Познаването на макроструктурата на Откровението е ключовия момент за разбирането на книгата. Тя просто не може да бъде подценена. Пренебрегването й неизбежно ще доведе до пропуски в тълкуванието и дори може да отклони изследователя в погрешна посока. Така че заедно с всичко друго макроструктурата играе ролята на херменевтична насока, която да бъде следвана от всеки, който иска да познава апокалипсиса.
Въпросът обаче не приключва със схващането на строежа на Откровението. Също толкова важна за разбиране е динамиката във всяко от виденията на книгата и модела, по който те се развиват, както и връзката между отделните видения.
Каква е динамиката във всяко от виденията и модела, по който те се развиват? Каква е връзката между отделните видения?
1. Развитие на виденията в книгата Откровение.
От статията Макроструктура на книгата Откровение – I научаваме за хиастичната макроструктура на апокалипсиса състояща се от осем видения, която е много важно да познаваме. Първите четири формират историческата част на книгата и обхващат периода на християнската църква. В статията Тълкуване на книгата Откровение – III доказваме, че те се случват по метода на рекапитулацията, което ги разполага в продължението на цялата християнска история – от времето на апостол Йоан до Второто пришествие. Следващите четири серии засягат периода след приключването на възможността за спасение на хората и се простират до унищожаването на греха и обновяването на земята.
Но това не е всичко, което трябва да знаем за строежа на книгата. Струва си да хвърлим един поглед и на това, каква е динамиката в тези осем видения на Откровението. И ще установим нещо удивително!
Всяко видение на апокалипсиса представлява една мезоструктура (средна по големина текстова структура), която съществува като самостоятелен сегмент. В статията Макроструктура на книгата Откровение – I тези видения са представени в тяхната цялост като мезоструктури формиращи определени теми в книгата, а тук ще ги видим раздробени на по-малки части и ще откроим тенденцията, по която те се развиват, като ще оставим настрана пролога и епилога на книгата, които също са мезоструктури, но имат друго предназначение. Ето как изглеждат осемте видения на книгата Откровение като мезоструктури представени графично:
Първо уточняваме, че използваме понятията „серия“ и „видение“ като равнозначни, защото всяко видение на Откровението представлява една серия от обвързани елементи. Терминът „мезоструктура“ е също удачен синоним.
От горната схема можем лесно установим, как се развиват виденията в книгата. Тези мезоструктури могат да бъдат раздробени на няколко сходни и кореспондиращи си структури, някои от които са достатъчно големи, за да бъдат определени отново като мезоструктури, докато други са наистина малки, което прави термина „микроструктури“ (малки текстови структури) отнесен за тях като напълно подходящ. Така откриваме една тенденция, по която виденията се случват; една и съща схема, която те повтарят; един и същи модел, който следват. Шест от осемте серии (серии II-VII) започват по един и същи начин, развиват се по един и същи начин и завършват по един и същи начин, а именно:
1) Сериите винаги започват с една триумфална въведителна сцена в храмова обстановка (ред А). Темата за светилището (при серии II-VII това е небесното светилище) присъства винаги в началото на виденията, като в описанието му са заложени темата и основните моменти, по които ще се развива съответното видение. Там се установява тясната връзка между видението и съпровождащата го въведителна сцена.
Въведенията се придвижват в прогресия, като тези от историческата част представляват навлизане навътре в светилището, а тези от есхатологичната част описват едно светилище, в което не се извършва повече застъпническа дейност за грешника (прочетете статията Тълкуване на книгата Откровение – IV).
Въведителните сцени съдържат победоносен, положителен аспект – уверение на вярващите, че Господ е с тях в техните изпитания. Предвид храмовата среда, в която се случват, присъствието на Бога се усеща във всяко от тях, така както древното светилище на Израил удостоверявало Неговото успокояващо присъствие сред избрания народ.
