълване и щастие, защото „Бог е любов“ (1 Йоан 4:8).

2) Синът е равен на Отец

Някои изказвания на Христос обаче относно връзката Му с Отец като че ли оставят впечатления, че Синът е подчинен по някакъв начин на Отец. Сякаш не е трудно да се стигне до извода, че има съществена разлика между Отец и Сина, която прави трудна разбирането за триединния Бог. Но когато размишляваме над думите на Исус относно Божеството, задължително трябва да имаме предвид три много важни обстоятелства:

1) Когато Христос говори за взаимоотношенията в Божеството, Той е в човешки образ. Той не е престанал да бъде Бог, но говори от позицията на едно творение (Фил. 2:5-8). А характеристиката на творенията е, че са подчинени на Бога. Носейки човешкото естество на Себе Си Христос не бяга от тази особеност и застава в положението на подчинен.

2) Исус винаги проявява присъщата Му етичност. В изказванията Си относно Бога Той винаги скрива Себе Си и поставя Отец по-горе от Себе Си, за да изтъкне Отец. Спасителят проявява духа на смирение и скромност до съвършенство.

3) Когато говори по този, пък и по всеки друг въпрос, Христос слиза на нашето ниво. Той не използва небесния речник, за да обясни Бога и другите неща от небесната действителност, а земния, достъпния за нас език, който е доста несъвършен.

Значи Исус говори върху множествеността в рамките на Божеството от гледна точка на подчинен, който иска да насочи вниманието на хората към другите личности на Божеството, използвайки несъвършения човешки език. Винаги трябва да имаме предвид тези три обстоятелства. Именно защото Христос говори от такова положение, трябва да съдим за ранга, авторитета и естеството на всяка личност в Божеството като разглеждаме всяко от изказванията Му в контекста на тези три особености и да се помъчим да вникнем в по-дълбоката идея, която Исус иска да изрази.

Христос разкрива, че Той и Отец притежават качества, които никое сътворено същество няма и не може да има. И двамата работят за възстановяване на разрушеното (Йоан 5:17-20). И двамата възкресяват мъртвите (Йоан 5:21). И двамата получават еднаква почит (Йоан 5:23). И двамата имат в Себе Си живота – оригиналният, вътрешно присъщият на тях (Йоан 5:26). За да се получи спасението, трябва да се вярва и в двамата (Йоан 14:1). Познанието и за двамата е вечен живот (Йоан 17:3). Който гледа Сина, все едно гледа Отец (Йоан 12:45; 14:9). Връзката, която съществува между Отец и Сина, Исус изразява така:

„Аз и Отец сме едно“ (Йоан 10:30).

Отец и Синът са не просто единни, те са едно. Не просто съвършената любов помежду им ги е направила напълно единни и единомислени, а са едно. Христос дори отделил време от последните Си часове преди агонията Си, за да опише това единство (Йоан 17:1-10).

Единството между Отец и Сина проличава още по-ясно, когато те трябва да се разделят поради греха на човека. Нашият грях е деструктивно явление, което предизвиква раздяла между вечносъществуващите като едно личности на Божеството. Това бил единственият възможен начин да бъдем спасени. Христос доброволно приел да понесе греховете ни (Исая 53:4-6; 1 Петр. 2:24), а с това и да бъде връхлетян от неизбежната последица да бъде отделен от Отец. Това довело до смъртта Му (Матей 27:46, 50). Напълно сам, изоставен от Бога поради греховете ни, с които бил натоварен, Исус умрял. Без Отец Синът не можел да живее. Връзката между тях можела да се измери само в един живот. Новият завет описва не само Исус Христос като Бог, но и Неговите взаимоотношения и сътрудничество с Отец в рамките на Божеството, Което те са.

Разликата в разкриването на Божеството в Стария и Новия завет е в яснотата относно Божието естество. В Новия завет имаме по-ясно обяснение на триединността на Бога, за която Стария завет само загатва. Тази по-голяма яснота на Новия завет идва с личността на Исус Христос. Именно чрез Него се осъществява по-дълбокото разкриване на Божеството.

4. Личността на Святия Дух и Божеството.

Освен Отец и Сина в Божеството има още една личност наречена Святи Дух. Христос разкрил нещо и за Него:

„Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди. И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки – Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде“ (Йоан 14:15-17).

Тук Исус съвсем ясно говори и за третата личност на Божеството – Святият Дух. За Него личността на Духа е много важна и завесата на мистерията около нея трябва да бъде поне малко повдигната:

„А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. Всичко, което има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява“ (Йоан 16:13-15).

Описвайки това поучение на Христос апостол Йоан прави граматическа грешка. Гръцката дума за „дух“ е в среден род („то пнойома“), но тук Йоан използва сложен определителен член за мъжки род. Единствената причина за това може да е, че иска да покаже, че Святият Дух е една личност, а не безличностна сила, което може да внуши употребата на средния род. Не само в Стария, но и в Новия завет се налага на библейски автори да правят умишлени граматически грешки, за да обяснят по-точно Божеството.

За Святия Дух се казва, че Той може да говори (Деян. 13:2; Йоан 16:13б), да вразумява и упътва (Неем. 9:20; Йоан 16:13а), да забранява (Деян. 16:6, 7), да бъде лъган, което е равнозначно да бъде лъган Бог (Деян. 5:3, 4), да бъде наскърбяван (Ефес. 4:30) и пр. Това могат да бъдат характеристики само на една личност и то божествена, и на нищо по-малко от това. Отношенията, които Синът описва да има с Отец, са същите, които Той има и със Святия Дух. Така Новият завет прави още по-ясна картината на Бога, Който ни е създал и изкупил. Той представлява трите отделни, божествени личности на Отец, Сина и Святия Дух, които съществуват от вечността в пълна хармония помежду Си.

