Едно от виденията в книгата Откровение, които грабват вниманието и силно ангажират въображението, е това за седемте последни язви. И съвсем разбираемо. Там се описва неимоверното страдание, на което човечеството бива подложено чрез нанасянето на един специален съд от страна на Бога и е повече от нормално то да предизвика въпроси. Защо се налага Господ да нанесе този съд и какво е значението му за Божия народ? Буквално страдание ли описват седемте язви? Кой точно бива засегнат от тях и може ли изобщо някой да бъде предпазен от тях?
1. Видението за седемте последни язви.
С видението за седемте последни язви (Откр. 15:1-16:17) започват есхатологичните серии на Откровението, които като цяло засягат света и човечеството след края на благодатното време. Това ще рече, че в есхатологичните серии се описва всичко, което ще се случи, след като повече няма възможност за хората да се покаят за греховете си и да се обърнат към Бога за спасение. С видението за седемте последни язви се навлиза във втората част на хиазма, на който е изграден книгата Откровение, в която част се намират видения, които са паралели на съществуващите в историческите серии видения (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение). Например видението за седемте последни язви е паралел на видението за седемте тръби – то е елемента C(a)’, който е паралел на елемента C(a) от хизма. С това се установява връзката между тези две видения. И наистина, и двете използват езика на египетските язви и по този начин и двете представляват нанасяне на съд. И в двете се появява също и темата за падането на Вавилон. Но разполагането им в различни части на хиазма на книгата идва да покаже, че те имат различни значения. Видението за седемте тръби е в историческата част и представлява рекапитулация (повторение) на предните видения, т.е. то трябва да се простира от времето на Йоан до края. Това за седемте последни язви се намира в есхатологичната част на Откровението, където няма рекапитулация или ако има, не е силно изразена и където описаното се случва, след като възможността за спасение на хората е вече отнета и краят на всичко предстои. Въпросното обстоятелство не допуска дълъг период за случване на язвите. И наистина, петата язва споменава за болките и раните на хората провинили се в поклонение пред звяра (Откр. 16:10, 11), нанасянето на които рани се случва при първата язва и очевидно на същите хора (ст. 2). Значи язвите се случват веднага след кризата причинена от звяра и няма как петата язва да отстои далеч във времето спрямо първата, защото и двете засягат една и съща група от хора.
Прави впечатление, че в описанието на седемте последни язви биват използвани символи. Говори се звяра, за неговия образ, за неговия белег, за змея, за лъжепророка. Не трябва ли тогава да приемем язвите символично? В случая с язвите не е трудно да се установи, че Йоан чете от най-вече от книгата Изход, в която се описва едно историческо събитие, при което десет буквални язви биват излети над Египет с цел освобождението на еврейския народ (Изх. 7-12 гл.). Първите пет от последните седем язви са изградени на египетските язви. Нещо повече. Самият Йоан казва, че със седемте последни язви се „изчерпва Божия гняв“ (Откр. 15:1). Тяхното изливане причинява поражения подобни на язвите в Египет и подготвя пътя за окончателното освобождение на Божия народ от края на времето. Разбира се, тук язвите са вече глобални, но важното е, че има достатъчно ориентири, които да ни задължат да ги приемем като буквални наказания, които ще сполетят земята. Само шестата и седмата язва стъпват на темата за падането на Вавилон и при тях има буквално въздействие на язвите смесено със символизъм, както обясняваме по-надолу.
Въздействието на язвите не е върху символични обекти, а върху реални обекти, само някои от които са описани със символи. Използването на символи касае антагонистичните сили, които се появяват в предишното видение и за които се очаква изследователят вече да е успял да идентифицира. Стигайки до Откр. 16 гл. той вече трябва да е разбрал, какво/кой стои зад звяра от морето, неговия образ, неговия белег и т.н., така че всичко, което трябва да направи, е да замести символа с реалната фигура, която той представя и така ще научи, кой какво го очаква по време на изливането на язвите. Седемте последни язви отговарят по-точно и буквално на египетските язви и падането на Вавилон, за разлика от седемте тръби, при които бива използван единствено езика на египетските язви и на падането на Вавилон като символ на истинските съдби, които Бог излива над определена група от хора в продължение на християнската история (прочетете статията Седемте тръби от Откровението – I). Различното между египетските язви и седемте последни е, че египетските са били локални, а седемте последни язви ще бъдат глобални.
Фактът, че видението за седемте последни язви се намира в централната част на хиазма на Откровението, говори за неговата важност. Съдът описан в него касае хората, които ще посрещнат Христос при завръщането му на тази земя. Тези, които ще попаднат под ударите на язвите без да имат небесна защита, са тези, които ще посрещнат Исус като Негови врагове и ще пропуснат вечния живот. Онези, които са запечатани за спасение, също ще страдат от язвите (Откр. 7:16, 17), но няма да бъдат тяхната цел и в крайна сметка ще оцелеят. Така че независимо от страховитите картини, които видението описва, изследващите книгата Откровение трябва да му обърнат сериозно внимание.
2. Въведение към видението за седемте последни язви.
Въведението към видението за седемте последни язви (Откр. 15:1-16:1) също описва нещо случващо се в храмова обстановка, както въведенията на историческите серии. Въведението на последната историческа серия – тази за сатанинското триединство – оставя изследователя на Откровението в Светая Светих на небето (Откр. 11:19). Последващото въведение на първата есхатологична серия – това на видението за седемте последни язви – започва с една небесна картина:
„И видях на небето друго знамение, голямо и чудно: седем ангела, които държаха седем язви, които са последните, защото с тях се изчерпва Божият гняв“ (Откр. 15:1).
