Името „антихрист“ предизвиква различни асоциации у хората. За някои това е дума, която са чували, но не знаят, какво точно означава. За други е само един забавен маркетингов продукт използван от филмови компании и рок групи да правят пари. За трети обаче антихристът е реалност, която съвсем скоро предстои да се превърне в основен фактор определящ живота на всеки човек на планетата.
Най-популярният възглед за антихриста днес е, че той ще бъде едно безбожно същество, което ще завладее света, ще отрича Христос и ще се бори срещу истинската вяра. В тази връзка се предлагат какви ли не начини за идентифицирането му. Единствено Библията обаче може да ни каже, кой всъщност е антихриста.
От статията Антихристът от Откровението – I разбираме, че според творчеството на апостолите Йоан и Павел антихристът не е един безбожник, както е представян днес от мнозинството от църквите. Той е религиозна сила криеща се зад покривалото на християнството. Нещо повече. Антихристът не е просто фигура от последното време, а се е появил отдавна. Един съкрушителен удар намалил влиянието му на световната сцена и го поставил за известно време в сянка, но в края той ще се завърне със същите претенции и методи, каквито имал и прилагал в миналото. Предвид всичко, което Библията ни казва по въпроса, неговото идентифициране не трябва да е особено трудно.
Кой наистина може да бъде идентифициран като антихриста? Кой е звяра от земята, който помага на антихриста в делото му?
1. Идентифициране на антихриста.
Вземайки под съображение всички особености на антихриста протестантските реформатори от времето на ренесанса го виждали в лицето на папството. Също както описания в Откр. 13 гл. звяр то претендира, че има божествени прерогативи и стои като посредник между Бога и човека; че може да прощава грехове и да определя вечната съдба на грешниците. Сред многото изказвания и документи, в които папи и техните поддръжници сами признават тези си претенции, ще цитираме само някои.
През 1894 г. папа Лъв VII смело заявил: „Ние [папите] заемаме на земята мястото на Бог Всемогъщий“ („The Reunion of Christendom“, June 20, 1894). Четири години по-рано същият папа наредил да има „такова послушание и подчинение пред волята на църквата и римския понтиф, каквото би трябвало да има пред самия Бог“ (Encyclical Letter „Chief Duties of Christians“, January 10, 1890).
Ето един цитат от обширна енциклопедична книга на католически духовник от XVIII век: „Папата е с такова достойнство и така въздигнат, че не е само човек, но е като Бог и заместник на Бога…“
Ще цитираме още един католически източник:
„Той е божествен монарх, върховен император и Цар на царете, така че ако бе възможно ангелите да грешат във вярата, те щяха да бъдат съдени и отлъчени от папата“ („Римски католически църковен речник“).
Претенциите свързани с властта на католическите свещеници да опрощават греховете са не по-малко арогантни:
„Търсете навсякъде, из цялото небе и земя и ще откриете само едно сътворено същество, което може да опрощава грешника… Това необикновено същество е свещеника, католическият свещеник“ („Католически свещеник“, с. 78, 79).
„Самият Бог е задължен да се придържа към преценката на Своите свещеници и да дава или да не дава опрощение… Първо свещеникът издава присъда, а после Бог се подписва под нея“ („Dignity and Duties of the Priest“, p. 2).
Това е само една нищожна част от документите, от които съвсем явно личат претенциите на католическото свещенство, че заема мястото на Бога на земята поставяйки грешника в зависимост от него за спасението си. Но това не е всичко по отношение идентифицирането на папството като антихриста.
Звярът, който Йоан видял в Откр. 13:1-10, се появява от морето. Зад този символизъм трябва да видим политическите и социалните условия получили се сред европейските монархии възникнали след разпадането на римската империя (прочетете статията Сатанинското триединство в Откровението – II). Папството се появило именно в гъсто населените територии на Европа отговаряйки точно на пророческото описание. Освен това папството разгърнало своята сила в преследване на верните Божии деца точно в рамките на посочения от пророчеството период (прочетете статията Времевите периоди в Даниил 12 гл.).