2) След въведителната сцена идва основополагащото пророческо описание (ред В). Това е самото пророчество, което бива изказано чрез символи и картини. Сериите от историческата част имат основополагащо пророческо описание в периода на християнската история (започват с времето на апостол Йоан и завършват със събитията около Второто пришествие), а на тези от есхатологичната част основополагащото пророческо описание е в последния съд (отнасят се за време, в което спасението е вече невъзможно и отразяват прилагането на съда).
3) Следващият елемент на виденията е наречен „интерлюдия“ (ред С), който изпълнява различни функции в историческите и есхатологичните серии.
Пророческото описание в периода на християнската история винаги съдържа някакви сложни въпроси, което изисква даването на една интерлюдия отговаряща на тези въпроси. Отговорите, които интерлюдиите в историческите серии осигуряват, са свързани с последните събития, което означава, че на практика тези интерлюдии носят осветление относно последните събития. Също така те са винаги пряко свързани с църквата на остатъка, която е едно от главните действащи лица при последните събития, и разкриват нещо за нея и нейната мисия (прочетете статията Обзор на историческите серии в Откровението).
Интерлюдиите на есхатологичните серии изпълняват по-различна функция. Те служат като увещание или призив към църквата да извърши нещо свързано с духовната й подготовка за края, преди това да е станало невъзможно. Тези интерлюдии започват с призив към църквата на остатъка като Божията видима църква от последното време, но прерастват в призив към невидимата църква на Бога съставена от всички Негови верни от християнската епоха (прочетете статията Обзор на есхатологичните серии в Откровението).
Изпълнявайки функциите си интерлюдиите засилват интензитета на предшестващите ги части, които те осветляват.
4) Сериите завършват винаги в една есхатологична кулминация (ред D). Тези от историческата част имат своята кулминация в историята, а тези от есхатологичната й част – в съда.
Единствено първата и последната серия (серии I и VIII) са по-кратки и семпли. Те съдържат само въведителната сцена в храмова обстановка (ред А), при която светилището е на земята, и основополагащото пророческо описание (ред В).
Важно е да се отбележи факта, че на практика всички видения в Откровението следват една и съща схема на развитие, дори и някои от частите им да са различни като обем. Например една въведителна сцена в храмова обстановка може да е много кратка, само един стих (Откр. 11:19), а друга може да е доста обширна, цели две глави (Откр. 4-5 гл.). Но те винаги си остават въведения към съответните серии, които изпълняват своите функции да подготвят читателя за предстоящото описание на придружаващите ги пророчества.
2. Роля на виденията от есхатологичната част и на интерлюдиите от историческата част на Откровението.
В разглеждането на хиазма на книгата Откровение установяваме наличието на динамика между паралелните части на структурата, която може да бъде очаквана, защото е типична за всяка хиастична структура – двете паралелни части се балансират и тълкуват една друга. Ако обаче обърнем малко по-задълбочено внимание, ще установим, че тук има нещо повече. Сякаш виденията от есхатологичната част на книгата служат като продължение на тези от историческата част. Те не просто помагат в разбирането на тези от историческата част (това е нещо, което може да бъде очаквано), но развиват започнатите от тях теми, като го правят в последното време – в събитията около Второто пришествие и след него. И причината за това е, че когато сериите от историческата част стигнат до събитията от последното време, до този момент те вече са предизвикали някои важни въпроси, на които трябва задължително да се даде отговор, преди да се продължи нататък. Отговорите на тези въпроси се съдържат в интерлюдиите. Именно те прекъсват потока на развитие на историческите серии, за да дадат отговорите на въпросите. Но самите интерлюдии са разположени в последното време и така разглеждат повдигнатите въпроси, че предизвикват да се постави една есхатологична кулминация на серията и по този начин тя да приключи. И макар така да биват дадени отговорите на повдигнатите във виденията въпроси, прекъснатият поток на мисълта изисква ново видение, което да започне оттам, откъдето интерлюдията е прекъснала историческата серия. И точно това представляват виденията от есхатологичната част на книгата. Затова и техните интерлюдии са много по-кратки и изпълняващи друга функция – увещание или призив.
