Едно от виденията в книгата Откровение, които грабват вниманието и силно ангажират въображението, е това за седемте последни язви (Откр. 15:1-16:17). И съвсем разбираемо. Там се описва неимоверното страдание, на което човечеството бива подложено чрез нанасянето на един специален съд от страна на Бога, и е повече от нормално то да предизвика въпроси. Вниманието на изследователя на Откровението е отново фокусирано върху страниците на тази удивителна книга, за да проучи поредното й интригуващо видение.
Какво представлява видението за седемте последни язви? Какво означава? Какво научаваме от въведението му?
1. Видението за седемте последни язви.
С видението за седемте последни язви (Откр. 15:1-16:17) започват есхатологичните серии на Откровението, които като цяло засягат света и човечеството след края на благодатното време. Това ще рече, че в есхатологичните серии се описва всичко, което ще се случи, след като повече няма възможност за хората да се покаят за греховете си и да се обърнат към Бога за спасение.
Така с видението за седемте последни язви се навлиза във втората част на хиазма, на който е изграден книгата Откровение, в която част се намират видения, които са паралели на съществуващите в историческите серии видения и които наричаме „есхатологични“ (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение – I). Например видението за седемте последни язви е паралел на видението за седемте тръби – то е елемента C(a)’, който е паралел на елемента C(a) от хиазма. С това се установява връзката между тези две видения. По-надолу разглеждаме тази връзка по-обстойно.
Но разполагането на двете серии в различни части на хиазма на книгата идва да покаже, че те имат различни значения. Видението за седемте тръби е в историческата част и представлява рекапитулация (повторение) на предните видения, т.е. то трябва да се простира от времето на Йоан до края. Това за седемте последни язви се намира в есхатологичната част на Откровението, където няма рекапитулация или ако има, не е силно изразена и където описаното се случва, след като възможността за спасение на хората е вече отнета и краят на всичко предстои. Въпросното обстоятелство не допуска дълъг период за случване на язвите. И наистина, петата язва споменава за болките и раните на хората провинили се в поклонение пред звяра от морето (Откр. 16:10, 11), нанасянето на които рани се случва при първата язва и очевидно на същите хора (ст. 2). Значи язвите се случват веднага след кризата причинена от звяра и няма как петата язва да отстои далеч във времето спрямо първата, защото и двете засягат една и съща група от хора.
Един от най-важните моменти в разбирането на видението за седемте последни язви е неговото предназначение, което произхожда от разположението му в книгата (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение – II). То е не само паралелно на видението за седемте тръби и по този начин го балансира, но представлява и негово продължение (прочетете статията Седемте тръби от Откровението – IV). Към появата на шестата тръба са се натрупали въпроси, които изискват отговор и затова се дава една интерлюдия съдържаща търсените отговори. Това обаче прекъсва потока на мисълта. Шестата тръба описва последния божествен съд съдържащ милост, който е пратен от Бога, за да предизвика определен резултат у човечеството. След като той като цяло не постига целта си, трябва да бъде последван от съд, в който няма милост и това са седемте последни язви. Но тази последователност бива прекъсната от интерлюдията, с което се изисква приключването на видението със седмата тръба, която също представлява съд несъдържащ милост и която е неговата кулминация. Затова момента с изливането на язвите бива даден като едно отделно, но паралелно видение, което пък трябва да ни подскаже мястото му в развитието на събитията. То балансира видението за седемте тръби, но и посочва, какво трябва да се случи веднага след шестата тръба. Серията за седемте последни язви може да бъде вместена между шестата и седмата тръби.
Видението за седемте последни язви се случва по начин, който наподобява развитието на действието на други две видения изградени от по седем елемента – сериите за печатите (Откр. 4:1-8:1) и тръбите (Откр. 8:2-11:18). И във видението за седемте язви може да се открие най-общо схемата, по която тези две се случват – видението започва с небесна сцена в храмова обстановка (Откр. 4:1-5:14; 8:2-6), която бива последвана от шест сегмента, които имат своят произход в небето, но намират изпълнението си на земята (Откр. 6:1-17; 8:7-9:21). Последният елемент е винаги по-различен, защото ни отвежда отново на небето, където той се случва (Откр. 8:1; 11:14-18). Той има изпълнение на земята, но изследователят трябва сам да установи, в какво се изразява то.