Само една религиозна сила може да стои зад описанието на антихриста. Съвременното разбиране за него като могъщ безбожник пропуска важни характеристики, които могат да променят из основи посоката на идентифицирането на този символ. Папството е силата, която най-добре се вписва в характеристиките на антихриста.
Днес се правят различни опити да се омаловажи ролята на Католическата църква в пророчеството и в очакванията за последното време. Но пророчеството за появяването на антихриста, звярът от морето (Откр. 13:1-10), който идентифицирахме с папството, е дадено в контекста на последното време. Макар и самото то да описва миналото на звяра от наша гледна точка, то ни уверява, че бъдещото издигане на звяра във власт и влияние ще е същото, каквото е било в миналото (прочетете статията Сатанинското триединство в Откровението – II). Съкрушаващият удар, който едва не го заличава напълно, не го е променил. А по принцип това е възможно. Когато например един вярващ премине през криза появила се като резултат от негови грешки, той е склонен да се замисли за случилото се и да си вземе поука; може да се промени и да продължи живота си по друг начин. В случая със звяра от морето обаче виждаме нещата да се развиват по друг сценарий. Съкрушаващият удар го изкарва за известно време извън движещите света фактори. Когато обаче в края на времето змеят изпитва нужда от него и го призове, той се завръща на световната сцена същият, какъвто е бил през средновековието. И това наистина е трагедия. Стигаме до този извод, не защото така искаме, а защото пророчеството го казва.
2. Понятието „антихрист“ днес.
Чрез символа на звяра от морето (Откр. 13:1-10) можем да видим както ожесточеността, така и измамливостта на Сатана, който е готов да направи всичко, за да подмами света и да го доведе под свой контрол. Но когато говорим за конкретно историческо приложение на този символ, само една сила може и трябва да се впише в него. И това е папството.
Ако не останем при едно-единствено историческо приложение на символа, апокалиптиката ще загуби една от най-силните си страни и ще се отворят врати за всякакви спекулации (прочетете статията Тълкуване на книгата Откровение – I). Всевъзможни идеи и концепции ще могат да бъдат вписани в символите й и то с пълно основание, и така Откровението ще се превърне в една интересна абстракция, но няма да е пророческа книга. А разкриването на бъдещето е една от основните й цели (Откр. 1:3; 22:6).
Но ако в символа на звяра излизащ от морето можем да видим само папството, това означава ли, че понятието „антихрист“ вече може да се прилага само и единствено към папството? Не, значението на това понятие от времето на Йоан не трябва да се пренебрегва. Напротив, именно от него трябва да се изхожда. Но все пак във времето на апостола имаме все още само една църква, макар и в нея да са започнали да се зараждат определени ереси. Това, за което Йоан говори в Откровението, е пророчество и онова, което той посочва в посланията си само като тенденции, в бъдещето се оформило като доминиращо положение и доктрини. И затова е по-удачно въпросното положение да бъде представено чрез красноречив апокалиптичен символ, макар и никъде Йоан да не го нарича „антихрист“. Пък и самата книга го изисква. Някои от темите, които апостолът засяга в евангелието и посланията си, могат да бъдат открити и в Откровението, но изразени в апокалиптична символика. Затова се интересуваме от повтарящи се теми, а не непременно от повтарящи се изрази.
Всъщност, ако в темата за „антихриста“ останем само и буквално на проблема от времето на Йоан, това означава, че ще трябва изцяло да се освободим от това понятие. И това е, защото ако същият проблем съществува днес, той ще е толкова незначителен, че изобщо няма да си струва да му се обръща внимание.
