Седемте последни язви

Баланс. Баланс. Това е трудното. Трудно е да се намери балансът. Включително в християнското проповядване. Или може би най-вече в него? Има вярващи, които отделят толкова много време на унищожения и катаклизми причинени от Божия гняв или на вечното горене на грешниците в пъкъла, че оставят впечатление за християнството като една религия на гнева, омразата и страданието. Други пък са толкова отдадени да представят Христос като личност на любовта, сякаш Той никога не е отправял предупреждения, че вечното унищожение е участта на непокаяния. Колко различни представи за една и съща религия! Как да намерим баланса? Повече от ясно е, че Божията любов изразена в даването на Неговия Син за спасението на човечеството (Йоан 3:16), трябва да бъде издигана над всичко. Но изглежда потенциалът за самозаблуда на греховното ни естество е толкова голям (Ерем. 17:9), че понякога имаме нужда от разтърсване и осъзнаване, че съдбата на погубените никак не е за препоръчване. Честността изисква да се представят и двете картини. Бог е честен към нас и го прави. Така трябва и ние. Затова колкото и да е неприятно или политически некоректно, някои страховити моменти от приключването на човешката история не могат да бъдат спестени. Не и ако искаме да следваме модела зададен от Бога.

Писанието представя някои знамения показващи близостта на Второто пришествие и какво точно ще се случи съвсем непосредствено преди него. Те не са приятна за размишление картина и в никакъв случай не твърдим, че за това трябва да мислим ден и нощ. Но след като ги има, трябва да им обърнем внимание.

1. Уникалните знамения и ролята на книгата Откровение.

Според статията Краят според книгата Откровение – I Откровението има много важно място сред другите пророчества на Библията. Неговата роля е да бъде крайният авторитет в тълкуването на пророчествата за последните дни. Наистина е нужно да има такъв авторитет. Причината за това е, че повечето пророчества на Свещеното писание дадени преди написването на Откровението отразяват сложната динамика на взаимоотношенията между Израил или християнската църква от една страна и Бог – от друга страна. Това означава, че случващото се с Божия народ на земята е до голяма степен зависимо от неговото послушание към Бога и на завета с Него. А това пък означава, че послушанието на Божия народ ще е от решаващо значение за изпълнението на пророчествата. Повечето от тях са „белязани“ с елемент на условност, което може да доведе до объркване в тълкуването и приложението им. И тук на помощ идва безусловното пророчество на Откровението, което като краен арбитър посочва, кои елементи на дадените преди него пророчества ще се изпълнят и кои ще отпаднат. Именно тази негова функция ще ни помогне да откроим знаменията касаещи само I век в Есхатологичната проповед на Исус (Матей 24 гл., Марк 13 гл. и Лука 21 гл.) и да избегнем грешката да търсим тяхно повторение непосредствено преди Пришествието.

Първото уникално за времето на Христовите ученици знамение е свързано с разрушаването на Ерусалим (Марк 13:14-19):

„Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на святото място (който чете, нека разбира), тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините; който се намира на покрива на къщата, да не слиза да вземе нещата от къщата си; и който се намира на нивата, да не се връща назад да взема дрехата си. А горко на бременните и кърмачките в онези дни! И се молете да не се случи бягането през зимата или в съботен ден, защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света досега и каквато няма да има“ (Матей 24:15-21).

„А когато видите, че Йерусалим е заобиколен от войски, тогава знайте, че е наближило запустението му. Тогава онези, които са в Юдея, нека бягат в планините, и които са насред града, нека да излязат навън, а които са в околностите, да не влизат в него“ (Лука 21:20, 21).

Заобикалянето на Ерусалим от войски е знак, че предстои неговото унищожение. А това пък е знак, че Исус ще се завърне (Матей 23:34-24:3). Поради това военната обсада на Ерусалим е трябвало да бъде знамение за християните, които живеят в него, да го напуснат, а тези, които са от други части на Юдея, да бягат по планините.