Йоан вече видял едно „голямо знамение“ на небето (Откр. 12:1). Сега той вижда на небето друго такова, което е не само „голямо“, но и „чудно“ (Откр. 15:1). То представя седем ангела държащи седем язви. Значимостта на видението идва от факта, че тези язви са „последните“ (оттук и израза „седемте последни язви“) и с тях „се изчерпва Божият гняв“.
Тогава перспективата се сменя и апостолът вижда тези, които са преминали през кризата причинена от звяра и сега се намират на стъкленото море на небето (ст. 2-4), за което трябва да имаме предвид, че е разположено пред Божия престол (Откр. 4:6). Те са победители и хвалят Бога с песента, която израилтяните изпяли след освобождението им от Египет (Изх. 15:1-19), което пък било предшествано от изливането на няколко опустошителни язви, т.е. това е песен на славно избавление от поробителя, което този път ще бъде осъществено чрез посредничеството на „Агнеца“. Даден е и текстът на песента, с която спасените хвалят Бога за Неговите дела, пътища и явяването на Неговите праведни присъди (Откр. 15:3, 4). Оказва, че тази песен е съставена почти изцяло от фрази от Стария завет (Пс. 111:2, 3; 145:17; Ерем. 10:7; 1 Царе 2:2; Пс. 86:9) като част от нея отразява Тройната ангелска вест (срв. Откр. 15:4 с 14:7), което означава, че пеещите я са приели вестите на трите ангела и са отказали да се подчинят на Вавилон.
За да бъдат пеещите песента описани като „тези, които бяха победили звяра и образа му, и числото на името му“ (Откр. 15:2), явно седемте язви, които предстои да бъдат изляти, имат нещо общо с кризата, над която звярът от морето е подложил света (Откр. 13 гл.) и с победителите в нея. Надмогналите над коварните му усилия са пред Божия престол недостижими за набезите на злата сила, но дори и когато са били във властта й, тяхната защита е била толкова сигурна, като че са вече на небето, както предишното видение ги описва (Откр. 14:1-5). Седемте язви не са предназначени за тях, а за враговете им.
След това въведението се насочва към описание на дейността в небесния храм. И тя е… че в него вече няма никаква дейност:
„И след това видях, че на небето се отвори храмът на скинията на свидетелството; и седемте ангела, които държаха седемте язви, излязоха от храма, облечени в чисти и светли ленени дрехи и препасани през гърдите със златни пояси. А едно от четирите живи същества даде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее до вечни векове. И храмът се изпълни с дим от славата на Бога и от Неговата сила; и никой не можеше да влезе в храма, преди да приключат седемте язви на седемте ангела“ (Откр. 15:5-8).
Тук храмът бива представен като „храмът на скинията на свидетелството“. Имайки предвид значението на използваната гръцка дума, както и фактът, че Божият престол също бива намесен в действието (Откр. 16:17), това трябва да е Светая Светих. Апостолът вижда седемте ангела, които държат седемте язви, да излизат от храма, т.е. от Светая Светих. Това означава, че когато той ги вижда в началото (Откр. 15:1), те са все още в Светая Светих. Голямото и чудно знамение, което апостолът вижда на небето, всъщност се случва във второто отделение на небесния храм. Въведението на предното видение оставя Йоан в Светая Светих (Откр. 11:19), откъдето започва въведението на настоящото видение. Сега тези ангели излизат от второто отделение на небесното светилище носейки язвите, но им биват дадени чаши, които са пълни с Божия гняв. Тези чаши те впоследствие ще излеят над земята при получаване на специална инструкция (Откр. 16:1) и това всъщност ще представлява изливането на седемте язви. Как обаче да разбираме това, че ангелите държат седемте язви, после получават седем чаши с Божия гняв, които изливат на земята и именно това е изливането на седемте язви? Нужни ли са изобщо тези чаши, след като ангелите вече държат язвите при себе си? Не могат ли да ги нанесат на земята без да се нуждаят от чаши, чрез които да ги излеят?
Една от възможностите е да не се търси някакво специално значение на факта, че язвите и чашите с Божия гняв са представени като нещо различно и да се приеме, че това е просто картина на подготовката за изливането на язвите. Но това, че ангелите държат в себе си язвите, е ясно подчертано (Откр. 15:1, 6), както и фактът, че те получават впоследствие чашите с Божия гняв (ст. 7), са лесни за открояване положения. Сякаш тук имаме указание да следваме описаната картина. Така представената картина предполага, че ангелите трябва да поставят язвите всеки в дадената му чаша, в която вече се намира Божия гняв. В този случай язвите и гнева се смесват в чашата, което наподобява на практиката от древността на смесване на виното с различни подправки и билки, за да стане по-силно и опияняващо (Пс. 75:8). С други думи, язвите са определени бедствия, които ще се случат на планетата, но те не са случайни природни катаклизми, а биват предизвикани от ангели и имат определена цел – те са израз на Божия гняв. Това са язви, в които не трябва да се вижда произвола на природата (както вероятно някои ще се опитат да ги обяснят, когато започнат да се случват), а в тях е нужно да бъде разпознат гнева на Бога. И ако в случая алюзията е към виното смесвано с подправки и билки за засилване на въздействието му, тя е изцяло антипод на друга, по-често срещана практика от древността – когато виното бивало разреждано с вода, за да се намали въздействието му. Една такава практика би символизирала божествен гняв, в който има милост. Но не това е картината тук. Седемте язви са Божия гняв, в който няма милост и се изрязява в глобални опустошения. Това е „виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му“ (Откр. 14:10). То е чисто, защото е непримесено с вода, но към чашите, в която бива държано, биват добавени язвите, които седемте ангела държат.