Според посланията на апостол Йоан „антихристът“ е някой, който „който отрича, че Исус е Христос“ (1 Йоан 2:22); това са хората, които „не изповядват идването на Исус Христос в плът“ (2 Йоан 7). Затова за да се познае, че някой има Божия Дух, той трябва да „изповяда, че Исус Христос дойдѐ в плът“ (1 Йоан 4:2) и което означава, че ако някой „не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че идва, и сега е вече в света“ ( ст. 3). Явно че антихристите от времето на Йоан са били гностици, които отричали въплъщението на Божия Син в човешко естество. Ако това са хората, които апостолът нарича антихристи, и ако трябва да останем на проблема от неговото време, може ли изобщо някой днес да бъде наречен „антихрист“? Има ли християнска църква днес (не конкретен вярващ или теолог), която в изложението на доктрините си да вярва, че Христос не е съществувал като човек от плът? Не. Трябва ли тогава изобщо да използваме днес понятието „антихрист“?
Идването в плът на Исус, което антихристите по времето на Йоан отричали, днес се отнася изобщо за христоцентричността на една църква или учение. Макар и да изповядва Исус Христос, основният проблем на католицизма е липсата на христоцентричност. Нещо повече, борбата срещу нея. Какво друго би означавала цялата идея за църквата, папата и свещенството като посредници между хората и благодатта на Христос, ако не отхвърляне на библейската христоцентричност?
Явно проблемът от съвремието на апостола е отдавна изкоренен и вече няма нужда да го търсим в християнската църква. Или ако го има, ще е толкова рядък и незначителен, че пренебрегването му ще е най-удачния подход. Значи ли това, че вече изобщо не можем да говорим за антихрист и антихристи? Естествено че не. Същността на проблема от времето на Йоан е намерил друг израз и е бил институциализиран в лицето на Католическата църква. Затова имаме всички основания да наричаме папството „антихрист“ и изпълнение на символа на звяра излизащ от морето. С това не елиминираме възможността за наличието и на други личности и организации, които се провиняват в същия грях, което означава, че на практика има много антихристи.
3. Ключ към разбиране на последната криза.
Всичко това е от голямо значение, ако искаме да разберем предстоящата последна криза за църквата и човечеството. Така не просто успяваме да идентифицираме правилно антихриста, но да схванем и естеството и мащабите на кризата на последното време. Ключовият въпрос за книгата Откровение е: На кого се покланяш? Но само от това, какво е разбирането ни за антихриста, можем да вникнем в същността на този въпрос. Защото ако антихристът е една безбожна сила, тогава на кого се покланяш ще означава един много ясен и отчетлив избор между поклонение и вяра в Христос от една страна и поклонение на един явен безбожник от друга. В този случай можем да говорим за изпит на вяра, но не и за измама, защото няма нищо измамливо в това, да избираш между два ясно откроени антипода, между бялото и черното. И с това въпросът, на кого се покланяш, се изчерпва много бързо.
От друга страна, ако антихристът е една християнска сила, тогава проблемът с поклонението става много по-сложен, защото и репресиращата сила, и репресираните изповядват вяра в един и същи Бог, молят се на един и същи Спасител, четат една и съща свещена книга – също както в средновековието. Тук вече репресиите не просто се свеждат до изпит на вяра, но и до измамливост, защото няма нищо по-страшно, измамливо и объркващо от това, да бъдеш гонен от хора, които се покланят на твоя Бог и в името на твоя Бог. Не случайно Исус говори за измама, която ще цели заблуждаването и на избраните (Матей 24:24). За истинските вярващи не е страшно, че дяволът предприема репресии срещу тях. Страшното е, че самият Сатана се преобразява на Божий служител:
„И не е чудно, защото сам Сатана се преправя на светъл ангел; така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им“ (2 Кор. 11:14, 15).
Истинският проблем идва, когато Сатана и служителите му се преправят на служители на истинската вяра. Не можем да очакваме последния конфликт между доброто и злото да мине с по-малко проява на измамливост от предишните векове. Затова в този случай въпросът, който Откровението задава: „На кого се покланяш?“, става много по-обхватен. Тъй като и репресиращи, и репресирани изповядват, че се покланят на Христос, за да се разбере, кой наистина се покланя на Исус, ще трябва да се отиде по-надълбоко – не само на кого се покланяш, но и как и кога се покланяш на Христос. А това ще рече, че простото изповядване на Исус няма да е достатъчно. Важно е, дали Му се покланяш според начина определен в Свещеното писание и в Неговия ден посочен в Писанието.
