Това, как книгата Откровение ще бъде разбирана, зависи изцяло от метода, който приемаме в тълкуването й. В статията Книгата Откровение доказваме, че подходът, който е в най-голяма хармония с естеството и предназначението на апокалиптиката, е този на историческата школа и именно той трябва да бъде ползван в четенето на Откровението. В статиите Тълкуване на книгата Откровение – I и Тълкуване на книгата Откровение – II пък разглеждаме някои от най-важните насоки, които трябва да бъдат следвани при проучването на апокалипсиса в рамките на историческия метод.
С това, разбира се, дебатът относно подхода в изследването на Откровението не приключва. Не само че не приключва, но той е особено изострен по отношение на първите му четиринадесет глави. Главите от петнадесета до края са подчертано есхатологични и не представляват проблем за избора на метод. Истинският въпрос е, как да разбираме Откр. 1-14 гл. при използването на историческия метод. Но както става винаги, възможните методи ще са повече от един, което означава, че ще трябва да установим, кой е най-удачния.
Кои са методите в тълкуването на първите четиринадесет глави на Откровението? Кой е правилния?
1. Методи на тълкуване на Откр. 1-14 гл.
Със сигурност трябва да мислим за повече от един възможен метод в тълкуването на първите четиринадесет глави на книгата Откровение, които се състоят от четири видения, но добрата новина е, че няма да ни се наложи да правим труден избор, защото в основни линии възможностите са само две – можем да изберем или метода на прогресията, или метода на рекапитулацията.
1) Изследване на Откр. 1-14 гл. на мезоструктурно ниво
Тук трябва да уточним, че става дума за избор между два подхода в рамките на историческия метод. Целта ни е да разберем, как да изследваме първите четири видения на Откровението на мезоструктурно ниво. За да стане по-ясно, ще представим въпроса чрез една графика:
Вече сме установили, че историческият метод е най-удачния в изследването на книгата Откровение (прочетете статията статията Книгата Откровение). Когато става дума за първите й четиринадесет глави и анализа на четирите видения намиращи се в тях като отделни мезоструктури, можем да избираме между два подхода съществуващи в рамките на историческия метод – методът на прогресията или методът на рекапитулацията. Изборът на правилния не би трябвало да е много труден.
Фактът, че трябва да се избира само между два метода, и то въпросните два, е много ясен и естествен, и дори не подлежи на дебат, просто защото няма други възможни. Всъщност същият избор стои и пред изследователите от другите школи, но в момента се интересуваме, кой от тези методи е приложим, когато подхождаме към Откр. 1-14 гл. чрез историцизма.
2) Методът на прогресията
Методът на прогресията различава само една кулминация в книгата Откровение като всичко води към нея. Този метод изисква описаното в Откровението да се случва точно в реда, в който е представено – всичко, което ще се случи или вече се е случило, върви прецизно в последователността, в която е написано. А това означава, че по този модел ще трябва да се случват и първите й четиринадесет глави, и затова те ще изискват тълкуване според метода на прогресията.
Например седемте тръби израстват от седемте печата и са тяхно продължение. Събитията от Откр. 4 гл. трябва да станат след описаното в Откр. 3 гл., а случващото се в Откр. 12 гл. трябва да е след онова в гл. 11. С други думи, хронологията се следва буквално за цялата книга – първата глава (игнорирайки факта, че тя обхваща и пролога на книгата) се занимава с най-ранното събитие по оста на времето, а последната (оставяйки настрана епилога) – с най-късното. И понеже тук се интересуваме само от първите четиринадесет глави, това ще рече, че четиринадесетата глава трябва да намери изпълнение след първата, а събитията между тях се случват в прогресия. Оттук е и името на метода – методът на прогресията, защото „прогрес“ означава „движение напред и осъществяване на някакво развитие в това движение“.
Можем да представим графично метода на прогресията по следния начин:
В неговата цялост този метод се използва в нашето съвремие от футуристката школа – пророчествата на Откровението се разглеждат като случващи се едно след друго, в хронологичния ред, в който са дадени във виденията в книгата. Това не елиминира изкушението представители на историческата школа да се опитат да го приложат в анализа им на първите четиринадесет глави на апокалипсиса.
3) Методът на рекапитулацията
Методът на рекапитулацията подхожда към няколко части на Откровението сякаш те се повтарят. Всяка една от тях може да доведе до окончателния завършек на третирания въпрос. С други думи, авторът многократно води читателите си по една и съща пътека, като всеки път добавя нова перспектива.
