Най-удачният метод за разглеждане на първите четиринадесет глави на Откровението е методът на рекапитулацията – виденията за печатите, тръбите и сатанинското триединство рекапитулират (повтарят) видението за църквите (което е първото в книгата), като добавят нови елементи и важна информация. Това ги определя като исторически серии, които обхващат цялата християнска епоха. В статията Тълкуване на книгата Откровение – III представяме някои от основанията да се използва именно метода на рекапитулацията за тази част на апокалипсиса.
И все пак няма ли някакъв шанс и методът на прогресията да бъде използван на мезоструктурно ниво? Всички ли мезоструктури на Откровението представляват някакъв вид повторение или има и такива, които се развиват постепенно едно след друго водейки към една кулминация, така че да наблюдаваме при тях прогресия? Да, такива места има. В книгата Откровение има части, при които се наблюдава прогресия и при които трябва да се използва метода на прогресията в рамките на историцизма, когато биват тълкувани.
Къде в Откровението е приложим метода на прогресията?
1. Прогресия в Откр. 15-22 гл.
Откр. 15-22 гл. представляват есхатологичните серии на книгата (те се занимават предимно със събитията касаещи самия край) и затова е нормално да очакваме използвания метод да е различен от този, който е в Откр. 1-14 гл., където са историческите серии. Тук откриваме наличието на някакъв вид прогресия, която по принцип не се оспорва (въпреки че и тук съществуват изключения) и затова няма проблем при тълкуването на тази част от книгата да се използва метода на прогресията.
Но трябва да подчертаем, че това не е историческа, а есхатологична поредица от пророчества, за която не е странно да се очаква, че ще се развива към кулминацията без или почти без никаква рекапитулация. Но дори и тук имаме прескачания във времето – връщане назад или отиване напред (прочетете статията Падението и краят на Вавилон – II). Така че е напълно приемливо в по-малко спорната есхатологична част на Откровението виденията да се движат по метода на прогресията и следователно този метод да бъде използван в тълкуването им в рамките на историческата школа.
Виденията, които формират есхатологичните серии на книгата Откровение, са това за седемте последни язви (Откр. 15:1-16:17), за падението и края на Вавилон (Откр. 16:18-18:24), за Второто пришествие и милениума (Откр. 19:1-21:4) и за Новия Ерусалим и Новата земя (Откр. 21:5-22:5). Това, което прави впечатление при тях, е че ако и те да могат да бъдат откроени като мезоструктури, тяхната откроимост не е толкова ярка. Те са по-флуидни, като края на предната серия може да послужи за фон на следващата. И причината за това е именно тяхното развитие в прогресия – хронологически, едно след друго.
Есхатологичните серии могат да бъдат представени графично по следния начин. Всяка от тях е означена с номера й поред в структурата на книгата:
Както може да се види, виденията от есхатологичната част на книгата Откровение се случват едно след друго, в прогресия. Краят на едното описва събитията до даден момент и от този момент започва следващото. Също така тези серии са и по-флуидни – краят на предното видение е фон, който служи на формирането на следващото (частите маркирани с пунктирани линии).
Предвид всичко това Откр. 15-22 гл. изисква при интерпретирането й използването на метода на прогресията в рамките на историческия метод. А това ще рече, че прилагането на прогресия има място в тълкуването на Откровението. Просто трябва да се знае къде точно. И есхатологичните серии не са единственото място в книгата нуждаещо се от метода на прогресията.
2. Прогресия във въведителните сцени на виденията.
Въведителните сцени на сериите в Откровението са изключително важни и трябва да се разбират добре, ако искаме да разберем цялата книга. Те подготвят протичането на съответното видение, често указват посоката, в която ще се развие действието и до известна степен са червена нишка през цялото видение като образуват задния план на картината. Въведенията също така представляват словесни предверия предоставящи речника използван при всеки елемент от съответната серия. В различните въведителни сцени, по-ясно или по-завоалирано, се появяват елементи на светилището, което означава, че на практика въведенията са храмови сцени.