Историята ни докладва, че Ерусалим наистина бил обсаден и впоследствие превзет през 70 г.сл.Хр., но, както сами можем да се досетим, Пришествието не се случило. В момента целта ни не е да изясняваме причините за това, а да разберем, дали подобно разрушаване на Ерусалим ще се случи отново непосредствено преди Второто пришествие. Книгата Откровение никъде не посочва подобно събитие като белег за завръщането на Христос. Така че това знамение е уникално само по себе си и е ползвало само живеещите в Юдея през I век. Не можем да очакваме да се повтори по някакъв начин и затова не трябва да гледаме към Марк 13:14-19, Матей 24:15-21 и Лука 21:20, 21 като пророчество, което по някакъв начин ще се изпълни отново.

Разбира се, обсадата на Ерусалим и превземането му е знамение, от което са можели да се „възползват“ само вярващите в Ерусалим и Юдея. А останалите християни? Обсаждането на Ерусалим няма как да бъде видяно от християните от другите краища на света и то не може да бъде знамение, което да ги ползва. Затова евангелистите не пропускат да опишат живота и извън Юдея. Само че те описват този живот като протичащ съвсем нормално, когато настане Пришествието. Това е второто уникално за времето на учениците знамение. Съвсем изненадващо Христос се явява на небесните облаци в огромна слава и бива видян от всички, което кара всички земни племена да заплачат (Матей 24:30). За тях това е като гръм от ясно небе. До последно те са живели според нормалния ход на живота:

„И както стана в Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото както и в онези дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син. Тогава двама ще бъдат на нивата; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. Две жени ще мелят на мелницата; едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена“ (Матей 24:37-41).

Според това описание в деня на Пришествието някои са на полето, други – на мелницата, трети са отдадени на безгрижно веселие. И Лука има какво да добави на тази картина:

„Така стана и в дните на Лот; ядеха, пиеха, купуваха, продаваха, садеха и градеха, а в деня, когато Лот излезе от Содом, от небето валя огън и сяра и ги погубиха всички. Подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви… Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. Две жени ще мелят заедно; едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена. Двама ще бъдат на нива; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен“ (Лука 17:28-30, 34-36).

Евангелист Лука уточнява, че някои ще са заети със земеделска и строителна работа, други ще са фокусирани върху бизнес сделки, а някои дори ще спят. Пришествието е изненадващо за всички тях. Исус заповядва на ангелите Си да съберат избраните Му по земята (Матей 24:31) и те взимат всеки според мястото, на което го заварват: някой – от нивата (Матей 24:40; Лука 17:36), друг – от мелницата (Матей 24:41; Лука 17:35), а друг – от леглото му (Лука 17:34). За останалите ще е вече твърде късно да мислят за примирение с Бога и промяна на живота. Не случайно авторите на Синоптичните евангелия подчертават, че Второто пришествие ще бъде изненадващо и призовават верните към бдителност (Матей 24:42-44; Марк 13:33-37; Лука 21:34-36).

Когато става дума за хода на живота непосредствено преди Пришествието, книгата Откровение има какво да каже. Според Синоптичните евангелия само някои от очакващите Второто пришествие ще имат по-ясна представа за времето на неговото настъпване, а за повечето то ще се случи напълно изненадващо, докато те водят всекидневния си начин на живот. Според Откровението обаче животът на планетата изобщо няма да бъде спокоен непосредствено преди завръщането на Христос. Първо ще има изливане на седем унищожителни язви (Откр. 16 гл.), които ще покажат на всеки, че предстои края на този свят и чак след приключването им Исус ще се завърне на земята. Тук Откровението внася изключително важен допълнителен елемент, за който Синоптичните евангелия дори не загатват. Така че и това знамение или по-скоро описание на живота преди Пришествието като спокоен и нормален е уникално само за I век. Позовавайки се на авторитета на книгата Откровение имаме основания да не го търсим в последното време по начина, по който е описано в Синоптичните евангелия. Това е много важно уточнение, защото най-популярната теория за Второто пришествие – „тайното грабване“ – стъпва именно на тези текстове, за да докаже, че светиите ще бъдат грабнати тайно и изненадващо в първата фаза на Пришествието (отделяме повече внимание на тази теория в статията Второто пришествие на Исус Христос).