Серията за седемте язви следва този модел най-общо, но тук се явяват и различията. Тя започва с небесна сцена в храмова обстановка (Откр. 15:1-16:1), но седемте й сегмента не се случват на небето със съответно изпълнение на земята, а биват отнесени директно на земята (Откр. 16:2-16). Последният засяга по някакъв начин небето, така че успява да отнесе читателя там (ст. 17), но дава и много детайлно негово изпълнение на земята (ст. 18-21), което освобождава изследователя от нуждата сам да го установи. Всичко това са индикации за начина, по който видението трябва да бъде тълкувано – въпрос, който разглеждаме по-надолу.
Фактът, че видението за седемте последни язви се намира в централната част на хиазма на Откровението, говори за неговата важност. Съдът описан в него касае хората, които ще посрещнат Христос при завръщането му на тази земя. Тези, които ще попаднат под ударите на язвите без да имат небесна защита, са тези, които ще посрещнат Исус като Негови врагове и ще пропуснат вечния живот. Онези, които са запечатани за спасение, също ще страдат от язвите (Откр. 7:16, 17), но няма да бъдат тяхната цел и в крайна сметка ще оцелеят. Така че независимо от страховитите картини, които видението описва, изследващите книгата Откровение трябва да му обърнат сериозно внимание.
2. Сравнение на видението за седемте последни язви с видението за седемте тръби.
Също като видението за седемте тръби и това за язвите минава под два мотива – първите пет язви (подобно на първите пет тръби) отразяват мотива „Изходът от Египет“, а шестата и седмата (подобно на шестата и седмата тръби) се случват според темата „Падането на Вавилон“ (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение – I). Сходствата между двете серии са ясно видими, което може да породи объркване относно предназначението им и начина им на тълкуване. Затова трябва да ги сравним и да откроим не само приликите им, но и разликите им, защото има такива. Това ще ни помогне в избора на начин за тълкуване на серията за язвите.
Сравняването на двете видения може да бъде представено в следната графика:
Както може да се забележи, съдът описан в първата тръба се случва на земята, също както се казва за първата язва, че била излята на земята. Втората тръба засяга морето също като втората язва. Обектът на третата тръба са реките и водните извори, което бива повторено при третата язва. Четвъртата тръба поразява слънцето, луната и звездите, а четвъртата язва засяга слънцето. При петата тръба земята бива покрита от тъмнина от дима съставен от скакалци, при петата язва престолът на звяра и цялото му царство потъмняват. Шестата тръба вкарва в разказа темата за реката Ефрат, с която се занимава и шестата язва. Седмата тръба обявява, че световното царство бива прехвърлено във властта на Бог и Христос и отбелязва погубването на Вавилон, а седмата язва обявява свършека на всичко и описва погубването на Вавилон.
Това, което може да се установи, е че първите пет язви използват езика на египетските язви, също както първите пет тръби от серията за седемте тръби го правят, а шестата и седмата язви засягат Вавилон, също както шестата и седмата тръби от серията за тръбите го правят.
Но тук идват и различията. За разлика от шестата и седмата тръби, в които присъства само темата за падането на Вавилон, шестата и седмата язви съдържат и препратки към египетските язви, които били буквални бедствия. Това трябва да служи като указание, че и всички язви трябва да се приемат като буквални бедствия. По този начин съдът на язвите бива откроен от съда на тръбите, при които само се използва езика на египетските язви и падането на Вавилон, но съдът, който представят, се изразява в нещо различно.
Има и други различия между двете серии, които не са отбелязани на горната схема, но са много съществени. Съдът от видението за тръбите се случва, докато в небесния храм все още има дейност и човечеството все още разполага с благодатно време, за да обърне пътищата си (Откр. 8:2-5; 9:13). Затова и съдът в тръбите има за цел да произведе покаяние у наказваните. Съдът от видението за язвите се случва при нефункциониращ храм (Откр. 15:8), което означава, че съдбата на всички хора е вече решена. Той няма за цел да доведе хората до покаяние. Съдът от серията за тръбите е само предвкусване на по-тежкия съд от серията за язвите, който предстои.