Например серията за седемте печата започва от времето на Йоан и свършва във Второто пришествие на Исус и обновяването на земята. След това идва серията за седемте тръби, която отново започва от времето на пророка и стига до Пришествието и събитията след него представяйки друга гледна точка, и т.н. Оттук идва и името на метода – методът на рекапитулацията, защото „рекапитулация“ означава „повторение, резюме“.
Можем да представим графично метода на рекапитулацията по следния начин:
Методът на рекапитулация, чрез който да се разглеждат Откр. 1-14 гл., е метода, който би използвал изследовател принадлежащ към историческата школа, което не отхвърля възможността от прилагането му и при други школи.
2. Предпоставки за избор на метод.
Първите четиринадесет глави на Откровението съдържат четири видения – видението за седемте църкви (Откр. 1:10б-3:22), видението за седемте печата (Откр. 4:1-8:1), видението за седемте тръби (Откр. 8:2-11:18) и видението за сатанинското триединство (Откр. 11:19-14:20). Въпросът е, дали тези видения се случват последователно във времето изхождайки едно от друго или се развиват паралелно като всяко едно започва от времето на пророка и завършва във Второто пришествие и отвъд него? Когато тълкуваме Откр. 1-14 гл., кой метод да изберем – методът на прогресията или методът на рекапитулацията? Очевидно е, че ако изберем метода на прогресията, ще имаме съвсем различен сценарий за случването на събитията и специално за края на времето в сравнение с този на метода на рекапитулацията. Затова е важно да знаем, кой е правилния подход.
До голяма степен изборът на метод ще зависи от школата за тълкуване на апокалиптичните пророчества, която следваме. Естествено, че един футурист би избрал метода на прогресията, защото именно той се вписва в разбиранията на тази школа, а поддръжникът на историческата школа ще трябва да се спре на метода на рекапитулацията, защото той отразява най-точно вижданията на тази школа. Разбира се, че, както винаги, и тук има изключения, но като цяло това е посоката на движение – за първите четиринадесет глави на Откровението футуристът би избрал метода на прогресията, а историцистът – методът на рекапитулацията. Така че в голямата си част изборът на метод бива предопределен от избора на школа за тълкуване. Това означава, че когато говорим за избор на правилен метод, дебатът трябва първо да се отнесе до въпроса, коя е правилната школа за тълкуване на апокалиптичните пророчества (прочетете статията Книгата Откровение).
Презумпцията за избор на метод като зависещ от следваната школа изглежда много логична, но и малко субективна. Това обаче не означава, че в самото Откровение не съществуват указания, които да ни насочат към коректния подход за тълкуване на Откр. 1-14 гл. Напротив, има. За целта трябва просто да изходим от самия текст и неговата структура. Ако го направим, ще сме в състояние да установим, кой метод е най-подходящия в случая. Това е метода на рекапитулацията. И ще го докажем.
3. Основания за приемане на метода на рекапитулацията.
Защо е много по-удачно да се приеме метода на рекапитулацията, а не метода на прогресията, когато се тълкуват първите четиринадесет глави на апокалипсиса? Следният анализ на тази част от книгата го доказва.
1) Структурата на текста подсказва наличието на рекапитулация
Дори и при един повърхностен прочит на Откр. 1-14 гл. прави впечатление, че там има четири видения. Както вече посочихме, това са сериите за седемте църкви (Откр. 1:10б-3:22), за седемте печата (Откр. 4:1-8:1), за седемте тръби (Откр. 8:2-11:18) и за сатанинското триединство (Откр. 11:19-14:20). Всички те са самостоятелни мезоструктури. Забелязва се ясна подреденост и откроеност на всяко от виденията, което очевидно трябва да се има предвид.
Не е трудно да се забележи и какъв стил литература се използва. При първата серия (видението за седемте църкви) се използва стилът на писане на писмо. Това видение се намира в писмената рамка на книгата. От следващата серия нататък стилът се променя в апокалиптика – сложна символика с поява на странни същества. Да го представим като графика:
Интересното е, че всяко от тези видения бива въведено от нещо специално, което се случва в храмова обстановка. Ето графика само на първата и втората серия. Това, което се случва при третата и четвъртата, е аналогично на случващото се при втората.