С излизането на седемте ангела от Светая Светих и получаването на седемте чаши, храмът се изпълва „с дим от славата на Бога и от Неговата сила“ (Откр. 15:8) и това не позволява на никой да влезе вече в него, докато не приключат язвите. Този момент напомня за изпълването на скинията в пустинята (Изх. 40:34) и на соломоновия храм (3 Царе 8:10) с Божията слава при посвещаването им. При това положение свещенослужещите не можели да влязат в тях, за да изпълнят задълженията си (Изх. 40:35; 3 Царе 8:11). Това означава, че според Откровението храмът на небето ще бъде изпълнен с Божията слава във времетраенето на язвите и тогава той няма да може да изпълнява функцията си, а именно – ходатайствена служба в услуга на всеки, който иска да се възползва от спасителното дело на Исус Христос. Затвореният небесен храм означава край на възможността за спасение за който и да е, който не се е възползвал до този момент. Благодатното време е свършило. Благодатната възможност е вече безвъзвратно оттеглена (Откр. 22:11). За разлика от серията за седемте тръби, която използва езика на египетските язви, но описва едно функциониращо светилище и активна застъпническа дейност за грешника (Откр. 8:2-5), с което се показва, че те се случват, докато все още има благодатно време за човечеството, тази за седемте язви се изпълнява при един нефункциониращ вече храм, което означава извършване на съд без възможност за покаяние на попадналите под него. И ето какво следва след изпълването на храма с Божията слава:
„И чух от храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете и излейте на земята седемте чаши на Божия гняв“ (Откр. 16:1).
След приключването на възможността за спасение на хората седемте язви биват излети на земята.
3. Значение на седемте последни язви.
Седемте последни язви трябва да се възприемат като израз на божествения гняв заради постоянното отхвърляне на благовестието, в което човечеството се е провинило. Това са седем специални наказания над бунтуващия се свят, с които се „изчерпва Божия гняв“ (Откр. 15:1). Те са точно съответстващи на извършените престъпления и затова с тях Божият гняв може наистина да бъде изчерпан. През цялата християнска епоха Господ е нанасял съд чрез затръбяването на седемте тръби от серията за тръбите (прочетете статиите Седемте тръби от Откровението – I и Седемте тръби от Откровението – II) и е предупреждавал света за идването на по-сериозен съд. Съдът в тръбите съдържа в себе си потенциала да възпроизведе покаяние у грешниците и обръщане на посоката, но идващият след него няма да съдържа такава възможност и затова всеки бива подтикнат да вземе правилното решение, докато все още има благоприятно време. За съжаление божествените съдби почти никога не са успявали да постигнат целта си – човечеството е оставало непокаяно. Със заставането на страната на сатанинското триединство в самия край и отхвърлянето на божественото предупреждение относно пиенето от „виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му“ (Откр. 14:10), бунтът на света вече е стигнал до своя апогей и сега над него трябва да се излее един съд, който да съответства на този бунт и който няма да съдържа милост. Седемте язви са именно този предстоящ съд и той е последния, защото изчерпва Божия гняв като въздава на бунтовното човечество за отхвърлянето на истината и благовестието. Язвите са и последния отговор от страна на Бога на стремежа на Вавилон от последното време да унищожи Божия народ. Седемте последни язви водят до освобождението на народа на Бога от потисничеството на Вавилон. Колкото и да са тежки, язвите са уверение за Божия народ на последното време, че Бог държи всичко под Своя контрол, ще се намеси в негова полза и ще го освободи от страданието причинявано му от Вавилон.
Също както съдът причинен от затръбяването на тръбите е едно предвкусване на непримесения с милост съд на язвите, съдът на язвите е едно предвкусване на екзекутивния съд, в който греха и грешниците ще бъдат унищожени завинаги.
4. Изливане на първите шест язви.
И така, какво точно представляват тези седем последни язви? Не е особено трудно да се разбере това, както и какви поражения нанасят. След въведението започва основополагащото пророческо описание на видението, което касае провеждането на съд. То съдържа изливането на първите шест язви.
1) Изливане на първата язва
Всичко, естествено, започва с изливането на първата язва:
„И първият отиде и изля чашата си на земята; и се отвори лоша и люта рана по онези човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ“ (Откр. 16:2).
Първата язва е насочена към хората, които са отдали поклонението си на деспотичната система от последното време (Откр. 13 гл.) вместо на Бога. Били са предупредени да не го правят (Откр. 14:9-11), но не са послушали. Те получават ужасни болезнени рани, което напомня за шестата египетска язва (Изх. 9:10, 11). Нанасянето на такъв вид рани бива използвано като наказание за грехове (Втор. 28:15, 35) като в предупреждението за това подобието с раните нанесени на египтяните не бива премълчано (ст. 27). Имайки предвид, че на практика в края светът ще бъде разделен на две – тези, които се покланят на звяра и неговия образ и по този начин носят белега на звяра, от една страна, и тези, които не се покланят на звяра и неговия образ, защото имат Божия печат на челата си, от друга страна – явно тази язва трябва да касае всички, които в края на световната история се намират в бунт срещу Бога и отхвърлят автентичното поклонение пред Него. Тя ще се обхване всеки поклонник на образа на звяра, също както всички египтяни били поразени от шестата язва при освобождаването на евреите (Изх. 9:11). И също както никой израилтянин не получил такава рана по време на египетските язви, така и имащите Божия печат на челата си ще бъдат защитени.