Обхватът на съда в някои от тръбите е ограничен и касае само определени хора от царството на дявола, а този в язвите не е и наказва всички, които приемат неговата власт и му се покланят. Описаното във видението за тръбите се случва през цялата християнска история, докато благовестието все още бива проповядвано и хора биват спасявани, а това във видението за язвите касае много кратко време между края на благодатното време и Второто пришествие, когато съдбата на всеки човек е вече запечатана. Серията за тръбите само използва езика на изхода от Египет и падането на Вавилон, за да предаде идеята за съда, който бива нанесен над определени групи от хора. При серията за язвите само езика на падането на Вавилон е отчасти символичен, а този на египетските язви касае катаклизми, които трябва да се приемат буквално, също както са били египетските язви.
Тук си струва да отбележим, че езикът свързан с наказанията нанесени над Египет при изхода на израилтяните е толкова проникващ във виденията за тръбите и язвите, че шест от десетте египетски язви намират място в двете видения като някои се появяват повече от един път.
Приликите и разликите между виденията за язвите и тръбите трябва да ни послужат като един от важните ориентири за това, как да тълкуваме серията за седемте последни язви.
3. Тълкуване на видението за седемте последни язви.
Фундаменталният въпрос относно видението за седемте последни язви е как трябва то да бъде тълкувано. Например прави впечатление, че в описанието на язвите биват използвани символи. Имайки предвид апокалиптичния стил, в който видението е написано, това не е изненада. Говори се за звяра от морето, за неговия образ, за неговия белег, за змея, за лъжепророка. Освен това, както вече видяхме, то стъпва на историята за десетте язви излети над Египет с цел освобождаването на еврейския народ (Изх. 7-12 гл.), които ползва и паралелното му видение (серията за седемте тръби) и което бива тълкувано символично. Не трябва ли тогава да приемем и язвите символично? С други думи, не е ли по-правилно да разглеждаме изливането на язвите като символизъм, който намира съвсем друго изражение в реалния свят? Не е трудно да се стигне до такъв извод. В търсенето на правилния метод на тълкуване няколко неща трябва да се имат предвид. И те ни насочват към едно буквално приложение на язвите.
1) Всяка от язвите отразява някоя от египетските язви
Не е случаен факта, че за разлика от видението за седемте тръби, серията за язвите прави препратка към някоя от египетските язви за всяка от излетите от ангелите язви. И тъй като язвите над Египет били буквални бедствия, това трябва да ни накара да мислим за едно буквално приложение и на седемте язви.
2) Указания в текста
Самият текст описващ случването на язвите ни насочва към буквално тълкуване. За разлика от виденията за печатите и тръбите, отделните елементи на видението биват отнесени на земята и се случват там. На ангелите държащи чашите с Божия гняв се казва: „Идете и излейте на земята седемте чаши на Божия гняв“ (Откр. 16:1). Тук имаме ясно указание, че това, което ангелите ще направят, няма да бъде на небето, а на земята. Става дума за един по-директен достъп на ангела с това, което има да се случи. И заповедта бива изпълнена: „И първият отиде и изля чашата си на земята…“ (ст. 2). Значи на ангелите бива заповядано да напуснат небето, да отидат на земята и там да излеят чашите си, и първият ангел бива описан като правещ точно според командата. За следващите шест се казва само, че изливат чашите си над определени обекти на земята (ст. 3, 4, 8, 10, 12, 17), но това предполага, че и те напускат небето, за да отидат на земята и да извършат работата си. Този по-директен контакт с причинените бедствия предполага те да бъдат тълкувани буквално.
3) Изчерпване на Божия гняв
Апостол Йоан казва, че със седемте последни язви се „изчерпва Божия гняв“ (Откр. 15:1), което говори за съд подобен на този над Египет. Това не се вмества в едно символично използване на езика на язвите. Тяхното изливане причинява поражения подобни на наказанията над Египет, защото са буквални бедствия, и така се подготвя пътя за окончателното освобождение на Божия народ от края на времето. Разбира се, тук язвите са вече глобални, но важното е, че с идеята за изчерпването на Божия гняв имаме още един ориентир задължащ ни да приемем седемте язви като буквални наказания, които ще сполетят земята.
