Отхвърлена ли е Лаодикия от Бога? Част II

Свещеното писание е пълно с вести на мир и утеха. Когато го изследваме, оставаме с впечатлението, че небесният Бог е един добър Бог – любящ Баща изключително загрижен за децата Си. Обещанията и насърченията в Библията са нейните бисери. Всеки сериозен последовател на Христос трябва да познава и помни колкото се може повече от тях. Заедно с това обаче библейските автори не спестяват вестите на укор и изобличение към човешката раса. Макар и не особено приятни за четене и слушане, тези вести са също израз на Божията любов, защото това е един от начините на Бога да разкрие пред хората зловредността на греха и на живота на независимост от Създателя.

Една от най-силните изобличителни вести на Библията е вестта към Лаодикия (Откр. 3:14-22), която апостол Йоан записал в книгата Откровение. В състоянието на християнската църква в град Лаодикия от I век сл.Хр. можем да видим състоянието на съвременното християнство – състояние, което предизвиква Божието неодобрение и Го принуждава да призове последователите Си към покаяние.

Вестта към Лаодикия комбинира по невероятен начин укора и насърчението – започва много укоряващо и завършва изключително насърчаващо. Не може да е изненада, ако около нея се появяват странни теории и интерпретации. Например според една теория чрез вестта към Лаодикия Господ всъщност казва, че е отхвърлил Адвентната църква и че вече работи без организирана църква, а само с отделни личности. В статията Отхвърлена ли е Лаодикия от Бога? Част I разглеждаме някои от твърденията на тази теория и установяваме, че те не почиват на библейска основа. Нека да разгледаме и другите й аргументи и да видим, имат ли те някакво основание. За целите и на тази статия оттук нататък под името „Лаодикия“ ще разбираме само Църквата на адвентистите от седмия ден, тъй като тази теория в интерпретирането на лаодикийската вест касае само нея.

1. Безусловност на вестта към Лаодикия.

Поддръжниците на теорията, че Господ е отхвърлил Лаодикия (т.е. Адвентната църква) разглеждат Откр. 3:15, 16 като безусловно пророчество към църквата:

„Зная делата ти, че не си студен, нито горещ. О, да беше ти студен или горещ. Така, понеже си хладък – нито горещ, нито студен, ще те изплюя от устата Си“ (Откр. 3:15, 16).

С други думи, Лаодикия няма никакъв шанс. Казано е съвсем ясно, че Господ ще я изплюе от устата Си и тези Му думи звучат като пророчество. (А може би Той вече я е изплюл?)

Ако приемем, че тук имаме просто едно пророчество за това, което ще стане с Лаодикия, тогава какъв е смисълът от следващите два стиха? Ето какво гласят те:

„Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш и да не станат явни срамотите на твоята голота, и очна мас, за да намажеш очите си, за да виждаш“ (ст. 17, 18).

Какъв е смисълът да подканваш някого към духовна реформа и да му осигуряваш средствата за това, ако предварително си обявил, че с него няма да се получи нищо? Един призив има смисъл, само ако има шанс той да бъде последван. Все пак Господ се обръща към църквата Си, не към фараона. Това означава, че изразът „ще те изплюя от устата Си“ има условен характер.

Да не забравяме, че вестите към седемте църкви се намират в писмената част на Откровението, т.е. техният стил е стилът на класическите пророчества, които могат да бъдат условни. Затова е съвсем нормално тук да съществува елементът „условност“, дори и да не се споменава изрично. Всъщност елементът „условност“ съществува не само при лаодикийската църква, но при повечето от останалите църкви:

– Ефеската църква: „И така, спомни си откъде си паднал и се покай, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще вдигна светилника ти от мястото му, ако не се покаеш“ (Откр. 2:5).

– Смирненската църква: „Не бой се от това, от което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще хвърли някои от вас в тъмница, за да бъдете изпитани, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота“ (Откр. 2:10).

– Пергамската църква: „И така, покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми“ (Откр. 2:16).

– Сардиската църква: „Затова помни как си приел и си чул и го пази, и се покай. И така, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе“ (Откр. 3:3).

Съдбата на повечето от църквите, към които Христос се обръща, зависи от условия. Затова и само приемайки елемента на условност можем да си обясним изказването/призива на Верния Свидетел относно Лаодикия:

„Онези, които обичам, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш“ (Откр. 3:19).

Ако тук прозира възможност за покаяние, значи думите „ще те изплюя от устата Си“ могат да се възприемат само като предупреждение, а не като безусловно пророчество. И понеже у някои може да съществуват съмнения, дали изобщо има условни пророчества, нека да видим, какво казва Свещеното писание в тази връзка:

„Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го изкореня, съсипя или погубя, ако онзи народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя. А когато бих казал за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя, ако извърши това, което е зло пред Мене, като не слуша гласа Ми, тогава ще се разкая за доброто, с което съм решил да го облагодетелствам. И така, сега иди, говори на Юдовите мъже и на йерусалимските жители: Така казва Господ: Ето, Аз кроя зло против вас и намислям замисли против вас; и така, върнете се всеки от лошия си път и оправете постъпките и делата си“ (Ерем. 18:7-11).