2) Изливане на втората язва
Следва втората язва:
„Вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец и всяка жива твар в морето умря“ (Откр. 16:3).
Превръщането на морето в кръв стъпва на първата египетска язва, при която водите били станали на кръв и всичко живо в тях измряло (Изх. 7:17-21). С превръщане на солените водни площи в кръв средата за живот на много същества става техния гроб, от който скоро след това излизат само зловония. С това се нанася сериозна щета на важен източник за човешкото изхранване, макар и това да не е главната цел на язвата.
Йоан пише за морето в единствено число, защото в Откровението „море“ винаги се появява само в единствено число, но това може да е събирателно за всички големи водни басейни (Откр. 5:13; 7:1-3; 10:6; 14:7; 20:13). Вероятно това е било всичко, с което е разполагала географията на Йоан – че освен реките и езерата има и едно голямо море. Не можем да очакваме от него да има нашите разбирания за водното богатство на планетата ни. Контекстът подсказва, кога „море“ трябва да се тълкува символично и кога просто като събирателно на големите водни басейни. В случая с язвите не само контекстът, но и фактът, че Йоан ползва египетските язви като основа на тази картина, изискват да приемем, че вторият ангел излива язвата си над големите водни басейни на планетата и всички те буквално стават на кръв.
3) Изливане на третата язва
Третата язва е сходна с втората:
„Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв“ (Откр. 16:3, 4).
Третата язва превръща сладките водни площи на планетата в кръв. Нейната основа също е първата египетска язва (Изх. 7:17-21), както при предната язва. Тук акцентът обаче е върху питейната вода. Достъпът до нея е преустановен, което означава, че човечеството не може да оцелее. Жаждата е едно от най-неприятните изпитания, на които човешкото тяло може да бъде подложено, още повече предвид следващата язва, която ще направи нуждата от вода по-силна от всякога.
Колкото и да са ужасни, втората и третата язви не са несправедливи:
„И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвяти, Който си и Който си бил, за това, че си отсъдил така; понеже те проляха кръвта на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това. И чух друг от олтара да казва: Да, Господи Боже всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди“ (Откр. 16:5-7).
Хората, към които са насочени тези язви, са проляли кръвта на някои верни служители на Христос, затова им се дава кръв. Били са жадни за кръв, затова и ще пият кръв. Този момент хвърля светлина върху очакването на петия печат от серията за седемте печата за превръщането на някои последователи на Спасителя от последното време в мъченици (Откр. 6:11). При изливането на язвите тези мъченици вече са се разделили с живота си в резултат на преследването от страна на поклонниците на звяра. Сега за тях бива възмездено. Затова е и съвсем разбираемо, че от жертвеника, под който са представени да се намират душите на мъчениците от миналото (ст. 9, 10), излиза глас, който да потвърди справедливостта на Божиите присъди (Откр. 16:7). Тези мъченици са пледирали за справедливост за пролятата им кръв и сега я получават. Във видението за седемте печата този момент е представен в шестия печат, който описва изливането на седемте язви и последващото го завръщане на Христос (Откр. 6:12-17). Повече за гледната точка на серията за печатите по този въпрос можете да прочетете в статиите Седемте печата от Откровението – II и 144-те хиляди от Откровението – I. Вината на убийците на мъчениците от последното време е много тежка, защото с убиването им те доказват, че не са научили уроците на историята и обръщат гръб на благовестието, на което мъчениците са били служители. Сега те биват наказани и наказанието им съответства на престъплението им – то е напълно справедливо. С това обаче страданието не приключва.
4) Изливане на четвъртата язва
Сега идва реда на четвъртата язва:
„Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което бе позволено да изгаря човеците с огън. И голяма жега обгори човеците; и те похулиха името на Бога, Който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава“ (Откр. 16:8, 9).
Четвъртата язва е свързана със силата на слънчевото греене. Тя не отразява директно някаква египетска язва, но донякъде стъпва на четвъртата тръба (Откр. 8:12), която от своя страна се основава на деветата египетска язва (Изх. 10:21-23). При четвъртата тръба част от слънцето бива поразено, което води до увеличаване на тъмнината. При четвъртата язва поражението е върху цялото слънце, но то не се изразява в намаляването на силата му, а в точно обратното – в увеличаването на силата му. То ще стане безпрецедентно силно и ще направи живота на планетата непоносим, още повече че вече няма достъп до питейна вода, която е особено нужна в обстановка на висока температура на околната среда.
Обикновено страданията имат способността да смиряват човек и да го отвръщат от погрешния му път (Пс. 107:10-16). Но тези язви няма да имат такава цел. Отхвърлилите благодатната възможност са с толкова закоравени сърца, че вече никакво скърбене за извършените грехове не може да се случи в тях. Няма вече възможност за покаяние, няма Го Святия Дух, няма Застъпник в небето. Но… има още язви.
5) Изливане на петата язва
Това е петата язва:
„Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня и човеците хапеха езиците си от болки, и похулиха небесния Бог поради болките и раните си, и не се покаяха за делата си“ (Откр. 16:10, 11).