4) Въздействие върху реални обекти
Вярно е, че при някои от язвите има буквално тяхно въздействие смесено със символизъм, но това не отрича тяхното буквално изпълнение над планетата. Въздействието на всяка от язвите не е върху символични обекти, а върху реални обекти, само някои от които са описани със символи. Използването на символи касае антагонистичните сили, които се появяват в предишното видение и за които се очаква изследователят вече да е успял да идентифицира. Стигайки до Откр. 16 гл., където е описано изливането на седемте язви, той вече трябва да е разбрал, какво/кой стои зад символа на звяра от морето, неговия образ, неговия белег и т.н., така че всичко, което трябва да направи, е да замести символа с реалната фигура, която той представя, и така ще научи, кой какво го очаква по време на изливането на язвите.
Изреденото дотук ни дава достатъчно основания да тълкуваме седемте последни язви като буквални събития, които ще се случат за кратък период от време в самия край на всичко.
4. Въведение към видението за седемте последни язви.
Въведителната сцена на видението за седемте последни язви (Откр. 15:1-16:1) също описва нещо случващо се в храмова обстановка, както въведенията на историческите серии. Въведителната сцена на последната историческа серия (тази за сатанинското триединство) оставя изследователя на Откровението в Светая Светих на небето (Откр. 11:19). Последващото въведение на първата есхатологична серия (това на видението за седемте последни язви) започва с една небесна картина:
„И видях на небето друго знамение, голямо и чудно: седем ангела, които държаха седем язви, които са последните, защото с тях се изчерпва Божият гняв“ (Откр. 15:1).
Йоан вече видял едно „голямо знамение“ на небето (Откр. 12:1). Сега той вижда на небето друго такова, което е не само „голямо“, но и „чудно“ (Откр. 15:1). То представлява седем ангела държащи седем язви. Значимостта на видението идва от факта, че тези язви са „последните“ (оттук и израза „седемте последни язви“) и с тях „се изчерпва Божият гняв“.
1) Победителите на стъкленото море
С въвеждането на фигурите на седемте ангела перспективата се сменя и апостолът вижда тези, които са преминали през кризата причинена от звяра и образа му, и сега се намират на стъкленото море на небето (ст. 2-4), за което трябва да имаме предвид, че е разположено пред Божия престол (Откр. 4:6). Те са победители и хвалят Бога с песента, която израилтяните изпели след освобождението им от Египет (Изх. 15:1-19), което пък било предшествано от изливането на няколко опустошителни язви, т.е. това е песен на славно избавление от поробителя, което този път ще бъде осъществено чрез посредничеството на Агнеца. Даден е и текста на песента, с която спасените хвалят Бога за Неговите дела, пътища и явяването на Неговите праведни присъди (Откр. 15:3, 4). Оказва се, че тази песен е съставена почти изцяло от фрази от Стария завет (Пс. 111:2, 3; 145:17; Ерем. 10:7; 1 Царе 2:2; Пс. 86:9), като част от нея отразява Тройната ангелска вест (срв. Откр. 15:4 с 14:7), което означава, че пеещите я са приели вестите на трите ангела и са отказали да се подчинят на Вавилон.
За да бъдат пеещите песента описани като „тези, които бяха победили звяра и образа му, и числото на името му“ (Откр. 15:2), явно седемте язви, които предстои да бъдат излети, имат нещо общо с кризата, на която звярът от морето и неговият образ подложили света (Откр. 13 гл.), и с победителите в нея. Надмогналите над коварните им усилия са пред Божия престол недостижими за набезите на злите сили, но дори и когато са били във властта им, тяхната защита е била толкова сигурна, като че са вече на небето, както предишното видение ги описва (Откр. 14:1-5). Седемте язви не са предназначени за тях, а за враговете им.
2) Светая Светих като място на действието
След това въведението се насочва към описание на случващото се в небесния храм:
„И след това видях, че на небето се отвори храмът на скинията на свидетелството; и седемте ангела, които държаха седемте язви, излязоха от храма, облечени в чисти и светли ленени дрехи и препасани през гърдите със златни пояси. А едно от четирите живи същества даде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее до вечни векове. И храмът се изпълни с дим от славата на Бога и от Неговата сила; и никой не можеше да влезе в храма, преди да приключат седемте язви на седемте ангела“ (Откр. 15:5-8).
