Най-удачният метод за разглеждане на виденията в историческата част на Откровението (гл. 1-14) е методът на рекапитулацията – виденията за печатите, тръбите и сатанинското триединство рекапитулират (повтарят) първото видение (видението за църквите) като добавят нови елементи и важна информация. В статията Тълкуване на книгата Откровение – III представяме някои от основанията да се използва именно метода на рекапитулацията за първите четиринадесет глави на Откровението.
И все пак няма ли някакъв шанс и методът на прогресията да бъде използван? Всички ли елементи на Откровението представляват някакъв вид повторение или има и такива, които се развиват постепенно едно след друго водейки към една кулминация, така че да наблюдаваме при тях прогресия? Да, такива места има. В книгата Откровение има части, при които се наблюдава прогресия и при които трябва да се използва метода на прогресията, когато биват тълкувани.
1. Прогресия в Откр. 15-22 гл.
Откр. 15-22 гл. се занимава предимно с есхатологични събития (събития касаещи самия край) и затова е нормално да очакваме използвания метод да е различен от този, който е в Откр. 1-14 гл., където са историческите серии. Тук откриваме наличието на някакъв вид прогресия, която по принцип не се оспорва и затова няма проблем при тълкуването на тази част от книгата да се използва метода на прогресията. Но трябва да подчертаем, че това не е историческа, а есхатологична поредица от пророчества, за която не е проблем да се очаква, че ще се развива към кулминацията без или почти без никаква рекапитулация. Но дори и тук имаме прескачания във времето – връщане назад или отиване напред. Така че е напълно приемливо в по-малко спорната есхатологична част на Откровението виденията да се движат по метода на прогресията и следователно този метод да бъде използван в тълкуването им в рамките на историческата школа.
2. Прогресия във въведителните сцени на виденията в Откр. 1-14 гл.
Друго място, където може да бъде наблюдавана някаква прогресия, са въведителните сцени на виденията в първите четиринадесет глави на Откровението. Тук е важно да подчертаем, че не самите видения в тази част на книгата се развиват по метода на прогресията, а само един техен елемент – техните въведения.
Въведителните сцени (въведенията) на виденията в Откровението са изключително важни и трябва да се разбират добре, ако искаме да разберем цялата книга. Те подготвят протичането на съответната серия (видение), често указват посоката, в която ще се развие действието и до известна степен са червена нишка през цялото видение като образуват задния план на картината. Въведенията също така представляват словесни предверия предоставящи речника използван при всеки елемент от съответното видение.
В различните въведителни сцени, по-ясно или по-завоалирано, се появяват елементи на светилището. Очевидно въведенията са храмови сцени. Наред с това може да се установи движение отвън навътре, когато говорим за светилището. Можем да представим това движение графично по този начин:
1) Първата въведителна сцена (Откр. 1:10-20) има отношение към светилището – Исус се явява като свещеник сред светилниците, които принадлежат на светилището, но сцената се разиграва на земята.
2) Във втората въведителна сцена (Откр. 4, 5 гл.) се описва Божия престол, а според Откр. 7:15 небесното светилище, т.е. храмът и Божият престол са пряко свързани. Тук Исус е въведен в небесната Си служба като Свещеник-Цар. Говори се за светилището, но сцената няма връзка със Светая Светих.
3) В третата въведителна сцена (Откр. 8:2-6) изрично се споменава златният олтар – предмет, който е стоял в Светая на земното светилище. Според Откр. 8:3 този олтар стои пред Божия престол, следователно е свързан със светилището. В тази сцена стигаме до застъпническата служба. Молитвите на светиите са принесени на златния олтар. В земното светилище този олтар се намира в Светая, но непосредствено пред завесата към Светая Светих.
4) Четвъртата въведителна сцена е много кратка, състои се само от един стих (Откр. 11:19). Затова пък в нея съвсем ясно става дума за небесния храм и изрично се споменава ковчегът на завета. В земния храм ковчегът на завета е стоял в Светая Светих. Четвъртата сцена ни води в Светая Светих. С това стигаме до връхната точка на градацията.
Докато в земното светилище свещениците ежедневно влизали в Светая и извършвали службата си, в Светая Светих можел да влиза само първосвещеникът – веднъж в годината, в Деня на умилостивението (Лев. 16 гл.). Отварянето на Светая Светих в Откр. 11:19 очевидно сочи на Деня на умилостивението – тук, естествено, във връзка с небесното светилище. Но годишната служба е загатната още в Откр. 11:1, 2.