При едно по-задълбочено изследване прави впечатление, че винаги във виденията от апокалиптичната част, в самото пророческо описание, се случва нещо много сериозно, което изисква допълнително обяснение, преди да се стигне до края на видението. И това допълнително обяснение винаги се дава – появява се като интерлюдия във видението:
И едва след като е дадено нужното изяснение в рамките на интерлюдията, се стига до края на видението. Това, което може да бъде забелязано и което е важно да се отбележи, е че видението винаги завършва в някаква кулминация касаеща Второто пришествие или отвъд него.
Тази схема на въведение към видението, пророческо описание на видението, пояснение на трудния въпрос във видението чрез една интерлюдия и кулминация на видението в събития от края на човешката история, се повтаря при втората, третата и четвъртата серии от първите четиринадесет глави на Откровението. А щом като те завършват винаги в една есхатологична кулминация, това загатва, че те трябва започват от времето на Йоан. Така че дори само позовавайки се на тази повтаряемост, която всеки път кулминира във времето около Второто пришествие, виждаме намек за използване на рекапитулация.
Тъй като обаче и останалите видения на книгата също следват тази схема, ако и да имат кулминация от друго естество (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение – II), ще се наложи да изследваме този въпрос по-обстойно, и да съпоставим първите четири серии или някои техни части.
2) Съпоставяне на края на едно видение с развитието на следващото видение
Краят на едно видение от Откр. 1-14 гл. е лесно съпоставим с развитието на следващото видение, от което също се налага извода, че при тези серии има повтаряемост, а не следват една след друга хронологически.
Например можем да съпоставим края на видението за печатите с развитието на видението за тръбите. Това ще ни даде много ясна представа, дали серията за тръбите следва по време тази за печатите или се развива паралелно с нея.
Тук обаче трябва първо да изясним, къде точно свършва серията за печатите. В статията Седемте тръби от Откровението – I разглеждаме обстойно въпроса за края на видението за печатите и началото на видението за тръбите и доказваме, че това за печатите свършва в Откр. 8:1, а това за тръбите започва в Откр. 8:2. След като знаем това, можем да съпоставим края на серията за печатите с развитието на тази за тръбите. Както вече казахме, това ще ни помогне да разберем, дали видението за тръбите обхваща същия времеви период като този на печатите, т.е. дали тук се наблюдава рекапитулация.
При шестия печат имаме ясна индикация, че неговият край е свързан с Второто пришествие на Исус:
„Небето бе отместено като свитък, когато се навива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си. И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца! Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ (Откр. 6:14-17).
Вярно е, че има различни предложения за значението на израза „Дошъл е великият ден на Неговия гняв“, но тук наистина се иска голямо въображение да се мисли за нещо различно от Второто пришествие. Всичко описано в шестия печат изисква да видим в него завръщането на Христос.
Следва интерлюдията на видението (Откр. 7 гл.), в която се дава отговора на въпроса, с който завършва шестия печат: „Кой може да устои в деня на гнева?“, както и отговорите на други въпроси породили се по-рано във видението. Тя представя хората, които ще могат да устоят в деня на гнева, и т.н. И след като са дадени нужните отговори, се описва седмия печат:
„И когато отвори седмия печат, настана мълчание на небето за около половин час“ (Откр. 8:1).
С това серията приключва. Очевидно седмият печат, т.е. краят на видението за печатите, трябва да се случи след Второто пришествие. Това означава, че серията за седемте печата завършва отвъд Пришествието.
Следва видението за седемте тръби. В него обаче се описват неща, които се случват на земята, като там очевидно земната история още не е приключила. Как би могло това да стане, ако тръбите следват хронологически печатите? Единственият извод е, че след като серията за печатите е приключила отвъд Второто пришествие (а завършекът не може да бъде надминат), видението за тръбите се е върнало отново назад във времето и започва да представя отново неща, които се случват на земята, но вече от друга гледна точка – серията за печатите се занимава с Божията постоянна дейност за спасението на човека и отношението на църквата към благовестието, докато видението за тръбите касае съда над „земните жители“.
Виждаме, че можем без особени трудности да съпоставим края на едно видение от първите четиринадесет глави на книгата Откровение с развитието на следващото видение. И това съпоставяне доказва, че следващата серия не следва хронологически предната, а повтаря нейния времеви период. А това означава рекапитулация.
3) Съпоставяне развитието на едно видение с развитието на следващото видение
Можем също да съпоставим развитието на едно видение от Откр. 1-14 гл. с развитието на следващото.