Тук храмът бива представен като „храмът на скинията на свидетелството“. Имайки предвид значението на използваната гръцка дума, както и факта, че Божият престол също бива намесен в действието (Откр. 16:17), това трябва да е Светая Светих. Апостолът казва за седемте ангела, които държат седемте язви, че излизат от храма, т.е. от Светая Светих. Това означава, че когато той ги вижда в началото (Откр. 15:1), те са все още в Светая Светих. Голямото и чудно знамение, което апостолът преживява на небето, всъщност се случва във второто отделение на небесния храм. Въведителната сцена на предното видение оставя Йоан в Светая Светих (Откр. 11:19), откъдето започва въведението на настоящото видение.
3) Седем язви и седем чаши
Сега тези ангели излизат от второто отделение на небесното светилище носейки язвите, но им биват дадени чаши, които са пълни с Божия гняв. Тези чаши те впоследствие ще излеят над земята при получаване на специална инструкция (Откр. 16:1) и това всъщност ще представлява изливането на седемте язви. Как обаче да разбираме това, че ангелите държат седемте язви, после получават седем чаши с Божия гняв, които изливат на земята и именно това е изливането на седемте язви? Нужни ли са изобщо тези чаши, след като ангелите вече държат язвите при себе си? Не могат ли да ги нанесат на земята без да се нуждаят от чаши, чрез които да ги излеят?
Една от възможностите е да не се търси някакво специално значение на факта, че язвите и чашите с Божия гняв са представени като нещо различно и да се приеме, че това е просто картина на подготовката за изливането на язвите. Но това, че ангелите държат в себе си язвите, е ясно подчертано (Откр. 15:1, 6), както и факта, че те получават впоследствие чашите с Божия гняв (ст. 7), са лесни за открояване положения. Сякаш тук имаме указание да следваме описаната сцена. Така представената картина предполага, че ангелите трябва да поставят язвите всеки в дадената му чаша, в която вече се намира Божия гняв. В този случай язвите и гнева се смесват в чашата, което наподобява на практиката от древността на смесване на виното с различни подправки и билки, за да стане по-силно и опияняващо (Пс. 75:8). С други думи, язвите са определени бедствия, които ще се случат на планетата, но те не са случайни природни катаклизми, а биват предизвикани от ангели и имат определена цел – те са израз на Божия гняв. Това са язви, в които не трябва да се вижда произвола на природата (както вероятно някои ще се опитат да ги обяснят, когато започнат да се случват), а в тях е нужно да бъде разпознат гнева на Бога. И ако в случая алюзията е към виното смесвано с подправки и билки за засилване на въздействието му, тя е изцяло антипод на друга, по-често срещана практика от древността – когато виното бивало разреждано с вода, за да се намали въздействието му. Една такава практика би символизирала божествен гняв, в който има милост. Но не това е картината тук. Седемте язви са Божия гняв, в който няма милост и се изразява в нанасяне на глобални опустошения. Това е „виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му“ (Откр. 14:10). То е чисто, защото е непримесено с вода, но към чашите, в които бива държано, биват добавени язвите, които седемте ангела държат.
4) Приключване функционирането на храма
С излизането на седемте ангела от Светая Светих и получаването на седемте чаши, храмът се изпълва „с дим от славата на Бога и от Неговата сила“ (Откр. 15:8) и това не позволява на никой да влезе вече в него, докато не приключат язвите. Този момент напомня за изпълването на скинията в пустинята (Изх. 40:34) и на соломоновия храм (3 Царе 8:10) с Божията слава при посвещаването им. При това положение свещенослужещите не можели да влязат в тях, за да изпълнят задълженията си (Изх. 40:35; 3 Царе 8:11). По-точният паралел тук обаче е с едно видение на Езекиил, при което Божията слава изпълва храма в края на благодатното време на Юда и започва съд над него (Езек. 10:3, 4). Всичко това означава, че според Откровението храмът на небето ще бъде изпълнен с Божията слава във времетраенето на язвите и тогава той няма да може да изпълнява функцията си, а именно – ходатайствена служба в услуга на всеки, който иска да се възползва от спасителното дело на Исус Христос. Затвореният небесен храм означава край на възможността за спасение за който и да е, който не се е възползвал до този момент. Благодатното време е свършило. Благодатната възможност е вече безвъзвратно оттеглена (Откр. 22:11). За разлика от серията за седемте тръби, която използва езика на египетските язви, но описва едно функциониращо светилище и активна застъпническа дейност за грешника (Откр. 8:2-5; 9:13), с което се показва, че те се случват, докато все още има благодатно време за човечеството, тази за седемте язви се изпълнява при един нефункциониращ вече храм, което означава извършване на съд без възможност за покаяние на попадналите под него. При нея липсват не само препратки към всекидневната служба в светилището (което е съвсем разбираемо), но и такива към годишните религиозни празници на израилтяните, защото се случва по време на историческото изпълнение на празника Деня на умилостивението, който е загатнат във въведителната сцена на предното видение (Откр. 11:19).