Тук условността на някои от класическите пророчества е съвсем ясно посочена. (За повече информация относно условността на някои класически пророчества прочетете статиите Природата на пророчествата – I, Природата на пророчествата – II и Природата на пророчествата – III.) Вестта към Лаодикия не е безусловно пророчество, а условно. И условността в тази вест не допуска извода, че Адвентната църква е отхвърлена.

2. Сериозно предупреждение.

Другият аргумент от арсенала на разглежданата теория е сериозността на предупреждението на Верния Свидетел. Той казва толкова силни думи, които като че ли оставят впечатлението, че Христос е обърнал гръб на Лаодикия. Дали обаче сериозността на предупреждението на Исус към Лаодикия означава, че тя е отхвърлена? Ето и предупреждението към нея:

Да, но и други църкви получават предупреждения:

– Тиатирската църква: „Ето, Аз скоро ще я тръшна на болнично легло; и ще потопя в голяма скръб онези, които прелюбодействат с нея, ако не се покаят за делата си с нея“ (Откр. 2:22).

Ако кажем, че е нормално да има такива сериозни предупреждения към тези църкви, защото в периодите, които символизират, църквата не е в изрядно състояние, тогава какво да кажем за предупреждението, което Христос отправя към ефеската църква?

„И така, спомни си откъде си паднал и се покай, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще вдигна светилника ти от мястото му, ако не се покаеш“ (Откр. 2:5).

Това, че Исус отправя предупреждение, че ще заличи тази църква, означава ли, че тя ще бъде (или че вече е) заличена? Тук все пак говорим за ранната християнска църква.

Обърнете внимание на две много важни сходства между вестта към Ефес и вестта към Лаодикия:

– и двете имат нужда от покаяние (Откр. 2:4, 5; 3:19);

– и към двете има отправено сериозно предупреждение (Откр. 2:5; 3:16, 19).

Защо тогава решаваме, че всичко с ефеската църква (символът на ранната църква) е наред, но когато става дума за Лаодикия (т.е. Адвентната църква), тя е отпаднала? Няма много логика в подобен извод. Щом като има предупреждение за заличаване на ефеската църква (символизираща най-победоносния период на църквата), много ли е учудващо, че има и предупреждение за „изплюване“ на последната църква? И означава ли, че това предупреждение непременно ще се изпълни или че вече се е изпълнило?

Въпреки че към Лаодикия не се отправят похвали, на нея се предлага най-нежното доказателство за Христовата любов, по-близко приятелство с Него и именно на нея е дадено най-великото обещание от всички обещания в тази част на Откровението:

„На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол“ (Откр. 3:21).

Никое обещание към която и да е от другите църкви не е толкова силно и възвишено и не съдържа по-славна награда. Не случайно Божият народ от края на времето е почетен по специален начин и е поставен наред с мъчениците за евангелието (Откр. 20:4).

Следователно, отправянето на толкова сериозно предупреждение към Лаодикия не може да означава обявяване на нейната смърт. Това е църквата, която получава най-великото обещание.

3. Други аргументи доказващи неоснователността на теорията.

Какви други аргументи можем да посочим доказващи неоснователността на теорията твърдяща, че във вестта към Лаодикия Бог отхвърля Адвентната църква?

1) Вестта към Лаодикия е само едната гледна точка от описанието на последната църква

Винаги трябва да помним, че когато правим тълкувание и приложение на вестите към седемте църкви за периоди от християнската история, трябва задължително да изхождаме от самите малоазийски църкви и техните особености. Няма как обаче чрез няколко църкви, които са съвременници, да се опише бъдещата действителност в подробности. Може ли например да се представи с точност мракобесието на средновековната църква като се използва една локална апостолска църква? Естествено че не. Макар и да има проблеми, тази църква е част от най-славния период на християнството и ще бъде доста трудно чрез нея да се представи падението на средновековната църква в детайли. Така че винаги трябва да помним, че състоянието на всяка от седемте църкви от I век представя най-общо, какво се случва в даден период от църковната история, а не всичките му подробности и със сигурност не цялата истина за този период.

Например, към всички малоазийски църкви се казва нещо за скорошното Пришествие на Исус – Ефес (Откр. 2:5), Смирна (Откр. 2:11), Пергам (Откр. 2:16), Тиатир (Откр. 2:25), Сардис (Откр. 3:3), Филаделфия (Откр. 3:10, 11), Лаодикия (Откр. 3:20). И това е съвсем разбираемо, защото всички тези църкви са съвременници, от I век, когато християните са живеели с очакването за скорошното завръщане на Христос. Ако направим директно приложение на всички детайли от тези вести за периода от християнската история, който представят, би трябвало да включим и вестта за скорошното Пришествие на Исус. Как ви се вижда актуалността на тази вест в средновековието? И все пак за Тиатир (църквата, която символизира църквата от късното средновековие) се казва:

„Но дръжте онова, което имате, докато дойда“ (Откр. 2:25).