Както виждаме, при въведенията на първите четири видения (историческите серии) има движение отвън навътре в светилището. Тук можем да говорим за ясно изразена прогресия. Въведенията в историческите серии касаят ежедневната служба на Исус за прощение и застъпничество за Неговите деца и накрая ни отвеждат в Светая Светих.
Важно е отново да се отбележи, че ако и въведенията на първите четири серии да се развиват прогресивно, самите видения не се развиват в прогресия. При по-внимателно вглеждане установяваме, че точно в четирите исторически серии въведителните сцени се разграничават рязко от предхождащия ги отрязък. Виденията в първите четиринадесет глави на Откровението се простират всеки път до идещото Божие царство. Новата серия започва пак отначало и обхваща същия времеви интервал, а именно от времето на Йоан до Второто пришествие на Христос и свързаните с него събития. В това Откровението силно напомня за книгата Даниил. При всяко повторение се поставят нови акценти и се дава допълнителна информация. Не само структурата указва рекапитулация в първите четиринадесет глави на Откровението, но и времевите данни доизясняват въпроса, както и различните планове (прочетете статията Тълкуване на книгата Откровение – III). Така че сравнени помежду си въведителните сцени в първите четиринадесет глави на Откровението са разположени в прогресия, докато частите, към които принадлежат, представляват рекапитулация.
3. Прогресия във въведителните сцени на виденията в Откр. 15-22 гл.
За разлика от въведителните сцени в Откр. 1-14 гл., тези в Откр. 15-22 гл. (есхатологичните серии) не са ясно разграничени, те са малко по-размити. Понякога тези въведителни сцени служат за край на предходната серия и същевременно за встъпление към следващата. Но при тях също наблюдаваме прогресия. Да ги представим графично (на графиката посочваме и връзката им с историческите серии):
1) В петата въведителна сцена намираща се в Откр. 15:1-16:1 отново съзнателно се споменава храмът в небето. Седем ангели със седем чаши пълни с Божия гняв излизат от храма. Дим изпълва храма, така че никой не може да влезе в него – указание, че вече не се упражнява посредническа дейност. Язвите са описани като завършек на Божия гняв (Откр. 15:1). Петата въведителна сцена отразява края на умилостивителната служба. Храмът вече е недостъпен. Вече не може да се извършва свещеническа и първосвещеническа служба за човечеството.
2) Шестата въведителна сцена е малко по-размита от останалите. Откр. 16:17 може да послужи за основа за тази сцена (Откр. 16:18-17:3). Там се говори за храма, който е в небето. В следващата сцена наистина откриваме връзка с храма, но вече всичко се е сбъднало (Откр. 16:17).
3) Седмата въведителна сцена (Откр. 19:1-10) е паралелна на втората. В нея се появяват съществата познати от гл. 4 и 5 – четирите живи същества, двадесет и четиримата старейшини и Седящият на престола. Храмът не е директно споменат, но вече посочихме връзката между престола и храма. Това важи и за седмата сцена. Сватбената вечеря може да започне (Откр. 19:7-9).
4) В края Седящият на престола отново се появява (Откр. 21:5) в последната въведителна сцена (ст. 1-8). Предходните стихове говорят за това, че Бог ще живее сред народа Си. Думите напомнят за светилището-шатра, скинията: „Ето, скинията/шатрата на Бога е с човеците; Той ще обитава/лагерува с тях…“ (ст. 3). При последната сцена слушателите и читателите на Откровението отново се озовават на земята.
Виждаме, че и при въведителните сцени от Откр. 15-22 гл. има прогресия, но тя е изразена не толкова в придвижване в светилището, колкото в случващото се в него. Но все пак наблюдаваме прогресия. При въведенията в есхатологичните серии се поставя фокус на Деня на умилостивението и това, което следва по-нататък.
4. Анализ на въведенията към първите две серии в Откровението.
За да видим по-ясно, в какво се изразява прогресията във въведенията, нека да съпоставим въведенията на първите две серии на Откровението – въведението на серията за седемте църкви (Откр. 1:10-20) и въведението на серията за седемте печата (Откр. 4 и 5 гл.). Долната схема показва някои от приликите и разликите в тези две въведения:
Някои неща тук са очевидни. Общото между двете въведения е, че и двете са въведителни сцени в храмова обстановка. Различията между тях са, че едното е в писмената част на Откровението, а другото е в апокалиптичната му част. За целите на този анализ обаче ще ни е нужно да установим малко по-подробно естеството на приликите и разликите между тези две въведения. Достатъчно ще е да разгледаме само началото на всяко от тези въведения.