Това обяснение може да изглежда малко сложно, затова, за да стане по-ясно, нека да разгледаме всички видения от историческата част и техните развития в есхатологичната част.
1) Видението за седемте църкви и видението за Новия Ерусалим и новата земя
Видението за седемте църкви (Откр. 1:10б-3:22) бива балансирано от това за Новия Ерусалим и новата земя (Откр. 21:5-22:5), като и двете не притежават интерлюдии (прочетете статиите Седемте църкви от Откровението и Новият Ерусалим и новата земя). Те имат по-семпли структури, което прави проследяването на мисълта по-лесно.
Видението за седемте църкви представлява увещанието на небето към воюващата църква на земята да бъде победител. То не е апокалиптично по природа, а прилича повече на призивите на пророците от древността към Божия народ да бъде верен на завета си с Бога. Но на тези призиви може да се отговори или положително, или отрицателно. Има поставено условие, но свободата на избора не бива отнета. Затова и всяка от вестите на Верния свидетел към църквите завършва с изразите: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ и „Който победи“ (Откр. 2:7, 11, 17, 26-29; 3:5, 6, 12, 13, 21, 22). Това разкрива, че ще има такива в църквата, които ще победят и в резултат ще получат определена награда. Но също така се показва и че ще има и такива, които няма да победят и поради това ще бъдат лишени от награда. И паралелното видение за Новия Ерусалим и новата земя представлява именно описание на наградата на победителите (Откр. 21:7), което на практика показва, какво ще загубят загубилите. Това видение е изразено в апокалиптичен стил, което говори за неизменност – наградата е гарантирана и ще бъде дадена на победителите със сигурност.
Значи в едното видение намираме призива към победа, а в другото – наградата на победителите. Видението за Новия Ерусалим и новата земя не просто е разположено в структурата на книгата като паралелно на това за седемте църкви, но го продължава. Докато църквата е все още на грешната земя и бореща се със силите на злото, не всеки ще прояви търпението, вярата и постоянството нужни на един победител. Някои ще паднат. Но когато Бог унищожи греха и обнови планетата; когато Новият Ерусалим слезе на земята, за да бъде нейната столица, победителите ще получат наградата си заради верността си към Христос.
2) Видението за седемте печата и видението за Второто пришествие и милениума
Видението за седемте печата (Откр. 4:1-8:1) бива балансирано от това за Второто пришествие и милениума (Откр. 19:1-21:4), като и двете притежават интерлюдии (прочетете статиите Седемте печата от Откровението – I и Второто пришествие и милениумът). Именно тук за пръв път можем да видим, как интерлюдията на първото видение го принуждава да приключи в една есхатологична кулминация, но и да изиска нуждата от второ, балансиращо видение, което да служи и като продължение на първото.
Видението за седемте печата се занимава с Божията постоянна дейност за спасението на човека и с достигането си до шестия печат то е повдигнало няколко въпроса, на които трябва да се отговори: Кои са мъчениците от бъдещето, които трябва да загубят живота си като тези от миналото, за да може най-после да се въздаде за пролятата кръв на верните? Ще има ли верни, които да дочакат живи Христос при Неговото пришествие или всички ще бъдат ликвидирани от отстъпниците и Исус ще завари само враговете Си? Това са все важни въпроси и последващата интерлюдия (Откр. 7 гл.) им отговаря. Но в отговора си тя навлиза във времето след Пришествието, при което светиите са на небето (Откр. 7:9-17). По този начин видението бива „принудено“ да се ориентира към приключване и то го прави чрез отварянето на седмия печат отнасящ се за обновяването на земята (Откр. 8:1).