Именно във въведителните сцени на виденията на апокалипсиса, и то във всичките въведения, може да бъде наблюдавана прогресия. Каква обаче е нейната природа зависи от това, в коя част на книгата е дадената серия. Във виденията от историческата част (Откр. 1-14 гл.) прогресията се изразява в придвижване навътре в светилището, докато при тези от есхатологичната част (Откр. 15-22 гл.) прогресията може да бъде забелязана в действията извършващи се в храма. Тази динамика може да бъде представена графично по следния начин:
Да разгледаме по-обстойно прогресията случваща се във въведителните сцени в различните части на книгата.
1) Прогресия във въведителните сцени на историческите серии
Прогресията случваща се във въведенията на историческите серии на Откровението е много лесно установима. Тук е важно да подчертаем, че не самите видения в тази част на книгата се развиват по метода на прогресията, а само един техен елемент – техните въведения. При четирите серии намиращи се в историческата част може да се установи движение отвън навътре, когато говорим за светилището. Да се фокусираме върху лявата част на горната графика, която изглежда така:
Ето какво прави впечатление тук:
1) Първата въведителна сцена (Откр. 1:10б-20) има отношение към светилището – Исус се явява на Йоан като свещеник сред светилниците, които принадлежат на светилището, но сцената се разиграва на земята. Исус уверява Йоан и преследваните вярващи, че Той е с тях в изпитанията им.
2) Във втората въведителна сцена (Откр. 4-5 гл.) сме отнесени на небето, където се описва Божия престол, а според Откр. 7:15 небесното светилище (т.е. храмът) и Божият престол са пряко свързани. Тук Исус е въведен в небесната Си служба като Свещеник-Цар. Говори се за светилището, което бива посветено за служба, но сцената няма връзка със Светая Светих.
3) В третата въведителна сцена (Откр. 8:2-6), отново случваща се на небето, се споменава „златния олтар“. Според Откр. 8:3б този олтар стои пред Божия престол, следователно е свързан със светилището. В тази сцена стигаме до застъпническата служба, която Христос извършва за последователите Си. Молитвите на светиите са принесени на „златния олтар“. В земното светилище този олтар се намира в Светая, но непосредствено пред завесата към Светая Светих.
4) Четвъртата въведителна сцена е много кратка, състои се само от един стих (Откр. 11:19). Затова пък в нея съвсем ясно става дума за небесния храм и изрично се споменава ковчега на завета. В земния храм ковчегът на завета стоял в Светая Светих. Четвъртата сцена ни води в Светая Светих и службите, които се извършват в нея по време на Деня на умилостивението и които сочат на Изследователния съд. С това стигаме до връхната точка на градацията.
Както виждаме, при въведенията на първите четири видения формиращи историческите серии има движение отвън навътре в светилището. Тук можем да говорим за ясно изразена прогресия. Въведителните сцени на историческите серии касаят ежедневната служба на Исус за прощение и застъпничество за Неговите последователи, и накрая ни отвеждат в Светая Светих и очистването на светилището случващо се веднъж в годината по време на Деня на умилостивението.
Важно е отново да се отбележи, че ако и въведенията на първите четири серии да се развиват прогресивно, самите видения не се развиват в прогресия. При по-внимателно вглеждане установяваме, че точно в четирите исторически серии въведителните сцени се разграничават рязко от предхождащия ги отрязък. Виденията в първите четиринадесет глави на Откровението се простират всеки път до идещото Божие царство. Новата серия започва пак отначало и обхваща същия времеви интервал, а именно от времето на Йоан до Второто пришествие на Христос и събитията отвъд него. В това Откровението силно напомня за книгата Даниил. При всяко повторение се поставят нови акценти и се дава допълнителна информация. Не само структурата указва рекапитулация в първите четиринадесет глави на Откровението, но и съпоставянето на виденията (прочетете статията Тълкуване на книгата Откровение – III). Така че сравнени помежду си въведителните сцени в Откр. 1-14 гл. са разположени в прогресия, докато частите, към които принадлежат, представляват рекапитулация.