При петата язва отново виждаме хората получили лютата рана при първата. Следователно язвите ще следват бързо една след друга, защото при петата тези хора са все още живи въпреки раните и болките си. Явно нанесените рани са неизцелими. Независимо от напредъка на медицината тези рани няма да подлежат на лекуване и ще са изключително болезнени.
Страдащите от тежките рани получени при първата язва само биват споменати тук. Петата язва не е насочена директно към тях. Тя е пряко свързана със звяра излизащ от морето (Откр. 13:1-10), защото бива излята върху престола му, който той получил от змея (ст. 2). Дотогава той все още е успявал да крепи властта си над тези, които е измамил и подчинил с помощта на звяра излизащ от земята (ст. 12-14). Но краят и на това идва. Потъмняването на царството му стъпва на деветата египетска язва (Изх. 10:21-23), но използването на символа на звяра тук показва, че не трябва да мислим за буквална тъмнина, какъвто е случаят със съответстващата египетска язва, още повече че предната язва предизвиква увеличаване на слънчевото греене, което е състояние обратно на тъмнина. Тъмнина, която се разстила над царството на звяра, означава, че вече е загубено доверието в тази сила. Човечеството най-после е разбрало грешката си в следването на сатанинското триединство и вече не е на негова страна. Доверието е вече изгубено, но това не води до покаяние и заставане на Божията страна. Напротив, страдащите от тежкото кожно възпаление хора са готови да хулят небесния Бог. А язвите още не са приключили.
6) Изливане на шестата язва
Ето я и шестата язва:
„Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата ѝ, за да се приготви пътят на царете, които идват от изток. И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби; защото те са духове на бесове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата земя, за да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог… И ги събраха на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон“ (Откр. 16:12-14, 16).
За описанието на шестата язва египетските язви вече не са ориентир за Йоан, поне не в голямата й част. С израза „голямата река Ефрат“ наблюдаваме преминаване към езика на превземането на Вавилон през VI век пр.Хр. от обединените войски на мидяните и персите предвождани от Кир, които дошли от изток и отклонили водите на Ефрат, за да превземат Вавилон (прочетете статията Тир и Вавилон). Пресъхването на тази река като средство за падането на града, освобождаването на Божия народ от потисничеството на Вавилон и връщането му в неговата земя било предсказано от някои пророци (Исая 44:26-28; Ерем. 50:33-38; 51:36). Разбира се, при шестата язва описанието трябва да се отнася за Вавилон от последното време (Откр. 9:13-21), чието пълно унищожение е предстоящо и ще бъде извършено от небесната войска на Христос (Откр. 19:11-21), Който е „Цар на царете и Господ на господарите“ (ст. 16).
Случващото се в шестата язва представлява развитие на случилото се в петата. Човечеството вече е загубило вяра в световната система установена от змея, звяра и лъжепророка поради неспособността й да предпази света от изливащите се язви. Ако самият престол на звяра бива поразен, както се случва при петата язва (Откр. 16:10, 11), какъв ще е шанса на останалата част от света? Очите на хората са вече отворени за реалността и те повече не вярват на установения ред. Това е изразено в пресъхването на реката Ефрат и идеята за предстоящото падане на Вавилон. Затова трите нечистиви сили от края на времето трябва да направят един последен опит да убедят всички хора да стоят на тяхна страна в тази криза. За целта „три нечисти духа, подобни на жаби“ (свръхестествени сили, които имат своя произход в сатанинското триединство) започват да правят чудеса и да въздействат на лидерите на всички нации по света, което трябва да ги убеди да направят всичко необходимо да държат поданиците си в поетия вече курс. Тъй като доверието в тази сила е загубено, само фалшивите чудеса и силата на спиритуализма са начина да се закрепи за малко това, чието разрушение е неизбежно (за вестите на змея, звяра и лъжепророка като фалшификат на Тройната ангелска вест прочетете статията Тройната ангелска вест – II). Ще има голяма сатанинска активност сред „царете на цялата земя“ (водачите на света), но Господ подготвя пътя Си за унищожението на враговете на Неговия народ и освобождението на верните Си. Нечистите, бесовски духове, които приличат на жаби, е единствената препратка тук към египетските язви. Тя напомня за втората египетска язва (Изх. 8:5, 6), която била последната, която египетските влъхви успяли да имитират (ст. 7). В този детайл можем да видим въпросната измама като последната, която Сатана ще се опита да прокара на земята, за да задържи човечеството на своя страна в кулминацията на конфликта му с Исус Христос.
Ключовият момент при тази язва е събирането на „царете на цялата земя… за войната във великия ден на всемогъщия Бог“ на „мястото, което на еврейски се нарича Армагедон“ (Откр. 16:14, 16). Обичайната представа за тази картина е струпване на войски в определен регион в Близкия Изток, където се случва една голяма война. Проблемът е, че такава интерпретация превръща шестата язва в локално събитие, т.е. в събитие, което не касае целия свят, както би могло да се очаква предвид целта и предназначението на седемте последни язви, а само едно определено място. И ако някой посочи, че това също е глобално събитие, защото на въпросното място в Близкия Изток ще се струпат всички войски на света, как точно едно такова нещо е възможно? Не е трудно да се осъзнае недостатъчността на подобна интерпретация. Тук вече буквалното приложение на язвата е неприемливо.