Въпросът е, че когато интерлюдията заема мястото си във видението, тя сякаш го прекъсва в един много важен момент – небето се е отместило като свитък и враговете на Христос са в състояние да видят „лицето на Седящия на престола и… гнева на Агнеца“, което ги вкарва в неописуем ужас (Откр. 6:14-17). Това е момента на осъществяването на Второто пришествие, но описанието му бива прекъснато от интерлюдията, която от своя страна води до приключване на видението във време падащо се след завръщането на Исус – обновяването на земята. Затова и балансиращото видение за Второто пришествие и милениума от есхатологичната част на Откровението отнасящо се за края на всичко, който е поставен чрез Божия съд, служи и като продължение на това за седемте печата. То започва точно от момента, при който интерлюдията прекъсва описанието на Пришествието в серията за печатите – небето е вече отворено и Христос може да бъде видян като завръщащ се победител (Откр. 19:11-16). Това води до побеждаване на враговете Му, взимането на праведните на небето, унищожаването на греха и грешниците (Откр. 19:17-20:15) и приключва с обновяването на земята (Откр. 21:1-4) – същият момент, в който приключва и серията за седемте печата (Откр. 8:1).
Разглеждането на тези две видения паралелно прави ясно, че второто е продължение на първото. Интерлюдията на първото го е прекъснала и принудила да постави една кулминация, но прекъсването се е случило на много важно място и това изисква даването на още едно видение, което да продължи започнатата мисъл и да я приключи на подобаващото й място.
3) Видението за седемте тръби и видението за седемте язви
Видението за седемте тръби (Откр. 8:2-11:18) има за свой паралел видението за седемте язви (Откр. 15:1-16:17), като и тук и двете притежават интерлюдии (прочетете статиите Седемте тръби от Откровението – I и Седемте последни язви – I). И двете серии се намират в централната част на хиазма формиращ структурата на книгата Откровение и отново можем да наблюдаваме установената вече връзка – второто видение служи като продължение на първото.
Също като при серията за седемте печата и тази за седемте тръби е повдигнала важни въпроси с приключването на шестата тръба (Откр. 9:21): Кой е народът, който може да бъде защитен от измамата на секуларизма и религиозната измама на последното време чрез носенето на Божия печат? Каква е вестта, която този народ прогласява по времето на секуларизма и каква е вестта му по времето на религиозната измама в самия край? Това налага даването на интерлюдия съдържаща търсените отговори (Откр. 10:1-11:13). С отговарянето на въпросите интерлюдията стига до момента на случването на шестата тръба. Видението за тръбите се отнася за божествения съд над преследващите Божия народ и отхвърлящите истината. Но за тези хора небесната милост все още не е изчерпана и съдът на шестата тръба е последния, при който хората могат да потърсят покаяние и примирение с небето. Той ще бъде последван от друг съд, в който тази възможност вече няма да съществува. Но понеже шестата тръба е втората от три много специални тръби, които са свързани една с друга (Откр. 8:13), след нея трябва да дойде реда на последната тръба от видението (Откр. 11:14-18). А това прекъсва представянето на последващия съд, по времето на който покаянието няма да е възможно. За сметка на това обаче последната тръба също описва съд, в който покаянието е невъзможно – това е екзекутивния съд, в който грешниците биват унищожени. И все пак, понеже последният съд съдържащ милост трябва да бъде веднага последван от такъв, в който няма повече милост, бива дадено едно паралелно видение в есхатологичната част на Откровението занимаващо се точно с това – видението за седемте язви. Съдът в това видение започва с приключването на шестата тръба и продължава до завръщането на Христос.
И тук виждаме, че видението намиращо се в есхатологичната част на книгата служи като продължение на това от историческата й част. Интерлюдията на серията от историческата част продължава да изпълнява функцията си като осветление на нещо представено по-рано във видението, но в този случай, за разлика от серията за седемте печата, сама по себе си тя не предизвиква поставянето на кулминацията чрез седмата тръба. Връзката между шестата и седмата тръба като принадлежащи към три специални тръби (Откр. 8:13) е, която изисква да се премине от интерлюдията към седмата тръба. Но паралелното видение в есхатологичната част обяснява, какво се случва веднага след приключването на шестата тръба във връзка с божествения съд над враговете на Божия народ.