Една от целите на книгата Откровение е да покаже в яснота, какво ще се случи преди Пришествието. Тя запазва идеята на Синоптичните евангелия, че ще е твърде късно да се търси покаяние и обръщане към Бога, когато Исус се завърне. Благодатната възможност за това вече ще е изтекла. Доброто решение е трябвало да се вземе по-рано. Добавката, която Откровението прави е, че вече Ерусалим не представлява знамение, което да ориентира някого за времето на Второто пришествие, а също и че ходът на живота преди Христовото завръщане няма да е спокоен и нормален, а на земята ще бъдат излети седем язви непосредствено преди Пришествието. Чрез Откровението можем да разграничим знаменията уникални за I век от тези, които ще се случат както тогава, така и преди самото Пришествие. Спокойният живот извън Юдея (Матей 24:37-39) описва състоянието на света непосредствено преди приключването на благодатното време и изливането на язвите, за което говори Откровението. Но това не е директно приложение за състоянието на света точно преди Второто пришествие. Тогава той ще е всичко друго само не и спокоен.

2. Други пророчества на книгата Откровение за края.

Но Откровението дава и други пророчества свързани с края, които не могат да бъдат открити в Синоптичните евангелия. То посочва, че поразеното със „смъртоносна рана“ папство през 1798 г. (в края на периода от 1260 пророчески дни) ще се съживи в последното време и ще поднови своето влияние и престиж:

„И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя удивена отиде след звяра и се поклониха на змея, защото даде властта си на звяра“ (Откр. 13:3).

От използваните символи се разбира, че това няма да е за благословението на света. Този звяр ще влезе в съюз с други нечисти сили, с което ще се формира едно триединство на змей, звяр и лъжепророк, което ще мами света (Откр. 16:13, 14; 13:13, 14). Само тези, чийто ръководител е Библията и които „пазят Божиите заповеди и вярата в Исус“ (Откр. 14:12), ще могат успешно да се съпротивят срещу пагубната измама на този съюз (прочетете статията Сатанинското триединство в Откровението).

Съживяването на папството ще засегне драматично християнството. Религиозната свобода извоювана с голяма цена и гарантирана чрез отделяне на църквата от държавата, ще бъде подкопана и в края отменена. С подкрепата на силни правителства тази отстъпническа сила ще се опита да наложи на всички хора своята форма на поклонение. Всеки ще трябва да избира: вярност към Бога и Неговите заповеди или вярност към звяра и неговия образ (Откр. 14:6-12). Налаганото подчинение ще включва икономически репресии:

„И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им бъде сложен белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име“ (Откр. 13:16, 17).

Тези, които откажат да се поклонят пред образа на звяра, ще бъдат осъдени на смърт:

„И му бе позволено да вложи дихание в образа на звяра, така че образът на звяра да проговори; също и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра“ (ст. 15).

В това време на скръб Бог ще се намеси за народа Си и ще избави всеки, чието име е записано в книгата на живота (Дан. 12:1). (По-подробно описание на посочените събития можете да намерите в статията Краят според книгата Откровение – I.)

3. Краят на благодатното време и седемте последни язви.

Разгледаното по-горе показва необходимостта от едно сериозно отношение към тези въпроси. Не може да има неутрални в голямата битка. Сега е благодатната възможност за подготовка за това, което предстои:

„И така, братя, като имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, т. е. плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест, и с тяло, измито в чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който е обещал това“ (Евр. 10:19-23).