Посоченото в текста място трябва да ни помогне в разбирането на идеята, която стои зад тази язва. „Армагедон“ означава на еврейски език „планината Мегидо“. Въпросът е, че такава планина няма. „Мегидо“ („Магедон“) е всъщност град (Ис. Нав. 12:21; Съдии 1:27; 4 Царе 9:27), който се намирал в долина (2 Лет. 35:22), обичaйното име на която било Есдраелон, която пък от своя страна била част от долината Езраел споменавана няколко пъти в Писанието (Ис. Нав. 17:16; Съдии 6:33). Този район е известен с това, че там са се провеждали някои от най-важните и решителни битки в историята на Израил (Съдии 5:19-21; 7 гл.; 1 Царе 31:1-7; 4 Царе 9:27; 23:29, 30). Но ако Магедон е град разположен в долина, защо е наречен в Откровението „планина“? Сигурно защото тази долина се намира в подножието на планината Кармил. Фактът, че долината е означена като планина, трябва да ни накара да мислим за планината, в чието подножие тази долина се намира, както и да имаме предвид темата за воюването, което се случвало в самата долина. За изследователите на Свещеното писание не е трудно да свържат планината Кармил с историята на пророк Илия. Тя също касае една битка – битката на пророка на Йехова с пророците на Ваал, в която трябвало да бъде изявен истинския бог (3 Царе 18 гл.). Тази битка завършила с трагично поражение на езическите пророци. Именно тази духовна битка трябва да има предвид Откровението. Фалшифициране на делото на Илия на Кармил вече било предложено от звяра от земята, лъжепророка (Откр. 13:13) и с него той успял да измами целия свят (ст. 14). Сега, по време на язвите, сатанинските сили ще претърпят последното си поражение от Бога на пророк Илия, Който ще изяви силата Си и ще демонстрира, че Той е истинския Бог и законен Управител на Всемира, на Който човечеството трябва да се покланя, а не сатанинското триединство.
Армагедон е последният и най-дързък опит на човечеството да воюва с небесния Бог. В Стария завет има различни пророчества за този момент изразени според обстановката на пророците произнесли ги и според състоянието на Божия народ и неговите врагове към момента на даването на тези предсказания. Откровението представя финалното описание на тази картина. Изглежда човешката история не може да приключи, докато бунтуващите се срещу Бога не се обединят в своята умраза срещу Създателя. Това ще сложи точката във великата борба. Предвид глобалността на последните събития събирането на враждуващите срещу Бога не може да се осъществи буквално на някакво определено място на планетата, затова Армагедон е само образно представяне на обединението на света за последната му битка с небесния Бог. И естествено, че това няма да е истинска, физическа битка на всички хора срещу Господа. Как точно едно такова нещо би могло да се случи? Продължавайки да използва езика на войната Откровението описва бунтовното човечество, което ще трябва да преживее последното си поражение от Царя на царете и Господа на господарите завръщащ се със силните Си ангели (Откр. 19:11-21). Но тъй като Той е представен в този момент като придружен и от „онези, които са с Него… които са призвани, избрани и верни“ (Откр. 17:14), а това се отнася за вярната Му църква от края на времето, тази последна битка може би ще засегне църквата. Воюването на бунтовното човечество срещу Господа ще бъде една последна, координирана, всемирна решителност и поддържане на бунт срещу небесния Бог, но тя може да намери израз и във физическо враждуване срещу Неговата вярна църква на земята, защото тя функционира като Негов представител. Шестата тръба може би описва последния опит на света да заличи Божията църква от лицето на земята изпълнявайки изразената от образа на звяра воля да унищожи всеки, който отказва да му се поклони (Откр. 13:15). Вероятно във времето, когато целият свят загуби вяра в установения от сатанинското триединство световен ред, за последен път водачите на света ще посочат верните на Исус като виновни за случващите се чрез язвите бедствия и ще канализират гнева и омразата на масите срещу вярната църква. Но в криза като тази покорните на Христос и приемащите да се покланят само на Него според начина определен от Него могат да са сигурни в закрилата Му над тях.
5. Интерлюдия на видението за седемте последни язви.
В рамките на шестата язва бива разположена интерлюдията на видението за седемте последни язви:
„(Ето, ида като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат срамотите му.)“ (Откр. 16:15).
Тази интерлюдия е много по-различна от интерлюдиите принадлежащи към историческите серии, което не е изненада, защото вече сме в есхатологичните серии и не е необходимо абсолютни всички особености, които историческите притежават, да бъдат повторени при есхатологичните. Интерлюдията тук няма за цел да отговори на въпроси възникнали във видението и не осветлява по някакъв начин последните събития. Тя се състои просто в изразяване на увещание, с което се характеризират интерлюдиите на всички есхатологични серии. Въпреки това тя е от полза за изследователите на книгата.