4) Видението за сатанинското триединство и видението за падението и края на Вавилон
Паралелът на видението за сатанинското триединство (Откр. 11:19-14:20) е това за падението и края на Вавилон (Откр. 16:18-18:24), като и двете не са лишени от интерлюдии (прочетете статиите Сатанинското триединство в Откровението – I и Падението и краят на Вавилон – I). Това са другите две видения намиращи се в кулминационната част на хиастичната структура на Откровението, което посочва мястото, което те трябва да имат в приоритетите ни на изследване. Дали можем да очакваме някакво изключение от оформения вече модел? Можем ли да приемем, че второто видение е продължение на първото?
Видението за сатанинското триединство се занимава със злите сили противопоставящи се на Бога и Неговите светии, но не е съставено от седем елемента, както предшестващите го, защото не описва линеарно случваща се история. С достигането си обаче до момента, в който сатанинското триединство въвежда света в една огромна криза в самия край на времето (Откр. 13:16-18), то вече е натрупало важни въпроси, които очакват отговори: Какво представлява народа на остатъка, срещу който сатанинското триединство воюва? Явно не всеки ще получи белега на звяра, но кой точно ще го избегне? Мълчаливо ли ще остане небето, когато демоничното триединство въведе света в криза или ще има вест, която да е отговор и противодействие на измамите и репресиите на отстъпниците? Без съмнение това са важни въпроси и последването на една интерлюдия целяща да им отговори не може да е изненада (Откр. 14:1-13). След като в нея се дават важни характеристики на остатъка, каква е неговата вест, кой и как може да се предпази от измамата в края на времето, интерлюдията бива последвана от кулминация описваща Второто пришествие като една голяма жетва (Откр. 14:14-20). Интерлюдията е поставила очакване за жетва (Откр. 14:3, 4), така че описанието на края като една голяма жетва е логичния завършек на представеното до момента във видението. Да, но така се пропуска да се разбере, какво се случва със сатанинското триединство. То въвежда света в неговата последна криза чрез налагане на белега на звяра, Бог осигурява решение за верните, но съдбата на демоничните сили остава неясна. И тук идва на помощ паралелното видение от есхатологичната част на Откровението – видението за падението и края на Вавилон. Групировката от зли сили описана във видението за сатанинското триединство тук бива представена като блудницата Вавилон от последното време седяща на един звяр. И този Вавилон ще посрещне своята съдба и унищожение в края. Видението описва това, което ще се случи с отстъпническите сили, след като въведат света в последната му криза до случването на Пришествието. Така че и това видение служи като продължение на първото.
От горенаправения анализ можем да установим тясната връзка между паралелните видения на Откровението. Това не само доказва, че структурата на книгата е хиастична, но и доказва, че съгласуемостта между паралелните видения се състои повече от просто балансиране на виденията и повече от това те да се изясняват взаимно – виденията от есхатологичната част служат като продължение на тези от историческата и наличието им е необходимо поради прекъсването на потока на мисълта на историческите серии причинено от интерлюдиите им. Но дори и видението за седемте църкви, което няма интерлюдия, се нуждае от продължение, което откриваме в лицето на паралелното му видение в есхатологичната част на Откровението.