Ако приемем сценария за безбожния антихрист, трябва също да приемем, че най-голямата криза за човечеството, кулминацията на борбата между доброто и злото, няма да е толкова страшна, както например е била тази през средновековието. Дори последната криза да представлява голям изпит на вяра, тук изобщо не можем да говорим за измамливост. Поддръжниците на идеята, че антихристът ще бъде една безбожна сила, ще трябва да намерят задоволителен отговор на въпроса: Ще бъде ли в крайна сметка последната криза свързана с една голяма измама или не?
4. Звярът от земята.
Проследявайки гонението, на което Христовата църква е подложена още от самото си основаване, вниманието на Йоан е насочено към последното време, когато змеят (Сатана) ще излее целия си гняв върху народа на остатъка (Откр. 12:17). За тази цел той си осигурява сътрудници, с които да може по-лесно да сломи Божия народ. Змеят застава на морския пясък, на границата между морето и земята. Тогава Йоан вижда появяването на първия помощник на Сатана, който се появява във вид на звяр излизащ от водата – антихристът (Откр. 13:1-10). След това апостолът вижда и втори звяр, който също ще има за цел да сътрудничи на змея в борбата му срещу верния остатък. Този път обаче звярът не излиза от морето, а от неговия антипод – земята:
„И видях друг звяр, който излизаше от земята; и имаше два рога, като агнешки, а говореше като змей. Той упражняваше цялата власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана беше оздравяла. И вършеше големи знамения, дори предизвика и огън да слиза от небето на земята пред човеците. Той мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оздравя. И му бе позволено да вложи дихание в образа на звяра, така че образът на звяра да проговори; също и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра. И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им бъде сложен белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име. Тук е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест“ (Откр. 13:11-18).
На пророческата сцена се появява една нова фигура, чиято крайна цел ще бъде унищожението на верния остатък. Задачата на този звяр обаче е да прокара по целия свят политиката на звяра от морето. Звярът от морето, антихристът, е възвърнал ролята си в света и раната му е оздравяла (Откр. 13:12, 14), но той не е някакъв нов играч на световната сцена. Той има минало, което е доста дискредитиращо. Затова предпочита да остане в сянка, да дърпа конците задкулисно и да остави един друг звяр да прокарва намеренията му по света. Точно това е ролята на звяра от земята. Той използва законови и икономически принуди и дори чудеса, за да осъществи намеренията си. Виждаме, че звярът от земята действа по различни фронтове, но това не бива да ни обърква в идентифицирането му, защото все пак той е представен като звяр, а в символичното библейско пророчество звярът представлява някаква политическа сила.
Интересно е да се отбележи, кога точно се появява звярът от земята:
„Ако някой откарва в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива с меч, и той трябва да бъде убит с меч. Тук са нужни търпението и вярата на светиите. И видях друг звяр, който излизаше от земята; и имаше два рога, като агнешки, а говореше като змей“ (Откр. 13:10, 11).
Описанието на появяването на звяра от земята започва точно тогава, когато се посочва нанасянето на смъртоносната рана на звяра от морето. Тогава, когато звярът от морето бива ранен и унижен в края на символичния период от 42 месеца, се появява една нова сила, която в началото е трябвало да бъде много безобидна (все пак описана е, че има агнешки рога). До този момент зверовете в апокалиптичната литература се появяват от водата (Дан. 7:2, 3; Откр. 13:1), а сега Йоан вижда нещо ново за този жанр – един звяр се появява от земята, която по принцип е място обитавано от диви зверове, които са поставени под властта на човека (Бит. 1:24, 25) и които след грехопадението и специално след потопа стават враждебно настроени към него (Бит. 9:2).