2) Прогресия във въведителните сцени на есхатологичните серии
За разлика от въведенията на историческите серии тези на есхатологичните не са ясно разграничени, те са малко по-размити и флуидни, което превръща самите есхатологични серии като такива. Понякога тези въведителни сцени изпълняват ролята на край на предходната серия и същевременно като встъпление към следващата или пък краят на предходната серия служи като фон на въведението на следващата серия. Но при тях също наблюдаваме прогресия. Да ги представим като модел като този път насочим вниманието си върху дясната част на първата графика (на графиката посочваме и връзката им с историческите серии):
Какво може да бъде забелязано тук?
1) В петата въведителна сцена (Откр. 15:1-16:1) отново съзнателно се споменава храма в небето. Седем ангели със седем чаши пълни с Божия гняв излизат от храма. Дим изпълва храма, така че никой не може да влезе в него – указание, че вече не се упражнява посредническа дейност. Язвите са описани като завършек на Божия гняв (Откр. 15:1). Петата въведителна сцена отразява края на умилостивителната служба. Храмът вече е недостъпен. Вече не може да се извършва свещеническа и първосвещеническа служба за човечеството.
2) Шестата въведителна сцена (Откр. 16:18-17:3а) е малко по-размита от останалите. Като нейна основа може да послужи текста от Откр. 16:17. Там се говори за храма, който е в небето. В последващата го сцена наистина откриваме връзка с храма, но вече всичко се е сбъднало. Защо е удачно да приемем Откр. 16:18-17:3а като въведителна сцена разглеждаме в статията Макроструктура на книгата Откровение – III.
3) Седмата въведителна сцена (Откр. 19:1-10) е паралелна на втората и също се случва на небето. В нея се появяват фигурите познати от Откр. 4-5 гл. – четирите живи същества, двадесет и четиримата старейшини и Седящият на престола. Храмът не е директно споменат, но вече посочихме връзката между престола и храма. Това важи и за седмата сцена. Сватбената вечеря може да започне (Откр. 19:7-9).
4) В края, в последната въведителна сцена (Откр. 21:5-11а), Седящият на престола се появява отново. Предходните стихове говорят за това, че Бог ще живее сред народа Си (ст. 3, 4). Думите напомнят за светилището-шатра, скинията: „Ето, скинията [шатрата] на Бога е с човеците; Той ще обитава [лагерува] с тях…“ (ст. 3). При последната сцена читателите на Откровението отново се озовават на земята.
Виждаме, че и при въведителните сцени от Откр. 15-22 гл. има прогресия, но тя е изразена не толкова в придвижване в светилището, колкото в случващото се в него. Но все пак наблюдаваме прогресия. При тези въведения се поставя фокус на определени фази от антитипичното изпълнение на празника Деня на умилостивението и това, което следва по-нататък. Тук описанието на светилището не съдържа характерната за светилището мебелировка, защото в него вече не се извършва спасителната дейност, за която това обзавеждане служи.
3. Анализ на въведенията към първите две серии в Откровението.
За да видим по-ясно, в какво се изразява прогресията във въведенията, нека да съпоставим въведителните сцени на първите две серии на Откровението – въведението на серията за седемте църкви (Откр. 1:10б-20) и въведението на серията за седемте печата (Откр. 4-5 гл.). Долната схема показва някои от приликите и разликите при тях:
Някои неща тук са очевидни. Общото между двете въведения е, че и двете са въведителни сцени в храмова обстановка. Различията между тях са, че едното е в писмената част на Откровението и се случва на земята, а другото е в апокалиптичната му част и се случва на небето. За целите на този анализ обаче ще ни е нужно да установим малко по-подробно естеството на приликите и разликите между тези две въведения. Достатъчно ще е да разгледаме само техните начала.
1) Началото на въведението на първата серия и самият край на пролога на книгата (Откр. 1:10-20), които са в писмената рамка на Откровението:
„В Господния ден бях обзет от Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши на книга и го прати до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия. И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника“ (Откр. 1:10-12).
2) Началото на въведението на втората серия (Откр. 4-5 гл.), което е в апокалиптичната част на книгата:
„След това видях – и ето, врати отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Въздигни се тук и ще ти покажа какво трябва да стане след това. И внезапно бях обзет от Духа и ето, на небето стоеше престол и на престола седеше Един“ (Откр. 4:1, 2).