Другият извод, до който този анализ ни насочва, е изключително важната роля на интерлюдиите в историческите серии. Чрез функциите им да изяснят възникналите въпроси и да осветлят читателя относно последните събития, те пораждат прекъсване в потока на видението и принуждават приключването му чрез поставянето на една есхатологична кулминация. Но тъй като информацията по въпроса все още не е изчерпана, се налага даването на допълнително видение, което се фокусира върху пропуснатата информация отнасяща се за края на времето – т.е. налага се даването на едно видение, което става част от есхатологичната част на книгата Откровение. Това ще рече, че интерлюдиите в историческите серии имат фундаментален принос във формирането на хиазма и трябва да се приемат като един от най-важните елементи на книгата. Разбирането на вестта съдържаща се в тези интерлюдии води до правилно разбиране на вестта на цялата книга. И най-интересният момент при тях е ключовата роля на църквата на остатъка. Той е централното действащо лице във всички интерлюдии на историческите серии.
3. Роля на есхатологичните кулминации.
Шест от осемте серии на Откровението (серии II-VII) завършват в една есхатологична кулминация, която зависи от мястото на видението в книгата – при сериите от историческата част кулминацията завършва в историята, а при тези от есхатологичната й част – в съда. Имайки предвид модела, по който се случват виденията и въпросите, с които те се занимават, завършването им в една кулминация е повече от разбираемо. Но фактът, че формират един вид завършек на виденията, изисква да виждаме кулминациите им като отделна категория. Те ще имат достатъчно общо със случващото се във видението, но също така ще притежават и някакво ново качество.
Например при видението за печатите планът за спасението на вселената и за установяването на Божието царство е прехвърлен на Христос при Неговото възцаряване и той започва да се осъществява чрез прогласяване на благовестието. Кулминацията на видението (Откр. 8:1) представя установеното по цялата обновена земя Божие царство и наградата на верните.
Серията за тръбите се занимава с божествения съд над отхвърлящите благовестието и преследващите народа Му. Но в този съд има милост и целта му е да разтърси бунтовниците и да предизвика в тях покаяние. В кулминацията на видението обаче виждаме съд, в който няма милост – екзекутивният съд над неспасените (Откр. 11:14-18). Подобен завършек е повече от разбираем, защото Божиите милост и търпение няма да са вечни – когато Неговият призив за покаяние бива постоянно игнориран, ще дойде момент, когато милостта ще приключи. Така че и при кулминацията на видението има съд, но той е вече от различно естество.
Съвсем нормално е да разглеждаме кулминацията на едно видение като самостоятелна категория, която е в хармония с видението, но и притежаваща някакво ново качество. Тя ще представлява крайното решение, което означава, че не можем да очакваме тя да съдържа въпрос, а само да дава отговор.
4. Историческите видения на Откровението като единствен източник за разбиране на края.
Както вече установихме, появата на интерлюдиите в историческите серии прекъсва потока на мисълта, но все пак принуждава виденията да приключат в една есхатологична кулминация. Това ще рече, че тези серии все пак имат ясен завършек във Второто пришествие или отвъд него. Макар и да има нужда от продължение (което се случва чрез даването на паралелно видение в есхатологичната част на книгата), всяко от виденията в историческата част на Откровението представлява един завършен сегмент, който приключва в някаква реалност от последните действия на Бога относно човешката раса. А това на практика е края на човешката история, както я познаваме. Възможно ли е тогава да приемем, че, в своята съвкупност, виденията намиращи се в историческата част на Откровението ни дават достатъчно информация за последните събития и края? С други думи, ако допуснем, че по някаква причина есхатологичната част на книгата Откровение (Откр. 15-22 гл.) се изгуби от света и човечеството забрави напълно за нейното съществуване, достатъчна ли е историческата й част (Откр. 1-14 гл.) да обясни края на всичко? И тук отговорът е: Да, достатъчна е! Въпреки че някои важни подробности (за които разбираме единствено от есхатологичната й част) ще липсват, историческите видения дават достатъчно информация за изграждането на един най-общ сценарий на последните събития. Тези серии отразяват динамиката във виденията на пророк Даниил, които също започват от времето на пророка и завършват в една есхатологична кулминация. Вярно е, че данииловите видения не са особено детайлни относно самия край, но затова пък историческите видения на Откровението отделят достатъчно място за него, така че дори те да са единствената информация за края, с която човечеството разполага, пак ще знаем достатъчно за това, което предстои.
