144-те хиляди от Откровението – I

Книгата Откровение описва една специална група хора, която винаги е будела интерес у изследователите на пророчеството – 144-те хиляди. Изглежда, че това са хора, които получават особена почит пред небето за някакъв голям подвиг, който са извършили и това по някакъв начин е свързано с края на времето. Съвсем нормално е да искаме да разберем, кои са тези хора и съвсем нормално е даже да искаме да бъдем част от тях. Дали обаче това е постижимо? Възможно ли е да разберем, кои са 144-те хиляди?

Без да претендираме за изчерпателност, можем да се опитаме да стигнем до някакъв отговор. Все пак Откровението е оставило достатъчно указания, които да имаме предвид в тълкуването. Едва ли ще успеем да обхванем всичко по този въпрос и все пак колкото по-обстойно го разберем, толкова по-голяма яснота ще имаме за последните събития.

Ще трябва да започнем с литературния контекст, а той не е никак лесен. Повече от всякога ще се нуждаем от много внимателно разглеждане на текстовете, защото тук намирането на отговора на един въпрос отваря нов въпрос, на който също трябва да се отговори. Предстои ни един много тежък анализ.

1. Петият печат.

Серията за печатите (Откр. 4:1-8:1) е контекстът, с който трябва да започне разглеждането на въпроса за 144-те хиляди, защото тази група се споменава за първи път там. За да бъде разбран правилно този въпрос, изследването му трябва да започне поне от петия печат:

„А когато отвори петия печат, видях под олтара душите на онези, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха. И те викаха с висок глас: Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и да въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв? И на всеки от тях бе дадена по една бяла дреха; и им бе казано да си почиват още малко време, докато се допълни броят и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях“ (Откр. 6:9-11).

Това, че тук има души под жертвеника от двора на светилището, които викат с висок глас и биват облечени с дрехи, е ясно указание, че се описва една символична картина. В тази картина главна роля имат мъчениците, които са пожертвали живота си „за Божието слово и за свидетелството, което опазиха“.

1) Периодът на петия печат

Въпросът: „Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и да въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?“, който е израз на желанието за възмездие за смъртта на мъчениците, сякаш касае момент от времето, в който всички мъченици, които е трябвало да загубят живота си за истината, вече са го направили. Сякаш сега има някакво спокойствие и е вече ред мъчениците да бъдат възмездени. Те отправят този въпрос с „висок глас“, което подчертава насъщната важност на изразената нужда. Това са всички мъченици, други няма да има и сега трябва да им се отдаде възмездие. Въпросът бива последван от обличането на всеки от тези мъченици с бели дрехи, което говори за оправданието, което се извършва по време на Изследователния съд. Това ни помага да установим, къде във времето стои този печат. Той би трябвало да започва в средата на XVIII век, когато преследванията в резултат на протестантската реформация вече са били като цяло престанали и се е била оформила една по-толерантна религиозна обстановка. Изследователният съд започнал през 1844 г. (прочетете статията Начало на Изследователния съд), което означава, че в рамките на около столетие е съществувало това силно очакване за възмездие на мъчениците. В този период се случва и смъртоносното раняване на Католическата църква (1798 г.), което със сигурност е било възприемано от някои като възмездие за пролятата от нея кръв. В крайна сметка „ако някой убива с меч, и той трябва да бъде убит с меч“ (Откр. 13:10).

Но всъщност Божият гняв все още не можел да бъде излят. Мъчениците не знаели, че предстояло още техни „съслужители“ и „братя“, т.е. още мъченици да загубят живота си. Това очевидно трябва да се случи, докато Изследователният съд трае, защото именно той се занимава с оправданието на мъчениците. Сякаш толерантната религиозната обстановка ще се промени и отново ще има мъченици. Така че краят на петият печат трябва да бъде краят на Изследователния съд, което определя края на благодатното време за човечеството. Това означава, че краят на петия печат е все още в бъдещето за нас, ние живеем в петия печат.

2) Мъчениците от миналото

В петия печат чрез символичен език са представени мъчениците от изминалите векове. Изразът „и на всеки от тях бе дадена по една бяла дреха“ означава, че Изследователният съд е започнал и за разлика от светските съдилища, които са осъждали визираните хора на мъчения и смърт като престъпници и като най-долните измежду всички човешки същества, на този съд техните имена биват изчистени и те получават оправдателна присъда. Този съд ги определя да бъдат част от първото възкресение, което ще се случи при Второто пришествие на Христос (Откр. 20:4-6).

