Тълкуване на книгата Откровение – III

Това, как книгата Откровение ще бъде разбирана, зависи изцяло от метода, който приемаме в тълкуването й. Дебатът относно метода на тълкуване е специално за първите четиринадесет глави на Откровението. Главите от петнадесета до края са подчертано есхатологични и не представляват проблем за избора на метод. Истинският въпрос е, как разбираме първите четиринадесет глави на Откровението. Но както става винаги, възможните методи ще са повече от един, което означава, че ще трябва да установим, кой е най-удачният. Кои са методите в тълкуването на първите четиринадесет глави на Откровението? Kой е правилният?

1. Методи на тълкуване на Откр. 1-14 гл.

Със сигурност трябва да мислим за повече от един възможен метод в тълкуването на първите четиринадесет глави на Откровението, но добрата новина е, че няма да ни се наложи да правим труден избор, защото в основни линии само две са възможностите – можем да изберем или метода на прогресията, или метода на рекапитулацията.

1) Методът на прогресията

Методът на прогресията различава само една кулминация в книгата Откровение като всичко води към нея. Този метод изисква описаното в Откровението да се случва точно в реда, в който е представено – всичко, което ще се случи или вече се е случило, върви точно в тази последователност, в която е написано. Например седемте тръби израстват от седемте печата и са тяхно продължение. Събитията от Откр. 4 гл. трябва да станат след описаното в Откр. 3 гл. Случващото се в Откр. 12 гл. трябва да е след онова в гл. 11, т.е. хронологията се следва буквално. Оттук е и името на метода – методът на прогресията, защото „прогрес“ означава „движение напред и осъществяване на някакво развитие в това движение“.

Можем да представим графично метода на прогресията по следния начин:

В неговата цялост този метод се използва от футуристичната школа в тълкуването на Откровението – неговите пророчества се разгледат като случващи се едно след друго, в хронологичния ред, в който са дадени във виденията в книгата.

2) Методът на рекапитулацията

Методът на рекапитулацията разглежда няколко части на Откровението сякаш те се повтарят. Всяка една от тях може да доведе до окончателния завършек на третирания въпрос. С други думи, авторът многократно води слушателите и читателите си по една и съща пътека, като всеки път добавя нова перспектива. Например серията за седемте печата започва от времето на Йоан и свършва във Второто пришествие на Исус. След това идва серията за седемте тръби, която отново започва от времето на пророка и стига до Пришествието представяйки друга гледна точка, и т.н. Оттук идва и името на метода – методът на рекапитулацията, защото „рекапитулация“ означава „повторение, резюме“.

Можем да представим графично метода на рекапитулацията по следния начин:

Методът на рекапитулация, чрез който да се разглеждат Откр. 1-14 гл., е методът, който би използвал изследовател принадлежащ към историческата школа.

2. Предпоставки за избор на метод.

Първите четиринадесет глави на Откровението съдържат няколко видения. Въпросът е, дали тези видения се развиват последователно във времето изхождайки едно от друго или се развиват паралелно като всяко едно започва от времето на пророка и завършва във Второто пришествие? Когато тълкуваме тези първи четиринадесет глави, кой метод да изберем – методът на прогресията или методът на рекапитулацията? Очевидно е, че ако изберем метода на прогресията, ще имаме съвсем различен сценарий за края на времето в сравнение с този на метода на рекапитулацията. Затова е важно да знаем, кой е правилният метод.

До голяма степен изборът на метод ще зависи от школата за тълкуване на апокалиптичните пророчества, която следваме. Естествено, че един футурист би избрал метода на прогресията, защото именно той се вписва в разбиранията на тази школа, а поддръжникът на историческата школа ще трябва да се спре на метода на рекапитулацията, защото той отразява най-точно вижданията на тази школа. Така че изборът на метод бива предопределен от избора на школа за тълкуване. Това означава, че когато говорим за избор на правилен метод, дебатът трябва първо да се отнесе до въпроса, коя е правилната школа за тълкуване на апокалиптичните пророчества (прочетете статията Книгата Откровение).

Презумпцията за избор на метод зависещ от следваната школа изглежда много логична, но и малко… субективна. Но това не означава, че в самото Откровение не съществуват указания, които да ни насочат към коректния метод за тълкуване на първите му четиринадесет глави. Напротив, има. За целта трябва просто да изходим от самия текст, неговата структура и оригинален език. Ако го направим, ще сме в състояние да установим, кой метод е най-подходящ в тълкуването на първите четиринадесет глави на Откровението. Това е методът на рекапитулацията.

3. Основания за приемане на метода на рекапитулацията.

Защо е много по-удачно да се приеме методът на рекапитулацията, а не методът на прогресията, когато се тълкуват първите четиринадесет глави на Откровението? Следният макроструктурен анализ на тази част от книгата го доказва.