Исус все още се застъпва за нас като наш Ходатай пред Бога. Но и това ще свърши. Благодатното време ще има край и някъде в процеса на случващото се в Откр. 13:11-17 Христос ще престане със служенето Си като свещеник да се застъпва за хората:

„И след това видях, че на небето се отвори храмът на скинията на свидетелството; и седемте ангела, които държаха седемте язви, излязоха от храма, облечени в чисти и светли ленени дрехи и препасани през гърдите със златни пояси. А едно от четирите живи същества даде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее до вечни векове. И храмът се изпълни с дим от славата на Бога и от Неговата сила; и никой не можеше да влезе в храма, преди да приключат седемте язви на седемте ангела“ (Откр. 15:5-8).

Затвореният небесен храм означава край на възможността за спасение за който и да е, който не се е възползвал до този момент. Благодатното време е свършило. Благодатната възможност е вече безвъзвратно оттеглена (Откр. 22:11). И ето какво следва след това:

„И чух от храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете и излейте на земята седемте чаши на Божия гняв“ (Откр. 16:1).

След приключването на възможността за спасение на земята биват излети седем язви. Язвите трябва да се възприемат като израз на божествения гняв заради непокорство (Лев. 26:21). Това са седем специални наказания над бунтуващия се свят, с които се „изчерпва Божия гняв“ (Откр. 15:1). Затова биват наречени „седемте последни язви“.

Но трябва ли да приемем буквално тези язви, щом като в описанието им са използвани символи? В случая с язвите не е трудно да се установи, че Йоан чете от книгата Изход, в която се описва едно историческо събитие, при което десет буквални язви биват излети над Египет с цел освобождението на еврейския народ (Изх. 7-12 гл.). Нещо повече. Самият Йоан казва, че това са язви, с които се „изчерпва Божия гняв“ (Откр. 15:1). Тяхното изливане причинява поражения подобни на язвите в Египет и подготвя пътя за окончателното освобождение на Божия народ от края на времето. Разбира се, тук язвите са вече глобални, но важното е, че има достатъчно ориентири, които да ни задължат да ги приемем като буквални наказания, които ще сполетят земята.

Въздействието на язвите не е върху символични обекти, а върху реални обекти описани със символи. Стигайки до Откр. 16 гл. вече трябва да сме разбрали, какво/кой стои зад звяра от морето, неговия образ, неговия белег и т.н. Всичко, което трябва да направим, е да заместим символа с реалната фигура, която той представя и така ще научим, кой какво го очаква по време на изливането на язвите.

И така, какво точно представляват тези седем последни язви?

„И първият отиде и изля чашата си на земята; и се отвори лоша и люта рана по онези човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ“ (Откр. 16:2).

Първата язва е насочена към хората, които са отдали поклонението си на деспотичната система от последното време (Откр. 13 гл.), вместо на Бога. Били са предупредени да не го правят (Откр. 14:9-11), но не са послушали. Те получават ужасни болезнени рани.

„Вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец и всяка жива твар в морето умря. Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв“ (Откр. 16:3, 4).

Втората и третата язви превръщат водните площи на планетата в кръв. Средата за живот на много същества се превръща в техен гроб, от който скоро след това излизат само зловония. Няма да има достъп до питейна вода.

Йоан пише за морето в единствено число, защото в Откровението „море“ винаги се появява само в единствено число, но това може да е събирателно за всички големи водни басейни (Откр. 5:13; 7:1-3; 10:6; 14:7; 20:13). Вероятно това е било всичко, с което е разполагала географията на Йоан – че освен реките и езерата има и едно голямо море. Не можем да очакваме от него да има нашите разбирания за водното богатство на планетата ни. Контекстът подсказва, кога „море“ трябва да се тълкува символично (като символ на множество хора – Откр. 13:1) и кога просто като събирателно на големите водни басейни (Откр. 14:7). В случая с язвите не само контекстът, но и фактът, че Йоан ползва египетските язви като основа на тази картина, изискват да приемем, че вторият ангел излива язвата си над големите водни басейни на планетата и те буквално всички стават на кръв (Откр. 16:3). Следващият прави същото с по-малките водни площи (ст. 4). Но колкото и да са ужасни, тези язви не са несправедливи:

„И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвяти, Който си и Който си бил, за това, че си отсъдил така; понеже те проляха кръвта на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това. И чух друг от олтара да казва: Да, Господи Боже всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди“ (Откр. 16:5-7).