5. Връзка на книгата Откровение с книгата Даниил.
Вече насочихме мисълта си към връзката на книгата Откровение с тази на пророк Даниил, така че задълбаем малко повече. Още в самото си начало Откровението казва, че основният начин, който Бог ще използва за предаването на вестите й, ще бъде употребата на символи, чрез които Той ще разкрие бъдещето:
„Откровението (гр. „апокалупсис“) от… Бог (гр. „теос“), за да покаже… онова, което има да стане скоро… и го яви (гр. „семайно“)… на своя слуга…“ (Откр. 1:1).
Бог (гр. „теос“) открива (гр. „апокалипс“) това, което предстои да стане, като го явява в символи (гр. „семайно“) на получателя на вестта. Тази текстова конструкция трябва да се отбележи, защото в Септуагинтата, гръцкият превод на Стария завет, същата конструкция е използвана в първото апокалиптично пророчество в книгата Даниил:
„Но има Бог (гр. „теос“) на небеса, Който открива (гр. „апокалупто“) тайни; и Той явява (гр. „семайно“) на цар Навуходоносор онова, което предстои да стане в последните дни… Онзи, Който открива (гр. „апокалупто“) тайни, ти е явил (гр. „семайно“) онова, което предстои да стане… Но колкото до мене, тази тайна не ми се откри (гр. „апокалупто“) чрез някоя мъдрост, която аз имам повече от всички живи, а за да се открие (гр. „семайно“) на царя значението на съня… великият Бог (гр. „теос“) открива (гр. „семайно“) на царя онова, което предстои да стане по-късно…“ (Дан. 2:28-30, 45).
Започвайки книгата си апостол Йоан използва същия език, който гръцкият преводач на книгата Даниил използва, за да опише символизма, чрез който Бог открива бъдещите събития. Така връзката между книгите Откровение и Даниил е установена още от самото начало. Не че някой се съмнява, че има такава връзка. Тя е просто очевидна, защото определени части на Откровението са изградени върху съществуващи текстове и картини от книгата Даниил. Тази текстова конструкция просто я изяснява още по-добре – и за двете книги основният начин за предаване на вестите им, които са свързани с предсказване на бъдещето, е използването на символи, така че и двете книги принадлежат към един и същи тип литература – апокалиптиката. Ето защо е нормално да очакваме, че ще има определено сходство или кореспонденция помежду им. В какво се изразява това сходство?
Книгата Даниил не само задава схемата на развитието на апокалиптичните пророчества, която е, че те започват от времето на пророка и завършват във Второто пришествие. Тя също така съдържа рекапитулация. Това означава, че всяко следващо видение повтаря разглеждания период от предното като добавя нови елементи и така дадена поредица се гради върху предходната. Докато Дан. 2 гл. обсъжда политическите измерения на събитията от времето на Даниил до края (царствата на света), Дан. 7 гл. прибавя религиозни перспективи (светиите), а Дан. 8 гл. се фокусира върху още една духовна плоскост (светилището). Дан. 11 гл. пък разглежда събитията от своята перспектива (повече за рекапитулацията в книгата Даниил можете да намерите в статията Тълкуване на книгата Даниил – IV). И тъй като Откровението на Йоан стои в зависимост от книгата Даниил, бихме могли да очакваме рекапитулация и в случая с Откровението. И това е точно така. Запознавайки се с макроструктурата на Откровението и изследвайки тенденциите, по които се развиват самите видения, установяваме една повтаряемост в развитието на първата част на книгата, също както при книгата Даниил. Така както при Даниил имаме развитие на виденията от времето на пророка до края на света, така и при историческите серии на Откровението (Откр. 1-14 гл.) имаме различни гледни точки на случващото се от времето на Йоан (I век) до Второто пришествие. Тоест наблюдаваме рекапитулация, която следва образеца на рекапитулацията в книгата Даниил – всяко следващо видение прибавя нови аспекти към разкритите преди това исторически развития.