1) Структурата на текста подсказва наличието на рекапитулация

Дори и при един повърхностен прочит на първите четиринадесет глави на Откровението прави впечатление, че има няколко видения (няколко серии) – седем църкви, седем печата, седем тръби, съюз между три зли сили (сатанинско триединство). Забелязва се ясна подреденост и откроеност на всяко от виденията, което очевидно трябва да се има предвид.

Не е трудно да се забележи и какъв стил литература се използва. При първата серия (видението за седемте църкви) се използва стилът на писане на писмо. Това видение се намира в писмената рамка на книгата. От следващата серия нататък стилът се променя в апокалиптика – сложна символика с поява на странни същества.

Интересното е, че всяко от тези видения бива въведено от нещо специално, което се случва в храмова обстановка. Ето графика само на първата и втората серия. Това, което се случва при третата и четвъртата, е аналогично на случващото се при втората.

При едно по-задълбочено изследване прави впечатление, че винаги във виденията от апокалиптичната част се случва нещо много сериозно, което изисква допълнително обяснение, преди да се стигне до края на видението. И това допълнително обяснение винаги се дава (появява се като разширение на видението и се нарича интерлюдия).

И едва след като е дадено нужното изяснение, се стига до края на видението. Интересното е, че видението винаги завършва в някаква кулминация касаеща Второто пришествие или отвъд него.

Тази схема на въведение към видението, самото видение, пояснение на трудния въпрос във видението и кулминация се повтаря при всички видения от апокалиптичната част. А това изисква да разглеждаме всяко следващо видение като започващо от времето на Йоан. Така че дори само позовавайки се на тази повторяемост виждаме намек за използване на рекапитулация.

2) Съпоставяне на края на едно видение с развитието на следващото видение

Краят на едно видение е лесно съпоставим с развитието на следващото видение, от което също се налага извода, че във виденията има повторяемост, а не следват едно след друго хронологически. Например можем да съпоставим края на видението за печатите с развитието на видението за тръбите. Това ще ни даде много ясна представа, дали видението за тръбите следва по време това за печатите или се развива паралелно с него.

Тук обаче трябва първо да изясним, къде точно свършва серията за печатите. Според някои тълкуватели тя свършва с Откр. 8:5, а от ст. 6 започва видението за тръбите. Ако това предположение е вярно, тогава седемте тръби израстват от седемте печата и са тяхно продължение, което означава, че тук няма рекапитулация, а прогресия.

Според други серията за печатите завършва в Откр. 8:5, но серията за тръбите започва с Откр. 8:2, което ще рече, че се наблюдава някакво застъпване между края на серията за печатите и началото на тази за тръбите.

Има няколко основания да се приеме, че серията за печатите свършва в Откр. 8:1, а тази за тръбите започва със ст. 2. Тук ще посочим само две:

1) Между Откр. 4:1, 2а (уводът към видението за печатите) и 8:1 (седмия печат) има множество сходства. Термините „anoigo“, „hos“, и „inomai“ („отвори“, „като“, „беше/стана“) се срещат и на двете места. Нещо повече, предложната фраза „en to urano“ („в небето“) се намира и в двата текста. В Откр. 4:1, 2а се отваря врата в небето и един глас проговаря на Йоан. В Откр. 8:1 се отваря седмия печат и на небето настава мълчание за определено време. Тези два откъса са подходяща рамка на видението от Откр. 4-7 гл. Техните сходства и различия подготвят пътя за видението и го приключват. Когато настъпи кулминацията, не са нужни много думи, т.е. друга реч.

2) Видението за печатите (Откр. 4:1-8:1) формира само по себе си хиазъм, докато частта от Откр. 8:2-6 формира друг хиазъм, което означава, че няма как да бъде вмъкната по някакъв начин във видението за печатите или дори само в седмия печат.

Откр. 4:1-8:1 формира някаква хиастична структура по отношение появата на химните и мястото на действието. Голямата картина нарисувана в Откр. 4:1-8:1 започва с Бог и Агнеца, на Които се отдава прослава. Тя завършва по същия начин, а именно с Агнеца и Бог и прославянето им, защото целта е постигната: Божиите слуги са с Него и Той е с тях. Агнецът е техен Пастир, Който ги води към източниците на изобилен живот. Ето я хиастичната структура на Откр. 4:1-8:1:

След описанието на седмия печат се появява следния пасаж:

Тогава видях, че на седемте ангела, които стояха пред Бога, бяха дадени седем тръби. И дойде друг ангел и застана пред олтара, като държеше златна кадилница; и на него бе даден много тамян, за да го прибави към молитвите на всички светии над златния олтар, който беше пред престола. А кадилният дим се издигна пред Бога от ръката на ангела заедно с молитвите на светиите. И ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от олтара и хвърли огъня на земята; и последваха гръмове и гласове, светкавици и трус. И седемте ангела, които държаха седемте тръби, се приготвиха да затръбят“ (Откр. 8:2-6).