1) Началото на въведението на първата серия (Откр. 1:10-20), което е в писмената рамка на Откровението:
„В Господния ден бях обзет от Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши на книга и го прати до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия. И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника“ (Откр. 1:10-12).
2) Началото на въведението на втората серия (Откр. 4 и 5 гл.), което е в апокалиптичната част на Откровението:
„След това видях – и ето, врати отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Въздигни се тук и ще ти покажа какво трябва да стане след това. И внезапно бях обзет от Духа и ето, на небето стоеше престол и на престола седеше Един“ (Откр. 4:1, 2).
Да обобщим приликите между случващото се в писмената и апокалиптичната част:
Както забелязваме, и в двата случая Йоан вижда и чува нещо, и в двата случая е в Духа.
В Откр. 1:12-16 светилището е пресъздадено при Йоан, на земята. В Откр. 4:2 той е възнесен на небето, където вижда престол, но пък в Откр. 7:15 се изяснява, че там, където е Божият престол, там е и Неговият храм. Така че в Откр. 4 гл. Йоан всъщност вижда Божия храм на небето. С други думи, и при двете въведения сме пренесени в храмова обстановка.
Сега да обърнем внимание на разликите:
Разликите между въведенията разкриват движението при тях – преминаване от земята към небето, преминаване от един литературен стил към друг. Тези разлики между въведенията са съществени за отбелязване, защото те не ги противопоставят, а само разкриват развитието на движението във въведенията. Тук се наблюдава прогресия.
В началото Йоан е на земята и обстановката на светилището е пресъздадена при него – дошъл е небесният свещеник със светилниците, така че макар и на земята, обстановката на светилището е пресъздадена. Това виждаме от нуждата Йоан просто да се обърне, за да види това. Присъствието на апостола на земята е подчертано и от друго, типично земно ограничение – времето. Йоан получил първото си видение в Господния ден, събота (прочетете статията Кой е Господният ден в Откр. 1:10?). Вестта от това видение е предадена във вид на писмо.
След това при гл. 4 нещата стават по-сложни. Йоан вижда отворена врата на небето, през която трябва да мине. Така той бива пренесен от земята към небето – тази врата е връзката между земята и небето. Тук вече земните фактори и ограничения не важат – не се посочва дори времето, когато Йоан получва второто си видение. Казано е, че това се случва „след това“. Сега вече няма нужда обстановката да бъде сваляна пред пророка, защото сам той е отнесен на небето, в храма на Бога, където е Неговият престол. Нещата, които Йоан вижда и чува, са удивителни и сега вече всичко написано представлява апокалиптика – появяват се разказ, странни същества и химни.
Апокалиптичната част започва с израза „врати отворени“. Всичко, което дотук Йоан е видял, е било на земята. Територията на видението е на земята. Сега той бива отведен на небето: „Въздигни се тук“ (Откр. 4:1) – предстои му нещо различно, започва нова част. Това е първата ясна структурна формула в Откровението. Това е силно указание, че с Откр. 4:1 започва нова част. Освен това има и промяна в персонажите. Църквите в Откр. 2 и 3 гл. избледняват и се появяват един трон с някой седнал на него, двадесет и четири старейшини и четири същества. В Откр. 5 гл. се прибавят ангелите и едно агне.
Тук виждаме ясно изразена прогресия във въведенията. Но тя е само във въведенията. Преминаването от писмо (гл. 1-3) към апокалиптика (гл. 4) не е доказателство, че случващото се в гл. 4 следва хронологически случващото се в гл. 3, т.е. че в развитието на самите видения има прогресия. Тъкмо напротив. И двете серии започват във времето на пророка, така че няма как да заключим, че серията с печатите следва хронологически серията с църквите. Печатите обхващат времевата рамка оформена вече от серията за църквите (от времето на пророка до края) прибавяйки нова перспектива и започвайки апокалиптиката в книгата. Това означава, че в самите видения наблюдаваме рекапитулация, но въведенията на тези видения се движат в прогресия.
Методът на прогресията трябва да се прилага в Откровението във виденията от глава петнадесета до края, както и във въведенията на всички видения от книгата.