Хората, към които са насочени тези язви, са искали да пролеят кръвта на верните на Христос (Откр. 13:15), затова и ще пият кръв. Били са жадни за кръв, затова и им се дава кръв. С това обаче страданието не приключва:

„Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което бе позволено да изгаря човеците с огън. И голяма жега обгори човеците; и те похулиха името на Бога, Който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава“ (Откр. 16:8, 9).

Четвъртата язва е свързана със силата на слънчевото греене. То ще стане безпрецедентно силно и ще направи живота на планетата непоносим.

Обикновено страданията имат способността да смиряват човек и да го отвръщат от погрешния му път (Пс. 107:10-16). Но тези язви няма да имат такава цел. Отхвърлилите благодатната възможност са с толкова закоравени сърца, че вече никакво скърбене за извършените грехове не може да се случи в тях. Няма вече възможност за покаяние, няма Го Святия Дух, няма Застъпник в небето. Но… има още язви:

„Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня и човеците хапеха езиците си от болки, и похулиха небесния Бог поради болките и раните си, и не се покаяха за делата си“ (Откр. 16:10, 11).

При петата язва отново виждаме хората получили лютата рана при първата. Следователно язвите ще следват бързо една след друга, защото при петата тези хора са все още живи въпреки неизцелимите рани и болки. Петата язва е пряко свързана със звяра от Откр. 13:1-10. Дотогава той все още е успявал да крепи властта си над тези, които е измамил и подчинил. Но краят и на това идва. Тъмнина, която се разстила над царството му, означава, че вече е загубено доверието в тази сила. Човечеството вече не е на негова страна. Но не е и на Божията. А язвите още не са приключили:

„Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата ѝ, за да се приготви пътят на царете, които идват от изток. И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби; защото те са духове на бесове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата земя, за да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог. (Ето, ида като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат срамотите му.) И ги събраха на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон“ (Откр. 16:12-16).

За описанието на шестата язва се използва езика на превземането на Вавилон от войските на Кир, които дошли от изток (прочетете статията Тир и Вавилон). Разбира се, тук описанието трябва да се отнася за Новия Вавилон от последното време (Откр. 9:13-21), чието пълно унищожение е предстоящо и ще бъде извършено от небесната войска на Христос (Откр. 19:11-16). Тъй като доверието в тази сила е загубено, само фалшивите чудеса са начинът да се закрепи за малко това, чието разрушение е неизбежно. Ще има голяма сатанинска активност сред водачите на света, но Господ подготвя пътя Си за унищожението на враговете на Неговия народ. Време е и последната язва да бъде излята над земята:

Тогава седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма излезе силен глас от престола и каза: Свърши се. И произлязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силен трус, небивал откакто съществуват човеци на земята, такъв трус, толкова силен. А великият град се раздели на три части и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв. И всеки остров побегна и планините не се намериха. И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците и човеците похулиха Бога поради напастта на града, защото тази напаст беше твърде голяма“ (Откр. 16:17-21).

Седмата, последна язва нанася опустошително земетресение. Фалшивата религиозна система на последното време е окончателно сразена. Враговете на Божия народ са победени. Пада град, зърното на който тежи около един талант (около 40 кг.). Това е времето на Второто пришествие. Язвите са обезобразили планетата. Тя вече не е място годно за живеене. Христос се завръща, за да вземе при Себе Си Своя народ (прочетете статията Второто пришествие на Исус Христос).