Подобно на Откр. 4:1-8:1 и последващият пасаж от Откр. 8:2-6 формира своя собствена хиастична структура. Ето какво представлява хиазмът на този пасаж:

Както се вижда, всеки от пасажите има своите ясно оформени рамки. Откр. 8:1 като че ли няма място в хиастичната структура на Откр. 8:2-6. Очевидно този стих се намира извън границите на пасажа и трябва да се приеме като края на видението за печатите, а Откр. 8:2-6 като началото (въведението) на серията за тръбите.

И така, след като вече знаем, къде свършва серията за печатите и къде започва тази за тръбите, можем да съпоставим края на видението за печатите с развитието на видението за тръбите. Това ще ни помогне да разберем, дали серията за тръбите обхваща същия времеви период като този на печатите, т.е. дали тук се наблюдава рекапитулация.

При шестия печат имаме ясна индикация, че неговият край е свързан с Второто пришествие на Исус:

„Небето бе отместено като свитък, когато се навива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си. И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца! Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ (Откр. 6:14-17).

Едва ли някой би намерил друго значение на израза „Дошъл е великият ден на Неговия гняв“ освен Второто пришествие.

След това като разширение на видението (интерлюдия) се дава отговорът на въпроса, с който завършва шестия печат: „Кой може да устои в деня на гнева?“ Глава седма представлява отговор на този въпрос и описва хората, които ще могат да устоят в деня на гнева. И след като е даден нужния отговор, се описва седмия печат:

„И когато отвори седмия печат, настана мълчание на небето за около половин час“ (Откр. 8:1).

Очевидно седмият печат, т.е. краят на видението за печатите, трябва да се случи по време или след Второто пришествие. Това означава, че видението за седемте печата завършва в Пришествието.

Следва видението за седемте тръби. Там обаче се описват неща, които се случват на земята, като там очевидно земната история още не е приключила. Как би могло това да стане, ако тръбите следват хронологически печатите? Единственият извод е, че след като видението за печатите е приключило във Второто пришествие (а завършекът не може да бъде надминат), видението за тръбите се е върнало отново назад във времето и започва да представя отново неща, които се случват на земята, но вече от друга гледна точка – видението за печатите се занимава с Божия народ, докато видението за тръбите се занимава със земните жители.

Виждаме, че можем много лесно да съпоставим края на едно видение с развитието на следващото видение. А това съпоставяне доказва, че следващото видение не следва хронологически предното, а повтаря неговия времеви период. А това означава рекапитулация.

3) Съпоставяне развитието на едно видение с развитието на следващото видение

Можем също много лесно да съпоставим развитието на едно видение с развитието на следващото. Нека отново да използваме виденията за печатите и тръбите. Ще съпоставим развитието на видението за печатите с развитието на видението за тръбите. Преди да дойде края на видението за седемте печата, още в неговото развитие, в изясняването на въпроса зададен в шестия печат, се описва, какво се случва с Божия народ преди да се стигне до Великия ден на гнева на Агнеца:

„След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво. И видях друг ангел да се издига от изток, в когото беше печатът на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които беше дадено да повредят земята и морето, и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог“ (Откр. 7:1-3).

Преди да се стигне до деня на гнева на хората принадлежащи към Божия народ се поставя печат на челата им. Подобен израз говорещ за Божия печат на челото обаче се използва и при следващото видение за тръбите, когато затръбява петата тръба:

„Но им се каза да не нанасят вреда на земната трева, нито на каквато и да била зеленина, нито на някакво дърво, а само на онези хора, които нямат Божия печат на челата си“ (Откр. 9:4).

Сходството на изразите е очевидно. Явно е, че и двете събития трябва да станат по едно и също време, те са паралелни. Как обаче може да се осъществи това, ако видението за тръбите се случва след видението за печатите?

Така че виждаме, че можем много лесно да съпоставим и развитието на едно видение с развитието на следващото видение. Това съпоставяне също доказва, че следващото видение не следва хронологически предното, а повтаря времевия период на предното. А това означава рекапитулация.

Този най-общ макроструктурен анализ доказва съществуването на рекапитулация във виденията от първите четиринадесет глави на Откровението. Това показва и защо е по-удачно в тълкуването им да се използва именно метода на рекапитулацията в рамките на историческата школа. Но това не означава, че методът на прогресията изобщо няма място в тълкуването на Откровението. В статията Тълкуване на книгата Откровение – IV представяме, къде е удачна неговата употреба.

Макроструктурният анализ изследващ структурата на текста и съпоставящ видение с видение доказва, че методът на рекапитулацията е методът, който трябва да бъде използван в тълкуването на първите четиринадесет глави на Откровението.