3) Мъчениците от бъдещето

Мъчениците от миналото задават въпроса: „Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и да въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?“ Те очакват справедливост и имат пълното право да я очакват, защото в земния си живот са били лишени от нея. Но въпреки че въпросът е много важен, те не получават веднага отговор. Само им се казва, че след тях ще има и други като тях, които ще бъдат убити. Затова те трябва да „почиват още малко време, докато се допълни броят и на съслужителите им и братята им“ (Откр. 6:11). Други преводи на този стих не включват думата „броят“, която наистина липсва в оригинала и предполагат, че не определен брой мъченици трябва да се „допълни“, а самите „съслужители“ и „братя“ на мъчениците. Използваната тук гръцка дума за „допълни“ е „плероо“, която означава „да направя пълен, да изпълня, да завърша“. Тези хора трябва да бъдат „завършени“ като последователи на Христос и Негови свидетели. Те не само са наречени „съслужители“ и „братя“ на мъчениците, но за тях се казва и че ще бъдат „убити като тях“, което със сигурност означава, че тук се говори за група мъченици. Тези мъченици трябва да бъдат „завършени“. Дали това означава, че завършеността им ще се осъществи само чрез мъченичеството им за Исус? Или може би има и някакъв друг начин за това?

Тъй като Изследователният съд, който се провежда в рамките на петия печат, е съдът, който осигурява крайното оправдание на мъчениците, мъчениците от бъдещето (ще ги наречем „мъчениците от бъдещето“, за да ги откроим от предшествениците им от изминалите векове) трябва да бъдат „завършени“, докато този съд все още действа. Това трябва да са мъчениците от последното време, които ще изгубят живота си в кулминационния конфликт между доброто и злото представен в Откр. 13 гл. В описанието на първото възкресение Откровението представя двете групи мъченици от петия печат заедно:

„И видях престоли; и на тези, които бяха насядали на тях, беше дадено да съдят; видях и душите на онези, които бяха обезглавени поради свидетелството си на Исус и поради Божието слово, и на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христос хиляда години. Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт няма да има сила; а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години“ (Откр. 20:4-6).

Тук отново имаме „душите на онези, които бяха обезглавени поради свидетелството си на Исус и поради Божието слово“, което ни напомня за мъчениците от миналото от петия печат (Откр. 5:9). Но те не са сами. С тях са и „онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му и не приеха белега на челото си и на ръката си“. Използваният език говори за последната криза предизвиквана от звяра и от образа му (Откр. 13 гл.), което означава, че визираните хора са верните на Христос, които ще преминат през последния и най-голям конфликт в човешката история. Именно това са мъчениците от бъдещето, за които петият печат говори и които очаква да бъдат „завършени“ и оправдани в Изследователния съд. Смъртта на мъчениците от миналото е причинена поради свидетелството им за Исус и поради Божието слово, а на мъчениците от бъдещето ще бъде поради отказа им да се поклонят на звяра и образа му. Така петият печат завършва с въвеждането на една специална група от мъченици. Макар и само споменати в петия печат, те принадлежат към него, защото съдът, който ще осигури крайното им оправдание, протича в рамките на този печат. Този съд гарантира участието им в първото възкресение.

2. Повдигнати въпроси от петия печат.

Петият печат ни занимава с верните на Христос, които изгубват живота си за Него – както с мъчениците от миналото, така и с тези, които ще станат мъченици в бъдещето. Но той ни оставя с нуждата от някакво по-подробно описание на мъчениците от бъдещето. „Кои са тези мъченици от бъдещето? Какво точно представляват те? Само тяхното мъченичество ли ги прави ‘завършени’ или има и нещо друго?“ са въпросите относно мъчениците от бъдещето, които петият печат поставя. Но това не са единствените въпроси тук. Другият е „зададен“ от мъчениците от миналото: „Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и да въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?“ И на този въпрос също не се дава отговор в рамките на самия печат.

Всички повдигнати от петия печат въпроси трябва да се имат предвид в анализа на контекста, в който се появяват за първи път 144-те хиляди. Трябва да намерим някъде отговорите им.

3. Шестият печат.