Не е трудно да се види връзката между седемте последни язви и язвите излети над Египет при освобождаването на евреите от робството им по времето на Мойсей (Изх. 7-12 гл.). Така както Господ освободил от робство потомците на Авраам, Исаак и Яков чрез язви, които опустошили египетската земя, така в края на времето чрез язви по цялата земя ще освободи народа Си от последното време от репресии, страдания и смърт.

Глобалният характер на язвите допуска, че верните на Христос също ще страдат от тях. Язвите не са насочени към тях, но те обитават същата тази планета и когато водата се превърне в кръв, а слънцето увеличи силата си, това няма как да не засегне и чакащите Христос. Горещина, глад и жажда няма да им бъдат непознати, но все пак ще бъдат опазени (Откр. 7:13-17). Те могат да са сигурни, че едно обещание дадено преди хиляди години ще се изпълни за тях точно по начина, по който е дадено:

„Той ще обитава нависоко; крепостите на скалите ще бъдат място на защитата му; хлябът му ще му бъде даден, водата му няма да липсва“ (Исая 33:16).

Така че ако за враговете на Христос язвите носят смърт, страдание и ужас, за вярващите са криза, от която има изход. Язвите са знакът на тяхното окончателно избавление, което предстои съвсем скоро. Точното място на седемте последни язви и случващото се след тях са разгледани в статията Краят според книгата Откровение – II.

4. Язвите и възможността за спасение.

Седемте последни язви са също знамения, които ще говорят, че Христовото пришествие е наближило и то невероятно много. Но тяхното действие показва, че вече няма възможност за спасение. Докато другите знамения уверяват, че Господ все още чака хората и осигурява възможността на всеки да се спаси, то седемте язви в края на времето не са такъв сигнал. Те разкриват само, че Пришествието е вече едно непосредствено събитие, след като трупаният през годините Божий справедлив гняв бъде излят на земята (Откр. 22:11, 12; 15:8).

Повече от ясно е, че във времето на язвите всички ще са вече убедени, че Исус идва съвсем скоро и ще искат да направят нещо, за да избегнат унищожението. Но каква полза? Благодатната възможност е пропусната. Времето е било пропиляно. Вече е късно. Шансът е пропуснат. Завинаги.

5. Язвите и подготовката.

Никой не знае, кога точно Христос ще напусне небесното светилище, което ще отбележи края на благодатното време и началото на изливането на седемте последни язви. Това ще стане известно време преди Пришествието и ще бъде установено със сигурност, едва когато падне първата язва. Но тогава ще е вече късно за покайване. Никой не знае, кога ще дойде края. А това изисква от нас да сме винаги готови:

„Но бъдете бдителни във всяко време и се молете, за да успеете да избегнете всичко, което предстои да стане, и да застанете пред Човешкия Син“ (Лука 21:36).

„Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ. Но това да знаете, че ако стопанинът на дома би знаел в кой час ще дойде крадецът, би бдял и не би оставил да му подкопаят къщата. Затова бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде“ (Матей 24:42-44).

За успешното преминаване през предстоящата криза подготовка в последния момент не е правилната стратегия. Тя трябва да започне сега. Спасителят препоръчва бдение и е добре да се вслушаме в думите Му:

„Ето, ида като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат срамотите му“ (Откр. 16:15).

В сравнително спокойната обстановка, която все още имаме, можем да се подготвим и да посрещнем Христос като победители. Не трябва да пропускаме този шанс.

Книгата Откровение помага да се откроят знаменията от Есхатологичната проповед на Исус, които няма да се повторят преди Пришествието и добавя, че на земята ще бъдат излети седем опустошителни язви точно преди Христос да се завърне. Те носят страдание за враговете Му, но са знаци за освобождение на народа Му. Подготовката за предстоящата криза трябва да започне сега.