Същото е и със Сардис (символизира църквата през XVII-XVIII век):

„Затова помни как си приел и си чул и го пази, и се покай. И така, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе“ (Откр. 3:3).

Това не е период, в който християните са очаквали скорошността и внезапността на Христовото пришествие.

Всичко това доказва, че седем малоазийски църкви от I век не могат да опишат в детайли последващите периоди от историята на християнската църква, които са толкова разнообразни и динамични. Те могат да очертаят само насоките. Затова, ако искаме да разберем нещо повече за даден период, са ни нужни и други източници, които ще ни представят и другите гледни точки. Например, кои други източници ни описват ефеската църква, т.е. ранната църква? Естествено, целият Нов завет. Когато искаме да разберем, що за църква е била ранната християнска църква, ние не четем само описанието й във вестта към Ефес от Откровението, а четем и другите новозаветни книги и така придобиваме по-широка и балансирана представа за тази църква.

Ако искаме добре да разберем, какво се е случвало при гонението на християните от II-IV век, ползваме и други източници, не само краткото описание, което имаме във вестта към смирненската църква.

Това се отнася до всеки един период от християнската църква. Защо когато става дума за Лаодикия да бъде по-различно? Защо решаваме, че когато става дума за последната църква, Лаодикия е нейното единствено описание? Съвсем ясно виждаме, че не е възможно всеки детайл от вестите към другите църкви да е напълно приложим за периодите, които те символизират. И все пак за Лаодикия приемаме, че абсолютно всеки един детайл от особеностите на тази църква от I век е приложим за последната църква едно към едно. Защо? Такъв подход към вестите към седемте църкви изразява непоследователност в прилагането на херменевтичните правила. Както използваме други източници, за да разберем по-добре първите шест периода на църквата, така трябва да го направим и със седмия – Лаодикия. И затова изобщо не е нужно да излизаме извън книгата Откровение. Трябва просто да попитаме: Къде другаде в Откровението се описва последния Божий народ – народът малко преди Второто пришествие на Христос? Едно от местата е Тройната ангелска вест (Откр. 14:6-12). В тази част на книгата Второто пришествие на Исус бива описано така:

„Тогава видях, и ето, бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп“ (Откр. 14:14).

Малко преди това обаче се описва един народ, който проповядва една много специфична вест към света, която има пряко отношение към Пришествието:

„И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора. Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване. И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнеца. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус“ (Откр. 14:6-12).

Очевидно това е последната вест към този свят. Ясно е, че това е последният Божий народ. Следователно, това не може да е друга църква освен последната от седемте църкви, Лаодикия, но вече погледната от друга гледна точка. Именно Лаодикия проповядва, че е настанал часът на Божия съд. Тя съществува по времето, когато се провежда Изследователния съд и е тясно ангажирана с този съд – тя го проповядва, което е представено чрез Тройната ангелска вест. Лаодикия съществува дотогава, докато тече Изследователния съд. Това ще рече, че тя съществува до самия край, тя е последната църква.

Дори и в този момент Църквата на адвентистите от седмия ден (т.е. Лаодикия) прави точно това, което е представено в Тройната ангелска вест – проповядва тази вест по целия свят. Самата действителност доказва, че това е църквата (прочетете статията Тройната ангелска вест – II). Едно е да посочваш Тройната ангелска вест като бъдещото състояние на твоята църква или като някаква бъдеща вест, която към момента църквата ти изобщо не проповядва и съвсем друго е да идентифицираш църквата си с тази вест и църквата ти действително да я проповядва по света.

Следователно изводите, които ще направим по отношение на Адвентната църква, не могат да се базират само на вестта към Лаодикия, защото особеностите на Лаодикия представляват само една от страните на тази църква.

2) Смисълът на числото „седем“

Във вестта към Лаодикия Верният Свидетел се представя и като „Амин“ (Откр. 3:14). Това значи, че тук имаме последната дума, изпълнението на всички обещания и на всички молитви. Вестта Му е просмукана от идеята за окончателност.

Лаодикия е седмата поред църква – тя е в края. Числото „седем“ означава завършеност, т.е. няма нищо друго след нея. Не може да се очаква възникването на друг народ, било то организиран или не, след Лаодикия. Тя е последната църква. Ключовото значение на числото „седем“ не допуска да очакваме да се появи друг народ, общество, движение, църква, институция или каквото и да е нещо след Адвентната църква.

Теорията твърдяща, че във вестта към Лаодикия Господ казва, че е отхвърлил Адвентната църква, не почива на никакви солидни библейски доказателства. Макар и проблемът на Лаодикия да е сериозен, той не трябва да се преекспонира. Най-малкото защото това не е единствената страна на Адвентната църква.