5. Функциите на личностите в Божеството.

И така, личностите на Божеството са три. И трите личности са божествени и притежават всички качества на Божеството. И трите имат еднакъв авторитет, но си поделят функциите, които са различни. Именно тези различни функции, са важни за разбиране. Изглежда, че Отец действа като Източник – Този, от Който идват идеи, планове и сили (1 Кор. 8:6а). Синът е като Посредник в осъществяването на плановете и Посредник в общуването на Бога със сътворените същества (1 Кор. 8:6б; Евр. 1:2; Пс. 32:6, 8; Йоан 1:1-3). Святият Дух е Осъществителят, крайният реализатор на взетите решения (Бит. 1:2; Пс. 32:6; Йов 26:13; 33:4). Трите личности на Божеството имат различни функции, но действат в пълна хармония. Хармоничността в Триединството е толкова съвършена, че Сатана се опитва да го имитира, за да постигне по-успешно унищожителните си цели. Той знае, че колкото по-точно копира Божеството, толкова по-успешни ще са плановете му (прочетете статията Сатанинското триединство в Откровението).

Във Вселената не съществува модел, който да изразява абсолютно точно Триединството. Някои се опитват да го сравняват с водата и трите й състояние – твърдо, течно и газообразно. Но Божеството е толкова сложно и уникално, че няма друга реалност във Вселената, с която да търсим уподобяване (Исая 40:18, 25). Що се отнася до функциите на трите личности обаче има една илюстрация, която върши някаква работа. Става дума за човека и някои негови системи, които работят в пълен синхрон помежду си, за да се постигне крайната цел на човешката деятелност. В ума си човек взима решението да извърши нещо и прави плана за това. Умът – това е функцията на Отец да действа като Източника на идеите. За да може взетото решение да стане достояние на другите, то трябва да се изговори. Устата е Синът, Който има функцията да бъде посредника в разкриването на Божиите идеи. За да може обаче да се постигне крайната цел, човекът не само трябва да планира работата и да я разкрие, но и да запретне ръкави и да я извърши. Ръката – това е Святият Дух, Чиято функция е да бъде крайният осъществител на Божиите намерения.

Както вече уточнихме, става дума за поделяне на функциите. Иначе всяка от божествените личности може да направи това, което другите правят и притежава качествата, характеристиките и властта, които другите имат. За разлика от човешките организации, при Божеството крайният авторитет е у трите личности.

Триединството е неразбираемо за нас. Благодарение на въплъщението на Христос и на поученията Му ние добиваме някаква представа за Него. Разбира се, тя е непълна, но все пак научаваме нещо.

6. Център на спасението.

Въплъщението на Исус демонстрира чудесно функциите и взаимоотношенията между трите личности на Божеството – Отец дал Сина Си, Христос дал Себе Си, а Духът направил възможно раждането на Христос. И докато и трите личности на Божеството вземат участие в спасението на човека, то все пак в центъра на изкуплението стои Божият Син – Исус Христос. Жертвата Му доказва, че Бог е любов и че е готов да направи всичко, за да спаси децата Си. Бил е готов дори да мине през мъчителната раздяла на вечносъществуващите като едно личности. С жертвата Си Божият Син не става по-висш в Триединството, но пък доказва завинаги, че е в състояние да изпълнява функцията Си да изявява Бога пред творенията и да държи връзката с тях.

„Христос – посредникът между Бога и нас, ни свързва с Божеството. Исус е ‘пътят, истината и животът’ (Йоан 14:6). Добрата вест е съсредоточена в ЕДНА ЛИЧНОСТ, а не просто някакъв обичай. Тя е свързана с взаимоотношения, не само с правила – защото християнството е Христос. В Него намираме ядрото, съдържанието и контекста за цялата истина и живот.

Гледайки към кръста, ние проникваме в сърцето на Бога. На това средство за мъчения Той излива любовта си към нас. Чрез Христос любовта на Божеството изпълва нашите болни, празни сърца. Исус увисва там като Божи дар и наш заместник. На Голгота Бог слиза до най-ниската точка на земята, за се срещне с нас, но това е най-високото място, където можем да отидем. Когато сме на Голгота, ние сме достигнали най-голямата висота по пътя към Бог.

На кръста Троицата разкрива напълно Своето себеотрицание. Там е най-пълното откровение на Бог за нас. Христос става човек, за да умре за човешката раса. Той цени себеотрицанието повече от собственото Си съществувание. Там Христос става наша ‘правда, освещение и изкупление’ (1 Кор. 1:30). Всяка стойност и значение, които имаме или можем да имаме някога, идват от Неговата жертва на този кръст.

Единственият истинен Бог е Богът на кръста. Христос разкрива пред Вселената безграничната любов на Божеството и Неговата спасителна сила. Той разкрива един триединен Бог, Който с готовност преминава през агонията на раздялата, движен от безусловната си любов към една разбунтувала се планета. От този кръст Бог отправя Своята изпълнена с любов покана към нас: Помирете се ‘и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус'“ (Фил. 4:7)“ („Адвентистите от седмия ден вярват…“, с. 29, 30).

Бог се разкрива по-подробно чрез специалното Му откровение в Свещеното писание и чрез върховното Му откровение в личността на Исус Христос. Той представлява три божествени личности – Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Святи Дух, – които са напълно единни в чувства, цели и намерения, имат еднакъв авторитет, но си поделят различни функции.