Това, което прави впечатление при въпросната интерлюдия, е че тя представлява призив за бдителност в контекст на толкова динамични събития. Как изобщо може някой да спи в описаната от шестата язва обстановка, че да се нуждае от подтик към бдителност? Единствената възможност е следването на изказаното увещание да има смисъл само във времето преди края на благодатното време. С други думи, авторът на Откровението е притеснен, че последователите на Христос, които ще трябва да минат през седемте последни язви, не са достатъчно бдителни и не осъзнават драматичността на предстоящата скръб. Затова те се нуждаят да се пробудят, преди да се стигне до изливането на язвите. Кои са тези последователи на Спасителя? Един детайл в изказаното увещание, може да ни даде ориентир. Произнесеното благословение над този, който „пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат срамотите му“, напомня на описанието на принадлежащия към лаодикийската църква, който Верният Свидетел вижда като „окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол“ и който бива съветван да си купи „бели дрехи, за да се облечеш и да не станат явни срамотите на твоята голота“ (Откр. 3:17, 18). Лаодикийските вярващи са вярващите в най-трагично състояние пред небето, но именно те ще трябва да минат през последната криза и да преживеят изливането на седемте последни язви. Тяхната хладкост ги прави небрежни и склонни към заспиване, но ако искат да минат успешно през това, което предстои, трябва да бъдат бдителни и да пазят дрехите си, защото може да ги загубят и да ходят голи. Това предупреждение може да стане по-ясно предвид факта, че голотата се е възприемала в древността като изключително тежко унижение. Една победена армия или група от хора можели да бъдат унижени чрез събличането им и отвеждането им в пленничество голи (Исая 20:4). Такава ще е съдбата на Вавилон от последното време (Откр. 17:16), но това може да е божествен съд и над Божия народ (Езек. 16:37-39). Изказаното увещание става още по-ясно предвид информацията, която имаме относно храмовата стража записана в Мишна (Mishnah Middoth 2.1). Според този текст когато началникът на стражата обикалял постовете през нощта и намирал заспал охранител, небрежният към длъжността си мъж бил събличан, дрехите му били изгаряни и той бил изгонван гол. Призивът към бдителност в интерлюдията на серията за седемте последни язви трябва да бъде послушан преди приключването на благодатното време, защото послушанието към него е безмислено след тази точка и не може да допринесе с нищо. Затова читателите на Откровението и специално принадлежащите към лаодикийския период на църквата са насърчени да се вслушат сега в произнесеното увещание и да последват сега призива съдържащ се в него.
6. Кулминация на видението за седемте последни язви.
С изливането на седмата язва се стига до кулминацията на видението за седемте последни язви:
„Тогава седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма излезе силен глас от престола и каза: Свърши се“ (Откр. 16:17).
Ако следваме схемата на структурата на Откровението (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение), точно тук, преди описанието на това, което седмата язва причинява, видението приключва. Защо? Силният глас, който излиза от престола в храма, идва от самия Бог и обявява „Свърши се“. Това е много силен израз напомнящ за победата над Сатана извоювана от Христос на кръста (Йоан 19:30). Той обявява края на човешката история и извоюването на окончателна победа над Сатана и силите на мрака. Този израз говори за завършек и по този начин формира кулминацията на видението. Самата седма язва, описанието на която следва след израза „Свърши се“ (Откр. 16:18-21), е свързана с унищожаването на Вавилон. Но тъй като Вавилон е централен антагонист в книгата, нещата не могат да останат само на положението на описание на язвата. Тази сила има толкова ужасяващо минало и толкова голяма роля в разбунтуването на човечеството срещу Бога, че е задължително да има повече информация за крайната й съдба. И точно с това се занимава следващото видение, което разглеждаме в статията Падението и краят на Вавилон. То започва с описанието на седмата язва и въздействието й и след това преминава в даването на повече подробности относно Вавилон, миналото му и крайната му съдба. Все пак, за да се придобие представа за всичките седем последни язви, тук ще цитираме и седмата, въпреки че тя е част от следващото видение:
„И произлязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силен трус, небивал откакто съществуват човеци на земята, такъв трус, толкова силен. А великият град се раздели на три части и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв. И всеки остров побегна и планините не се намериха. И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците и човеците похулиха Бога поради напастта на града, защото тази напаст беше твърде голяма“ (Откр. 16:18-21).
Седмата, последна язва продължава да се занимава с темата за Вавилон. Изразът „светкавици и гласове, и гръмове“ е индикация за нанасяне на съд. Седмата язва е директен съд над Вавилон и принадлежащите към него, който се изразява по определен начин. Язвата нанася опустошително земетресение, което унищожава всички градове по света. Но като става дума за град, това е израз, който Откровението използва символично за Вавилон. Земетресението случващо се при седмата язва е реален катаклизъм, който чрез унищожаването на всички градове, както и чрез разрушенията свързани с островите и планините, разрушава всички устои на живота на планетата. Но с това се слага край и на фалшивата религиозна система на последното време. Тя повече не може да продължи да мами и да държи под контрол. С опустошението причинено от това земетресение пропада и духовния град Вавилон, бунтовната срещу Бога религиозна система. Тази система бива най-после окончателно сразена и враговете на Божия народ са победени. Време е Вавилон да получи чашата с виното на яростния гняв на Бога.
След земетресението пада град, което отново ни връща към египетските язви и ни напомня за седмата египетска язва (Изх. 9:24, 25). Нанасянето на градушка е средство за нанасяне на съд в Стария завет (Йов 38:22, 23; Ис. Нав. 10:11; Исая 28:2; 30:30; Езек. 13:10-14; 38:22). Зърното на града, който пада при седмата язва, тежи „около един талант“. В зависимост от времето и мястото един талант може да тежи между 22 и 45 кг. Дори и да вземем най-лекия възможен вариант, това пак е много тежко зърно за градушка и е съвсем разбираемо, че се уточнява, че „тази напаст беше твърде голяма“. Също е разбираемо, че и тази язва не води до покаяние на страдащите от нея, защото такова покаяние вече не е възможно. Всичко предстои да приключи напълно.