Щом като звярът от морето не може да е никой друг освен папството, раната която той получава, трябва да се отнася за съкрушителния удар, който Католическата църква получава в края на XVIII век. Това трябва да е времето, в което да се появи звярът от земята – нова сила от една нова земя, която ще придобие световно влияние и ще бъде един от основните играчи на последното време. Коя е тя? Точно така – това са САЩ.
Чрез много образен език пророчеството ни представя силата, която ще въведе целия свят в криза заради желанието й да прокара политиката на звяра от морето. Тя започва съществуването си безобидно изповядвайки демократични и християнски ценности, но в края започва да говори като змей превръщайки репресиите и принудата като част от своята политика.
Но това не е всичко. Тази сила извършва чудеса, с които мами хората (Откр. 13:13, 14). Това ни напомня за фалшивите пророци, за които Исус предупредил, че ще се появят преди Пришествието Му:
„Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Там е, не вярвайте. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните“ (Матей 24:23, 24).
Тези, които заблуждават преди Второто пришествие на Исус и то толкова силно, че има опасност и Христовите избрани да се подведат, са фалшивите пророци, които правят чудеса – също както звярът от земята. Нищо чудно, че по-нататък в Откровението той е наречен „лъжепророк“ (Откр. 16:13; 19:20).
Фактът, че този звяр обслужва интересите на звяра от морето – антихристът, за който разбрахме, че е една религиозна сила – означава, че и при звяра от земята ще имаме привидна религиозност и християнска мантия. Този звяр мами чрез лъжливи знамения, поради което е наречен лъжепророк. Явно тук трябва да става дума за нация, която не скрива своята християнска принадлежност. И в тази особеност можем да видим САЩ, западната държава изтъкваща нейното християнско наследство. Според пророчеството трябва да очакваме възникването в САЩ на силно харизматично движение, което да обхване всички или почти всички християнски църкви.
Следвайки насоките, които пророчеството ни дава, САЩ ще отстъпят от своите демократични ценности и ще използват цялото си влияние и мощ по света, за да прокарат политиката на Католическата църква – един нов световен ред моделиран по подобие на средновековието. И важна роля във всичко това ще имат християнските църкви, които ще декларират случването на едно безпрецедентно пробуждане сред последователите на Христос.
За да бъде разбрана правилно, фигурата на звяра от земята трябва да бъде разглеждана в нейния исторически контекст, както и в контекста на фигурата на антихриста. Това от своя страна помага по-добре да бъде разбрана дейността на антихриста в последното време. Така както сме сигурни, че антихристът е папството, така можем да бъдем сигурни и че звярът от земята представлява САЩ (прочетете статията Сатанинското триединство в Откровението – III).
Не е ли странно протестантска Америка да протегне ръка към католицизма? Да, странно е. Но не е невъзможно. Една от многото причини е факта, че в голямата си част протестантизмът днес не вижда в лицето на Католическата църква антихриста, както първите протестанти са разбирали въпроса. Вече антихристът се приема като едно безбожно същество, което тепърва предстои да се появи. И причината за това е, че евангелските църкви са изоставили историческия метод за тълкуване на апокалиптичните пророчества и са възприели футуризма (прочетете статията Книгата Откровение). Този невероятен обрат в позициите на протестантите по отношение на личността на антихриста е доста смущаващ. Струва си да попитаме: Защо протестантските църкви приемат безкритично нелогичното йезуитско учение за антихриста, чиято цел не била откриването на истината за кризата на последното време, а отклоняването на вниманието от папството? Наистина ли консервативните евангелски общества стоят верни на реформаторската идея? Може би все пак реформаторите от времето на ренесанса са открили нещо, което днес техните последователи пренебрегват. А това може да е фатално в посрещането на последната криза.
Реформаторите от времето на ренесанса имали всички основания да виждат антихриста в лицето на папството. Тези основания са все още актуални. Специална роля в последния конфликт се очаква да имат и САЩ като помощници на антихриста. Разбирането на въпроса за антихриста помага за изясняването на мащабите и естеството на последната криза, пред която всички вярващи ще бъдат изправени.