Да обобщим приликите между случващото се в писмената и апокалиптичната част:
Както забелязваме, и в двата случая Йоан вижда и чува нещо, и в двата случая е в Духа.
В Откр. 1:12-16 светилището е пресъздадено при Йоан, на земята. В Откр. 4:2 той е възнесен на небето, където вижда престол, но пък в Откр. 7:15 се изяснява, че там, където е Божият престол, там е и Неговия храм. Така че в Откр. 4 гл. Йоан всъщност вижда Божия храм на небето. С други думи, и при двете въведения сме пренесени в храмова обстановка.
Сега да обърнем внимание на разликите:
Разликите между въведенията разкриват движението при тях – преминаване от земята към небето, преминаване от един литературен стил към друг. Тези разлики между въведителните сцени са съществени за отбелязване, защото те не ги противопоставят, а само разкриват развитието на движението във въведенията. Тук се наблюдава прогресия.
В началото Йоан е на земята и обстановката на светилището е възпроизведена при него – дошъл е небесният свещеник със светилниците, така че макар и на земята, обстановката на светилището е пресъздадена. Това виждаме от нуждата Йоан просто да се обърне, за да види това. Присъствието на апостола на земята е подчертано и от друго, типично земно ограничение – времето. Йоан получил първото си видение в Господния ден, събота (прочетете статията Кой е Господният ден в Откр. 1:10?). Вестта от това видение е предадена във вид на писмо.
След това при гл. 4 нещата стават по-сложни. Йоан вижда отворена врата на небето, през която трябва да мине. Така той бива пренесен от земята към небето – тази врата е връзката между земята и небето. Тук вече земните фактори и ограничения не важат – не се посочва дори времето, когато Йоан получава второто си видение. Казано е, че това се случва „след това“. Вече няма нужда обстановката да бъде сваляна пред пророка, защото сам той е отнесен на небето, в храма на Бога, където е Неговия престол. Нещата, които Йоан вижда и чува, са удивителни, и от този момент всичко написано представлява апокалиптика – появяват се разказ, странни същества и химни.
Апокалиптичната част на книгата започва с израза „врати отворени на небето“ (Откр. 4:1). Всичко, което дотук Йоан видял, било на земята. Територията на видението е на земята. Сега той бива отведен на небето: „Въздигни се тук“ (Откр. 4:1). Предстои му нещо различно, започва нова част. Това е първата ясна структурна формула в Откровението, което е силно указание, че с Откр. 4:1 започва нова част (прочетете статията Макроструктура на книгата Откровение – I). Освен това има и промяна в персонажите. Църквите в Откр. 2-3 гл. избледняват и се появяват един трон с някой седнал на него, двадесет и четири старейшини и четири същества. В Откр. 5 гл. се прибавят ангелите и едно агне.
Тук виждаме ясно изразена прогресия в тези две въведителни сцени. Но тя е само във въведенията. Преминаването от писмо (гл. 1-3) към апокалиптика (гл. 4) не е доказателство, че случващото се в гл. 4 следва хронологически случващото се в гл. 3, т.е. че в развитието на самите видения има прогресия. Тъкмо напротив. И двете серии започват във времето на пророка, така че няма как да заключим, че серията с печатите следва хронологически серията с църквите. Печатите обхващат времевата рамка оформена вече от серията за църквите (от времето на пророка до края) прибавяйки нова перспектива и започвайки апокалиптиката в книгата. По същия начин се развиват и следващите две видения, което означава, че в самите видения от историческите серии наблюдаваме рекапитулация, но въведителните сцени на тези видения се движат в прогресия.
Ако изследването на виденията на Откровението на мезоструктурно ниво изисква да заключим, че при Откр. 1-14 гл. е приложим метода на рекапитулацията, а при Откр. 15-22 гл. трябва да ползваме метода на прогресията, какво ще установим, ако насочим анализа си към самите видения? При проучването на всяка серия къде е приложим метода на рекапитулацията и къде – този на прогресията? Представяме отговора на този въпрос в статията Тълкуване на книгата Откровение – V.
Методът на прогресията трябва да се прилага в Откровението във виденията от глава петнадесета до края, както и във въведителните сцени на всички видения от книгата.