С изливането на седмата язва се описва и времето на Второто пришествие. Тук е мястото на случването на шестия печат от серията за седемте печата (Откр. 6:12-17). Той вероятно включва всички язви, но описва само седмата, голямото земетресение, и последващото го Пришествие на Христос, което се случва заедно с проявлението на предхождащите го знамения в слънцето, луната и звездите (прочетете статията Седемте печата от Откровението – II). Седемте последни язви са обезобразили планетата. Тя вече не е място годно за живеене. Исус се завръща, за да вземе при Себе Си Своя народ (прочетете Второто пришествие и милениумът и Второто пришествие на Исус Христос).
7. Седемте последни язви и Божият народ.
Не е трудно да се види връзката между първите пет от седемте последни язви и язвите излети над Египет при освобождаването на израилтяните от робството им по времето на Мойсей (Изх. 7-12 гл.). Така както Господ освободил от робство потомците на Авраам, Исаак и Яков чрез язви, които опустошили египетската земя, така в края на времето чрез язви по цялата земя ще освободи народа Си от последното време от репресии, страдания и смърт. Също така в шестата и седмата язва можем да видим темата за падането на Вавилон, което осигурило освобождение на наследниците на Авраам и завръщането им в собствената им земя. Освобождението на Божия народ, до което водят шестата и седмата язва, и изобщо всички язви, бива осъществено чрез „Агнеца“ (Откр. 15:3).
Глобалният характер на язвите допуска, че верните на Христос също ще страдат от тях. Язвите не са насочени към тях, но те обитават същата тази планета и когато водата се превърне в кръв, а слънцето увеличи силата си, това няма как да не засегне и чакащите Христос. Горещина, глад и жажда няма да им бъдат непознати, но все пак ще бъдат опазени (Откр. 7:13-17). Те могат да са сигурни, че едно обещание дадено преди хиляди години ще се изпълни за тях точно по начина, по който е дадено:
„Той ще обитава нависоко; крепостите на скалите ще бъдат място на защитата му; хлябът му ще му бъде даден, водата му няма да липсва“ (Исая 33:16).
Така че ако за враговете на Христос язвите носят само страдание, ужас и смърт, за вярващите са криза, от която има изход. Язвите са знака на тяхното окончателно избавление, което предстои съвсем скоро. На практика седемте последни язви са най-ярките и точни знамения говорещи, че Христовото пришествие предстои, защото именно то неизбежно се случва с приключването им. Точното място на седемте последни язви и случващото се след тях са разгледани в статията Краят според книгата Откровение – II.
8. Сравнение на серията за седемте язви със серията за седемте тръби.
Както вече посочихме, видението за седемте последни язви е паралел на видението за седемте тръби. И в двете се използва както езика на изхода на израилтяните от Египет, така и този на падането на Вавилон, което осигурило възможност на Божия народ да отиде в собствената си земя. Сходствата между двете видения са няколко и можем да ги представим в следната графика:
Както може да се забележи, съдът описан в първата тръба се случва на земята, също както се казва за първата язва, че била излята на земята. Втората тръба засяга морето също като втората язва. Обектът на третата тръба са реките и водните извори, което бива повторено при третата язва. Четвъртата тръба поразява слънцето, луната и звездите, а четвъртата язва засяга слънцето. При петата тръба земята бива покрита от тъмнина от дима съставен от скакалци, при петата язва престолът на звяра и цялото му царство потъмняват. Шестата тръба вкарва в разказа темата за реката Ефрат, с която се занимава и шестата язва. Седмата тръба обявява, че световното царство бива прехвърлено във властта на Бог и Христос, а седмата язва обявява свършека на всичко.
Това, което може да се установи, е че първите пет язви използват езика на египетските язви, също както първите пет тръби от серията за седемте тръби го правят, но шестата и седмата язви засягат Вавилон, също както шестата и седмата тръби от серията за тръбите го правят.
Заедно със сходствата между двете серии има и някои съществени различия. Съдът от видението за тръбите се случва, докато в небесния храм все още има дейност и човечеството все още разполага с благодатно време, за да обърне пътищата си. Затова и съдът в язвите има за цел да произведе покаяние у наказваните. Съдът от видението за язвите се случва при нефункциониращ храм, което означава, че съдбата на всички хора е вече решена. Той няма за цел да доведе хората до покаяние. Съдът от серията за тръбите е само предвкусване на по-тежкия съд от серията за язвите, който предстои. Обхватът на съдът в тръбите е ограничен и касае само определени хора от царството на дявола, а този в язвите не е и наказва всички, които приемат неговата власт и му се покланят. Описаното във видението за тръбите се случва през цялата християнска история, докато благовестието все още бива проповядвано и хора биват спасени, а това във видението за язвите касае много кратко време между края на благодатното време и Второто пришествие, когато съдбата на всеки човек е вече запечатана. Серията за тръбите само използва езика на изхода от Египет и падането на Вавилон, за да предаде идеята за съда, който бива нанесен над определени групи от хора. При серията за язвите само езика на падането на Вавилон е отчасти символичен, а този на египетските язви касае катаклизми, които трябва да се приемат буквално, също както са били египетските язви.
Според книгата Откровение на земята ще бъдат излети седем опустошителни язви точно преди Христос да се завърне. Те представляват божествен съд над бунтуващото се човечество, в който няма да има милост. Язвите носят страдание за враговете на Исус, но са знаци за освобождение на народа Му.