И ето какво следва след изпълването на храма с Божията слава:
„И чух от храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете и излейте на земята седемте чаши на Божия гняв“ (Откр. 16:1).
След приключването на възможността за спасение на хората седемте язви биват излети на земята.
5. Значение на седемте последни язви.
Седемте последни язви трябва да се възприемат като израз на божествения гняв заради постоянното отхвърляне на благовестието, в което човечеството се е провинило. Това са седем специални наказания над бунтуващия се свят, с които се „изчерпва Божия гняв“ (Откр. 15:1). Те са точно съответстващи на извършените престъпления и затова с тях Божият гняв може наистина да бъде изчерпан.
През цялата християнска епоха Господ е нанасял съд чрез затръбяването на седемте тръби от серията за тръбите (прочетете статиите Седемте тръби от Откровението – I, Седемте тръби от Откровението – II, Седемте тръби от Откровението – III и Седемте тръби от Откровението – IV) и е предупреждавал света за идването на по-сериозен съд. Съдът в тръбите има потенциала да възпроизведе покаяние у грешниците и обръщане на посоката, но идващият след него няма да съдържа такава възможност и затова всеки бива подтикнат да вземе правилното решение, докато все още има благоприятно време. За съжаление божествените съдби почти никога не са успявали да постигнат целта си – човечеството е оставало непокаяно. Единственото изключение предстои по време на шестата тръба, когато кризата свързана с народа на остатъка и излизането й от нея ще доведе до покаяние и напускане на духовния Вавилон от искрените поклонници на Бога (Откр. 11:7-12) (прочетете статията Седемте тръби от Откровението – VI). Като цяло обаче съдбите извършвани от Бога и символизирани чрез затръбяването на тръби не успяват да постигнат предназначението си.
Със заставането на страната на сатанинското триединство в самия край и отхвърлянето на божественото предупреждение относно пиенето от „виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му“ (Откр. 14:10), бунтът на света вече е стигнал до своя апогей и сега над него трябва да се излее един съд, който да съответства на този бунт и който няма да съдържа милост. Седемте язви са именно този предстоящ съд и той е последния, защото изчерпва Божия гняв като въздава на бунтовното човечество за отхвърлянето на истината и благовестието. Язвите са и последния отговор от страна на Бога на стремежа на Вавилон от последното време да унищожи Божия народ. Седемте последни язви водят до освобождението на народа на Бога от потисничеството на Вавилон. Колкото и да са тежки, язвите са уверение за Божия народ на последното време, че Господ държи всичко под Своя контрол, ще се намеси в негова полза и ще го освободи от страданието причинявано му от Вавилон.
Също както съдът предизвикан от затръбяването на тръбите е едно предвкусване на непримесения с милост съд на язвите, така и съдът на язвите е едно предвкусване на екзекутивния съд, в който грехът и грешниците ще бъдат унищожени завинаги и който се случва по време на седмата тръба.
Самото изливане на седемте последни язви разглеждаме в статията Седемте последни язви – II.
Според книгата Откровение на земята ще бъдат излети седем опустошителни язви точно преди Христос да се завърне. Те представляват божествен съд над бунтуващото се човечество, в който няма да има милост. Язвите носят страдание за враговете на Исус, но са знаци за освобождение на народа Му.