Петият печат завършва с края на Изследователния съд, което означава, че неговият край лежи в нашето бъдеще и че ние се намираме в изпълнението на този печат. Този печат ни остави с няколко въпроса: „Кои са мъчениците от бъдещето? Какво точно представляват те? Само тяхното мъченичество ли ги прави ‘завършени’ или има и нещо друго? Кога ще се въздаде на живеещите по земята за пролятата кръв на мъчениците?“ И така започва шестият печат. Когато го изследваме, трябва да имаме предвид повдигнатите от петия печат въпроси и да устанивим, дали той дава отговорите. Ето го и самият шести печат:

„И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус; слънцето почерня като вретище от козина и цялата луна стана като кръв; небесните звезди паднаха на земята, както смокиново дърво, разклащано от силен вятър, хвърля неузрелите си смокини; небето бе отместено като свитък, когато се навива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си. И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца! Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ (Откр. 6:12-17).

Тук имаме описанието на някои зашеметяващи природни катаклизми, които причиняват неописуем страх на всички земни жители. Явно краят е вече дошъл.

1) Шестият печат и седмата язва

Това, което прави впечатление при шестия печат, е че катаклизмът касаещ земята – голямото земетресение, е много сходен по описание със земетресението случващо се по време на седмата, последна язва:

Тогава седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма излезе силен глас от престола и каза: Свърши се. И произлязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силен трус, небивал откакто съществуват човеци на земята, такъв трус, толкова силен. А великият град се раздели на три части и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв. И всеки остров побегна и планините не се намериха. И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците и човеците похулиха Бога поради напастта на града, защото тази напаст беше твърде голяма“ (Откр. 16:17-21).

И в двата случая има голямо земетресение; и в двата случая има острови и планини, които се изместват от местата си, и в двата случая има проява на божествен гняв, и в двата случая катаклизмите биват последвани от Второто пришествие. При седмата язва страдат всички хора, но описанието е с акцент върху Вавилон и случващото се на земята. При шестия печат потърпевшите са всички хора и освен на земетресението се дава описание и на космични катаклизми. Тук имаме две различни перспективи на едно и също събитие.

2) Шестият печат и седемте язви

Шестият печат дава отговора на въпроса на мъчениците от миналото зададен в петия печат:

„…Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и да въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?“ (Откр. 6:10).

Според петия печат мъчениците трябва да почакат, докато видят изпълнението на нуждата си от възмездие, защото и други мъченици ще ги последват (ст. 11). Изглежда всички мъченици трябва да бъдат „принесени на олтара“, за да се стигне до тяхното възмездяване. Има само едно възмездие за мъчениците и то може да се осъществи, само когато всички мъченици бъдат умъртвени. И тогава „живеещите по земята“, които са виновни за смъртта на мъчениците, ще бъдат наказани. Това възмездие се изпълнява в шестия печат:

„И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца! Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ (Откр. 6:15-17).

Тук се споменават седем групи хора, което говори за пълнота. С други думи, цялото човечество, всички живеещи по земята са въвлечени и са държани като отговорни за смъртта на мъчениците, които са били убити преди края на благодатното време. Това са хората, които са посегнали на очакваните в петия печат мъченици от бъдещето. Тези мъченици са вече „завършени“, Изследователният съд ги е оправдал и те са получили своите „бели дрехи“. С края на Изследователния съд приключва възможността за спасение и вече може да се отговори на зова за възмездие за мъчениците – гневът на Агнеца вече може да бъде излят.

Шестият печат е представен като изпълняващ се в последната, седма язва, но сигурно няма да е грешка да приемем, че той съдържа всичките седем язви. Те се изливат на земята, след като благодатното време на човечеството бива преустановено, което се осъществява при приключването на Изследователния съд (Откр. 22:11; 15:8). А по времето на този съд мъчениците от бъдещето загубват живота си и биват „завършени“, така че с изливането на последните седем язви може да се осъществи възмездието на „живеещите по земята“ очаквано от мъчениците от миналото. Всъщност втората и третата язва имат съвсем директно отношение към мъчениците:

„Вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец и всяка жива твар в морето умря. Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв“ (Откр. 16:3, 4).

Втората и третата язва касаят водите по планетата, които се превръщат в кръв. Тези язви изглеждат много тежки, но биват излети с основателна причина:

„И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвяти, Който си и Който си бил, за това, че си отсъдил така; понеже те проляха кръвта на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това. И чух друг от олтара да казва: Да, Господи Боже всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди“ (Откр. 16:5-7).