Различното при книгата Откровение е, че тя дава много повече и детайлна информация за събитията след края на благодатното време и непосредствено преди Второто пришествие, а също и какво се случва след него. Точно това представляват есхатологичните му серии (Откр. 15-22 гл.). При книгата Даниил имаме предимно представяне на развитието на света от времето на пророка до края, без да се дават големи детайли около случващото се в самия край. С други думи, ако се позовем на използваната вече за Откровението терминология, книгата Даниил е изградена само от исторически серии. В последните й стихове обаче се споменава, че когато застъпничеството за Божия народ приключи (с други думи, когато благодатното време на света свърши), ще се случи нещо много специално – ще има невиждана дотогава скръб и ще има едно частично възкресение (Дан. 12:1-3). Но тук книгата приключва. Една от задачите на Откровението е да даде повече информация по подхванатия от Даниил въпрос. Това тя прави още с исторически си серии (Откр. 1-14 гл.), където следва модела на Даниил, но осветлява в много по-голяма степен края. Нещата стават още по-детайлни, когато книгата стига своята кулминация (средата на книгата), защото след това продължава с есхатологични серии (Откр. 15-22 гл.), а при тях краят е описан много по-детайлно. Значи по-ранната апокалиптична книга (Даниил) дава някаква идея за края, но по-късната (Откровение) е много по-обширна по този въпрос.
6. Макроструктура и метод на тълкуване.
Несъмнено от макроструктурата на Откровението става ясно, че подходът, който трябва да се използва за тълкуване на книгата, е историческия метод. Въпреки непрестанните опити да се прилага претеризма, идеализма или футуризма в разбирането на виденията на апокалипсиса (прочетете статията Книгата Откровение), макроструктурата на Откровението и връзката му с книгата Даниил не допускат подобни предложения, и твърдо изискват използването на историцизма.
Всяко от виденията от историческите серии (Откр. 1-14 гл.), които могат ясно да бъдат откроени в строежа на книгата, отразява някаква гледна точка относно развитието на света от времето на пророка до края на света. Това ще рече, че тук наблюдаваме рекапитулация на целия период на християнската църква, което изисква ползване на историческия метод (прочетете статията Тълкуване на книгата Откровение – III).
При есхатологичните серии (Откр. 15-22 гл.), също ярко откроими в макроструктурата на книгата, рекапитулацията е слабо изразена, но в своята съвкупност те отразяват една непрекъсната линия от събития започващи около времето на Второто пришествие и достигащи до божествената кулминация в самия край на цялата човешка история. Така че и те изискват тълкуване според историческия метод. Изследвайки ги трябва да се съобразяваме с факта, че те засягат основно бъдещи събития и се занимават по-малко с минали такива. По-подходящият метод за тях, който трябва да бъде използван в рамките на историческия метод, е този на прогресията (прочетете статията Тълкуване на книгата Откровение – IV).
Открояването на строежа на апокалипсиса като хиазъм състоящ се от осем части обособени като четири исторически и четири есхатологични серии, прави невъзможно избирането на метод различен от историческия. Основната причина за прилагането на историцизма е това, че той най-точно отразява естеството и предназначението на апокалиптичната литература, но хиастичният строеж на Откровението също потвърждава правилността на историческия метод.
Прочетете и статията Макроструктура на книгата Откровение – III, в която доказваме, защо именно хиастичната структура на Откровението съставена от осем видения е автентичната макроструктура, която трябва да бъде ползвана като базисна за книгата.
Всяко от виденията в Откровението притежава определена динамика, която води до формирането на хиастичната макроструктура на книгата. Този неин строеж е най-важния ориентир за следване при тълкуването й и той изисква тълкуване и приложение на книгата според историческия метод.