Нека отново да използваме сериите за печатите и тръбите, като този път ще съпоставим техните развития. Преди да дойде края на видението за седемте печата, още в неговото развитие, в изясняването на зададените в него въпроси в рамките на интерлюдията му, се описва, какво се случва с Божия народ преди да се стигне до великия ден на гнева на Агнеца:
„След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво. И видях друг ангел да се издига от изток, в когото беше печатът на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които беше дадено да повредят земята и морето, и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог“ (Откр. 7:1-3).
Преди да се стигне до деня на гнева на хората принадлежащи към Божия народ се поставя печат на челата им. Подобен израз говорещ за Божия печат на челото обаче се използва и при следващото видение за тръбите, когато затръбява петата тръба:
„Но им се каза да не нанасят вреда на земната трева, нито на каквато и да била зеленина, нито на някакво дърво, а само на онези хора, които нямат Божия печат на челата си“ (Откр. 9:4).
Сходството на изразите е очевидно. Явно е, че и двете събития трябва да станат по едно и също време, те са паралелни. Как обаче може да се осъществи това, ако видението за тръбите се случва след видението за печатите? Очевидно е, че с приключването на серията за печатите тази за тръбите трябва да се върне назад във времето и да започне от дните на Йоан.
Така че виждаме, че можем безпроблемно да съпоставим и развитието на едно видение от първите четиринадесет глави на книгата Откровение с развитието на следващото видение. Това съпоставяне също доказва, че следващата серия не следва хронологически предната, а повтаря времевия период на предната. А това означава рекапитулация.
Този най-общ мезоструктурен анализ доказва съществуването на рекапитулация във виденията от Откр. 1-14 гл. и защо те биват определени като исторически обхващащи християнската епоха. А това демонстрира и защо е по-удачно в тълкуването им да се използва именно метода на рекапитулацията в рамките на историческата школа.
4. Рекапитулация на историческите серии.
Щом като стигаме до извода, че при виденията в Откр. 1-14 гл. имаме рекапитулация и всяко едно обхваща периода на християнската църква, нека да видим, как точно това се случва. Следната графика може да е от полза. Ще означим всяка от сериите с номера й поред в строежа на книгата:
И четирите серии започват от времето на апостол Йоан (I век), минават през вековете на християнската история, стигат до дните на нашето настояще и се простират до времето на Второто пришествие, като някои стигат дори отвъд него (периодите означени с пунктирани линии).
Видението за седемте църкви свършва с лаодикийския период на християнството (Откр. 3:14-22), в който ние се намираме, но ни оставя с очакването за реформа, която ще се случи в самия край на времето преди Пришествието (прочетете статията Отхвърлена ли е Лаодикия от Бога? Част II), и победителите ще седнат с Христос на престола Му, когато Той се завърне за тях според обещанието Му (Откр. 3:21).
В серията за седемте печата шестия печат описва идването на Исус в слава (Откр. 6:12-17), но засяга и събирането на избраните 144 000 светии от последното време пред Божия престол, което ще се случи след Пришествието (Откр. 7:9-17), и приключва с обновяването на земята при отварянето на седмия печат (Откр. 8:1).
Видението за седемте тръби ни отвежда до последните събития с прозвучаването на шестата тръба (Откр. 9:13-21), при която църквата на остатъка ще мине през най-голямата си криза приключвайки мисията си (Откр. 11:7-13), и чийто период свършва с Второто пришествие. Седмата тръба е края на видението и ни отнася до екзекутивния съд над неспасените (Откр. 11:15-18).
Серията за сатанинското триединство свършва с Второто пришествие на Христос (Откр. 14:14-20), но дава и картина на събирането на 144-те хиляди светии на хълма Сион, която по някакъв начин отразява събитие случващо се скоро след Пришествието.
Тази графика илюстрира, как първите четири видения намиращи се в Откр. 1-14 гл. обхващат християнската история, като всяко от тях започва в I век и приключва във Второто пришествие или отвъд него. Те трябва да бъдат изследвани според метода на рекапитулацията.
Но гореустановеното не ни води до извода, че методът на прогресията изобщо няма място в тълкуването на Откровението. В статията Тълкуване на книгата Откровение – IV представяме, къде е удачна неговата употреба.
Мезоструктурният анализ изследващ структурата на някои текстове и съпоставящ видение с видение доказва, че методът на рекапитулацията е методът, който трябва да бъде използван в тълкуването на първите четиринадесет глави на Откровението.