Земните жители са отговорни за проливането „кръвта на светии и на пророци“ и затова сега ще пият кръв. Божиите присъди са „истинни и праведни“ и с тях се отговаря на молбата за възмездие „изказана“ от мъчениците от петия печат. Може би всичките седем язви, с които се осъществява това възмездие, се съдържат в шестия печат, но се обръща внимание само на седмата, за да може изследователят да направи връзката с другото описание на седмата язва, където е ясно посочена съдбата на Вавилон (Откр. 16:17-21).

Другото, за което седемте групи хора от шестия печат са държани отговорни, може да бъде установено от текста, който Йоан заимства за този печат:

„Земята им се напълни и с идоли; поклониха се на делата на своите си ръце и на онова, което самите им пръсти направиха; и се наведе долният човек и се сниши големецът; затова недей им прощава. Влез в скалата и се скрий в пръстта поради страха от Господа и поради славата на Неговото величие… И идолите съвсем ще изчезнат и хората ще влязат в пещерите на скалите и в дупките на земята – поради страха от Господа и поради славата на величието Му, когато стане да разтърси земята. В онзи ден човек ще хвърли на къртиците и прилепите сребърните и златните идоли, които си е направил, за да им се кланя, за да влезе в канаристите подземия и в пукнатините на скалите – поради страха от Господа и поради славата на величието Му, когато стане да разтърси земята“ (Исая 2:8-10, 18-21).

Апостол Йоан използва тази картина на пророк Исая, в която той описва възмездието върху идолопоклонниците от Израил (ст. 6, 7). Седемте групи хора изброени в шестия печат са виновни в идолопоклонство и репресии срещу светиите на Христос. Но точно това са проблемите и на духовния Вавилон, който бива наказан със седмата язва. Той е отхвърлил поклонението на истинския Бог и го е заместил с нещо друго, което го прави една идолопоклонническа сила. Също така именно той е осъществявал репресиите, с които обрекъл на мъчения и смърт всички мъченици, включително и тези от последната криза (Откр. 17:6). Затова в седмата язва тази сила бива унищожена от Божия гняв (Откр. 16:19), а всички мъченици биват възмездени. Напълно удачно е да виждаме в шестия печат изливането на всички язви с акцент върху изпълнението на седмата.

4. Повдигнати въпроси от шестия печат.

Шестият печат отговаря на въпроса на мъчениците от миналото от петия печат, но заедно с това рисува една много странна картина. Изброените в него седем групи хора са засегнати негативно от случващите се катаклизми – всички тези хора ще трябва да бъдат унищожени в деня на гнева. Числото „седем“ носещо идеята за пълнота остава изследователя на Откровението с впечатление, че всички хора по земята ще пострадат от Второто пришествие и всички тези хора са врагове на Христос. И наистина, щом като седемте групи хора са виновни за смъртта на мъчениците от бъдещето и поради което те получават възмездие в деня на гнева на Агнеца, не означава ли това, че всички верни на Исус ще са избити, когато Той се завърне? Сякаш Христос ще бъде посрещнат само от враговете Си. Но когато те питат, „кой може да устои“ в деня на Агнеца (Откр. 6:17), този въпрос звучи донякъде риторично – изглежда, че никой не може да устои при Пришествието. Може би в самия край няма да има останал жив верен последовател на Спасителя и когато Той се завърне, ще завари само враговете Си, от които никой няма да може да устои в деня на гнева Му?

Така свършва шестият печат. Ако веднага след тази картина следваше седмия печат, изследователят на Откровението щеше да остане озадъчен. Единственият логичен извод, който може да се направи в този случай, е че никой верен последовател на Христос няма да бъде жив при завръщането Му и че никой от враговете на Исус, които са останалите живи при Пришествието, няма да може да устои в деня на гнева Му. Този извод обаче няма да отговаря на действителността. И затова преди да се опише последния, седмия печат (Откр. 8:1), се дава една интерлюдия (Откр. 7 гл.), едно разширение, което да даде отговор на поставените въпроси. И точно там срещаме за първи път 144-те хиляди. Очакванията ни към тази група стават големи. Разглеждаме част от интерлюдията от Откр. 7 гл. в статията 144-те хиляди от Откровението – II.

Контекстът, в който се появяват за първи път 144-те хиляди от Откровението, е много сложен и повдига много въпроси, които трябва да се имат предвид в изследването на този въпрос.